Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало
В. Кънчов
 

5. Скопие като вилаетски и военен център

Подразделение Скопския вилает на санджаци. Число на населението изобщо. Българи, помаци, турци, арнаути, сърби. Обща статистика на вилаета. Вилаетско управление. Мухтари. Валии в Скопие от 1875 година до днес. Халид Рифат паша, Мехмед Фейк паша, Ахмед Еюб паша, Ибраим Едхем паша. Хафъз паша и неговата политика. Европейски консули. Военно значение.


Град Скопие е център на голям вилает, който обхваща Северна Македония и цялата област Стара Сърбия. Ще видим на друго място, че Скопие е бил всякога важен административен център. Когато в 1843 г. се въведе в Турция новото административно деление на санджаци, тогава се премести центърът от Скопие в Косово поле и седалището беше изпърво в Прищина, после в Призрен. Това е направено с цел да се подчинят тия градове със силно и независимо арнаутско население на турската администрация. Излезе наопаки: турската администрация биде принудена нему да се подчини. Едно


52

това, с друго прокарването на железната линия от Солун за Средна Европа накара турското правителство да направи наново Скопие административен център на областта, на която той е естествен център. Това стана през 1875 г., когато се въведе ново деление на вилаета — на санджаци и кази.

Скопският вилает, наричан още Косовски, се дели на 6 санджака, именно: Скопски, Призренски, Новопазарски, Пекски и Плевленски. [1] Всякой от тия санджаци се дели по на няколко кази. Цялото население на Скопския вилает има около 907 600 души. Това население се състои от българи, турци, арнаути и сърби. Българите и турците живеят в казите, що се намират в Македония. Сърбите населяват казите в Стара Сърбия. Арнаутите са разпространени в двете области, само че в Македония те се намират в пограничните кази като малцинство, а в Стара Сърбия преобладават навсякъде, заради това много често тая област се причислява към Горна Албания. Естествени граници между Македония и Стара Сърбия са гребенът на Шар планина и Черна гора.

В македонската част от вилаета влиза целият Скопски санджак, една каза от Призренския санджак (Тетовска) и една от Прищинския санджак (Прешово). Всичките останали санджаци са в Стара Сърбия. Според населението Скопският санджак сам има 1/3 от целия вилает, а цялата македонска част от вилаета има 407 000 жители. От това се вижда много хубаво неравномерното административно деление, нещо, което се среща навсякъде в Турция. Причината, която е накарала турското правителство да създаде повече санджаци в Стара Сърбия, е същата оная, която я караше да държи там централното управление на тая област. С усилената администрация правителството се стреми да въдвори ред между немирния арнаутски народ.

Българите в македонските кази на вилаета достигат 232 300 души и съставляват голямо мнозинство. Само в Тетовската каза те отстъпват първенство на арнаутите и в Радовишката на турците. Освен това християнското население в казата
 

1. Следва да се добави «Прищински» (в първото издание е изпуснат). —  Ред. на издателството.


53

Гиляни, която се намира между двата гребена на Черна тора, около изворите на Българска Морава, е българско, за което ни свидетелствуват и чужди пътешественици. [1] Там имаше до последната Руско-турска война българска община с български учители. Също тъй е с християнско население от Призренската каза. Българите в тия места, като са били по-дълго време под влиянието на сръбската култура и близо до чисто сръбско население, усвоили са в езика си много сърбизми. Освен това чрез преселяване на сръбски селяни от чисто сръбските места Пек, Дяково за Призрен и от Ново бърдо за Гиляни станало е смешение на населението, така щото тия две кязи са преходни между чисто българските в Македония и сръбските в Стари Сърбия. При все това езикът на гилянските българи е по-добре запазен.

В македонската част от вилаета има още 13 680 българи мохамедани или помаци. Те се намират главно в Малешово и по-малко в Тетовско, Кумановско и Скопско. Скопските помаци живеят около планина Китка и се наричат торбеши. Такива торбеши има и в Призренско, дето са запазили много по-добре българския си език, нежели техните по кръв братя християни.

