Васил Н. Златарски

История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280)

 

ПРИТУРКИ

 

7. Михаилъ Глава Тарханиотъ и поемата на Мануила Филъ за неговитѣ подвизи

 

Къмъ стр. 560 сл.

 

Кой е билъ собствено Михаилъ Глава Тарханиотъ и въ какво роднинство се е намиралъ съ рода на Тарханиотитѣ, не е известно; сѫщо нищо не се знае нито за родителитѣ му, нито за времето, кога се е родилъ и кога е умрѣлъ. Очевидно, той е произлизалъ отъ два кръстосани рода — Глава и Тарханиотъ, и, понеже Глава стои въ неговото име на първо мѣсто и самъ Михаилъ се изтъква съ това презиме, то, споредъ насъ, по баща е билъ отъ рода Глава, който билъ отъ български произходъ, както показва и самото презиме [3], а по майка — отъ рода Тарханиотъ, единъ старъ аристократически родъ, известенъ, както и родътъ Глава, още отъ XI вѣкъ [4]. Но нашиятъ

 

 

3. Хр. Лопаревъ, Византійскій поэтъ Мануилъ Филъ. Къ исторіи Болгаріи въ XIII—XIV вѣкѣ, стр. 16. — П. Никовъ, Българо-унгарски отношения, стр. 135 и бел. 3.

 

4. Вж. В. Н. Златарски, История на българ. държава и пр., т. II, стр. 34, 100, 103, 213 сл.

 

 

603

 

Михаилъ Глава Тарханиотъ трѣба да се различава отъ Михаила Тарханиотъ, неговъ съвременникъ, втория синъ на великия доместикъ Никифора Тархаииогь, жененъ за сестрата на императорь Михаила VIII Палеологъ [1].

 

За пръвъ пѫть Михаилъ Глава, когото Н. Григора характеризира като „човѣкъ, който дотолкова се издигалъ съ военната опитность, че тогавашнитѣ военоначалници сравнително съ него се показвали като деца” [2], изстѫпва въ чинъ куропалатъ презъ 1260 год., когато той билъ изпратенъ отъ Михаила VIII, както видѣхме, да приеме гр. Месемврия отъ узурпатора Мицо. [3] Но като виденъ и способенъ пълководецъ той се показалъ презъ войната на Византия противъ българитѣ въ 1263 год., както се научаваме отъ историческата поема на византийския поетъ Мануила Филъ, неговъ съвременникъ и почитател известна подъ надсловъ: Εἰς τὰ τοῦ πρωτοστάτορος ἐκείνου τοῦ ϑαυμαστοῦ στρατηγήματα, т. е. „За военнитѣ подвизи на известния чутовенъ протостраторъ”, въ 337 стиха, и писана наскоро следъ 1305 г. [4].

 

Това е единъ исторически паметникъ отъ голѣма важность, който дава извънредно богатъ и цененъ материалъ главно за срѣдновѣковната география на Балканския полуостровъ. Въ тая поема Мануилъ Филъ описва и възхваля военнитѣ подвизи и дѣла на Михаила Глава. Споредъ дѣлението на Хр. Лопарьовъ, което и ние приемаме донейде, поемата се състои отъ три части: уводъ, главна часть и заключение. Уводътъ пъкъ се състои отъ две части: общи разсѫждения на поета (ст. 1—17) и характеристика на пълководеца (ст. 18—40); главната часть (ст. 41—332), въ която сѫ изложени подвизитѣ и дѣлата на Михаила Глава, съдържа описание на разнитѣ походи, които пълководецътъ предприелъ въ България, Албания и Македония. Той е извършилъ: въ България два похода, единъ въ 1263 год. противъ Константина Асѣня и Якова Светослава, който походъ се описва въ ст. 41—168, и другъ — въ 1278 год. противъ Лахана или Ивайло,

 

 

1. Pachymeres, I, р. 34, 1-2. — Хр. Лопаревъ, п. т., стр. 15.

 

2. N. Gregoras, ib., I, р. 159, 8-11.

 

3. Вж. тукъ по-горе, стр. 493.

