На Петя, съ чувство на искрено
приятелство посвещава
Авторътъ
ПРЕДГОВОРЪ
Работата въ Народния музей ми наложи да пропѫтувамъ по всички посоки по-голѣмата часть отъ българскитѣ земи, като покрай специалнитѣ ми интереси започнахъ да събирамъ и топографски имена. При посещението на всѣко село или градъ записвахъ и всички названия на рѣки, извори, долини, височини, мѣста и пр., които влизатъ въ землището на селището. Азъ не се ограничавахъ само да записвамъ колкото се може по-вѣрно изговора на названията, но и отбелязвахъ точнитѣ имъ мѣстоположения, тѣхната отличителна особеность — височина, стръмнина, долина, рѣка, изворъ, мочуръ, равнина, пасбище, ливади, ниви, гори, има ли следи отъ стари селища или градища, какви предания сѫ свързани съ тѣхъ и пр.
Така въ продължение на много години успѣхъ да запиша повече отъ 25,000 селищни, рѣчни и мѣстни названия. И вмѣсто този огроменъ материалъ да стои въ тетрадкитѣ неизползуванъ и никому неизвестенъ, решихъ да го обработя и издамъ и по този начинъ да го направя достѫпенъ, както за специалиститѣ, така и за по-широкъ крѫгъ любители. Отначало проектирахъ цѣлиятъ материалъ да бѫде издаденъ въ видъ на речникъ, което за менъ, безспорно, щѣше да бѫде много по-леко, тъй като работата ми би се ограничила само въ преписване на имената съ тѣхнитѣ подробни обяснения, где се намиратъ, какво представятъ и пр. и подреждането имъ по азбученъ редъ. Но единъ такъвъ речникъ, преди всичко би
6
ималъ по-голѣма стойность, ако въ него биха влѣзли земеписнитѣ названия изъ всички краища на българскитѣ земи, които сѫ нѣколко пѫти повече отъ записанитѣ отъ менъ имена. Въ такъвъ случай тѣзи имена ще влѣзатъ въ единъ речникъ отъ 5—6 голѣми тома, което за нашитѣ условия е невъзможно при спокойни времена, а не ли и въ днешния изключителенъ моментъ. Отъ друга страна подобенъ речникъ, независимо отъ това, дали ще бѫде въ единъ или повече тома, би интересувалъ по-ограниченъ брой люде, за които той ще представя богатъ изворъ отъ езикови материали. Като имахъ горното предвидъ, предпочетохъ, доколкото опитътъ при събирането на названията ме научи и познанията ми стигатъ, да дамъ другъ видъ на своя трудъ — именно чрезъ разпредѣление на имената споредъ тѣхния народностенъ произходъ и тѣхното значение.
При разпредѣлението на имената споредъ тѣхния народностенъ прозходъ, азъ не се ограничихъ само съ изброяване на стигналитѣ до насъ по-голѣмъ или по-малъкъ брой тракийски, гръцки, вулгаро-латински, славянски, прабългарски и прочие имена, но и възъ основа на исторически извори и епиграфски материали правя единъ кратъкъ исторически прегледъ на всѣка група имена.
При тълкуване значението на названията, азъ не приложихъ, както мнозина биха очаквали, системата на речникъ, а споредъ това дали имената стоятъ въ връзка съ градъ, църква, привилегии, височина, долина, рѣка, изворъ, външенъ видъ и пр. ги подраздѣлихъ на групи. И тукъ преди да пристѫпя къмъ обяснение значението на названията, къмъ всѣка група давамъ и единъ кратъкъ исторически прегледъ на съответни имена, каквито ни сѫ известни отъ историческитѣ извори
7
и епиграфскитѣ паметници. Всѣко наименувание се тълкува не чрезъ даване на съответната му по значение дума или чрезъ обширни етимологически обяснения, а чрезъ сравнения, при които се даватъ и всички други названия съ сѫщото значение, но отъ различенъ народностенъ произходъ. По този начинъ, освенъ че въ книгата сѫ влѣзли по-голѣмъ брой названия, но и всѣки читатель ще добие по-ясна представа за голѣмото разнообразие и отъ различенъ народностенъ произходъ наименувания, които се срѣщатъ въ нашитѣ земи.
