Съдържание
I. Епоха на възстанията.
1. У р е д б а т а н а Б ъ л г а р и я и п о л о ж е н и е т о н а б ъ л г а р с к и я н а р о д ъ п р е з ъ п ъ р в и т ѣ г о д и н и с л е д ъ п о к о р е н и е т о. — Грамотитѣ на императоръ Василия II Българоубиецъ за положението на българския народъ следъ покорението. — 1. Договорътъ, сключенъ при покорението на България споредъ грамотитѣ на Василия II. и главното му условие: териториалната недѣлимость на българскитѣ земи, стр. 1—6. — 2. Първиятъ императорски намѣстникъ-управитель на България, Давидъ Арианитъ, и значението на титлата му „пълномощенъ стратегъ” и „катепанъ” на България, стр. 6—11. — 3. Какво се е разбирало въ XI. вѣкъ подъ името „България”, стр. 11—16. — 4. Положението на българската църква следъ покорението, споредъ грамотитѣ на Василия II: признание автокефалностьта на Охридската архиепископия и възстановяване диоцеза на българската църковна область, стр. 17—20. — 5. Правата и привилегиитѣ на българския архиепископъ, стр. 20—26. — 6. Вътрешното самоуправление на българитѣ, стр. 26—28. — 7. Защо Василий II не само не унищожилъ българската църковна независимость, но и запазилъ нейния нациоиаленъ характеръ и я възстановилъ въ нейнитѣ етнически граници, а на българитѣ оставилъ вѫтрешното имъ самоуправление и на българскитѣ земи гледалъ като на нѣщо цѣло, отдѣлно, стр. 28—33. — 8. Положението на българския народъ следъ смъртьта на Василия II и съдбата на законния наследникъ на българския престолъ, стр. 33—36. — 9. Влошаване положението на българитѣ отъ нападенията на печенѣзитѣ, отъ грабежитѣ на власитѣ, отъ физически бедствия и отъ военно-административнитѣ и финансови власти, стр. 30—41 ..................... 1—41
2. В ъ з с т а н и е т о н а П е т р а Д ѣ л я н а в ъ 1040—41 год. — 1. Посягане върху националния характеръ на българската архиепископия и неговото въздействие, стр. 41—44. — 2. Идеята за възстание и появяването на Петра Дѣлянъ; кой е билъ Петъръ Дѣлянъ, стр. 44—50.—3. Поводътъ за възстание: замѣна на поземления данъкъ съ пари; обявяването на възстанието въ Бѣлградъ въ 1040 г., стр. 50—51. — 4. Първитѣ успѣхи на П. Дѣляна и несполучливиятъ опитъ за потушаване на възстанието; възстанието въ Драчката тема начело съ воевода Тихомира; двоеначалие въ възстанието и издигането на П. Дѣляна за водачъ на възстаницитѣ, стр. 51—54. — 5. Действията на една часть отъ възстанницитѣ къмъ Прѣспа, а П. Дѣлянъ — къмъ Солунъ; присъединението на
XIV
Мануила Иваца къмъ него, стр. 55—56. — 6. Разпространението на възстанието въ Драчката тема, Тесалия, Еллада и въ Навпактската тема, стр. 56—58. — 7. Упадъкъ въ ентусиазма на възстаницитѣ: челникъ Литовой Диаволитъ и загубата на кр. Димитриада; воевода Антимъ и действията му въ Еллада, стр. 58—59. — 8. Появяването на Алусиана въ лагера на П. Дѣляна; кой е билъ Алусианъ, стр. 59—64. — 9. Разцепление въ българската войска и несполучливиятъ походъ на Алусиана срещу Солунъ, стр. 64—68. — 10. Сетнинитѣ отъ поражението при Солунъ: ослѣпяването на П. Дѣляна и бѣгството на Алусиана при императора, стр. 68—70. — 11. Приготовленията на им-ръ Михаила IV Пафлагонъ за противодействия на възстаницитѣ; кой е билъ Харалдъ Хардрадъ, стр. 71—74. — 12. Походътъ на Михаила IV заедно зъ Харалдъ Хардрада и усмирението на възстанието въ 1041 год., стр. 74—80. — 13. Положението на българитѣ следъ усмирението на възстанието и участието имъ въ другитѣ по литически движения на Балканския полуостровъ. Бунтътъ на на Георги Манякъ, нашествието на руситѣ и бунтътъ на Лава Торникъ, стр. 81—88 .......................... 41—88
