Васил Н. Златарски
История на българската държава презъ среднитѣ векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)

ПРИТУРКИ

7. За езеро Озолимна

(Къмъ стр. 195)

За това езеро Анна Комнина пише следното: „Названата сега отъ насъ Озолимна е най-голѣмото и по диаметъръ, и по периферия езеро, което по своята голѣмина не отстѫпва нито на едно отъ прославенитѣ отъ географитѣ гдето и да било езера. То лежи по-горе отъ Стохълмието , и въ него се вливатъ най-голѣми и най-хубави рѣки. На южната си страна то държи много и голѣми товарни кораби, отъ които става ясно, колко голѣма е дълбочината на езерото. А наречено то било Озолимна, не защото е издавало нѣкоя лоша и тежка миризма, а защото нѣкога-си пристигнала на езерото хунска войска (тия хуни простиятъ езикъ нарича узи) и се разположила на лагеръ по стръмнитѣ му брѣгове. Оттогава това езеро било наречено  У з о л и м н а   съ прибавка, мисля, на гласната ; впрочемъ въ старитѣ паметници не е намѣрено, да е дохождала хунска войска тамъ, но при самодържеца Алексия, следъ като се стекоха тамъ всѣкакви отвсѣкѫде (хора), дадоха името на мѣстото. Тъкмо това, което ние разказваме за пръвъ пѫть за езерото, трѣбва да се каже, за да покажемъ, че при самодържеца Алексия презъ времето на многото му и навсѣкѫде походи мѣстата получили много названия било отъ само себе си, било отъ нападащитѣ врагове. Сѫщото нѣщо, научавамъ се, било и при македонския царь Александра; по негово име били наречени и Александрия въ Египетъ, и Александрия въ Индия, а знаемъ, че Лизимахия била наречена по името на Лизимаха, единъ отъ военачалницитѣ му. И тъй, не бихъ се очудвала, ако и императоръ Алексий, съревнувайки Александра, понѣкога давалъ на мѣстата нови имена споредъ народитѣ, които или сѫ го нападали, или сѫ били викани отъ него на помощь, а понѣкога и отъ себе си за споменъ на собственитѣ си подвизи”. [2] Възъ основа на това описание на Анна още Ю. Венелинъ, който

2. Anna, Mb. VII, сар. 5; I, p. 242, ₁₈—243, ₉.

499

впрочемъ не е съгласенъ съ Аниното тълкуване на името Озолимна, а го приема за славяно-българско, което, споредъ него, значи  С о л е н о  е з е р о, пръвъ посочи, че Озолимна е известното у Плиния езеро  H a l m y r i s   или сегашното езеро Расимъ при устието на Дунавъ въ Добруджа. [1] — Ф. Брунъ обаче отхвърли мнението на Венелина и прие, че Озолимна е Днепровскиятъ лиманъ, [2] но това е погрѣшно, защото той неправилно опредѣля мѣстонахождението на Стохълмието при развалинитѣ на стария градъ Олвия, когато то се намира на Балканския полуостровъ, въ североизточна България; [3] нѣма вече да говоримъ за това, че въ даденото време степитѣ по Днепъръ държали куманитѣ и, ако тѣ сѫ притиснали печенѣзитѣ въ Днепровския лиманъ, то нѣмало защо тѣ да се връщатъ въ земята си, както за това пише сѫщата Анна; освенъ това, ако печенѣзитѣ сѫ били тъй далечъ отблъснати, какъ тѣ сѫ могли веднага следъ оттеглянето на куманитѣ и на Алексия I отново да нахлуятъ на Балканския полуостровъ и да достигнатъ до крепостьта Маркелли въ южна България? [4]

Нѣма съмнение, че при изричното твърдение на Анна, че езерото се намирало по-горе, т. е. северно отъ Стохълмието, и че то имало стръмни брѣгове, въ които, очевидно, трѣбва да видимъ Баба-дагскитѣ издигнатини, които се надвисватъ надъ езерото, — опредѣлението на Ю. Венелина засега се явява най-приемливо. Що се отнася до обяснението, което Анна дава за произхода на името Озолимна, то колкото и да се показва на пръвъ погледъ натегнато, все пакъ увѣрението ѝ, какво въ царуването на баща ѝ сѫ били дадени нови имена по името на народи, които сѫ го нападали, или сѫ били викани отъ него на помощь, ни дава достатъчно основание да приемемъ, че, наистина, това име се е явило при Алексия I Комнинъ, и то отъ името на поселилитѣ се на първо време тамъ узи, [5] защото то нийде повече не се срѣща преди и следъ дадената епоха.

1. О Соляномъ озерѣ Гальмирисъ, въ Чтенія въ Москов. Об-ствѣ Исторіи и древн. росс. за 1847, № 6 стр. 19—46.

2. Вж. Черноморье, т. I, стр. 19—21.

3. Вж. W. Tomachek, Idrîsî, п. т., стр. 27. — С. Jireček, Das christliche Element etc, стр. 86—87; cp. ПСп. кн. 52—56 (1898), стр. 262; ср. тукъ по-горе, стр. 96.

4. Напоследъкъ се появи още едно опредѣление за мѣстонахождението на това езеро — на N. Gramаdа, който го отъждествява съ Ezerele jalomnitzei въ блатата между двата рѫкава на Дунавъ близу до Силистра. Вж. статията му “Озолимна, положение, произходъ на името” (на ромънски) въ Cordul Cosminului, Cernaaisi 2—3 (1927), pp. 85—97. Тая статия не ми е достѫпна, но, споредъ мнението на проф. Н. Бънеску, това опредѣление било несполучливо. Вж. Byzantion IV (1927—28), р. 505.

5. Вж. В. Н. Златарски, Какъвъ народъ се разбира и пр. п. т. стр 77 и бел. 2.

[Previous] [Next]

[Back to Index]