1. М е ж д у д ъ р ж а в н о т о п о л о ж е н и е н а Б ъ л г а р и я и п о к р ъ щ а н е т о н а б ъ л г а р и т е. — Княз Борис I и отношенията му към франкската държава и Византия в началото на управлението му. — Събитията в славянските земи в областта на Средни Дунав и съюзът на Борис с моравския княз Ростислав против немците. — Сближение на Людовик Немски с Борис и унищожение на българо-моравския съюз. — Войните на Борис с хървати и сърби и техните резултати. — Намесата на Борис във вътрешните работи на сърбите – сръбски князе-изгнаници в България. — Съюзът на Борис с Людовик Немски против Ростислав. — Политическите и религиозни условия на тоя съюз. — Обръщането на Ростислав към Византия и отношенията на последната към немско-българския съюз. — Походът на император Михаил III против България. — Безбойното сключване на мирен договор в 864; условията му. — Покръщането на българите, неговата година и фактическата му страна. — Причините за приемането на християнството от Борис............. 29
2. С е т н и н и т е о т п о к р ъ щ а н е т о и в ъ з н и к в а н е н а б ъ л г а р с к и я ц ъ р к о в е н в ъ п р о с. Бунтът на болярите и известия за него. — Кои боляри и защо са въстанали. — Усмирението и наказанието на бунтовниците. — Влиянията, под които се намирал Борис при потъпкването на бунта. — Вътрешното състояние на България в религиозно отношение след покръщането; проповедници на разни еретически вероучения, на еврейство, мохамеданство и езичество. — Обръщането на Борис в Цариград с просба за църковни и граждански закони и какви книги той е получил оттам. — Въпросът за ор-
866
ганизацията на българската църква. — Посланието на патр. Фотий до Борис и съдържанието на неговите две части: вероучителна и поучителна. — Отказът от Византия за независима църква въз основа на теорията за пентархията и обръщането на Борис към папата ....... 69
3. Б ъ л г а р с к и я т ц ъ р к о в е н в ъ п р о с в IX в е к. — Изпращане български пратеници в Рим и неговата цел; едновременно обръщане на Борис към Людовик Немски със същата цел. — Пристигането на българските пратеници в Рим “с допитванията на българите” до папата. — Отговорите на папата: 1. по уредбата на българския народ в духа на християнството в държавно и църковно отношение и 2. по въпроси от църковно-каноничен, юридически и битов характер. — Целите на папата, поставени в основата на тия отговори. — Пристигането на папските пратеници и на латинското духовенство в България и тяхната дейност. — Еп. Формоза и отношенията му към Борис. — Въпросът за българския свещеноначалник пред папата; кандидатурата на Формоза и отказът на папата. — Пристигането на еп. Доминик и еп. Гримоалд и тяхната дейност в България. — Незадоволството на цариградското правителство и църква от постъпката на Борис и отношенията им към латинското духовенство в България. — Окръжното послание на патр. Фотий до другите патриарси по българския църковен въпрос и съборът в 857 г. в Цариград. — Настроение в полза на Византия. — Промяна на императорския престол, свалянето на Фотий и издигането на Игнатия. — Василий I Македонец и примирителната му политика спрямо Рим. — Действия от Византия за привличане на Борис отново към цариградската църква. — Разколебание на Борис и повдигане отново въпроса за назначение на български архиепископ в средата на869 г. — Протакане разрешението на тоя въпрос от страна на папата и отмятането на Борис от Рим и причините му. — Цариградският събор в края на 869 г. и началото на 870 г. — Пристигането на български пратеници в Цариград и екстреното заседание на събора. Повдигане отново въпроса за юрисдикцията в България и препирните по него на това заседание. — Решението на българския църковен въпрос – признаване автономността на българската църква. — Напущане на България от латинското духовенство. — Ползата от отказването на Борис от Рим за Византия и за българите. — Общото значение на българския църковен въпрос в IX век........ 105
