Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

II. Статистика
D. Македония въ Санъ-Стефанскитѣ граници

До тукъ ние разглеждахме населението на Македония въ географскитѣ ѝ прѣдѣли. Искаме сега да се спремъ върху Българската Македония въ ония граници, които ѝ бѣха опрѣдѣлени въ Санъ-Стефанския руско-турски договоръ.

Въ Санъ-Стефанскитѣ граници Македония обема почти всичкитѣ български населени мѣста, малко повечко албанска земя, но оставя на вънъ отъ своитѣ граници главнитѣ гръцки околии.

На сѣвѣрозападната страна въ Санъ-Стефанска Македония влизаше още половината отъ Гиланската Каза до р. Българска Морава и часть отъ Качаникската Каза съ гр. Качаникъ. Населението на придадената часть се състои отъ българи и арнаути. Низината на Морава е населена съ българи, които броятъ до 24 000 души, а арнаути има около 7 000.

На западъ границата прави важно отстѫпление. Въ Македония влизатъ малка часть отъ Долно-Дебърската Каза и малка часть отъ Елбасанската Каза и двѣтѣ населени съ арнаути. На югъ отъ Охридското Езеро въ македонскитѣ прѣдѣли е вкарана цѣлата почти Старовска Каза и Корчанската Каза безъ Опарската Нахия. Споредъ тая граница прибавятъ се къмъ Македония още около 30 000 души арнаути мухамедани, 16 000 арнаути християни, 2 500 българи и 1 900 власи.

Отъ върха на Грамосъ Санъ-Стефанската граница върви право къмъ изтокъ и оставя на вънъ часть отъ Костурска Каза съ Хрупища и Клисура, Анаселичката, Гребенската, Кожанската Каза, южната половина отъ Кайлярската Каза, Берската Каза съ изключение на часть отъ Негушката Нахия, една малка часть отъ Енидже Варварската Каза и цѣлия Урумлъкъ отъ Солунската Каза. Въ тия изключени прѣдѣли има около 73 400 гръци християни, 13 453 гърци мухамедани, 46 800 турци, 23 500 власи, 11 000 българи, 2 000 цигани и 500 евреи.

На югъ Санъ-Стефанската граница оставя на вънъ градъ Солунъ съ неговата близка околность, съ цѣлата Гелимерска Нахия,

296

Казитѣ Касандра и Св. Гора и южната гръцка половина отъ Лѫгадинската Каза. Въ тия прѣдѣли живѣятъ около 68 200 гръци, 18 000 българи, 40 000 турци, 55 000 евреи, 3 200 цигани, 4 000 руси, 250 власи и 8 560 разни, въ които влизатъ светогорскитѣ грузини, солунскитѣ арменци, негри и западноевропейци.

Споредъ това въ прѣдѣлитѣ на Санъ-Стефанската Македония има приблизително слѣдното население:

Чужди сѫ прибавени въ прѣдѣлитѣ на Санъ-Стефанска българска Македония: Корчанската Каза, Старовската и часть отъ Качаникската, Долно-Дебърската и Елбасанската Каза, — мѣста, които етнографично спадатъ къмъ албанскитѣ земи. Ако ги извадимъ, то въ българскитѣ прѣдѣли на Македония ще останатъ около 120 хил. жители арнаути. Вънъ отъ тѣхъ важни чужди елементи въ тая область оставатъ около 412-тѣ хил. турци, 75-тѣ хил. гръци и 59-тѣ хил. власи.

Интересно е да направимъ сравнение съ другитѣ области отъ Балканския Полуостровъ, които сѫ отдѣлени вече отъ турската държава. Ще видимъ, че на всѣкадѣ е имало голѣмо разнообразие на населението. Слѣдъ освобождението на провинциитѣ постепенно се сформирували държавици съ етнографиченъ ликъ на господствующия елементъ.

