А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XI. Горна Джумая и казата

Влияние на последните събития върху населението на града. — Число на жителите. — Гръцки интриги. — Моето затваряне. — Населението на козата. — Поминък.

Този градец доби важност от войната насетне, понеже остана близо до българската граница, която е два часа на север от него. Преди войната градът е бил наполовина бъл-

165

гарски и наполовина турски. В духовно отношение принадлежеше на Самоковската епархия и, както и другите градове от тая епархия, беше под екзархийско ведомство заедно със сичките си села. Тогаз гражданите са си съградили голяма църква и добро училище, в което се е преподавало на български. Гърцизмът в тоя град, както и в Разлога, не е имал достъп. През войната Джумая биде превзета от русите. Според Берлинския договор градецът остана на турците. Християнското население се изсели заедно с оттеглянето на окупационните войски и в града останаха едвам стотина къщи християни. За замяна на това дойдоха турци от Дупница и Кюстендил и градът взе турска физиономия. От 2—3 години насам християнското население пак почна да се увеличава. Много български къщи се повърнаха от България, дойдоха някои селяни в града, преселиха се и от Разлога няколко семейства. Дойдоха и от Мелник малко погърчени българи. Сега градът има около 6000 жители, които живеят в 1100 къщи. От тях 4500 са турци, 1300 българи и около 200 души власи, погърчени мелничани, евреи и цигани.

Българските къщи, що останаха в Джумая, желаеха да останат под духовното ведомство на бившия си самоковски владика и го молиха да дойде в града им. Той не можа или не рачи да стори това. Тогава мелнишкият митрополит Прокопия дойде в града и преговори населението да мине под негово духовно ведомство, като им обеща неприкосновеност на църквите и училищата и покровителство пред местните власти. Българите склониха и казата се присъедини на Мелнишката епархия — повърна се на Патриаршията.

Търговията на Джумая като погранично място се е съживила доста много. През града минават всяка година хиляди работници от Македония за България и пак се връщат назад. Тук трябва да се визират пашапортите. Пролет и есен Джумая е препълнена с народ. Тук стоварят така също сичките произведения, които се изнасят от Разлога и от долината на Струма за България.

През града минава една дълга улица от единия до другия край и тя е напълнена с дюкяни, ханове и фурни. Покрай реката има хубави места за разходка. Всред града има минерални

166

бани. В петък става пазар, който много се посещава и е най-важен за цялата погранична местност. Тук пазаруват разложани, малешевци, от Пиянец и даже от Кочанската долина.

Около града бреговете са осеяни с лозя, които достигат до 1100 уврата. В долината на реката има градина за зеленчук около 650 уврата, ливади и пасища до 2300 уврата.

Градът е запазен от северните студени ветрове, та зимата не е лоша; но лете тук става страшна задуха и понеже не е докарана добра вода в града, не се държат чисти улиците и се употребяват много овощия, то се явява всякоя година лошава треска, от която зле страда населението.

Турците имат 15 джамии и места за молене; едно руждие с трима учители и 63 ученици и 2 първоначални училища с двама учители и около 170 ученици.

Аз останах в града два дена. Запознах се с по-първите българи, бях и при някои от гръцките търговци. Тъкмо през това време положението на българската община беше много лошаво и по-видните граждани бяха отчаяни. Мелнишките преселници, колкото и малко на брой, искаха да присвоят градската църква и училището. Работата беше устроена много хитро. Считам за уместно да кажа тук няколко думи по това дело.

В Горна Джумая управителят на тютюневия монопол, градският доктор, градският аптекар и началникът на телеграфа бяха гърци. Тия четиримата бяха зели на своя страна каймакамина и началника на полицията и злоупотребяваха с цялото управление. Най-първо те си съставили партия с мелничаните и власите в града, после успели да настанят наместник на владиката един свой съмишленик, който наяве се издавал, че е българин, а в същност бил фанатик гъркоманин. Като се осигурили тъй, правили много злоупотребления, особено при продаване десятъците и събиране владичината. През последната година те се завзели да настанят за коджабашия на християните свой човек; тук българите не могли повече да търпят и протестирали пред каймакамина. Те си избрали коджабашия и най-енергически настояли той да се потвърди. Каймакамът още не беше си дал решението. Най-после смелите гърци отишли дотам, щото поискали да им се даде част от българското училище. Тук вече

167

българите единодушно заявили на властите, че те са готови да изгорят училището, готови са да избягат от града, но никога с добро няма да го отстъпят. Аз се попаднах в града тъкмо в момента на най-лютата борба и жестоко изтеглих за своята непредпазливост.

