Дядо Иван. Мит или действителност

Асен Димов

Глава III

ПАНСЛАВИЗМЪТ И БЪЛГАРИТЕ

 

Панславизъм, тая химерическая мечтайна идея, която (се) вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е... Истиное намерение Българом е, че тий притеснени от една страна от панславизма, а от друга страна от панeлинизма еднакво за тех предателни, искат да си останът българи.

(Раковски, Българска Дневница, 26. VI. 1857 г.)

 

 

Този цитат от Българска дневница изразява най-ясно отношението на българските възрожденци към двете чужди идеологически влияния - и двете неприемливи, и двете "вражески". Панелинизмът е бил до голяма степен активен в българските земи от средата на XVIII век, проповядван от гръцки учители в гръцки училища и от гръцките духовници в църквите. Панелинистите, които са били гръцки националисти, са имали идеята да разпространят и наложат древната култура на Елада в териториите на Византийската империя. В това нещо има много уйдурма (лъжлива машинация), защото древната култура на Елада отслабва и замира 200-300 години преди Христа, а Византийската империя е унищожена и победена в 1453 година. Но мечтите и старанията не са непозволени. Панславизмът се явява при Българите сто години по-късно. Възрожденците усещат “Северната Хетерия" след Кримската война и от самото начало я определят като "вражеска", даже по-опасна от “Панелинистическата Хетерия", която идва от юг (хетерия - от гръцки=тайно сдружение). При най-умно и строго обмисляне може да се достигне до заключението, че панелинизмът е неосъществим в XIX и XX век. Влиянието на древна Елада е огромно и до ден днешен, а на днешна Гърция - нищожно, даже несъществуващо.

 

В средата на XIX век българските възрожденци - вестникари, учители, попове, чорбаджии, търговци, революционери и други, разбират, че Европа, Гърция, Турското правителство и всички и отвсякъде гледат на българите като на руски пионки.

 

133

 

 

Това до малка степен е оправдано, но до много по-голяма степен е резултат на гръцка пропаганда, на западноевропейска страхливост и съмнителност към руските намерения, а и най-вече оправданите тревоги на Турското правителство. За това панславизмът пречи на българите. Не само това, но възрожденците определят панславизма като “преувеличен Русианизъм". До малка степен, що-годе доста наивно, панелинизмът има културно съдържание; панславизмът има предимно империалистическо съдържание. Между Кримската война и Освободителната война. 1877-78 година, българските възрожденци стигат до заключението; славофилизъм - да, може би; панславизъм - не!

 

Славофилизъм (пак от гръцки) значи любов, дружелюбие към славянството. Панславизмът произлиза от славофилизма, но с острота, нахалност и изискващо подчинение - а това не се харесва на които и да са славянски народи. Българските възрожденци пишат във вестниците, в личните кореспонденции и архивни документи - държавни и лични - за славофилизма - панславизма, но не се занимават с философските нюанси на “северната пропаганда", а обясняват многократно и надълго политическото естество на това “нахално движение". Най-добре запознати са с "нахалното движение" Любен Каравелов и Райко Жинзифов, и двамата образовани в Русия, и двамата лично познати с някой от славянофилите и панславистите, най-вече Иван Аксаков. Много други възрожденци са запознати с “нахалното движение", така както е било обяснено и приведено в заключение от Николай Яковлевич Данилевски в неговото произведение; Россия и Европа. (Петото издание на тая книга е в 1894 г. от нея е следващото необходимо - съществено обяснение)

 

Славофилите в Русия изтъкват “самобитността" на руската култура и история. Те настояват, че славяните са предопределени да играят важна роля в универсалната история. В опозиция и отричане на културното и социално-политическо влияние на "западащия запад", славофилизмът предлага "поглед назад към искреността" и отричане на Петър Велики, Иван IV и връщане към истинското православие и социално-политическото спокойствие, когато всичко е било в най-добро идеално състояние.(?) (Въпросителният знак е мой) И нека да кажа, че писанието на Данилевски е било до голяма степен най-романтично. Духовните, моралните и философските основи на славофилизма е Източното православие (православие=ортодокси преведено от гръцки значи - правилното почитане, обожаване на Бога.)

 

134

 

 

Това се установява във втората половина на VIII век като резултат на жестоки войни в Мала Азия. Славянофилите в Русия казват, че православието е единствената истинска християнска вяра. Католицизмът е отказал свободата за потвърждението на обединението; Протестантството е отказало обединението за признанието на свободата. Католицизмът води към деспотизъм. Протестантството - към анархия. Само Източното православие е запазило ученията на християнските патриарси. Славофилите вярват и настояват, че автентичният руски ум е резултат на тая правилна религиозна, верюща основа. Според тях това е съществувало в чист, духовен, непокварен смисъл само в древна Руссия - Мусковия.

 

Другият християнски свят, “загиващия Запад", е съществувал и се е развивал на фалшиви философски бази. Затова общественополитическият живот на Запад е фалшив, повърхностен, материалистичен и извращаващ. На Запад логиката, рационализмът, схоластиката и други противорелигиозни учения са създали тяхната собствена ефирна структура; и така с отвлечени разсъждения те са почти унищожили всички правилни вярвания, включително вярата във всемогъществото на религиозното разсъждение. Западът си е “извървял пътя". Семената на себеунищожение са вече посяти; това са семената на индивидуализма - егоизма, материализма, революцията и извращението. Възможност за възраждане не съществува.

 

Руснаците и другите православни славяни са живели в духовно спокойствие и единство - соборност. Те не са извращаващи, материалистични, философски объркани;те са “чисти“ и пълни с възможности. Заключението, което е постигнато от тия съмнителни и необосновани философски изявления, е, че славяните имат голяма историческа мисия да изпълняват. Времето е вече дошло да напреднат с тяхната чиста и здрава цивилизация и даже да помогнат на замиращия Запад да се възроди. Славофилите желаят да се върнат към чистотата на Старата Русия - Мусковия. В Русия по времето на Петър Велики (1682-1725) и след това е създаден недобър, недостоен обществен ред. Това най-високо идеалистично. даже митично разбиране на Русия е продукт на романтично желание, което едва ли има нещо общо с историческите факти. Русия, в която има религиозни разстройства и секти, в която подкупничеството вирее, в която селячеството е поробено от аристократите, не е държава не е общество, което би трябвало да просъществува.

 

135

 

 

Напредъкът е по пьтя назад, към чистотата на Древна Русия! Доктрината, идеологията на славофилите дава основа за развитието на културния и политическия панславизъм. За разлика от славофилизма, панславизмът е повече политическо движение със строги агресивни тенденции. Затова всички неруски славяни го виждат и определят като “прекомерен Панрусианизъм".

 

Предтечите на панславизма не са руснаци, а хърватинът Юри Крижанич и словенецът Ян Колар. Крижанич проповядва обединението на всички славяни под скиптъра на руския цар и религиозното водачество на католицизма. Крижанич прекарва много години в Православна Русия, там неговата идея за католицизма му създава много трудности. На заточение е в Сибир от 1661 до 1676 година; Колар е първият славянин, който проповядва славянско обединение и създава програма за развитието на обща славянска култура. В първата половина на XIX век панславизмът е движение за защита на Западните славяни, които са обкръжени от неславянски народи в Централна Европа. Във втората половина на века водачеството се прехвърля от Прага в Москва. Тук по причина на международните политически развития панславизмът добива агресивен характер.

