Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста

Василъ Миковъ

(Част А)

 

Уводъ

1. Общи бележки  13

2. Народни тълкувания на имената  32

3. Промѣна въ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия  34

4. Изчезнали и забравени имена  42

5. Преведени имена  52

6. Видоизмѣнени и осмислени имена  54

7. Запазени названия  61

8. Пренесени имена  62

 

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

 

 

Никоя часть отъ Европа не е била изложена на толкова чести нападения и нахлувания, както земитѣ на Балканския п-въ. Разположени на пѫтя между Европа и Азия, най-близо до старитѣ културни центрове, надарени съ плодородни полета, умѣренъ климатъ и богати съ руди планини, тѣзи земи презъ всички времена сѫ привличали съседнитѣ и по-далечни народи. Отъ появата на човѣка на югъ отъ долни Дунавъ, което споредъ последнитѣ издирвания отговаря на така наречената мустерска епоха, т. е. приблизително около преди 100,000 години, до срѣдата на миналия вѣкъ, въ земитѣ населени днесъ съ българи сѫ живѣли и сѫ оставили следитѣ си повече отъ 27 народи. И всѣки народъ, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което е приживѣлъ, както и отъ неговата материална и духовна култура, е оставилъ по-голѣми или по-малки следи — археологически паметници и топографски, т. е. земеписни названия.

 

Ако въ землището на всѣко селище се намиратъ по единъ, два или повече старинни паметници или мѣста, въ които се откриватъ остатъци отъ материалната култура на разни времена и народи, то топографскитѣ названия сѫ десеторно повече. Археологическитѣ материали ни запознаватъ съ по-високата или по-бедна култура на изчезналитѣ народи, като и отчасти само ни разкриватъ и имената на народитѣ, които сѫ ги оставили. Въ замѣна на това, обаче, мѣстнитѣ

 

 

14

 

имена ни учатъ не само кои и какви народи сѫ живѣли изъ нашитѣ земи, но още ни опредѣлятъ и тѣхнитѣ етнографски граници, като ни показватъ и въ кои области нѣкои отъ народитѣ се задържатъ за по-дълго време. Възъ основа на мѣстнитѣ имена народитѣ, които сѫ ги оставили, сами разказватъ своята дълга или кратка история. Тѣ се явяватъ и като особенъ цененъ изворъ за историята на нашитѣ селища, за миналото на които за съжаление липсватъ каквито и да сѫ вести. Топографскитѣ названия сѫ и единъ неизчерпаемъ източникъ, отъ който езиковедитѣ могатъ да се ползуватъ безгранично.

 

Въпрѣки всички превратности и езикови и политически промѣни, ставали въ продължение на много вѣкове по нашитѣ земи, само мѣстнитѣ названия оставатъ като единъ съ нищо неразрушимъ паметникъ. Тѣзи наименувания сѫ единственитѣ документи, невидимо записани, както по най-непристѫпнитѣ планински върхове или дълбоки долини, така и въ голѣмитѣ рѣки, въ градоветѣ и селата или въ най-незначителнитѣ мѣста. Какво биха ни научили земеписнитѣ имена, на които едва напоследъкъ се обръща по-голѣмо внимание, ще видимъ отъ следнитѣ редове.

 

При заселване на всѣки новъ народъ на полуострова, сѫ ставали и голѣми промѣни въ названията. Въ области, въ които по-старото население е било унищожено или принудено да напустне роднитѣ си краища, новодошлитѣ заселници напълно промѣнятъ и мѣстнитѣ имена, а тамъ, дето часть отъ по-старото население е останало въ роднитѣ си огнища, и топографскитѣ наименувания сѫ се запазвали. Една значителна часть отъ наследенитѣ по-стари неразбираеми и отъ различенъ народностенъ произходъ имена почватъ да се изговарятъ отъ новитѣ заселници споредъ особения

 

 

15

 

строежъ на тѣхния езикъ и по този начинъ до насъ тѣ сѫ стигнали до такава степень видоизмѣнени, че и най-голѣмитѣ езиковеди не биха могли да установятъ съ положителность първоначалнитѣ имъ форми. Ако ние днесъ не знаемъ старитѣ тракийски, гръцки или латински названия на много отъ нашитѣ по-голѣми рѣки, селища или планини, ние вь никой случай не бихме знаяли, че Искъръ произлиза отъ Оескусъ, Витъ — отъ Утусъ, Осъмъ — отъ Асамусъ, Струма — отъ Стримонъ и пр. Кой напр. би подозиралъ че съвременното название на Силистра е турски изговоръ на византийското Дристрия, което произхожда отъ стб. Дръстъръ, а последното е видоизмѣнена форма на античното Дуросторумъ ? Кой, освенъ специалиститѣ, знае, че днешното име на Пловдивъ е новобългарски изговоръ на стб. Плъвдивъ, а последното е видоизмѣнено отъ трак. Пулпудева, което пъкъ е преводъ на гръцкото Филипополисъ? И настоящето наименувание на Видинъ е гръцка форма отъ стб. Бъдинъ, а последното е видоизмѣнемо отъ античното Бонония.

 

Освенъ видоизмѣненитѣ, има и малъкъ брой осмислени, т. е. така пригодени къмъ езика на новитѣ завоеватели названия, че въ тѣхъ се влага известно значение, нѣкакъвъ смисълъ. Такъвъ е напр. случаятъ съ днешната българска столица, която, както е известно, славянитѣ отъ античното Сердика осмислили на Срѣдецъ, т. е. „срѣденъ", „градъ разположенъ въ срѣдата". Старото Орбелосъ, славянитѣ осмислили на Бѣласица т. е. „бѣла планина", Баргала — на Брѣгалница, т. е. „брѣгова рѣка" и пр. Трѣбва да отбележимъ, че както горнитѣ, така още и други, отъ чуждъ произходъ названия, въ миналото, както дори и днесъ, погрѣшно се пишатъ съ ѣ, вмѣсто съ е.

 

 

16

 

Α какво по-нататъкъ ни говорятъ топографскитѣ имена ? — Тѣ ни казватъ, че никой другъ документъ така добре не ни запознава съ етнографскитѣ и политическитѣ граници на народитѣ, както мѣстнитѣ названия. Тѣ сѫ най-сигурниятъ изворъ, възъ основа на който най-точно и безпогрѣшно може да се установи въ кои области какви народи сѫ живѣли въ по-компактни маси и где между новитѣ заселници за по-дълго време се запазва старото население. Все възъ основа на названията може да се установи до кѫде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху мѣстното тракийско, илирийско или славянско население. Най-после тѣзи имена ни разкриватъ пѫтищата, по които сѫ се придвижвали народитѣ отъ единия до другия край на полуострова.

 

При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитѣ сѫ заварили и по-старо население, отъ което безсъмнено тѣ сѫ заели и нѣкои рѣчни и селищни названия. Кои именно, това за сега съ положителность не може да се установи. Но многобройнитѣ наименувания отъ тракийски произходъ, които сѫ ни известни отъ старитѣ автори и епиграфскитѣ паметници, като: Тимакусъ, Транупара, Буртодиза и пр., ни очертаватъ приблизително границитѣ на тракийскитѣ племена между V в. пр. Хр. до къмъ IV в, сл. Хр. Α многобройнитѣ названия отъ тракийски произходъ, достигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, ни говорятъ още следното: 1 — въпрѣки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика отъ друга, тракитѣ сѫ успѣли да запазятъ своитѣ рѣчни и селищни названия до окончателното имъ асимилиране отъ славянитѣ и 2 — до скоро всички изследвачи на преселението на славянитѣ на

 

 

17

 

п-ва, приемаха, че тракийското и илирийско населения сѫ били съвършено загубени. Отъ новитѣ изследвания, обаче, и то главно възъ основа на топонимията, се вижда, че мѣстното население не е било загинало, а е останало да живѣе между славянитѣ до пълното му пославянчване.

 

Названията отъ гръцки произходъ ни показватъ не само пѫтя на бавното и системно проникване на гърцитѣ отъ морскитѣ брѣгове къмъ вѫтрешностьта, но ни разкриватъ и процеса на разширението на гръцката култура и постепенното погърчване на мѣстното тракийско, илирийско или славянско население въ нѣкои градове или области. Настанени още отрано по брѣговетѣ на Синьо, Бѣло и Черно морета, гърцитѣ сѫ основали селища, които съ нѣкои изключения сѫ носили гръцки названия, като напр. Амфиполисъ, Неаполъ, Аполония, Анхиало, Калатисъ и др. При разширение на македонската държава, населението отъ вѫтрешностьта влѣзло въ още по-тѣсенъ допиръ съ гърцитѣ. Презъ римска епоха новата власть твърде много спомогнала за разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население. Тогава не само нови заселници-гърци сѫ се настанявали изъ вѫтрешностьта, и то главно въ градоветѣ, но и погърчването въ нѣкои области е вземало преднина предъ романизацията, какъвто е напр. случаятъ съ населението по долинитѣ на Струма и Места. До голѣма степень за погръчването и проникване на гръцкото влияние презъ тази епоха, сѫ допринесли и официалнитѣ документи, които вмѣсто на латински, сѫ писани повечето на гръцки езикъ.

 

Дошлитѣ следъ пропадането на римската империя много народи, между които славянитѣ оставатъ за постоянни жители, не сѫ могли да останатъ

 

 

18

 

незасегнати отъ гръцката култура, която новитѣ преселници, колкото и да сѫ били фанатици, възприемали съ готовность. Съ разпространението на християнството и официалнитѣ документи писани отъ езическитѣ българи на гръцки езикъ, още по-здраво закрепили гръцкото влияние между славянитѣ, което добива особена сила презъ епохата на византийското ни робство. За разширение на гръцката култура до известна степень сѫ спомогнали и преселенитѣ гърци изъ юго-източна и южна Тракия отъ Крума и Калояна, на северъ отъ Стара-планина.

 

Това многовѣковно гръцко влияние не е могло да не се отрази и върху мѣстната номенклатура, за което както въ миналото, така и днесъ, свидетелствуватъ множество мѣстни названия отъ гръцки произходъ. Освенъ известнитѣ ни отъ древностьта покрай морскитѣ брѣгове гръцки селища, като старинни гръцки названия могатъ да се приематъ още : Ямбòрано, Яменъ, Друмоàръ, Парамỳнъ, Бунàя и пр. По-късенъ произходъ иматъ: Пèрущица, Калавàщица, Калакàстрово, Пèтревене и др.

 

Римското владичество сѫщо така е оказало голѣмо влияние върху топонимията на нашитѣ земи. Знае се, че римлянитѣ сѫ въздигнали голѣмъ брой нови селища и крепости, една часть отъ които сѫ носили латински названия, като: Аъ Путеа, Марцианополисъ, Аква Калиде и пр. Повечето отъ названията отъ латински произходъ сѫ достигнали до насъ посрѣдствомъ романизираното мѣстно тракийско и илирийско население, въ повече или по-малко видоизмѣнена вулгаро-латинска форма. Отъ тѣзи названия се учимъ, въ кои области романизацията е била по-силна, и где славянитѣ сѫ сварили по-компактни маси отъ романизираното население, съ което тѣ по-дълго

 

 

19

 

време сѫ били въ по-тѣсни връзки. Отъ вулгаро-латинскитѣ мѣстни наименувания, между които тукъ ще споменемъ само Капрàлъ, Мургàшъ, Тỳрла, Косталèво, Урсулица и др., виждаме че това мѣстно население се е задържало по-задълго време изъ Троянско, Тетевенско, Панагюрско, Пирдопско, Трънско, Пиротско, Вранско, Скопско, Прилепско и Воденско.

 

Най-голѣмъ интересъ за насъ, безъ съмнение, представятъ топографскитѣ имена отъ славянски произходъ. Отъ голѣмия брой стари славянски названия, каквито сѫ ни известни отъ много извори, узнаваме, че славянитѣ сѫ минали на югъ отъ Дунава въ гѫсти маси и скоро заели цѣлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитѣ славянски мѣстни, селищни и рѣчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесъ почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нѣкога сѫ се простирали етнографскитѣ и политически граници на българитѣ. Възъ основа на тѣхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нѣкога сѫ били населени съ компактно българско население, което преди два или три вѣка окончателно е загубило родния си езикъ.

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове въ Албания, която, както е известно, е влизала въ предѣлитѣ на първото и второто българско царство, е имало компактно славянско население. Освенъ споменатитѣ въ срѣдновѣковнитѣ извори стари славянски названия, като: Главиница, Бѣлградъ, Черникъ, Булгари, Горичане, Пещане, Дебрене, Тополово и пр., запазенитѣ и до днесъ многобройни названия отъ славянски произходъ като: Черешникъ, Церова, Селяни, Бистрица, Каменица, Зеленикъ, Лисецъ, Лясовецъ, Височка, Кръстецъ, Мокра и мн. др. свидетелствуватъ, че и въ най-западнитѣ

 

 

20

 

предѣли на Балканския п-въ, българитѣ сѫ съставяли голѣма часть отъ населението и че тѣ тамъ сѫ успѣли да се задържатъ до късни времена.