3. Н а ш е с т в и я т а н а п е ч е н ѣ з и, м а д ж а р и и у з и. — 1. Движенията на печенѣзитѣ на западъ; вѫтрешнитѣ имъ размирици: борбата на Тираха съ Кегена и поселяването на последния съ две племена въ северна България, стр. 88—90. — 2. Предизвиканиятъ отъ Кегена Тирахъ нахлува съ своитѣ печенѣзи въ северна България въ 1048 год.; победата на ромеитѣ надъ печенѣзитѣ и поселението на последнитѣ около Срѣдецъ, Нишъ и на Овче поле, стр. 90—93. — 4. Бунтътъ на изпратенитѣ съ 15 хиляди печенѣзи въ Азия противъ турцитѣ-селджуци четирма печенѣжки главатари, връщането имъ въ Европа и окончателното имъ поселение въ източната половина на северна България, стр. 93—96. — 5. Нападенията на печенѣзитѣ въ южна България и особено нахлуването имъ въ Тракия презъ 1049 г. и несполучливитѣ опити на византийскитѣ пълководци за отблъсването имъ, стр. 96—101. — 6. Сражението при Одринъ въ 1050 г. и значението му; появяването на печенѣжки отреди при Цариградъ. стр. 101—104. — 7. Отблъсването на печенѣзитѣ отъ Никифора Вриений и поражението имъ при Голое и Топлицосъ, стр. 104—106. — 8. Новъ опитъ за окончателното прогонване на печенѣзитѣ и поражението на ромеитѣ при Преславъ; сключването на миръ съ печенѣзитѣ за 30 години въ 1053 г.; значението на 5-годишната византийска и печенѣжка война за българитѣ, стр. 106—110. — 9. Нашествието на маджаритѣ въ северо-западнитѣ български области и походътъ на Исаака I Комнинъ противъ тѣхъ и нарушилитѣ мирния договоръ печенѣзи; победата надъ последнитѣ и възстановявянето на византийската власть въ северна България съ учредяване на „тема на Придунавскитѣ градове” или „Паристрионъ”, стр. 110—114. — 10. Нашествието на узитѣ на Балканския полуостровъ въ 1064 г. и неговиятъ печаленъ край, стр. 114—119 .................... 88—119
4. В т о р о г о л ѣ м о в ъ з с т а н и е н а б ъ л г а р и т ѣ в ъ 1072 г. и у ч а с т и е т о и м ъ в ъ д р у г и п о л и т и ч е с к и д в и ж е н и я. — 1. Положението въ България следъ възстанието на
XV
П. Дѣляна: българскитѣ архиепископи и намѣстници-управители и тѣхната дейность презъ 7-ия и 8-ия десетъкъ на XI. вѣкъ, стр. 119—127. — 2. Положението и сѫдбата на членоветѣ отъ последния български царски родъ въ Византия, стр. 127—137. — 3. Назрѣване и подготвяне на това възстание отъ българскитѣ първенци начело съ Георгия Войтѣха подъ влиянието на маджарското нашествие въ България презъ 1076 г., стр. 137—140. — 4. Избирането на Константина Бодинъ за български царь и прогласяване на възстанието въ 1072 г. въ Призренъ, стр. 140—142 — 5. Несполучливиятъ опитъ на българския намѣстникъ-управитель, Никифора Карантинъ, да потуши възстанието още въ самото му начало, стр. 142—143. — 6. Несмисленото водене на възстанието: поражението на воевода Петрила при Костуръ; завземане на Скопие отъ намѣстникъ-управителя Михаила Саронитъ; поражението на Бодина при Таонионъ и сетнинитѣ отъ него, стр. 143—147. — 7. Назначението на Никифора Вриений за намѣстникъ-управитель на България и потушаването на възстанието; причинитѣ за неуспѣха на възстанието, стр. 147—149. — 8. Сетнинитѣ отъ възстанието: засилване на ромеизацията въ западна България — въ градоветѣ Триадица-Срѣдецъ, Велбуждъ, и пренасяне мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ мънастъря му въ Срѣдецъ, стр. 149—153. — 9. Положението въ Паристрионъ и назначението на българина Нестора за неговъ управитель; бунтъ въ Паристрионъ, участието въ него на Нестора и неговиятъ край, стр. 154—159. — 10. Бунтоветѣ на Никифора Вриения и Никифора Василаки и нашествието на печенѣзи и кумани въ южна България, стр. 159—162. — 11. Възстанието на павликянина Лека въ София и на българина Добромира въ Месемврия при помощьта на печенѣзи и кумани; неговиятъ неуспѣхъ, стр. 162—166 ................................ 119—166
