А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XV. Елиската котловина

Пътят от Броди до Старчища. — Село Старчища и населението му. — Черковно-училищните разпри. — Даскал Спиро. — Топография на Елиската котловина. — Хаджи Исмаил. — Елинските дупки. — Поминък. — Околните села.

На 30 юни тръгнахме за с. Старчища, което се намира в Елиската котловина, лежаща отвъд Черна гора. Има два пътища, които водят за тая котловина. Единият отива през западния край на Черна гора, там, където тя се свързва с полите на Али-Ботуш. Той е по-пряк, но е стръмен и мъчно проходим и висок 1417 м. През него минува главният път от Сяр за Неврокоп. Другият върви на изток и заобикаля Черна гора, минува тъкмо там, където отлозите на Черна гора се скачат с отлозите на Смийница пл. Той е много по-удобен от първия, но понеже заобикаля твърде много, през него за Неврокоп се отива само зиме, когато първият от снеговете е станал непроходим.

191

Аз хванах последния път. През нощта бе валяло силен дъжд и той беше кален. Гъста мъгла покриване планината и едвам се виждаше на 40—50 крачки надалеч. Наместо да отиваме по главния път, моят водач ми предложи да минем през някоя пряка пътека, която пресича Черна гора и води направо за село Старчища. Взехме направление североизточно. Пътеката се оказа много лоша. Ту се качвахме нагоре по стръмни баири, ту слизахме надолу в дълбоки долини. Голи скали стърчаха наоколо ни. Само рядко някъде се виждаше дръвце, и то по долините.

Мъглата ставаше все по-гъста и най-после до толкова се стъмни, щото едвам се виждаше на десетина крачки околността. Аз разбрах, че преминахме гребена на планината, но нямах щастие да се понарадвам на гледката от върха на Черна гора. По едно време се стъмни толкова, щото ние изгубихме пътя. Влезнахме в един гъстелак от букова и дъбова гора, където конят едвам можеше да се провира. Чуваше се наоколо само шумът на малките потоци. Лаят на кучетата ни даваше да разберем, че наблизо някъде има овци, и ние отивахме към тоя лай. Чуваше се и човешки вик. Водачът ми обясни, че овчарите нарочно викат в мъгливо време, за да се плашат вълците, които тогава обикалят стадата.

Подир дълго скитанье из гората мъглата почна да се разредява и по едно време съвсем се проясни. Тогава водачът позна къде е пътят и се промъкнахме през росната ситна и гъста гора до него.

В северните поли на Черна гора се отвори хубава долинка пред нас, а в края на тая долинка лежеше красиво разположено селото Старчища. Два невисоки мечети стърчаха над малките селски къщички. Видяха се хубаво и покривите на две селски църквици.

Срещнахме един ловец, който с пушка в ръцете си леко стъпваше по дирите на своето куче. Той беше българин от Старчища. Отдавна не бях видял в Македония български селянин с пушка в ръцете!

Подир десетина минути влязохме в селото след едно пътуванье от 3 1/2 часа. Ако не бяхме побъркали пътя, трябваше да стигнем за два часа.

192

Селото Старчища ми направи най-хубаво впечатление при самото влизане в него. От изток и от запад на селото се издигат два високи върха — краища на две рътлини, що се спускат от Черна гора. Между тях гъсто са набити селските къщи. На север от селото се протяга весела долина, през която слиза Старчишката река от върховете на планината, а на юг се разстила широко зеленото равно дъно на котловината.

Спрях в къщата на един приятел. Домашните му ме приеха най-гостолюбиво. Бащата — един 60-годишен мъж — се оказа много съобщителен. Той беше от първенците на българското население. След обикновените поздравления и разпитвания за живо и здраво дойде ред за плодородието през тая година. Старецът каза, че тая година се е родило всичко, което земеделецът фърлил в земята, но населението среща голяма мъка за прехрана. От миналата година храна не останало, а тая година не позволяват властите да се вършее, понеже десетъците още не били продадени. По тая работа селските първенци писали на Неврокопския каймакамин. От Неврокоп се оставило на х. Исмаил-бей, влиятелен турчин в околността, да направи каквото намери за добре по този въпрос. Х.Исмаил позволил да се овършее на един определен харман по малко от снопето на всеки селянин под надзора на турския и християнския каджабашии.

