Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ЙОАН ЕКЗАРХ
СЛОВА НА ЙОАН ЕКЗАРХ

Йоан Екзарх
Проповедническите текстове на Йоан Екзарх са важна част от неговото книжовно наследство. За тях накратко съобщава още К. Калайдович в 1824 г., но изследването им остава на заден план в сравнение с интереса към „Небеса” или „Шестоднев”. Въпреки че те присъстват трайно в средновековния проповеднически репертоар, научните им издания не са много. Калайдович издава едно от словата — за Възнесение. По-късно отделни слова се издават от: О. Бодянски, Н. Петров, А. Соболевски, Н. Илиевски, М. Матеич, Д. Иванова-Мирчева, Кл. Иванова и др. По-общ преглед върху словата вж. у:  П о п т о д о р о в, Т. Йоан Екзарх като писател проповедник. Годишник на Духовната академия, I(XVII), 1951, 3—32;  К о н е с к и, Б. Словата на Joana Егзарха. Македонски /азик, 1957, №1;  М и р ч е в а – И в а н о в а, Д. Климент Охридски и Йоан Екзарх като създатели на слова. — В: Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 243-265;  Й о а н  Е к з а р х  Б ъ л г а р с к и. Слова. Т. I, С., 1971;  F г е у d а n k, D. Die Himmelfahrstshomilie “Veselite se nebesa” des Exarchen Johannes und ihre grechischen Vorlagen. Zeitschrift fuer Slavistik, 1975, 20;  С a p a l d o, M. Jean l'Exarque en tant que compilateur et traducteur. Polata knigopisnaja, 3, 1979, 3; Pour l'edition des sermons attribues a Jean l'Exarque. Linguistique balkanique, 25, 1982, № l, 27-30; Composizione dell’omelia “Veselite se nebesa”. Relazioni storiche е culturali fra l'Italia е la Bulgaria. Napoli, 1982; Art compilatoire et technique de traduction dans l'omelie de Jean le Pretre sur le Bapteme du Seigneur. Polata knigopisnaja, 8, 1983, 2—14; La source principale du Sermon sur la Nativite atribue a Jean l'Exarque. Polata kningopisnaja, 9, 1984, 3—30;  T h o m s o n , F. The Eulology of St. John the Divine Attributed to John the Exarch of Bulgaria. Slavica Gandesia, 11, 1984.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 127-133 (Словото за Възнесение с успореден старобългарски текст и новобълг. превод); 133-135 (краят на Слово за Преображение също с успореден текст);  Й о а н  Е к з а р х. Слова. С., 1993 (превод, бележки, послеслов) от Д. Иванова-Мирчева. Преведени са 9 сигурно Ехзархови или приписани на Екзарх слова.


ПЪРВО СЛОВО ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Словото е всъщност тьлкователна беседа към Мат. 2:1-12, евангелско четиво за празника на Рождество Христово. Словото е компилация от текстове на Йоан Златоуст. Йоан Екзарх е познавал Златоустовите беседи върху евангелските текстове и ги използва наред с други слова на бележития проповедник. Център на първата, разяснителна част, е обяснението върху явяването на Витлеемската звезда и ролята на умъдрените мъдреци в евангелското чудо. Според композицията на Златоустовите беседи втората част се разгръща върху мотива за изкупителните сълзи и за покаянието.

Първото слово за Рождество Христово се помества в панигирици и чети-минеи, възхождащи към стари архетипове, в български, сръбски и руски преписи. Най-ранните български преписи са в Ягичевия златоуст от началото на XIV в., издаден от А. И. Яцимирски (Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии XV-XVII вв. СПб, 1906 заедно с друг юсов препис от XV в.) и препис от ръкопис № 94 от Зографския манастир (чети-минеи отXIV в.), в частта от този ръкопис, която е взета от Григорович и пренесена в Москва (сега фрагментът е в РГБ под сигнатура М.1703.I, Григ. № 21.1). В руските преписи Словото е познато с името на Йоан Златоуст. Поместено е и във Великите чети-минеи на митрополит Макарий.