867
4. Б ъ л г а р с к и я т ц ъ р к о в е н в ъ п р о с с л е д ц а р и г р а д с к и я с ъ б о р в 869/870 г. — Опитът на папа Адриан II да подчини отново българската църква под властта си и неговият неуспех. — Папа Иван VIII и непосредните му сношения с Борис (писмата му от 872/73 и 874/875 г.) — Залаганията му да докаже незаконността на гръцкото духовенство в България. — Политическото сближение на Иван VIII с Василий I и старанието на първия през Византия да изпрати свои легати в България. — Опитването на Иван VIII да отстрани гръцкото духовенство от България и да въздействува върху Борис за отцепване от цариградската църква непосредно и чрез болярина Петър и князовия брат. — Нова фаза в развитието на въпроса за юрисдикцията в България след смъртта на патр. Игнатий и възстановяването на Фотий на патриаршеския престол. — Свикването на църковен събор за 879 г. в Цариград и съгласието на папата да участвува в него с надежда да получи помощ против сарацините и да върне юрисдикцията в България на римската църква. — Сношенията на Иван VIII с Борис по тоя въпрос при посредството на хърватския княз Седеслав. — Политическа промяна в Хърватско и присъединението на последното към римската църква при посредството на определения за България папски пратеник, пресвитер Иван Венециански. — Отиването на последния в България, неговата цел и неуспех. — Нови усилия на Иван VIII непосредно да повлияе върху Борис и да го спечели заедно с народа му за римската църква. — Папските пратеници повдигат въпроса за юрисдикцията в България на събора в 879/880 г. и неговото неопределено решение. — Протестът на Иван VIII против незачитането на неговите разпоредби от събора и изпращането на еп. Марин в Цариград. — Папата отново се опитва да въздействува помимо Византия върху Борис чрез посредството на хърватския епископ Теодосий; отиването на последния при Борис в 880 г. и обещанието на българския княз да изпрати в Рим пратеници за преговори. — Папата насиля Борис да изпълни обещанието си. — Несполучливата мисия на еп. Марин в Цариград и край на българския въпрос в споровете между Рим и Цариград. — Последните непосредни мерки от страна на Иван VIII да въздействува върху Борис и тяхната несполука......... 166
5. В ъ т р е ш н а т а д е й н о с т н а к н я з Б о р и с. — Славянският национален принцип в основата на Борисовите реформи. — Мъчно-
868
тиите при прокарването на тоя принцин в духовния живот на бълрите въпреки признаването автономността на българската църква. — Организацията на българската църква след 870 г. — Църковните области в границите на българската държава по договора от 864 г., техните църковно-административни центрове и характерът на училищата при тия центрове. — Старанието на Борис да се сдобие с епископи от славянски произход и да национализира манастирите. — Катастрофата на славянското дело в Моравия и дохождането на Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий в България. — Радушният им прием от Борис, съвещанията му с тях и решението да въведат славянската книга и богослужение в Югозападна България. — Предварителните разпоредби на Борис там за горната цел. — Дейността на Климент в Кутмичевица: проповеднишка и учителска; откриването на славянобългарска школа в Девол и резултатът от него; легендата за тивериуполските мъченици. — Дейността на Наум в Североизточна България; пристигането на по-младите Методиеви ученици там. — Основаването на североизточна славянобългарска школа в Преславския манастир при “устието на Тича”. — Отричането на Борис от престола в полза на по-големия си син Владимир и причините за покалугерянето му. — Отстъпническата дейност на Владимир и сношенията му с франкския крал Арнулф. — Борис отново начело на управлението, преследва сина си, хваща го, ослепява го и го хвърля в тъмница. — Свикването на народен събор от Борис в Преслав и решенията на тоя събор: лишение Владимир от наследствено право и провъзгласяване Симеон за княз; пренасяне столицата от Плиска в Преслав и обявяване славянобългарския език за официален в държавата и въвеждането му в църквата и училището. — Кога и как е била извършена тая реформа. — Въвеждане Климент в епископ; местонахождението и характер на неговата епископия. — Назначение Наум на неговото място за учител в Кутмичевица ...... 210
