А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXX. От Джумая до Царево село и Малешевската каза

Пътят до планината. — Изкачването. — Гора. — Разбойничество. — Слизане. — Звегорската река. — Стигане до Царево село. — Влахина планина. — Голак планина. — Малешево. — Пиянец. — Статистика на Малешевската каза. — Осоговията.

Тръгнахме подир обед. Малък дъждец по-разхлади времето. Около 5 км отивахме право на запад през хубавото Джумайско полце. По пътя имаше на много места изнесени купища любеници и дини за продан, минаваха много селяни по случай на пазара в града. Реката Струма прегазихме на добър брод. На запад от речището се начева хълмиста мест-

345

ност: цял ред ниски рътове идат от Осоговската верига и слизат към Струма по посока от северозапад към югоизток и повечето са разработени. Посевите бяха вече пожънати. Тук-там се вижда ситен храсталак, а едри дървета са останали рядко. Като прехвърлихме едни рътлини — около 1 час път, слязохме в долината на малката речичка Дилямзино. Тя иде от ребрата на главната верига, държи посоката на рътовете и се излива в Струма. Лете, когато има по-големи горещини, пресъхва. Малко над пътя, в долината на реката, се виждаше разпръснато селото Дилямзино. Преминахме долината и отивахме все на запад. Нови хълмове, прилични на предните, вълнообразно се разстилаха пред нас. По тях е пръснато голямото село Селище, което захваща пространство 3 часа на дължина и два нашир. Минахме покрай църквицата на селото. Местността е непривлекателна и пътуването ни тежеше. Помакът на няколко пъти се опитва да пее, но скоро прекъсваше. Минахме още един поток, който се съединява с първия, и като прескокнахме още една по-височка гола брежнина, стигнахме долината на Стара река. Тя е по-многоводна от предната. Има същата посока и се излива малко по на юг в Струма.

Щом дойдохме до Стара река, картината на местността бързо се измени. Над коритото на реката откъм запад се издига стръмна планина, покрита изцяло с гъста зелена гора. Тая планина е клон от Осоговската голяма верига. Тя дели коритото на Струма от онова на Брегалница, на разни места я именуват различно. Ние ще я наричаме с общо име Влахина.

Едвам минахме 2 км място от десния бряг на реката, начена се стръмният проход. Собствено тук няма проход, а пътят е прокаран право по склоновете на планината към върха й, като вие по някъде, колкото да не докарва до последно отчаяние пътниците. Конете едвам се катереха по стръмнината, макар че те бяха планински коне, добре навикнали на лошави пътища. Изначало отивахме между гъста гора от габър, леска, дрян., дъб, после влязохме в пояса на красивия бук. Пътят стана много стръмен и ние трябаше да почиваме подир всякой четвърт час. Гъстата тъмна гора ни вдъхваше страх. Влахина е негостоприемна планина. Покрай пътя има доста гробове, гдето

346

почиват костите на злочести пътници. Като приближихме върха, начена се борова гора, която ставаше все по-рядка и по-рядка, догдето най-сетне на билото се появиха хубави планински ливади.За 1 1/2 часа се изкачихме от подножието до билото на планината (1297 м според картата на австрийския Генерален щаб).

Една омайна гледка се откри на изток от нас. Виждаше се цялата Джумайска котловина с устието на Кресненския проход от юг и Рилския — от север. Клоновете на гигантската Рила, които слизат към Струма, много ясно се очертаваха в предвечерната дрезгавина. Хубаво се виждаше и Кресна планина на югоизток и последният край на Осогов от север.

Правителството се е мъчило да прокара шосе през Влахина. Много сиромашки пот е облял планината, но работата не е сполучила. Мястото не е за шосе. Малко п`о на север има по-добър проход, който се именува клисура, но понеже той е близо до границата, не са щели по него да прекарат пътя.