За жалость нѣмаме положителни данни за числото на негръцкитѣ елементи, които сѫ влѣзнали въ състава на Гръцкото Кралство при образуваньето му. Знаемъ само, че въ много градове е имало значително турско население, а отъ селското население около 1/5

297

— споредъ нѣкои и повече — е било арнаутско. Турцитѣ се изселили, а арнаутитѣ сѫ останали и при всичкия напоръ на гръцитѣ да ги погръчатъ и сега още има въ Гърция около 250 000 селяни, които говорятъ арнаутски. Въ новоприсъединената къмъ Гръция область Тесалия повечко отъ 1/3 отъ населението е било турско. При броеньето, направено прѣзъ 1889 год., въ Тесалия е имало още 24 165 турци. По-напрѣдъ тѣ сѫ надминували 40 хил. души. Сега въ Гръция има още около 30 000 д. запазени власи.

Въ прѣдѣлитѣ на Сърбия турското население е било не многобройно, но затова пъкъ тамъ сѫ влѣзнали голѣмо количество власи и българи. Споредъ единогласното увѣрение на стари и нови изслѣдователи въ долината на Българска Морава и на Тимокъ живѣятъ около 250 000 българи и 150 000 власи, които бавно се осърбявать

Въ прѣдѣлитѣ на Сѣверна България прѣди освобождението около 1/3 отъ населението е било турско. Споредъ прѣброяваньето отъ 1881 год. въ тая область сѫ се оказали на 1,345,500 българи, 527 284 турци и 49 000 власи.

Въ Южна България прѣди освобождението турския елементъ тоже е съставлявалъ около 1/3 отъ населението. При прѣброяваньето прѣзъ 1885 год. на 681,477 българи е имало 168 881 турци и 53 000 гръци [1].

Въ областьта Добруджа, прѣди да се даде на Ромѫния, на около 160 000 жители е имало 80 000 турци и татари. Слѣдъ 22 годишно владѣние и постоянно колонизиранье съ власи на тая страна отъ ромѫнитѣ, тя има сега: Ромѫни около 60 000, българи 40 000, татари 35 000, руси 27 000, турци 25 000, и нѣмци, гръци евреи, гагаузи, цигани около 24 000 [2].

Еднообразни по народность сѫ Чърна Гора, въ която има малко арнаути и двѣтѣ окупирани отъ Австрия области Босна и Херцеговина. Населението на всичкитѣ тия земи е сърбско. Само че въ Босна и Херцеговина то е раздѣлено на три противни лагери по вѣра. Прѣди австрийската окупация повечко отъ 1/3 жители сѫ били мухамедани. Прѣброяваньето отъ 1885 год. посочва 571 250 души православни, 492 710 мухамедани и 265 788 души католици.

Въ Гръция, Сърбия, Сѣверна и Южна България прѣобладаещитѣ елементи гръцки, сръбски и български даватъ постепенно съотвѣт-

1. М. К. Сарафовъ, Населението въ Княжество България по тритѣ първи прѣброявания. Отдѣленъ отпечатъкъ. София 1894 г. стр. 75.

2. А. Иширковь, Ромънска Доброджа, Бълг. Пр. Год. V. кн. IV, стр. 78—83.

298

ственния етнографиченъ ликъ на областитѣ. Въ Босна и Херцеговина зима прѣвѣсъ православния сърбски народъ при всичкото нежелание на господствующитѣ власти. Само поромѫнчваньето на Добруджа върви бавно.

По такъвъ изравнителенъ етнографиченъ пѫть би тръгнала много бързо и Македония, ако съ отмахванье на тежката абсолютическа притѣснителна власть, би се запазило свободното развитие на народитѣ, още повече, че голѣмата часть отъ емигриралото българско население би се повърнало надирѣ. Даже и сега подъ турската власть при много голѣми прѣчки за правилно и свободно развитие на народитѣ, прѣобладаещиятъ български елементъ постепенно дава етнографиченъ ликъ на цѣлата страна, като несмѣтаме чисто гръцкитѣ южни кази, които ще си останатъ гръцки и малка часть отъ сѣверозападнитѣ арнаутско-български, дѣто арнаутския елементъ побѣждава.

[Previous] [Next]

[Back to Index]