869
IV. БОРБА С ВИЗАНТИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО НАДМОЩИЕ
1. Ц а р С и м е о н и п ъ р в а т а м у в о й н а с В и з а н т и я. — Младите години на Симеон до възцаряването. — Участието му в свалянето на брата му Владимир. — Прокарването на културно-просветната реформа. — Пренасянето на българското тържище от Цариград в Солун като причина за първата война на Симеон с Византия през есента на 894 г. — Първите военни действия на българите в посока към Цариград. — Бързото оттегляне на Симеон и причините му, — Повикване на маджарите от Лъв VI против България. Нахлуването им в днешна Добруджа и появяване на византийски войски на южната българска граница. — Първите несполуки на Симеон и затварянето му в Дръстър и Мундрага. — Предложение за сключване на мир. — Временно примирие и пристигането на императорския делегат Лъв Хиросфакт Магистър за обмяна на пленниците. — Арестуване на последния и преписката му със Симеон. — Тайните преговори на Симеон с печенегите и съвместно нападение на маджарския лагер. — Разнебитване силата на маджарите и поселение в днешните им живелища. — Обмяната на пленниците и свързаната с нея възобнова на войната с Византия. — Походът на Симеон в Тракия и българофигонският мир. — Българите при Цариград и сключване на мирния договор в 893 г.; условията му. — Мирното разширение на българските граници на запад в драчката област. — Нападението на Лъв Триполит на Солун в 904 г. и отношенията на македонските славяни към него. — Намесата на Симеон в това дело и договорът от 904 г.; окончателното определение югозападните граници на българската държава. — Значението на тоя договор за българската народност. — Културно-просветната дейност на Симеон и неговите сподвижници; баща му Борис-Михаил, чичо му Докс, еп. Константин, св. Наум и св. Климент......... 280
2. П р о г л а с я в а н е н а б ъ л г а р с к а т а ц ъ р к о в н а н е з а в и с и м о с т и и з д и г а н е Б ъ л г а р и я в ц а р с т в о. — Първият поход на Симеон против Цариград, неговата цел и резултатът от него. — Възвеждане Симеон в степен кесар във Влахернския дво-
870
рец; значението на тая титла за ромеите и българите и как сам Симеон я използувал за себе си. — Промяна около престола в Цариград и предложението на българския господар за брачен съюз между преславския и цариградски дворове и неговата несполука. — Вторият поход на Симеон против Византия. — Опитът на Зоиното правителство да отклони тоя поход към Цариград. — Падането на Одрин и съюзът на Византия с африканския халиф ал-Махди. — Оттеглянето на Симеон от Одрин. — Прогласяването му за цар и самодържец на българите в 915 г. — Новите приготовления за война и изпращане на войски към Драч и Солун.— Съвещанията в Цариград и военният план на ромейското правителство против България и боят при Ахелое. — Разстройството на византийския план и значението на ахелойската победа. — Опитът на патр. Николай да запре по-нататъшното движение на българите. — Катасиртският бой и край на похода. — Отношенията между България и Сърбия от 890—917 г. — Войната със сърбите и нейният резултат. — Как Симеон използувал ахелойската победа и окончателното формиране идеята му за завоюването на Цариград и възкачването на византийския престол. — Прогласяване църковната независимост на българската църква с патриарх начело и коронацията на Симеон за цар...... 351
