Сегашното и недaвното минало на град Велес
В. Кънчов
 

II. ЧЕРКОВНО-УЧИЛИЩЕН ПРЕГЛЕД

7. Общинско-училищните работи подир войната

Населяване на интелигенцията. — Упадък на училищата. — Подобрението им напоследък. — Приходи и разходи на общината. — Училищна статистика.


Подир войната обществените дела във Велес претърпяха тежък кризис. От една страна, голямото осиромашаване на народа, а, от друга, изселването на интелигенцията доведе града до упадък.

В късо време едно голямо количество велешани от най-добрата класа на града се изсели в България.

Когато първите пришелци в София намерили добра работа, то потекли нови и в две години отгоре Велес запустя. Всекиму е известно, че в София има цяла велешка колония, че рядко ще намериш град в България, дето няма велешани.

Аз не се завземам да осъждам тия граждани, които така лесно напуснаха бащините си огнища само и само да подишат на свобода, но тежка е загубата за страната; освободена България запусти Македония, като извлече от нея най-добрите сили, и простият народ в Македония, оголял, осиромашял, остана сам да се бори с толкова неприязнености. Трябва да съжаляваме още един факт, а той е, 9/10 от изселените македонци много лесно забравиха своето отечество и не се обръщат вече към него.


278

Те забравиха тия училища, благодарение на които те достигнаха до големите постове в България. Ние имахме и имаме велешани, прилепчани и пр. на най-високи постове в Княжеството, имаме богати търговци от тия места и покажете ми колцина се сетиха да изпроводят помощ на училищата в своето отечество. Мен ми е известен само един македонец, живущ в Плевен, който редовно изпроважда по 2000 лева годишно на училището, което го е възпитало. Това е много неприятна истина! Я да погледнем на гръцките търговци в чужбина. От целия свят те изпроваждат своята лепта на силогосите в Македония. Ето защо серският гръцки силогос разполага с 2000 лири редовен годишен приход.

И тъй за Велес настанаха тежки времена. От прежната търговия остана само сянка, а от интелигенцията — ни сянка. Най-напред училищата усетиха кризата. Общината осиромаше и нямаше отде да плаща на учителите. Църквите не можеха вече да събират пари. Общината се обърна към някои манастири, но и те бяха вече съвсем западнали. Трябваше да се хвърга училищен данък на гражданите, а те бяха съвсем сиромаси. Един, два опита се оказаха твърде несполучливи. Лицата, които стояха начело на работите, се мъчеха и не знаяха що да направят със своите училища. Някои предлагаха да се затворят класовете и да останат само отделенията, но мнозина въстанаха против това нещо и класовете не се затвориха, но затова заплатите на учителите се намалиха до минимум. Главният учител трябваше да получава не повече от 35 лири годишно, а заплатата на някои учители от отделенията не надминаваше 6—8 лири. Такова било положението на училището във Велес до 1888 г. Числото на учениците бе се твърде намалило. Нямаше половината ученици, отколкото имаше до войната. Родителите търсеха на децата си каква-годе работа, за да изкарват поминъка си. От 1888 г. работите на града почнаха постепенно да се поправят. С успешното обработване на афиона населението малко се посъвзе. Това се отрази много добре и на общинските работи. Общината начело с достойния си председател свещеника Георги Трайков постоянно се грижеше да намери по-добри, по-сгодни условия за училищата. През 1889 г. бяха се събра-


279

ли гражданите в училищното помещение и след като говориха неколцина за лошото положение на училището, решиха да съберат волни помощи помежду си. И наистина за пръв път се събраха около 50 лири. През 1890 г. някои от велешаните повдигнаха въпроса да се поискат помощи и от ония техни съграждани, които засега не живеят в града им, но друго едно по-голямо събрание от населението отхвърли това предложение с мотивировка, че ако изселените техни съграждани ги болеше сърцето за училищата, които им са дали първоначалното образование то те сами щяха да принесат досега лептата си пред олтара на образованието. Между гражданите се събра една двойно по-голяма помощ, отколкото е събрала в по-предната година.

В настояще време велешката община се състои от 12 души членове, които всяка година се избират от народа. Тук му е мястото да кажем няколко думи за достойния председател на тая община. Поп Георги Трайков е председател на общината от 1878 г. насам. Той е един деятелен старец, който има около 65 години възраст. От 1840 до 1856 г. е бил учител във Велес, а оттогава до днес — 35 години — той е свещеник в града и си е спечелил всеобща симпатия между населението. За жалост, дето такива работници рядко се срещат по нас. От две години насам общината при всичките си оскъдни средства отпуща на председателя си по 8 лири годишна заплата.

При общината има училищна комисия, състояща се от 6 души, която се грижи за училищата в селата. Тая комисия е успяла през настоящата година да отвори 6—7 нови селски училища. Също тъй има училищно настоятелство, което се грижи за градските училища. То заедно с председателя на общината условя учителите, грижи се за помещенията и за всичко, що се касае до училищата.

Общината има под своя надзор освен двете градски църкви още 4 манастира, които се намират в епархията. За тия манастири общината назначава всяка година по един настоятел, който държи редовни сметки за приходите и разходите. Една малка част от манастирските приходи взима велешката община за градското трикласно училище. Освен тези грижи общината разглежда всичките спорове от духовно естество между бълга-


280

рите. Нейните решения се уважават от населението. Спрямо правителствените власти в последните години общината е успяла да се постави много добре. Наистина тя не може да завземе онова положение, което е имала цели 50 години, почти до 1875 г., но сравнително тя е успяла много. И това прави чест на велешаните.

