След повече от седемцесет години, почти в дванадесетия час се заговори за Западните покрайнини - без заобикалки и опасение, че съседът може би ще се разсърди. Заговори се за хората там, за които нито дума не се обелваше с години. Заговори се за тази плът-земя, нерядко наричана "монета за разплащане". В граничния пояс между "победителя" и "победения" все още живее едно национално малцниство, което едва ли като българско ще дочака началото на ХХI век.

Какво обаче остана от честните принципи на велика Европа?

Нали победителите, наложили "в името на народите" условията на мира: Уилсън, Клемансо, Лойд Джорд , Орландо, били убедени, че действат с чисти и добросъвестни намерения. Тези чисти и добросъвестни намерения се казват Ньойски договор (подписан в Ньой на Сена на 27.ХI.1919 година), в чиято честност останалите там българи в продължение на седемдесет и пет години не престанаха да се съмняват.

Трябва да имаме сили и смелост да кажем това, защото единственият начин, по който може да се възвърне достоинството на хората в тази част на света е - истината. Истината без лукавства, спънки и примки! Истината, макар и по-страшна от съдбата - нека да се каже!

Не само телени мрежи ни разделяха години и десетилетия.

Разделяха ни межди и гранични камъни по-страшни и от телените мрежи.

Нека не забравяме циничното правило на великите сили, че те нямат вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси.

А непокорните чада? - Горко им - казва Господ в Книгата на пророк Исаия.

По принцип истината винаги боли. Боли както за оня, който я казва, така и за оня, който иска или не, все пак я научава.

Нека ни прости България, че с години наред я наричахме "мащеха". В България - сърби, в Сърбия - българи. Какви сме ние всъщност? И къде е отговорът на този въпрос, който изобщо нямаше да се задава, ако пред очите на официална България в продължение на седем десетилетия не се стопиха десетки хиляди българи. Къде и в името на какво изчезнаха тези хора?

И какво направи велика Европа с чистосърцечните си принципи за запазване на религиозните, икономическите и културните права на националните малцинства, гарантирани с чл. 61 от Ньойския договор?

Не направи нищо и с честните си намерения преглътна залъка, който аз и моите сънародници, разпръснати на вси страни, едва ли някога ще преглътнем. Знам, ще ме обвинят във "великобългарски шовинизъм" още след първата страница. Но аз, все пак ще го кажа на втората страница - "Господа, моята престъпност е в това, че се родих българка и че отстоявайки националната си принадлежност не се отказах от произхода си по подобие на немалъК брой мои сънародници. Към тях и тяхната безродност, единственото което изпитваме е презрение. Най-лесно беше да се прекръстиш и да мислиш, че с това завинаги си заличил буквата "Б" на челото си."
Съдбоносните последици на несправедливостта трудно се изживяват. Горко му на оня народ, към който велика Европа е постъпила по подобен начин!

"Булото - както казва Анри Поззи - на прикриващото пиянство в Ньой вече е вдигнато. Остава ни само да констатираме, че истината трябва, колкото и да е неудобна и страшна, да се покаже наяве."

[Next]
[Back to Index]