3. В о й н и т е н а ц а р С и м е о н з а з а в о ю в а н е т о н а Ц а р и г р а д. — Дворцовият преврат в 919 г., направен от Роман Лакапин, и значението му за българо-византийските отношения. — Нови приготовления за война и нахлуване на български войски в южните области на полуострова. — Опитването на патр. Николай и Роман Лакапин да прекъснат войната в 920 г. чрез известието за обединение на цариградската църква и чрез лична среща на патриарха с българския цар в Месемврия. — Дейността на българските войски в Тракия и опитът им да завладеят и двата бряга на Хелоспонт (Дарданелите). — Присторното съгласие на Симеон за мир и причините му. — Предложение за брачен съюз на българския двор с византийския и отхвърлянето му от Симеон. — Военните действия през 921 г. — Заплахи от Цариград, отправени към Симеон. — Сблъскването при гр. Термопол и сетнините от него. — Появяване на български войски около Цариград и даденият там отпор от ромеите. — Новите условия на Симеон, при които мирът е възможен; Роман Лакапин да слезе от престола и ромеите да го признаят за свой
871
император и господар. — Отговорът на това искане от Цариград. — Третият и последният поход на цар Симеон против Цариград и обсадата на Одрин. — Отмятането на сръбския княз Павел от българския цар, свалянето му и замяната му с княз Захари. — Нов опит за лична среща на патр. Николай със Симеон в Хераклея. — Отказът на последния и присторното му предложение за мирни преговори. — Въпросът за обмяна на пленници. — Българо-византийските отношения в началото на 922 г. — Сношенията на Симеон с африканския халиф ал-Махди за съюз против Византия и условията. — Окупация на тракийските градове и крепости и нападение на българските войски върху предградията на Цариград. — Опитите на Роман Лакапин и патр. Николай да склонят Симеон да сключи мир. — Привидното желание на Симеон да сключи мир. — Падането на Одрин и очакванията в Цариград. — Бавността на Симеон да тръгне към столицата и нейните причини. — Нови заплахи и старания от Цариград, за да отклонят нападението на столицата. — Унищожение на съюза с афиканския халиф и сетнините от него за Симеон. — Как са използували в Цариград тоя неуспех на българския цар. — Положението на Симеон след тая несполука. — Сближение на цариградската църква с римската и опитът на цариградския патриарх и правителството да въздействуват върху Симеон чрез авторитета на римския първосвещеник. — Нови предложения за териториални отстъпки, дарове и заплахи от страна на цариградското правителство. — Отмятането на сръбския княз Захарий под натиска на византийската политика и несполучливият опит на Симеон да го накаже. — Роптание и въстание в България. — Пристигането на Симеон под Цариград и срещата му с патриарха, а отпосле и с император Роман Лакапин на брега на Златния Рог. — Характерът и значението на тая среща; резултатите от нея и оттеглянето на Симеон в България......................... 391
4. М е ж д у д ъ р ж а в н о т о п о л о ж е н и е н а Б ъ л г а р и я п р е з п о с л е д н и т е г о д и н и о т ж и в о т а н а ц а р С и м е о н. — Настоявания от Цариград за по-скорото сключване на мира. — Покорението на Сърбия и потъпкването на въстанието в България в 924 г. — Съюзът на Византия с хърватския княз Томислав и неговите условия и значение за България. — Отношенията на Симеон към Византия след тоя съюз: нова окупация на тракийските византийски
872
крепости от български войски. — Последното опитване на патр. Николай да склони Симеон на мир. — Новият план на Симеон за разстройството на византийско-хърватския съюз. — Прогласяване Симеон за цар и самодържец на българи и ромеи и неговата цел. — Неговите условия на българския цар за мир. — Привидната склонност на Симеон да сключи мир и впечатленията в Цариград от нея. — Войната с хърватите и катастрофалният за Симеон край. — Посредничеството на папата за мир между хървати и българи и обстоятелствата, при които то е възникнало. — Условията, при които Симеон приел това посредничество и сключил мир с хърватите. — Впечатлението в Цариград от тия събития. — Новите придвижвания на български войски в Тракия и въстанието на имперските славяни Македония. — Последният опит на Роман Лакапин да склони българския цар да сключи мир. — Смъртта на Симеон. — Причината за забавянето да се изпълнят условията от страна на папата. — Легенда за цар Симеоновата смърт................... 457
