Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (10181187)

 

 

ПРИТУРКИ

 

6. Симеоново краехълмие Скитско съвещалище

(Къмъ стр. 192)

 

 

Анна Комнина, като описва знаменития походъ на баща си къмъ Дръстъръ, разказва, че Алексий I Комнинъ, следъ като миналъ Верегавския (днеш. Чалѫкавакския) проходъ и се разположилъ на лагеръ при р. Бичина (сег. Голѣма Камчия), печенѣзитѣ нападнали неочаквано ромейската войска, когато се пръснала да събира фуражъ, като едни избили, а други хванали въ пленъ. Следъ това тя продължава:

[3] т. е. на разсъмване автократорътъ бързо пристига въ Плискова и оттамъ се изкачва на  е д н о  к р а е х ъ л м и е,  н а р и ч а н о  С и м е о н о в о, което на мѣстното наречие се именува и  С к и т с к о  с ъ в е щ а л и щ е.

 

Разно се опредѣля, какво трѣбва да се разбира подъ тия две имена, които, очевидно, е носѣло едно и сѫщо мѣсто. Така,  В. Т о м а ш е к ъ,  възъ основа на известието на Идризи, че единъ день пѫть има отъ Преславъ до  М и с и о н о с ъ  (Misionos), единъ старъ и прочутъ градъ, който лежи при политѣ на една издигнатина въ добре напоявана и отлично обработена мѣстность и отъ търговия получава богати приходи, [4] и като счита, че самото име Мисионосъ е

 

 

3. Anna, lib. VII. сар. 3; I, р. 233, 2124.

 

4. W. Tomaschek, Idrs, ib., p. 30.

 

 

497

 

произлѣзло чрезъ метатеза отъ , вижда въ него днешния Шуменъ, а въ високото Шуменско плато, което обгражда тоя градъ отъ западъ и югъ. Но на тая идентификация може да се възрази следното:

 

1. Самото четене Msonos, което Томашекъ предлага за свое, още не е установено, защото арабскиятъ текстъ въ рѫкописитѣ давалъ,както самъ той посочва, и други четения: Mebersnos, Mrsonos и Meskos, така че и самата метатеза си остава проблематична;

 

2. отъ Преславъ до днеш. Шуменъ има 21 клм., които не може да се считатъ за единъ день пѫть (Идризи е пѫтувалъ на кола или на конь);

 

3. отъ текста на Идризи не може да се разбере, въ каква посока отъ Преславъ се е намиралъ тоя Msonos, и

 

4. отъ следващия текстъ на Идризи се вижда, че Msonos се е намиралъ на нѣкакъвъ вжзелъ отъ пѫтища и, ако отъ него до Сливенъ (Jstlifnos) имало единъ день пѫть и 5 дена пѫть до Ловечъ (Lofsa) западно, то ще трѣбва да го търсимъ нейде на западъ отъ Преславъ, а не на северъ въ Шуменъ, градъ съвсемъ затворенъ, отъ който излизатъ пѫтища на изтокъ и североизтокъ.

 

К.  И р е ч е к ъ  пъкъ намира Симеоновия върхъ ( не значи върхъ) въ хисаря на платото надъ самия Шуменъ (ю. ю.-за-падно) [1]. Обаче самиятъ текстъ на Анна казва, че императорътъ стигналъ въ Плиска и  о т т а м ъ  се изкачилъ на Симеоновото краехълмие, а това значи, че, ако подъ това име разбираме Шуменското плато, то Алексий I би трѣбвало да се върне, за да се изкачи на краехълмието нѣщо, твърде мѫчно допустимо, особено като се знае, съ каква голѣма бързина императорътъ извършвалъ похода си. Следователно, последното трѣбва да търсимъ нейде близу до Плиска, и то напредъ по пѫтя му къмъ северъ. Такова краехълмие, а не върхъ, може да бѫде само естествената могила при с. Войвода (предиш. Войвод-кьой), висока 414 м., която въ видъ на усѣченъ правиленъ конусъ така уединено, но величествено се издига с.-из. предъ самата Плиска отдѣлно отъ Делиорманското плато и представя тъкмо краехълмие.

 

Споредъ описанието на К. Шкорпилъ, отъ южнитѣ поли на хълма се виждатъ следи отъ старъ пѫть, който спирално се извива къмъ западъ и достига до източната страна на горната повръхность на хълма. Върху последната, която е почти плоска съ 50 м. въ диаметъръ, се намиратъ остатъци отъ правоѫгълно здание (40x60 крачки), а по периферията на горната плоскость имало ограда, която нѣмала видъ на крепостна стена. Какво е представяло това здание, засега не може да се опредѣли, защото тамъ не сѫ правени раз-

 

 

1. К. Иречекъ, Княжество България, II, стр. 866.

 

 

498

 

копки; обаче, ако се сѫди по намѣрения тамъ материалъ и по градежа, то е било зидано солидно съ дѣлани правоѫгълни блокове и строителенъ камъкъ, залитъ съ хурусанъ. [1] Може би, тая постройка е била нѣкакь свързана съ името на царь Симеона (ако, наистина, трѣбва да видимъ тоя царь), затова и цѣлата могила да е носѣла неговото име; но въ даденото време (XI. вѣкъ) мѣстното българско население го наричало Скитско съвещалище, защото тогава печенѣжкитѣ главатари се събирали тамъ на съветъ.

 

 

1. Вж. Абоба-Плиска, Изв. РАИ, кн. X (1905), стр. 150151.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]