 

Славофилизмът и панславизмът имат много говорители, пропагандисти и писатели. Славофилите са писали много в хиляди есета, памфлети, меморандуми, вестници и лична кореспонденция, но всичко това остава необобщено, несистематизирано. Панславистите обаче публикуват по-обстойни, по-обемисти и систематизирани произведения. Едно от най-значителните обяснения на Панславизма излиза от перото на Николай Яковлевич Данилевский - Россия и Европа.... първоначално излиза сериално през 1869 година. В псевдонаучен тон и разсъждение то декларира, че Западният романогерманският свят се разпада и сега е времето славяните да се организират и сложат началото на тяхното велико бъдеще. Той пише за едно духовно, национално и политически автохтонно славянство. Това е нужно за идеята за единно славянство, което ще осигури височайшия идеал - по-важен от свобода, по-важен от всяка наука, от всяко образование и от всички богатства.(Това е от 5-о изд. 1894 г., стр.29) Само Всевишният Бог е над славянството, но Бог и славянството са неразделни, тъй като повечето от славяните са православни, а Бог одобрява православието; А евентуално всички славяни ще бъдат православни. Панславистите определят за всички славяни

 

136

 

 

една религия - православната, един език - руския. Общият славянски съюз ще включва: Руската империя, царство на Чехия-Моравия-Словакия, царство на Сърбия-Хърватско-Словения, царство България, царство Румъния, царство Унгария, царство Елада (разширена Гърция) и областта Цариград. Мала Русия (Украйна) и Белорусия не се признават, те са вече в Руската империя. Полша не се приема, но ще бъде приета, когато "покаже желание за сътрудничество". Албания е разделена между Елада и Сръбско-Хърватско-Словенското царство. Румънците и унгарците са включени в плановете, понеже “те са потънали в славянското море" и нищо друго не може да се урежда за тях. Гърците са в периферията, но тяхната религия и тяхното стратегическо положение налагат и те да бъдат включени в общото Славянско обединение. Данилевский счита българите за неспособни да имат своя държава извън границите на Славянското обединение. Той вярва, че гърците и сърбите имат добре уредени социално-политически и държавни устройства, а на българите това им липсва. За тяхното положение той казва: "належащо е за българите да се развиват под руското крило и под влиянието на другите държави членки на Славянското обединение, които са напреднали политически... България се нуждае от Русия, за да я пази от Сърбия и запази българската независимост." (Россия и Европа, стр. 440-41) Средна и Източна Европа, казва Данилевский, ще просъществува добре под руско ръководство: всички други обединения (Австро-Славик, Южно-Славянско, Дунавска федерация, Балканска федерация) са обречени на провал, понеже етническите и националистическите вражди ще ги провалят. Той предлага и предполага, че под руски надзор няма да има етнически и националистически вражди. Това е възможно, когато цялата политическа власт се налага от един център - Москва, и се поддържа със строга военна сила - нали това постигна Съветският съюз след Втората световна война в Централна и Източна Европа. С неговата “химеристическа мечтайна идея" - както дванадесет години по-рано правилно я определя Раковски - Данилевский преначертава географските карти на три империи. Руският поет Туйтчеф (Тютчев) като чиновник в Руската легация в Берлин пише, за да определи границите на Руската империя: "Руская География"

 

От реката Нил до Нева, от Елба до Китай,

От Волга до Ефрат,

 

137

 

 

От Ганг та до Дунав -

Ето го Руското царство...

И навеки да пребъде, както Духът

е предвидил и Даниел е предсказал.

 

Идеологията на Данилевский и географията на Туйтчеф Тютчев пренебрегват аспирациите на около тридесет националности и още повече етнически групи. Каква абсурдна, каква нахална империалистическа идея! (Каравелов и Жинзифов са писали много в славофилските журнали и други руски вестници между 1860-1878 година,

            Каравелов в: Наше Время, Московские Ведомости, Ден, Голос, Филологические Записки, Русский Инвалид, Илюстрованая Газета, Славянская Заря, Русские Ведомости, Журнал Министерства Народното Просвещения.

            Жинзифов в: Ден, Русский Архив, Современная Летопис, Моссковские Ведомости, Москва, Православное Обозрение, Известия...Труды Этнографического Отдела.

 

Най-известните Славофили с техните писания са: Иван Василевич Киреевский (1806-59), неговият брат Петър (1808-56), Алексеий Степанович Хомайков (1804-60), Юрий Федорович Самарин (1819-76), Константин Сергеевич Аксаков (1817-60) и неговият брат Иван (1823-86) и професор Степан Петрович Шевирев (1806-64). Всички тия хора са високообразовани, с политическо настроение и с високо обществено положение. Водещите панслависти са професор Михаил Петрович Погодин (1800-75), Николай Яковлевич Данилевский (1822-85), Александър Федорович Хилфердинт (1831-72), Владимир Иванович Ламанский (1833-1914) и Иван С. Аксаков - показан веч като славофил. Към тоя лист от панславистки писатели-пропагандисти, трябва да се добавят активистите панслависти, генералите Николай Павлович Игнатиев - посланикът в Цариград (1832-1908), Михаил Григорович Черняев (1828-89) и Ростислав Андреевич Фадеев (1824-83).

 

Много от възрожденските вестници се опитват и до голяма степен успяват да обяснят началото и развитието на панславизма. Дунавска зора пише на 11.III.1868 година в дълга уводна статия “Панславизъм" следното:

 

Идеята за Панславизъм вижда ся да е тъй стара както и славянската книга. Още по времето на славянските просветители,

 

138

 

 

Св.св. Кирила и Методия, тя трябва да е съществувала; понеже с разпространението на славянската стара писменост не може да не е била и идеята за сближаване и съединение на отделните славянски племена... (Значението на Панславизма) може ся определи с тия думи: стремление, което има за цел да ся състави от разните славянски народности една сама народност, според едни, под един сам скиптър, а според други, под едно конфедеративно правление."

 

 

Статията продължава да обяснява създаването на славянската идея от началото на XIX век в Чехия, от там най-вече от Пражкия университет се развива “културния Панславизъм". “И тоя либерален Панславизъм се раздаваше умствено, по вид чисто литературен, на братята Чехи и напояваше чешката интелигенция". След революцията в 1848 година “за пръв път ся представи на яве славянската идея в противност на немската идея". Чешкият панславизъм е за славянско сдружение “под едно конфедеративно правление". Руският панславизъм е за обединение “под един сам скиптър". Разликата е много голяма като между светъл ден и тъмна нощ.

 

Вестник Право публикува две дълги уводни статии “Панславизмът и Българите" на 3 и 10.VII.1872 година. В статията от 3.VII се разискват надълго преселенията на славянските племена, основаването на славянските държави, тяхното несигурно развитие, а и постиженията от векове наред. Статията от 10.VII се съсредоточава на панславизма в XIX век. Основните главни точки за това “важно движение" са:

 

1. За Чехите не беше трудно да разберат, че те не биха могли да отблъснат германската стихия сами, затова те идват до заключението за Славянско сдружение...

 

2. Славянското сдружение е самата идея за панславизъм, която чешките учени развиват като културно-духовно движение.

 

3. На чешкия зов най-напред отговаря Русия, а и Хърватско и Словения. Русия прави това от славолюбие и за да привлече и прелее в себе си другите славянски народи. Хърватско и Словения, понеже и те се страхуват от германизма.

 

4. Сърбите одобряват идеята, понеже те се страхуват от маджаризация. Поляците се противят упорито на тази мисъл. Българите все още не са се изказали.

 

139

 

 

5. “Нас ни много бедът в съзаклятие с панславистскъта идея, дето у нас нито се е мислило, нито се говорило за нея до сега."

 

6. Българите не се страхуват от гърците, та да се облягат за спасение на великото славянско племе. Ние не сме панслависти, а и не е нужно да ставаме такива.

 

7. Има два главни боя, два главни вида панславизъм. Руският, който сънува за едно огромно славянско царство, в което руският език и руското влияние поглъща всичките славянски народности. "Те сънуват за една исполинска военна сила, която да задуши на гърдите си сред словенското море находящите се чужди народности като маджарския и влашкия и която да бъде страх и трепет на сичкия свет.'

 

8. Обаче австрийските панслависти (славяни под австрийско управление) не мислят тъй. Те искат славянско сдружение на културни духовни начала, в което всички народности са равноправни; те искат сдружение, а не руско царство.

 

9. В 1867 година в Москва се състои славянско изложение, което е и славянски събор. “Всезаслужилият чешки писател и дипломат Господин Франтишек Риегер", във възражение на много руски речи се изказва и той:

 

В Москва има хиляда камбани, които когато заудрят наедно изявяват величественото представление, правят неописуемо онова впечатление, което само в Москва се среща. Що би било ако из сичките тия камбани са излееше една само? Истина гласът би бил по дебел, но той би изгубил сичкъта своя привлекателност. Ето думи, които би требвало да са научат наизуст. Да ще приложим, предложим нъй, ако някога славянските народи помислят да направят един вид съединение, то не требва да бъде руско, царственно - завоевателно, а все славянско, морално и миролюбиво."