V. СБЛИЖЕНИЕ С ВИЗАНТИЯ. ПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ
1. М и р н и я т д о г о в о р с В и з а н т и я в 927 г. и с е т н и н и т е о т н е г о. — Цар Петър: характерът му и при какви условия се покачил той на престола. — Продължение на войната и тайните преговори на Георги Сурсувул с Византия за мир. — Причините за тая бърза и крута промяна в Симеоновата политика; две политически партии — опозиционна и партия на мира. — Предварителните преговори за мирния договор и сключването на мира. — Условията на мирния договор. — Сватбата на цар Петър с внучката на Роман Лаканин. — Значението на тоя мир за българско-византийските отношения. — Заговорът на Петровия брат Иван в 928 г. — Въстанието на по-големия Петров брат Михаил в 930 г. — Въстанието в Сърбия начело с Чеслав и други жупани като дело на византийската политика. — Възстановяването на сръбското княжество с помощ на ромейския император....................... 495
873
2. В ъ т р е ш н о т о с ъ с т о я н и е н а Б ъ л г а р и я п р е з ц а р у в а н е т о н а ц а р П е т ъ р. —Несъстоятелността на цар Петър да се противопостави на външните нападения поради религиозно-обществените движения в България. — Зачатъците па тия движение при Симеон: образуваното на социални и икономически различия: привилегированите класи — болярство и духовенство и отношенията им към населението. — Недоволството на болярите при цар Петър и техните стремежи. — Положението на селяните. — Засилване имотното състояние на църквата и манастирите и непосредна сетнина от това – нравственият упадък в средата на духовенството н монасите. — Появяването на богомилското движение. — Същността на богомилското учение. — Причините за бързото разпространение на богомилството в България. — Реакция против богомилите; писмото на цариградския патриарх Теофилакт във връзка с гонението на богомилите. — Св. Иван Рилски и значението му за българския народ. — Пресвитер Козма и неговите беседи................ 518
3. Н а р у ш е н и е н а м и р н и я д о г о в о р о т 927 г. и р у с и т е в Б ъ л г а р и я. — Отношението на България към маджари и византийци. — Смъртта на българската царица Мария-Ирина и възобнова на мирния договор на нови условия; да изпрати цар Петър двамата си синове Борис и Роман като заложници и да не пропуща маджарите да нападат във византийските владения. — Несполучливият опит на цар Петър за съюз с Отон I против маджарите. — Съюзът с маджарите в 935 г. и конфликтът с император Никифор Фока. — Изходът на последния в Българин през 963 г. — Отстъпването му от България и неговите причини. — Повикването на руския княз Светослав Киевски против българите при посредството на херсонеца Калокир. — Защо изборът на императора се спрял върху руския княз. — Първият поход на Светослав в България и руските завоевания през тоя поход. — Сближение на цар Петър с Цариград и промяна в политиката на Никифор Фока към българите; причините на тая миролюбива промяна. — Възобновата на мирния договор между България и Византия. — Заминаването на Светослав за Киев. — Незадоволството в западните български области от византийската политика на цар Петър. — Смъртта на цар Петър. — Отцепването на западната половина на царството начело с комитопулите: Давид, Мойсей, Арон и Самуил. — Завръщането на цар Петровите синове Борис и Роман в България. — Борис
874