До вечерта се разходих по селото. Посетих мястото, гдето става хоро. Там бяха се събрали момци и моми, но хоро нямаше, понеже често през деня валеше дъжд. Облеклото тук прилича на бродското, само че у бродските моми и момци се забелязваше по-голяма изтънченост: в Броди на хорото всички бяха с обувки, а тук повечето бяха босоноги. Дрехите им бяха по-просто съшити и ризите по-малко нашарени. До вечерта посетих българското училище и църквата. Училището има една голяма широка стая за учениците и една малка до нея за учителя. Липсваха всякакви училищни пособия.

Църквата е направена по прилика на бродската и е доста голяма. Направена е в 1835 г. Иконостасът и владишкият трон са рязани от орехово дърво, но работата е много по-проста от оная в Броди и в «Св. Иван». През 1835 г. е изписана църквата

193

изцяло по стените от нашенски живописци. Тук на една стена стоят някои картини от българската история. Изрисувано е покръстването на цар Борис от св. Методия; на друго място св. Кирил и Методи проповядват на народа; на трето място цар Борис с нож в ръка се бие с непокорните боляри и най-сетне на едно място цар Борис поставя сина си Симеона на престола, а двама войници са налегнали Владимира да му вадят очите. В художествено отношение тия образи нямат никаква важност. Те са такива, каквито са обикновените икони по нашенско.

В Старчища има 300 къщи българи, 8 къщи власи и 100 къщи турци. Власите и 11 къщи българи още признават гръцкия владика, а останалите са под ведомството на Екзархията. И тук селяните са водили дълги години борба за своята църква и за българското училище.

На 1866 г. селяните са направили ново училище и условили за учител Падарев, който ни е известен от Броди. Той знаел умно да се държи в селото. На власите учил децата по гръцки, а на българите — по български. Власите, щом забележили това нещо, почнали да дигат врева по селото и да се карат на учителя. Падарев не се боял, защото постъпвал по желанието на голямото болшинство. Българите от своя страна заставили поповете да четат в църквата славянски. Това нещо предизвикало смущение в селото. Две къщи от власите били доволно състоятелни; те успели да вземат от българите няколко къщи към себе си и съставили партия. Един път някои от власите предизвикали смущения в църквата, като обвинили попа, че не ги кадил с тамян. Станало сбиване и гъркоманите, като малочислени, били хубаво натупани. Те подигнали давия. Неврокопският владика им помогнал. Няколко души от българите били арестувани в Сяр, но скоро се освободили.

От това време до войната било мир и тишина в селото. Гъркомани останали само 10 къщи и те посещавали българската църква. Но щом се подписал Берлинският договор, Неврокопският владика, по примера на събратята си из Македония, намерил сгодно време да завземе със сила това, което добром не можеше. В Македония се бяха устроили военни съдилища, които бяха страшилище за българското население. Неврокоп-

194

ският владика се съединил с председателя на военното съдилище в Неврокоп и с негова помощ искал да възстанови властта си в епархията. Викали се редом първенците от селата и със заплашвания се накарвали да припознаят гръцкия владика и да плащат владичина за 5—6 години минало време. Много села се уплашили и се съгласили. Непокорените се проваждали ноще при председателя на военното съдилище, и подир това рядко се намирало село, което имало смелост да упорствува срещу владиката. Но пак старчищани не се покорили. В цялата околност само те и гайтаниновци не признали гръцкия владика отново. По желанието на владиката през 1880 г. били затворени в Неврокоп няколко селски първенци по тази работа, но те успели посредством някои познати турци да се освободят и избягали в село. След няколко време бил отведен попът в Неврокоп. Както при владиката, тъй и при военния съдия той изповядал, че признава екзарха за свой духовен началник. Комендантът се разгневил, ударил на попа няколко плесници и заповядал да го затворят. В същото време били доведени първенците от селото, и то право в съдилището. Те се оказали по-умни от попа. — «Ако падишахът не желае да има екзархия, — казал един от чорбаджиите, — ние сме готови да се откажем от нея.» А пък друг по-умен дал на съдията да разбере, че стига той да ги освободи, те ще могат да му отблагодарят. И наистина с няколко лири работата се свършила благополучно.