След малка почивка тръгнахме, защото имаше още много да ходим, а пък слънцето бе отишло далеч на запад. Едвам изминахме стотина-двеста крачки, и пред нас се показаха два нови гроба. В тях били заровени двама търговци, които били убити от звегорчани. Тия селяни са уж овчари, но нападали изненадейно пътниците. Подир малко, както ми каза помакът, трябваше да минем през с. Звегор.

Цял изтръпнах. Виждаше ми се, че и помакът беше неспокоен.

Щом превалихме билото, спуснахме се до един планински поток, който силно шумеше под самия наш път. Това е началото на Звегорската рекичка, по десния бряг на която се спуска пътят дори до с. Звегор. Над левия бряг на долината стои високо ребро на планината, покрито изцяло с грамадни букови дървета и с тънки черни борики. Чуваха се по върхищата гласовете на пастирите — хайдуци, които подкарваха стадата към кошарите.

Слизахме около 1 час по стръмен път. Реката беше вече доста уголемена от честите планински извори; тя се впуска в скалисто гърло, което на много места се пресичаше от малки полянки, обрасли с гъста трева. На тия полянки имаше воденици. На устието на гърлото по двата бряга на реката е селото Звегор. Ние стигнахме до него в тъмнина. Пътят ни го преси-

347

чаше по средата. Звегор е населено с помаци и наброява до стотина къщи.

Реката остана отляво. Пътят върви на запад през красиво полце, избраздено с малки хълмове, покрити с ниви, ливади и сливови градини. Около 4 км път и стигнахме до р. Брегалница, която е заобиколена с пространни оризови нивя. 1/4 час от реката на запад е Царево село. Тук преспахме в един още недоправен помашки хан.

На северозапад от Кюстендил се нахожда връх Патерица, висок 1522 м. Той има важност по две причини: едно, защото там се срещат границите на България, Турция и Сърбия, и друго, защото е планински възел, от който на три страни се разстилат три планински вериги. На север отива верига, която дели коритото на р. Струма от онова на р. Българска Морава и се свързва с Витоша. По тая верига донейде отива българско-сръбската граница. На югозапад от Патерица отива друга много по-ниска верига, която е водораздел между р. Българска Морава и вардарския приток Пчиня. Тя се скопчва чрез ниска седловина с Църна гора. Най-сетне на югоизток от Патерица се простира трета верига, по-голяма и по-висока от първите две, която дели България от Турция. Тя се именува с едно общо име Осоговска планина, или просто Осогов. Реките, що извират на север от Осогов, се изливат в Струма, а ония, що извират от южната му страна, се стичат във Вардар. Средната част на Осогов е най-висока (връх Руен 2332 м). Най-югоизточният край на веригата се снишава силно. Тук, разделена на много рътлини. тя опира до Струма срещу Рила планина. Тук един клон от планината свива на юг, повишава се постепенно и се разстила на дълго разстояние, като отделя коритото на р. Струма от коритото на р. Брегалница. Тоя клон именно нарекохме Влахина планина. От местното население само средната част от веригата носи това име, [1] а северната и южната част имат разни други
 

1. Гл. Пер. Спис, кн. XLIV, стр. 283, статията Село Лешко от А. П. Стоилов. От тая статия сме се ползували относително названието на отделните части на веригата. Авторът обаче не е можал да се справи с посоката на многото клонове, за които говори, затова и топографията на местността, която описва, остава много тъмна.

348

наименования. Обаче човеци от по-далечни места казват и на северната част Влахина. Едно за това, а друго за по-лесно разумяване ние именуваме цялата верига Влахина.

Там, гдето веригата се отделя от Осогов, тя е много ниска и по ребрата й е пръснато селото Клисура. От изток извира Сура река, за която вече споменахме, а от запад извира друга рекичка, която мие селото Турско Габрово и се слива в Брегалница срещу Царево село. През тия места е минувал старият път между Джумая и Царево село. От това е дадено и името Клисура на селото. На юг от Клисура веригата е тясна и стръмна и се казва Звегорска планина. През нея минува проходът, за който говорихме по-горе. П`о на юг веригата се нарича Било, още по на юг имаме имена Полен и Локва. Тук планината се разширява доста много и отпуща по-дълги клонове. Един проход, наречен Момина Съза, води от Г. Джумая за Малешово.

