Сегашното и недaвното минало на град Велес
В. Кънчов
 

II. ЧЕРКОВНО-УЧИЛИЩЕН ПРЕГЛЕД

1. Велешките владици от 1800 до 1855 г.

Стари възпоминания. — Игнатий (1797—1842). — Неговото държане с българските първенци. — Пеене в черквите по славянски. — Изтребяване на славянските стари книги. — Съграждане на двете велешки църкви. — Почване да се чете на десния палог в «Св. Панталеймон» по гръцки. — Теоклит (1842—1847). — Неговото недобро минало. — Обноските му с първенците. — Желанието му да служи по славянски. — Преместването на Теоклита в Бер и по-нататъшният му живот. — Авксентий (1847—1855). — Неговото богатство и сила. — Неговите обноски по черковно-училищните работи. — Дигането на Авксентия от Велес.

216

Твърде слаби възпоминания са останали от миналото столетие за черковните и общинските работи във Велес. Знаят само старите велешани, че тяхната епархия е била част от Охридската архиепископия и че подир падането на тази архиепископия е преминала направо в зависимост от Патриаршията. Няма никакви паметници, останали от старите владици, нито се знае даже името на някого от тях. Говори се, че до половината на миналото столетие велешкият владика е живял в стария град. Показват даже до днес мястото, дето е била старата митрополия. Вероятно е, че владиците са били гърци. Обаче имаме верни сведения, че в църквите се е пяло на славянски. Иначе е било невъзможно. Никой не е знаял по онова време във Велес гръцки да чете и да пише. Както и да е, но славянобългарското учение не е угаснало там и през този най-тъмен период на нашия народ. Х. Мише Кушев, дядо на сегашния Мишо Кушев, се е родил около 1740 г. и е живял до 1855 г. Той е бил един от християнските първенци в града и на младини се е учил да чете и пише на славянобългарски. Макар че е бил сякога един от първите човеци около митрополията, но той гръцки не е знаел нито да чете, нито да говори. Тефтерите си е държал на български. Види се, че той е жалил, дето не могъл гръцки да говори и пише. Както ще видим по-после, той е изпровождал един от синовете си в Солун да учи гръцка книга, понеже никъде на друго място по Македония не се е учила тая книга. И други старци, които са доживели от миналото столетие до по-новите времена, са си служили само със славянските писмена. По-надоле ние ще се разпространим повечко за тогавашното учение.

Работите от настоящото столетие са по-добре запазени в паметта на населението. От началото на това столетие владика във Велес е бил Игнатий. Той бил грък от Лариса и е стоял около 45 години владика във Велес, дето е и умрял в дълбока старост през 1841 г. Той е бил човек прост, необразован и почти безграмотен. Да чете по гръцки е умеел, но да пише не. Едвам е


217

турял своя подпис. Сичкото му старание е било да живее добре с народа и да се държи с първенците градски, та да запази мястото си от Патриаршията, на която сякога е било по-изгодно да менява често владиците, защото е предавала епархиите с доста добри заплати. А българските първенци са били силни в тези времена и против тяхното желание не е могло никакво променение да стане с владиците.

В него време в църквата се е пеело по славянски и той не е обърнал на това никакво внимание. Сам той е служил по гръцки, когато е присъствувал в църквата. Гръцко учение тоже не е имало още и никой тук не е мислил да въведе такова.

Но, види се, от Цариград силно вече са наченали да настояват за изтреблението на славянските паметници и за въвеждането на гръцки език в църквите и училищата по градовете. И ако последните две неща Игнатий не се е помъчил да ги изпълни, то е било само защото считал това нещо невъзможно. Колкото за изтребление на старите книги, той се е погрижил усърдно да услужи на своя върховен началник във Фенер Владиката е обиколил всичките манастири в епархията си и що е намерил стари книги, изгорил ги е. Някои от по-разбраните граждани са почнали да роптаят за тази варварска постъпка на владиката, но, види се, че първенците не са обръщали сериозно внимание на това, понеже те са си мълчали. Жив свидетел на това горене на книги е сегашният стар свещеник във Велес поп Георги, който тогава, още младо даскалче, е придружавал владиката в някои от тези варварски пътешествия по старите църкви. Свещеникът изповядва, че той тогава бил убеден как тези вехтари съдържат еретически поучения, които били достойни за огъня. Сам той е изгорил един куп книги в една селска църква.