Приходите на общината се състоят:

1. От вули. За всяко позволение за сватба се взима.

2. От манастирите. 4-те манастира дават около 10 хиляди гроша на общината. Те са много западнали, защото и населението около тях е осиромашало и не може да жертвува тъй, както това е било едно време.

3. От завещания. Във Велес се е осветил един прекрасен обичай да завещава всеки българин пред смъртта си по нещо за училищата. Изначало само по-богатите са правили подобни завещания, но от 4—5 години насам този обичай е станал всеобщ. Най-голямата сиротица във Велес има приготвена поне една бяла меджидия, която стои вързана в един възел на дъното на сандъка. Когато попът отиде да даде светите тайнства на болната, тя, ако не може да говори, ще му посочи сандъка и дядо поп и роднините знаят, че там има някоя жълтичка, спестена, за да се поднесе в предсмъртния час на олтара на науката. Те търсят и намират подаръка.

В една особено книга, която попът носи със себе си при причистяването на болния, се записва името на подарителя и количеството на подаръка. В една особена неделя се прави литургия за успокоение душите на всички, които са подарили нещо на училищата, и се споменават имената им.

4. Училищен данък. Във вид на волни помощи всеки възрастен велешанин е задължен да внесе по някоя пара за училището. Този данък е от 1/2 бяла меджидия до 2 лири на богата къща. 5—6 къщи плащат от 5 до 10 лири годишно.

5. Приход от българските църкви. Този приход обаче никак не влиза в касата на общината. Той си има особено назначение. Двете градски църкви дават месечно по 320 оки брашно и по 200 гроша на бедните от техните енории. Освен това епитропите им се грижат за поправките на училищата и за отоплението ми


281

Всичките общински приходи с мъка достигат цифрата 500 л. т. Това ни показва, че при най-добрата воля на българите иъв Белее, като сиромашията е много голяма, не могат да се съберат достатъчно количество пари, за да се посрещат, както трябва, общинските нужди. Едно време приходите на тая община са надминували 1500 лири, достигали са и до 2000 лири. От тия пари 400 лири отиват само за заплата на градските учителки и учители, 44 лири се плащат на 4 слуги, които служат в училището, 8 лири на председателя на общината, 30 лири — на секретаря на общината, а с останалите се посрещат разни градски нужди. Ако в края на годината се окаже недоимък, което често се случва, мъчат се гражданите да го покрият с волни помощи.

През настоящата 1890/91 учебна година училищата във Велес са поставени доста добре сравнително с другите македонски общински училища.

В двете части на града има по едно първоначално училище. В Пърцорек мъжкото и женско първоначални училища са смесени и се помещават в долния кат на новото голямо здание, за което вече споменахме. Училището е посветено на св. Георги. В западния Велес мъжкото първоначално училище е отделено от женското, то е посветено на св. Кирил и Методий. Трикласното училище се помещава в горния кат на пърцоречкото училищно здание. Момичетата и момчетата са смесени.

Следующата таблица нагледно ни показва числото и разпределението на учениците в гр. Велес.
 



282
 

И тъй ученици и ученички във Велес има 1005. Като се вземе пред вид общото число на българите във Велес, което възлиза на 10 450, ние виждаме, че приблизително на 10 души население имаме един ученик. Това е една доста добра пропорция.

Във велешките училища преподават 13 души учители и 6 учителки. Между учителите един се назначава от общината за директор на всички училища. Директорът само може да прави бележки на учителите, той им е правият надзирател. Ако има някой настоятел или гражданин да прави някаква бележка за каквото и да било, що се касае до училището, то трябва тая бележка да се съобщава на директора.

Директорската длъжност изпълнява от 6 г. насам Господин Н. Мискинов, който е свършил гимназиалното си образование в Русия и е бил две години в Женевския университет, дето е учил естествените предмети. Този господин е един от най-трудолюбивите, най-способните и най-скромните македонски учители-труженици, които аз досега познавам. Между учителите той си е спечелил уважение, а между гражданите — почит. Той се задоволява с една скромна заплата от 70 турски лири.

От другите учители двама са свършили Солунската мъжка гимназия; трима — 6 клас при същата гимназия; 3-ма — 4 клас в Скопската прогимназия; трима — само 3 клас.

От учителките една е свършила Шуменското педагогическо училище, една — Солунската гимназия, една — 3 клас в Битоля и 3 — само 1 клас.

За да бъде по-нагледен напредъкът, който са направили училищата в най-ново време, ние излагаме тук една сравнителна таблица за числото на учащите се през последните четири учебни години.


283


284

Макар че числото на учениците в някои отделения не върви все напред, а в някои години се намалявало, но ние видим, че общото количество на учащите се постоянно повишава и в 4 години има едно уголемяване с 25%. Особено се е увеличило числото на учениците през настоящата година.

Сравнително числото на ученичките се уголемява много по-силно от онова на учениците.

Додето през 1887/88 учебна година ученичките съставляваха едва 18% от числото на учащите се, то през последната 1890/91 учебна година те достигат 25%. Това ни показва, че се вече съзнава нуждата от женско образование.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]