От Локва се отделя на изток един клон, който загражда от южна страна Джумалийската котловина и стръмно се спуска до речището на р. Струма. Крайната част на този клен се нарича Татарска планина. Срещу нея, над левия бряг на Струма, се издига стръмно Кресна планина и между тях се начева Кресненският проход. Главната верига продължава на юг, стеснява се много и става наново стръмна, особено откъм Кресненската клисура. От западна страна на планината извират реките Желевица и Спряжева, които се изливат в Брегалница. По долината на Спряжева продължава проходът Момина Съза. От източна страна по-забележителни са рекичките Мирчовица в Кресненската клисура и Брезнишката река на юг от клисурата. Най-южният край на веригата допира до р. Струма и завива на изток, гдето се свързва с клонове от Плачковица планина. Той се именува двойно: откъм Малешово — Кадийца планина, а откъм Струма — Каршияк. Ние ще употребяваме първото име. В южните краища на Кадийца планина извира р. Брегалница от върха Ратомир.

Влахина планина е дълга около 14—15 часа път. Средната й височина ще е около 1200 м, а най-високите й върхове едва ли ще надминават 1400 м. Тя състои от кристалически напластени скали, главно от гнайс и слюдести сланци, има начесто квар-

349

дови камъни, срещат се конгломерати, а понякъде и гранит. [1] Северната и южната част на планината са тесни и стръмни, а средната — по-широка и разклонена. От проходите на планината известни са: Клисура на север, между Влахина и последните краища на Осогов; Звегорският проход, около 2 1/2 часа дълъг, и Момина Съза, дълъг около 4 часа. Планината е покрита изцяло с добри гори. Само около селата наблизо са оголени ридовете. Най-често се срещат дъб, бук, бор, смрика, габър. По ниските места има много лещак, диви круши и диви ябълки, понегде и орехи. Между бука и дъбовете се срещат често дрянове. Борът расте само на високите места, според Барта той се появява на 4000 крачки височина, [2] по-ниските места са покрити главно с бук, а подир него иде дъб и габър. Най-високите върхове са голи и образуват добри пасища.

Поради гъстите гори в планината има доста диви животни, срещат се обикновено сърни, рогачи, диви свине, по-рядко диви кози и много вълци и лисици. По най-гъстите гори има златки и белки.

Полите на планината са покрити с много села, изключително български. Селата по североизточните ребра на Влахина спадат към Г.-Джумалийската каза, населени са от християни и са разделени на малки купчинки, пръснати по рътлините, занимават се главно със скотовъдство. Развъждат най-вече кози и овци. Селата по югоизточните поли на юг от Кресненската клисура са от Петричката каза, събрани са на едно място и състоят от християни и помаци. Селата по западните поли на планината образуват сега особена каза с център в село Пехчево. Те са събрани вкуп и населението е мешано от помаци и християни. Южната част около най-горното течение на р. Брегалница се нарича Малешево. Тук преобладават християните. Северната част, около Царево село, гдето Брегалница свива на запад, се нарича Пиянец. Тук преобладават помаците.

На запад от Влахина планина успоредно с нея се протака
 

1. Ср. Heinrich Barth, Reise  durch das Jnnere der EuropaeischenTuerkei, Berlin, 1864, S. 101, 107.

2. Ib., 103.

350

една по-ниска верига, която се казва Голак планина. На север тя е отделена от Осогово с р. Брегалница, която се промъква през див и дълбок пролом, около 5 часа дълъг, именуван Осоговска клисура. На юг Голак се скача, от една страна, с последните отлози на Влахина и загражда коритото на р. Осойница (приток на Брегалница). В северните си части Голак е широк от 4 часа път, много е по-нисък от Влахина. Средната му височина не ще надминува 1000 м. [1] В южните си части той е по-тесен. Покрит е с много дъбова гора, която по ниските ридове минава в храсталак. На по-високите места има буки. Неизвестно е дали по най-високите върхове има бор.