За улеснение въ края е даденъ азбученъ показалецъ на всички названия, за които се говори въ книгата.
Азъ зная, че колкото и да съмъ се старалъ да бѫда безпогрѣшенъ, все читателитѣ ще намѣрятъ нѣкои непълноти. Преди всичко, дължа да отбележа, че отъ земитѣ, придобити следъ 1941 год. тукъ влизатъ твърде ограниченъ брой наименувания, тъй като изъ тѣхъ азъ нѣмахъ възможность да събирамъ названия. Слабо сѫ засегнати и тѣзи български краища, въ които доскоро имаше повече инородно население. Тукъ не влизатъ и многобройнитѣ, най-чести и общи за землищата на всички селища, имена като „рѣката" „овчарското", „говедарника", „ливадата", „ормана" и пр. пр.
Дължа още едно обяснение. Азъ зная че мнозина биха ме упрѣкнали и не биха се съгласили съ тълкуванията, които давамъ за имената на нѣкои градове, села и мѣста. Но като се има предвидъ, че за първи пѫть на български езикъ се явява такава книга, че върху етимологията на нашитѣ топографски имена е работено твърде малко, то може би нѣкои названия да съмъ обяснилъ погрѣшно. Но отъ друга страна вѣрвамъ,
8
че обясненията ми върху значението на голѣмъ брой названия ще сѫ по-вѣрни отъ тълкуванията, които биха дали специалиститѣ езиковеди. Това е така, защото едно е да се работи въ кабинетъ, въ който изследвачътъ разполага съ събрани чрезъ други или отъ втора рѫка названия, и друго е да се записватъ топографскитѣ имена на самото мѣсто, гдето събирачътъ има възможность да види точното разположение на селището, рѣката, височината и др. При събиране названията, дойдохъ до заключение, че населението, както въ миналото, така и днесъ, независимо отъ неговия народностенъ произходъ, е давало поразително вѣрни и безпогрѣшни наименувания на мѣстата. За да допълня последната мисъль ще приведа нѣколко примѣра. Името на гр. Τèтевене специалнитѣ езиковеди го обясняватъ съ „първитѣ преселници, основатели на града, които били дошли", споредъ нѣкои изследвачи, отъ Тетово. Но селището е старо, сѫществувало още презъ срѣднитѣ вѣкове и името си носи отъ стб. тетиво, което значи проточено, опънато, както всрѣдъ дългата и тѣсна долина е проточена и р. Бѣли-Витъ. Произхода на името на съседното село Γлοжене, всѣки би обяснилъ отъ глогъ, но малцина знаятъ, че селото е разположено въ една тѣснина, дето р. Витъ особено много шуми, и дето непрестанно духа вѣтъръ. По този начинъ отъ шума на рѣката и вѣтъра, на това мѣсто има страшенъ шумъ, а стб. дума за шумя е гложно, отъ дето идва и името на селото. Названието на Лѫжене (Бот., Пирд., Ловч. и др.) не произлиза отъ турск. лѫджа, съ значение на баня, а отъ стб. лѫгъ, което значи гора въ низина, покрай рѣка.
Ако нѣкой не намѣри названието на своето село или друго наименувание, което го интересува, то азъ ще бѫда особено доволенъ, ако той
9
се обърне къмъ менъ, като даде точния произносъ на името, което го интересува, заедно съ подробни сведения за разположението на мѣстото, какво представя, има ли остатъци отъ стари поселения, какви предания сѫ свързани съ него и пр.
Тукъ не мога да не изкажа моята сърдечна благодарность на всички, които изъ села и градове ми даваха сведения при записване на названията. Искрено благодаря и на колегата Т. Герасимовъ, който ми помогна при обясненията на нѣкои названия, и на г-ца М. Тодорова, асистентка въ Етнографския музей, която ме улесни при коригирането на книгата.