 

Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ проникнали не само въ Тесалия и Епиръ, но и въ Атика и дори въ Пелопонезъ. Често презъ срѣднитѣ вѣкове по тѣзи мѣста се споменува за българи. Въ нѣкои документи отъ това време, между другитѣ селища въ Тесалия и Епиръ, срѣщаме и доста названия отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: Дупяни, Черничево, Буковикъ, Мелово, Загоряне, Селище, Рахово, Лешница, Граница, Долене и пр. Българитѣ въ Епиръ и Тесалия отдавна сѫ погърчени и тамъ българскиятъ говоръ не се чува вече, но множеството топографски названия, както напр. Загора, Слатина, Търново, Дрѣново, Граждани, Смоково, Бистрица, Габрово и много др. ни подсказватъ, че и въ този край българитѣ сѫ се задържали дълго време и че въ жилитѣ на мѣстното население тече славянска кръвь.

 

Не по-завидна е била сѫдбата и на славянитѣ въ Халкидическия п-въ, гдето презъ срѣднитѣ вѣкове е имало гѫсто славянско население, за което и днесъ ни напомнятъ селищнитѣ и мѣстни названия, между които ще споменемъ Изворъ, Луково, Равеникъ, Новосело, Провлака, Гребенико-планина и др.

 

Въ типикона на изчезналия манастиръ Космосотиря, който се е намиралъ до Вира, дн. Фере, отъ 1152 год., покрай гръцкитѣ названия, срѣщаме и нѣколко селищни и мѣстни имена отъ славянски произходъ, като Баняне, дн. Лѫджа-кьой, източно отъ Деде Агачъ, Дълбочани, Бреница, Драговица, Черникъ, Цехово и др. Отъ тѣзи наименования, изчезнали заедно съ тѣхното

 

 

21

 

славянско население, се вижда, че земитѣ около устието на Марица до падането ни подъ турцитѣ сѫ били населени съ българи.

 

А неизброимото число мѣстни, селищни и рѣчни названия, които се срѣщатъ изъ всички краища на Румъния, не говорятъ ли, че и на северъ отъ Дунава, дълги вѣкове българитѣ сѫ живѣли съвмѣстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно, имената отъ славянски произходъ ще сѫ били много повече, отколкото въ настоящия моментъ, но трѣбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитѣ наименувания сѫ запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За примѣръ ще посочимъ р. Дѫмбовица, която минава презъ Букурещъ, Предѣлъ, курортъ въ Карпатитѣ, Слатина и пр.

 

Далечъ на западъ, задъ долината на Морава и изъ Косово поле и сега многобройнитѣ мѣстни и селищни названия ни разкриватъ, че и въ тѣзи земи до скоро се е говорило на български езикъ.

 

Идва редътъ и на прабългаритѣ. Тѣ успѣватъ да се наложатъ и да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ голѣма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритѣ не само че не сѫ могли да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливатъ съ завареното славянско население, докато напълно изчезватъ като отдѣлна народностна група. Трѣбва да се отбележи, че както отъ тѣхния езикъ днесъ сѫ запазени само нѣколко думи, така и до насъ сѫ стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да смѣтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споменемъ: Тамбарàсце до Кюлевча (Шум) и Карàшъ (Врач).

 

 

22

 

Следъ прабългаритѣ тукъ се редятъ едни следъ други печенези, кумани и узи, присѫствието на които въ нашитѣ земи, освенъ отъ историческитѣ документи, ни е засвидетелствувано и отъ голѣмъ брой мѣстни и селищни названия. Отъ тѣзи наименувания, каквито особено много срѣщаме въ Северна България, отчасти изъ Софийско, Пиротско, Щипско и Воденско, се учимъ, че въ известни области нѣкои племена отъ тѣзи народи сѫ съставяли значително мнозинство и че тѣ сѫ били дълго време въ тѣсенъ допиръ съ българското население. Между множеството наименувания, които иматъ печенежки, кумански или узки произходъ, могатъ да се посочатъ: Кàспичанъ, Батàкъ, Градомàнъ, Берендè и пр.

 

Да се спираме върху многобройнитѣ названия отъ турски произходъ и тѣхното значение, не е необходимо. Достатъчно е да изтъкнемъ, че колкото въ една область броятъ на турскитѣ наименувания е по-голѣмъ, толкова по-компактно е било и турското население, какъвто е напр. случая съ Дели-Ормана, Сланникъ, Айтоско, Омурташко, Гюмурджинско и пр. и обратно, колкото по-малъкъ е броятъ на турскитѣ мѣстни имена, толкова и по-рѣдко е било турското население.

 

Има, обаче, другъ видъ названия, главно отъ български произходъ, но завършватъ съ турски наставки, като Стрéл-ча, Стрàн-джа, Маркóв-ча, Езер-ча, Дéв-ня и пр., отъ които се установява, че колкото и гѫсто да е било турското население, българскитѣ наименувания не сѫ били промѣнени и че въ жилитѣ на това „турско" население тече българска кръвь. За изтурчени българи ни говорятъ и звучнитѣ старинни български названия, запазени изъ нѣкои области, въ които изключително преобладаватъ названия отъ турски

 

 

23

 

произходъ, като Изтокъ, Потèмнишко, Янка, Бèрница, Сóпотъ и пр.

 

Въ много области се срѣщатъ и нѣкои названия, които стоятъ въ връзка съ името на часть отъ една народностна група, заселени между по-компактни маси население отъ другь произходъ. Тѣзи наименувания, между които тукъ ще споменемъ: Урỳмъ-кьой, Тюркмéнъ, Татàрево, Сърбé, Мàджаре, Чèшко-поле, Яламàнка, Юруклéръ, Черкèзкото селище и пр., ни показватъ че тѣзи села и мѣста дължатъ имената си на първитѣ заселници, които сѫ били гърци, турци, татари, сърби, маджари, нѣмци и пр.

 

Мѣстнитѣ названия сѫ и единъ богатъ изворъ за историята на нашитѣ земи. Преди всичко тѣ се явяватъ като цененъ документъ за историческата география. Въ една голѣма часть отъ тѣхъ сѫ запазени, било въ повече или по-малко осмислена форма, имената на много отъ старитѣ градове, на нѣкои рѣки и планини; въ значителенъ брой отъ тѣзи наименувания се криятъ и имената на изчезнали и неизвестни мѣстоположения на споменати у старитѣ автори названия. Въ името Скопàрникъ, съ което днесъ нарича една малка височина въ Витоша, не се ли крие античното име на планината — Σκόμβρος? — Подъ името Пѝровецъ, съ което се нарича единъ полупресъхналъ изворъ до Г. Косово (Сев.) не е ли запазено античното име на тържището Piretensium? А името Марцѝлъ до Карнобатъ, не напомня ли на често споменуваната презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Маркели?

 

Още по-ценни сѫ мѣстнитѣ названия при областнитѣ или селищни проучвания. Само този, който е правилъ антропогеографски изследвания, знае трудноститѣ, които срѣща при събирането материали за миналото на села и градове.

 

 

24

 

Α за миналото на по-голѣмата часть отъ нашитѣ селища, дори и за цѣли покрайнини, както се знае, не сѫ стигнали до насъ каквито и да сѫ исторически вести, затова често изследвачитѣ прибѣгватъ до народнитѣ предания. Преди всичко въ землището на всѣко селище се намиратъ остатъци отъ стари поселения, които освенъ съ археологическитѣ материали и, имената, съ които ги назовава околното население, ще ни послужатъ при нашитѣ проучвания. Така напр. названията: Градище, Калето, Селище, Юртлукъ, Църквище, Манастирище, Друма и пр., явно ни говорятъ, че наоколо е имало укрепление, градъ, село, църква, пѫть и пр. Но кога сѫ сѫществували тѣзи градища, селища и пр., това отчасти ще научимъ отъ археологическитѣ материали, а непрекѫснато ли е имало животъ по мѣстата, които ни интересуватъ и имало ли е приемственость или сегашното селище нѣма нищо общо съ изчезналитѣ селища, това по отсѫтствие на документи ще установимъ само чрезъ мѣстнитѣ названия. Какво напр. ще ни покажатъ имената: Линзипàра, Басàра, Тỳденъ, Ичерà и пр., които сѫ отъ тракийски произходъ? — Тѣ ни казватъ, че непрекѫснато повече отъ 2000 години, въпрѣки етнографскитѣ и политически промѣни, по тѣзи мѣста е имало животъ и че тамъ никога не е било безлюдно. Говорятъ ни още, че старото тракийско население било то запазило езика си, романизирано или погърчено, по-късно е било погълнато отъ славянската маса. Отъ имената Друмоàръ, Парамỳнъ, Сколдѝня, Мèдвенъ, Скрѝптенецъ, както и многобройнитѣ други хубави и звучни стари български названия, които се срѣщатъ въ землищата на села и градове ни говорятъ, че въпрѣки неспокойнитѣ времена презъ епохата на турското ни робство, около селищата,

 

 

25

 

които ни интересуватъ, е имало животъ. Названията отъ турски произходъ ни казватъ, че е имало промѣна въ населението, но ако изследвачътъ успѣе, между турскитѣ наименувания да открие и нѣкои стари български названия, то въ такъвъ случай се установява, че това население нѣкога е било българско и е било принудено да се потурчи. Ако българскитѣ названия сѫ нови, т. е. ако сѫ дадени по името на нѣкои собственици, като напр. Иваново бранище, Станковото, Османското или пъкъ носятъ наименуванията „ливадата", „пасището", „ормана", „припека", „кошарата" и пр., то тогава вече може да се сѫди, че селището е ново.

 

И многото названия, като Цàричина, Боля̀рски рѫтъ, Стòлникъ, Пашà-кьой, както и Хасекѝята, Пашмаклѝ, Войнѝкъ, Аканджилàре, Сокалàре и пр. ни подсѣщатъ, че на тѣзи мѣста сѫ имали свои имоти или сѫ направили нѣщо забележително нѣкой царь, царски роднина, паша, или най-после населението ще се е ползувало съ известни правдини.

 

Α колко много названия ни разкриватъ икономическото минало на отдѣлни по-голѣми или по-малки области? Какво напр. ни учатъ названията: Сàмоковъ, Желѣ̀зна, Ковàчовица, Мадàнъ, Шлèгово, Плакàлница и пр. Тѣ най-добре ни свиделствуватъ, че нѣкога изъ тѣхнитѣ околности е била развита желѣзодобивната индустрия. Имената Памуклỳкъ, Бабàковецъ, Дръ̀стене и пр. ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста едно време се е сѣяло памукъ и че е имало тепавица и т. н.

 

Въ голѣмъ брой названия сѫ запазени имената на царе, областни владѣтели или на незнайни собственици на по-голѣми или по-малки имоти. Името на Шишмана, което е свързано съ последнитѣ

 

 

26

 

борби на българитѣ съ турцитѣ въ края на 14. в. ни казва, че, ако не Шишманъ, то нѣкой неговъ военачалникъ е воювалъ съ турцитѣ. Една обширна область между Орѣхово и Бърдарски-геренъ се нарича Косàня, по името на управителя на крепостьта Орѣхово по времето на падането ни подъ турцитѣ. Името на Смилеца е запазено въ названията на нѣкои градища изъ Срѣдна-гора, а това на Войсилъ — въ названието Босѝлковецъ, което се намира надъ крепостьта Крънъ. Α колко звучни стари български лични имена, отдавна изоставени, сѫ запазени въ мѣстнитѣ названия, между които тукъ ще отбележимъ: Бѣломѝръ, Витомѝръ, Гатѝлъ и пр.

 

По-нататъкъ, мѣстнитѣ названия сѫ едно указание, отъ което най-добре ще се разбере, де по-рано изъ земитѣ ни е имало растения, каквито сега вече не се срѣщатъ. Името Кощанèво ни подсѣща да търсимъ кестени, Елшѝца — да диримъ елхи и пр. Α имената Самỳровъ-трапъ, Кошỳта, Домỳзъ-орманъ, Луповъ-долъ и пр. не показватъ ли, че въ тѣзи мѣста нѣкога сѫ живѣли бѣлки, кошути, диви свини, вълци и т. н. ?

 

Всѣки народъ, независимо отъ неговата култура и богатство на езика си, е давалъ толкова сполучливи названия на мѣста, рѣки и селища, каквито нито любительтъ, нито пъкъ специалистътъ биха могли и да помислятъ. Народътъ така добре е именувалъ Комъ, Бѝстрица, Мѫтнѝца, Юмрỳкъ-чалъ, Дỳпница, Скравèна, Ржàна и др., че каквито и нови названия да се налагатъ отгоре, въ никой случай не биха могли да ги замѣнятъ. И народътъ е назовавалъ мѣстата споредъ тѣхния външенъ видъ — като Οстрèцъ, Кỳтловица, въ връзка съ пропасти, пещери и пр., като Бездèница, Пещьтà, Ждрѣлò,

 

 

27

 

споредъ голѣмина, цвѣтъ, въ връзка съ вода, извори, изложение на слънцето и пр., като напр.: Κоджà-балканъ, Висòкъ, Червèна-стена, Водѝца, Студенèцъ, Тресỳлъ, Патрахѝлъ и пр.