Там, гдето най-южните краища на Голак се срещат с разклоненията на Влахина, има мъчно проходима клисура, която съединява Малешево със Струмишката долина. Тя се именува Кечи Кайя Дервент (Клисура Кози скали) и е добре описана от Барта. [2]
 

Между Влахина от изток, Голак от запад и Осоговската планина от север стои една хубава котловина, дълга около 8 часа път от юг към север и широка от 1 до 2, най-много 2 1/2 часа път. Къде средата тя е стеснена и се обръща на проход. Надлъж през нея тече р. Брегалница, която получава много притоци от двете си страни и като опре на север до Осоговската планина, принуждава се да свие пътя си към запад между Голак и Осогов, за да излезе на богатата Кочанска долина. Южната част на котловината се именува Малешево, северната — Пиянец, а планинската страна около Осоговската клисура се казва Осоговия.

Малешево състои от едно малко поленце по двете страни на Брегалница и хълмистата местност в полите на околните планини. То представя долина, дълга 4 часа път от юг към север и широка около 2 часа.
 

1. А. П. Стоилов вярва, че Голак се възвишава на 2000 м под с. Царево село. Гл. Пер. Сп., кн. Х1ЛУ, стр. 286. Той дава точни числа за много други височини, но нам се виждат те съвсем невероятни, както и височините на Голак.

2. Гл. H. Barth, op. cit, стр. 107, 108.

351

Полето е напоено с много притоци на Брегалница и е добре обработено. Селата са наредени повечето в полите на планините. Около тях има големи сливови градини. Около реките се намират гиздави ливади и бобища, а по хълмовете са разработени ръжни и ечемични ниви. Малешево е много висока местност. Полето стои на височина повече от 700 м над морското равнище, заради това зимата е продължителна и люта, а лятото късо и прохладно. Тук грозде не става, даже и пшеницата не може да узрее на много места. Затова сеят обикновено ръж, ечемен и царевица. Жетвата се почва около 15 юли и се свършва къде 15 август. [1] От плодовете най-много се раждат сливи, които населението суши и продава в Солун.

В Малешево има 15 села. Земята принадлежи на населението. Чифлици има само в селата Спиково и Чифлико. Селата са следните:

Пешчово, или Пехчово  Берово Ратово, или Хратово  Русиново Ладимирово, или Владимир  Мачово Будинарци Робово Умлина, или Умлена  Негрово, или Негрева  Митрошинци Стоймирово Спиково Чифлико Колибите
 

1. Гл. в. Новини, г. II, бр. 52. Бележки от Малешевската област и съседните и страни.

352

Тия числа не са много верни. Аз имах три отделни статистики за Малешево на разположение: една от моя кираджия, помак, друга от един учител малешовски и трета от Барта, но на повечето села числата много се не спогаждаха.

По тия места християнското население живее на големи домочадия вкуп, затова при пресметване на населението трябва да туряме за всяка християнска къща средно по 7 души, а за помаците не можем да имаме повече от 5 души в къща по причини, които вече изказахме на друго място. Според това в Малешево ще има:

Главният поминък на населението е скотовъдството. Тук се развъждат много кози и овци, които се събират на мястото от търговци и се изкарват за Солун, Сяр, Драма и Кавала. Земледелието е слабо, понеже земя за работа има малко, и получената храна не стига на населението, затова се докарва от Джумайско и Струмишко. От другите произведения най-много се добива боб, от който много се изкарва за Солун, а най-доходни са овощните градини, именно сливовите. Тук се приготовляват много хубави сушени сливи и в Солун се ценят по-скъпо от сръбските. В някои села се обработва добър лен. От занаятите на първо място стои дърводелството и зидарството. От тия места всяка година излизат много дюлгери за работа по Джумайско, Петричко, Мелнишко и пр. [1] В някои планински села се работят лопати, вили, шиници и други подобни дървени изделия, които дохождат до Серския пазар. В Пехчово има много грънчари. [2] Там се работят и добри сребърни и златни украшения, също калайни и медни, които се разнасят по селата наоколо. В Малешево се е опазило още доста добре пчеловъдството. Напоследък от тия места се изнасят за Солун много кокошки и яйца, от които населението има доста печала.
 

