II. ЧЕРКОВНО-УЧИЛИЩЕН ПРЕГЛЕД

5. Велешките училища до Руско-турската война

Отец Алекси от 1861 до 1868 г. — Кратки бележки за неговото учителствуване по Македония. — Костадин Босилков от 1868 до 1872 г. — Направата на новото училище в Пърцорек. — Васил Поповия от 1869 до 1873 г. — Уреждане на училището. — Деятелността на Попович. — Раздори между гражданите и отстраняването на учителя. — Кратки бележки за училището до войната. — Първото представление във Велес.

През времето, додето траеше борбата с владиката, училищата във Велес са направили много добри успехи. Особено се е въздигнало училището в западния град със своя учител Икономов. Тогава то е било едно от най-добре уредените училища в Македония. Така също и пърцоречкото училище с Милетич е било поставено много добре.

Подир тия двама учители, които почти едновременно напуснали Велес, училищата в западния град взели преднина. За главен учител там бил условен отец Алексий, зографски монах. Тоя калугер е посветил целия си живот на учителското поприще в Македония. В 1856 г. няколко чорбаджии от Поленин, като биле на поклонение в Св. Гора, условили младия калугер Алексий за учител. Той бил родом от Галичник, получил образованието и възпитанието си в Зографския манастир, дето бил и подстриган. Пръв път той почнал да учителствува в Поленин на български език, но същевременно преподавал и на гръцки. От неговото учителствуване се почва възраждането в тоя градец, който има по-сетне да се бори с един от най-отчаяните и най-деморализираните фанариотски владици, какъвто беше Милетий, наричан от населението дели Милетия. В Поленин той е стоял 1 или 2 години и бил принуден да напусне града. .

Къде е бил отец Алексий до 1861 г., не ми е известно. Знайно е, че в тая година той е бил условен учител вместо Георги Икономов и благодарение на кроткия си нрав, на умението си да се държи добре с първенците он е можал да стои във Велес до 1868 г. Редът, който е бил заведен от Икономов, се поддържал в училището през всичкото негово учителствуване.

В по-последното време някои от гражданите, особено буйните младежи, не биле доволни от учителя. Те искали, щото българският учител да бъде най-ревностният гонител на гръцкия владика, а отец Алексий, макар че бил от душа предаден на българското дело, държал се доста лоялно спрямо владиката. Това може бие причината, дето той е оставил Велес

273

през 1868 г., когато борбата дойде в най-жаркия си период.

От Велес зографският монах е отишел в Тиквеш, дето е учителствувал в Кавадарци и Ватоша, бил е в Прилеп и в други места по Македония. В най-ново време подир Руско-турската война той възпитаваше юношеството в Дебърско, дето доста много е претеглил. От 1—2 години е напуснал учителствуването и се е оттеглил в София да прекара старините си. Желателно е отец Алексий да напишеше нещо повечко за учителствунието си по Македония и въобще за епохата, през която той е работил по разни краища на тая страна.

Мястото на отца Алексия е завзел Костадин Босилков, който е учителствувал от края на 1868 г. до средата на 1872 г. Преди да бъде учител, той е бил книжар във Велес. Отличавал се е с добра воля. Гледал си много хубаво училищната работа. През негово време учениците били разделени на класове. Взимал е много живо участие в борбата срещу владиката, затова се е ползувал от голям почит между гражданите. Он е владеял много хубаво турски език и речите, които е държал както при посрещането, тъй и при изпровеждането на Ахмед паша, правили силно впечатление на слушателите. Босилков заедно с учителствуването се е занимавал и с книгопродаване.

Около 1869 г. пърцорекчане пристъпили към направата на ново училище, нещо, което отдавна желаело населението. Главен начинател в работата бил един от градските първенци; именно Чокал Димко, който сам вложил 60 хил. гроша доброволно пожертвувание за новото училище. Скоро се намерили п други негови последователи и се събрала една доста голяма сума за училището. През 1870 г. се почнала работата.

В късо време се издигнало едно прекрасно здание недалеко от левия бряг на Вардар. Зданието е дълго 20 м, широко 15 м и 9 1/2 м високо. Направено е на два ката. По средата са направени широки салони, а отстраните са направени хубави светли и просторни стаи за учениците.

В края на 1869 г. или началото на 1870 г. бил условен за главен учител във Велес Васил Попович, доскорошен преподавател в Софийското военно училище. Попович е стоял 3 години във Велес. Получавал е заплата около 12000 гроша. Велеш-

274

ките училища при него достигнали върха на своето развитие Тоя учител развил чудна енергия в града. Взаимните училища биле уредени, наместо таблиците била въведена звучната метода. Класното училище получило пълна организация.

При Попович се съединили двете общини в една; съединили се и градските училища. Горният кат на новото пърцоречко училище останал за класовете. В долния кат на училището се поместило първоначалното мъжко и женско училище в Пърцорек.

Главното западно училище станало за помещение на мъжкото първоначално училище, а женското първоначално се поместило в друго здание.

Класното училище имало 3 класа. Момичета, които свършвали отделенията, влизали в класовете заедно с момчетата.

Попович си спечелил всеобща симпатия между населението; а велешкото училище се прославило по цяла Македония.

През 1873 г. се появили раздори между велешани, които имали за следствие отстраняването на способния учител от града им.. Тия раздори били пренесени в училищните работи. Едни от гражданите въстанали против Попович и искали да дадат на негово място Йосиф Ковачев. Начело на противниците на Попович стояли старите велешки първенци. Партизаните на Попович възнегодували против своите съграждани и се почнала една недостойна за велешани борба. Владиката стоял съвършено неутрален и с това още повече ожесточил и едните, и другите против себе си.

Противниците на Попович повикали Ковачев във Велес, условили го за 12 000 гроша. Намерили и двама негови помощници с по 6000 гроша заплата и решили да отворят отделно училище. С доброволно пожертвование биле събрани сичките нужни суми за това училище.

Ожесточението дошло дотам, щото турското правителство намерило за нужно да се намеси в борбата. Резултатът бил, че по заповед на правителството се отстранили и двамата учители от Велес.

През следующата учебна година били условени за учители в главното училище Никола Живков, Симидов и Дръндаров.

275

Хубавата наредба се запазила, що оставил Попович, но никой от наследниците му не можал да си спечели такава слава, каквато спечелил он. През зимата за пръв път се дало представление във Велес от учителите по инициативата на Живков, Била представена драмата . . . . . . . . . . . . . . . . . [1]

Представлението имало голям успех в града както между гражданите, така и между турските чиновници. Учителите не жалили ни труд, ни време, за да у годят на населението.

Тоя учителски състав е траял до 1876 г.

Големи неволи нанесоха трите размирни години на българското население в Македония. Кървавите произшествия в България, Сръбско-турската и Руско-турската война гибелно се отразиха на българщината в Македония, която току-що бе се изправила на собствените си нозе.

Велес е един от ония малко градове, що най-слабо почувствуваха тригодишното земетресение на полуострова. Освен затварянето на председателя на общината никакви затваряния, нито убийства не са станали в тоя град.

Разбира се, че тежките данъци, постоянни ангарии и глоби от всевъзможен род и съвършеното спиране на търговията ужасно зле се отразиха на икономическото състояние на народа.

Училищата през това време едва са се крепили. Главен учител до 1878 г. е бил Тончо Маринов. Неговият тих и смирен характер е бил повече от пригоден на онова време за учителското звание, което най-жестоко се преследваше от властите.
 

1. Непопълнено в първото издание. — Хр. Хр.
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]