 

4. Вж. Manuelis Philae Carmina, ed. E. Miller., t. II, Parisiis 1857, pp. 240—255, отгдето гръцкиятъ текстъ биде преиздаденъ отъ Хрисанта Лопаревъ, каз. съч., стр. 47—54, обаче съ нѣкои грѣшки; ние се ползуваме отъ това издание, защото изданието на Е. Милера е засега голѣма библиографическа рѣдкость. — За поета Мануила Филъ, родомъ отъ Ефесъ, вж. К. Krumbacher, Geschichte der byzantin. Litteratur. 2.Aufl., SS. 774—779, а за самата поема вж. К. Jireček, Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanländer. Wien 1891, SS. 77—78, и българския преводъ въ ПСп, кн. 55-56 (1898), стр. 253—54.

 

 

604

 

който се описва въ ст. 169—281, и по единъ въ Албания противъ пълководеца на неаполитанския краль Карла I Анжу, Hugo de Rousseau de Sully презъ 1281 год. [1], който походъ се описва въ ст. 282—300, и въ Македония, противъ сърбитѣ въ 1283/4 год. [2], който се описва въ ст. 301—319. — По-нататъкъ се отбелязватъ дѣла на Михаила Глава въ отдѣлни случаи, въ които той е взималъ участие не като военачалникъ. Така въ ст. 320—321 се посочва, че той арестувалъ доброволно побѣгналия отъ България въ 1292 год. царь Георги I Тертерий (1280—1292) и го хвърлилъ въ затворъ [3]. Отъ стиховетѣ 322—324, въ които се казва, че „твърде добре познаватъ великия (т. е. Глава) Лахана (Ивайло), самъ Смилъ, владѣтельтъ на българската земя, и всѣки другъ отъ жадуващитѣ за боеве”, и особено отъ последнитѣ два стиха би могло да се заключи, че българскиятъ царь Смилецъ (1292—1298) е ималъ нѣкои военни спрѣчквания съ Михаила Глава, за каквито Г. Пахимеръ нищо не съобщава; по-скоро това известие може да се отнесе къмъ татарското нахлуване въ 1297 год. презъ България въ византийскитѣ владения, на което право сочи последното изречение [4]. Това нахлуване е станало съ знанието на Смилеца, който, като поставеникъ на тартарския ханъ Ногая, не е могълъ да му откаже; по тояповодъ,очевидно, Михаилъ Глава е ималъ сериозни разправии съ тоя български царь. Най-после въ следнитѣ осемь стиха — 325—332, които гласятъ:

 

„Паметникъ безсмъртенъ за победоносния съ (помощьта на) Бога вѣнценосецъ правятъ Варна, Проватъ (Овечъ) и Преславъ съ Тича, Рѣхово и Кипиловската долина, Качово и право цѣлата землена граница, после Стѣнискъ и градътъ на Тунджа, въ предѣлитѣ на твърде честития Одринъ, наблизо до Диамполь, както и Лардеа”.

 

Тукъ поетътъ прави единъ видъ рекапитулация на градоветѣ и мѣстата, които сѫ направили безсмъртенъ спомена за неговия герой, като на първо мѣсто турилъ важнитѣ крепости Варна, Проватъ (Овечъ) и Преславъ презъ първитѣ години на неговата дейность, а следъ това нарежда имената на градове-крепости и мѣста, предъ които той се явявалъ предъ последнитѣ години на живота си, обаче не като завоеватель и изобщо главнокомандуващъ, а като опитенъ въ военното дѣло пълководецъ билъ полезенъ съ съветитѣ си, затова и поетътъ не дава никакво описание на това, което е

 

 

1. Хр. Лопаревъ, п. т., ст. 31—33.

 

2. Пакъ тамъ, стр. 37—39. — Хр. Лопаревъ отнася тоя походъ къмъ 1282 год., когато той е билъ предприетъ презъ зимата въ началото на 1283 год., следъ смъртьта на Михаила VIII Палеологъ, за което ние ще говоримъ на друго мѣсто.

 

3. Pachymeres, ib., II, р. 254, 10-15.

 

4. Ibidem, p. 257, 12-14.

 

 

605

 

извършилъ пълководецътъ, а преброява само крепости и мѣста. Такъвъ сѫщо ни го представя и Г. Пахимеръ въ разказа си за похода на младия императоръ Михаила IX, сина на Андроника II, въ България презъ 1306 год. [1] Че тукъ поетътъ е ималъ предвидъ тъкмо тоя походъ, въ който Михаилъ Глава е участвувалъ като съветникъ на Михаила IX, показва името Ῥεάχοβος, въ което несъмнено трѣба да видимъ Пахимеровата Ῥεάχοβις, т. е. с. Орѣховица, с.-изт. отъ Стара-Загора [2]. Съ тия стихове се завършва главната часть на поемата. Последнитѣ петь стиха—отъ 333 до 337 — представятъ заключителна часть на поемата, въ която Мануилъ Филъ нарича своя герой „новъ Хераклъ”, който, „като се подложилъ въ кѫсо време на многобройни трудове и одържалъ победи въ всичко, показалъ почти ангелоподобно естество съ своята нѣжна обичь къмъ повелителя” (т. е. императора). Тия думи ясно говорять, че нашата поема е писана, следъ като Михаилъ Глава, измѫчванъ отъ болестьта подагра, се оттеглилъ на почивка наскоро следъ 1306 год., следъ една 46-годишна дейность (1260—1306).

