Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
1. Грѣшкитѣ около личностьта на Алусиана
(Къмъ стр. 60)
Съ име Алусианъ както въ българската история, тъй и въ византийската е известна само една личность — вториятъ синъ на българския царь Иванъ-Владислава (1015—1018), обаче още неговитѣ съвременници сѫ бъркали неговото потекло. Така Михаилъ Пселлъ погрѣшно пише, че Алусианъ билъ единъ отъ синоветѣ на Аарона, като при това бележи: „тоя (Ааронъ) бѣ станалъ царь на народа”, [1] разб. български, защото Ааронъ, братътъ на царь Самуила (997—1015), никога не е бивалъ български царь. [2] Отъ М. Пселла тая сѫщата грѣшка минала у Скилица-Кедрина и у Зонара, [3] които, очевидно, сѫ се ползували отъ него за дадената епоха, а отъ тѣхъ пъкъ преминала у новитѣ историци, които внесоха и друго едно заблуждение.
Така, Г. Шльомберже пише : „Самуилъ сѫщо така погубилъ неговитѣ (на Аарона) деца. Само двама се спасили, които се казвали Иванъ-Владиславъ и Алусианъ, наричанъ още Спендославъ (Spendoslav). Първиятъ, казва Скилица, който впрочемъ споменува само него билъ избавенъ отъ яростьта на Самуила отъ собствения синъ на последния, Романа-Радомира. Вториятъ, тогава още дете, билъ занесенъ тайно въ Цариградъ, гдето дълго време живѣль непознатъ”. [4]
1. М. Psellus,
ib., pr 63, 33— 64, 1:
2. Тукъ ще трѣбва да споменемъ, че Матей Едески съ името Алусианъ нарича или Аарона, Самуиловия братъ (вж. Chronique, сар. 27, р. 34. — Ср. В. Н. Златарски, История на българ. държава, т. I, ч. 2, стр. 666—667), или самия Самуилъ (ib., сар. 28, р. 35; сар. 36. р, 40. — В. Н. Златарски, п. т., стр. 675), и затова Алусианъ се явява у него български souverain и roi; само въ сар. 102, р. 164 Матей говори за сѫщинския Алусианъ, но все пакъ го нарича roi des Bulgares. Вж. В. Н. Златарски, Една датирана приписка на гръцки отъ срѣдата на XI. вѣкъ. Byzantinoslavica, I (1929), стр. 30.
3. Skуl.-Cedr., ib., p. 531, 9-10. — Zonaras, ib., p. 146, 31-32.
4. G. Schlumberger, L'Épopee byzantlne, vol. I. Paris, p. 606—607 — Сѫщата грѣшка усвоилъ и Йор. Ивановъ, Произходътъ на царь Самуиловия родъ, Сбор. В. Н. Златарски, София, 1925, стр. 59—69.
486
Всички тия
комбинации на Шльомберже оставатъ безпредметни въ сегашно време, първо, защото и
Скилица-Кедринъ, и Зонара [1] изрично твърдятъ, че следъ убийството на Аарона
цѣлиятъ му родъ
билъ погубенъ съ изключение само на Иванъ-Владислава, който
билъ спасенъ отъ Самуиловия синъ, Гавриилъ-Радомира, и, второ, защото отъ
Виенския преписъ (№ 74) на Скилицовата хроника се установява окончателно, че
Алусианъ билъ вториятъ синъ на Иванъ-Владислава. [2]
Сѫщо така и твърденията на Шльомберже, 1. какво Алусианъ се наричалъ Spendoslav и 2. какво той още като дете билъ отведенъ въ Цариградъ тайно, не могатъ да се приематъ, защото подобни известия не намираме у споменатитѣ двама византийски хронисти. Първото твърдение е могло да се породи у Шльомберже по нѣкое недоразумение при четенето на фразата у Зонара:
[3], въ която
подъ първото име той ще да е разбиралъ предполагания отъ него Алусианъ, а подъ
второто — Иванъ-Владислава, когато наречието
— нѣма да говоримъ за цѣлата
конструкция на фразата — ясно показва, че тукъ се говори само за една личность
съ двойно име, и то за Иванъ-Владислава, като
, погрѣшно стои вмѣсто
, или
, както е у Скилица; впрочемъ сѫщата грѣшка се срѣща и въ други преписи на
Скилица. [4] Що се отнася до второто твърдение, то въ него Шльомберже се
намиралъ подъ влиянието на Lebeau, който пише: „Алусианъ, вториятъ синъ на
Аарона и братъ на Ладислава, последенъ български царь, билъ спасенъ отъ
убийството, което чичо му Самуилъ бѣ извършилъ надъ семейството му, още когато
той билъ въ люлка. Възпитанъ въ Цариградъ отъ хора, запознати съ неговия
произходъ (renaissance), самъ той узналъ тая тайна едва тогава, когато билъ на
възрасть да я пази. Бидейки съвсемъ неизвестенъ, той се издигналъ чрезъ своитѣ
способности, билъ направенъ патриций и управитель на Теодосиуполь въ Армения”.
[5] Lebeau не посочва, отде е черпалъ тия сведения за Алусиана; но понеже не ги
намираме въ никои византийски или други извори, то тѣ трѣбва да се признаятъ за
негови собствени догадки.
1. Skyl.-Cedr., ib., p. 435, 17–22. — Zonaras, ib. 110, 24-29.
2. Skyl.-Cedr., ib., p. 469, 11 et 470, 6; Prokić, п. т., стр. 33, § 46 и 34, § 49. — Вж. сѫщо В. Н. Златарски, История на българ. държава, п. т., стр. 676—678.
3. Zonaras, ib., p. 110, 27-2?.
4. Вж. В. Prokić, п. т., стр. 29, § 10.
5. Lebeau, Histoire du Bas-empire, edit. par M. De Saint-Martin. t. XIV, Paris 1834, p. 299—300.