Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му

Захари Стояновъ

 

КРИТИКАТА ЗА СТЕФАНЪ КАРАКОСТОВЪ

 

 

Литературенъ гласъ, г. XIV, бр. 533: Следъ като публикува своята обемиста работа „Василъ Левски въ споменитѣ на съвременницитѣ си”, младиятъ литературенъ историкъ Стефанъ Каракостовъ, влюбенъ въ гигантитѣ отъ нашето Възраждане и отъ революционната борба, а собено въ безсмъртния дяконъ, е събралъ и писмата и статиитѣ, които апостолътъ ни е оставилъ.

 

Да се събере и най-малката бележка отъ една личность, която е живѣла не толкова за славата си въ поколѣнията, колкото за велика саможертва, не е особено лесна работа. За това сѫ нуждни и познания по сравнително изучване на документи, и велико търпение, а най-главно: голѣма любовь къмъ разглежданата тема, Стефанъ Каракостовъ притежава всички тѣзи нѣща въ голѣмо изобилие. Неговитѣ досегашни публикации доказватъ, че този младъ човѣкъ има голѣми познания по историята на нашето минало, че владѣе единъ сигуренъ методъ при разработването на намѣренитѣ данни и че умѣе правилно да освѣтли една личность въ нейната епоха.

 

Д. Б. Митовъ.

  


 

в. Слово, г. XIX, бр. 5555: Ст. Каракостовъ е ималъ щастливото досещане да събере споменитѣ на съвременницитѣ на Василъ Левски. Неоспорвана истина е, че и най-великия човѣкъ за своитѣ най-близки съвременници е или величина много по-голѣма отъ тѣхъ или пъкъ величие много оспорвано. Изключенията сѫ голѣма рѣдкость. Нашиятъ Левски е една изключителна и преди всичко личность съ достойнства и качества, абсолютно огъ никого неоспорими. Напротивъ — всички съвременници сѫ били подъ една омая на неговата личность. Съ такова обаяние не се е ползувалъ нито Ботйовъ, нито Каравеловъ, въпрѣки и много по-голѣмата си дейность въ сравнение съ Левски. Ето защо така подреденитѣ спомени сѫ една прекрасна илюстрация на духовното величие на Левски.

 

П. Росенъ

 


 

сп. Нация и Политика, г., VI, кн. 7—8. Съ неотразима логика, възъ основа на грижливъ документаленъ анализъ, той оборва прибързанитѣ и необосновани заключения на нѣкои автори, прави сѫществени поправки въ тълкуванията на Д. Т. Страшимировъ и чрезъ хронологическо съпоставяне на факти и дати идва до правилни научни изводи. Тази грижлива преработка на събранитѣ писма

 

 

170

 

и тѣхната систематизация даватъ възможность на всички, които искатъ да проследятъ жизнения и революционенъ пѫть на апостола, да използуватъ сборника на Стефанъ Каракостовъ като отправна точка за своитѣ изследвания. Защото, революционната кореспонденция на Левски е неизчерпаемъ документаленъ изворъ за изучаване на голѣмото национално дѣло на великия бунтовникъ и за уясняване основнитѣ му разбирания върху методитѣ и тактиката на революционната борба. Заедно съ това писмата на Левски представляватъ незамѣнимъ фактически матерйалъ за революционната биография на апостола.

 

Любенъ Петровъ

 


 

В. Миръ, г. 47, бр. 12159. Всички тия мемоарни материали за Левски г-нъ Ст. Каракостовъ е можалъ да намѣри пръстнати изъ разни вестници, списания и отдѣлни книги, като е посочилъ цѣлата литература, свързана съ основната задача на неговия трудъ — да ни представи образа на Левски споредъ споменитѣ на неговитѣ съвременници. По тоя начинъ книгата на Каракостова се явява като ценно помагало за проучване дейностьта и характера на великия българинъ. Въ това отношение тя представлява известна научность и изследователска добросъвѣстность.

 

Димитъръ Бабевъ

 


 

в. Заря, г. XX, бр. 6296. Младиятъ историкъ на революционното ни Възраждане Стефанъ Каракостовъ, следъ неотдавна издаденитѣ културно-исторически приноси за Василь Левски, днесъ ни поднася нова книга — „Левски и Общи”. Тя е сполучливъ опитъ, чрезъ който авторътъ се домогва да характеризира и освѣтли тѣзи исторически образи отъ революционнитѣ ни борби. . . Докато В. Левски е „привърженикъ на обмислената организирана борба”, основана върху довѣрието и привързаностьта на нарова къмъ идеята за повсемѣсната революция, Дим. Общи е неговата пълна противоположность — той е „привърженикъ на стихийното и необмисленото действие”, коренитѣ на което се покоятъ въ самопожертвувателностьта и подчертано индивидуалистична природа на нѣкогашния ученикъ на Гарибалди”.

 

П. Господиновъ

 


 

Бургазки фаръ, г. XXIV, бр. 6230. Тукъ Ст. Каракостовъ, вѣренъ на желанието си да представи събитията въ тѣхната истинность, разсейва заблудитѣ, неразбулвани съ години у насъ, че Димитъръ Общи е предатель, а съ достовѣрни факти доказва, че Общи не е предатель отъ рода на попъ Кръстю Недѣлковъ.

 

Радой Ралинъ

 

[Previous]

[Back to Index]