А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XX. Момина клисура

Пътят до устието на Клисура. — Циропол. — Светиците. — Момина кула. — Собствената теснина на прохода. — Р. Рекиджа. — Лупушките ханове. — Изглед от Добринишките хълмове. — Пристигане в Банско.

На 14 юни сутринта тръгнах много рано за Разлог. Пътят върви през Неврокопското поле право на север. От лява страна са разположени ниски хълмове, обрасли с храсталак. Между тях текат бистри потоци към Места, от които по-голяма е р. Туфча. Отдясно се разстилат хубави ливади и тук-таме царевични ниви и бобови градини.

След 1 1/4 часа пътуване изминахме полето и се спряхме пред живописното устие на теснината. Места бе съвсем мътна и излизаше из скалистото устие с голям шум и покрита с пяна. Тя бе заляла широко пространство земя, която е напълнена вече с пясък и е направена безплодна.

Ханът, гдето спряхме, се именува Цирополски. Срещу

279

него над реката стои висока стръмна скала. На върха й има остатъци от развалини. Това са били укрепления, които са пазили устието на клисурата. В северното подножие на скалата, през дълбока долина, тече малката и буйна Цирополска рекичка, която скача от височините на Доспат. Близо до устието й лежи селото Циропол, скрито между високи хълмове. Населението му е турско. Види се, завоевателите не са искали да оставят на тоя стратегически пункт християнско население.

Устието на теснината е широко около 200 метра. Реката тече по средата в дълбоко речище. И от двете й страни по полите на хълмовете има достатъчно място за прехождане. Височините са обрасли с ниска гора, а в долините се виждат нивя и градини. Зрелището е хубаво.

Щом се влезе в теснината, загубват се върховете на планините, а се виждат само хълмове и канари, които се допират до самото речище на Места. Гиздав е левият бряг, покрит с лозя, бобови градини и малки зелени ливадки. Десният бряг е стръмен и горист. Пътят криволичи по неговото подножие и ту се издига високо да заобиколи някоя отвесна скала, ту слиза до самия бряг на шумната река. То не е вече път, а тясна пътечка, по която често не могат да се разминат двама пешаци.

Местността става все по-красива. Под левия бряг на реката се издига висока стръмна канара, а срещу нея по левия бряг са наредени множество по-малки голи скали, наречени Светиците. Според народното предание там наблизо имало манастир, един от калугерите водил безсрамен живот и прелюбодействувал в манастира. Иконите се възмутили от престъплението и избягали по тия скали, които оттогава взели да се наричат Светиците. Коритото на реката става съвсем тясно. Пътят се приближава до самата вода. Под него се почва едра гора, а отсрещната страна над Светиците е устието на един бърз планински поток, обрасло тоже с хубава едра гора. Още 20 минути път и ние излязохме на по-широчко място, гдето е устието на Костенската рекичка, която тече откъм пиринските върхове. Един клон от Доспат силно наляга отсреща речището на Места и го кара да прави голям кривул. Прехвърлихме един горист рид и пред нас изпъкна Момина кула с всичката си прелест.

280

На една гола около 300 метра висока канара над самата река Струма стоят остатъци от едновременни укрепления, които са пазили прохода. Скалите са червеникави и съвършено стръмни над Места. Южната им страна се мие от бистрата и бързотечна рекичка Каменица, която тече през очарователна долина и тук до подножието на канарата се меша с Места. Народното предание казва, че хубавицата Места, сестра на Струма, е живяла в чудесни палати на връх канарата и пазила прохода, та от това той е наречен Момина клисура. Срещу Момина кула на левия бряг на Места стои друга отвесна канара и речището се стеснява толкова много, щото едвам мътните води на реката се провличат през него. Целите ребра на Пирин са покрити с гъсти лесове. Оттук се начева най-тясната и най-живописната част на прохода. Една козя пътечка води по скалистите ребра на Момина кула. Вижда се, че са трошени скалите и с труд е прокарана пътечката по това опасно място. Щом прехвърлихме височината, видяхме множество хълмове от най-разнообразен вид да допират до реката. Едни са землисти и покрити с хубави гори, други са голи и скалисти. Пътят ту се издига към небето, ту слиза до реката. По долините има множество орехови дървета, брестове и лещак. Височините са покрити с букови гори, понякъде с бор. Над реката се надвесват разкошни липи с дебели дънери, скрити в буен буренак. Няма жива душа по пътя. Времето е работно и селското население е пръснато по нивите и ливадите. Рядко се чува далеч нейде гласът на някое будно овчарско куче и върховете дълго време пренасят ековете из теснината. Цели 3 часа се протака това диво и величествено планинско устие и най-сетне се излиза в долината на Кремен-ската река, отгдето проходът почва да се шири наново.