Гъркоманите с помощта на Серския силогос си съградили отделна църква и подир това съвсем се отделили от българите. Те получават 30 лири ежегодно помощ от Сяр, за да поддържат един поп и един учител.

Селото Старчища било честито да премине най-бурните времена подир войната много леко. Догдето във времето на комитите всичките околии са пострадали малко много, село Старчища останало невредимо, и то не поради своето лоялно поведение, а благодарение на един особен случай.

Между турците в селото има един, който се ползува с най-голямо влияние в цялата околност. Той е х. Исмаил, за когото споменахме по-преди. X. Исмаил е богат, умен и хитър човек:

195

Той отивал веднъж нейде вън от селото по търговия и бил уловен от една чета комити, повече от които били старчищани. Някои изказали мнение да го погубят, като притеснител на народа, други казвали да заменят погубването му с един добър откуп.

— Сега съм в ръцете ви, — казал им турчинът, можете да направите с мене, каквото искате; но размислете хубаво какво може да излезе от това по-после: вие имате в Старчища жени, деца и роднини. Какво ще стане с тях, ако ме погубите?

Тия думи подействували добре на комитите. Наченали се преговори между тях и х. Исмаиля и най-после х. Исмаил бил освободен без откуп, като се заклел, че няма да остави ни един селянин от Старчища да пострада. И наистина турчинът устоял на думата си: селото останало непокътнато. Дохождал няколко пъти аскер, дохождал бинбашията на заптиите от Неврокоп, но х. Исмаил твърдо се застъпил за селяните, и никой не бил затворен, нито пък селото платило глоби, както ставало с околните села.

Сега засега положението на християните в Старчища е доста сносно. Случват се, наистина, по някой път насилия от турците, но щом се улови пакостникът, наказва се. А било е време, когато българите много са теглили от своите съседи. Турците до войната не са позволявали на българите да си садят лозя, не са им позволявали да си чуват патици и гъски по къщята си, което те са считали за особено свое право. Лозя едвам от 5—6 години насам почнали наново да се садят.

На 1-и август сутринта рано дойде да ме посети даскал Спиро, наречен от селяните философ. Би било голямо онеправдание за Старчища, ако не споменем нещо за неговия философ. Даскал Спиро е 60-годишен старец, едър и здрав. Има голяма валчеста глава с побеляла коса. Носът му е дебел, голям и червен, мустаките му са буйни, а веждите големи и дебели и дават на лицето му особен внушителен изглед. Той е родом арнаутин, учил се е в Янина на гръцка книга и дълги години е даскалувал по Македония, особено по драмските села. Оттам е преминал в Неврокопско, оженил се е в Старчища за една богата селянка. Напуснал даскалъка и друга работа не хванал. За голямо удивление на селяните Спиро облякъл жена си с фустан и й запретил

196

да работи. Той или лежал по цял ден дома си, като чел гръцките философи, или се разхождал из село да намери някой човек без работа, за да приказва с него. Имотът на жена му изчезвал полека-лека, но Спиро като истински философ не обръщал внимание на това. Най-сетне било изпродадено всичко и той останал съвсем сиромах и пак си бил безгрижен. Само едно нещастие го смутило за няколко време; то било смъртта на едничката му любима дъщеря. Сега Спиро е последният сиромах в селото и е съвършено спокоен. Жена му отдавна е фърлила фустана, а сега, макар и стара баба, работи от сутрин до вечер, било на своята нива, било по чуждите, но Спиро не изменява начина на живота си. Той си чете Сократа, Аристотеля и Платона и пуши тютюн, що получава даром от селяните. Ако огладнее и няма що да яде дома, отива преспокойно в дома на някои от по-заможните селяни и обядва, иска брашно за другия ден, или дърва, или фасул. Но със себе си в ръце нищо не взима; трябва да занесат дома му това, което му трябва. В замяна на тия доброволни подаръци Спиро често посвещава селяните в гръцката философия, разказва им за старите времена, за величието на старите елини и римляни.

