Васил Н.
Златарски
История на
българската държава презъ срѣднитѣ
вѣкове. Томъ.
II. България под византийско владичество
(1018—1187)
ПРИТУРКИ
4. Билъ ли е Никифоръ Вотаниатъ архонтъ на Придунавскитѣ градове?
(Къмъ стр. 116)
Византийскитѣ извори отбелязватъ, че въ 1064 год. „архонти на градоветѣ по Истъръ” били магистеръ Висилий Апокапъ (Абукабъ) и магистеръ Никифоръ Вотаниатъ. Такова двуначалие въ управлението на отдѣлни области или теми не се е практикувало, па и не могло да се практикува въ Византия, защото би било противно на основния принципъ на нейното темно устройство. Очевидно, щатниятъ архонтъ е билъ въ това време единъ, но кой отъ двамата тия магистри?
У М и х а и л а
А т а л и а т ъ четемъ следното: „когато управляваше градоветѣ по Истъръ
магистеръ Василий Апокапъ и магистеръ Никифоръ, знаменитиятъ Вотаниатъ”;
[2] И
в. С к и л и ц а, който за дадената епоха се ползувалъ главно отъ историята на
М. Аталиата, пише: „когато архонти на градоветѣ около Истъръ бѣха магистеръ
Василий Апокапъ и магистеръ Никифоръ Вотаниатъ”, [3] а И в. З о н а р а
предава думитѣ на своя оригиналъ Скилица така: „архонтитѣ на Приистрийскитѣ
градове, а тѣ бѣха магистеръ Никифоръ Вотаниатъ и магистеръ Василий Апокапъ, се
опитали” и т. н. [4] Ако сравнимъ и тритѣ тия текста, лесно ще се забележи, че,
докато М. Аталиатъ, който се отнася въ своята история съ особено разположение
къмъ Н. Вотаниата, употрѣбилъ сказуемото въ един. ч.
и поставилъ на първо
мѣсто Василия Апокапъ, а на второ Н. Вотаниатъ, Скилица турилъ сказуемото въ мн.
ч., но имената запазилъ въ сѫщия редъ, когато Зонара поставилъ на първо мѣсто Н.
Вотаниата. Като вземемъ подъ внимание взаимнитѣ съотношения на тримата писатели,
а именно, че М. Аталиатъ е послужилъ като главенъ изворъ за
2. М. Аttаlеiаtes, ed. Bon., p. 83, 10–12:
3. Jon. Skylitzes, ed. Bon., II. p. 654, 11-13:
4. Zonaras, ed. Dindorfii, IV, p. 199, 27-29:
494
Скилица при излагане на събитията отъ дадената епоха, а Зонара е парафразиралъ текста на Скилица, нѣма съмнение, че М. Аталиатъ се явява за насъ въ случая като първоизворъ, а оттука и най-авторитетенъ и като съвременникъ.
Ние не можемъ да смѣтаме граматическа грѣшка, гдето М. Аталиатъ поставилъ сказуемото въ един. ч. при наличностьта на две лица въ подлога; очевидно, той е употрѣбилъ тъкмо тая граматическа форма, за да изрази чрезъ нея, че Василий Апокапъ е билъ щатниятъ архонтъ въ Придунавскитѣ градове. Освенъ това, отъ самия контекстъ у Аталиата се ясно види, че той говори за това, което е ставало тъкмо презъ ранна есень на 1064 год., въ момента, когато новитѣ варвари узитѣ въ огромно количество почнали да нападатъ отсамъ Дунавъ, съ които Василий Апокапъ не ще да е билъ въ състояние да се разправи, и затова Никифоръ Вотаниатъ билъ изпратенъ, може би по искането на самия Василия, за времененъ архонтъ — помощникъ въ борбата съ узитѣ. Подобна практика е имало тогава, както показва изпращането на Василия Монахъ, управителя на България, и одринския стратегъ Константина Арианитъ на помощь на архонтъ Михаила Аколутъ въ 1049 год. за действия противъ печенѣзитѣ (вж. тукъ по-горе стр. 91) или пъкъ на сѫщия Константина Арианитъ съ сѫщата цель билъ изпратенъ ректоръ Никифоръ и други пълководци (вж. тукъ по-горе, стр. 99—100). Само при такова обяснение може да стане понятно, защо М. Аталиатъ е поставилъ Н. Вотаниатъ на второ мѣсто; иначе мѫчно може да се обясни това негово пренебрежение къмъ своя любимецъ, когото той навсѣкѫде се старае високо да издигне.
Поради това ние не можемъ да се съгласимъ нито съ Н. Скабалановича, какво подъ управлението на Василия Абукабъ била по-важната тема — дръстърската, и Никифоръ Вотаниатъ управлявалъ тема Сирмий–Бѣлградъ и затова билъ поставенъ у Аталиата на второ мѣсто [1], нито съ Н. Бънеску, който по аналогия съ това, че Василий Монахъ отишелъ на помощь на архонтъ Михаила въ 1049 г., предполага, че въ това време Никифоръ Вотаниатъ билъ дука на България [2], едно, защото ние нѣмаме никакво известие, че Н. Вотаниатъ е заемалъ тая висока и важна длъжность, иначе М. Аталиатъ не би пропустналъ да отбележи това, и, друго, което е много по-важно, защото тъкмо за това време (отъ 1064 до 1067) е известно, кои сѫ били управители на България — Андроникъ Филокалесъ и следъ него въ края на царуването на Константина Дука — Романъ Диогенъ [3].
1. Н. Скабалановичъ, п. т. стр. 228, бел. 3.
2. N. Вănescu, Changements etc., п. т. стр. 71.
3. Вж. тукъ по-горе, стр. 123—124. — Вж. В. Н. Златарски, Политическото положение на северна България и пр., п. т., стр. 29—32.