Васил Н. Златарски

История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280)

 

Докладвано отъ проф. П. Никовъ въ Историко-филологичния клонъ на Българската академия на наукитѣ и изкуствата на 29 май 1936 г.

 

 

Презъ 1934 г. проф. В. Н. Златарски обнародва втория томъ отъ своята „История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове” — онази часть, въ която е изложена историята на България подъ византийско владичество (1018—1187). Отъ това време до края на живота си (15.XII. 1935 г.) проф. Златарски работѣше почти изключително надъ третия томъ отъ своето съчинение. Следъ неговата смърть рѫкописътъ бѣ предаденъ на проф. П. Никова, титуляръ на катедрата по българска история въ Университета. Проф. П. Никовъ прегледа рѫкописа и го докладва въ едно заседание на Българската Академия на наукитѣ и изкуствата, презъ м. май 1936 г. Когато, обаче, съгласно взетото решение бѣ започнато печатането на този трудъ — презъ м. априлъ 1939 г. — самъ проф. Никовъ бѣ вече покойникъ. Както проф. Никовъ изтъква въ една своя статия за личностьта и дѣлото на проф. Златарски, този томъ е намѣренъ въ рѫкописъ „ почти привършенъ” и, споредъ него, се нуждае само отъ „нѣкои не много голѣми допълнения”. Нѣкои отъ тѣзи праздноти бѣха запълнени при печатането, докато други оставатъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ наистина леки за оправяне. Нѣкѫде въ рѫкописа, напримѣръ, сѫ направени „поправки”: надъ текста сѫ добавени други думи и изрази, безъ обаче да се унищожи първоначалниятъ текстъ. Поради това не се разбира, дали авторътъ е направилъ окончателни поправки, или пъкъ ги е поставилъ, редомъ съ основния текстъ, за да избере по-кѫсно по-добрата и подходна дума или изразъ. Изборътъ при печатането въ такива случаи бѣ направенъ съ огледъ на смисъла на текста и правилностьта на езика. Понѣкога въ подреднитѣ бележки не бѣха посочени точнитѣ и пълни заглавия на използуванитѣ съчинения; другъ пѫть липсваха точни указания за съответнитѣ мѣста отъ книжовнитѣ извори. При тѣзи случаи — не особено многобройни — бѣха направени внимателни справки и бѣха добавени, при печатането, възъ основа на авторскитѣ

 

 

VI

 

указания, точни препратки. Цитатитѣ и препраткитѣ отъ книжовни извори на гръцки, латински и славянски езикъ бѣха свѣрени при печатането. За жалость, не бѣ възможно да се намѣрятъ тукъ, въ София, нѣкои отъ използуванитѣ отъ автора съчинения и въ такива случаи трѣбваше да се следва въ всичко авторскиятъ рѫкописъ. Текстътъ се напечати, като се запазиха всички особености на авторовия езикъ, а въ нѣкои случаи и отличителниятъ написъ на отдѣлни думи, възприетъ отъ покойния нашъ ученъ.

 

Докато общото изложение може да се смѣтне като напълно завършено, то не така изглеждатъ притуркитѣ въ края на този томъ. Авторътъ, вижда се, е възнамѣрявалъ да поработи още върху нѣкои отъ тѣхъ, а другаде — да прибави нови притурки.

 

Работата около оправянето на рѫкописа и грижитѣ за коригирането е извършена отъ д-ръ Иванъ Дуйчевъ, редовенъ доцентъ по българска история въ Университета. Негово дѣло е сѫщо заглавието на книгата и прибавеното въ началото съдържание, а още и библиографията на книжовнитѣ извори и литература, показалецътъ на имената и добавкитѣ въ края на книгата. При изготвянето на тѣзи допълнения сѫ използувани като образци съответнитѣ части отъ предишнитѣ томове на „История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове”.

 

Академията.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]