 

И най-после топографскитѣ имена се явяватъ като единъ неизчерпаемъ езиковъ материалъ за филолозитѣ и езиковедитѣ. Въ колко отъ тѣзи наименувания се криятъ думи отъ малко известнитѣ, или почти никакъ непознати езици на траки, прабългари, кумани и печенези ! Въ колко отъ многобройнитѣ наименувания сѫ запазени, отдавна излѣзли отъ обикновения говоръ, стб. думи ? И ако голѣма часть отъ старитѣ названия и да сѫ стигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, езиковедитѣ ще могатъ да издирятъ фонетичнитѣ промѣни ставали въ тѣхъ при предаването имъ отъ народъ на народъ, докато сѫ стигнали до днешния си видъ. За езиковедитѣ се открива широко поле за работа: тѣ ще трѣбва да установятъ, кои отъ мѣстнитѣ имена сѫ отъ тракийски произходъ, какви сѫ били тѣхнитѣ първоначални форми м какво биха могли да означаватъ. На тѣхъ престои да установятъ, кои отъ названията отъ гръцки произходъ като: Ямборано, Яменъ, Петревене, Пилишатъ, Калакастрово и мн. др. сѫ по-стари, т. е. запазени още отъ римска епоха и кои сѫ по-нови или наложени отъ често преселяванитѣ отъ българскитѣ царе, гърци, въ българскитѣ зами, или най-после, сѫ преминали по други пѫтища. Α какво биха казали езиковедитѣ за множеството названия отъ вулгаро-латински произходъ, каквито особено често се срѣщатъ изъ нѣкои планински и предпланински области?

 

Но колкото и да сѫ интересни названията отъ предславянската епоха за насъ, много по-голѣмъ

 

 

28

 

интересъ представятъ безбройнитѣ стари славянски и прабългарски наименувания. Този интересъ се състои не само въ това, че голѣма часть отъ тѣхъ сѫ звучни, съдържателни, но и затова, че въ единъ голѣмъ брой отъ тѣхъ сѫ запазени стб. думи, между които тукъ ще отбележимъ: Сухàче отъ соха, Ушàтови дупки отъ оушатъ, Бренѝца отъ , Цръ̀нча отъ цръньцъ, Хлѣ̀вене отъ хлѣвъ, Вѝса отъ вьсъ, Κрѝчимъ отъ кръчии, Κунинó отъ коуна, Вèженъ отъ вѣжа и пр.

 

И най-после на езиковедитѣ предстои да изследватъ значителенъ брой названия отъ тюркски произходъ, за да установятъ, кои отъ тѣзи топографски имена сѫ прабългарски, кои печенежки, кои кумански и кои узки, за да могатъ следъ това да издирятъ и тѣхното значение.

 

Освенъ хилядитѣ названия, чийто произходъ и значение може да се установи, има и значително число наименувания съ неопредѣленъ произходъ, като напр.: Шèвря, Логòра, Кордỳма, Нèсла, Артя, Нагояса, Калкỳря, Спèрла, Варнèа и много други.

 

И въпрѣки многобройнитѣ и най-разнообразни по произходъ и значение мѣстни названия, до сега у насъ не е проявено достатъчно внимание за тѣхното системно събиране и проучване. Наистина, любители и специалисти сѫ писали върху една незначителна часть отъ топографскитѣ имена на нашитѣ земи, но то главно върху произхода и значението на имената на по-голѣмитѣ рѣки, градове, и планини.

 

Още старитѣ гръцки и латински автори, които говорятъ за българскитѣ земи, често между другото, съобщаватъ и за основаване на градове, които сѫ наричани по имената на тѣхнитѣ

 

 

29

 

основатели или по характернитѣ имъ особености. По-рѣдки сѫ сведенията на византийскитѣ автори, които ни обясняватъ защо Берое е билъ преименуванъ на Иренополисъ, Преславъ — на Иоануполись, Дръстъръ — на Теодоруполисъ и пр. Повече вести за произхода и значението на имената на нѣкои градове и мѣста намираме въ бележкитѣ на миналитѣ презъ турското ни робство по нашитѣ земи чужди пѫтешественици. Нѣкои безсмислени тълкувания върху произхода и значението на имената на Айтосъ, Шуменъ, Ески Заагра, София, Костенецъ и др. дава и Евлия Челеби, пѫтувалъ изъ земитѣ на Европейска Турция презъ 17 в.

 

Пръвъ, който се е интересувалъ и е събиралъ топографски имена отъ нашитѣ земи е П. И. Шафарикъ, но тѣзи материали не сѫ могли да видятъ бѣлъ свѣтъ. Г. С. Раковски въ предговора на проектираната трета часть на „Показалеца" съобщава, че „името Котилъ на самъскритъ іазьікъ значи укріьплено — обградено съ кріьпости міьсто" (Г. С. Раковскіи, Показалецъ или рѫководство I Одеса 1859, стр. XIX), а въ третата часть на „Показалеца", която е въ рѫкописъ, Раковски се занимава съ Котелъ, при което цельта е да се докаже, че топонимията на тоя градъ указва на първото българско отечество, равнинитѣ на Индия (М. Арнаудовъ, Г. С. Раковски, 1942, 211).

 

Петко Р. Славейковъ е събиралъ топографски имена изъ всички кѫтове на българското отечество, които той тъкмилъ да издаде въ своя „почти изкаранъ" „Географски и Исторически словарь на Балканския полуостровъ", но този извънредно цененъ материалъ е загиналъ въ пламъцитѣ на Старо-Загорския пожаръ въ 1877 год. Въ този словаръ Славейковъ ще е правилъ опити и да

 

 

30

 

обяснява произхода и значението на нѣкои названия, което виждаме и отъ статията му „Нѣколко думи за Пловдивъ". Сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 82, 175, 176, 179.

 

К. Иречекъ, както въ своята „История на българитѣ", така и въ „Военниятъ пѫть отъ Бѣлградъ до Цариградъ" и въ „Пѫтувания по България", често се спира и върху произхода и значението на много селищни и рѣчни названия изъ българскитѣ земи. Въ специална студия озаглавена „Християнскиятъ елементъ въ топографическата номенклатура на Балканскитѣ земи", той разглежда голѣмъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ християнството.

 

М. Дриновъ, освенъ въ статията си „По въпроса за названието на Пловдивъ" въ сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 355 и въ нѣкои отъ другитѣ си трудове накратко се спира върху нѣкои топографски имена.

 

Известенъ интересъ къмъ мѣстнитѣ наименувания е ималъ и Ив. Д. Шишмановъ. Но по-голѣмъ интересъ къмъ мѣстнитѣ названия е проявилъ Ат. Илиевъ. Той, обаче, се ограничава върху единъ дѣлъ отъ названията, което се вижда отъ следнитѣ му трудове: „Румънска топонимия отъ славянски произходъ", „Славянски названия съ турски изговоръ" и „Растенията отъ българско фолклорно гледище". Опити за обяснение на произхода и значението на названията на нѣкои селища и рѣки е правилъ и А. Иширковъ.

 

Колкото и да сѫ интересни споменатитѣ по-горе трудове, авторитѣ на които повече сѫ били историци или етнографи, и които между другото сѫ се занимавали съ топографскитѣ названия, тѣ нѣматъ това значение както трудоветѣ на специалиститѣ езиковеди. Пръвъ, който по-специално, въ строга научна форма, почна да се

 

 

31

 

занимава съ произхода и значението на топографскитѣ имена у насъ е голѣмиятъ, съ европейска известность езиковедъ, проф. Ст. Младеновъ. Въ голѣмъ брой трудове той основно се спира на имената на нашитѣ рѣки, за нѣкои селища, за планини и мѣста. Съ тълкуване на названията се занимава и проф. Д. Дечевъ, а върху произхода и значението на имената, главно на градоветѣ изъ Македония пише проф. Ст. Романски. Напоследъкъ съ селищнитѣ и рѣчни названия у насъ се занимаваше и Пш. Зволински.

 

Опитътъ за географски речникъ на българскитѣ земи се повтори и отъ Ж. Чанковъ, който покрай другитѣ описания е далъ и нѣкои тълкувания на малъкъ брой названия.

 

Всички, които сѫ се занимавали съ топографскитѣ имена, освенъ Π. Р. Славейковъ, сѫ писали своитѣ трудове възъ основа на събрани чрезъ литературата материали. Отъ дълги години и П. Делирадевъ събира топографски наименувания, на една незначителна часть, отъ които той дава тълкувания въ своитѣ трудове върху нашитѣ планини.

 

И мнозина други сѫ се опитвали да обясняватъ произхода и значението на нѣкои селищни или рѣчни имена, трудоветѣ на които сѫ дадени въ края на книгата. Освенъ това и почти всички, които сѫ правили анторопогеографски проучвания или сѫ писали върху историята на нѣкои градове и села, сѫ дали и кратки тълкувания на описванитѣ отъ тѣхъ селища.

 

На края ще добавя и следнитѣ нѣколко реда: Събирането на тѣзи ценни материали трѣбва да се подеме по-скоро и не отъ единъ или двама, а отъ много, и по-добре подготвени работници. Предстоятъ още много години докато се събератъ всички топографски имена изъ

 

 

32

 

всички кѫтове на българскитѣ земи. И едва следъ като се събератъ всички названия ще може да се пристѫпи къмъ тѣхното тълкуване и издаването имъ въ нѣколко по-голѣми книги.

 

 

        2. НАРОДНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ИМЕНАТА

 

 

Всѣки се интересува отъ произхода и значението на името на родното си мѣсто. Всѣки би искалъ да знае, какво значи името на близката рѣка, на съседнитѣ височини, планини и пр. А единствениятъ изворъ, гдето любительтъ ще намѣри безгранични обяснения и тълкувания, е народътъ. И никой така лесно и „убедително", не тълкува селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както населението. Всѣко име, независимо отъ неговия произходъ и значение, за народа е обяснимо. Дори и названия, които и специалиститѣ трудно биха могли да ги обяснятъ, народнитѣ „знахари", безъ особена мѫка, могатъ да ги изтълкуватъ. Имената, главно се тълкуватъ по смисъль, безъ ни най-малко да се обръща внимание, възможни ли сѫ и смислени такива обяснения. Има и много наименувания, които населението свързва съ легенди и събития, които повечето пѫти нѣматъ нищо общо съ мѣстото, нито пъкъ съ каквото и да е историческо събитие.

 

Излишно е тукъ да се спираме подробно върху обясненията, които населението дава за произхода и значението на названията на селищата, мѣстата и рѣкитѣ. Достатъчни сѫ само нѣколко примѣра, за да ни стане ясно и да се разбере, че народнитѣ тълкувания не само че не признаватъ никакви езикови закони, но ни най-малко не държатъ смѣтка за географскитѣ форми, за растителностьта, животинския миръ и пр. Да почнемъ отъ Вѝдинъ, името на който споредъ народното

 

 

33

 

тълкуване произхождало отъ „баба Вида", която е строила крепостьта и кулитѣ. Нейнитѣ две сестри Кула и Вида заселили — едната гр. Кýла, а другата — с. Вѝтболъ (Вид.). Село Кунинò (Вр.) е било основано отъ Куна кралица, дворцитѣ на която се намирали надъ селото. Селата Яна и Боя́на (Соф.), сѫ били основани отъ дветѣ сестри Яна и Бояна. Лѝсецъ (Ловч.) се наричало така, защото въ околностьта му е имало много лисици. Името на с. Йòглавъ (Ловч.), произхождало отъ турскитѣ думи — йокъ = нѣма и лафъ = дума, а Крушýна (сѫщата ок.) е добило името си отъ голѣмия манастиръ, който се е намиралъ на това мѣсто и който билъ покритъ съ куршумъ (олово). Фрòлошъ (Дупн.) произхождало отъ „римската" дума флора. Кòстинъ-бродъ (Соф.) носи името си отъ нѣкой си Костьо, който ималъ кръчма на р. Блато, а названието на с. Гèрманъ (Соф.) произхождало отъ гръмъ. Мèляне (Ферд.) се наричало така, защото наоколо имало много хмелъ, а Дѝва-Слàтина (Берк.) — поради това, че околната мѣстность не е била плодородна. Названието на село Бъркачèво (Б. Сл.), произхождало отъ турскитѣ думи биръ = единъ и качъ = колко. Името на Лòпушна (Пров.) идвало отъ „лопуви", което значело разбойници, а Кочакъ (Варн.) — отъ качакъ = бѣглецъ. Названието на най-стария градъ у насъ — Пловдивъ идвало отъ плодородното мѣсто, въ срѣдата на което билъ заселенъ града, а Кукова могила до Дуванли (Пловд., сега разрушена), била издигната отъ македонския царь Кукъ (?). Самоковското село Радуилъ било основано отъ римския владетель Радоулосъ (?), а Кочариново (Дупн.) значило първо мѣсто отъ турск. коч = първо и ери = мѣсто. Кутỳгерци (Кюст.) се наричало така, защото тамъ нѣкога били живѣли катунари и калугерици отъ изчезналия манастиръ,

 

 

34

 

а Горàновци (Кюст.) — защото имало вѣковни гори, които обграждали селото. Палàтъ (Петр.) носи името си отъ многото лозя и, жителитѣ му обичали да се напиватъ царски, като въ палатъ, а Дермàнци (Лук.) — защото на р. Витъ имало много воденици, тур. = дерменъ и мн. др.