Преводът тук е по превода на Д. Иванова-Мирчева в  Й о а н  Е к з а р х. Слова, 19-26. Направен е по изданието на Яцимирски.
 

ПЪРВО СЛОВО ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Слово на Йоан Презвитер от евангелското сказание за Рождеството на Господа наш Иисус Христос. Благослови, отче!

Иисус се роди във Витлеем Иудейски, в дните на Ирода царя. И ето, влъхви дойдоха от Изток и рекоха: Де е родилият се Цар Иудейски? (Мат. 2:2).

Много бдение беше потребно, и много молитви, и трябваше да се прекара много време в четене, за да се разбере, кои са тези влъхви, откъде дойдоха, и как или кой ги накара, що за звезда е тази, какво узнаха от звездата онези влъхви — сиреч, че това е Царят Иудейски?

В дните на този цар цар имаше, който казваше на Пилата: Моето царство не е от тоя свят (Иоан. 18:36). И не прояви нищо царско, защото нито щитоносец имаше, нито оръженосец, нито воини стояха пред него, ала живееше в нищета, водейки със себе си дванадесет бедни мъже.

Ако влъхвите не бяха разбрали, че е цар, защо дойдоха? Какво добро видяха, на какво се надяваха, за да дойдат толкова отдалече на поклонение при царя? Ако ли пък идваха при някакъв свой цар, то и това не би било добре да сторят, защото ако се беше родил в царски палати и баща му беше цар там, бихме казали, че искат да угодят на бащата, кланяйки се на роденото дете. А те, като знаеха, че не е техен цар, а цар на чужд народ, и че живее далеч от тях, и не бяха го виждали като мъж, защо си сториха такъв голям труд, че и дарове му принасят? Те са знаели, че не напразно ще бъде всичко това.

Ирод пък, като чу, се смути, и целия народ разбуни, чувайки това от хората (по Мат. 2:3).

Но възможно ли е влъхвите да не са премислили тези неща? Няма отговор на това. Ако ли пък са били толкова несмислени, как не биха разбрали, че като влязат в едно царство и нарекат цар другиго, а не този, който царува в този град, ще претърпят много мъка и беди, че и смърт?

За какво ли да му се кланят, като е в пелени? Да речеш, че е мъж, та като изпаднат в беда ще им помогне? А ако ли все пак са се надявали на помощ, то какво можеха да получат от едно отроче и от бедната му майка? Ако ли пък са се надявали да получат благодарност по-после, откъде можеха да съдят, че ще ги запомни едно детенце, което е получило почести, когато е било в пелени? Но да речем, че майката би му припомнила, пак не им приличаше да чакат почести от него, а по-скоро мъка, защото явно са го хвърлили в беда. Та нали от тях Ирод чу и се смути, и разпитваше, и го търсеше, като искаше да го убие?

Виждаш ли, колко зле тръгва разумът, ако искаш да разбереш всичко това по човешки, ако се прибегне до обикновения ум. Какво друго би могло да се добави?

Но да оставим настрана това и да минем към обяснение на казаното — начало на разплитането на нещата, сиреч, като дадем обяснение на звездата!

Ако узнаеш що за звезда е тая или каква, дали е една от многото звезди, или е друга някаква, различна от тях, дали е природна, или е само образ на звезда, всички тези познания откъде ще ни дойдат? Не от Писанието ли? Тя не беше една от многото звезди, защото мисля, че не беше звезда, а някаква невидима сила е шествувала в звезден образ.

Първо трябваше да я познаем по хода й, защото никога една звезда не се движи по този начин. Било слънцето, било луната, било всяка друга шезда виждаме да залязва от изток на запад. А тази не вървеше към запад, защото Палестина лежи на юг от персите.

