А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXVII. Числото на населението и поминъкът му
 

Тук излагам една таблица за числото на жителите в Разлог. Смятам и селото Елешница като част от тая област, защото елешничани по всичко приличат на разложани, макар селото им да се брои административно в Неврокопската каза.

1. Банско 2. Мехомия 3. Баня 4. Белица 5. Якоруда 6. Бабек 7. Елешница

334

8. Г. Драглища 9. Д. Драглища 10. Недобръцко 11. Годлево 12. Бачево 13. Добринища
 

Като пресметнем по приетия начин на християнска къща по 6 души, а на помашка по 5, ще имаме:

Статистиката, която ни дава турският официален календар за Разлог, е съвсем невярна и не може да се вземе във внимание за правене сравнение. Там помаците са 8264 души, а българите 8331 и циганите 570. Количеството на българите, както се вижда, е малко. Или има погрешка при смятането, или няма никакво смятане, а намерки са посочени тия числа на вилаетското управление, за да се избегне отговорността.

Числата на г. Верковича са много високи. Той още преди години наброява 11 540 помаци християни и 26 991 българи. При това там са поставени 5426 турци, когато е известно, че турци в Разлог няма. Z е много по-верен. Неговите числа се доближават до нашите. Според него в Разлог без село Елеш-
 

1. За циганите сведенията са недостатъчни. Според показанията на някои селяни и според турски статистики трябва да има около 100 цигански фамилии в Разлог.

335

ница има 10 100 помаци и 19 620 българи. Като притурим и 1398 души българи от Елешница, според Z ще има 21 018 души българи.

Ние приемаме най-близки до истината следните кръгли числа за населението на Разлог:

Българите християни съставят близо 64% от цялото население и са пръснати, както видяхме, по целия Разлог.

Помаците съставят 37% и живеят главно в полите на Родопите. По-малката част е пръсната в някои големи села по нижнините на Разлог.

Турският календар, от който черпихме сведения за земните произведения и за добитъка по другите кази, за Разлог нищо не ни споменува. От бележките, които давахме за отделните села, се вижда, че земя за работа в Разлог има малко, затова и земледелието е слабо. Много често става нужда да се докарва храна отвън и главно от Горно-Джумайско.

Разложко е много пригодно за скотовъдство, защото по върховете на Рила, Пирин и Родопите има много добри пасища. При все това и скотовъдството не е в добро положение. Само в Добринища има по-големи стада. Види се, че събитията подир войната много им повредиха. Занаятите са слаби и едвам удовлетворяват местните нужди. Навън се изкарва катран, жива стока, сурови кожи и рядко понякога дървен материал.

В последно време отиването по чужбина за изкарване на поминъка взема големи размери.

Правителството би могло много да помогне за подигане на икономическото състояние в Разлог, ако се завземе с направянето на едно шосе, което да го съединява с долината на Струма през Предел. Освен това би трябвало да се помогне на скотовъдството и на пчеларството, като се унищожат за няколко содини даждията на кошерите и бегликът на овците. Много зле ге отразяват върху скотовъдството в северните части на Разлог

336

грабежите на бебешките помаци. Малко по-голяма енергия ог страна на местните власти и разбойничеството би се прекратило. Местното християнско население е събудено и безстрашлнио и се нуждае не толкова от помощта на заптии, колкото от защитата на съдията, когато разбойническите дела се предадат в ръцете на кадиите.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]