 

И тъй, както походитѣ, тъй и дѣлата на Михаила Глава въ поемата сѫ наредени въ хронологически редъ, и затова ние не можемъ да се съгласимъ съ Xр. Лопарьовъ, който, тълкувайки израза на поета οὐχὶ καϑ’ ἔκαστον въ смисълъ, че той описалъ подвизитѣ на Глава „не въ отдѣльности, т. е. не такъ, какъ они совершались въ дѣйствительной временной преемствености, потому что иначе, по словамъ писателя, при обиліи матеріала природа была бы не въ состояніи выполнить столь трудной задачи, не смотря даже на то, что авторъ, чувствующій сердечное влеченіе къ герою, и могъ бы обнять всѣ его завоеванія каждое въ отдѣльности” [3]. Ние мислимъ, обаче, че изразътъ οὐχὶ καϑ’ ἔκαστον „не споредъ всѣко дѣло или подвигъ”, „не въ отдѣлность” трѣба да се разбира, наистина, не всѣки отдѣленъ подвигъ или завоевание, а въ тѣхната съвокупность въ отдѣленъ походъ или война, безъ да се нарушава хронологическиятъ редъ. По-нататъкъ Хр, Лопарьовъ пише: „Дѣйствительно, поэма послѣ предисловія начинается изложеніемъ событій болгарской-византійской войны 1306 года, но затѣмъ далѣе въ ней находятся извѣстія и изъ болѣе ранняго періода. Скачки и непослѣдовательности поэмы въ хронологическомъ отношеніи яснѣе всего видны на имени болгарскаго царя Константина: о послѣднемъ Филъ говоритъ въ двухъ разныхъ мѣстахъ своего сочиненія, средину-же между ними занимаетъ повѣствованіе о событіяхъ гораздо позднѣй-

 

 

1. Ibidem, pp. 445, 3 — 448, 8.

 

2. С. Jireček, ibid, S. 85; ПСп, кн. 55—56, стр. 261. — За другитѣ имена на градове-крепости и мѣста ние ще говоримъ на друго мѣсто.

 

3. Лопаревъ, п. т., стр. 17.

 

 

606

 

шаго времени, когда уже Константина не было въ живыхъ. Авторъ, какъ мы видѣли, самъ заявлялъ, что онъ описалъ походы героя не въ отдѣльности, а смѣшано, и нѣтъ сомнѣнія, что рядомъ съ названіемъ городовъ, взетыхъ въ одну експедицію, у него стоятъ имена городовъ, занятыхъ въ другую. При внимательномъ изученіи стихотворенія мы однако нашли нѣкоторый порядокъ его изложенія: поэма написана по принципу не временной, а географической послѣдовательности событіи[1].

 