 

 

Македония, на 8 и 22.VI.1868, и Отечество, 9.XI.1870 година, разискват същата тема: появяването на панславизма. В уводната статия “Панславизмът, Руссизмът и Южните Славяни", Македония, мисля Славейков, пише: "С една реч, Германия със своето продължително понемчаване и западните славяни с тяхното противостоение, породиха панславизма"... "Да доидим сега за Българите: Те кажи, че не са показват наклонни на един преувеличен руссизъм."

 

140

 

 

И Македония цитира Дунавска зора: "Израженията на официалният Български орган - Дунавска зора - са още по-ясни:

 

Нъи отблъскваме, казва този лист, сливането на разните славянски фамилии. Нашата програма се състои цела в тези думи: Ако правителството, което положи началото за освобождение на Отоманските Славяни, направи това с цел да ни подчини под властта си, всичките му усилия са осъдителни и то не ще може никога да намери съчувствия из между Българите... Славяните, особено южните Славяни, не са помислили никога да се влеят в ведрата на Руссия.

 

 

В уводната статия “Пантевтонизмът и Панславизмът" Отечество, 9.XI.1870 година, разисква статия в руския вестник Голос. Пантевтонизмът - пангерманизмът напредва в Централна и Източна Европа, това предизвиква засилването на панславизма в защита за всички славяни. "Толкоз години изминаха и едва сега става явно и никой не може да се двоуми, че думата панславизъм е измислена и употребена от Германските политици"...Примерът на Германското единство е пример за подражание от другите раси на Европа; Германците приложиха идеята в действителност, думата на дело (мнение на Отечество). Отечество цитира дословно руския вестник Голос:

 

Некои славянски племена изпаднаха в по-малко искусни ръце. Германските императори и турските султани изтребиха големото им число, но не са били в състояние да ги преобърнат на Немци и на Турци и с оживяването в Европа на националний въпрос оживеха и те;но уви!На едно с това оживя и старото раздробление с което Славяните са придобили толкос жалостна известност. Много по-умно постъпиха Немците. Без да гледат на разликата по наречие и ввра, и шваб, а саксонец, и прусец, те разбраха най-после, че всичките са немци и граф Бисмарк като се възползува с това настроение на немците, бърже довършва сега Германското единство" - (политическо обединение).

 

141

 

 

Наистина по това време, за германското обединение има много положителни условия, които не съществуват в Русия и при всички други славяни.

 

Всички възрожденски вестници пишат за панславизма. На 20.II.1860 година България обяснява, че от писанията на учените научаваме, че панславизмът има три различни лица - 1. Един скиптър, една държава; 2. Републиканска федерация; 3. Литературно-културно сдружение. Две години по-късно, на 2.VII.1862 година същият вестник пише за две групировки на панславизма - Южен и Северен.

 

"Секи от тех има особени интереси и намерения. Северният Панславизъм иска да натрупа около Русия сичките народи, които говорят едно славянско наречие. По-умерен от северният си брат, южният панславизъм иска от се сърце да остави на Русия сичките северни Славяни, но той иска да даде на Сърбия южните Славяни."

 

България атакува строго Раковски “Г-н Раковски послужи ту на единия, ту на другия панславизъм. Онзи от тях, който му плащаше по-много." Вярно е, че Раковски винаги е преговарял и уговарял сдружения и е търсил сътрудничество от всички - Русия, Румъния, Сърбия, Черна Гора, Гърция, но той никогаш не е бил на страната на руския панславизъм. По него време той се е стараел да урежда Балканска федерация.

 

Турция потвърждава същото мнение за Руски и Сръбски панславизъм. Тоя вестник пише на 12.XI.1866 година, в кратка уводна статия "Панславизмът":

 

Има два вида Панславизъм: руски и сръбски. Първият гони цел да тури под игото си сички славянски племена и да ги поруси; вторият, същата цел но в ползата си, сирен да ги посърби. Тия два вида панславизъм са диаметрално противоположни в желанията си, в честолюбията си, в историята си, в преданията си, но не в отношенията си: това е едно ласкателство.

 

 

Българите са отвратени и от двете панславистки кроения - “Защото, кой народ иска да загуби народността си и язикът си?"..."Възможно ли е едно такова предприятие? С други думи да са трудим да осъществим едно подобно дело е каквото да са трудим да направим бел Арапинът, без да държим сметка за природата му."

 

142

 

 

Две години по-рано. на 28.XI.1864 година, същият вестник пише, цитирайки сръбския вестник Видов Дан, следното:

 

Историята ни убеждава, казува той, че големата политика на Русия е била секаш да направи от Север и от Юг една само империя, сиреч да поруси Балтийското и Черното море. Това е била единствената цел на Петра Великаго и Катерина II... Наистина сичкити панелавистки органи са вдават да хортуват за тая мнима роля на Русия у Исток. Народ и Ден (руски вестници), които най-много се напъват да ъ дадът едно особено възвишение, не престават да говорят за нея. Но пред нашите очи, това не е друго освен една химерическа идея, която само кисне в главите само на ония, които се мислят нещо, а които не са нищо действително... Русия трябва да извади от главата си тия мечтателни идей... В Русия индивидуалната свобода не съществува никак. Там царува още системата на деспотизма.

 

 

Отрицателното отношение към панславизма е всеобщо. Всички възрожденски вестници са против това "преувеличено руско движение".

 

- “Панславизма е химерически сън, който се налага като плашило" - Българска дневница, 1857 г,

 

- "Панславизма е фантастична и комична идея" - Дунавски лебед, 17.I.1861 г.

 

- “Програмата на Руските панслависти представена с думите на техния поет: Или славянските реки съ вливат в руското море, или руското море ще изсъхне" - Дунав, 17.I.1871 г.

 

- Същият вестник разисква писмото на професор Михаил П. Погодин - “изумелия старец” до Г-н Палкина, началника на Славянската партия в Бохемия. В писмото Погодин казва "че самата надежда за спасение на Австрия е в искреното споразумение със славяните и Русия". В споразумение с Австро-Унгарската империя, Погодин “бълнува и мечтае събарянето на Турската империя"... Обаче "Българите нито помислюват даже да станат Московци, под предлог за един Славянски съюз". Дунав, 9.V.1871 г.

 

В кратката статия "Югославия", във в. Дума, на 17.VII.1871 г., Хр. Ботев пише:

 

143

 

 

Честитим появяването на Българо-Сръбския вестник "Югославия"!

 

... Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онъзи на русските. програмата на коя са заключава в думити на великия им поет: “славянските реки ще се влеят в русското море или то ще пресъхне?“...Нема славянин южен или западен, нема свестен човек, кои би можял да съществува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руссите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цело столетие болната (поробената от Русия) Полша.

 

 

Някой от определенията и описанията на панславизма, направени от Руски вестници, са били от време на време съобщавани във възрожденските вестници. Отечество предава мнението на Санкт Петербургские Ведомости, който нарича панславизма “апокалиптическа зверка, за която никой не знае какво е". По-долу пише 'Ние Русците до сега не сме знаяли нито домашните си, нито обществените си отношения, които да уредим както требва, а как да са вдавами на фантазията за присъединението на още 30-40 милиона нови поданици"...

 

В този смисъл панславистичните тежнения, за да се съединят славяните с Руссия, би били лудост и убийство против само себе си". Отечество, 30.IV.18... г. (?) - (годината е несигурна, не се вижда ясно на копието).

 

Независимост, Македония и Право също така пишат за изявленията на руските вестници относно панславизма.

 

Отделните писания на панславистите - брошури.писма.меморандуми и др., също така се разглеждат накратко във възрожденската преса; не всички писания, но някой от по-провокационните. Македония пише на 7.XII.1871 г.:

 

На 1869 некои си Руски генерал, Фадеев беше издал една брошура, в която проповедваше съединението на

 

144

 

 

Славяните под първенството на Русия, или по-ясничко - проповядваше просто и чисто панславизмът от Руска точка зрение. Неговата брошура направи тогава голям шум но не между Славяните. Славяните я прочетоха и я забравиха, защото убежденията на Г. Фадеева не можаха да ги склонят да търсят съюз с другите си братя под ръководството на Руският цар. Впечатлението биде силно за Европа, която гледаше, че туй фантастично плашило, което нейните дипломати са кръщали панславизъм, иска да са обърне на действителност и да се облече в плът и кръв.