 

 

        3. ПРОМѢНА НА СЕЛИЩНИТЪ И МѢСТНИТѢ НАЗВАНИЯ

 

 

Промѣнитѣ на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия датиратъ още отъ най-стари времена. Всѣки народъ при завладяването или заселването си въ чужда земя, наследява отъ завареното или изостанало по-старо население и много имена на селища, рѣки, планини и пр. Новиятъ народъ въ зависимость отъ неговата материална и духовна култура, както и отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ въ новозавзетитѣ области, промѣня и названкята. Промѣната е ставала по три начина: 1. пълно замѣняване на старитѣ съ нови наименувания, 2. превеждане и 3. чрезъ видоизмѣняване или осмисляне на имената. Съ видоизмѣненитѣ и преведени имена ще се занимаемъ въ следнитѣ страници, а тукъ ще се запознаемъ съ напълно замѣненитѣ стари селищни и мѣстни названия съ по-нови, като почнемъ отъ Пловдивъ.

 

Най-старото име на днешния Пловдивъ, споредъ Амианъ Марцилинъ е било Εὐμολπιάς — Евмолипида, който отъ Филипа II Македонски е билъ преименуванъ иа Φίλιππόπολις — Филипополисъ, а тракитѣ превели на Пулпудева. Наредъ съ дветѣ имена за известно време градътъ се е наричалъ и Πονηρόπολις—Понерополисъ, т. е. „градъ на престѫпницитѣ". Римлянитѣ, отъ тритѣ хълма, върху които е билъ заселенъ града, го преименували на Trimontium, което ще каже „Трихълмие",

 

 

35

 

име което не е могло да се запази за дълго време.

 

Круни (Κρουνί) е било най-старото име на дн. Балчикъ, което значи „извори". По-късно градътъ по името на Дионисий билъ нареченъ Διονυσόπολις. Българитѣ видоизмѣнили най-старото име, и презъ срѣднитѣ вѣкове градътъ се е казвалъ Карвуна. Турцитѣ, обаче, по името на полунезависимя владетель на крепостьта — Баликъ, братъ на Добротица, нарекли града Балчикъ. Тракийскиятъ градъ Ἀγορά билъ преименуванъ отъ Лизимаха на Λυσιμαχία. Днешниятъ гр. Варна до къмъ IV в. сл. Хр. се е наричалъ Ὀδησσός, а малкото градче Каварна въ антична епоха е било известно съ името Βίζώνη. Античното название на Ἀπολλωνία още въ самото начало на срѣднитѣ вѣкове било промѣнено на Σωζόπολις — Созополъ.

 

Тракийското име на Ст. Загора е било Вегое, което римлянитѣ промѣнятъ на Augusta Traiana. Славянитѣ осмислятъ старото име въ формата Бороуи, което по-късно, и то за кратко време, по името на византийската царица — Ирена е било промѣнено на Иренополисъ. Турцитѣ нарекли града Ески Заара, а нѣколко години преди Освобождението, нѣкои сѫ се опитвали да нарекатъ града — Желѣзникъ.

 

Името на Цариградъ е промѣнявано нѣколко пѫти. Античното име Βυζάντιον се промѣня отъ Константинъ Велики на Constantinopolis, а отъ турцитѣ — на Истанбулъ.

 

Старото име на Кавала е било Νεάπολις, което име презъ срѣднитѣ вѣкове гърцитѣ замѣнятъ съ Χριστουπόλεως — а славянитѣ — съ Мороуньцъ.

 

Тракийското име Παυταλία — Пауталия, славянитѣ промѣнятъ въ Вельбѫждь, което значи камила,

 

 

36

 

а турцитѣ по името на тѣхния васалъ Константинъ, наричатъ града Кюстендѝлъ, т. е. Константинова земя.

 

Днешниятъ градъ Люле-Бургасъ въ древностьта се е наричалъ Βεργούλη, но въ 403 год., по името на императора Аркадий — билъ нареченъ Ἀρκαδιούπολις — Яркадиополисъ име, което се задържа до късно срѣдновѣковие.

 

Античното име Πόντος въ началото на срѣднитѣ вѣкове се промѣня на Тивериуполисъ, което название славянитѣ по-късно замѣнягь съ Стрỳмица. Названието Σκοτοῦσσα, славянитѣ смѣняватъ на Валовища, а турцитѣ — на Демиръ-Хисаръ. heraclea Lynkestis се е наричалъ единъ градъ, до мѣстото на който по-късно възниква славянскиятъ градъ Бѝтоля, който турцитѣ и днесъ наричатъ Монастиръ. Тракийското название Транупара презъ срѣднитѣ вѣкове е било замѣнено съ Крàтово.

 

Както днесъ, така и въ миналото при промѣната на селищнитѣ названия, често новитѣ имена много скоро били наггьлно изоставяни и забравяни. Днешниятъ градъ Силиврия е билъ преименуванъ отъ Аркадий въ честь на неговата жена на Ἐυδοξιόπολις, име което наскоро е било зàбравено. Иванъ Цимисхий презъ X в., следъ като поправилъ крепостьта Дръстъръ, по името на Теодоръ Стратилатъ, който му помогналъ противъ руситѣ, е преименувалъ града на θεοδωρόπολις — Теодоруполъ, а Преславъ билъ нареченъ Иоанополисъ. Презъ срѣднитѣ вѣкове Прѣспа била преименувана отъ Василия II на Константина.

 

Славянитѣ, освенъ селищни, сѫ промѣнили и много мѣстни названия. Античната Пангей у славянитѣ се промѣня на Кушница, а у турцитѣ — на Пърнаръ-дагъ, Ἕβρος — на Марица, Ἄξιος

 

 

37

 

— Вардаръ, Δοῦναξ — въ Рила, Σκόμβρος — на Витоша и пр.

 

Не сѫ малко и случаитѣ, българитѣ да промѣнятъ названията и презъ късното срѣдновѣкове. Така напр., по името на черквата Св. София, още въ края на 14 в. срѣдновѣковниятъ Срѣдецъ започва да се нарича София.

 

Турцитѣ не сѫ останали назадъ при промѣната на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. За съжаление, обаче, ние не знаемъ, какъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ се наричали много отъ нашитѣ градове, планини, рѣки и пр., които сега носятъ турски наименувания, какъвто е напр. случая съ Сакаръ-планина, Ески Джумая, Тозлукъ, Софлу, Чая и пр. Турцитѣ преименуватъ Родосто на Текиръ-дагъ (по името на близката планина), Сушица — въ Карлово, Места — въ Кара-су и пр.

 

Веднага следъ освобождението започва и промѣната на селищнитѣ названия отъ чуждъ, главно турски произходъ. Тази промѣна е ставала периодически въ различни времена и споредъ нѣкои по-важни вѫтрешни или външни, събития сѫ били преименувани повече или по-малко селища. Наскоро следъ освобождението сѫ били промѣнени имената на малъкъ брой селища. Повечето селищни названия сѫ били побългарени презъ 1903 год., но особено много села и градове сѫ били преименувани презъ 1934 год., когато по нареждането на Министерството на вѫтрешнитѣ работи сѫ били промѣнени 1600 селищни названия. Напоследъкъ бѣха преименувани и всички селищни названия отъ чуждъ произходъ въ Добруджа, както и имената на нѣкои планини, рѣки, равнини и върхове въ различни краища на страната. Но трѣбва да отбележимъ, че както по-рано, така и при последнитѣ промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия сѫ допустнати много

 

 

38

 

и съ нищо неоправдани грѣшки, които при по-добро желание биха могли да се поправятъ.

 

По-рано на този извънредно труденъ въпросъ се е гледало леко. Натоваренитѣ съ тази работа, обикновено общински съвети, околийски началници или партизани, по-скоро сѫ искали да се покажатъ предъ началството си като голѣми родолюбци, отколкото да дадатъ сполучливи названия на отбелязанитѣ за преименуване селища.

 

Комисията, натоварена презъ 1934 год. съ преименуване на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената предлагани отъ общинскитѣ съвети или на други „силни на деня" лица. Ако по-внимателно се спремъ на новитѣ селищни названия отъ 1934 год., ще видимъ, че членоветѣ на тази комисия, голѣма часть отъ които сѫ били специалисти, не сѫ държали смѣтка нито за миналото, нито за мѣстнитѣ особености на земната повръхность, почва, растителность и животинско царство, занятие на жителитѣ, нито най-после за хубавитѣ мѣстни имена, каквито се намиратъ въ землищата на много отъ преименуванитѣ селища. А причината за всичко това се крие, какъвто е и случаятъ съ комисията назначена за преименуване на селищата въ Добруджа, въ нежеланието на представителитѣ на Министерствата да бѫдатъ предварително изпратени двама или трима специалисти да проучатъ на самото мѣсто, кое и какво име ще трѣбва да се даде на това или онова селище. Забележително бѣ, че никой отъ членоветѣ на последната комисия, въ която участвувахъ и азъ, не познаваше, отчасти поне, селищата изъ Добруджа. Въ противенъ случай не щѣха да бѫдатъ допустнати толкова грѣшки. Преименуването на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия не може да става само отъ кабинета, а наложително ще трѣбва на самото мѣсто да се

 

 

39

 

провѣри, кое ново име би било най-подходяще за едно или друго селище. Ще вземемъ само единъ отъ многобройнитѣ примѣри, а именно върхътъ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ. Лицата отъ комисията, натоварени съ преименуванията на мѣстнитѣ и селищнитѣ названия, много биха умували и биха предлагали какви ли не имена като: Крѫгозоръ, Далекогледъ, Обзоръ и пр., но никой и не би помислилъ да предложи името Вѝденица, както околното българо-мохамеданско население нарича този самотенъ връхъ, който се вижда отъ всѣкѫде и отъ който се вижда догдето окото стига. Α броятъ на хубавитѣ и звучни стари български имена на мѣста, запазени между турскитѣ названия, е толкова голѣмъ, колкото малцина биха и помислили.

 

Защо е промѣнено хубавото име Бързѝци въ Александрово (Бѣлогр.)!? И не е ли било по-добре, вмѣсто Александрово (Ловч.) селото да е преименувано въ Лукàчъ или Бèрница, както сѫ се наричали дветѣ стари изчезнали български селища въ землището на селото? Α кому е прѣчило и защо, старото, известно отъ Чипровското възстание презъ 1688 год. име Кýтловица е промѣнено въ Фердинандъ? Това най-добре е знаялъ само общинскиятъ съветъ отъ тоя градъ презъ 1891 год. Α името Кутловица не само, че е старинно, но и напълно отговаря на мѣстоположението на града. Нима бѣше наложително едно отъ едва запазенитѣ две или три прабългарски селищни имена, като Карагỳй илй Крагуй (Плѣв.) да бѫде преименувано въ Горталово? Въ Битолско едно село се нарича Крагỳево, а въ Сърбия има градъ Крагуевацъ. Защо известното още презъ 1636 год. село Куманѝца (Соф.) е замѣнено съ Кубратово? Селото Таушàнъ-тепе (Ямб.) е преименувано въ Изворъ, вмѣсто Ковѝлъ

 

 

40

 

или Кàбиле. Съ последното име, ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ, е наречено малкото селце Кабилеръ (Момчилгр.). Наложително ли бѣше Саранъ-бей (Паз.), да се побългарява на Сарàньово, когато старото име на селото е било Загòрово? Никому не е прѣчило и Кара-Мусалъ (Паз.) да бѫде наречено съ старото си българско име Крỳшево, вмѣсто Виноградецъ. Защо Кàзалъкъ (Карноб.) е преименувано въ Зайчари, когато то можеше да бѫде наречено Потèмнишкο ! — единствено запазено въ този край хубаво старобългарско име, което сега носи рѣката, която протича покрай него. Може би за разлика отъ близкото село Зайчаръ, което е въ Айтоска ок., Карнобатското е наречено Зайчари!?

 

Но особено лошо впечатление правятъ, може да ги наречемъ, глезени имена. Селото Язапъ-кьой (Ямб.) е преименувано въ Веселиново и то не че е много драго и весело на селянитѣ, но защото ямболци идвали да се веселятъ въ близкия „Орманъ". Защо старото българско име на с. Карлýково (Смол.) трѣбваше да се замѣни съ Славеино? Кèремитликъ (Айт.), сега се нарича Люляково, защото на около 5—6 клм. северно отъ селото въ планината имало люлякъ. Това село преди изтурчването на българското население въ този край презъ 16 в. се е наричало Γраматѝково, една часть отъ жителитѣ на което сѫ се изселили и основали едноименното село Граматиково (М.-Търн.). Погрѣшно е преведено и Василикò на Цàрево, когато е известно че старото му име е Босѝлково. Защо и дветѣ съ стари български имена села Радѝненецъ и Βинàя (Плѣв.) сѫ преименувани въ Обнова, а едно малко селце въ Момчилградско — въ Гледка ?

 

А броятъ на лошо преименувани селища е толкова голѣмъ, че да се спираме върху тѣхъ е

 

 

41

 

излишно. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само още и следнитѣ примѣри:

село Куртъ-бунаръ (Чирп.) е преименувано на Винарово, когато можеше да бѫде преведено на Вълчи кладенецъ, което пъкъ напълно ще отговаря на античното Lupi fontani.

