Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

11. ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЕМНИКА НА КРУМ
(Към стр. 377)
 

Въпросът за приемника на Крум доскоро разно се решаваше: едни приемаха, че Омортаг не бил прав негов наследник и че между тях е имало други управители, а именно Цок, Дукум и Диценг; в това мнение се придържа Иречек [1], а напоследък и Бйори, който допуща едно или повече неизвестни и къси царувания през 814 г. [2] Други пък смятат Омортаг, сина на Крум, за не-
 

1. Иречек, История болгар, одес. изд., стр. 179.

2. Bury, The Bulgarian Treaty of 814 and the Great Fence of Thrace


551

гов непосредствен приемник. Най-добре доказа това мнение Хр. Лопарев. Той посочи, че главните извори, на които се базира първото мнение, а именно Менологият на император Василий П, според който приемник Крумов бил Цок, и славянският Пролог, според който след смъртта на Крум управлявали един след други Дукум и Диценг, са извори ненадеждни, съставени повече от сто години по-късно от дадената епоха и носят върху си печат на твърде очевидно религиозно усърдие при пояснението на историческите факти; освен това според Теофановия продължител [3] Омортаг се явява като прав приемник () на Крум, което се потвърждава донейде и от свидетелството на Теофилакт Охридски, че Омортаг бил син и наследник на Крум. [4] Като има пред вид тия съображения и данни, Лопарев заключава, че както „Цок никога не е бил владетелен княз, а само военачалник”, тъй и Дукум и Диценг са били нищо друго освен военни управители, които след смъртта на Крум „по своето положение са почнали да играят видна роля в преследването на християните и това обстоятелство може би е дало повод за погрешно заключение, че лицата, които почнали жестоката разправа след Крум, са били негови приемници и на престола”. [5]

Ние напълно възприемаме това мнение, само че след анализа и съпоставката съдържанието на горепосочените два извора дойдохме до заключение, че Цок и Дукум са една и съща личност, тъй че остават само Диценг и Цок, които са били български боили-воеводи и са взели най-дейно участие в гонението на християните при Омортаг вероятно или като управители — комити на ония области, дето са били поселени в компактна маса гръцките пленици-християни, или пък като кавхани един след дру-
 

в The English histor. Review, april, 1910, p. 278. — Същият, Eastern Rom. Empire, p. 359—360. — ИБИД, кн. IV (1915), стр. 134—135

3. Theoph. contin., ed. Bon., p. 217.

4. Migne, Patrol. gr., t. 126, p. 193.

5. Хр. Лопарев, Две заметки и пр., стр. 348—349.


552

ги са действували от името на самия хан. Следвайки изложението на Менология, ще трябва да приемем, че след смъртта на Диценг неговото място е заел Цок, който продължил гонението със същата жестокост, като извършил екзекуцията на изброените в Пролога мъченици при Омортаг. Само при такива близки и непосредствени отношения на тия двама български воеводи-управители спрямо християните ще може да се обясни запазването имената им в легендите за пострадалите в България мъченици, както и схващането за тях като представители на властта. [6]
 

6. Подробно по тоя въпрос вж. В. Н. Златарски, Сюлейманкьойският надпис в ИАД, III (1912/13), стр. 138—142.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]