ПРИТУРКИ
 

10. ЗА ВЪСТАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ В 930 Г.
(Към стр. 514—515)
 

За въстанието на Михаил, най-големия син на Симеон от първия му брак, от византийските хронисти само Теофановият продължител и Скилица-Кедрин [1] ни съобщават следното:
 

Theophanis Continuatus [2]	Skylitzes—Cedrenus [3]

1. За това събитие нищо не споменава Симеон Логотет, респ. Продължението на Георги Амартол; само във Ватиканския препис на последното се намира буквалният текст на Теофановия продължител, който текст вероятно отпосле е бил внесен. Вж. ed Muralti, p. 838, s. lin.

2. Ed. Bon., p. 420_1–7.

3. Skyl.—Cedr., ibid., II, p. 312₁₉—313₄.

801
 

т. е.

т. е.

“Ho и монах Михаил, самият Петров брат, прилагайки усърдие, за да заграби българската власт, въстанал в една българска крепост; към него се присъединили отцепилите се от Петровата власт скити. След неговата смърт те навлезли в ромейските страни, тъй че наедно потеглили от Макетида през Струма към Елада и пристигнали в Никополис и ограбили цялата тамошна страна.”

“и Михаил, другият Петров брат, копнеейки да завладее българската власт, като завзел силна крепост, почнал да бунтува българите и мнозина се присъединили към него. След малко обаче, когато той умрял, привържениците му, като се побояли от Петровия гнев, навлезли в ромейските страни през Македония, Струма и Елада; те завладели Никополис, ограбили всичко по пътя си и най-сетне се настанили в него; по-после, след като били надвити поотделно, те станали подвластни на ромеите.”

От приведената тук съпоставка не е мъчно да се установи, че Скилица е писал своето известие въз основа на Продължителевото, което се доказва както от самото съдържание, тъй и от еднаквите изрази. Разликата между двата текста се състои в това, че Скилица на места съкратил своя извор, а на места го разширил. Така той нищо не споменава за скити, а говори само за Михайлови привърженици, които представя в голям брой, може би защото в “скити” на Продължителя той виждал тъкмо българите и затова той пише, какво Михаил ; от друга пък страна, Скилица съобщава за борбата на ромеите с Михаиловите привърженици и за подчинението им под византийска власт, когато Теофановият про-

802

дължител изобщо нищо не споменава за съдбата на навлезлите в ромейска територия скити. Тая прибавка на Скилица може да се обясни с това, че покорението на поселилите се във византийска територия българи е станало значително много по-късно, след написването може би на Продължителевата хроника, и в такъв случай Скилица ще е заимствувал тоя факт от друг извор. Както и да било, но в случая ние даваме предпочитание на известието на Теофановия продължител, едно, като по-близко до времето и, друго, като оригинал. Поради това ние тук ще разгледаме неговото съдържание.

Най-първо кого трябва да разбираме, тук под скити. Известна светлина по тоя въпрос ще ни дадат географските имена, които са дадени в нашето известие и са свързани с движението на тия скити. И тъй след смъртта на Михаил те потеглили от Макетида, следователно те са живели и са се присъединили към него в тая Макетида. , която според Свида било женското име от , а у Константин Багренородни я намираме във форма , според писателите от IV век пр. Р. Хр. било най-старото име на част от стара Македония и цяла Македония се наричала . [4] Ако в нашето известие е употребен старият географски термин  (ср. ), то очевидно авторът му е искал да посочи на известна част от стара Македония, и то на източната й между Струма и Места, защото скитите потеглили от Макетида през Струма към Елада, т. е. в югозападна посока, следователно Макетида се намирала на изток от р. Струма, с други думи, нашите скити са живеели в Струмската област и несъмнено са същите скити, за които Константин Багренородни казва, че след като Юстиниан II Ринотмит ги поселил в планините на Струма и отвъд клисурите, те се разполагали вместо македонците в Струмската област. [5] На друго място ние установихме, че под Константиновите скити трябва да се разбират част от македонските хуно-българи на воеводата Кубер,
 

4. Const. Porphyr., De tematibus, ed. Bon., p. 48_9–14:

5. ibidem, 50_4–15.

803

които около 687 г. били отблъснати към Струма след унищожението на Керамисийската българска държавица на Битолското поле. [6]

От горните пояснения изтичат сами по себе си следните изводи: 1) поселените в Струмската област към края на VII век Куберори българи (скитите на нашето известие) останали там да живеят в по-голяма или по-малка маса и по-сетне, когато тая област при Борис преминала в състава на българската държава, [7] те признали властта на българския господар; 2) ако те, живеейки в Струмската област, се присъединили към въстаналия Михаил, след като се отказали да признават властта на цар Петър и, както изглежда, са образували главната му сила, то няма никакво съмнение, че тъкмо в тая област се намирала крепостта, която Михаил избрал за център и пак там било повдигнато самото въстание; 3) в своето предприятие Михаил, както и неговите привърженици-боляри се опитали да се опрат на останалата малко или много компактна прабългарска маса, в която недоволството от централната власт винаги се е поддържало, и поради това агитацията против цар Петър и неговото правителство е могла да намери по-добра почва за действие и оттука 4) Михаиловото движение не е представлявало някое отделно съзаклятие, каквото е било онова на брат му Иван, следователно тук не може да става дума само за отделни личности, привърженици на Михаил, както би могло да се заключи от думите на Скилица, а е било формено въстание на цяла една област, организирано с цел да се отцепи тя от държавата, което се доказва и с обстоятелството, че след като въстанието не сполучило поради неочакваната смърт на Михаил, българите от Струмската област масово преминали на византийска територия с цел да търсят земя за поселение и най-сетне се настаняват завинаги в областта на град Никополис, близо до днешния град Превеза на Артския залив, като признават и властта на византийския император.

Що се отнася до годината на Михаиловото въстание, то тя не е посочена нито у Теофановия продължител, нито у
 

6. В. Н. Златарски, История на българската държава, I, 1, стр. 160—161.

7. Вж. тук по-горе, стр. 51; ср. също стр. 336—337.

804

Скилица; но понеже и у двамата хронисти известието за него се поместя непосредно преди събитията от март 931 г. [8], ние го отнасяме към 930 г.
 

8. Theoph. Contin., ibid., p. 420_11–24. Skyl.—Cedr., ibid., II, p. 313_4–11, дето погрешно е показан 14-и индиктион вместо 4-и.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]