Селото Арàпово (Елх.) е преименувано въ Черноземъ, а Арàпово (Асен.), макаръ че селото е разположено въ равнина — въ Златовръхъ.

Новото име на Мѫ̀гура (Ник.) е Дѫбованъ, вмѣсто Върбово или Върбица или пъкъ Могила.

Хисàръ (Иваил.) е преименувано въ Рогозово, а Акъ-коюнъ (Пров.), което значи Бѣла-овца, е наречено, безъ никой да знае защо — Искъръ.

Гèрдиме (Харм.), сега се казва Хлѣбово, а има ли повече хлѣбъ въ това село, отколкото въ околнитѣ селища, това знае само бедното му население !

Α какво общо има Ботевъ съ Ботевградъ ? — това нека кажатъ голѣмцитѣ отъ този градъ, които сѫ били на чело на управлението презъ 1934 год. Ако Орхане е турско име, защо тогава последното название, почти побългарено, е запазено въ Орханово, бивше Орхàнъ-кьой (Ямб.)?

Сѫщото е и съ Нàдърлъкъ (Айт.), което е промѣнено въ Рожденъ, а Надàрево (Търг.) остава!

Името на Кулаклѝ (Ямб.) е промѣнено въ Завой, а Кулàково (Новопаз.) — въ Колаково.

Митирѝзово (Карл.) е преименувано въ Долно-Левски, а Ямболското с. Мидирѝсъ е промѣнено на Митирисъ.

Акънджилàре (Севл.) е наречено Петко Славейковъ, а Аканджѝево (Паз.) — остава.

 

Да се спираме на множеството едноименни селищни названия като: Ново-село, Александрово, Фердинандово, Борисово, Ботево, Левски и пр. сѫщо така е излишно. Тукъ ще обърнемъ внимание, че освенъ значителниятъ брой названия съ имената на Левски и Ботевъ, има вече и Горно, Долно и дори Срѣдно Левски, Горно Ботево и т. н.

 

 

42

 

Много селищни названия, особено изъ Крумовградско, Ивайловградско, Момчилградско, Златоградско и др. сѫ преименувани така, че новитѣ имъ изкуствено създадени имена като: Равенъ, Рогозово, Славеево, Благовецъ, Бѣли-долъ, Гугутка и пр. нѣматъ нищо общо съ селищата.

 

Не стига че Министерството на вѫтрешнитѣ работи има грижата за преименуване на селищата, но по-рано и отъ Дирекцията на желѣзницитѣ бѣха се запретнали да „прекръщаватъ" гари и спирки. Защо хубавото и старо, известно на мнозина пѫтешественици отъ 17—18 в. име Ποбѝтъ-камъкъ е замѣнено съ Мѝлковица? Защо новата спирка до Комàрево (Карн.) е наречена Лозàрево? Една спирка се нарича Немирово, може-би по името на сина на руския публицистъ Немировичъ-Данченко! — или на нѣкой другъ повече заслужилъ на България, отколкото Стамболовъ, на името на когото е наречена най-незначителна спирка по Б. Д. Ж. Α наблизу до Немирово презъ всички времена е имало ханове — спирка за пѫтници съ всичкитѣ му удобства, която и днесъ се нарича съ старобългарското име Падàлото.

 

 

        4. ИЗЧЕЗНАЛИ И ЗАБРАВЕНИ ИМЕНА

 

 

Едва ли има друга область, въ която да сѫ ставали толкова много и чести промѣни на населението, както въ земитѣ на източната половина на Балканския п-въ. При всѣка смѣна на населението въ много покрайнини сѫ ставали и промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия. Голѣма часть отъ старитѣ имена сѫ изчезнали още твърде рано, други презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, а трети сѫ запазени въ названията на нѣкой самотенъ връхъ или никому неизвестна долина, изворче или мѣсто, Много отъ старитѣ

 

 

43

 

имена постоянно изчезватъ и въ наши дни, като се замѣнятъ съ „модерни", повечето изкуствени и безсмислени, заповѣдани отгоре названия. Изчезналитѣ и забравени имена сѫ запазени само въ съчиненията на старитѣ гръцки, латински, византийски, арабски и други автори или старобългарскитѣ документи и приписки, въ епиграфскитѣ паметници или въ нѣкои незначителни мѣстни названия, известни само на жителитѣ отъ едно или две села.

 

Въ Илиадата се споменува прочутия по своето вино гр. Ἰσμάρος — Исмаръ, който се е намиралъ въ областьта на тракийското племе кикони, живѣли нѣкѫде по юго-източнитѣ склонове на Родопитѣ, и който споредъ Страбона е лежалъ близу до Маронея, градъ отдавна изчезналъ и забравенъ. Кѫде изъ източна Тракия сѫ изворитѣ на р. Теаръ, до която въ похода си срещу скититѣ презъ VI в. пр. Хр. Дарий I заповѣдалъ да издигнатъ могила? Не се знае и мѣстоположението на прочутия къмъ VI в. пр. Хр. съ своитѣ златни рудници и отдавна изчезналъ и забравенъ градъ Скаптесиле, който се е намиралъ нѣкѫде изъ Пангей (дн. Пърнаръ-дагъ). Преди много вѣкове е забравено и най-старото име на Пловдивъ, който споредъ Амианъ Марцилинъ се е наричалъ Евмолпида. Коя е рѣката Сергентай изъ Овчо-поле, до която презъ V в. пр. Хр. е имало царски дворецъ? Коя е рѣката Лигинъ, далечъ три дни пѫть отъ р. Дунавъ, до която е стигналъ Александъръ Велики следъ преминаването на Хемусъ, въ похода му срещу трибалитѣ? На кой родопски връхъ се е намирало прочутото светилище на Дионисий, което е било посетено отъ Александра Велики и бащата на императора Августа?

 

 

44

 

Въ началото на III в. пр. Хр., келтитѣ основаватъ свое царство на югъ отъ Стара-планина, съ столица Τύλις-—Тиле. Где изъ Казанлъшко се е намиралъ този градъ и има ли той нѣщо общо съ споменатия у готски историкъ Иорданесъ презъ VI в. сл. Хр. градъ Τουλεοῦς — Тулеусъ?— Това и до днесъ не е установено. А да се отожествява, както нѣкои приематъ, името на днешното с. Τулοвο (Каз.) съ името на старото Тиле е съвършено неоснователно и погрѣшно.

 

Отдавна е забравено и старото име на Витоша — Σκόμιος или Σκόμβρος, както и названията на много отъ приморскитѣ градове като: Ἄβδηρα — Абдера, дн. Булустра къмъ Деде-Агачъ, Пéρινθος — Перинтъ, дн. Ергели на Мраморно море, Бизоне до Каварна и пр. Все презъ края на античната епоха сѫ забравени и названията на градоветѣ Стибера, Дериопъ и Акане, които сѫ се намирали нѣкѫде около р. Черна. Тогава изчезватъ и Ницеа изъ Битолско, Ускана около Кичево, Стене, който ще е лежалъ около Демиръ-капия, Скиртиана, Антигонеа, Γορτυνία — Гортиния и др., които ще трѣбва да търсимъ изъ долината на р. Вардаръ. И името Керкенитесъ е изчезнало, за да се замѣни съ названието на неотдавна пресушеното Тахино езеро.

 

Подиръ VI в. сл. Хр. не се чува повече и още не се знае и мѣстоположението на главния градъ на беситѣ — Бессапара, който се е намиралъ изъ Пазарджишко, южно отъ р. Марица. Кѫде между р. Искъръ и Цибрица се е намирала пещерата Кейресъ, въ която презъ 29 год. пр. Хр., значителна часть отъ мизитѣ, заедно съ тѣхнитѣ жени, деца, добитъкъ и покѫщнина сѫ били принудени да се скриятъ, и затворени отъ М. Лициний Красъ, измрѣли отъ гладъ?

 

 

45

 

Забравени сѫ и названията на голѣмъ брой римски градове изъ българскитѣ земи, имената на които сѫ ни известни отъ старитѣ автори, като напр. Траянополисъ (между Фере и Деде-Агачъ), Топиросъ (съ неизвестно мѣстонахождение, източно отъ Драма), Плотинополисъ (дн. Димотика), Августа Траяна (Ст. Загора), Августа (дн. Хисаръ—Пловдивско), Пауталия (Кюстендилъ), Вариана до Лѣсковецъ (Орѣх.), Оескусъ до Гигенъ (Ник.), Нове до Свищовъ, Приста (дн. Русе), Марцианополисъ до Девня (Варн.), Дионизополисъ (дн. Балчикъ), Мелдия до Драгоманъ и пр. А где изъ Мизия е лежалъ споменатиятъ само у единъ късенъ римски авторъ градъ Помпеанополисъ, при Чумаковци ли или на нѣкое друго мѣсто? — Това ще ни покажатъ само бѫдещитѣ разкопки и издирвания.

 

И имената на много селища, които сѫ ни познати отъ римскитѣ итинерарии (карти), сѫ забравени и то наскоро следъ идването на славянитѣ, като напр.: Бугарака до Лѣсново (Новосел.), Сирнота до Маноле и Перемболе до Бѣлоземъ (Пловд.), Карасура до Свобода (Чирп.), Адъ Путеа до Рибенъ (Плев.), Сторгозия до Плѣвенъ, Дорионесъ, вѣроятно около Дойренци (Лов.) Мелта, дн. Ловечъ, Состра до Ломецъ (Троян.), Камиструмъ до Козлудуй (Орѣх.) и т. н.

 

Отъ епиграфскитѣ паметници ни сѫ известни много тракийски и римски селищни названия, чиито имена сѫ изчезнали наскоро следъ тѣхното разрушаване презъ IV и V в. сл. Хр. Мѣстонахожденията на една часть отъ тѣзи селища сѫ открити благодарение на намѣренитѣ въ тѣхъ надписи, но другата по-значителната часть ще останатъ, може би, завинаги неизвестни. Тукъ ще се задоволимъ, като отбележимъ само нѣкои отъ известнитѣ ни отъ надписитѣ, изчезнали имена,

 

 

46

 

като напр.:

Бурдапа (Βουρδάπα) — до Саладиново (Пазард.),

Бендипара (Βενδιπάρα) до Строево (Пловд.),

Земидрена (Ζεμιδρηνα), между Баткунъ и Вѣтренъ-долъ (Пазард.),

Скаптопара (Σκαπτοπάρα) до Г. Джумая,

Дискодуротера (Δισκοδουράτεραι) до Гостилица (Дрѣн.),

Пиретензиумъ (Piretensium) до Горско Косово (Севл.) и

Скодренось (Σκοδρενός) до Опѝцвѣть (Царибр.).

Нѣкѫде изъ Софийско сѫ Ранискелосъ (ῤανίσκελος) и Атипара (Αθιπάρα).

Α на кои мѣста изъ Чирпанско и Пловдивско ще трѣбва да търсимъ Базопара (Βαξοπὰρα), Стратопара (Στρατοπάρα), Гелупара (Γελουπάρα), Курпиза (Κουρπίσα), Красалопара (Κρασαλοπάρα) и Келеносъ (Κελληνός) ?

И изъ околностьта на Хисаря сѫ се намирали отдавна изчезналитѣ селища като: Брентопара (Βρεντοπάρα), Мосина (Μοσσίνα), Геринула (Γερινοῦλα), Зеробаста (Ζεροβάστα), Зерклене (Ζερκληνή), Бдекерене (Βδεκυρηνή) и др.

Изъ Добруджа сѫ се намирали изчезналитѣ селища: Декастера (Δεκαστέρα), Либиста (Libistus) и Зичера (Ζίτσέρα), а около Никюпъ — Арзила (Ἀρσίλα) и пр.

Где изъ Борисовградско се е намирало селището Скаскопара (Σκασκοπάρα), е изъ Зѫхненско — Тасибесита (Τασσιβήστα)? — това вѣроятно никога не ще се узнае.

 

По всички краища на българскитѣ земи се намиратъ следитѣ на много стотици градове, крепости и села, сѫществували презъ римската епоха, на по-голѣма часть отъ които едва ли нѣкога ще се узнаятъ точнитѣ мѣстонахождения. И до днесъ не ни е известно името на голѣмия римски градъ, който се е издигалъ на мѣстото на с. Чумаковци (Б. Слат.). Развалини и следи отъ по-голѣми селища на римската епоха има до: Макрешъ (Кулско), Кладорубъ (Бѣлогр.), Криводолъ (Врач.), Ерденъ (Ферд.), Мездра и Карашъ (Врач.), Алтимиръ (Орѣх.), Бѣжаново (Лук.), Баховица (Ловч.), Сухиндолъ (Севл.),

 

 

47

 

Павликени (Търн.), Ковачевецъ и Опака (Попов.), Стралджа (Ямб.), Караново (Н. Загор.), Голѣмо-село (Каз.), Черноземъ (Пловд.), Юнацитѣ (Паз.) и много други, старитѣ имена на които вѣроятно никога не ще узнаемъ.

