Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

2. Участвувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при отбраната на Солунъ противъ Алусиана въ 1040 г. ?

(Къмъ стр. 66)

Като съпоставя разказа на скандинавскитѣ саги за участието на Харалдъ Хардрада въ усмирението на възстанието на Петра Дѣлянъ подъ надсловъ „нашествието на нѣкакви-си езичници въ предѣлитѣ на византийската империя” [1] съ разказа на Скилица-Кедрина за нападението и обсадата на Солунъ отъ българитѣ подъ началството на Алусиана въ 1040 год., [2] В. Г. Васильевски дохожда до заключение, че първиятъ разказъ се отнася къмъ това последното събитие.

Главното доказателство на Васильевки се заключава въ това, че при отблъсването на българското нападение срещу Солунъ, споредъ Скилица-Кедринъ, участвувалъ нѣкакъвъ-си особенъ родъ войска, единъ пѫть споменатъ на страницитѣ на византийската история, който никога не се явявалъ нито преди, нито следъ Харалда. Това е изразътъ: , [3] т. е. „вмѣстѣ съ Солунянами находился отрядъ  в е л и к о – с е р д н ы х ъ”, иначе храбрыхъ и мужественныхъ, отличаемый отъ туземцевъ; вотъ этотъ отрядъ велико-сердныхъ и есть скандинаво-норманскій отрядъ Гаральда. Вотъ именно это отраженіе враговъ Византийскаго царя отъ стѣнъ Солуни и дало Гаральду титулъ опустошителя и разорителя Болгаріи”. По-нататъкъ, Васильевски извежда, че на византийски езикъ означава воененъ строй отъ 300 до 400, а понѣкога достига до 450 души, което така сѫщо се приближава до броя на хората въ Харалдовата дружина (500), и се спира върху значението на думата , която по своето специфично значение (въ всѣки случай не „великодушни”) предава по-скоро значението на скандинавската дума hardhradhr, или обратно, тая дума е преведена на гръцки , — всичко това показва, че Харалдъ въ 1040 г. билъ въ Солунъ и участвувалъ съ дружината си въ отблъсването на българското нападение. [4]

Обаче въ самия разказъ на скандинавската сага има такива данни, на които Васильевски не спрѣлъ вниманието си. Така, тамъ се говори, 1. че събитието се отнася тъкмо къмъ похода на Михаила IV Пафлагонъ въ 1041 год. за усмирение на българското възстание, а пъкъ при нападението на Алусиана срещу Солунъ императорътъ

1. Вж. тукъ по-горе, стр. 74—75.

2. Вж. тукъ по-горе, стр. 65—66.

3. Skyl.-Cedrenus, ed. Bon. II, р. 532, _10-11.

4. В. Г. Васильевский, Совѣты и разказы и пр., п. т., стр. 336—339. — Отъ сѫщия, Дѣйствительная исторія Гаральда и его Веринговъ въ Константинополѣ. Труды его, т. I, стр. 269—272.

488

набързо избѣгалъ отъ тамъ въ Цариградъ, като оставплъ тамъ дори багажа и касата си; 2. че начело на неприятелската войска стоялъ между другитѣ конунги и единъ слѣпъ, който надминавалъ другитѣ по умъ и билъ надъ всички и надъ цѣлата войска, а това не е могълъ да бѫде другъ, освенъ Петъръ Дѣлянъ, чието ослѣпяване станало, както видѣхме, [1] следъ катастрофата на Алусиана подъ Солунъ; 3. че думитѣ „верингитѣ, които византийскиятъ императоръ извелъ противъ варваритѣ, съставяли най-добрата часть на войската”, право сочатъ на следното мѣсто у М. Пселла:

[2] а тая войска самъ императорътъ повелъ само въ 1041 год., а не въ 1040 г. 4. Наистина, споменуванитѣ въ разказа на сагата „много желѣзни колесници, снабдени съ колелета”, въ които ще трѣбва да видимъ разни военни машини, напомнятъ за „стенобойнитѣ и метателни машини , които имали българитѣ, споредъ Скилица, при обсадата на Солунъ, но това не ни дава право да твърдимъ, че такива сѫщи машини не е могълъ да има и Петъръ Дѣлянъ при Островъ. Най-сетне 5. отъ разказа на „Стратегикона” се ясно види, че не е имало никаква обсада на Солунъ следъ пристигането на Алусиана и, както се каза, такава била необходима за съставителя на чудото, за да вмъкне въ разказа религиозенъ елементъ. [3] Освенъ това авторътъ на разказа за похода на Алусиана противъ Солунъ, който е билъ съ временникъ на Харалда и несъмнено го познавалъ или поне е знаелъ за него, едвали би пропустналъ да спомене за него, ако, наистина, Харалдъ е участвувалъ при отбиването на Алусиана и българитѣ при Солунъ.

Що се отнася до — „велико-сърднитѣ”, то каквото обяснение и да се дава за значението на тая дума, тѣ могатъ да бѫдатъ само — „тѣлохранителитѣ” на Михаила IV, които, споредъ Аталиата, [4] придружавали императора съ пѫтуването му за Солунъ, и които сѫ могли да бѫдатъ отъ сѫщитѣ варяги —  х р а б р и  и  с м ѣ л и  или сѫщитѣ ; тѣ поради прибързаното заминаване на императора за столицата останали въ Солунъ и затова взели участие при отбиването на българитѣ, защото самото нападение е станало наскоро следъ избѣгването на императора отъ Солунъ. Колкото пъкъ до сходството въ единия и другия разкази за появяването на св. Димитра и св. Олафа предъ войската въ сражението, то то, като чисто легендаренъ елементъ, не може да послужи за основа на исторически заключения; твърде е възможно,

1. Вж. тукъ по-горе, стр. 66.

2. М. Psellus, edit. K. Sathas. p. 63, _15-18.

3. Вж. тукъ по-горе, стр. 68—69.

4. М. Attaleiates, ed. Bon., p. 9, _19-22.

489

щото въвеждането на св. Олафа въ сагата да е станало подъ влиянието на разказа за чудото на св. Димитра, който разказъ несъмнено въ 1041 год. вече е билъ съставенъ и е ходѣлъ между населението и който хората на Харалда, както и самъ той, сѫ го чули още въ Солунъ. А пъкъ че българитѣ се обърнали въ езичници у по-късния сагописатель, се лесно обяснява, стига само да се изтъкне, че самитѣ ромеи-съвременници ги наричатъ „варвари” и „скити”. [1]

Всички тия данни и съображения ни даватъ достатъчно основание да не приемемъ мнението на Васильевски, че разказътъ на сагата се отнася къмъ събитията отъ 1040 год., и да отговоримъ на поставения тукъ въпросъ, че Харалдъ Хардрадъ не е взималъ участие при отбиването на българското нападение на Солунъ подъ началството на Алусиана.

1. М. Psellus, ib., p. 62, ₆; 63, _{7, 17}; 65, ₂₇ etc.

[Previous] [Next]

[Back to Index]