II и никаква промяна нито във вътрешната, нито във външната политика на България. — Второто дохождане на Светослав в България в края на лятото 969 г. — Борис II търси помощ против русите в Цариград. — Обещание на тая помощ срещу изпращането на две девойки от царски род за невести на младите императори, Василий и Константин. — Неизпълнение на обещанието поради убийството на Никифор Фока въпреки пристигането на двете девойки в Цариград. — Завоеванието на Преслав от Светослав и поробването на цар Борис със семейството му и на брат му Роман. — Преминаването на Светослав в Южна България и завладяването на Пловдив от русите..... 542
4. Р у с к о – в и з а н т и й с к а т а в о й н а и п а д а н е т о н а и з т о ч н а т а п о л о в и н а н а ц а р с т в о т о. — Закрепата на руската власт в Южна България и несполучливите преговори на Иван Цимисхий с руския княз на база последният мирно да напусне България. — Приготовленията на Цимисхий за война против Светослав. — Съюзът на Светослав с маджари, печенеги и българи за съвместни действия против ромеите. — Навлизането на русите във византийска територия и поражението им при Аркадиопол. — Оттеглянето на русите в България. — Въстанието на Варда Фока и прехвърлянето на византийските войски в Мала Азия. — Ново нахлуване на русите в Одринско и безнаказаните им грабежи и опустошения. — Последните приготовления на Цимисхий и сватбата му с Теодора, дъщерята на Константин Багренородни. — Заминаването на императора в поход в България против русите. — Военният съвет в Одрин и бързото навлизане в българските планински проходи. — Обсадата и превземането на Преслав и освобождаването на българския цар от арест. — Иван Цимисхий пред Дръстър и обсадата на тая крепост. — Първата битка на Светослав с императора. — Пристигане на византийската флота по Дунав към Дръстър и стесняване на обсадата. — Разни епизоди от тая обсада. — Последният бой и съвършеното поражение на русите. — Предложението на Светослав за мир; мирните условия. — Заминаването на русите от България и смъртта на Светослав. — Връщането на Иван Цимисхий като победител на Светослав и русите. — В Преслав арестува Борис II със семейството и брат му Роман и обявява окупираните от ромеите български области за византийски владения. — Наредбата на покорена България и настаняване на колонисти-еретици по границата на свободната половина
875
на царството. — Унищожение църковната независимост в източната половина. — Тържественото влизане на Иван Цимисхий в Цариград и съдбата на Борис II и брат му Роман. — Причините за падането на източната половина на царството................ 574
VI. БОРБА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ
1. П о л о ж е н и е т о в Б ъ л г а р и я с л е д п а д а н е т о н а и з т о ч н а т а п о л о в и н а н а ц а р с т в о т о и п о х о д ъ т н а В а с и л и й II в 986 г. — Границите между свободната и покорената половини на царството. — Какъв е бил Никола комит, бащата на комитопулите, и коя област е управлявал. — Първоначалният характер и управлението на свободната половина. — Разпределът защитата й между комитопулите. — Окончателното й отцепване като отделна държава в 972 г. — Отмятането на Северна България от властта на императора и присъединението й към свободната половина в 976 г. — Задружните действия на четирмата братя против Византия : смъртта на Давид и Мойсей — Самуил в Тесалия и първата обсада на гр. Лариса. — Побягването на цар Петровите синове Борис и Роман от Цариград: убийството на Борис и спасението на Роман. — Времето на това побягване. — Сходството и различията между известията за него. — Как е станало побягването на двамата братя. — Втората обсада и завладяването на Лариса от Самуил — Походът на Василий II против Средец. — Известията за тоя поход и техните взаимоотношения. — Истинският ред на фактите. — Движението на Василий II към Средец и обсадата на града. — Оттеглянето на императора оттам и пълното му поражение в Ихтиманския проход..................... 603