Второ — от времето може да се разбере. Защото тя не се явяваше нощем, а по пладне, когато слънцето сияеше, което не е по силите нито на звездите, нито на луната, която е по-голяма от всички звезди. Появи ли се слънцето, те ще изчезнат и без следа ще остане тяхната светлина, а тази звезда с преголямото си светило помрачи и слънчевите лъчи, и със своята огромна светлина ги надмина.

Трето — от появяването до залязването си тя се явяваше чак до Палестина и беше като водач тази звезда. А като влязоха в Иерусалим, тя се скри от тях, особено, когато останаха при Ирода и му казаха защо са дошли. А като щяха да тръгнат, пак им се показа, което не е начинът на движение на тездите, ами на някакви мисловни сили. А и нямаше свой собствен път, а когато тръгваха, тръгваше и тя, спираха ли, спираше и тя. Беше подобна на облачен стълб и спираше, и вдигаше войската иудейска на път, когато трябваше [1].

А що се отнася до четвъртото, то трябваше да се разбере от вида, в който се показваше. Тя сочеше мястото, не като стоеше горе, защото тогава не биха разбрали, но правеше това, слязла долу.

Знаете, че едно такова малко място, каквото е пещерата или което да побира тялото на едно дете, не е възможно да го посочи една звезда, защото тя се намира безкрайно високо, та не може да направи едно тясно място видимо за онези, които желаят да го видят. Това може да се разбере по луната, която е много по-голяма от звездите и разпръсва своята светлина върху всички, които живеят на този свят и толкова нашироко, че всеки я смята близо до себе си. Как, прочее, една звезда, кажи ми, би могла да посочи такова тясно място, каквото заема една хижа или каквото заемат яслите, ако не бе напуснала тази височина и не бе застанала над главата на младенеца.

Евангелистът, като разказваше, рече: И ето, звездата вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът (Мат. 2:9).

Виждаш ли, каква е тази единствена звезда? Не една от онези, многото звезди. Защо ли се яви? Дали не за да помогне на влъхвите да достигнат иудейските предели и да направи иудеите безпомощни? Защото дойде да осъществи Ветхия завет и да призове целия свят да му се поклони. И отначало разтвори дверите на вси страни и народи, желаейки да накаже чуждите привърженици, понеже често слушаха пророците какво говорят за неговото пришествие, но нехаеха. И направи така, че чуждоземни да дойдат от земя далечна, и евреите от персите първом да чуят това, що не желаеха да чуят от пророците. И ако го възприемат, по-лесно да получат отплата за послушанието, ако ли пък не пожелаят да чуят, да бъдат лишени от отплата. И какво ще кажат онези, които не приемат Христа, след като толкова неща бяха казали за него пророците, докато влъхвите от виждането на една звезда приеха Христа и му се поклониха? Така направи и с ниневийците оня, който изпрати Иона [2], също и със самарянката, и с хананейците [3], и с влъхвите. Затова и каза: Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят (Мат. 12:41; Лук. 11:32). Защото те повярваха на по-малкото, а тези евреи не повярваха на по-голямото.

Защо ли се яви в такъв образ? Пророци ли не им изпращаше? Но те нехаеха за пророците. И ангел им изпрати, но и нему не повярваха! Затова Бог остави всичко и прибегна към обичайното знамение. Персите вярват в слънцето, в луната и в звездите. И влъхва наричат своя Валаам [4], който беше пророкувал за тази звезда. Когато Мойсей водеше людете към Обетованата земя, и тям Бог показа такава звезда, та с големината, красотата и вида си това шествие да удивлява. И Павел, подражавайки, правеше същото; като видя на какво се вярва, така проповядваше. Защото Бог осени със своя обичай и със своята любов всичко. И изпратените от него в този свят мъже правят така.

Да не мислиш, че са призвани от звездата без неговата повеля? Ако ли гака разсъждаваш, то хулиш всички иудейски закони, чрез които Бог заповяда поклонения.