Даскал Спиро много се зарадва, че намери случай да се запознае с един човек — както той се изрази, — с когото ще може повечко да се разговори и поприказва за науката. Той ме разпита надълго и широко за българските училища, за науките, що се преподават в тях, за учителите и пр. Около един час говорихме за разни и разнообразни неща. Най-сетне той поиска от притежателя на къщата малко брашно, което му се обеща, и си отиде, като ме помоли да го посетя у дома му.
Тоя ден аз исках да разгледам хубаво цялата котловина, затова с няколко приятели възлезохме на един висок хълм, на север от селото, който се казва Шиле.

Една живописна околност стоеше пред нашия поглед от Шиле. Ние виждахме почти цялата Елиска котловина, заобиколена с високи планински вериги. Дъното на котловината е плодородно поле, покрито с разкошна зеленина и украсено с ред села по краищата си. Полето е прострено от юг към север.

197

Южната му страна е по-широка, а северната постоянно се стеснява между планините, догдето най-после се изгубва между тях.

На с.-з. стои Али-Ботуш. Ние виждахме само главата на тоя планински великан. От него към ю.-и. се протака Черна гора, която образува западната преграда на нашата котловина. Чрез една ниска седловина, през която ние минахме, Черна гора се свързва с един висок връх, наречен Драган, който стои на ъгъла на една особена планинска верига. От тоя връх на юг отива Смийница пл., която с върха си Мелникион допира до Серското поле. В източното подножие на Драган има по-ниска седловина, по която върви Калапотски пешачки път от Елиската долина за Зъхна. Отвъд седловината стои един грамаден конусообразев връх, наречен Щудер, който по височината си се равни на Али-Ботуш. От Щудер към с.-и. и. се протака планинската верига Боз-Даг, която опира до р. Места с три клонове: Дебелина пл. от юг, Шилка пл. в средата и Св. Тодор от север. Боз-Даг съставя южната преграда на Елиската котловина. Преди да се раздели веригата на три клона, снишава се много и се образува удобният Гюреджишки проход, през който се прави шосе от котловината за Драмско. От и. Елиската котловина е заградена с друга малка планина, наречена Стъргач (1200 м), която е почти успоредна с Черна гора. Северните им краища се доближават, а южните се раздале-чават. Най-северният край на Стъргач е свързан с полите на Али-Ботуш чрез съвсем ниска седловина (713 м), по която отива пътят Сяр — Неврокоп. От тоя край се спуща един хълм, наречен Папас-чаир, към изток, и в най-източните си краища той се свързва със Св. Тодор.

По такъв начин цялата котловина е обградена с височина, и изток на водите няма отникъде.

Почти всичките тия вериги са обезлесени; особено Боз-Даг е съвършено гол. По Щудер и по полите на Черна гора се виждат понякъде дъбови храсталаци, които обхващат често доста големи пространства.

Елиската котловина е добре напоена с води. От три страни идат три главни потоци, които се съединяват близо до подножието на Щудер. Най-големият поток иде от полите на Али-