Турци живеят само в македонската част на вилаета и наброяват 89 350 жители. Освен в град Скопие те имат надвес в Тетово и съставляват силен елемент в Куманската и в Радонишката каза. В градовете на Стара Сърбия турци има само като чиновници и войници.

Арнаутите са най-силният елемент във вилаета по число; те наброяват около 400 000 жители, от които в македонските кази има 59 200 души. В Стара Сърбия те са пълни господари на положението. Отдавна арнаути е имало в тези страни, но от времето, когато пекският патриарх Черноевич се дигна с голямо множество сърби и отиде в Австрия, сърбите загубиха тая провинция. Нови арнаутски притоци постоянно са пълнили страната откъм гористите планински места на Горна Албания, докато й дадоха чист арнаутски характер. Градовете Пек, Дяково, Призрен, Прищина са вече арнаутски центрове, в които сръб-
 

1. J. G. v. Hahn, op. cit., S. 127.


54

ско-християнският елемент съвършено се губи и постоянно изчезва. Не е далеч времето, когато последните християнски остатки от тия мощни някога сръбски градове ще изчезнат. Това печално положение на християнския елемент в Стара Сърбия е изложено много хубаво в пътните бележки на френския пътешественик Берар, който посети тия места през 1896 година. [1]

Арнаутите имат абсолютна власт и диктуват на администрацията във всяко отношение. Мутесарифите в Призрен, Пек и Плевле нямат никакво значение. Арнаутските силни бегове управляват самостоятелно арнаутските общини. Те не дават войници на държавата, не дават и преки даждия. При всеки опит да им се наложи какъв и да е авторитет отгоре те се бунтуват, съпротивляват се с оръжие в ръце и властта отстъпва. Най-новите движения в тая област ясно ни показват каква е арнаутската мощ там.

Сръбското население в Стара Сърбия достига около 113 000 души, като смятаме християните от преходната Прищинска каза към сърбите. Това правим, защото това население се намира под пълното сръбско влияние днес. Само в Новопазарския санджак, който е втъкнат между Сърбия и Черна гора, сръбският елемент е запазил надвес над арнаутите, навсякъде другаде той е малцинство.

За да бъде по-ясна на читателите етнографията на вилаета, ние излагаме тук една статистика на населението по кази. Числата за македонските кази са пресметнати от нас след най-щателното изучване на местата; те са сравнявани и проверявани с правителствените, епархиалните и с екзархийските статистики. Числата за казите в Стара Сърбия са вземени от турските официални статистики, обнародвани във вилаетското Салнаме за 1894 г. (1311 г. по мохамеданско леточисление). [2]
 

1. В съчинението на V. Berar «La Macedoine» (Paris, Caiman Levy, 1897) се казва напр., че гр. Призрен е имал през 1872 г. 480 семейства християни, а през 1896 г. останали 420. Във Вучи Трън за това време са станали от 300 на 200.

2. Книжици за прочет, Солун, юни 1894 г., стр. 72, 73, 74.


55


56

Статистиката за старосръбските кази не може да се счита за много вярна. В тази част на вилаета, която просто на просто се именува «Арнаутлук», няма редовни нуфузни книжа. Арнаутите не обичат да влизат в тефтери, понеже не желаят да бъдат облагани с дан и с военна повинност. Заради това в целия Пекски и Призренски санджак пресметването е ставало на`мерки. В тия места са пресметвани според къщята колко мъжко население може да има и после е притурено толкова жени, затова в статистиката виждаме, че във всичките кази на тия два санджака мъжете са равни с жените. В другите санджаци вижда се, че е имало нужните книги, но са били съвършено нередовни, понеже разницата между мъжете и жените е означена много голяма. Обръщано е внимание повече на мъжкото население, което е потребно на държавата за облагане с дан, а женското навсякъде е занемарено. Затова ние земахме за основа числата, които са дадени за мъжете, и ги удвоявахме.
 
Друг голям недостатък на тази статистика, от която ние се ползувахме, е, че в нея в старосръбските кази не се делят жителите по народност, а по вяра; понеже сърбите нямат духовно ведомство, те са записвани ту при българите, ту при гърците. Циганите тъй също не са записвани отделно, а са притурени като християни при другите християни и като мохамедани при арнаутите. В някои градове има по малко турци било като колонисти, било като чиновници; те са пресметнати при арнаутите. Също тъй помаците в Призренсло са турени при арнаутите.
 