В Игнатиево време са направени и двете сегашни църкви във Велес. На Пърцорек дотогава е имало един малък параклис и една малка църквица в Рилския метох. В 1837 г. пърцоречките първенци са издействували позволение за два месеца да си изградят храм на южната част на града, на мястото на старата църква (вероятно едновремешен манастир). И наистина с чудна бързина гражданите са сполучили да въздигнат една прекрасна


218

църква за онова време. Работило е цялото население. И на дюлгерите не е оставало нищо друго освен с голяма бързина да градят. Камъни, дьрва, вар, всичко е било принасяно, приготвяно и подавано от населението. Църквата е осветена от Игнатия и наречена «Св. Спас». Още от самото начало богослужението в нея е наченало на славянски.

Спротивчани (жителите на западния бряг на Вардар) не са могли да гледат без завист на хубавата църквица на пърцоречени, която денонощно стояла право пред очите им, на високия бряг на срещната страна. Още по-мъчно им било, когато в неделен или празничен ден те гледали от своите къщи цели върволици християни, упътени към отстранената от града църква. Те се заканили да си направят църква и не само да направят, но да я направят далеч по-хубава от онази на своите отсрещни съседи. Те имали също тъй малка църквица направо срещу пърцоречката.

Начело на движението се поставили двама от градските първенци: Х. Янко Кушев и Давчо Богданов. Направата се почнала през 1840 г., макар че тази година била страшна скъпия (брашното се продавало 2 гр. оката). Работата била блестящо свършена.

В разкошната долинка на южната страна на града високо под Вардар била въздигната в една година време прекрасната църква «Св. Панталеймон». Тя е много по-голяма от срещуположната й «Св. Спас», че в нея могат свободно да присъствуват 2000 души християни. Живописът сравнително е добър, но и тук няма нещо, което особено да привлича вниманието на посетителя. Дворът е заграден наоколо с висок дувар, който от горната и долната страна прегражда долината с яки подкрепления. Дворът е пълен с грамадни дървета, които лете правят мястото едно от най-прохладните.

Игнатий в последно време почнал да настоява да се чете в църквите и по гръцки. Той сполучил това само в западния Велес, дето захванало да се чете отдясно по гръцки, от особен псалт, който той сам доставил.

В 1842 г. умрял владиката Игнатий и бил погребан в църквата «Св. Панталеймон».


219

Теоклит (1842—1847). Подир Игнатий бил проводен от Цариград за владика във Велес един млад гръцки калугер Теоклит. Той достигнал този сан с много непрепоръчителни средства. Бил в Патриаршията прост калугер, но се отличавал с голяма хитрост. В това време живеел в цариградските царски дворове някой си грък Кара Яни, който заемал някаква висока длъжност и имал голямо влияние в Патриаршията. Този Кара Яни водел развратен живот и Теоклит му служил като сводник. За награда Кара Яни му издействувал Велешката осиротяла епархия и той, едва 30-годишен, станал владика.

Посрещнали го във Велес много студено, но по-сетне гражданите живеели добре с него; те нямали повод да се оплакват от постъпките му. В това време вече и двете части на града си имали български общински училища и владиката никак не им се мешал в работата. Преди него е имало вече грък учител в митрополията, на когото е плащал Игнатий лично. Види се, той е бил натоварен от Патриаршията с тая тегоба. В Теоклитово време пак е имало гръцки учител, но не е бил вече в митрополията и от нея не му се е плащало. Теоклит се е мъчил да се научи да чете по славянски и е пял по някой път някои кратки неща на славянски. От това по-развитите граждани трябва да са били доволни, защото духът на Възраждането е бил вече проникнал в него време. Ще видим по-надолу, че един от развитите велешани, Ангелко Палашов, се е наричал: «Зрител и настоятел словено-болгарской училища пърцоречког.» Освен това Теоклит не е бил грабител, не е притеснявал народа за пари. Живял е твърде разпуснато и едва му е стигало да се прехранява с това, що е получавал. Вероятно той не е проваждал нищо в Цариград и там надали са били доволни от него, защото против волята му в 1847 г. са го преместили в Бер (Верея). Когато да замине за новото си място, той е земал на заем пари от някои български първенци. И той, както и предшественикът му, не е знаял български и се е разговарял с гражданите по турски.