За да дойде Хр. Лопарьовъ до такова невѣрно заключение, причината се заключва въ това, че той невѣрно отнесълъ завземането на първитѣ градове къмъ кампанията отъ 1306 год., следващитѣ къмъ 1273 год., по-нататъшнитѣ отново къмь 1306 год., следващитѣ къмъ 1273 год. и пр., когато експедицията, описана следъ предговора (ст. 41—168), се отнася къмъ войната между Византия и България презъ 1263 год. Това се доказва 1. съ това, че споменатитѣ тамъ завоевания на Михаила Глава сѫ станали при българския царь Константинъ Асѣня, защото друга война Михаилъ VIII Палеологъ не бѣ обявявалъ на тоя български царь; 2. съ това, че, докато Пахимеръ казва, че въ 1260 год. Михаилъ Глава завзелъ само гр. Месемврия, предадена нему отъ Мицо, презъ войната въ 1263 год. били завоевани голѣмитѣ градове Месемврия и Анхиалъ и всички тѣхни околности, които, веднажъ изпитали промѣната, на драго сърдце се подчинили на императора [2] — тукъ право се посочва на първото завземане на Месемврия отъ ромеитѣ; интересно въ случая е още и това, че поетътъ нарича Михаила Глава ὁ καινοϕανὴς ἡλιος, т. е. че той отново, за втори пѫть се явилъ предъ Месемврия, макаръ че за първото завзимане на тоя градъ отъ Глава той не споменува, и 3. съ това, че Михаилъ VIII, както казва Пахимеръ [3], презъ 1272 год., следъ като сключилъ съюзъ съ ханъ Ногая противъ България, здравата държалъ въ рѫцетѣ си не само Месемврия и Анхиалъ, които той трѣбало да върне на българския царь като зестра на сестриницата си Мария, втората жена на Константинъ Асѣня, но и Созополь и Агатополь и Канстриционъ и нѣкои други крепости, които отново бѣха завоеваели за императора неговитѣ пълководци [4], т. е. ония, които Мануилъ Филъ изброява въ своята поема, както е показано тукъ по-горе [5]. Не по-малко заблудило Хр. Лопарьова 1. това обстоятелство, че както презъ войната въ 1263 год., тъй и презъ оная въ 1306 год., сборенъ пунктъ за ромейскитѣ войски

 

 

1. Пакъ тамъ, стр. 19.

 

2. Pachymeres, ib., I, рр. 210, 20 — 211, 2.

 

3. Ibidem, I, р. 343, 5-7.

 

4. Ibidem, I, рр. 348, 14 — 349, 1.

 

5. Вж. тукъ по-горе, стр. 527.

 

 

607

 

билъ гр. Виза [1], и 2. и то най-главното, че Хр. Лопарьовъ изпустналъ изъ-предъ видъ известието на Пахимера, че Михаилъ Глава е участвувалъ въ похода отъ 1306 г., както видѣхме, не като главнокомандуващъ ромейскитѣ войски, а само като съветникъ на младия императорь Михаила IX. И тъй, не подлежи на никакво съмнение, че това, което Мануилъ Филъ излага въ първата часть на главното изложение въ поемата (ст. 41—168), представя военнитѣ действия на Михаила Глава презъ 1263 год.

 

Вториятъ походъ на Михаила Глава въ България Мануилъ Филъ почва съ следнитѣ стихове:

[2], т. е.

 

„Подиръ малко (време) той (Глава) покрива (въ смис. обхваща) цѣлия Ζυγὸν, като отвличалъ преди твърдитѣ и смѣли господари съ връзкитѣ на робската услуга. Защото той трѣбаше да пожъне класоветѣ, после да приготви плода за погребение”.

 

Не е лесно да се разбере, какво е мислилъ авторътъ на поемата, когато е писалъ горнитѣ стихове, но все пакъ, ако подъ Ζυγὸν, като собствено име, трѣба да се разбира Стара-планина, то презъ втория походъ Глава е завладѣлъ „цѣлата область на Стара-планина” северно и южно отъ нея и ония български воеводи, които по-рано, т. е. презъ първия походъ, били несъкрушими и дръзки, сега той ги откаралъ като роби. Затова той трѣбало да изтрѣби тия „класове” — важни противници и после да унищожи, да покори самия плодъ — самото българско племе. Такава е била, споредъ Мануилъ Фила, задачата на Михаила Глава презъ втория му походъ въ България. Авторътъ на поемата го поставя „подиръ малко време”, което би могло да се разбира въ смисълъ „не следъ много време” отъ първия походъ въ 1263 год.; обаче трѣба да признаемъ, че цѣли петнайсеть години отдѣлятъ първия походъ отъ втория, защото Лахана (Ивайло) изстѫпва на историческата сцена само презъ 1277 год., а намѣсата на Михаила VIII Палеологъ въ вѫтрешнитѣ работи на България, когато той поискалъ да унищожи Ивайло и чрезъ едно окупиране на България отъ ромейска войска да постави на българския престолъ своя зеть Ивана Мицо, се отнася къмъ 1278 год., както ние излагаме даннитѣ отъ поемата въ връзка съ събитията, които се развивали тогава въ България.

 

Ние тукъ нѣма да се спираме върху другитѣ данни отъ поемата за другата дейность на Михаила Глава, защото ние ги разгледваме тамъ, гдето тѣ се отнасятъ въ хронологиченъ редъ.

 

 

1. М. Philes. оb., v. 41. — Pachymeres, ib., II. p. 445, 17-19.

 

2. M. Phlles, ib., vv. 169—173.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]