198

Ботуш, гдето извира от два пещерника и се именува Пещерник. Той прибира един приток от Черна гора, по-дълъг от него, който мие селата Кара кьой и Търлис. Съединената рекичка тече из една 5 км дълга клисура между отлозите на Черна гора и Стъргач планина, излиза на Елиското поле, пресича го през средата и опира до Щудер. От и. иде Зърненската рекичка, която се събира от три притока: Таршанска р., която извира в Св. Тодор, Белотинска р., която извира там, гдето източните клонове от Стъргач се допират до края на Св. Тодор, и Въземската рекичка, която извира от северните части на Стъргач. Тия притоци се съединяват при с. Велково в една река, наречена Зърновска; тя тече през една тясна, къса клисура между Стъргач и Св. Тодор, излиза на Елиското поле, тече покрай селата Зърнов и Елис и в полите на Боз-Даг се съединява с Пещерник. Откъм з. иде Долно-Бродската река, която събира водите си в ъгъла между Черна гора и Смийница пл., мие с. Долно Броди и отива към Щудер, гдето се съединява с предните в самото негово подножие. Всичката съединена вода образува многоводна река, която тече стотина метра и се впуща в една пещера под планината. Така водата пробива цялата планинска верига и наново се появява на юг от Боз-Даг, недалеко от с. Калапод, под името Панега. Там тя мие източната страна на Зъхна и се влива в река Драматица, с която заедно отива в езеро Тахинос. Всред тия планини полето ни представя един триъгълник, на който основата на юг опрела на Боз-Даг и е широка около 2 1/2 часа път (от Долно Броди до Зърновския проход), а височината му около 2 часа път (от с. Елис до прохода на Пещерник). Тук без съмнение едно време е било голямо гиздаво планинско езеро, и водата е работела, може би, векове, докато е пробила варовитите скали под Щудер. Изтекло се е езерото, и дъното му станало превъзходно поле, което сега храни 11 села, от които 5 са в същинската Елиска котловина, 3 в Белотинската долина и 3 в долината на р. Пещерник. Има народно предание, което говори, че някога тук е било езеро. И сега, когато пролет се топят снеговете по околните планини и много вода се събере в котловината, тясното устие под планината не може погълна всичката вода и южната част на полето се обръща на езеро.

199

Картината, която гледахме от върха Шиле, толкова е красива, щото, само когато хубаво огладняхме, решихме да се върнем в село.

Под хълма се виеше хубавата Старчишка река, която събира водите си по Черна гора и ги носи на Пещерник.

В края на долината се червенееха керемидите на селото. Долината бе усеяна с градини, между които тук-таме се съглежда по някоя малка воденичка. Полите на хълма, по който слизахме, бяха обраснали с буренак и с дълги лози, които показваха, че едно време тук са били лозя. Тия лозя са унищожени преди 20 години по желанието на турското население в селото. Сега по най-южната част на хълма почнали наново да садят лозя.

Покрай коритото на рекичката има дълбоки трапове и особени заградки на водата; това са били едновременните плавилки на желязна руда. Виждат се и остатъците от старите пещи, гдето рудата е обработвана. Сега в Старчища никой не се занимава с рударство.

Подир обяд трябваше заедно с коджабашията да се представя на х. Исмаила. Отидохме на кафенето. То е единствено в селото. Намира се до самата джамия и съвсем близко до дома на х. Исмаила. Коджабашията ми разправи, че х. Исмаил е най-силното лице в цялата околност и че без негово съгласие нищо не може да се върши. Той е и съдия, и полиция, и всичко. На кафенето намерихме мюдюра от Възем, който бе дошел в Старчища да се съветва за някои работи с х. Исмаила. На съвета присъстваше ходжата и още двама по-първи турци. Мезличът бе на чардака пред кафенето. Ние поздравихме големците и влязохме в кафенето. Там имаше 5—6 души турци, които пушеха своите чибуци и мълчаливо седяха по разни места около стените. Всеки, който дохаждаше, събуваше си чехлите и отиваше на миндера. В кафенето се събраха до15 души турци, но между тях царуваше мъртва тишина. Мина се около половин час, х. Исмаил каза на коджабашията да отидем на джамията, гдето той ще ни приеме на ауденция. Тъй и стана. Седнахме на миндера пред джамията, дойде и х. Исмаил и подир обикновените поздравления разпита ме откъде ида и за къде отивам. Разпра-