 

 

Тази брошура “не послужи на славяните за добро, послужи им да усетят по-добре полицейския надзор на Европа". През 1871 година Фадеев издава ново съчинение, в което разглежда каква може и трябва да бъде руската политика на Изток. В новото съчинение, Фадеев обяснява:

 

- Нови политически условия изискват нов подход, нова стратегия

 

- Южните славяни, не са вече достъпни на Руските внушения...те никога не ще склонят да приемат Руското покровителство...не требва да им се налага Руско господарувание

 

- Но той настоява че разрешението на Източния Въпрос е свързано с Панславизма.

 

 

На това статията “Руската политика към славяните“ - мисля авторът й е дядо Славейков - се противопоставя строго:

 

Русия може да пази своето человеколюбие за своите полудиви народи, а нас да остави на нашата участ. Панславизмът не може днес без Русия, а това е то, което ние не щем да припознаваме на Русия ще каже да наведем глава под нейната желязна власт.

 

 

Много от вестниците обясняват панславизма, като го съпоставят и сравняват с панелинизма. И двете движения са “вражески",

 

145

 

 

“нахални", “издайнически”. Вече отбелязах мнението на Раковски в Българска дневница, 26.VI.1857 година: тези идеи са “химерически” и "предателски" (началото на първа страница на тая глава). България пише на 10.Х.1859 година в уводна статия:

 

Действително, като от една страна, панславянската етерия, която има в Одеса, едно от главните средоточия ся развива и ся разпространява във Въсточна България чрез книги напечатани с Русски дух, от друга страна, Еллинската етерия, на която средоточието е е Атина, разпространява в Западна България (Македония) учението чрез книги напечатани с гръцки думи.

 

Обаче, между тия две етерии, съперници една на друга, само в крайната цел и в средствата нямаше разлика... Фанариотското духовенство кълнеше и препятстваше на панслависките училища и под това име, на българските (училища)... Усилно, нужно и неизбежно те трябваха да имат за следствие, първо да разделят българския народ на две, на гръцки и славянски и от там да го унищожат съвсем. За да достигнат тая цел какво правеха тия етерий, панслависката и панелиниската?

 

Те събаряха, секоя от нейна страна, единородните елементи и собствени на българския народ, за да им наместят другородни (елементи), внесени от север и от юг.

 

 

Статията продължава да обяснява, че тия две етерии са намерили една нива. да копаят и насаждат техните семена - и да приготвят обширни хамбари; гно и те се измамиха в надеждите си", защото "погубването на един народ не е едно дело толко лесно, колкото фанариотите и северните и южни етеристи си го беха въображили". С “фанариотите" статията определя патриаршията по църковния въпрос. понеже разисква също така и църковната борба в Македония - най-вече в Кукуш. Четири месеца, по-късно, на 30.I.1860 година, същият вестник пише:

 

Още една дума към всички ония, които се показаха наши неприятели и противници ...

 

146

 

 

Относно за българския народ, кога ще се удовлетворят те? Панелинистите ще се удовлетворят, когато българите станат техни роби. както некогашните Илоти беха роби на некогашните гърци. А панславистите ще се благодарят, когато сполучат да приложат нашите четири милиона Българи при 48 412 500 техни роби, които съществуваха на 1836 г., според един официален рапорт (Тагоборски, том I, стр.330)

 

 

Числото от Тагоборски се отнася навярно за поробените селяни-мужици от аристократите-земевладелци.

 

Дунавски лебед пише в едно много дълго полемично изложение (полемика - от гръцки - публично изложение, научен спор. препирня). на 11.IV.1861 година следното:

 

Ние, които толкози страним от панелинистическата (идея) и са силим да са отчигарим от нея чрез отделението си от гърците, толко повече сме и треба да сме далеч от панславистическата (идея), която е хиляди пъти по-опасна и по-гибелна за народността ни от първата. Кой от българите е толкози глупав, щото да не разбира и толкоз слеп, щото да не види, че нема поголем неприятел на нашия народ, от тази дяволска етерия, която с едно притеснование може да погуби името на народността ни...

 

 

Раковски отрича панславизма, “Русците" и сърбите и в името на българската "народна полза" заключава: “Бог за синца ни и секи за себе си". И това той пише в 1861-62 година, когато Българо-сръбско съглашение и Балканска Федерация са негова идея. Той отрича панславизма, руската сила и мощност не е желателна в каквито и да са обединения.

 

В уводната статия “Панславизмът и Българите" (по-горе вече цитирана). 10.VII.1872 г., Право засяга и съотношението на панелинизма с панславизма:

 

Много се лъжат гърците, ако мислят, че българите от страх пред тех са помислили да се облегнат на великото славянско племе.

 

147

 

 

Нема нужда от толкос предпазвание... Прочее ние сами частно, които пишем тези редове, не сме никак панслависти, а можем да уверим нашите съседи, че българите немат нужда да стават панслависти.

 

 

На 21.XI. 1864 година в уводна статия вестник Турция пише за българо-руските отношения в миналото. Някой от аргументите, от историческа гледна точка, са неправилни, а други са правилни. За липсата на добра - съвременно написана българска история, са виновни панелинизмът и панславизмът:

 

Това състояние на работите са изгради от панеленистите и панславистите. Първите умножават историческите лъжи, за да направят хората да поверуват, че сме гърци, а вторите не изоставят никакво средство, за да ни вмъкнат в пазухата на славянските народи (Русия)... Не е нужно да разгледуваме на дълго и да проумяваме, че панславистките лъжи са по-добре приети, отколкото гръцките лъжи.

 

 

Турция продължава да обяснява, че “от трийсет години насам руското правителство(фактически, най-вече славянофилски деятели, а не правителството) провожда редовно агенти, за да тарашуват българските ръкописи... всеки ръкопис, занесен в Русия, беше една загубена книга“. Славянофилите е Русия, а също така и много от Западните славяни - учени (хървати, словенци, чехи, словаци) се стараят да сближават всички славяни въз основата на що-годе обща славянска култура - език, писания - стари и съвременни, археология. фолклор и т.н. От българска страна поддръжници на тая идея за културно сближение са вестниците Дунавска зора, Отечество, Дунавски лебед и Българска дневница. Раковски предлага издаването на "културен журнал" Българска старина - не се осъществява, но идеята е била добра. Той изразява искрена почит към славянските учени. В Дунавски лебед, 21.VI.1861 г. съобщава: “ПАВЕЛЪ ІОСИФЪ ШАФАРИКЪ - Великий Славист и Патриархъ Славенской Науки, поминълъ са, за жалостъ всему Славенскому миру, на 14 того следъ пладниъ. Вечна памятъ и слава безсмъртному Гению!”

 

148

 

 

Всички други възрожденски вестници не одобряват културния савофилизъм - най-вече с премълчание, а и с конкретно отричане, понеже те го свързват с културния панславизъм и руско надмощие. България е против всякакво културно съдружие с Русия:

 

Същото се случва и помежду нас. Заклен от фанариотите, Българският народ се видеше умрел и можем да речем, че приличаше на една дъбрава от диви дървета, връх, които требва да са присадят Еллински или Московски отрасли, за да извадим листа и овошки за в работа - (за постижения).

 

 

“Московски отрасли" е руското силно и строго влияние в развитието на българската "дъбрава". Това го пише Драган Цанков - образован в български, гръцки, руски и западноевропейски училища. В уводна статия от 30.III.1860 г. България разисква преимуществото на българския език над руския и заключава, че езици с определени членове - окончания (тъ, та, то), са по-стройни. Българите не трябва да приемат руския език. По това време не е имало опит или намерение да се приема руския език - ОБАЧЕ, ето тука е голямото обаче, панславистите плануват това и така застрашават Цанков и всички други възрожденци.

 

Всички добре образовани българи се противопоставят на идеята за “общ славянски език". На З.XII.1869 г. Каравелов публикува в Свобода кратката статия “За Българскиятъ Езикъ":

 

Българите не щат да пишат едно правописание до това време, до когато нашите писатели не престанат да се ръководят по старославянската втимология и по руския синтаксис... българите требва да остават на страна и древнославянския и руския език. Българите не са ни русей, ни старославяне, а - българе, и за това требва да пишат български и да говорят български.

