Дядо Иван. Мит или действителност

Асен Димов

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

Възрожденската преса и всички други архивни материали ни показват, че в последните 25 години на Възраждането отношението на възрожденците към Русия е - предимно и преобладаващо - отрицателно. От време на време, тук и там, и до известна малка степен то е двояко отношение. За кратко време - към края на 1876 година до началото на 1878 година, отношението е положително. И отрицателното, и положителното отношение е напълно оправдано и заслужено; чувствата на българите към Русия, към руската политика са искрени. Дали те винаги са правилно разбирали руските действия, руската политика, е интересен и доста сериозен въпрос. Този въпрос. за да получи отговор, трябва да се отговори не от политическа, но само от философска гледна точка. Политиката обърква мисленето и на най-разумния човек. Философията с помощта на логиката изясняват нещата. Известният древен елински философ Аристотел (384-322 пр.н.е) създава теорията на четирите причини, за да изясни процеса на обяснението, което трябва да отговори на всички запитвания, и изясни разбирането, като отговори на въпроса "Защо". Отговорът трябва да бъде ясен и окончателен, обоснован на логическо изследване. Логиката в само себе си не е наука - даже и самата дума логос от гръцки да се превежда - наука. Логиката е епистемологическа процедура, с която процедура действителността може да бъде описана, обяснена с думи, с говорим или писмен език. Епистемология от старогръцки значи - знание на науката, обяснение на същността.

 

Четирите причини - съвсем накратко и съвсем опростено, са: 1. Това нещо, от което произлиза едно солидно и продължаващо явление, се нарича “причина" - “първоначална причина", “материална причина". 2. В по-друго отношение прототипът, първообразът, също така е причина - “формалната причина", видимата обща причина. 3. Отново пак първоначалният източник на измененията, да ги доведе до окончание, също така е причина, наречена “ефикасна - експедитивна причина". 4. И по-крайната цел, за която нещо се върши и говори, е причина, наречена “крайната причина".

 

Не обстойно и не последователно, но съвсем накратко, аз ще

 

199

 

 

проследя отношението на възрожденците към руската политика. Оставям подробностите, решенията и заключенията на читателя. От дългите цитати Вие направете свое заключение! Мисленето е трудно! Решенията са трудни! Общите исторически мнения са трудни, а също така и покварени - покварени от историци и политици. Образованието, научаването и всички техни производни елементи не бива да се налагат от учители и писатели, те трябва само да насърчават учениците. Свободомислието е освобождаващо. Нарежданията са покоряващи. Патриотизмът е полезен, но в много случаи и вреден.

 

Трите глави: Преселението, Църковният въпрос и Панславизмът, - това е съсредоточението на възрожденската преса върху трите най-важни проблема по него време. Абсолютно нищо друго не се приближава по важност и значение до тези три проблема. Съпротивата и силната критика срещу Преселението са били израз на българския национализъм; недоволството от руската политика по Църковния въпрос е било израз на българския национализъм; страхът от Панславизма е също така израз на българския национализъм и тежнение за пълна независимост. Национализмът е “първопричината". Национализмът е същността. Отношението на възрожденците, а и всички българи, към руската политика по тези три главни проблема е “формалната причина“; формалната причина се поражда от първообраза - от национализма. Най-сериозният проблем е Църковният въпрос, той ясно излага “ефикасната - експедитивна причина; да се доведат до окончание измененията, предизвикани от първоначалния източник. Крайната цел - “крайната причина“, на Възраждането е била: Отхвърляне на двойното иго - турско и гръцко. Панславизмът обаче застрашава всички и всичко. До каква степен е бил той полезен и до каква степен вреден за крайната цел. “крайната причина"? Наистина панславизмът допринася нещо за Руско-турската война, 1877-78 година. Ами коя е причината за потъпкването на Санстефанска България? - неосъществена България - Защо? Един от американските президенти - Теди Рузвелт, е казал преди много години:"Говори тихо и спокойно, но носи голяма тояга". Панславистите са говорили гръмко и застрашително, ами къде им е била тоягата?

 

Вярата в Дядо Иван е била дълготрайна и от важно психологическо значение за българите. Дядо Иван не е бил често споменаван или подробно разискван във възрожденската преса, но все пак вярата

 

200

 

 

в “Белия цар", в “Россия" не е забравена и е писано за нея много. Тази вяра има огромна стойност, нейното психологическо значение е единствено по същество! Именно тази вяра, до голяма степен, е причината за двойственото - двоякото отношение на някои българи към руската политика на Балканите.

 

Римският поет Vergilius Maro, Вергил (70-19 г. пр.н.е), пише в една от своите поеми: “Щастлив е човекът, който е могъл да разбере причините на нещата". Аз съм задоволен, вярвайки, че съм “могъл да разбера причините на нещата" - отношението на водещите възрожденци към руската политика - провали и постижения.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]