И се вдигнаха, без да знаят какво се върши и без да последват влъхвите. Толкова бяха незрели и най-вече лениви, че когато трябваше да се гордеят и величаят, понеже Цар се роди у тях, и че така ще поставят под себе си персите, и че всички ще им бъдат подвластни, те и не помислиха за това. Толкова бяха свирепи и само на хули богати, че трябва с тежко изпитание да извлекат тези неща от ума си и да станат от огъня по-горещи, ако искат да влязат в такава една битка, защото Христос казваше: “Огън дойдох да туря на земята” (Лук. 12:49). Затова и Духът се явява като огън...

Но ние бяхме по-студени от пепелта и по-мъртви от мъртвите. Ти видя Павел да лети по-високо от небесата, повече от пламъка, надминавайки и преодолявайки висотите и дълбините, и жив, и възвръщащ се (по 2 Кор. 12:2-4). Ако ли тази притча не можеш да разбереш, то и по това може да се провери твоята мъдрост. А какво повече от тебе притежава Павел, та казваш: Не е по силите ми да му подражавам.

Но нека не се препираме за това! Да оставим Павел! Всички те са вярвали в Христа. И нека добавим и онези, които са изоставили имането, домовете и съкровищата, и всичките си грижи в този живот, и сами са се предали на Бога, придържайки се към учението му през всичките си дни и нощи. Защото за тях духовният огън е не само влечение, а такъв, който отвежда към друга любов и желание вечно. Дано онези, които се стремят към такива деяния, като се научат да дават имота си или се откажат от господарската поддръжка, или от слава, или от почести, или да предадат самата си душа на смърт, с радост да сторят всичко това, защото когато искрата на този огън влезе в душата, ще изхвърли навън цялата плесен и ще направи по-лек от перо отиващия към друг живот, пренебрегнал този временен живот.

Та така и ти винаги се надявай и пребивавай в укрепване на ума си, често проливайки сълзи като река, намирайки много сладост в тях! Защото нищо не може така да те свърже и приближи към Бога, както такива сълзи. Ако бъдат такива, все едно е, дали някой живее в града, или в пустините, или в планините, или в пропастите, без да се грижи за каквото и да е в този живот, без да се насища никога на този вопъл и плач, като пролива сълзи и плаче — било за себе си, било за чужди грехове, поради което Бог го облажаваше преди другите, казвайки: “Блажени гладните” (Мат. 5:6). И още рече Павел: “Радвайте се винаги в Господа!” (Филим. 4:4).

Сладко ми е от тези сълзи, радост ми е! Както радостта от този живот е примесена с печал, така и сълзите, проляни заради Бога, създават радост, неувяхваща во веки.

Та нали поради такива сълзи блудницата стана по-чиста от девите, като прие огъня, понеже се изпепели чрез плача си? Тя цяла се молеше за Христовата любов, разплела коси, обливайки със сълзи светите му нозе, изтривайки ги с косите си и изливайки миро върху главата му (по Лук. 7:37-38). Можеше да се види как тя правеше всичко това, но вътре в нея имаше голяма болка, която само Бог знаеше. Затова чу: “Радвай се, — казваше, — достойна си да ти се простят греховете, като се каеш така!” (по Лук. 7:47, 48, 50). Дали ние, безумните, така говорим!

Помисли каква прошка прие тя тогава от човеколюбивия Бог и какъв дар за предишния си живот! И с това покаяние придоби такава слава. Както като се излее дъжд и се очиства небето и става ясно, така стана и с онази, която бе съгрешила, защото греховете паднаха и.изчезнаха. И както се кръщаваме с вода и с Дух, така и със сълзи, и изповед се очистваме и отново ставаме готови за посвещение.

Сълзи се проливат, за да ги видят и децата на благочестивата жена. Но аз търся онези сълзи, които се проливат не за да бъдат видени и от децата, а сълзите, които се проливат за покаяние. Това са сладки сълзи, които с болка и скръб капят от дълбочината на сърцето и които са само за Бога, както Анините! — защото устните й се движеха, но глас не се чуваше, и единствено сълзите издаваха глас, по-силен от тръба. Затова й даде Бог плод на нея, безплодната [5].