 

 

По-късно, на 11.I.1871 г.. пак в Свобода, Каравелов критикува и саркастично осмива една граматика, издадена от С. Радулов в Болград, Бесарабия.

 

149

 

 

Българска граматика, съставена по К. Говорова! Чудеса чудес и всячвския чудеса! Ние съветоваме г. Радулова да напише и българска история по Карамзина. Един побългарява чуждите съчинения, а други пише история на българският език по образец на русският език! Кажете после това, че ние не сме чудни.

 

(Николай Карамзин, 1776-1826, руски историк със забележително значение.)

 

Самите постижения на славофилите и панславистите в полето на образованието на българи в Русия и руската помощ за училищата в България е отблизо наблюдавана и критикувана от възрожденските вестници. България публикува кореспонденцията от Битоля на 29.III.1861 г.: “Същевременно с пристигането на г. Хитрова в Солун (Хитрово, руски консул в Битоля)...

 

Пристигна и едно момче, на име и презиме Капче от Охрид, което преди три години ся заведи от Рачински и ся е учило в Смоленската гимназия... Томи казваше, че Рачински ся готви да доди пак във Варна и носи от Руссия де-да-си вехтари, церковни одежди и други церковни потреби. Рачински ся готвил да въздигни, с руска помощ, една руска църква и едно московско училище във Варна.

 

 

България не одобрява “московски училища", но още по-повече не одобрява руска поддръжка на българските училища, на 4.II.1863 година пише:

 

Миналата година, когато бехми на Пловдив. Г-н ... един от главните учители от тоя град ни се изповеда, че без годишната помощ, която училищата от тоя български град приемат от Русия, те ще са затворят.

 

А пак не е ли срамота за един град толкоз богат и толкоз дето напредува, да възпитава младежите си с подозрителните пари, които идат от Москва!!! Как смеят Пловдивци да приемат чужди пари за поддържането на своите собствени училища, а пак плащат на фанариотските владици толкос пари за гръцките училища!!!

 

150

 

 

В тоя цитат има преувеличение или от пловдивския учител, или от България, обаче най-главното отношение кьм руската помощ се определя от “подозрителните пари". Защо Русия - славофили и панслависти - помага на българските училища, когато българите (ако не плащат владищина за гръцки училища) биха могли да си поддържат техните училища? Отговорът е труден, понеже преплитането на влиянията от "юг и север са силни", а в 1862-63 година Възраждането също така е силно - с вяра в собствените си сили. Възрожденците виждат гръцката Мегали идея като изтощена и руския панславизъм като “вражески" - неприемлив.

 

В същия брой на вестника, от 4.II.1863 година, в една много дълга дописка от Битоля се разисква намесата на руските консули, най-вече Хитрово, за набиране на младежи от Македония да се образоват в Русия.

 

Дневната приказка в града ни е разпрата, която се появи между тукашния Русски Консул Г-на Хитрова и Н. В. главният ни Управител Румели-Ваалеси Хаджи Али паша. Тьзи разпра се подпали от Русското Консулато първо; защото става повече от два месеца, като почеха драгоманите (преводчцците) на Руското Консулство да подбуждат и да блазнят тука хората твърде деятелно, за да се отправят писменно до Консулът им, да го молят, за да им земи децата и да ги заведе в Руссия да се учът за сметка на Русското Правителство.

 

 

От Битоля те искат да вземат българчета, куцовлахчета, арнаутчета; от Охрид още четири деца, от Велес няколко сиромашки деца, също така и от Щип. “Тукашното Правителство обаче си види работата, че отдавна бодро и внимателно следи движенията на Русско-Панславистката пропаганда..." Един от родителите на “завербуваните" младежи подава писмено оплакване до властите и валията се намесва, та “разпрата" се усложнява. Хората в Битоля, па и на другите места, започват “разстълкнования и разиски". Некой от тях, "повечето от тях са Русски мекерета", са против решенията на турските власти. “Други обаче човеци разумни дълбоко проницателни и прозорливи, като предвиждат и разпознават где клонят русските милости... - одобряват решението на мезлишът." Въпроси се задават и разискват. (Меджлис-съд, областно управление, областен съвет)

 

151

 

 

- Ако Русия толкова се грижи за образованието на нашите деца, защо първо не образова нейните поданици, които тънат е невежество?

 

- Защо Русия иска да образова нашите деца - дали да станат руски агенти и да насаждат панславизма в нашата гора?

 

Дописката, а може би и самият редактор Цанков, злобно критикува руските възпитаници: “Какво е Геров (Консула в Пловдив), Петкович, Йошев, Раковски (?), Динката и други още много като тех скопосници и Лъскав-Цоковци? Не са ли народоубийци и палачи?" Това е силно и бих казал най-несправедливо обвинение - най-вече относно Раковски - той не е образован в Русия и никога не е бил приятел на Русия.

 

Панславизмът, руското надмощие е което безпокои България - редактора Цанков. По думите на дописника:

 

Пак ние знаеме, че по-якият надвива по-слабият и че големата риба гълта по-малката - а ако не би (не дай боже) да падним в русската торба, ще можем ли да запазим народността си? Ди би йок! Ние видими колко Руссиа обича Полската народност и от колко време насам колко зверски притеснения пострада бедната Полша от страна на Руссиа. За това нека Руссиа да си е добра за в тех, а ние да сми у дома и да си гледаме за нас.

 

 

Няколко вестника, най-вече Дунавска зора, България, Свобода, Дунавски лебед и Нова България пишат относно слабостите на руската образователна система. Те обвиняват руското правителство за неговото отношение към интелектуална свобода и образователен прогрес. Още повече те обвиняват - и то правилно - руското правителство за строгите забрани в университетите, за пълната липса на интелектуална свобода. В Русия образованието - пишат възрожденските вестници - е "потиснато - замряло и класово ориентирано". Вестник Нова България, започнат от Ботев и продължен от Ст. Стамболов - бъдещия министър-председател, пише в 1876 година относно образованието в Русия; сравнително:

 

- В България народното образование е по-разпространено, отколкото в Русия

 

- Пропорционално с населението, в България има повече училища, отколкото в Русия

 

152

 

 

- Българите са по-грамотни - да четат и пишат - отколкото населението в Русия

 

- Българите имат добре образована интелигенция, със свободомислие, образована в много европейски университети - включително руски.

 

Опозицията на славянофилското-панслависко напрежение за културно сдружение се изразява доста ясно от образования в Русия Л.Каравелов в неговия вестник Свобода. На 4.XII.1871 година той пише лично и саркастично следното:

 

Когато Найден Геров дойде из Россия в Копривщица, то нашите добри Копривщенци разказваха, че той е най-ученият човек на светът, защото се е учил дванайсет години и знае седемдесет и седем езика; - а баба Дона разказваше, че наш Начо е прочел и саламонията, и черната книга, и мохамедовите тефтери, и чафитското евангелие сас една дума, той всичко знае и с дяволите може да говори... Но днес времената са измениха и нашите българи станаха по-строги към свойте учители и воспитатели. Въобразете си, че пред хаджи Калча стои един учен мъж, просто облечен, сиромах, мирен, плашлив и пр. и моли го да каже на чорбаджиите да го земат за учител в Марашкото училище. - “Ти в коя държава си са воспитавал и образовал?", ще да попита хаджи Калчо своята жертва.“В Россия" отговаря смирено учителът. - "Русските воспитаници нищо не знаят", отговаря хаджията; а учителят му не противоречи, защото знае, че нашите чорбаджие държат отговорът в джебът си. - “Ингелизите са хванали чумата в шише и държат я затворена; Френците са измислиле “маймуната"; Немците са изнамерило кибритът и пивото: а московците що са измислило? А? Московците са юнаци, ама са ахмаци.

 

 

Каравелов критикува образованието в Русия и го описва със сарказъм, но това той употребява и срещу българските чорбаджии. Година по-рано, на 10.XII.1870 година, той пише за страданието на българите от Русия по църковния въпрос и преселението, но в същата

 

153

 

 

статия казва, че "единственото добро" в българо-руските отношения е било в сферата на културните връзки:

 

Единствена полза, която е видел нашия народ от Россия, са ония некопко души българе, които се воспитават в Россия с руско иждивение (поддръжка); но българският народ нема и от тия българе никаква полза, защото тие, почти сичките, са останало в Россия и мнозина из тех са станале в Москва полицейски агенти. - (паспортни чиновници) Освен това българете са получиле из Россия неколко стари черковни одежди, неколко кръстчета и икончета, неколко черковни книги и три-четири камбани. За това русско благодеяние нашите българе, които са преселени в Россия, ще да възвърнат двойно на нашите русски братя.