В Стара Сърбия има тук-там малки общини, които тайно изповядват католическата вяра, а наяве са мохамедани, те са тъй наречените крипто-католици. Числото им е неизвестно. Като вземем пред вид всичките възможни грешки, в кръгли числа количеството на населението във вилаета ще бъде горе-долу следующето:


57
Ние няма много да се спираме върху вилаетското управление в Скопие. То е такова, каквото и в другите части на империята; валията държи всичката власт в ръцете си и е пълен господар във вилаета. При него наистина има мезлиш, с когото трябва той да се съвется при всичките по-важни работи на обаче никога мезлишът няма някакво особено значение. Той не може и не смее да се противопостави по какъв и да е въпрос срещу волята на валията. Скопският мезлиш се състои от главния вилаетски секретар (баш-кятиб), директора на даждията (тефтердара), скопския мюфтия, скопския кадия, помощника на валията (моавина), екзархийския и патриаршеския митрополит, двама мохамедани и двама християни, избрани от мезлишите на санджаците. От християните единият всякога се взима от българската църковна община в Скопие, а другият от гръцката. Според това в мезлиша има освен валията още 6 души ,охамедани и 5 души християни (моявинът е християнин). Мезлишът се събира два пъти в неделята на заседание под председателство на валията. Той предлага въпроси на разглеждане, взима мнението на всекиго от присъствующите и обикновено сам издава решението. Написва се това решение и се подпечатва от всичките членове на мезлиша. Изборните членове се избират по на две години. Кандидатурата се прави обикновено от валията. Той трябва да вземе мнението на муфтията за мохамеданските членове и онова на владиците за християнските.

Други важни лица във вилаетското управление са тефтердарът и началникът на полицията (баш полиц). Полицията в Турция е отделена от жандармерията и нейните началници, които обикновено се назначават от султанския дворец, имат голямо значение, понеже те могат да преследват гражданите.


58

да ги арестуват и да ги обискирват, без да дават някому отчет за работите си.

Върховното управление на училищата има директорът на просвещението (моарив мюдюр) с една комисия (моарив комисион). Обаче в Скопие и с тая работа се занимава валията.

В Скопие като вилаетски град има 3 съдебни инстанции: апелация, окръжно съдилище и кадийско съдилище. При всяко едно от тия съдилища има по двама християни — един от българската черковна община, друг от гръцката. Те получават плата, когато членовете на мезлиша служат даром.

Най-дребното административно деление в Турция са махлите и селските общини. Санджаците се делят на кази, а казите се делят на махли и на общини. Градовете и големите села се делят по на няколко махли, а малките села, ако са от една вяра, съставляват една община, ако са от две или повече вери, могат да имат две или повече общини. Всяка община и махла има мухтар, избран от населението и потвърден от властта. Мухтарът има при себе си махленския или селския печат, главен белег на неговата власт. При мухтара има съвет от 2 или 3 членове (аази), с които той се съветва при важни селски или махленски работи. Мухтарът е представител на махлата или селото пред властта във всяко отношение. Той е важен административен фактор и ако да не бяха неговите права газени от по-високата администрация, би могъл да бъде голям защитник на населението, което представлява.

Град Скопие според населението е разделен на мохамедански и български махли. Мохамедански мухтари са 36; те имат под ведомството си 30 турски и 6 смесени турско-български махли. Българите имат 15 мухтари. Гръцката община има 1 мухтар, който представлява всичките християни, подведомствени на Цариградската патриаршия, макар че са пръснати по разни части на града и не съставляват особена махла. Напоследък и албано-католиците, които се наричат тука латини, търсят особен мухтар.