Та ако и ти така проливаш сълзи, ще бъдеш подражател Господен. Защото и той над Лазар проля сълзи; и заради Иерусалим, и за Иуда пожали. И много пъти можеше да се види, че той прави това, но никога не се смееше, нито се усмихна. Никой от евангелистите не сочи това, тоест, че се е смеел.

Затова и Павел казва, че се е просълзил и говори: “Ден и нощ, и сам със себе си” (по 1 Сол. 2:9; 3:10). И други казват това за него, а че се е смеел, никога нищо не е говорил нито той, нито някой от светците, нито за него, нито за другиго, само за Сара е казано веднъж, когато получи предсказание [6], и за Ноевия син, когато от свободен стана роб [7].

Казвам това не за да отрека смеха, нито кикота, и не за да го хуля. Но защо, кажи ми, се кривиш и се смееш, след като имаш такъв дълг, че ще застанеш пред Страшния съд и за всичко ще отговаряш с близко изпитание! За тези неща, които тука сътворихме и за каквото съгрешихме волно или неволно, за всички тях ще отговаряме. И който се отрече — рече, — от мене пред човеците, и аз ще се отрека от него пред моя Отец Небесен (Мат. 10:33).

И онези, които не знаят, не ще се спасят от мъката. Защото ще отговаряме и за това, което знаем, и за това, което не знаем. Защото в нищо виновен че се съзнавам, — казва апостол Павел, — ала с това не се оправдавам (1 Кор. 4:4). Той изпрати послание до коринтяните и рече: да не би както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа (2 Кор. 11:3).

Толкова голям дълг трябва да изплащаш, като си се напил, говориш глуми и се смееш. Ако не правиш това, ами се грижиш за покаянието си, за твоя полза ще бъде. Казвам ти това, а толкова много неща не мога да ти кажа! Защото в тоя живот, ако в съда осъдят някого, колкото и да се жали, не ще избегне смъртта. А бъдещият съд е лесно да бъде избягнат. Ако някой желае да се старае от все сърце, то скоро ще приеме опрощение от Бога.

Затова много пъти Христос ни учи на покаяние и обжалва каещите се, окайва и сразява смеещите се. Защото това не е някакъв смешен събор, нито за смях сме се събрали, а за да повъздишаме и да постенем, и със стенание да приемем Царството Небесно.

Ти, когато стоиш пред княза, не се осмеляваш да се усмихнеш, а като носиш в себе си Владиката на ангелите, не стоиш със страх и трепет и с чистота както ти подобава, а се смееш и много често гневиш Бога. И ти не знаеш, че съгрешаваш, и още повече гневиш Бога, и когато съгрешиш, нито се усъмняваш, нито пък се боиш. Някои пък са тъй безчувствени, че буквално казват: “Да не ми дава Господ да плача никога! Но да ми даде да се смея и да се веселя, додето съм жив!” Нищо не е по-напразно от това и по-безсмислено. Никога Бог не повелява човек да играе и да се смее, а Сатаната. Послушай, прочее, какво стана с играещите: “И седна, — рече, — народът да яде и да пие, а после стана да играе” (Изх. 32:6). И какво постигнаха с тази игра? Виж в Изходните книги какво пише: Паднаха от тях, — рече, — двадесет и три хиляди души (по Изх. 32:28) [8]. Такива бяха и содомяните [9], които Бог изгори. Също такива буйни и жестоки бяха и онези, които по времето на Ной се издавиха [10]. За тях пък се казва, че в големство и изобилие с много ястия се хранеха. Виждаха как в продължение на толкова години Ной строеше кораба, и без страх се веселяха, пренебрегвайки това, че кораб се строи. И като дойде внезапно водата, потопи и издави всички тях. Тогава само Ноевите чада не плачеха.

Та, прочее, не моли от Бога за онова, което ще приемеш от Сатаната, както казахме и по-преди. Защото божие подаяние е сърцето съкрушено и смирено (по Пс. 50:19) и трезво с чистотата си, и възприемчиво, и утвърдено за поклонение.