 

 

Даренията за някои манастири и църкви са били по-големи, отколкото Каравелов обявява. "Ония неколко души българе, които се воспитават в Россия", са фактически над 800, от средата на 1840 до 1878 година. В тия години повечето българи са образовани в западноевропейски университети, отколкото в Русия. Панславизмът, руското влияние - резултат на 7-8 войни в сто години, са застрашителни за Отоманската империя; оправдима е реакция да се съмняват в образованите в Русия; и даже и при най-малък - незначителен повод - да ги преследват. Не само в образованието, но и във всички други обществено-социални-политически проблеми панславизмът е неблагоприятен, а даже и застрашителен за българското национално добруване. Лесно обяснимо е защо “много" от образованите българи остават в Русия и стават “полицейски агенти".

 

Що се отнася до образованието на млади българи в Европа, пак Свобода пише на 20.III.1871 година в рубриката "Книжевни Известия":

 

Из Прага ни пишат: Из Захара (Стара Загора) има сега в Чехия 14 българчета. Пишат ни из отечеството, че женското захарлийско дружество "Майчина Помощ”ще да испроводи в Прага две момичета на свое иждиванив, за да бъдат после учителки в градът им.

 

154

 

 

Сичките наши съотечественици, които са учат днес в Прага и в Табор, са около 60 души. Браво Захарлие! (редакцията)

 

 

На 5.I.1875 година най-знаменитият поет-революционер Христо Ботев пише в своя вестник Знаме, в рубриката “Книжевни Известия":

 

Тая година в Одеса се е отворил девически пансион за южните славяне, под название “Питомник", който ще да се намира под ръководството на русската императрица Мария Александровна...Приемат се за първи път 15 момичета -8 от българска народност и 7 от сръбска... Сръбските девойки пристигнало, а нашите чакат още “жълтата бъклица.

 

 

Затова са виновни руските консули и българските чорбаджии, "които винаги", обяснява рубриката, са се старали да уреждат своите близки и своите деца.

 

1) В Москва има цели фамилии, които се учат на правителствено иждивение под предлог за бъдещи учители в България, а в същност за бъдещи чиновници в Россия, които са набрани и приемани не по отличителни некакви способности или наклонността към науката, а просто чрез влияние.

 

2) Одеското българско настоятелство при другите свои многобройни злоупотребления и несправедливости е рекомендовало в числото на степендиантите из България и децата на Н.Х.Палаузова и И.С.Иванова, от които и единият и другият са доволно състоятелни русски чиновници и на които децата са българе до толкова до колкото са родителите им китайци.

 

 

Ботев съветва българската цариградска журналистика “вместо да лапа мухите", да обърне внимание на тези несправедливости и изнесе на видело непраните ризи на свойте твърде кални в това отношение чорбаджии:

 

155

 

 

А на почтените русски консули в България ние ще да напомним, че само онзи, които е живел, страдал и плакъл заедно с народът си, само той ще да може да го разбере и да му помогне, следователно, нека гледат, щото барем из Россия да не излизат паразити за нашия и без това твърде нещастен народ.

 

 

Прозорливият Ботев напомня на руските консули, че българският народ не се нуждае от “паразити" - разбирайте руски агенти - панслависти - и без това страданието е големо.

 

Същата основна критика относно образованието в Русия, а и други допълнителни въпроси и обяснения, изявява вестник Въсток през 1865 и 1866 година. Относно образованите българи в Русия. 11.IX.1865:

 

Ония които са образовани, слушали са (лекции) най-повече в Русия, па и повече от тех не служат на народа си, колкото на мъдрият цар, защото са му они най-добри оръдия на Балканския полуостров.

 

Ето да ви спомена на име некой от тия безсъвестни - Г.Петкович, руски консул в Дубровник... Даскалов, таен руски консул у Варна, Йован Йошев (да не е Георги? ред. Въс.), таен руски консул у Видин, и други... Ние не можеме сички тия да проклитисваме, но много от тех заслужават да ги осъждаме. Така некой от тех в 1861 лето са много погрижиха как да надумат Българите да остават своето драго огнище и да отидат в Русиа да обработват Татарските и Черкезките пустини. Истина, ние бедни Българе не сме в състояние да разумеваме толко високи дипломатски питания;но добре видиме, че се по тоя начин гледа да се ископа гроб на нашия народ.

 

 

В кратка статия "Русский Университет в Одеса", 21.VI.1866 година, Въсток одобрява отварянето на университета с южнославянска катедра. В Одеса климатът е по-южен; българските и сръбски ученици ще са при по-добри условия в сравнение с Москва и Петербург. Новото учебно заведение “ще бъде истинен разсадник за учители и предания, които между южните славяни могат много да действат и плод принесат."

 

156

 

 

Мнението на Въсток е, че южните славяни ще допринесат повече на родните си места, ако са образовани в южнославянска катедра в Одеса, отколкото в немски и френски университети. Това е желанието и на руските управници. Те отварят училище за южните славяни, за да бъдат образовани в “духът на Славянството и Православието". За българските и сръбските младежи това звучи като панславизъм. Някои руски управници, на отговорни официални постове, изказват недоволство, че когато Българските младежи се завръщат в отечеството, те не проповядват за по-високо развитие на тяхната родина, а проповядват идеологии, противни на руското желание, и все пак “те са били платени за тяхното образование от правителството" - руското. (Записка относно мерките по образованието на славяните в Русия от 1865 г. Известия на Държавните Архиви, 20, 1970 г., стр.133, 171) Руският панславизъм и българският национализъм не се спогаждат, но все пак южнославянската катедра в Одеа е добре дошла; а и климатът е доста по-благоприятен.

 

Видният, извънредно способен възрожденец Любен Каравелов, който е образован в Московския университет, 1858-62 г., не одобрява руското образование. Той е също така недоволен от славофилската идеология, която е “мътна", “неопределима" и “заблуждаваща"; а славянофилите го издържат, за да учи виеше, четири години в Москва. В личните си връзки и отношения като студент-слушател, той е учтив, бих казал и покорен, към неговите поддръжници; фактически обаче той е бунтовник-революционер националист. В много дълга уводна статия в Независимост, 21.VII.1873 г., той пише;

 

Ограбеният, погазеният и полуубитият народ не е в състояние нито да помисли ни за “великите славянофилски идеи", ни за “Аксаковските братства” ни за Катковската “общославянска литература”. Нека ни бъде Позволено да кажемв и празните филологически теории, славянофилскитв азбуки и Погодиновските послания не само че не облегчават положението на поробените славянски народности, но причиняват им положителна вреда... Ние българете обичаме руссите, но още повече обичаме сами себе си;ние се радваме на русските успехи и на русското величие, но в това също време желаеме да бъдем свободни и независими...

 

157

 

 

Най-после българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име у за своята народности неговите русски братя му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!

 

 

Наистина, “че български народ не съществува", е една от “мътните". “химерически" идеи на славофилите. "Истина казваше А.Герцен, че множество учени хора са длъжни на Михаля." (Михаля е светията на побърканите. Герцен - най-известният руски теоретик революционер - и Каравелов са били познати, за което познанство Каравелов е бил под постоянен полицейски надзор в Русия).

 

"Български народ не съществува", но това не е печална нова вест за българите. От Цариград една дописка до Независимост, ноември 1873 г., съобщава:

 

Требва да ви ява и това, че в Цариград съществува у такава еллинска партия, която се нарича крайна и която не желае да се мири “ни с българските варвари, ни с русските мечки, ну със сръбските свинаре, ни с ромънските мамалигаре... Требва да ви кажа у това, че българе, сърбе и ромъне не съществуват на балканският полуостров - тие три нации са гръци, които са развалиле своят предедовски език и които са изгубило отчасти свойте национални особености.