2. В ъ з с т а н о в я в а н е н а е д и н о в л а с т и е т о и в т о р а т а в о й н а н а В а с и л и й II п р о т и в б ъ л г а р и т е. — Отношенията между Самуил и Арон след похода на Василий II и убийството на Арон. — Възстановяване на единовластието. — Действията на българите в Солунската област и завоеванието на Драч с областта му. — Превземането на крепостите Верея и Сервия от Самуил. — Василий II в Солун и приготовление за втората война против българите. —
876
Четиригодишната война на Василий II в България и нейният характер. — Известията за нея. — Пленяването на цар Роман и откарването и затварянето му в Цариград. — Заминаването на Василий II от България за Мала Азия и новото нападение на Солун от Самуил. — Пленението на Ашот и убийството на Григорий Таронит. — Походът на Самуил през Тесалия в Пелопонес и движението на Никифор Уран подире му. — Сперхийският бой и значението му. — Присторените преговори на Самуил за покорност на императора. — Смъртта на цар Роман и прогласяването на Самуил за български цар. — Де и кога е станало последното. — Сношенията му с папата.......... 643
3. Б о р б а т а н а ц а р С а м у и л с и м п е р а т о р В а с и л и й II. — Нападателната политика на Василий II против българите. — Новият план на Самуил; действията му против Сърбия и хърватска Далмация. — Покорението на княжество Дукля или Зета и пленението на княза му Иван Владимир. — Воиственото движение на Самуил по далматинските градове, през Босна и Рашка. — В какви отношения станал Самуил към тях и към маджарите. — Положението на княз Иван Владимир в плена. — Женитбата му за дъщерята Самуилова, Теодора-Косара, и възстановяването му в Зета. — Отношенията на Самуил към хърватска Далмация. — Женитбата на Ашот за Мирослава, втората Самуилова дъщеря, и назначението му за управител на Драч и областта му. — Най-голямото разширение на Самуиловата държава. — Третият поход на Василий II в 1001 г. и завоевателната му цел. — Едновременни действия на запад към Средец и на север в придунавска България и нейното завоевание. — Военните действия през 1002 г. в южните покрайнини; превземането на Верея (воевода Добромир), Колидрон (воевода Димитър Тихон) и Сервия (воевода Никулица) от ромеите. — Възстановяване на византийската власт в Тесалия и изселване на славянобългарското население в областта Волерон. — Падането на кр. Воден (воевода Драгшан). — Войната през 1003 г.; завоеванието на Бдин от Василий II и военната диверсия на Самуил към Одрин. — Движението на императора в Македония и завоеванието на Скопие. — Въпросът за Роман-Симеон цар Петров син и управител на Скопие. — Първата несполучлива обсада на Перник от Василий II. — Хронологията на последните събития. — Действията на Самуил под Солун и успехът му. — Измяната на Ашот и безбойното завоевание на Драч от ромеите в
877
1005 г. — Поражението на българите при Крета (1009 г.) — Непрекъсваие на войната и през следните години. — Самуил в Струмица и укрепване на Ключската клисура и пътя откъм Солун. — Възобновение на войната в 1014 г. — Действията на воевода Несторица към Солун и поражението му от византийския пълководец Теофилакт Вотаниат. — Обходът на Никифор Ксифий и пробинът на Ключското укрепление. — Беласицкият бой на 29. IV. 1014 г. и катастрофалният му за България край. — Завземането на кр. Мацукион от ромеите. — Поражението на ромеите и убийството на Теофилакт Вотаниат в Костурския проход. — Ослепяването на българските пленници. — Мирното завземане на кр. Мелник и цялата Загория. — Смъртта на Самуил на 6. Х. 1014 г. — Значението на тоя знаменит български цар....................... 668