1. Гл. в. Новини, г. II, бр. 52. Бележки от Малешевската област и съседните й страни.

2. Пак там, бр. 10.

353

Допреди малко време Малешево беше мюдюрлук и в административно отношение припадаше към Кочанската каза, а по-напред е спадало към Кюстендилската каза. От 1891—92 година Малешево заедно с Пиянец съставят отделна каза с централно място село Пехчово. Казата принадлежи на Скопския вилает. В духовно отношение една част от Малешево пада към Струмишката епархия, а други (по-северната) към Скопската епархия. През същата година цялото Малешево единодушно подаде формални заявления до турските власти, с които заявява, че занапред ще признава духовното ведомство на Българската екзархия.

От 1893 г. сръбската пропаганда се е загнездила и в тоя край, и то благодарение на новия каймакам, който сам повика от Скопие сръбски агитатори, за да се ползува от борбите между тях и българското население, като получава ту от едните, ту от другите подкупи. Български училища има във всичките по-големи села, между тях някои са отворени преди повече от 20 години, напр. беровското.

Берово е най-голямото село в Малешево; заселено е на хубаво равно място до реката Брегалница и е в средата на областта. Затова би трябвало то да е център на каймакамлъка, но понеже е чисто християнско, правителството е предпочело селото Пехчово. От Берово е родом Ильо войвода.

Пехчово [1] се намира в полите на Влахина, на един малък приток, именуем Кадънка. Къщите му са сгъстени една до друга, има 3 джамии, 1 църква и няколко дюкяни и ханове. В него става пазар, гдето търгуват главно с местни произведения. Търговци дохождат от Джумая и по-рядко от Струмица.

Трето по големина и по значение е селото Владимирово с около 200 български къщи. То е заселено в една тясна долина около 1/2 час на запад от р. Брегалница. През него тече приток на последната река, който се образува от много планински потоци над селото. Селото прави добро впечатление със своите здрави къщи и хубаво училищно здание. [2] Оттук на запад се
 

1. Гл. в. Новини, г. II, бр. 10, и Barth, стр. 104, 105.

2. Ibid., стр. 106, 107.

354

почва проходът за Струмишко, за който споменахме по-напред. Въобще селата в Малешево са по-добре съградени, отколкото колибите в Джумалийско. Студът е накарал жителите да си правят по-добри жилища. Къщите са обикновено съзидани от камък или направени от дърво и кал. Те са по на един, а някои и по на два ката. Имат отделни стаи за спане, стая за продуктите и зимник. [1]

Пиянец, или Пиянечко има изглед на една особена котловина, рязко отделена от Малешево; тя е дълга от север към юг около 4 часа и широка 1 1/2 до 2 часа; прорязана е от р. Брегалница и от много нейни приточки, които слизат от околните планини и хубаво я напояват. Пиянечкото поленце, заградено от гористи планини, накичено с хубави селца, покрито с гиздави ливади, ниви, овощни дървета, прилича на една чудесна грамадна градина, през цялото лято зелена и весела и най-грижливо обработена. При все що е много високо (628 м над морското равнище при Царево село), тук стават вече и лозя, защото е хубаво защитено откъм северните ветрове.

Населението на Пиянец с малко изключение е помашко. Види се, при някой преход на турски войски откъм долината на Струма закъде Щип или Скопие са изтурчени жителите от тая хубава област.