 

 

Изгубените “национални особености" са елински - гръцки особености. (Аз лично имах два доста интересни разговора по тоя въпрос. Първият - с главния военен лекар в Пелопонес, декември 1958 година. Когато следвал медицина в Атинския университет, той също редовно слушал лекции по балканска история. Наистина, високоинтелигентният лекар искаше да ме убеди, че всички “словофонес" (славянски говорещи) в Македония, Тракия - чак до Стара планина, са от древни времена еллини. Вторият случай разговор с директора на Балканския Институт в Солун, есента на 1965 година, и за него "славофонес" - в същите територии са славянски говорещи гърци! Чудно, но факт, както казал А.Герцен на Каравелов - множество учени хора са длъжни на Михля.

 

158

 

 

Политическите проблеми на деня са били винаги по-важни и потревожни, отколкото славофилизма и разискваните културни мнения и писания. Панславизмът се явява като доста сериозен политически проблем, даже и да е само едно теоретическо бръщолевене, което самото руско правителство не одобрява. Възрожденските вестници правят едно общо определение на панславизма, всички от тях обясняват тая "химерическа идея" по следните общи точки:

 

А. Наистина панславизмът е пропагандиран от руски агенти на Балканския полуостров.

 

Б. Българите са неправилно обвинени - най-вече от гръцката пропаганда - в сношения с панславистите.

 

В. Русия и панславизмът дават голяма загриженост, даже и страх на Европа. "Истинската история" обаче е доста по-друга.

 

Г. Българите не са в сношения с панславистите: тази идея е фактически вредна за българската нация.

 

Д. Страхът на Европа от панславизма е много преувеличен - не отговаря на възможностите и реалността.

 

Е. Българите не са под никакво чуждо влияние, най-вече руско.

 

Първите пет точки са правилно определени и обяснени, но не и шестата. Българите са подложени на силни чужди влияния, но видните възрожденци се борят срещу тях, и то до голяма степен сполучливо. Руските панславистки агенти - "явни и тайни", имат постижения, най-вече с църковни книги в много български църкви. Това е резултат на църковната борба, която е противопатриаршеска, противогръцка; книгите от Русия са нужни и добре дошли. Едно писмо от Търново до Presse d'Orient, препечатано в Цариградски вестник, 22 или 29.XII.1856 г.,:

 

Показваме като злоупотребление делопю според което всичките почти книги, които се употребляват при литургията и при молитвите в българските черкви, произхождат от печатниците на Москва или на Петербург. Известно е на (българите), че тия книги, както и много други черковни украшения са благовейни посвящения от покойнаго Императора Николая, на когото щедростта се поменува по вейте православни черкви...

 

 

Два месеца по-късно, през февруари 1857 г., същият вестник пише:

 

159

 

 

Прочитаме в Журнал де Константинопол:

 

Гюмрюкът (митницата) на Гелата улови през тия дни големо количество от Славянски книги, раздавани по Болгария и дето следова да се молят на всевишному за разорението на Отоманското царство и да се даде православному Императору. А най-странното е че дерзнаха да явят, че тия книги са се печатили указом Его Величество Императора Александра втораго и дозволением святейшаго Синода!

 

 

Има много повече дописки и кратки статии относно книгите на "Руската пропаганда"; допълнителни повторения не са нужни. Нека да покажем някои от изявленията в Дунавска зора. В много дългата статия “Българите", публикувана в няколко последователни издания, тоя вестник описва руското влияние и руската пропаганда в църквите така:

 

Книгите и иконите като носът надписи, които обявяват, че те са дарове от Царът направени за Християните в България, молитвите за царът които ги има в донесените из Руссия черковни книги, всичките са пръснати по селата, за да се преработи в простия им дух понятието на едно искренно съединение помежду Руссия и православното вероизповедание (на Балканите) ... Руското правителство не иска да види в Българите друго чувство, освен онова на Православието и на един суетен славизъм, които требваше да ги хвърли в нейните мрежи, които тя готви... (Д.З., 14.VI.1869 г.)

 

 

По-рано, на 15.IV. 1868 г, Дунавска зора цитира статия от руския вестник Москва и коментира накратко:

 

На 17 февр. 1867 год. вестник Москва направи началото на панславиското засилване чрез следуещито възглашение: Настава нова епоха принадлежаща исключително на нас Руссите и призоваваща на нов живот седящия в мрак и сенка грекославянския свет... Днешното поколение на грекославянския свет ще бъде свидетел на големи променения,

 

160

 

 

на колосални дела и на разновидни преобразения. На Балканския Полуостров и под червояденото отоманско владичество подигат се три цветущи и живи народности на Елените, Славяните и Ромъните. Всичките тия народности чрез съединението на веръта, на героическите им съдби и на народното им сродство неразделимо са привързани на (към) православната Руссия. Когато те получат свободата си, Руссия ще присъедини нов изглед. Не ще съществува пустиня на света. Не ще бъде само азиятска сила, а ще стане първостепенна сила необходима за Европа.

 

 

(Нека читателят да прочете моето мнение за това "възглашение", преди мнението на Дунавска зора. Аз мисля, че това възглашение е произведение на славянофила Аксаков, човек с мисионерски - нахални - виждания. Нашите високообразовани братушки - всички аристократи - са били или пияни от водка, или са били объркани солидно при проучването и разбирането на истинското националнополитическо състояние на Балканския полуостров.)

 

Дунавска зора обяснява, че това е руско становище по Източния въпрос. От Руския вестник Голос, Дунавска зора цитира, че “Руссия нема нужда от нови земи, но тя не ще никак да дозволи на западните сили да извършат техните възнамерения на Изток в щета на Православната Вера и на Славянството, което славянството-православната Руссия иска само да покровителствува и брани.“(Д.З., 22.I.1868 г.)

 

Отечество също така следи подробно писанията в руските вестници относно панславизма. Статията “Славянско Обозрение", Голос, 1.XII.1870 г., е надълго цитирана в Отечество.

 

... В самом деле, ако е позволено на Руссецът с някакво самооболшение и самонадеяност да предполага още, че Россия може и без другите славяни да запази бъдещността си, да изпълни призванието си; то непонятно заблуждение е ако тъй мисли за себе си Полякът, Чехът, Словакът, Хърватинът, Сърбинът, Българинът, даже нека речем Маджаринът, Ромънецът и Гръкът... Славянските старини доказват, че Русия е била разсадът

 

161

 

 

за сичките други славянски народи, които са излизали, тъй да речем като рой от този общи славянски кошер; а славянската история доказва, че Россия после това е била и общо прибежище и на надежда за всичките други славянски народи.

 

 

Голос обяснява: “Да предположим, че Россия не съществува..." То тогава Европа ще удуши 30-те милиона славяни в нейните среди. Също така аргументира, че нито западните, нито южните славяни са били в някакво си обединение; така че това “е една от причините според която ние с пълно недоверие се отнасяме към всичките планове и проекти на западнославянските и южнославянските федерации". Само Русия има силата и историческото - бащинско, право да се грижи за всички славяни, да ги обедини и да ги закриля от “Гниещата Европа" и “Западналата Турска империя", Русия е необходима! Това изявление е изражение на истински империализъм - Да! Но все пак “братски", "проникнат от грижа" за всички славяни;та може ли да има по-добро нещо от това? Писателят на тая статия в Голос или е психически ненормален, или е роден природно шашав.

 

В цитираната вече статия от Независимост, 21.VII.1873 г. Л. Каравелов разисква статията на Викентии Макушев в Голос, № 178. "Московските славянофили" казват:

 

Сичките славянски племена треба да съставят едно цело и да преклонят колената си пред своята по-стара сестра Россия". Преди малко време един от най-яростните славянофили г. Викентии Макушев, отговаряше на г-на Палацки, за неговата статия в Реформа, следующето: "Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то никак не мислиме да ги покориме, да ги погълниме и да унищожиме техната племенна особеност - а не народност както неправилно се изражава г. Палацки. Ческа народност нема така също, както нема и баварска или саксонска, венецианска или неаполитанска. Както Немците или Италианците съставляват един немски или италиански народ, така също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация." И така г. Макушев ни доказва, че на тоя свет не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърба, ни българе; а съществува само "матушка Россия".

 

162

 

 

Тези думи са много “оскърбителни за славянските племена", защото идват от един “русин, славянофил, православен и учен човек, т.е. той е професор в Киевския университет".

