Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

VI. Населението на Преспа

Статистически сведения за населението на Горна и Долна Преспа. — Духовно ведомство на християнското население. — Икономическото положение.

Преспа брои освен града Ресен още 63 села. Ресен с 29 села спада в Горна Преспа, а 34 села са в Долна Преспа. Горна Преспа спада в Битолската каза; нейният административен център е Ресен, дето има мюдюрин. Долна Преспа влиза сега тоже в Битолската каза-; тя има административния си център в селото Наколец, което тъй също е мюдюрлук.

Населението на Преспа сесъстои от българи, помаци и арнаути. Мохамеданското население в града Ресен и в селата на Горна Преспа има българско произхождение. В селата мохамедан-

422

Горна Преспа
1. Ресен 2. Янковец 3. Избища 4. Круши 5. Лйо-река 6. Кривени 7. Златари 8. Съпотско 9. Козяк 10. Илийно 11. Боуно 12. Петрино 13. Ехла 14. Горно Дупени 15. Лахци 16. Прелюбие

423

17. Воуко Дере 18. Покървеник 19. Отешово 20. Шурленци 21. Лясковец 22. Степ 23. Перово 24. Дърмени 25. Царе-Двор 26. Гор. Бяла църква 27. Дол. Бяла църква 28. Езерени 29. Гърнчари 30. Подмочани
Долна Преспа
1. Раица 2. Асамати 3. Претор 4. Курбино
 

1. При българите са притурени 50 к. власи.

2. Има 50 къщи власи.

3.  се чете един звук.

424

5. Сливница 6. Харвати 7. Крани 8. Брайчино 9. Любойно 10. Наколец 11. Щърбово (Щърко) 12. Долно Дупеии 13. Герман 14. Ръмби 15. Медово 16. Рудар 17. Опаа 18. Пъпли 19. Дряново 20. Буковик 21. Лънг 22. Търново

425

23. Дробитище 24. Винени 25. Нивици 26. Ореово 27. Зърновско 28. Пустец 29. Глъмбоча 30. Шулин 31. Долна горица 32. Горна горица 33. Туманец 34. Койнско 35. Аил 36. Церия 37. Зорочка

426

ците говорят чисто на български, а в Ресен те, макар че знаят хубаво български, говорят и турски. Твърде е възможно в Ресен между мохамеданите да има няколко фамилии чисти турски, но в селата няма.

Цялата Преспа брои 3895 къщи, от които християнски са 3072, а останалите 823 са мохамедански. От християнските 80 къщи са куцовласи — 50 в Ресен и 30 в Янковец — и 2992 са български. От мохамеданските 200 са арнаутски, около 100 цигански и 523 помашки.

В Преспа по къщите живеят големи семейства. Като вземах пред вид числото на жителите от няколко села, дохаждам до заключение, че тук на къща ще се паднат приблизително по 7 души.

Следната таблица ни представлява количеството на населението и неговото разпределение по вяра и народност.

1. Че тези цифри са много близо до верността, уверяваме се от официалната турска статистика. Според нуфузните книги в Горна и Долна Преспа има 11 674 жени и 12 696 мъже, всичко 24 395. Числото на мъжете трябва да е вярно, защото нуфузчиите строго следят да се не скрие някой мъж, който плаща данък; но числото на жените надали е с 1000 по-малко от онова на мъжете. По вярното е, че жените са повече от мъжете, защото много мъже от Преспа не се връщат от чужбина. Нека приемем, че и жените са наравно с мъжете, тогаз ще имаме 25 392 души.

Турската статистика брои в Преспа само 63 села, ио кои са именно, не посочва. Ние приемаме 67 села, значи 4 повече. По всяка вероятност тези 4 села са Ореово, Зорочки, Церия и Буковик, които броят 85 къщи, с около 620—630 души жители. Ако притурим и тези, ще излезе 25 392 + 630 = 26 022. Разницата остава на 1300 души.

427

Тези числа явно показват, че Преспа е чиста българска област. Ако даже помаците не смятаме, то пак българското население съставлява близо 77% от всичкото население. От 67-те села, които съставляват Преспа, 53 са населени само с българи, 2 само с помаци, 9 със смешано българо-помашко население и 3 със смешано българо-арнаутско население.

Както се вижда, една голяма част от българите на Долна Преспа стоят още под игото на Цариградската патриаршия. Причината на това не е, че населението желае да се управлява от гръцкото духовенство, а защото няма кой де насърчи това население. Ресенската община би могла лесно да привлече всичкото население, ако тя да се занимаваше с черковните и училищни работи малко по-усърдно. Пак и екзархийските наместници в Битоля никога не са си давали труд да поканят населението да признае народното си духовно началство. Неприятно е за българите, като виждат, че с. Герман, седалище на българския патриарх, още приема благословиите си от гръцкия владика, но за това трябва да обвиняваме сами себе си. Твърде лениви сме станали ний в Македония, когато се касае за общи работи.

Като оставим градеца Ресен настрана, излиза, че в преспанските села има 12 български училища, от които 11 са мъжки, а едно девическо (в Янковец). В тези училища се учат децата на 19 села. А гръцки училища има в четири села: Янковец, Герман, Нивици и Горица.

Аз вярвам, че ресенската община няма да се забави да помогне на населението от Долна Преспа в едно по-скоро бъдеще за отхвъргане на чуждото духовно иго. Турското правителство, трябва да му отдадем правото, не препятствува на черковните общини, когато искат да променят духовното си ведомство.

Лоша картина представлява Преспа в икономическо отношение: 35 села са чифлици, 7 са отчасти чифлици, а само 24 работят своя собствена земя. Повече от половината на населението няма една педя своя земя, а е принудено да работи чуждите нивя и да дели труда си със земевладелците. Притурете при това, че работна земя има малко, че тя е изтощена, че данъците са

428

големи, че скотовъдството не може да напредва от грабежите, че никаква индустрия не съществува, и тогаз ще си съставите една ясна картина за голямата сиромашия, която владее по онези места.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]