ПРИТУРКИ
 

4. КОЙ Е БИЛ ПРЕЗВИТЕР ИВАН, ПАПСКИЯТ ПРАТЕНИК ДО БОРИС ПРЕЗ 879 Г.?
(Към стр. 190)
 

По тоя въпрос съществуват засега две мнения : Рачки и Малишевски приемат, че тоя презвитер Иван бил една и съща личност с придворния свещеник на моравския княз Светополк, Иван Венециански, който в началото на 879 г. бил изпратен в Рим да даде разяснения по делото против св. Методий, повдигнато от латино-немската партия. [1] Ягич пък, като посочва, че изпратеният от хърватския княз Бранимир през май 879 г. при папа Иван VIII презвитер Иван [2] е идентичен с Иван през-
 

1. Fr. Raki, Documenta № 5, p. 8. Малышевский, Св. Кирил и Мефодий, Киев, 1886, стр. 251 и 261, бел. 1.

764

витер, който бил натоварен от същия папа малко по-сетне с мисия от Рим до българския княз Михаил, а пък за него нищо не се знае да е ходил в Моравия, различава тия двама едноименни презвитери като две отделни личности: единият свещеник Иван бил изпратен от Далмация в Рим и оттам използуван за друга мисия както обратно за Далмация, тъй и в България, когато другият, който бил от Венеция или от Венецианската област, бил изпратен от Моравия направо в Рим.

Против доказателствата на двете тия мнения могат да се противопоставят и сериозни възражения. И наистина, ако Иван Венециански е живял през всичкото време (от 874 до 879 г.) в Моравия при Светополк, както посочва Ягич, и само в 879 г. бил изпратен в Рим от последния със специална мисия, как той е могъл да попадне в Далмация при княз Бранимир? На това би могло да се възрази със следните думи на Малишевски: “Как раз в пору такого поворота политико-церковных отношений Хорватии прибыл сюда известный нам Йоанн, пресвитер венецианский, бывший на пути в Рим, в качестве посла от Святополка Моравского к папе по делу Мефодия.” [4] Но в такъв случай би трябвало да се приеме, че пътят от Моравия за Рим е бил през Далмация, което е малко вероятно; освен това мисията на Йоан Венециански от моравския княз била специално насочена в Рим и нямало причини той да минава през Далмация, освен ако се предположи, че Светополк се е намирал в даденото време в сношения с Хърватско, което е още по-малко допустимо; най-сетне, ако Иван VIII пише в писмото си до Теодосий, по-сетнешния епископ на хърватска Далмация, че презвитер Иван дошъл в Рим от страна на последния (de vestra parte veniens) [5], то ясно е, че в дадения момент той се е намирал в Далмация и оттам непосредно е бил изпратен в Рим, следователно не може да се предполага, че той е дошъл отвън. Но и на това може да се противопостави заедно с Малишевски следното място от писмото на папа Иван VIII до Бра-
 

2. За него вж. по-горе, стр. 189—191.

3. V. Jagi, Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, Neue Ausgabe, Berlin, 1813, S. 55—55.

4. Малышевский, каз. съч., стр. 251.

5. Вж. цитата по-горе, стр. 190.

765

нимир от 6 юни 879 г.: “et quia hunc ipsum Ioannem presbyterum tibi et nobis verum fidelem in omnibus esse cognoscimus, dedimus illi nostram apostolicam epistolam deferendum regi Bulgarorum. Ideo petimus, ut pro amore sancti Petri et nostro cum tua ipse licentia legationem hanc nostram sine tarditate perficiat, ut et propter hoc tuae dilectioni multiplices gratias habeamus.” [6] 3a същия презвитер Иван в писмото си до Борис от 8 юни с. г. папата пише: “Quod si volueritis, per hunc Ioannem venerabilem prerbyterum, fidelem nostrum, nobis sub certitudine litterarum vestrum remandare curate” [7] а в писмото до сплитского духовенство същият пише: “Hanc autem nostri apostolatus epistolam fraternitati vestrae per hunc praesentem Ioannem venerabilem presbyterum, fidelem familiarem nostrum, direximus.” [8] По повод на тия места Малишенски прави следните разсъждения: “До этого време ни папа не присылал легата к Бранимиру, след. не было другого пресвитера Иоанна, который бы успел обозначиться как известный одинаково и папе, и Бранимиру и истинно верный тому и другому. Таким был только Иоанн Венецианский, в мае 879 г. явившийся в Рим с посредничеством в деле Бранимира и Феодосия. Только о Иоанне венецианском, как внове прибывшем и внове послужившем папе и Бранимиру, папа мог выразиться cognoscimus. Вообще папа ни в письме к Бранимиру, ни в письме к Михаиля Болгарскому не называет Иоанна — presbyterum nostrum, как выразился бы он о легате из римского духовенства, а называет только presbyterum venerabilem, nostrum fidelem или communem fidelem.” [9] Колкото и да е категоричен тук Малишевски, все пак може да му се възрази, че преди да се заговори за презвитер Иван, папски пратеник от Рим е дохождал в Далмация, именно оня, който отивал за България и носел писма до българския княз и до Седеслав, когото той не заварил жив. Той намерил на негово място княз Бранимир комуто и предал адресираното до Седеслав писмо и с когото е повел въпроса за присъединението на Хърватско към римската църква, следователно имало е папски пратеник в Далма-
 

6. Ер. 229, Migne, Patrol. lat., t. 126, col. 842 A—B.

7. Ep. 231, ibidem, col. 843 D.

8. Ep. 234, ibidem, col. 847 B.

9. Малышевский, каз. съч., стр. 251, бел.1.

766

ция, “который 6ы успел обозначиться, как известный одинаково и папе, и Бранимиру и истинно верный тому и другому”. И тъй доказателствата и на двете мнения допущат сериозни възражения, които повидимому правят неприемливи едното и другото.

Обаче всичката разлика между двете мнения произлиза от това, че изходната им точка не е правилно поставена. Представителите на тия мнения пропуснали да спрат вниманието си върху първия папски пратеник, чиято главна и първоначална мисия била насочена в България, и да определят неговата личност; а той не е могъл да бъде, както видяхме [10], никой друг освен същия презвитер Иван, защото, ако папа Иван VIII в писмото си (от 6 юни) до Бранимир пише, че презвитер Иван трябвало да извърши мисията си “без закъснение” (sine tarditate), то това е явно намекване на Бранимир да го не задържа тоя път при себе си тъй, както направил при първото му отиване в България.

След горните разяснения заключението може да бъде само едно: презвитерът, който станал посредник на Бранимир и Теодосий пред папата, бил първоначално изпратен от папата в България през хърватска Далмация, дето той бил задържан поради възникването на въпроса за присъединението на Бранимир и Теодосий към римската църква и останал там да го уреди, изстъпвайки като техен посредник, затога се и явила нужда повторно след един месец презвитер Иван да бъде изпратен в България, и то пак през Далмация. При такова заключение и след гореизложените разсъждения и обяснения много по-вероятно и дори приемливо се явява първото от двете приведени мнения, именно че въпросният презвитер Иван е могъл да бъде само Иван Венециански.
 

10. Вж. по-горе, стр. 190.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]