200

вих му, че отивам в Неврокоп, едно, по търговски работи, друго заради топлите бани, понеже имам болест в костите. Коджабашията с няколко думи ми обясни, че хаджията е покровител на християните не само в Старчища, но и в цялата околност. Донесоха ни кафе. Хаджи Исмаил поиска пътното тескере и, като го прочете, каза, че днес е времето на училищата, че те ще отворят очите и на турци и на християни. После разговорът мина на селски работи. Турчинът даде някои наставления на коджабашията относително хармана и друг един въпрос, който силно бе развълнувал населението. От Неврокоп бе дошла заповед да се изпише всичкият едър добитък по селата. Това караше селяните да се замислюват за бъдещето. Защо сега трябва да се пишат добичетата? Трябва нещо важно да има. Или немирни години може да настанат, или данък може да се хвърли на стоката. И едното, и другото не е хубаво. Още по-голяма важност се даваше на това събитие с дохожданьето на мюдюра, с неговото съветване с х. Исмаила. Но хаджията се виждаше много спокоен. Той се повърна към мене повторно и ме разпита, какви науки се учат в българските училища в Солун, кой плаща на учителите, колко деца се учат и други подобни. Аз се стараех да му докажа с отговорите си, че нашето училище в Солун се старае да възпитава верни поданници на Н. И. В. Султана. Разговорът трая нещо около половин час. Хаджията ми пожела щастлив път и ние с коджабашията се упътихме за в къщи. Хаджи Исмаил е тип на един вид нови влиятелни, силни богаташи, които заместват едновременните самовластни бейове, за това аз повечко искам да поговоря за него. Той се е въздигнал не поради своя род, а с богатството си и с ловкостта си. Той е много хитър и разсъдителен турчин. Макар че е станал почти всемогъщ в околността, но до явни насилия никога не прибягва, а намира законни средства да увеличава постоянно силата си и богатството си. Той е прекупник на всичките по-главни произведения в околността. Всичкият тютюн минава през негови ръце. Дава пари на зелено, и купува произведенията всякога с една цена по-долна от обикновената. С това той постоянно увеличава богатствата си. Селяните са поставени в зависимост от него поради дълговете си. От друга страна, той е спечелил

201

влияние пред правителството, защото може да дава на заем пари и на по-големите чиновници, защото може, когато ще, да изпъди един каймакамин или кадия, като накара 30 села да подпечатат един махзар против него. Ето защо, кога х. Исмаил отиде в Неврокоп, стават му на крака всичките по-големи чиновници и се съветват с него. Думата му се слуша в конака. Населението прибягва към него във всеки случай, когато има работа с правителството, и тъй х. Исмаил, без да занимава каква годе длъжност в правителството, ползува се, както там, така и между населението, с най-голямо влияние. Такива влиятелни първенци има навсякъде по Македония, и всичките са спечелили влиянието посредством богатството си. Населението ги знае и ги сота с пръст.

X. Исмаил има около 55 години, брадата му почнала да побелява. Води 3 жени. Има 8 синове и 6 дъщери. Едни от чедата му се женят, а други се раждат. Той е направил джамията в селото на свои разноски. Попечител е на училището, но е враг на новото образование, затова турският учител в Старчища е един от старомодните ходжи.

Елиските дупки. — На 2 юли предприехме една разходка из полето. Исках да видя мястото, където се губи водата от Елиско поле под планината. Взех със себе си един пъдар за водач. Щом оставихме селото, начена се плодородното поле. Краището на хълма, що загражда Старчища от юг, се казва Кошарица; то е посадено с лозя. Под лозята се начеват тютюневите градини, които захващат голямо пространство. Тютюнът е най-главното производство в Старчища. Стърковете бяха страшно порасли. Градините приличаха на гора.

Множество работници чистеха градините или ги копаха. Пътят ни водеше на ю.и. Подир тютюните настанаха кукурузя, които тоже тая година бяха станали извънредно добри. Земята на всякъде е рохка. Почвата, която се е образувала от постоянните разрушения на околните планини, е дълбока. Състои се главно от глина, чернозем и съвсем ситен пясък. Тук се ражда всичко в изобилие. Само големите горещини понякога съсипват плодородието. Изминахме кукурузята и настанаха ливади, които растат на търсище. Тук е най-ниската част от полето и по-

