ПРИБАВКА ОТ САМИЯ ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР СИМЕОН
Тази „Прибавка” е встъпление към пълната редакция на един от сборниците, преведени по указание на цар Симеон, т. нар. Златоструй. „Прибавката” (Прилог в оригинала) съдържа самоназванието на паметника и изяснява при какви обстоятелства е възникнал преводът. Златоструят съдържа слова от Йоан Златоуст и обхваща почти всички типове ораторско красноречие. Част от словата не са преведени изцяло — включени са само дидактическите им части. Златоструят ясно посочва насоката в преводната ораторска проза, в която на Златоустовите съчинения се отделя повече място, отколкото на кой да е друг византийски писател. Мненията за „Прилога”, за неговия смисъл като своеобразно послание и още повече — за жанровата му природа са противоречиви. За пръв път идеята за поетичния характер на текста му като образец на декламационна поезия е сериозно защитена от А. Соболевски, който прави опит за реконструкция на старобългарския текст. В духа на реконструкцията на Соболевски е и работата на П. Димитров, за когото „Прилогът” е аналог на Симеоновата похвала. Стиховата структура на произведението обаче се поставя под съмнение от някои изследователи. З. Хауптова например счита, че той е построен не на изосилабичен, а на изоколонен принцип. Възможно в авторът на „Прилога” да подражава несполучливо на Похвалата за цар Симеон. Според мене обаче тук по-скоро се касае до характерната и за други встъпителни текстове към преводи от това време структура — разделяне на стихотворна и прозаична част. Тя е много добре маркирана в композицията на „Прилога” със смяна на ракурса — повествовател/аз-повествование. Първата част е възхвала на цар Симеон и в нея се наблюдава относително стабилна изосилабична структура с обичайните отстъпления от 12-сричковия модел. Това е кратка ода за владетеля, изградена с повече от пестеливи изразни средства. Втората част е оформена в два риторични периода. Самият съставител говори тук от свое име (склонна съм да мисля, че множественото число е условност). Той ни се представя дистанциран, преценяващ възможността на читателите, които според него са безсилни да четат изцяло творчеството на Йоан Златоуст. Колкото и предпазливи да сме относно авторството на втората част, не можем да отминем саморазкриването в нея на една поръчителска воля. Към тази хипотеза за цар Симеон като автор на втората част на „Прилога” ни насочва и самият наслов „Прибавка от самия цар Симеон”. Във всички случаи „Прилогът” към Златоструя е възникнал до 927 г., т.е. до смъртта на владетеля.ИЗДАНИЯ: С о б о л е в с к и й, А. И. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии. СПб, 1920; Д и м и т р о в, П. Около предисловието и названието на “Златоструй”. Език и литература, 1980, № 2, 17-28.
ЛИТЕРАТУРА: С о б о л е в с к и й, А. И. Цит. съч.; Х а у п т о в а, З. Похвала царю Симеону, ее автор и византийские образцы. Старобългарска литература, 10, 1981, 93-94; Д и м и т р о в, П. Цит. съч.
ПРЕВОДИ: Христоматия1 (без указание за преводача в проза); същото и в други издания.
Тук поместеният превод е направен от Кл. Иванова по текста, публикуван от А. Соболевски и П. Димитров, и от някои руски преписи от сбирката на М. П. Погодин.
ПРИБАВКА ОТ САМИЯ ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР СИМЕОН
Благоверният цар Симеон,
като изучи божественото писание,
книгите всички — стари и нови,
християнски и дохристиянски [1],
на всичките учители нрава и обичая
и мъдростта на всеки разум,
почудил се на мъдростта словесна
на Йоана Златоуста, блажения,
(понеже всичко негово бе той заучил)
и на благодатта на Светия Дух,
подбирайки от всичките му думи,
от неговите книги всички
във тази една книга ги помести,
която и нарече “Златоструйна”.
Ако пък другиго по това име “Златоструен” назоваха, то и ние, мисля, не сме никак съгрешили, наричайки книгата “Златоструйна”, понеже както учението на Светия Дух, сякаш чрез златни струи, чрез сладките човешки думи и спасителното покаяние към Бога привежда, отмивайки [ни] от всеки грях; и като гладило чрез гладки речи, изчистващо цялата скверност — телесна и душевна, — стреми се да изпълни чрез делата на благонравието заради всички християни премногото обиталища божии.
И ето, заради ползата и подвига на мнозина, та да се не отпускат, нито
да се ленят, четейки продължително многобройните му словеса, ние, малко
от многото избрали, направихме всички да прогледнат чрез тях [2],
та всеки, прочитайки прилежно с разбиране, стига само да не се лени, много
полза в тях за душата и тялото ще намери.
[Previous] [Next]
[Back to Index]