Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му

Захари Стояновъ

 

17. СРЕЩА СЪ ДИМИТЪРЪ ОБЩИ

 

 

За софийското приключение по това време, което наруши афионното спокойствие на Босфорскитѣ брѣгове, въ София бѣ изпратена нарочна комисия — да изучи и изпита работитѣ на мѣстото. Освенъ Махзаръ [155] паша, въ тази комисия участвуваше още единъ нашъ съотечественикъ познатиятъ по своя разваленъ характеръ хаджи Иванчо хаджи Пенчовичъ ефенди [156] родомъ отъ Русчукъ. Съ неговото назначение въ тази комисия правителството печелѣше две нѣща. Първо, че той, като българинъ, по-добре можеше да разположи къмъ себе си хванатитѣ и набедени въ комитаджилъкъ българи, а освенъ това и на Европа се запушаше устата, тъй като въ изследванията е имало българинъ, който никой пѫть нѣма да помисли злото (?!) на своитѣ сънародници. Второ, че правителството, което познаваше подлата натура на своя чиновникъ, че той отдавна търси сгоденъ случай да се възвиши въ чинъ, софийското приключение му отваряше пѫть да постигне замислитѣ си, т. е., че той ще бѫде по-строгъ и по-недобросъвѣстенъ къмъ обвиняемитѣ, отколкото самитѣ турци.

 

Предъ тая комисия нашиятъ герой говорилъ по-смѣло, отколкото го видѣхме въ Търново. Тукъ той представилъ страданията на българския народъ въ всичката тѣхна голота.

 

— Ако мене покачите на вѫжето, то подире ми ще се появятъ стотина души, по-смѣли и по-дързостни, — казалъ той.

 

Когато извадили Димитъръ Общиятъ срещу лицето на Левски, той го заплюлъ въ присѫтствието на комисията, загдето предавалъ, като го нарекълъ въ сѫщото време простъ хайдутинъ. Цѣлъ единъ месецъ нашиятъ херой е билъ подложенъ на строгъ изпитъ. Питали го за хиляди нѣща, за много лица въ България и Тракия, показвали му документално, че той има участие съ тогова и оногова, но Левски останалъ непоколебимъ и вѣренъ на своята клетва. Всичката вина слагалъ на себе си и въобще на цѣлия български народъ.

 

По-пространни подробности за неговитѣ изпити въ София ние не знаемъ. Лицето, което го е изпитвало, по всѣка вѣроятность, знае най-много, живѣе и до день днешенъ и

 

 

129

 

пакъ въ сѫщия градъ решава сѫдбата на българския народъ, каквото и въ времето на полумесеца, когато бесѣше своитѣ братя. Азъ говоря за хаджи Иванчо хаджи Пенчовичъ ефенди, който подписа обесването на хероя. Дълго време все мислѣхъ да поискамъ нѣкои сведения отъ него, мѫчихъ се да забравя миналото, борихъ се съ себе си — да се примиря съ онова начало, че каквото и да прави човѣкъ, ако не е разсърдилъ висшето си началство, отъ което приема заплата, то всичко му е простено, — но напусто. Представи ми се грозната бесилница, стори ми се, че гледамъ сѣнката на покойния, който ми викаше:

 

— Не ме осквернявай!... Не искай помощь отъ оная рѫка, която е оцапана въ моята кръвь!...

 

Освенъ това, азъ не мога даже да си въобразя, че тоя кръстенъ турчинъ, че това кално кепазе що да даде добросъвѣстни сведения на оногова, който би пожелалъ да научи отъ него нѣщо за последнитъ минути отъ живота на нашия херой. Той ще ви се представи като най-горещъ патриотъ, ще ахка, ще охка отъ васъ повече за участта на юнака, когото ужъ съжалявалъ и на когото се мѫчелъ да спомогне нѣщо.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

155. Мазхаръ-паша (Захари Стояновъ го пише Мах аръ). Мазхаръ-паша е виденъ турски държавникъ отъ времето на нашитѣ революционни движения. Повечето отъ длъжноститѣ му сѫ били все за потушаване на политическото възраждане на нашия народъ. Билъ е министъръ на полицията. Председатель на комисията е билъ Али Саибъ-паша, а членове Иванчо хаджи Пенчовичъ — българинъ, Шакиръ-бей ефенди — по-късно посланикъ въ Петербургъ и маршалъ на кюрдската кавалерия „Хамидие сувариси”, която кла арменцитѣ въ Анадола, Мазхаръ-паша, Мехмедъ Селимъ, Дервишъ Мустафа, Съррѫ Саадуллахъ, Пешо Тодоровъ-Желявеца, Митко Каймакчията и Манушъ хаджи Стояновъ.

 

156. Иванчо хаджи Пенчовичъ, вж. 81.