Чисто турски махли с турски мухтари са: Мухаджирска (Хамидие), Кибир-Челеби-Мехмед, Ибни-Коджаджик, Ине-бей, Ибни-Ментеш, Хаджи Таджадин, Джами-Атик, Исмаил


59

войвода, Дервишан, Пазар-баши, Уруч-паша, Кара-капуджи, Ибни-бахри, Капуджи-хамза, Хаджи Юнус, Хатунджиклар, Хаджи Гази, Ибни-чини, Хаджи Шемседин, Худаверди, Исакие, Исмаил Хазнидар, Ибни-Юмер, Джедит, Иса-бей, Мукедин-челеби, Хаджи-Хайредин, Хаджи Хурем, Тешвикие, Балабан-баба и Ени-тепе.

Турско-български махли с по един турски и по един български мухтар са: Гази-Искендер, Кятиб-Шахин, Табак-Шахин, Касъм-Гази, Сюгютли и Ибни-Мухтесип.

Български махли с български мухтари са: Хаджи Селядин, Чивчи-хараджи Селядин, Гази-Ментеш, Джедид Иса-бей Християн, Джедид-Християн, Чивчи-Джедид, Хаджи Лала, Игит Паша, Ибни-Пайко.

Латините се причисляват към българските мухтари, власите към гръцкия. Евреите имат един свой мухтар, всичките пришелци имат един особен мухтар. Циганите принадлежат към разни турски и български мухтари.

Отделните религиозни общини се стремят да имат собствени мухтари, защото чрез тях изпъква тяхната сила пред властта. Мухтарите с азите разхвърлят даждията и те ги събират. В ново време се създадоха особени чиновници за помагане при събиране даждията, които си служат с жандармерията.

Особено са важни мухтарите за селските общини. Ето защо в селата стават много пъти големи борби за мухтарството, когато част от християнското население промени духовното ведомство и търси да се отдели и състави особена община. Такива люти борби стават и в Южна Македония днес. По Скопско те са вече редки, понеже отдавна тук борбите за черковното началство са свършени. Сръбската пропаганда, както ще видим на друго място, се стреми да подпали тия борби изново.

От февруари на 1875 г. (1292 по турски), когато валилъкът се пренесе в Скопие, досега са били следующите валии:

Халил Рифат паша 1 година и 4 месеца.
Назив паша 9 месеца.
Фикри паша дошел на 1878 г., стоял 6 месеца.
Осман паша дошел през 1879 г. стоял 4 м.
Хавзи паша „ „ 1879 , 3 г. и 2 м.

60
Абди паша  дошел през 1882 стоял 1 г. и 3 м.
Мехмед Фаик паша  дошел 1883  стоял 4 г. и 11 м.
Ахмед Еюб паша  дошел  1888  стоял 1 г. и 1 м.
Абдул-Кадир-Кемали паша  дошел  1889  стоял   5 м.
Шакир паша  дошел  1890  стоял  1 г.
Ибрахим Едхем паша  дошел  1891  стоял  2 г.
Хавъз паша  дошел  1893 стои и досега
 
От миналите валии известно значение за вилаета са имали Халил Рифат, Мехмед Фаик, Ахмед Еюб н Ибрахим Едхем.

Халал Рифат, днешният велик везир, е известен като отличен администратор, заради това на всяко място, дето той е бил, е успявал да тури ред, да унищожи разбойничеството и да покровителствува християните. И в Скопие Халил Рифат е бил справедлив управител и добре е организирал новото управление.

Мехмед Фаик паша е тип на лошав управител в Турция. Той е известен като голям рушветчия, който вършеше най-открити грабежи под високото покровителство на всемогъщия тогава маршал Дервиш паша, адютант и съветник на султана. В 5-годишното си управление той е опропастил вилаета. Грабежите са били достигнали до високи размери. Този валия, който още повече стана известен в Битолския вилает, дето стоя още 4 години след Скопие, беше най-големият бич на християнското население и на търговията. Той покровителствуваше явно разбойнически банди, понеже беше ортак с тях. В негово време целият Скопски вилает беше напълнен с разбойнически шайки. Той продаваше каймакамствата и всичките длъжности и караше с това чиновниците да взимат рушвети. Подир безконечно много оплаквания от населението той бе вдигнат от Скопие и проведен в Битоля, дето продължаваше същата система и извлече грамадно количество злато. Против него въставаха не само християните, но и всички по-видни мохамедански бейове, понеже и тях обираше. Мехмед Фаик паша падна окончателно, когато против него се повдигнаха всичките военни власти и представителите на чуждите държави. Сега е пенсионер в Цариград.