В едно събрание от няколко гъркомани аз смело ги укорих за техните лошави дела. Това даде повод да се тури в действие една мизерна клевета против мене. Направя се едно заявление до каймакама, че аз не съм търговец, а шпионин на българското правителство, че съм чертал планове на града, отивал съм по околността и пр. Същевременно пристигнало писмо от няколко мелнички гърци до горноджумайския каймакам почти със същите клевети. Взима се решение да ме арестуват.

В това време аз весело се разговарях с няколко българи покрай градската река и безгрижно дойдох на хана. Едвам влязох в стаята си, чух шум в долния кат на зданието. Подир малко време появи се един полицейски пристав с няколко жандарми. Направи се обиск на стаята ми, но нищо подозрително не се намери. Отведоха ме в конака и ми обявиха, че съм затворен. Трябваше цели три недели да се измитат апсаните, докато се докаже моята невиновност.

Същото нещо бе се случило преди няколко дена с един злочест български учител, който много си изтегли. И той беше наклеветен от гърците като мене. По-после ще видим как тази гръцка клика се разстрои и как българите се присъединиха към екзархията.

Джумайската каза е разпръсната по котловината, за която вече споменах по-горе. Населена е изключително с българи, от които една голяма част са помаци. Помаците захващат южната част на казата и образуват цели села, никак неразмешани с християните. Помашките села са прибрани, а християнските са пръснати по планините. Тук рядко има село, събрано в куп. Повечето са колиби, разхвърляни по планинските върхища и долища.

Тук излагам таблица на населението, направена от някои горноджумалийци.

168

1. Еленово 2. Делвино 3. Струмски чифлик 4. Гармада (Грамада) 5. Бяло поле 6. Бараково 7. Есирлък 8. Бистрица 9. Ръсово 10. Марулево 11. Осеново 12. Ораново 13. Сърбиново 14. Градево 15. Дряново 16. Логодаш 17. Бачиново 18. Лисия 19. Железница 20. Покровник 21. Селище 22. Делямзино 23. Кърджево 24. Падеж 25. Лешко 26. Клисура 27. Сушица 28. Тросково 29. Добочина 30. Докатичево 31. Габрово 32. Мущалец

169

33. Добрава 34. Крупник 35. Церово 36. Симитлия 37. Арзач

Като смятаме по досегашния начин числото на жителите на всяка къща и приложим градските жители, ще получим следните числа за населението на Горно-Джумайската каза:

Не можем да правим сравнение на тия числа с ония, които ни дават по-старите статистики, защото Горно-Джумайската каза е претърпяла големи изменения в последните години. Голяма част от селата й са минали в българските предели, понеже Z греши, като вписва тук села, които принадлежат на България, напр. Телкиево и Бучино. Обаче ние имаме на ръце числата на българското население от правителствените нуфузни книги от 1890 година. Според тях в казата има мъже българи 8209 и жени 8186, всичко 16 395. Разликата е 2700 души. Като вземем пред вид, че населението всякога се стреми да скрива някои мъжки деца, за да бъде по-малък арачът на селата и че властите нередовно записват женските новородени, от които касите нямат никакъв приход, трябва да приемем, че показаните горе

170

числа са много близки до истината. Още повече, че числата на къщите, които ние даваме, са забелязвани от човеци, на които подпълно може да се вярва.

Българското християнско население съставя 66% от жителите на казата; то, с малко изключение, живее в селата. Ония български села, които се намират в долината на Струма, имат къщите си сгрупирани в едно място. Те са малки и повечето чифлици.

Планинските села са пръснати на голямо разстояние по върхищата. Къщиците им са малки, състоят обикновено от една или от по две стаички; едната се казва къща, в нея е огнището, там ядат, работят и спят; другата стая се нарича керел; тя е по-малка, в нея стоят брашното и другите припаси и там се меси хлябът. Стените на тези стаички са плетени с пръте и измазани с кал. Покривът е керемиден и на много места сламен. Обикновено 10—15 къщи са събрани на едно място и образуват махала. Наоколо са нивята и горите на жителите. Множество такива махалици съставят селото. Главната му част се намира около църквата, дето е поповата къща. На много места не се вижда никаква заградка около къщата; по някъде има ниски плетища или са наредени купища камъни. Изгледът на тия села е много сиромашки. Само в някои хубави долинки има привлекателни къщици с някои околни малки постройки за храната и за добитъка.

По обичаите си и по облеклото си селяните приличат на онези от Кюстендилски окръг.

Мъжете носят черни дрехи: потури, малък пояс, шаячен елек и дълга до коленете черна долама с черни гайтани по краищата, а на главата черна шапка от овча кожа, на нозете цървули.