В Бер Теоклит се е сетил да печели пари. Неизвестно ми е колко е стоял там, но оттам той е заминал за Света Гора с една доста порядъчна сумица; там си построил една хубавичка къщи-


220

ца до един гръцки манастир и живял като свободен и доста състоятелен калугер до смъртта си.

Авксентий (1847—1855). Този е известният Авксентий, който по-сетне е вземал деятелно участие в църковния въпрос. Той е завзел мястото на Теоклита във Велес. Авксентий е бил родом българин от Самоков; получил е своето образование и възпитание в Рилския манастир; бил е епископ на кюстендилския митрополит, а по-подир е бил назначен митрополит в. Мостар, отдето в 1847 г. е преместен във Велес.

Авксентий е дошел от Херцеговина с грамадно богатство. Той, щом се установил във Велес, наченал да води един такъв, разкошен живот, какъвто дотогаз не са виждали във Велес. Митрополията била украсена богато. Един цял куп слуги и гавази имало около него. Правил скъпи пиршества. Държал най-хубави коне в целия град. Държал се е високо, строго и със заповеднически тон спрямо околните си. Пред турците е бил горд и упорит, което нещо скоро му е спечелило много неприятели между по-първите бегове. Когато е минувал през града, винаги е яздел великолепен арабски кон и е бил последован. от много слуги и гавази. Задавал тон на цялото общество. Той е давал пари назаем на всекиго, който му е поискал, и обикновено не е търсил никакъв запис. Но тежко на оня, койта на уречения ден не е внисал дълга си, владиката го е строго наказвал. Той е можал да арестува, когото ще, в митрополията. Имал е голяма власт в конака; каймакаминът нищо не е вършел, без да попита Авксентия; всичките чиновници са му били длъжни, затова ги е имал всякога в ръцете си. Подир 2—3 години Авксентий е станал пълновластен заповедник в града. Не е имало кой да му противоречи, а, напротив, всичките са се бояли от него. Той е назначавал казначея, който е събирал правителствените даждия. Тоя чиновник е бил българин и тефтерите му са стояли в митрополията.

Когато излизал владиката по града, пред него са вървели 6 души свещеници. А когато е излизал вън от града водили са слугите му 8 коня, облечени в чоха. Селяните са го посрещали като цар. Той силно е защищавал населението от турските произволи, затова именно е бил любим на простия народ. Но


221

мнозина от по-видните граждани тайно са били против него; едни са негодували, защото не ги е допущал до обществените работи, а сам диктаторски се е разпореждал във всичко, а други са го обвинявали в сребролюбие. Той е взимал за ръкополагането на един свещеник 106 минца. Когато някои първенци му направили бележка за това нещо, Авксентий гневно им отговорил: От вас за вас. И наистина той е пръскал много пари за сиромасите.

Авксентий не се бъркал в училищните работи, а ги е оставил подпълно на църковните общини да се разпореждат с тях. Макар че борбата срещу гръцката книга бе вече отдавна повдигната и велешките търговци от самото начало й съчувствували, владиката се е показвал много равнодушен по този въпрос. Той оставил гръцкия учител на покой и само когато нямало вече кой да му плаща, тоя учител изчезнал, без да го гони някой.

Но един път владиката се намесил в училищните работи, като искал да защити влашкото меншество. Намесата му обаче останала без последствие, което рядко е бивало в неговия живот.