 

Где сѫ се намирали Описена (Οπίσηνα), Тибиска (Τιβίσκα), Боспара (Βόσπαρα), Бепара (Βεπάρα) и Исчипара, които сѫ лежали изъ Пазарджишко, Берипара (Βεριπαρα) изъ Г. Орѣховско, Ролигера (ῥολλι-γεράς) изъ Дупнишко ? А колко селища и крепости се споменуватъ у Прокопия, които е поправилъ или въздигналъ Юстинианъ? Тукъ ще споменемъ само нѣколко названия на крепости, изчезнали и забравени, може би, още съ идването на българитѣ, като: Мундепа (Μούνδεπα), Арина (Ἀρίνα) между Одесосъ и Никополисъ, Айадава (Ἀϊα-δαβα) около Бѣла-Паланка, Браиола (Βραϊολα) въ областьта около Тимокъ, Залдапа (Ζάλδαπα) между Давня и Силистра, Ἀσίλβα и Σίσνάδαβα изъ Добруджа, Тарпоронъ (Τάρπωρον), Хердускара (Χερδούσκερας) и Собаста (Σόβαστας) изъ Кюстендилско и пр. Не е известно и мѣстоположението на основания отъ Юстиниана и споменаванъ до късни времена градъ — Юстиниана Прима!

 

Не се знаятъ и мѣстата на споменатитѣ у Хиерокла презъ VI в. двата, съ тракийски имена, градове (Βάργαλα) и Запара (Ζᾶπαρα), които сѫ се намирали изъ долината на Брѣгалница.

 

Отдавна сѫ изчезнали и забравени и имената, както и точнитѣ мѣстонахождения на епископскитѣ градове Диосполисъ (Διόσπολίς), Диоклецианополисъ (Διοκλητιανόπολις), Себастополисъ (Σεβαστόπολις), Иоаница (Ἰωαννίτζων) и др., които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Южна България. Не се знае положително и седалището на изчезналата изъ Пловдивско, епископия Драгавития. И името

 

 

48

 

на разположения при устието на Черна гр. Stobi отдавна е забравено.

 

Названията на много крепости и градове изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи, преминавали отъ едни рѫце въ други, се споменуватъ и между 8—14 в. Имената на голѣма часть отъ тѣзи крепости и селища сѫ забравени още при тѣхното разрушение въ войнитѣ между българи и гърци, или при падането ни подъ турцитѣ. Въ войнитѣ между българи и гърци, или българи и маджари, кумани и латинци, или гърци и кумани и печенеги, на югъ отъ Дунава се споменуватъ много крепости, чиито имена отдавна сѫ забравени, като напр.: Меркели (вѣроятно Хисаря до Карнобатъ, до който минава рѣкичката Марцѝлъ), Голое до Комàрево (Карн.), Белятово (Βελιάτοβα) нѣкѫде и изъ Пловдивско (споменато въ войната между византийци и печенези презъ 1086 г.), Лардея, Ктения, Бастерна, нѣкѫде изъ Сливенско и Ямболско, Каменна и Девина изъ Котленско, Кочово (Ст. Заг.), Близме до Калугерово (Харм.), Пеячево изъ Ст.-Планина, Кичево и Стеница (Варн.), Козякъ, Грамена и Червезница изъ източна Стара-планина, Пиргиционъ до дн. Бургуджи,—Г. Александрово (Слив.), Мундрага, нѣкѫде изъ северо-източна България, заселения отново до Стара-планина отъ Калояна гр. Авлиенъ, Копсисъ, нѣкѫде изъ Карловско и мн. др. И днесъ, съ положителность не се знае, кѫде се е намирала областьта Парория, дето се е подвизавалъ Теодосий Търновски.

 

Много покрайнини изъ българскитѣ земи презъ срѣднитѣ вѣкове, дори и до началото на миналия вѣкъ сѫ се наричали Загора. Въ днешни дни, обаче, това име е запазено само въ нѣкои народни пѣсни и двата града Стара и Нова Загора.

 

 

49

 

Α где трѣбва да търсимъ Констанция, до който градъ, споредъ Сюлейманкьойския надписъ, е стигала границата между България и Византия презъ 9 и 10 в. — Изъ Харманлийско или при Малко-Тополово (Асен.), дето върху единъ високъ върхъ се намирать развалинитѣ на голѣма крепость, която днесъ се нарича Костàнтия! Α где изъ Южна България се е намиралъ споменатия въ сѫщия надписъ градъ Балзена (Βαλζῆνα)? — За сега оставатъ неизвестни.

 

Забравени сѫ и старитѣ български имена на градоветѣ: Морунецъ (дн. Кавала), Тухтонъ (дн. Поморие), Велбѫждъ (дн. Кюстендилъ), Равенъ (до Тработивище — Щипско,) Главница, между Бератъ и Валона въ Албания и пр.

 

Въ грамотитѣ на българскитѣ царе се изреждатъ много названия на мѣста, села и градове, сега никому неизвестни и завинаги забравени, като: Житомискъ (градъ, който е лежалъ между Кюстендилъ и Дупница), Столникъ, Слепче, Слано, Лимовица, Врачовецъ, Българино, Абланово и др., които сѫ се намирали изъ Дупнишко, Г. Джумайско и Кюстендилско. Въ Батошевския надписъ, нѣкѫде изъ Севлиевско се споменуватъ Витен и Рибаре, села, отдавна забравени.

 

Α колко много названия на стари крепости, които сега носятъ нарицателнитѣ имена „градището, „калето", „хисаря" и др. сѫ изчезнали при падането ни подъ турцитѣ, а съ разрушаването имъ и тѣхнитѣ имена сѫ забравени! Какъ сѫ се наричали крепоститѣ до Фотиново (Пещ.), Триградъ и Гела (Дев.), до Брацигово, Кърджалии, Говедарци (Самок.), Бистрица (Дупн.), Върбово и Чупрене (Бѣлогр.), Бѣлимелъ и Ерденъ (Ферд.), Оходенъ, Габаре и Реселецъ (Б. Слат.), Драгана и Смочанъ (Ловч.), Лешница и Ѫсенъ (Тетев.), Ѫгленъ, Карлуково и Блъсничево (Лук.),

 

 

50

 

Батошево и Росица (Севл.), Табачка (Бѣлен.), Габрово, Кипилово (Елен.), Заветъ (Айт.), Черково (Ст. Заг.), Бълг. поляна (Харм.), Тополовградъ и т. н., за сега не знаемъ. Не сѫ ни извести и названията на многобройнитѣ, изчезнали при падането ни подъ турското робство села и градове, останкитѣ на които и до днешни дни личатъ по много мѣста изъ българскитѣ земи, като при: Луковитъ, Видраре, (Тет.), Г. Пещене (Врач.), Цѣрово (Соф.), Джурилово (Б. Слат.), Чамшадиново (Ихт.), Пастуша (Пловд.), Калояновецъ (Ст.-Загор.), Попово, Св. Илия и Ново-село (Елх.), Бѣгунци (Карл.), Расникъ (Брѣзн.), Бѣла-черква (Търн.) и мн. др.

 

Забравени сѫ имената и на не малъкъ брой селища, изчезнали презъ епохата на робството. И тогава честитѣ войни, грабежи, потурчвания, помохамеданчвания и възстания сѫ принуждавали българитѣ отъ много покрайнини да напускатъ роднитѣ си огнища, за да потърсятъ спасение въ други области или далечни земи. На мѣстото на изоставенитѣ селища се е настанявало турско население или по-късно сѫ се преселвали българи отъ по-близки или по-далечни краища. По този начинъ връзката между по-старото и новодошлото население се е прекѫсвала, а съ това и старитѣ имена сѫ се забравяли. Презъ турското робство се забравя името Славиеви гори, както и името Каменица, съ което се е наричала презъ 15— 17 в. Западна Стара-планина.

 

Въ една приписка отъ 1600 год, писана въ Тетевенъ четемъ следното:

Где въ земя Загорска, т. е. изъ Южна България се е намиралъ този градъ Угрешъ, който навѣрно скоро следъ това е изчезналъ, съ положителность не е установено. И въ други

 

 

51

 

приписки и документи се споменуватъ изчезнали, въ повечето случаи, съ неизвестни мѣстоположения, разорени презъ робството селища, като : Водно, между Червенъ брѣгъ и Луковитъ, Тулешово въ Тулешова странь до Хановетѣ (Тетев.), Банкοвο, нѣкѫде изъ Родопитѣ, и мн. др. Все презъ робството изчезва и селото Κοвилъ до Изворъ (Ямб.), въ името на което е било запазено античното название на основания отъ Филипа Македонски гр. Кабиле.

 

А колко много други селища, имената на които едва ли нѣкога ще узнаемъ, сѫ изчезнали презъ годинитѣ на робството, какъвто е напр. случая съ голѣмото, изчезнало презъ края на 16 в. селище до с. Търнава (Б. Слат.)!

 

Отъ турскитѣ пѫтешественици и документи знаемъ имената на голѣмъ брой селища, изчезнали презъ робството. Презъ първата половина на 17 вѣкъ, между многото селища, Хаджи Калфа споменува и четири града изъ Северна България, съ неизвестни мѣстоположения и напълно забравени имена. Тѣ сѫ: Хуталиджа, който се е намиралъ между Плѣвенъ, Никополъ и Търново, Загοра — между Русе, Търново и Свищовъ, Ала-клисе, нѣкѫде изъ Търговишко и Поимия — между Враца, Орѣхово и Ловечъ. Забравени сѫ имената и на изчезналитѣ презъ 17—18 в. селища, като напр.: Лешовецъ (изъ Видинско), Слοвникъ и Мирковци (Берк.), Баня и Лозница (Плѣв.), Ροсица (Севл.), и др.

 

Много сега изчезнали села се споменуватъ и въ релациитѣ на католишкитѣ мисионери презъ 17 в. Имената на не малъкъ брой отъ тѣзи селища сѫ вече забравени, а тѣхнитѣ мѣстоположения и до днесъ оставатъ почти неизвестни. Изъ Карловско се споменуватъ, изчезналитѣ следъ 17 в. села Карàчево и Павликèни, а где изъ

 

 

52

 

този край сѫ били — Xоджово и Ново село? Изъ Ловчанско се споменува голѣмото, изчезнало още презъ 17 в. католишко село Телèжане, следитѣ на което знаятъ само по-старитѣ граждани на Ловечъ. А где, все изъ този край сѫ се намирали: Червенъ-брѣгъ и Калугерово? До сега още не сѫ открити и следитѣ на малкото село Кочèшево, което се е намирало изъ Горно-Орѣховско.

 

И въ днешни дни постепенно се забравятъ старитѣ, въ много отношения, хубави названия, между които тукъ ще споменемъ: Бурèлъ, Ρỳпчосъ, Кỳтловица, Бренѝца до Лѣсидрѣнъ и Бѣжаново, Кàменица до Угърчинъ (Ловч.), Бѣлѝновецъ до Деветаки (Ловч.), Сладнѝца до Б. Слатина, Грезнѝца до Добралево (Орѣх.), Кепѝчево до Градецъ, и Зелèни до Ново-село (Вид.), Пля́шово до Глава Панега (Лук.), Калоя́нва-махала въ София, Шишмановъ-долъ до Дуванли (Пловд.), и мн. др.

 

Скоро ще се забрави и името на несѫществуващото вече Тахино езеро.

 

 

        5. ПРЕВЕДЕНИ ИМЕНА

 

 

Освенъ множеството видоизмѣнени, осмислени и напълно промѣнени названия, навредъ изъ земитѣ ни се срѣщатъ преведени отъ единъ на другъ езикъ и голѣмъ брой селищни, рѣчни и мѣстни названия.

 

Знае се, че тракитѣ сѫ превѣли основания отъ Филипа II Македонски градъ Филипополисъ на Пулпудева, което име славянитѣ видоизмѣнятъ, както ще видимъ, на Плъвдинъ. Превеждали ли сѫ римлянитѣ или не, това не е установено, но съ положителность се знае, че славянитѣ сѫ превѣли значителенъ брой названия

 

 

53

 

отъ тракийски, гръцки и латински произходъ. Романизираното мѣстно население превежда тракийското Αϊμον или Haemus, въ запазеното и до днесъ название на Старо-планинския в. Бàба. Славянитѣ отъ своя страна превеждатъ Хемусъ на Маториіе горы. Още по-късно, може би въ началото на турското робство, Маторие гòри се превежда въ Стара-планина. Последнитѣ две названия, които иматъ едно и сѫщо значение, турцитѣ превеждатъ на Коджà балканъ. Може би славянитѣ сѫ превѣли и най-старото название Ἄξενος, което значи тъмно, неблагоприятно, на Черно море. Славянитѣ превеждатъ и Ἔδεσσα на Βοденъ, а Κεφαλονία — на Γлавница, градъ който се е намиралъ до с. Балша въ Албания.

 

Турцитѣ изглежда, че и въ това отношение държатъ първо мѣсто. Сърнена гора тѣ прѣвѣждатъ на Караджà-дагъ, Света гора до Родосто — на Текѝръ-дагъ, Черно-море — на Карà-денизъ, Черна вода — Карà-су, р. Черна — Кара-су, Гинекокастронъ— Кѫсъ-хисаръ, което село днесъ българитѣ наричатъ Жèнскο (Кукушко), Вълчи-кладенецъ — въ Куртъ-бунаръ (дн. Винарово — Чирп.), Сидера — въ Демѝръ-капу, дн. Желѣзни врата, Желѣзникъ— въ Демѝръ-хисаръ, дн. Желѣзница (Кичевско) и пр.