II. Епоха на ромеизацията.
1. П ъ р в о т о н о р м а н с к о н а ш е с т в и е н а Б а л к а н с к и я п о л у о с т р о в ъ и в ъ з с т а н и е т о н а п а в л и к я н и т ѣ в ъ ю ж н а Б ъ л г а р и я. — 1. Причини и поводъ за нашествието на норманитѣ въ 1081 г. и мѣркитѣ на Алексия I Комнинъ противъ него, стр. 167—170. — 2. Нападението на Роберта Гюискара и обсадата на Драчъ; първитѣ несполучливи опити на ромеитѣ за отблъскването му, стр. 170—172. — 3. Критичното положение на Алексия I и опититѣ му да въорѫжи враговетѣ на норманския владѣтель противъ него, стр. 172—174. — 4. Успѣхитѣ на норманитѣ начело съ Боемунда, сина на Роберта, въ българскитѣ югозападни земи; поражението му при Лариса и сетнинитѣ отъ него, стр. 175—177. — 5. Новитѣ успѣхи на Р. Гюискара и неговата неочаквана смърть; краятъ на първото норманско нашествие, стр. 177—178. — 6. Значението на норманското нашествие за българитѣ и възстанието на павликянитѣ начело съ Травла въ Бѣлятово, стр. 178—182. — 7. Мирното поселение на узи въ Добруджа, стр. 182—184. — 8. Разширение на павликянското възстание и усмирението му презъ 1086 г. съ отблъсването на печенѣзитѣ и узитѣ отвѫдъ Стара-планина, стр. 185—187 ...... 167—187
XVI
2. В ъ д в о р е н и е с п о к о й с т в и е н а Б а л к а н с к и я п о л у о с т р о в ъ: у н и щ о ж е н и е н а п е ч е н ѣ з и т ѣ, о т б л ъ с в а н е н а к у м а н и т ѣ и у с м и р е н и е н а с ъ р б и т ѣ. — 1. Нашествието на маджаритѣ въ съюзъ съ печенѣзи и кумани въ южна Тракия и поражението имъ при кр. Кули въ 1087 г., стр. 187—190. — 2. Походътъ на Алексия I Комнинъ противъ печенѣзитѣ отвъдъ Стара-планина презъ 1088 г. и неговиятъ несполучливъ край; ролята на куманитѣ въ него, стр. 190—195. — 3. Настъпателното движение на печенѣзитѣ въ Тракия презъ 1089 год. и спирането му чрезъ сключване на миренъ договоръ, стр. 195—197. — 4. Печенѣзитѣ нарушаватъ мира и насочватъ нападенията си къмъ Одринъ; напразнитѣ опити на Алексия I да ги задържи, стр. 197—198. — 5. Новитѣ движения на печенѣзитѣ къмъ столицата въ 1090 г. и несполучливитѣ опити на ромеитѣ за отпоръ, стр. 198—199. — 6. Селджукскиятъ пиратъ Чаха въ Мраморно море, а печенѣзитѣ въ околноститѣ на с. Русионъ и поражението имъ при Цурулъ, стр. 199—201 — 7. Настъпването на печенѣзитѣ въ 1091 г. къмъ Хировакхи; новото имъ поражение и тържеството на Алексия I Комнинъ, стр. 201—202. — 8. Преговоритѣ на Чаха съ печенѣзитѣ за съвмѣстно нападение на Цариградъ и старанията на Алексия I за ощетяването му, стр. 202—204. — 9. Ромео-куманскиятъ съюзъ и знаменитото сражение на 29. априлъ 1091 г. при хълма Левунионъ, стр. 204—208. — 10. Сетнинитѣ отъ това сражение: унищожението на печенѣжката опасность, мирнитѣ отношения съ куманитѣ и възстановяване византийската власть въ Паристрионъ, стр. 208—210. — 11. Появяване на Лъже-Диогена и походътъ му съ куманитѣ противъ Цариградъ, стр. 210—212. — 12. Разпоредбитѣ на Алексия I за противодействие на куманитѣ, стр. 212—213. — 13. Нахлуването на куманитѣ въ южна Тракия начело съ Лъже-Диогена и обсадата на Одринъ, стр. 214—215. — 14. Акцията на Алакасевса и пленяването и ослѣпяването на самозванеца въ кр. Пуца, стр. 215—217. — 15. Сражението при Таврокомъ и пълното поражение и изгонване на куманитѣ отъ Балканския полуостровъ, стр. 217—219. — 16. Положението въ северна България следъ оттеглянето на куманитѣ и походитѣ на Алексия I противъ сърбитѣ, стр. 219—221 ................... 187—221