202

големата част от годината земята е водна. Тревата на ливадите почва да заприличва на блатиста. Но има пояси издигнати по-високи, и там ливадите са превъзходни. Намерихме учителя от Старчища, който сам си косеше ливадата. Той, види се, бе превъзходен косач, защото тревата в неговата ливада бе ниско и равно орязана. Починахме малко при учителя и тръгнахме пак през буйните ливади. Щом доближихме до планината, пред нас се изправи една гигантска канара, и почна да се чува силен шум. Водата видяхме едвам когато стигнахме до самото подножие на канарата. Тук от двете страни на планината идат две реки. Откъм с.и. тече по-голямата — Елишката, която се образува от Пещерник и от Зърновската река. Откъм з. иде Долно-Бродската река. Те се съединяват почти на същото място, гдето се изливат под планината. Едвам има 50 крачки до устието. Водата беше доста голяма. Тя стърмно скача към подземното отверстие. Коритото е доста дълбоко. Грамадни варовити камъни стоят натъркаляни из речището. Една отвесна скала, до 50 м висока и толкова широка, стои, като с нож отсечена, право над устието. На долния й край е устието на една триъгълна пукнатина около 5 м висока. Тя зее почти отвесно. Водата се фърга в нея от два м височина с грозен шум. Долната част на дупката е покрита с разпенена вода, която ту се събира повече, ту изчезва в дълбочините. Дъното не може да се види.

Разказват, че когато водата пресъхне, може да се влиза на дълбочина до 50 м под канарата и после не може да се върви вече, понеже леглото на водата се стеснява и разклонява. Когато дойде много вода, дупката не може да я погълне всичката, и тогава се обръща голяма част от полето на езеро.

Само тук не се губи водата. Има още едно отвърстие, малко п`о на с. от първото. Там се крие малка част от реката. Дупката е много тясна. Един турчин е направил върху нея воденица. Аз вярвам, че подобна воденица рядко ще се намери някъде по света. Водата се види, като влиза под зданието, чуе се сетне само един глух шум и плесък, и водата липсва под дълбочината. Зданието е ниско и тъмно. Три камъни силно се въртят в него. Воденичарят ни посрещна весело. Той ни отвори един камък да видим, как водата бяга към подземието, но беше толкова тъмно,

203

щото аз не забелязах нищо. Още п`о на и. се вижда друг един подмол под планината, който явно свидетелствува, че някога и там се е губила вода под земята. Сега от лежене на стада, той е засипан с тор. Повръхнината на камъка в основата е гладка; вероятно дълго време го е бъхтела водата. Тоя подмол е много по-голям от първия. Има, може би, до 20 м дължина.

Цялата планина е от варовник. Полите й са покрити с храсталак. На много места са голи. По високите места рядко има по-едра гора. Върховете са покрити с големи пасища, гдето пасат стада, но понеже планината е съвсем безводна, за това трябва стадата да се поят всякога в реката под планината. Понеже всеки ден е мъчно да се свалят добитъците от високите места и пак да се качват, за това тук са ги приучили на два дни веднъж да ги поят вода. Смийница е така също безводна. На един малък каменен мост минахме Зърненската река още п`о на изток. Селото Елис е 1/2 час далеч от дупките. Те от него са известни под името Елиски дупки. Елис има 120 къщи турци и 30 къщи българи. Българите си имат една малка черквица; те бяха още под ведомството на Патриаршията.
 

Поминъкът на старчищани състои главно в земледелието. Най-много работят тютюна. Всяка къща бе нанизана с върви тютюн, който се сушеше покрай стените. При най-строгите преследвания от страна на дружеството, което държи монополите на тютюните, тук на всякъде се продава тютюн без бандероли, и старчищани снабдяват с тютюн цялата котловина. Тютюнът е среден. Продава се нерязан най-хубавото качество до 15 гр. оката, а обикновеният струва до 10 и 8 гр. оката. Освен тютюн, сеят жито, кукуруз и ечмик, а по върхищата ръж и овес.

Мерата за пространство на нивите се нарича срема. Една срема има 56 квадратни крачки и се дели на 4 слога.

Мера за вместимост е кило. Едно кило има 40 оки; то се дели на 2 половяци, всеки половяк — на 2 кутли.

Скотовъдството е много слабо, защото няма добри пасища. Имат някои къщи по малко кози, които държат за мляко.