 

Може би броятъ на преведенитѣ отъ турцитѣ названия да е извънредно голѣмъ, но, за съжаление, трѣбва и тукъ да се припомни, че на много отъ днешнитѣ, отъ турски произходъ селищни, рѣчни и мѣстни имена, не ни сѫ известни старитѣ български названия.

 

 

54

 

 

        6. ВИДОИЗМѢНЕНИ И ОСМИСЛЕНИ ИМЕНА

 

 

Едва ли има друга страна въ Европа, презъ която да сѫ минали и живѣли толкова народи, както въ българскитѣ земи. Всѣки народъ въ зависимость отъ своята материална и духовна култура и главно отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ по нашитѣ мѣста, е оставилъ повече или по-малко свои названия на рѣки, планини, селища и пр. Всѣки новъ завоеватель или народъ, дошълъ като миренъ преселникъ, е заварилъ и по-старо население, отъ което е наследявалъ по-голѣмъ или по-малъкъ брой мѣстни и селищни названия.

 

Съ малки изключения, почти всички народи сѫ изговаряли заетитѣ названия не така както тѣ сѫ били произнасяни отъ по-старото население, а сѫ ги видоизмѣняли. Новитѣ заселници сѫ почнали да изговарятъ тѣзи имена по свойщината на строежа на езика си, безъ да разбиратъ и влагатъ, каквото и да е значение или смисълъ въ названието. Така осмислени отъ единъ народъ, нѣкои наименувания сѫ се запазили въ тази си форма и до днесъ; изговорътъ на други названия обаче е билъ видоизмѣненъ втори, дори и трети пѫть отъ нѣкои отъ следващитѣ народи, така че много имена сѫ стигнали до насъ въ съвършено неузнаваемъ видъ. И днесъ, въпрѣки всички усилия, названията на много рѣки, планини, селища и мѣста изъ българскитѣ земи, оставатъ необясними. И ако ние не знаехме старитѣ имена на нашитѣ по-голѣми рѣки, на много градове, планини и други мѣста, едва ли бихме могли да знаемъ, че днешното име на Βѝдинъ, е гръцки изговоръ на старобългарската форма Бъдинъ, а последната е видоизмѣнена отъ лат. Bononia, че Силѝстра е турски изговоръ отъ

 

 

55

 

преиначената гръцка форма Дристра, която пъкъ идва отъ стб. Дръстръ, а последната, е осмислена отъ старото тракийско Durostorum. Така е и съ Скопие, което идва отъ античното Scupi, Охридъ — отъ Ἄχριδος, а последното отъ Λύχνιδος. Срѣдновѣковното име на София — Срѣдьцъ е осмислено отъ античното Serdica, а византийцитѣ видоизмѣнятъ Срѣдецъ на Τριάδιτξα.

 

Като вникнемъ по-внимателно въ всички мѣстни или селищни названия, на които приблизително бихме могли да установимъ произхода, ще видимъ, че почти всички по-слабо културни народи, като траки, славяни, турци и др., повечето сѫ осмисляли и приспособявали къмъ особеноститѣ на своитѣ езици заваренитѣ названия, отколкото да сѫ ги превеждали. Напротивъ, по-културнитѣ народи, като гърци и римляни, почти не сѫ осмисляли или преиначавали старитѣ названия, тѣ не сѫ ги и превеждали, а сѫ налагали своитѣ наименувания.

 

При преселението си на полуострова, тракитѣ сѫ заварили по-старо, мѣстно население, отъ което несъмнено ще сѫ заели и доста названия. Отъ старитѣ автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, ни сѫ известни голѣмъ брой наименувания, значителна часть отъ които явно сѫ отъ тракийски и илирийски произходъ, друга часть отъ гръцки или латински произходъ и една незначителна часть, може би, сѫ останали отъ предтракийското население, чийто етнически произходъ и до сега остава неизвестенъ. Α тѣзи предтракийски имена, между които тукъ ще споменемъ: Πέρινθος дн. Ерегли до Мраморно море, Ὀδησσός, дн. Варна, Σαλμυδησός дн. Мидия, и пр. запазени ли сѫ въ първоначалнитѣ имъ форми

 

 

56

 

или сѫ видоизмѣнени, това днесъ е невъзможно да се установи.

 

Известно е, че старитѣ гърци сѫ основали покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море много свои колонии, които въ скоро време се сѫ въздигнали като голѣми търговски и културни центрове. Имената на повечето отъ тѣзи колонии, между които ще изброимъ: Амфиполисъ, Неаполисъ—Νεάπολις, Еносъ, Аполония—Ἀπολλωνία, Калатисъ и пр. сѫ отъ гръцки произходъ, а други градове като: Маронея, Абдера—Ἄβδηρα, Месемврия и пр. сѫ отъ тракийски произходъ. Последнитѣ названия показватъ, че гърцитѣ не сѫ видоизмѣнявали по-старитѣ названия, а сѫ ги изговаряли така, както ги е изговаряло и мѣстното тракийско население.

 

Римлянитѣ сѫ владѣли полуострова повече отъ четири вѣка. Въ продължение на този дълъгъ периодъ, тѣ сѫ успѣли не само да наложатъ езика си върху тракитѣ и илиритѣ, но и да наложатъ и многобройни свои наименувания, особено на основанитѣ и новоиздигнатитѣ отъ тѣхъ селища.

 

Римлянитѣ сѫ заварили на полуострова компактно тракийско, илирийско и гръцко население, отъ което сѫ заели твърде много названия, които тѣ изговаряли така, както сѫ били изговаряни отъ по-старото население, като: Ἀπολλωνία Apollonia, Serdica, Παυταλία, Γερμανή, Scupi, Ναϊσσός, Σκάρδος, Ἀίμος, Utus, Θρᾴκη и др. или пъкъ напълно сѫ ги преименували, като: Berroe става Augusta Traiana, Φιλίππόπολις—Trimontium, Uscudama—Hadrianopolis и пр.

 

Следъ разпадането на римската империя, презъ българскитѣ земи единъ подиръ други се редятъ много народи, едни отъ които следъ като разрушаватъ и оплячкосватъ голѣмъ брой градове

 

 

57

 

се завръщатъ на северъ отъ Дунава, а други се настаняватъ изъ Мизия, Тракия и Македония, гдето сѫ се и претопили и завинаги изчезнали между дошлитѣ по-късно славянски племена. Оставили ли сѫ тѣзи народи свои названия на мѣста и селища, тепърва ще има да се издирва.

 

Славянитѣ бавно и постепенно, много пѫти отъ никого необезпокоявани, се настаняватъ по всички кѫтове на Балканския п-въ, дори стигагь до Пелопонезъ, а нѣкои племена се прехвърлятъ и по Бѣло-морскитѣ острови. Тѣ се настаняватъ въ една земя, на мѣста полуобезлюдна, другаде съ разрѣдено или гѫсто, почти романизирано, погърчено или отчасти запазило езика си тракийско и илирийско население. Отъ това изостанало по-старо население славянитѣ сѫ наследили безчетъ имена на рѣки, планини, селища и пр. Отъ този голѣмъ брой наименувания се вижда, че славянитѣ сѫ дошли не като завоеватели, а като мирни преселници, които търсятъ плодородна земя и богати пасбища. Вижда се още, че славянитѣ се настаняватъ между разрѣденото по-старо тракийско и илирийско население, съ което тѣ дълго време сѫ живѣли въ взаимни връзки, отъ което тѣ сѫ наследили не само неизброимо число наименувания, но и много обичаи, начинъ на животъ, мѫжки и женски собствени имена и пр. И трѣбва особено да се обърне внимание, че връзкитѣ на славянитѣ съ мѣстното селско население сѫ били по-голѣми и по-постоянни, отколкото съ изостаналото романизирано или погърчено мѣстно градско население. Това най-добре личи не само отъ осмисленитѣ или приспособенитѣ къмъ своя езикъ названия на рѣки и планини, но и отъ имената на нѣкои градове. Така напр. славянитѣ не сѫ приспособили гръцката форма Филипополисъ

 

 

58

 

или римската Тримонциумъ, а тракийската Пулпудева — на Плъвдинъ; тѣ не сѫ взели римското Августа Траяна, а тракийското Берое, което презъ срѣднитѣ вѣкове добива формата Бороуи дн. Ст. Загора.

 

Славянитѣ въ повечето случаи запазватъ предишнитѣ имена на рѣки, планини, селища и пр., които тѣ видоизмѣняватъ или осмислятъ споредъ особеноститѣ на езика си и то така, че първоначалниятъ имъ изговоръ въ повечето случаи е съвършено загубенъ. При славянския изговоръ, доколкото може да се сѫди, не сѫ били спазвани, както нѣкои се стараятъ да докажатъ, никакви езикови закони. Промѣната на тѣзи названия не е станала отъ единъ пѫтъ, а постепенно въ течение на много вѣкове и подъ влиянието на други народностни групи. Така само може да се обясни, защо повечето отъ имената на рѣки, планини и селища сѫ стигнали до днешната, почти неузнаваема форма. Дори нѣкои названия, като Струма, Витъ, Срѣдецъ, Охридъ и др. сѫ осмислени и преобразени така че могатъ да се смѣтатъ и като такива отъ славянски произходъ и да се сближатъ съ понятията: струя, вие се, извива се, срѣденъ, въ срѣдата, охъ ридъ ! и пр.

 

По-рано видоизмѣненитѣ и осмислени названия сѫ били много повече, отколкото днесъ, но при честитѣ промѣни и разселвания на населението, голѣма часть отъ тѣзи наименувания сѫ изчезнали и сѫ били замѣнени съ нови. Така тракийското Берое у старитѣ българи преминава, както казахме, въ Бороуи, име замѣнено презъ турската епоха съ Ески Заагра. Античното Круни у гърцитѣ и римлянитѣ е известно съ Dyonisopolis. Българитѣ видоизмѣнятъ по-старата форма Круни въ Карвоуна, а въ началото на турското

 

 

59

 

робство вече града се нарича Балчикъ. Античното Кабиле до преди стотина години е било запазено подъ формата Κοвѝлъ. Римскиятъ градъ Deultum и днесъ е запазенъ съ името Дебèлтъ, а ранно срѣдновѣковниятъ Ἀρμονία преминава у славянитѣ въ Равьнъ, сега Тработивище на срѣдна Брѣгалница. Още въ срѣдата на 14 в. старобългарското Срѣдецъ, което както вече видѣхме произлиза отъ Сердика, постепенно е била замѣнена съ днешното име София, така че вече презъ 15 в. старото име на града почти не се чува вече.

 

Старитѣ имена на Тракия и Македония и до днесъ, а до скоро и на Мизия, сѫ запазени безъ никаква промѣна, така както сѫ били изговаряни у тракитѣ, гърцитѣ, римлянитѣ и др. Названията на по-малки географски области, както Пеония, минава у славянитѣ подъ формата Пиıаньцъ (дн. Пиянецъ), область по горна Брѣгалница и Кюстендилско, а областьта на племето агриане — въ Грàово (дн. Брѣзнишко).

 

Почти по-голѣмата часть отъ нашитѣ градове носятъ стари, видоизмѣнени отъ славянитѣ имена. Така отъ античното Lychnidus, по-къснó Ἄχριδος у славянитѣ минава въ Охридъ, отъ Scupi — въ Скопие, отъ Astibus — Щипъ, отъ Serdica—въ Срѣдецъ, отъ Ναϊσσός — въ Ηишъ, отъ Θεσσαλονίκη — въ Сοлунъ, отъ Σῖρις — въ Сѣръ; отъ Δράβῆσκος — въ Дрàма; Bononia — Бъдинъ — Вѝдинъ, Almus — Ломъ; отъ Durostorom — въ Дръстъръ — Дристра — Силѝстра, Κάλλατις — Галато — Мангалия, Pulpudeva — Плъвдинъ — Пловдивъ и пр. Нѣкои отъ старитѣ имена сѫ запазени въ видоизмѣнена форма и въ названията на значителенъ брой села или мѣста, какъвто е случая съ Ratiaria, дн. Арчàръ (Вид.),

 

 

60

 

Florentiniana — Флорентѝнъ (Вид.), Doriones — Дойрèнци (Ловч.), Nicopolis ad Istrum — Никю́пъ, Abritus — Αбтàтъ (Добр.), Tauresiana — Тавалѝчево (Кюст.), Iamphorano — Амбòрано (Кюст.), Σικέρα — Ичерà (Котл.), Таδήνα — Тỳденъ (Год.), Bederiana — Брдỳня (мѣстность въ Конявската планина), Ἀρμωνία въ Равьнъ, сега Рàмна до Тработивище (Коч.), Castra Rubris — Кастàриитѣ, мѣстность между Орѣхово и Изворово (Свил.), Βεργοὺλη — въ Брѣгалница и пр.