3. П р е м и н а в а н е н а к р ъ с т о н о с ц и т ѣ о т ъ п ъ р в и я п о х о д ъ п р е з ъ б ъ л г а р с к и т ѣ з е м и и в т о р о т о н о р м а н с к о н а ш е с т в и е. — 1. Обръщане на Алексия I Комнинъ къмъ западно-европейскитѣ държави за помощь противъ турцитѣ и възникване на идеята за кръстоносенъ походъ, стр. 222—224. — 2. Преминаване на Валтера Голтакъ и дружината му презъ българскитѣ земи въ 1096 година и сблъскането имъ съ населението на Бѣлградъ и Нишъ; мирното имъ пътуване презъ Срѣдецъ, Пловдивъ и Одринъ до Цариградъ, стр. 224 — 226. — 3. Пристигането на Петра Амьенски съ опълчението си въ Бѣлградъ и мирното му посрѣщане отъ българския намѣстникъ-управитель Никита Карики въ Нишъ, стр. 226—229. — 4 Сблъскването на кръстоносцитѣ съ жителитѣ на Нишъ и враждебнитѣ действия при заминаването имъ отъ тоя градъ, стр. 229—232. — 5.
XVII
Пратеницитѣ на Алексия I до Петра и мирното пътуване на кръстоносцитѣ презъ Срѣдецъ и Пловдивъ за Одринъ и оттамъ къмъ Цариградъ, стр. 232—234. — 6. Преминаването на кръстоноснитѣ опълчения на Готфрида Лотарингски и на Боемунда Тарентски, а сѫщо и на Раймунда графъ тулузски и Стефана, графъ блуаски и шартърски, презъ българскитѣ земи, стр. 234—239. — 7. Причинитѣ, целитѣ и подготовката на второто норманско нашествие, стр. 239—242. — 8. Предварителнитѣ приготовления на Алексия I презъ 1105—1106 г. и нападението на Боемунда на Балканския полуостровъ, стр. 242—244. — 9. Отбраната на ромеитѣ и успѣхитѣ на норманитѣ; успѣшнитѣ действия на ромеитѣ при кр. Милонъ, стр. 244—248. — 10. Стѣсненото положение на Боемунда поради измѣната на нѣкои отъ рицаритѣ му и преговоритѣ му съ Алексия I за миръ, стр. 248—250. — 11. Сключването на мира на 2. септемврий 1108 г. и условията му; причинитѣ за неуспѣха на Боемунда Тарентски, стр. 250—252 ....................... 222—252
4. В ъ т р е ш н о т о п о л о ж е н и е в ъ Б ъ л г а р и я в ъ к р а я н а XI. и н а ч а л о т о н а XII. в ѣ к ъ в ъ в р ъ з к а с ъ д е й н о с т ь т а н а Т е о ф и л а к т а О х р и д с к и. — 1. Намѣстници-управители на България презъ дадената епоха, стр. 252—262. — 2. Българскитѣ архиепископи и назначението на Теофилакта за охридски архиепископъ, стр. 262—273. — 3. Държането на византийскитѣ чиновници въ България, стр. 273— 275. — 4. Архиепископъ Теофилактъ се противопоставя на фискалната власть, стр. 276—275. — 5. Борбата на Теофилакта съ главния български бирникъ Иасита и враждебнитѣ му отношения съ българския управитель Ивана Таронитъ, стр. 286—292. — 6. Безнаказанитѣ действия на Иасита въ България, стр. 292—296. — 7. Бунтътъ на парика Лазара и на монаха-разпопъ, стр. 296—304. — 8. Отнемане на църковнитѣ селяни и подстрекаването имъ да бѣгатъ отъ църковнитѣ земи, стр. 304—306. — 9. Теофилактъ търси защита у патриархъ Николая II, великия доместикъ Адриана и кесаря Никифора Вриений, стр. 306—309. — 10. Посещение на западнитѣ области отъ императора и подобрение въ положението на Теофилакта: уволнение на Ив. Таронита, отстранение на Иасита отъ България и анкета върху дѣлата имъ противъ архиепископа, стр. 309—314. — 11. Старанието на Теофилакта да оправи това, което по-рано било направено незаконно и несправедливо, и да си върне това, което му било отнето, стр. 314—322. — 12. Ходатайството на Теофилакта за облекчение тягобитѣ на народа; войнишкиятъ наборъ въ Охридско, стр. 322—325.— 13. Възвръщане правото на църквата да владѣе с. Могила, а на архиепископа — да събира каноничния данъкъ, стр. 325—328. — 14. Защита правата и автономията на Охридската църква спрямо Цариградската патриаршия, стр. 329—331. — 15. Отношения на епископитѣ въ архиепископията и частно на срѣдешкия епископъ къмъ Теофилакта, стр. 331—346. — 16. Душевното състояние на Теофилакта презъ последнитѣ дни на живота му и неговиятъ край, стр. 346—350. — 17. Преемницитѣ му и тѣхната дейность, стр. 350—352. — 18. Богомилското движение и неговитѣ успѣхи презъ дадената епоха, стр. 352—358. — 19.