Ахмед Еюб и Ибрахим Едхем са известни като добри упра-


61

вители. Те и двамата са военни паши. А военните паши в Турция всякога са по-добри от гражданските. Последните получават своето административно възпитание по канцелариите, дето подпълно господствува системата на рушвета, и се издигат или със силна протекция, или с хитрина и подлизурство. Додето достигнат по-високи длъжности, в тях се изтъркват всичките човешки добродетели, стават лицемерни, лукави, деспоти спрямо подчинените и раби спрямо по-големите от тях. Ето защо твърде често се попадат способни администратори, но голяма рядкост са между тях хора честни, открити и доброжелателни за провинциите, които им се поверяват. Военните администратори се възпитават при по-други условия. Подкупите във войската са по-слаби. Те са били заставени от длъжността си да се държат по:добре спрямо подчинените си и с известно достойнство към по-големите от тях. Жестокости в обръщенията са голяма рядкост в турската войска. Войникът като правоверен запазва личното си достойнство. По тия причини всякога валиите, които се взимат от войската, са по-добри от ония, които се издигат направо из администрацията. Особено добро възпоминание е оставил след себе си Едхем паша като справедлив и образован валия. Той е същият, който в последната война срещу гърците беше главнокомандующ на турските войски. Ахмед Еюб умря като султански комисар в Египет.

Хафъз паша, който от 1893 г. досега занимава валийския пост в Скопие, е от най-лошавите типове турски великодостойници. Той е кюрд по произхождение и съединява в себе си грубите жестоки наклонности на своето племе с изтънчена лукавщина, спечелена в турските канцеларии. Според времето и обстоятелствата, при които действува, той е ту строг и немилостив до крайности, ту мек, любезен и крайно деликатен. «Хафъз-паша е най-опасен, казваше един от бившите австрийски консули, когато е най-любезен!» Той очарова своята жертва с любезности, после я унищожава безмилостно. Спокойно изслушва чужди мнения, но никога не ги взима във внимание, щом те не са съответствени на неговите стремления. Честна дума, вярност, изпълняване на обещания — такива работи за него са чужди. Рушвет взима, но много предпазливо и само в


62

големи суми за по-големи работи. Същевременно преследва рушветчилъка в чиновничеството. Отстранява всеки чиновник, щом забележи в него каква-годе самостоятелност. Диктува на съдилищата в най-важни процеси, но в много предпазлива форма. Преследва разбойничеството, но покровителствува чиновническия терор върху населението. Главните цели му са: да убие надмощието на българите в македонските кази, да унищожи всяко значение на сърбизма в Стара Сърбия, да подчини арнаутите на турската администрация и да омаломощи влиятелните турски бегове в Скопие. За постигане на тия задачи Хафъз паша не прави разбор на средства.

Валията гледа хладнокръвно постепенното унищожаване на осталите сръбски села в Стара Сърбия и с това насърчава арнаутите и ги прави по-смели в техните постъпки. Не прави никакви пречки на изселяването на сръбските селяни. От друга страна, той с войска начело нападна 1894 г. албанските главатари в Пекско, когато те не очакваха това нещо, излавя мнозина от тях и обковани във вериги, тържествено ги въвежда в Скопие и оттам ги праща в Цариград. Разрушава цели албански села в похода си. Същият тоя паша през време на гръко-турската война отиде в албанските санджаци и с вяра и клетва обеща на арнаутите всичко, каквото те искат (недаване данък и несъбиране войска), само да отидат те като доброволци срещу гърците и успя да извади за бойното поле около 10 000 добри войници заедно с техните племенни главатари. Слел войната вероломният валия не изпълни обещанията, които беше дал. Албанците се възбунтуваха в Пек и изгониха всичките правителствени чиновници из Метохия. С отстъпки, преговори и нови обещания, които сега идат от Цариград, се спря кръвопролитието, но духовете не са умирени.