 

Както рѣкитѣ сѫ вѣчни, така и тѣхнитѣ имена сѫ по-постоянни, тѣ не се промѣнятъ така, както селищнитѣ названия. Днешното българско наименувание на Дỳнавъ, произхожда отъ запазеното презъ много вѣкове, подъ различни форми, келтийско название на рѣката — Danubius. Въ другитѣ рѣчни названия срѣщаме по-малка или по-голѣма промѣна, като: Margus става на Морàва, Timacus — Тѝмокъ, Ratiaria — Арчàръ, Almus — Ломъ, Ciabrus — Цѝбрица, Augusta — Огоста, Scitus — Скѫтъ, Oescus — Исκъръ, Panax — Пàнега, Utus — Витъ, Assemus — Осъмъ, Jatrus — Янтра, въ горното течение надъ Габрово се нарича Етеръ), Στρύμων — Струма, Νέστος или Mestos — Мèста, Tonsus — Тѫжа — Тунджа, Ἐβρος (Марица) е запазено въ малкия горенъ притокъ Ибъръ, Sirmus — Стрèма и пр.

 

Славянитѣ сѫ видоизмѣнили и нѣкои имена на планини, какъвто е случаятъ съ Σκάρδος, което премина въ Шаръ, името на Αἵμον — Стара планина е запазено въ срѣдновѣковното Емона и въ днешния турски изговоръ на носъ Емине, Ὄρβηλος — въ Бѣласица, а Σκόμβρος дн. Витоша въ високия връхъ Сопàрникъ.

 

 

61

 

Много названия, особено на селища, които сѫ ни познати презъ срѣднитѣ вѣкове, главно отъ византийскитѣ автори, сѫ запазени и до днесъ, повече въ промѣнена или съвършено видоизмѣнена славянска форма. Така отъ Νεούτςικον става Мезéкъ (Свил.), названието на крепостьта Μαρκέλλαι е запазено въ името на малката рѣкичка Марцѝлъ, Ἀλεξιούπολις, градъ основанъ презъ XI в., — въ височината Алèксица надъ Староселъ (Пловд.). Колосия, едно отъ епископскитѣ имена на Кюстендилъ — въ Κòлуша, Ἀγέρμινι — въ Керменли (Ямб.), прохода Верегава — въ Брегурла, Гнидобродско — въ Недòбърско и пр.

 

Турцитѣ продължаватъ дѣлото на славянитѣ. Тѣ видоизмѣнятъ названията, като ги нагаждатъ споредъ свойствения за турския езикъ строежъ на думитѣ. Турцитѣ еднакво сѫ промѣняли, както имената отъ български, така и названията отъ гръцки или другъ произходъ. Така по името на разрушената крепость Κόψις цѣлото горно течение на Срема у турцитѣ се нарича Гьопса; Одринъ стова на Εдирне, Филипополисъ — Φѝлибе, Скопие — Юскю́пъ, отъ гръцката форма Дристра — Силѝстра, Костенецъ — Кюстèнджа, Яница у византийцитѣ — Аниджа — Енидже — Εни-Заàгра (Н. Загора), Козекъ-градъ — Гьòзекенъ, Пиргосъ — въ Бургàсъ, Комоцена — Гюмурджѝна, Овчага — Ченчè (Провад.), Чурулъ — Чòрлу, Кисъ — Кешàнъ, Германщица — Джèрманъ и мн. др.

 

 

7. ЗАПАЗЕНИ НАЗВАНИЯ

 

 

Между многобройнитѣ видоизмѣнени или осмислени стари тракийски и гръцки названия, до насъ сѫ стигнали и единъ незначителенъ брой областни, селищни и мѣстни наименувания, които

 

 

62

 

въпрѣки всички етнографски и политически промѣни сѫ почти запазили първоначалната си форма. Като най-типични измежду тѣзи названия можемъ да изброимъ: Тракия — Θράκη, Македония — Μακεδονία, Тасосъ — θάτος, Самотраки — Σαμοθράκη, Селиврия — Σηλυβρία, Ксанти — Ξαντία, Марония — Μαρώνεια, Месемврия — Μεσημβρία, Анхиало — Ἀγχίαλος, Созополъ — Σωξόπολις, Родопи — Ῥοδόπη и пр.

 

 

8. ПРЕНЕСЕНИ ИМЕНА

 

 

Никоя часть отъ Европа не е приживѣла такива неспокойни времена, както Балканскиятъ п-въ. Презъ всички епохи на полуострова сѫ се заселвали много народи и племена, едни отъ които дошли да търсятъ по-плодородни полета, други — за плячка, а трети — преселници по неволя. При нахлуване на по-силенъ завоеватель, нѣкои народи или отдѣлни племена сѫ били принуждавани да напустнатъ своитѣ мѣста и да се изселватъ въ по-далечни страни. Но много по-чести сѫ случаитѣ, когато населението отъ нѣкои селища или цѣли покрайнини, притиснато отъ новитѣ завоеватели е трѣбвало да напустне своитѣ жилища и да се засели въ други, по-безопастни или неплодородни области изъ българскитѣ земи. При тѣзи преселвания и разселвания, по името на новитѣ преселници и новозаселената область се е наричала на тѣхното име. Най-често, обаче, много отъ новооснованитѣ селища сѫ носили и носятъ имената на селата или градоветѣ отъ старото отечество. Α такива пренесени имена на области и селища въ българскитѣ земи и вънъ отъ тѣхъ имаме доста много, отъ които ще споменемъ само по-интереснитѣ:

 

 

63

 

Още въ предисторическо време, фригитѣ или бригитѣ, които сѫ живѣли въ южна Македония, подъ напора на нѣкои илирийски племена сѫ били принудени къмъ 14—13 в. пр. Хр. да напустнатъ своята родина и да се заселятъ въ Мала-Азия, дето и основаватъ свое царство съ името Фригия. Малко по-късно и по-голѣмата часть отъ мизийскитѣ племена, които сѫ живѣли въ Северна България, сѫщо така сѫ били принудени да се изселятъ въ Мала-Азия, гдето до късни исторически времена тѣхното име се запазва въ областьта Мизия.

 

Многобройни сѫ примѣритѣ на пренесени презъ по-къснитѣ времена названия. Повечето отъ славянскитѣ племена, на югъ отъ Дунава, сѫ запазили своитѣ стари имена и въ новитѣ си заселища. Така Смолѣнитѣ въ Родопитѣ, Драговититѣ въ Солунско, Езерцитѣ въ Епиръ, Северитѣ въ Варненско и др., сѫ запазили имената, каквито и тѣхнитѣ дѣди сѫ носили по Висла, Днепъръ, Днестъръ, Припетъ и пр.

 

Следъ разрушението на Nicopolis ad Istrum (дн. Никюпъ), византийскиятъ императоръ Ираклий въ 629 год. основава Никòполъ на Дунава. Въ началото на IX в. византийския императоръ Никифоръ I, преселилъ християнското население отъ Тивериополъ (въ Мала-Азия) въ Струмишката область, които преселници нарекли новото селище по името на родния си градъ — Тивериополъ. Презъ XI в. преселници отъ разрушения градъ Стоби до дн. Градско на Вардара основатъ градъ Стоби, дн. Стòбъ (Дупн.).

 

Споредъ Акрополита, българскиятъ царь Калоянъ заселилъ пленницитѣ-гърци отъ Тракия край Дунава въ колонии, които носили и имената на роднитѣ имъ градове и села. Може би името на Ρỳсе е пренесено отъ Ρούσιον наречено по-късно

 

 

64

 

Κἰσσος — Кешанъ, Πѝргοсъ (Рус.), което се споменува въ 1431 год., сѫщо така ще носи името си отъ нѣкой Πίργος. [1] Вѣроятно тогава или малко по-рано и преселници отъ гр. Σηστός, който се е намирилъ на Мраморно море въ Галиполския п-въ, да сѫ пренесли и името на дн. Свищòвъ.

 

Много повече пренесени селищни имена могатъ да се посочатъ презъ епохата на турското ни робство. При завземането на нашитѣ земи отъ турцитѣ, българското население Отъ Тракия е напустнало старитѣ си огнища и се преселвало въ различни покрайнини на Северна България, гдето при заселването си е наименувало нѣкои отъ новооснованитѣ селища по имената на селищата отъ родния си край. При превземането на крепостьта Κрънъ (Казанл.), населението отъ околнитѣ селища, между които и на близкото градче Пòтукъ, се изселва въ Габровско и основава селата Пòтукъ и Кръ́нча (Дрѣњ). И при завземането на крепостьта Зàреница, юго-източно отъ Павелско (Асеновгр.), населението отъ тази твърдина и изчезналитѣ села Осѝково и Елисè се преселва и основава врачанскитѣ села — Οсѝкοвο, Εлесèйна, Звѣринò и др. Голѣма часть отъ населението на градоветѣ Самоковъ и Дупница, все въ началото на робството е било изселено въ М. Сàмоковъ и Дỳпница (Лозенгр.). При падането на Търново една часть отъ българското население е било заселено въ Μалко-Търново и нѣкои отъ околнитѣ села. Тогава и други неволни изселници отъ Търново и близкото Устье, били заточени изъ Родопитѣ и между другитѣ селища основаватъ и с. Устово (Смол.). Все въ началото на турското нашествие е основано и с. Поѝбрене (Панаг.) отъ преселници

 

 

1. Иречекъ К. Християнскиятъ елементъ, стр. 350.

 

 

65

 

отъ къмъ долината на Ибъръ, притокъ на Марица.

 

Когато презъ 1443 год. Владиславъ Полски стига съ войскитѣ си до къмъ Златица и следъ това се оттегля, българитѣ отъ изчезналото село Рỳховецъ, с.-з. отъ Горна-Малина (Новоселс.) и отъ околностьта на днешната мѣстность Еленска църква, не далечъ отъ Пирдопъ, се заселватъ въ Еленско, гдето основаватъ нови селища, между които и Елèна, Рýховци и др. Презъ 15—18 в. Кюстендилъ се е наричалъ Коласия, име пренесено отъ Мало-Азиатския градъ Коласия. Отъ това име произхожда и видоизмѣнената форма на с. Кòлуша (Кюст.). Царуването на султанъ Селимъ I (1512—1520) е ознаменувано като най-злощастното за християнското население на полуострова. Презъ неговото царуване сѫ били разрушени много църкви и манастири, и българитѣ отъ много покраинини сѫ били принудени да се потурчатъ, да приематъ мохамеданството или да се изселятъ. Тогава населението отъ изчезналото село Граматѝково до Люляково (Айт.), както и часть отъ жителитѣ на с. Босѝлково (Карноб.) се изселватъ въ Малко-Търновско и основаватъ с. Граматѝково и градчето Босѝлково, което по гръцки изговоръ по-късно добива името Василикò (което днесъ погрѣшно е преименувано на Царево). Нещастни за българитѣ сѫ били и годинитѣ между 1595—1598. Освенъ при злополучното Търновско възстание, много български области въ Севера България сѫ били опустошени и отъ хайдушкитѣ дружини, съставени отъ власи, маджари и българи на влашкия воевода Михаилъ Витязъ. Тогава жителитѣ на с. Лукàчъ, което се е намирало до Александрово (Ловч.), се изселватъ въ Унгария и тамъ основаватъ друго село съ сѫщото име. И населението

 

 

66

 

на Гостѝля (Орѣх.) се преселва въ Гостѝлица (Дрѣн.). Може би тогава и жителитѣ на Дълбòкъ-долъ (Троян.), се преселватъ и основаватъ с. Дълбòки (Ст. Загор.).

 

Голѣми разселвания сѫ станали и при помохамеданчванията на българитѣ изъ Родопитѣ следъ 1657 год. По това време жителитѣ на изчезналитѣ днесъ села Кремена и Каленъ, които сѫ се намирали между Неврокопъ и Банско, сѫ се изселили въ Врачанско и сѫ основали селата Г. и Д. Кремèна и Кàленъ.

 

И при помохамеданчването на българитѣ изъ Тетевенско и Луковитско, жителитѣ на много села изъ този край сѫ се разпръснали по разни посоки. Тогава часть отъ населението на Г. Желѣзна и Старо-село (Троян.) се изселватъ въ Пловдивско и основаватъ селата Демир-джилèре (Старо-Желѣзари) и Старо-ново-село (Староселъ). Все презъ тази несигурна епоха и часть отъ населението отъ къмъ Етрополе се заселва и основава колибитѣ Етропòлски връхъ до Бучинъ Проходъ (Соф.). Въ нѣкое време на турското робство отъ Цариградското предградие Галата сѫ пренесени и названията Γалата до Варна и въ Карнобатъ.

 

Следъ отдръпването на войскитѣ на Дибича презъ 1829 г., много българи изъ Одринско, Елховско, Ямболско, Сливенско, Ново-Загорско, Казанлъшко, Шуменско и други покрайнини на северо-източна България, тръгватъ следъ рускитѣ войски и се заселватъ въ Бесарабия и нѣкои близки области. Много отъ новосъздаденитѣ села въ новозаселенитѣ земи били наименувани по имената на нѣкои отъ старитѣ селища, като: Главàнъ, Твърдѝца, Кюлèвча, Пандаклѝ, Преслàвъ и др.

 

 

67

 

Не далечъ отъ с. Попово (Елх.) до преди освобождението е имало село съ име Добруджа, което е било основано отъ завърнали се въ старитѣ си мѣста изъ Добруджа преселници, следъ 1835 г.

[Previous] [Next]

[Back to Index]