Жените имат тоже черни дрехи с изключение на кошулята и престилката. Женската кошуля няма никакви шарки по всичките села на десния бряг на Струма. На някои места по левия бряг се срещат везани кошули с много прости шарки. Върху кошулята се облича черна дълга дреха с ръкави, отпред разцепена, на гърдите закопчана; тя се нарича сая. Лете саята бива и от бял памучен плат, местно изделие. Върху саята зиме се

171

облича джубе; то е дреха без ръкави от дебел черен шаяк с гайтани. Има и берено джубе, което на кръста е набръчкано и има ръкави. Престилките биват два вида: когато жената работи, опасва широка престилка с линеарни шарки надлъж, нарича се фута, а в празник носят тесни скутачи с линеарни шарки напреки.

Говорът на населението спада в отдела на западните говори.

Българското население по тия места е останало съвсем запазено от гръцкото влияние. Гръцки училища никога не е имало. Но българските училища са редки, и то, дето ги има, са съвсем долна работа. Поповете обикновено са учили грамота от бащите си, които също тъй са били попове. Освен тях почти никой друг не е знаел книга. И сега съвсем рядко се срещат грамотни човеци. Църкви има навсякъде. В някои големи села даже по две.

Помаците населяват две села в подножието на Рила: Осеново и Церово, едно село на десния бряг на Струма — Симитлия, и едно село в подножието на Влахина планина — Крупник. Те служат като свръзка на разложките помаци с пиянечките и малешевските. Съставят незначителен процент от населението. В културно отношение стоят ниско, както братята си българи, но в икономическо отношение са поставени по-добре.

Власите са овчари; с изключение на градските, другите нямат установени жилища, ами се местят според времето и количеството на тревата за овците им. Всички са под екзархийско ведомство.

Поминък. Населението по долината на Струма намира своя поминък в земледелието. Земята е много плодородна, но по-голямата част от нея е собственост на бейове от Джумая и на помаците от с. с. Симитлия и Крупник. Християнското население по долината е много сиромашко и угнетено. Понеже долината е хубаво защитена от север, тук става памук в доста голямо количество. Виреят всичките храни и става тютюн от много добро качество. Прочути са и любениците на тая благословена долина. Зеленчук става в голямо изобилие и се разнася надалеч

172

по околните планински места. Целият Разлог оттук се снабдява с любеници, дини и грозде, тъй също се носят зеленчуци и плодове, докато узреят там местните. Градът Джумая върти голяма търговия с тия произведения.

Планинските жители се поминуват главно със скотовъдство. Това занятие претърпя силен удар във време на Руско-турската война, когато живата стока се съсипа било от войната, било от глад, или по ангарии. По причина на несъразмерните данъци и на лошавото им събиране населението не можа подир войната да се оправи. Стоката намаля и селяните останаха сиромаси като своите братя в плодородната долина.

Тук излагаме някои данни относително земледелските произведения и скотовъдството, почерпени от Солунския вилаетски календар.

1. Храни.

2. Културни растения. Памук се сее 13 000 увр., произведение около 325 000 оки. Тютюн се сее 2 280 увр., произведение около 182 500 оки. Лен и коноп се сее 1530 увр., произведение около 30 000 оки.

3. Лозя има малко. Виното е от долно качество. Продава се на мястото и не достига, затова се докарва от гр. Мелник.

4. Едър рогат добитък.

173

7. Свине. Всичко 5 671.

8. Пчели. Наброяват до 2 600 кошари

Всеки дава годишно до 6 оки мед и 300 др. восък, следователно добива се:

мед      15 600  ока
восък     1 950   „

От културните произведения памукът, ленът и конопът остават за нуждите на местното население; продава се навън само тютюн, който се произвожда двойно повече, отколкото е забелязано в правителствените книжа. Населението се стреми по всякакъв начин да скрие истинното количество тютюн. Правителствените власти, като не са заинтересовани с даждието от

174

тютюна, гледат през пръсти на работата и често пъти само пречат на контрола, който се прави от органите на прекупниците. По целия Серски санджак се пуши тютюн без бандероли. Даже в гр. Сяр се продава такъв тютюн навсякъде по улиците. Джумайският тютюн твърде малко отстъпва по качество на Драмския.

От добитъка навън изкарват овци, кози и свине. Мелнишки търговци събират от селата овци и кози и ги карат в Драмския санджак за продаване. Свине трябва да има много повече от числото, което е указано по-горе, понеже всяка есен оттук се изкарват цели стада за серскцте и драмските села.

При всичко, че населението е сиромашко, рядко са се попадали случаи през по-миналите години да са отивали селяни на чужбина да търсят поминъка си; но в най-ново време нуждите се уголемиха, данъците се удвоиха, сиромашия накара мнозина да търсят прехраната си в България.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]