Особено настойчиво Хафъз паша действува против българските митрополити в Скопие. Той следи с голямо внимание българските общински и училищни работи и не изпуша ни един случай да направи пакост там, дето може. Търси недоволни лица срещу владиците и ги подкрепя. Възбужда вътрешни недоволствия между българското общество. Заповядва лично на каймакамина в Щип да отвори сръбско училище и да създаде


63

сръбска партия и когато последният не успява да извърши това, отчислява го. За да скомпрометира съвършено българските владици, пречи на действията им, укорява ги пред населението като неспособни и ги клевети пред министерството като хора с крайни начала, вредни за държавата. Най-характерно може да се представи този валия с друго едно свое дело. В най-лютия разгар на борбата между българите и гръцкия владика за Нерезкия манастир той свиква мезлиша без двамата владици и съобщава на българския владика, че се е взело решение в полза на българите, и проважда своя секретар лично да прочете на владиката решението, което се изпроважда в Цариград за потвърждение. Това прави да успокои владиката. В Цариград изпроважда съвършено друго свое решение, съвсем не в полза на българите. Владиката, излъган от валията, успокоява народа. Когато дохожда от Цариград неблагоприятно решение, валията обвинява владиката пред населението, че не умеел да защищава паството си. И с това владиката става многоскомопрометиран. Не се минава много, той трябваше да напусне поста си.
 
Сега против Хафъз паша са се повдигнали не само българите от вилаета, които писаха големи протести против него, но и арнаути и турски първенци.

Скопие, откак стана вилаетски град, в него почнаха да се уреждат чужди представителства. Най-първо австрийското правителство отвори консулство в тоя град. По-после гръцкото правителство проводи консул. През 1890 г. сръбското правителство устрои генерално консулство. По-сетне руското правителство премести своя консул от Призрен в Скопие. Най-подир през време на гръко-турската война и българското правителство успя да настани свой представител там под името търговски агент. Французкото правителство има представител в град Прищина. Там е устроено вицеконсулство още във времето на Наполеон III и стои и досега.

Австрийският консул има по-голямо значение от другите. Австрия изпровожда в Скопие опитни дейци, които имат задача да държат високо престижа на държавата, която представляват, да защищават австрийската търговия и да покровителствуват


64

албано-католиците. Благодарение на австрийското покровителство само малката католишка община има камбана на черквата си. Тази камбана бе поставена във времето на Ахмед Еюб паша без разрешение от властите. [1] Пашата заповяда да я свалят. Католиците се възпротивиха. Станаха няколко арести и камбаната със сила биде отстранена. Австрийският консул смело се застъпи за католишката община, макар членовете й да бяха до един турски поданици. Застъпничеството му се не уважи. Австрийското правителство направи от това голям дипломатически въпрос и принуди турците да сменят валията, да закачат камбаната, която оттогава до днес едничка възвещава в неделни дни, че има християни в Скопие. С тая смела и сполучлива постъпка значението на австрийското консулство се повдигна много пред населението и властта се бои от него и го почита, понеже в Турция почитат само тогова, който може да направи пакост на властта.

Гръцкият консул няма никаква работа в Скопие. Той не може да бъде опора на малката гръцка община, нито има някакви търговски гръцки интереси за защита. Стоенето му е за лукс.

Друга е работата със сръбското генерално консулство. Около него се върти цялата сръбска пропаганда в Скопие и в Скопския санджак. Сръбските генерални консули се грижат за сръбските училища и за всичко, що се касае до преуспяването на сръбските идеи в тия места.

Руският консул в Скопие играе досега второстепенна рол. Главната му задача беше да подкрепя сръбските стремления. Руските консули изобщо в последно време не играят видна рол в Македония. Във време на черковната борба те принесоха голяма полза на българите в Солун и Битоля, като защищаваха твърде енергично мнозина от водителите на народа. Особено генералното консулство в Солун се е отличило в това отношение. Същевременно руските консули подкрепваха в Призрен и Прищина сръбското възраждане. В последните години, откак се начена борба между българските общини и сръбските консули в Македония, представителите на Русия с малко изключение се
 

1. За въздигане камбанария и поставяне камбана изисква се в Турция султанско ираде.