XVIII
Ересиархъ Василий, неговата дейность и борбата на Алексия I Комнинъ съ него, стр. 358—360. — 20. Залавянето на ересиарха и ученицитѣ му, тѣхното осѫждане и живоизгората на Василия, стр 360—365. — 21. Богомилството следъ смъртьта на ересиарха, стр. 365—366 ............. 252—366
5. С ъ б и т и я т а н а Б а л к а н с к и я п о л у о с т р о в ъ, р е с п. в ъ б ъ л г а р с к и т ѣ з е м и, п р и п р и е м н и ц и т ѣ н а А л е к с и я I К о м н и н ъ — 1. Последното нахлуване на печенѣзитѣ въ северна и южна България презъ 1123 г., отблъсването имъ отъ Ивана II Комнинъ и поселение на остатъцитѣ имъ въ българскитѣ земи, стр. 366—370. — 2. Възстанието на сърбитѣ начело съ великия жупань Бѣла-Урошъ, стр. 370—371. — 3. Маджарско и отношенията на Византия къмъ него при Ивана II Комнинъ, стр. 371 — 376. — 4. Преминаването на кръстоносцитѣ отъ втория походъ презъ Балканския полуо-въ, стр. 376—384. — 5. Нахлуването на куманитѣ въ северна България въ 1148 г., стр. 384—386. — 6. Войнитѣ на Мануила I Комнинъ съ нормани, сърби и маджари, стр. 386—394. — 7. Дветѣ нападения на куманитѣ въ северна България презъ 1154 и 1160 г., стр. 394—396. — 8. Маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи въ 1166 г. и походътъ на ромеитѣ въ Маджарско отъ юго-източнитѣ му граници, стр. 396—399. — 9. Общъ прегледъ върху положението на българския народъ презъ времето на Ивана II и Мануила I Комнини, стр. 399—409 ................... 366—409
III. Борба за освобождение.
1. П о д г о т в я н е и о б я в я в а н е н а в ъ з с т а н и е т о. — 1. Разказитѣ на Никита Акоминатъ и на Георгия Акрополитъ за началото на възстаническото движение, стр. 410—416. — 2. Етническиятъ съставъ на възстанието, стр. 416—419. — 3. Инициаторитѣ на възстанието: българскитѣ първенци-воеводи и тѣхната роля въ северна България, стр. 419—422. — 4. Външни и вѫтрешни влияния за възникване идеята за възстание: а) маджарското нахлуване въ северо-западнитѣ български земи и отцепването на Сърбия отъ империята и б) сравнителното спокойствие въ северна България и повдигане благосъстоянието на населението ѝ къмъ срѣдата на XII. вѣкъ, стр. 422—425. — 5. Избиране водачи на възстанието — братята Петъръ и Асѣнь и тѣхната първоначална дейность: опитътъ имъ да повдигнатъ и влашкото население и тѣхната цель, стр. 425—430. — 6. Събитията въ империята — норманското нашествие и свалянето на Андроника I Комнинъ — и използуването имъ отъ Петра и Асѣня за окончателното подготвяне на възстанието, стр. 430—433. — 7. Отблъсването на норманитѣ и годявката на Исаака II Ангелъ за дъщерята на маджарския краль, стр. 433—434. — 8. Сраженето при Димитрина и отиването на Петра и Асѣня въ лагера на Исаака II Ангелъ въ Кипсела и неговата цель; смисъльтъ на тѣхнитѣ искания; връщането имъ въ северна България и обявяването на възстанието презъ есеньта на 1185 год., стр. 434—441 .............. 410—441
XIX