4. П р и е м н и ц и т е н а ц а р С а м у и л и п о к о р е н и е т о н а Б ъ л г а р и я о т В а с и л и й II Б ъ л г а р о у б и е ц. — Покачването на Гаврил-Радомир на престола. — Нахлуването на Василий П в България към Битоля, резиденцията на новия цар. — Падането на Прилеп и Щип. — Въстанието на воденчани и неговото потъпкване.— Съграждане на крепостите Кардия и Св. Илия. — Опитът на цар Гаврил да сключи мир и отхвърлянето му от Василий II с нов поход в България. — Обсадата и превземането на кр. Мъглен и Енотия.— Убийството на цар Гаврил-Радомир; известията за него, техните сходства и различия. — Покачването на Иван Владислав, сина на Арон, на българския престол. — Опитът му да тури край на войнита чрез споразумение за покорност. — Причините за отхвърлянето условията на това споразумение: покушението върху живота на цар Иван Владислав от страна на Василий II. — Убийството на кавхан Теодор в Стоб и нов поход на Василий II в България. — През Воден, Остров и Соск Василий се озовал пред Охрид и го превзема. — Поражението на ромеите от воевода Ивац на Пелагонийското поле. — Действията на ромеите към Струмица и Средец. — Значението на войната през 1015 г. за българската държава. — Убийството на зетския княз Иван Владимир на 22 май 1016 г. — Разказът за него у Дуклянския презитер и другите известия. — Походът на Василий II през 1016 г. към Средец и несполучливата втора обсада на Перник. — Войната през 1017 г. в южните български покрайнини към Костур; завладяване на кр. Лонгон. —
878
Действията на Давид Ариант и Константин Диоген в Пелагонийската равнина. — Преговорите на Кракра с печенегите за съюз против Василий II и тяхната несполука. — Превземането на кр. Вишеград и опустошението околностите на Остров и Молиск. — Обсадата на кр. Сетина и печалният край на опита на Иван Владислав да освободи тая крепост. — Обсадата на Драч и известията за убийството на цар Иван Владислав под стените на Драч. — Политическите партии в България и съдбата на наследника на престола Пресиян-Фружин. — Безбойното покорение на България от Василий II и капитулирането на българската царица Мария в Струмица при съдействието на архиепископ Давид. — Завладяването на българската столица Охрид. — Отпорът на Пресиян-Фружин с братята си Алусиан и Арон и своите привърженици в пл. Томор и неговият неуспех — Отказът на воевода Ивац да се покори и неговото коварно убийство от Евстатий Дафномил. — Предаването на воевода Никулица. — Победоносното преминаване на Василий II през приадриатическите области и възстановяване на византийската власт там. — Предаването на членовете на български царски род в Костур. — През Стаг, дето се предали последните български воеводи, императорът стига в Атина. — Процесът на българските воеводи Елемаг и Гавра в Солун за опитване да вдигнат въстание. — Падането на най-северната българска област Срем и коварното убийства на управителя й Сермон. — Трумфалното влизане на Василий II в Цариград като покорител на българския народ и унищожител на българската държава.................. 704
ПРИТУРКИ
1.
не може
да бъде 
.........
746
2. Имената на българските пратеници в Цариград на събора 859—70 г.
750
3. За протокола на екстреното заседание в Цариград на 4. III. 870 г.
. 757
4. Кой е бил пресвитер Иван, папският пратеник до Борис през 879 г.
. 763
5. Разказът за преместването на българското тържище от Цариград в Солун............................
767
6. Известията на византийските хронисти за първия поход на Симеон против
Цариград 913 г..................... 772
879
7. Известията за опита на цар Симеон да се сроди с цариградския двор.............................
777
8. Писмо 6-о на патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон.......
783
9. Първото писмо на император Роман Лакапин до цар Симеон ... 793
10. За въстанието в България в 930 г................ 800
11. Писмото на цариградския патриарх Теофилакт до българския цар Петър............................
804
12. Известията за българите в житието на св. Никола Метаноите ... 810
13. За смъртта на цар Гаврил-Радомир в чудесата на св. Димитър Солунски...........................
817
14. Кой е бил Черноризец Храбър................ 820
15. Родов и хронологичен списък на българските господари от първото
царство.......................... 829
БИБЛИОГРАФИЯ
I. Извори .......................... 832
II. Литература........................ 838
III Показалец на собствените имена............. 848