65

държат по-съчувствено към сръбските претенции. Но особено енергически защитник излезе руският консул в Скопие. По тая причина руското консулство се не обича от българите в града и на два пъти станаха твърде неприятни народни демонстрации пред него.

След новото разграничаване на Балканския полуостров, което последва Берлинския договор, Скопският вилает доби особено военно значение, той допря до 4 чужди граници. Новосъздаденото Българско княжество дойде, от една страна, новопридадените земи на Сърбия дълбоко се врязаха във вилаета, от друга страна, Австрия се доближи, от трета страна, и Черна гора, от четвърта. Три от най-важните военни пътища на полуострова, които излизат от Скопие, минаха отчасти в чужди държави. От три страни през самите тия пътища се заплашват западните турски владения на Балканския полуостров. Най-възможните вънкашни нахлувания в тия части на турската държава могат да станат или по Босненския път от страна на Австрия, или по Моравския от страна на Сърбия, или през Деве-баир от страна на България. Битоля, който едно време служеше като главна опора на турските военни сили, пазеше южните граници срещу Гърция и държеше в покорност албанците, сега загуби своето значение. На албанците се въздействува от Шкодра и Скопие, а за в бъдеще гръцките граници ще се пазят от Янина и Солун. Тия изменения на работите накараха турците да обърнат голямо внимание на Скопие. Бързо след Руско-турската война се почна укрепяването на тоя град откъм Качаник и откъм Куманово. По едно време от немарливост или по нямане на средства тия укрепявания се прекратиха. Обаче Сръбско-българската война наново обърна вниманието на военните власти към Скопие. Направиха се цял ред землени работи, като се почне от Буков Забел на пределите на Кумановската каза, дето се минува от Кумановското хълмодолие за Скопското поле, дори до Качаникския проход. Всичките укрепления се намират нзпърво над пътя Куманово — Скопие откъм Черна гора и после около пътя Скопие — Качаник. След това се обърна вниманиие на полите на планина Водно, които се начеват право на юг от града, и най-сетне напоследък се изучават


66

хълмистите места около устието на р. Пчиня. Обърна се особено внимание на пътя Скопие — Щип — Виница — Горна Джумая. За това се предприе направата на шосето Горна Джумая — Виница — Щип, което се почна, а не се свърши, както обикновено става в Турция. Обаче в Щип се установи от 1895 г. насам артилерия. За да се осигури сношението на Скопие с вътрешните части на държавата, в случай, че се заплаши пътят за Скопие, предприе се направата на шосето Скопие — Тетово — Кичево — Битоля, което не се довърши, както и Щипското.

Центърът на военните сили в Западна Турция се пренесе от Битоля в Солун. Според новата организация на войската в Турция за западните вилаети се определя третата ордия, която вече няма никакви връзки с Мала Азия. Корпусното управление се установява в Солун. В Скопие, Шкодра, Янина и Битоля се настаняват второстепенни военни управления, от които на скопското е представен надзорът на трите големи пътища, за които вече говорихме. Има признаци, които показват, че след гръко-турската война най-голямо внимание ще се обърне на Скопие и че по-голямата част от турските войски, които са сега в Тесалия, ще се настанят там. При самото свършване на войната голяма част от войските, що бяха в Солун, се преместиха вече към север и усилиха скопския гарнизон. Също така земени са мерки да се снабдят укрепленията с топове, които на много места липсуваха.

Новопазарският санджак има особено военно управление и в неговите градове се държи добър турски гарнизон. Градовете Нови Пазар и Сеница са обиколени с яки землени укрепления, които имат задача да пазят сближаването на сръбските с черногорските сили и да пазят Босненския път от австрийците. Обаче в тоя санджак според един особен договор между Австрия и Турция се допуснаха на три места австрийски гарнизони.

Военното значение на Скопие заслужава особено изучаване от специалисти хора. Целта на тия редове не е такава; тук само се посочват онези бележки, които са нужни, за да бъде обзорът ни пълен и закръглен.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]