Напоследък някои селяни отиват на печалба по вън, но такива са твърде малко.

204

Училището в Старчища сега е много западнало. Селяните имат един учител, на когото плащат 15 лири годишно. При него се събират до 60—80 деца през зимата, от които през лятото остават до 40. По-преди училището било много по-добре уредено, защото селяните са могли да плащат годишно по 50—60 лири за учители.

Преди да оставим Старчища, нека кажем по няколко думи за околните села в Елишката котловина.

На ю. и. от Старчища на 1 час далеч лежи с. Долно Броди в една хубава долина между Черна гора и върховете на Драган и Щудер. Няколко планински потоци от полите на Черна гора образуват Долно-бродската река, която тече през селото и влече много железен пясък. Селото има 150 български и 50 турски къщи. Имат църква, в която се пее още по гръцки. Тая година селяните не бяха условили учител. Селото е още под ведомството на гръцкия владика. Главен поминък на селяните сега е земледелието. Тютюн не се работи. По-преди Долно Броди е било едно от главните рударски села. Там е имало множество песци. Нековите, получавани в Долно Броди, са продавани в Горно Броди за по-нататъшно обработване. Сега има остали само 2 песци и 1 самоков. Над Горно Броди е най-удобният проход между Черна гора и Смийница. Наблизо до пътя има остатъци от развалини, наречени градище. Това е било малка крепост, която е пазила прохода.

Почти на и. от Старчища, тоже на 1 час разстояние, лежи с. Елис в подножието на Щудер.

На си. от Старчища на 2 часа разстояние, тоже в полите на Боз-Даг, е заселено с. Зърново. То е важно село в тая околност, едно, защото е най-голямо и най-богато между околните, друго, защото през него минава главният път, който води от Драма за Неврокоп. Зърново има 400 къщи български и 70 турски. Българите имат една църква и едно училище. Тъкмо сега се води усилена борба в това село между голямото болшинство и няколко души гъркомани. Народът иска да се откаже от владиката. Голяма част от първенците са с него, но има няколко души, които мътят работата. Серският елински силогос проважда учител даром в селото. Но за настъпващата учебна

205

година зърновчани си условиха учител, който да им преподава на децата български. В църквата поповете почнаха да четат по славянски.

Главният поминък на селяните е земледелието. Тук обработват много конопъл, ог който правят въжета за околните места.

Зърново е ключ на два прохода. Единият иде от Драма през с. Гюреджик, минува по източните поли на Щудер и излиза в Елиско поле между Елес и Зърново; а другият на изток от Зърново върви между Стъргач пл. и Боз-Даг. Той следва по течението на реката и е съвсем удобен. Отдавна е почнато да се прави шосе от Драма за Неврокоп, което ще следва из тия два прохода, но то, както и много други по нас, е занемарено от 7—8 години насам. [1]

Право срещу Старчища в полите на Стъргач планина лежи с. Куманич. То е 1 1/4 час далеч от Старчища и е чифлик на един неврокопски бей. Друго село чифлик в тая околност няма. Брои до 100 къщи български. Селяните нито са преминали под ведомството на екзархията, нито пък признават гръцкия владика в Неврокоп.

Това са селата собствено в Елиското поле. В малката Бело-тинска долина, която лежи между Боз-Даг и Стъргач, имаме още следните села: Вълково с 90 къщи турски и 10 къщи цигани, Белотинци с 300 къщи българи и 4 власи; Махалата с 20 къщи помаци и Възем със 100 къщи български и 100 къщи турци.

Във Възем стои мюдюр, който управя цялата тая околност. Мюдюрите в Турция са нещо като нашите околийски началници, но в мюдюрлуците няма съдилища, както по нашите околийски градове.

В Белотинци става борба за отказванье, подобна на оная в Зърново.

На север Белотинската долина е заградена с невисоки вериги, що я отделят от коритото на р. Места, която тече близо зад тях. Тук почват да се явяват помашки села, които са толкова гъсти по левия бряг на реката.
 

1. Сега е на свършване.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]