Коритото на Кременската река е скрито между високи рътове, които слизат от Пирин. До устието й има стар хан. Там починахме хубаво под дебелите орехови сенки. Другарите ми — двама селяни — бързо заспаха. Аз се наслаждавах с дивната гледка, която се отваряше между разкошните поли на Родопите и Пирин, и размишлявах защо всред такава богата природа живее злочест сиромашки народ! Един селянин ме разбуди от бленуването. — Добър ден, господине! — ми каза той.

281

— Дал бог добро, приятелю! — му отговорих. — Отгде идеш?
— Откъде Мървашко!
— Ами ти, господине, що търсиш по тия диви места?
— Шътам се!
— Тук не е за шетане, господине! Тук по нас, знаеш. . . всичко става. Отвъд иди — селянинът ми посочи България — и може да оставиш кесията си до главата си и без страх да спиш, тук е. . . Боже пази!. . .
— Къде си се отправил? — попитах го аз.
— Там, отвъд, на косене.
— Не е ли вече късно?
— Не е! В Батак сега е време за косене.
— Всяка година ли ходиш?
— Всекоя, господине, и пак няма печала. Биеш си главата от тъмни зори до вечеря и пак сиромашия и борчове и данъци недоплатени!Роби сме ние, роби! Бог само знае теглото ни

Селянинът почина малко при нас. Другарите ми се разбудиха. Единият си отиде към Кремен, а ние, останалите, след като се напихме студена вода, отправихме се на път.

Долината се разтваря. От двете страни на реката хълмовете са покрити с лозя. Пътят става удобен и пътуването по-леко. Реката силно завива към изток и сетне към запад, та прави остър завой. На лакътя на завоя всред реката стърчи голям камък, който прилича на легнал лъв, наричат го Купен. Дойдохме до една висока канара, която далеч е бутнала коритото на Места към изток и пътят по нея е извънредно труден и опасен. Една съвсем тесна пътечка се качва из дребен сипей около 250 метра над водата и камъчета под нозете току се изместят и заплашват пътника при една невнимателна стъпка да се намери във вълните на реката. Кон не може да се язди тук, а в зимно време мястото е съвсем непроходимо.

Зад стръмнината лежи красивата долина на р. Рекиджа, която води началото си от върховете на Пирин от голямото алпийско езеро називаемо Попово езеро.

Боровата гора достига вече до коритото на Места. Лозята се съвсем изгубват. Понейде в долините има кукуруз и ръжени

282

ниви. На левия бряг Места приема два бързотечни потока. Устията им се крият в орехови дървета. Бреговете на реката са много полегати и се вижда голяма част от ребрата на планините.

Картината бързо почва да се изменява. Гората покрай реката изчезва и се появяват голи червени хълмища, особено по левия бряг. Срещат се често студени извори по пътя. Слънцето се наведе силно към запад, скоро се скри зад тъмни облаци и студен ветрец почна да подухва откъм Разлог.

Един висок рид стои право на север пред нас. Той като че ли загражда долината откъм север. Стигнахме в неговото подножие, гдето са Лупушките ханове.

Тук Места приема от Пирин Добринишката река и бързо завива на североизток, гдето се вгиква в една мъчно проходима теснина, наречена Тесаница.

Пътят оставя реката и върви на северозапад по коритото на Добринишката река, по него сега могат да отиват и коли. Долината на рекичката е постлана с ливади, а върхищата наоколо обрасли с нисък храсталак. След 1/2 час място рекичката свива към юг, а пътят държи първата си посока, пресича Добринишкия хълм и излиза в Разложката котловина.

Чудно гиздав е Разлог, гледан от Добринишките хълмове. То е една панорама, на която човек не може да се нагледа. На запад под хълма се разстила малко поленце, покрито с разкошни зеленини от единия до другия си край, а над него от всички страни стоят грамадни планини, увити с кичести тъмни лесове. От юг стои неправилен планински купен с чудното название Безбог и в самите му поли е загушено хубавото селце Добриница, което цяло се гледа от хълмовете. Малко п`о на север се издига пиринският великан Елин връх, обиколен с множество по-малки остри братя. По падините на Елин връх се белеят големи преспи сняг. Ниско в подножието му е разстлано селото Банско, заобиколено с градини и ливади и украсено с висока кула в средата. На запад стърчат върховете на Рила, а на север се виждат безбройно множество хълмове, които закриват височините зад себе си.

Тук щях да постоя повечко време да се понарадвам на при-

283

родните хубости, но небето се беше вече покрило с гъсти черни облаци. Почна да се святка, да гърми и аз дадох на коня да разбере, че трябва по-скоро да се отива. Бързо слязох от височините и се отправих из ливадите право на запад за село Банско. Дъжд скоро почна да вали, спътниците ми останаха надире, а аз след 1 час бързо каране стигнах в Банско.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]