В един Самоковски препис от Паисиевата история има забележка, според която султан Селим през 1522 г. пратил своя везир с 33 хиляди войска, който тръгнал от Драма, изтурчил Доспат планина, Еспину, Крупник и Кочани. И наистина, ако тръгнем от Драма на север през теснините на р. Места през Баня, Мехомия (Разлог) и сетне през прохода Предел, с. Осеново и по долината на Осеновската рекичка, слезнем в долината на Струма при Симитлии, от това село по долината на Струма слезнем в Крупник и през Кресненската клисура излезнем на с. Брезница (Петричко), отгдето по долината на Брезнишката рекичка по една удобна клисура минем в с. Пехчево (Малешевско) и тръгнем на север през селата Черник, Панчарево, Трабо-
 

1. Новини, г. II, бр. 10.

355

товище, Вирче, Истевник, Звегор и Царево село, то ние ще прегазим една чиста помашка местност. Села, които са малко по-настрана от пътя, са останали християнски с изключение Доспатската планина. Силата, която е принудила населението да остави бащината си вяра, е преминала от Царево село към Кочани през Осоговската клисура. Вероятно колибарското население от Осоговията е избягало по планината и си е спасило вярата, а в Кочани и в цялата негова долина християнското население е било вече заместено с азиатски преселници и не е имало вече що да се потурчва.

Към Пиянец се числят 12 села, именно: Царево село, Турско Габрово, Клисура, Лешница, Звегор, Град, Вирче, Трабатовище, Истевник, Панчарево, Цървник и Разловища. От всичките тия само Лешница с около 40 къщи и Клисура с около 50—60 къщи са християнски, а останалите с изключение на една част от Царево село (около 100 къщи) и 10 къщи в с. Град, които вероятно по-сетне се заселили, всички са помашки. Обаче селата Лешница и Клисура принадлежат топографически на Джумалийската котловина, а не на Пиянец. Следователно същинският Пиянец е чиста помашка област. За големината на селата не можахме да се сдобием с що-годе точни сведения. Предполага се да има около 1200 помашки къщи с 5500 души жители и около 200 къщи българи християни с 1400 жители.

Следователно цялата Пехчовска каза има 27 села, населени с чисто българско население. От тях 9 са напълно помашки, три смесени, а осталите християнски. По числото на жителите имаме:

356

Според официалния календар на Косовския вилает от 1311 г. (1894 г.) [1] в тая каза (там забележена Малешовска) има:

От това се вижда, че нашите числа са много близки до официалните. В тая статистика по обичая на турците помаците са забележени под името мюсюлмани.

Поминъкът на населението в Пиянец е такъв, какъвто и в Малешево.

Главното място в Пиянечко е Царево село. То брои около 200 помашки и 100 християнски къщи. Заселено е до левия бряг на р. Брегалница, малко настрана от нея. Над самото село откъм запад се почват върховете на Голак планина. През сред селото минува дълга и доста широка, но крива улица от изток към запад. От двете й страни стоят едно- и двуетажни здрави къщи. Към средината на селото има по-широка поляна — пазарище, — обиколена с високи ханове и бакалски дюкяни. Тук става всяка събота пазар. Помаците имат една джамия и един мектеб, християните — една църква и едно българско училище. Според едно народно предание селото, когато още не било потурчено, се казвало Василево. Еднаж дошел в селото султан Махмуд, който ходил по околните планини на лов, и оттогава селото се именувало Царево село. Според същото предание тоя султан потурчил селото. [2]

Осоговията е планинска местност по южните ребра на Осоговската планина около Осоговската клисура. Селата са християнски и пръснати на колиби по планинските върхища. Тя съставя част от Кочанската каза. Населението се занимава главно със скотовъдство.
 

1. Гл. Статистика на населението в Косовския вилает, Книжици за прочит, кн. IV—V, 1894 г.

2. Гл. А. П. Стоилов, Село Лешко, Период. Сп., кн. ХLIV, стр. 286.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]