Такива са даровете божии! И това искаме повече от всичко друго. Защото сега ни предстои битка, люта и горчива, срещу невидимите сили и духовете лукави. И в началото на битката трябва да се трудим с най-голямо старание и да се укрепим много и да търпим срещу това пълчище. Ако ли се смеем и играем и мързелуваме, то преди неговото пришествие с пълчището сами ще паднем, поради своята леност.

Да не се смеем и глумим и да се угощаваме! Бесовско дело е то! Защото е дело на измамниците и на нечестивците, а не на такива, които са призовани в рая и на небесата се въздигат, които имат духовно въоръжение, а не са роби на бесовете.

Защото той, Сатаната, се старае да сътвори това лукаво дело и да придърпа към себе си воините Христови, които губят сили за крепък подвиг. И затова Сатаната направи зрелище и на събора смях и глуми учи. Та заради такива именно дела злият и лукав бяс ще ги погуби чрез зрелища. Божественият Павел повелява да се бяга от безсмислени приказки и от хулнословия. Пак той повелява да се прави същото и когато някой изрече дума мерзка или смешна. Тогава лекомислените много ще се смеят, хвалейки се с хулнословието си. А заради такива неприлични дела следва с бой да се изпъдят. Че и онези, които на това се чудят, пляскайки с ръце, и с тези смехове огън готвят за главите си, защото повече от смеха търсят неговия създател, и се дивят на тези празни приказки. Ако не биха им се удивлявали, онези биха ги изоставили. А то, не само им се смеят, ами са научили и думите им и ги повтарят, когато седнат на трапеза или се съберат някъде. Вместо като християни да кажат “така рече апостол Павел или Иоан Богослов”, казват — “така рече този или онзи шут”.

Не всички правят така. Обаче, като скърбим за онези, другите, дойдохме до думите и делата, за които говорихме по-преди.

Да ни запази Иисус Христос от такива дела, за каквито говорихме, и да ни закриля и да ни заведе във вечния живот! Нему слава, чест и поклонение, с безначалния негов Отец и с Пресветия, благ и животворящ Дух! Сега, всякога и во веки веков. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Тук се има предвид едно скрито сравнение със славата Господня, която като облак покрива скинията и когато облакът се вдига, тогава израилевите синове тръгват на път (Изх. 40:34-38).

2. Пророк Иона е изпратен при жителите на град Ниневия, столицата на Асирия. за да им предрече разорението и гибелта на града. Но ниневийците се покаяли и Бог не ги наказал (срв. Иона 3).

3. Жители на областта Ханаан, които се кланяли на чужди богове, заради което били завоювани от израилтяните.

4. Според Стария Завет халдейският маг Валаам, вместо да прокълне израилтяните, по божия воля ги благословил.

5. Тук става дума за Ана, майката на Самуил, която, молейки се на Господа за чедо, се моли безгласно, така че първосвещеника я мисли за пияна (1 Царств. 1:10-17).

6. Сара, съпругата на Авраам, се засмива в себе си, когато Старозаветната Троица (трите ангели) й предричат, че ще роди син на старините си. Затова и детето е наречено Исаак, което значи „смях” (Бит. 18:12-15).

7. Става дума за Хам, който открива голотата на баща си и му се присмива, заради което е наказан потомството му да бъдат роби на робите на братята му (по Бит. 9:22-25).

8. В Изход, когато народът на Израил си прави златен телец, Мойсей по внушение от Бога нарежда левитите да убият непокорните от народа. Според Изход обаче убитите са 3,000 души (Изх. 32:28).

9. Содомяните — жители на гр. Содом (сега мястото се намира в Йордания), които заедно с жителите на Гомора били наказани с унищожение чрез небесен огън заради извратеността им и неспазване законите на гостоприемството. Спасил се само Лот, който заедно с дъщерите си избягал, воден от ангелите (Бит. 19).

10. Става дума за потопа, от който се спасили само праведният Ной и семейството му с по двойка от всички животни.