Власите във Велес искали да си отворят гръцко училище и поискали църквата «Св. Спас» да им брои годишно 6 хиляди гроша за училището. Това било в 1854 г. Владиката се съгласил и издал заповед на църковните епитропи да броят по 6 хиляди гроша годишно на гръцкото училище. Тая заповед срещнала силно противодействие. Велешките първенци заявили на владиката, че тоя въпрос трябва да се разгледа от едно градско народно събрание. Владиката се съгласил. На събранието се явили и всичките власи. Зафир Ангелов, един от най-първите граждани, почнал да говори. «Трябва най-първо, казал той, да видим колко пари са потрошени доде се направи тая църква, и кой е потрошил тия пари, па тогава лесно ще се види кой има право да търси приходите на църквата. Х. Оце Коджабашията е потрошил 36 хиляди гроша, доде извади ферман за църквата, а доде се направи тая църква, са похарчени още повече от 100 000 гроша. Истина ли е това?» «Истина», отговорило събранието. «Тогава да видим, колко са дали власите за църквата, рекъл дядо Зафир. Най-богатият влах Никола Бога е дал


222

2700!» После от тефтера било извадено всичко, що са дали власите, и излязла една сума около 8 хил. гроша. Тогава дядо Зафир попитал посрамените власи колко приход им се пада от църквата. Те се отказали от искането си,

Владиката бил сърдит няколко време на дядо Зафир не защото гръцкото училище се не отворило, а защото думата му се нагазила. По-сетне обаче те се помирили и биле до смърт най-добри приятели.

В черквата обикновено Авксентий служил по гръцки, но много пъти, било по свое желание, или по просба от страна на българските първенци, той е служил по славянски, особено на някои големи празници. По селата той е служил по славянски. В черквата «Св. Панталеймон» продължавал гръцкият псалт да пее от дясна страна по гръцки. Владиката не е искал да измени реда, който е заварил. В «Св. Спас» гръцкото пеене не се въвело. Пърцоречани останали твърди застъпници на славянската литургия и никога не позволили в черквата им да се пее по гръцки.

Турските бегове силно негодували против Авксентий. Правителствените власти, макар че му се подчинявали подпълно, но роптанието растяло против владиката. Той решавал присъди в митрополията си от всякакво свойство, той освобождавал затворени човеци, без да пита някого. Много оплаквания биле изпроводени до Цариград против владиката. Подир свършването на Руско-турската война (1853—1854) великият везир поискал от патриарха дигането на Авксентий от Велес.

На 1855 г. е дошла заповед и от патриарха, и от великия везир да се дигне Авксентий от Велес.

Някои от по-старите велешани разправят, че Авксентий е бил принуден от турското население да си подаде оставката. Когато той на Св. Никола бил отишел в ближния манастир «Св. Архангел» няколко въоружени бегове отишли подир него в манастира и му заявили, че той трябва непременно да си подаде оставката. В противен случай те със сила ще го принудят да напусне Велес. Авксентий се съгласил и подписал оставката си.

Обаче, като се земе пред вид гордият и непреклонният ха-


223

рактер на владиката, неговата сила във Велес и пр., трябва да го приеме, че той е напуснал епархията си по заповед от Цариград, а не по принуждение от велешките турци. Твърде е възможно, че тая заповед е дошла, когато Авксентий е бил в манастира, и радостните турци са побързали да му я съобщят още същия ден и пред неговите очи да изкажат удоволствието си за това нещо.

От Патриаршията назначили Авксентий за митрополит в Дурацо. Макар че той се е държал много лоялно спрямо Патриаршията, но, види се, че пак са се бояли от него като българин и са искали да го тикнат далеч от родния му край. Авксентий не се съгласил на това предложение, па е заминал за Рилския манастир.

Народът тържествено изпроводил своя любим владика. Авксентий плакал при раздялата си с велешани. Те не го забравят и до днес. С възхищение разправят старците как са треперели турците от тоя упорит богаташ-владика.

И Авксентий не забравил Велес. Той е имал постоянна преписка с велешките първенци във всичкото време, додето е траял черковният въпрос, дето той игра такава видна и енергична роля, щото името му остава тясно свързано с тоя въпрос.

Авксентий открито е излязнал срещу Патриаршията, когато тя му е отказала Кюстендилската епархия, дето той дълго време е бил епископ и дето народът го искал.

Подир заминаването на Авксентий дошел е за владика във Велес Антим. В негово време велешани отвориха борба на Патриаршията и с неговото изпъждане тури се край на фенерското владичество във Велес. Преди да говорим за тая епоха, ще изложим хода на училищното дело дотогаз във Велес, защото, както ни е известно, училищните наши работи са тясно свързани с черковните.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]