2. Р а з в и т и е т о н а в ъ з с т а н и е т о и н е г о в и я т ъ б л а г о п о л у ч е н ъ к р а й. — 1. Разпространение на възстанието и прогласяване Петра за български царь; първитѣ успѣхи на възстаницитѣ, стр. 441—443. — 2. Първитѣ опити за усмирение на възстанието, стр. 443—445. — 3. Бунтътъ на Алексия Вранà и значението му за българското възстание, стр. 445—448. — 4. Първиятъ походъ на Исаака II Ангелъ въ северна България противъ възстапицитѣ и неговиятъ резултатъ; впечатлението въ Цариградъ отъ него, стр. 448—453. — 5. Петъръ и Асѣнь при куманитѣ и условията за военна помощь на последнитѣ, стр. 453—456. — 6. Връщането на двамата братя въ България съ съюзна куманска войска и тѣхнитѣ действия, стр. 456—458. — 7. Вториятъ походъ на Исаака II Ангелъ противъ възстаницитѣ; сражението при Лардея и значението му за по-нататъшното развитие на възстанието, стр. 458—463. — 8. Третиятъ походъ на императора презъ Срѣдецъ за северна България, неговата цель и резултатитѣ отъ него, стр. 464—466. — 9. Възобнова на военнитѣ действия и обсадата на Ловечъ — мирниятъ договоръ въ 1187 год.; неговитѣ условия: признание независимостьта на северна България заедно съ северно-тракийското Загорье, стр. 466—472. — 10. Подготвяне и обявяване църковната автономна независимость на освободена България чрезъ прогласяването на новорѫкоположения търновски митрополитъ за български архиепископъ, стр. 472—477. — 11. Коронясването на Асѣня I въ Търново за пръвъ български законенъ и отъ църквата осветенъ царь на възобновеното (второ) българско царство, стр. 477—483 ............................. 441—483
Притурки:
1. Грѣшкитѣ около личностьта на Алусиана ........... 485—486
2. Участвувалъ ли е Харалдъ Хардрадъ при отбраната на Солунъ противъ Алусиана въ 1040 г. ........... 487—489
3. За поражението на ромеитѣ при крепость Диакене ........... 489—493
4. Билъ ли е Никифоръ Вотаниатъ архонтъ на Придунавскитѣ градове ........... 493—494
5. За бунта на Добромира въ Месемврия и на Лека въ Срѣдецъ ........... 495—496
6. Симеоново краехълмие — Скитско съвещание ........... 496—498
7. За езеро Озолимна ........... 498—499
8. За народностьта на 5-хилядния отредъ, който се присъединилъ къмъ ромеитѣ предъ боя при Левунионъ ........... 500—503
9. Защо архиепископъ Теофилактъ свикалъ „свещения синодъ” въ Прѣспа и кога ? ........... 503—507
10. Обяснения къмъ 55-то по Меурсия писмо на Теофилакта Охридски ........... 507—511
11. Колко пѫти Теофилактъ, като охридски архиепископъ, е ходилъ въ Цариградъ ........... 511—515
XX
12. Имало ли е охридски архиепископъ Евстатий ........... 515—516
13. Известия за куманитѣ ........... 516—519
14. Какъ ромънскитѣ историци тълкуватъ историческитѣ извори ........... 519—522
15. Кога Никита Акоминатъ произнесълъ речьта си по случай брачния съюзъ на Исаака II Ангелъ съ маджарската принцеса ........... 522—523
16. Какъвъ градъ трѣба да се разбира подъ Агатополь у Никита Акоминатъ ........... 524—525
17. Разказътъ на о. Паисия Хилендарски за обновата на българското царство ........... 526—533
18. Списъкъ на византийскитѣ императори, на охридскитѣ архиепископи и на известнитѣ български намѣстници-управители презъ разгледваната епоха ........... 533—534
19. Родътъ на царь Ивана-Владислава ........... 535
Библиография:
I Извори ........... 537—540
II Литература ........... 540—547
А. Трудове съ кирилица ........... 540—545
Б. Трудове съ латиница ........... 545 547
Показалецъ на собственитѣ имена ........... 549—565
Забелязани печатни грѣшки ........... 566