 

Отричането и осмиването на “химерическата” славофил - панслав идея не е било трудно за възрожденските вестници. Много потрудно е било да се докаже на Отоманското правителство, на Западна Европа, на гръцките националисти, че българите не са руски панславистки лионки и агенти. Именно затова Раковски, Каравелов, Славейков, Ботев, Цанков и много други възрожденци казват и пишат, че Русия и най-вече панславизмът са допринесли на българите много трудности и са “сторили само зло". Много внимание се отделя на тоя сериозен проблем. Възрожденските вестници постоянно твърдят, че българите са грешно, но и най-вече нарочно обвинявани. Най-върлите обвинители са гръцките националисти, които постоянно клеветят българите при турските власти и западноевропейските дипломатически представители. Самите турски управници - местни и държавни - едва ли са се нуждаели от доносничеството и клевети. Те добре разбират, че напредъкът на Русия - на руския империализъм, на панславизма, е до голяма степен базиран на разрухата и унищожението на Отоманската империя. Те добре и правилно разбират, че българите очакват помощ и евентуално освобождение с руска намеса. Те добре и правилно разбират, а и ясно виждат, че Русия силно се старае да си осигури пълно влияние над българите с помощи на църкви и манастири, книги за училища и поддръжки за образование в Русия. Освен тия оправдани разбирания, те имат и погрешно мнение, че ако не всички, то поне някой от бунтовете и въстанията в България са подстрекавани от руски агенти. Западноевропейските дипломати и техните правителства във Виена, Берлин, Париж и Лондон имат по-обширно виждане за Русия и панславизма - то произлиза от руските завоевателни цели в Централна Европа и на Балканския полуостров и най-вече те го свързват с Източния въпрос. Източният въпрос назрява най-много в средата на XIX век, а именно как да се делят териториите на “Болния човек" - Отоманската империя, на Балканите, в източно Средиземно море и в Мала Азия; и най-важнотокак да се предотврати излаз на Русия на “топло море".

 

163

 

 

Англия не може да позволи да съществува руска морска сила в Средиземно море и на Суецкия канал.

 

Отношението и мнението на Отоманското правителство относно руското влияние на Балканите е от извънредно голямо значение за българите. Турските власти могат, а и имат легални права да преследват, заточават, осъждат - а и без съд. - затварят всички българи, които правилно или грешно са определени като “руски агенти“. Също така властите могат да разрешават или забраняват отварянето на нови училища, църкви, търговски договори, културни сдружения, образование в чужбина и много други обществени - пък и лични - действия.

 

- Дунавски лебед пише на 1.IX.1860 г. “Между българскому народу нема никакво чуждо влияние, нито се движат от некоя си чюзда сила. То е мечтание и гръцка фанариотска клевета коя са тий распространили за своя тайна цел."

 

- Същият вестник, 8.XI.1860 г., “Българско народно искане (черковното) уж като движимо от друга некоя си страна и за друга цел! Тия господиновци като са се наплашили от панславишкое мечтайно страшило каквато и да е работа да виждат чи са върши в България, все неговата ужас (виждат)... Българский народ нищо не знай, нито ищи да знаи, за панславизъм."

 

В 1857 година Българска дневница идва до заключението, че гръцките фанариоти, предумишлено и организирано са ангажирали в клеветническа кампания. На 16.V1.1857 г. пише:

 

- “Гоненията на гръцкаго духовенства върху наша писменост и ученност теглят към друга цел; тия истичат из враждебната оная политика, коя упражнява да ни довърши! То гледаше да ни принуди да купувами потребния нам църковни книги из Руссиа и такова търговско сношение с чужда сила, да приими за повод та чясто да ни клевети и да сочи че руски книги що ишли в България са се уловили на гюмрюка (митницата) като нелегални".

 

- На 22.I.1868 г., Дунавска зора пише: “Българский народ колкото е отстранен от всяко руско влияние, от всяко руско побуждение, толкози днес се вижда наклеветен от турколюбците за машина на русските намерения за в Изток... Българинът е днес подозрен за русско оръдие..."

 

- Същият вестник пише на 3.Х.1868 г.: “Турското правителство, вестници и обща пропаганда се стараят да убедят Европа, че въстанията

 

164

 

 

в Кандия и България са подбудени от чужда ръка, от руски агенти, които напълнили Балканския полуостров, сиреч от Руссия, на която карбовните (рублите) като наводнение попълнили България". Тук навярно става дума за четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

 

- Според Народност, 20.IX.1868 г., турските управници и пропагандисти са даже и по-опасни.

 

"Последните Европейски вестници съдържат една телеграма - без съмнение официална, от Цариград, в която е казано, че слухове се разнасяли:

 

Българите да ся проводили адрес на Руския Император. Секи налучва лесно целта, която е искало да постигне Турското правителство като хвърли тая клевета в Европейската публичност... Колкото за нас, нъй се възползувами от случая, да подновим заявленията си. толкова пъти повтаряни, че се борим за своята българска народност, за своята народна самостоятелност и за свободата; и че народни интереси ни делът напълно от Россия."

 

- Свобода пише на 11.XI.1872 г.:

 

Панславизмьт е такова едно оръдие, което са употребява и когато треба и когато не треба, но почти секога с верен успех. Маджарите угнетяват своите славянски поданици и оправдават своите действия с панславизмът; фанариотският патриарх проклиня българският народ и оправдава своите постъпки с панславизмът; турците колят беззащитната рая, за да я избавят от панславизмьт; австрийските немци преследоват чехските патриоти, за да спасят хабсбургския трон от панславизмьт; Англия поддържа турската империя, за да избави Европа от панславизъм и т.н.

 

 

Причините и мотивите, изразени дотук за клеветите изсипвани върху всяко българско действие или постижение, са прости и ясни. Това е писано и преповторено, та и препотретено във всички възрожденски вестници; на нам не е нужно да цитираме всичко. Нужно е да покажем някои обяснения от доста прозорливия Л. Каравелов. В Свобода на 4.III.1872 г. той разисква в рубриката Знаеш ли ти кои сме, руското влияние и панславизма.

 

165

 

 

Но да оставиме това и да попитаме: защо и за какво в секо едно наше движение европейски запад види русско масло или русско влияние? Защо и за какво даже самите гръци - които имат най-малко причини да въйстават против Россия - видат и в най-малките наши народни стремления предтечи на панславизмът? А ето защо: първо защото нашите цели и стремления не са се още определили и ние твърде често са скитаме по темните и по съмнителните кйошета; второ защото с помощта на панславизмът е много по-лесно да се дойде до каква годе цел; панславизмът е оная страшна сила, от която се боят не само гръците и маджарите но и цела Европа; а когато е така, то панславизмът е и най-последната сламка, за която се хваща, който са дави; трето, защото руската политика има такъв един характер, който твърде често дава в ръцете на нашите неприятели готови камъне, за да ни бият с тех. Ту сме панслависти и доброжелатели на дребните славянчета, ту сме православни покровители и духовни контролйори, ту сме немски приятели и верни слуги на европейското равновесие, ту ставаме аркадаши с турците и искрени съветници на г. Андрашия и прочее. Мнозина щат да ми отговорят: “сичко това е само една политика, а политическите приятелства траят само до ден пладне." Аз и сам се съзнавам, че на тоя свет са не може без лъжа, т.е. без политика, но и самата лъжа има свой граници и тя има свое “стига вече".

 

 

Каквито и да са били "нахалните обвинения” и “клевети" върху и срещу българите, българските възрожденски вестници всякога застават строго в отбрана. В статията "Българският Въпрос", 31.I.1870 г., Турция пише за вестник Неологос, гръцки вестник в Цариград.

 

"Неологос, напрешна (предишна) подлизурка на руската политика в Изток и сега неприятел на северният колосс, е станал толкоз монотонен колкото и смешен в лютата си война против панславизмът... Той се мъчи в сънуванията на горещото си въображение да ни показва - Българите като говеда неспособни, недостойни биля да управляват сами черковата си и туй което е по силно, да намира непрестанно средство да смесва Руссия в тази работа."

 

166

 

 

Същият вестник пише на 25.XI.1872 г., че: “Във всичките наши постижения... гърците виждат Руско вмешателство". И не само в България, но също така в Ерусалим, Света гора и навсякъде другаде “те виждат страшителния панславизъм".

 

И така, това са били извънредно трудни години за българските възрожденци и за всички българи: всяко постижение, всяко искане, всяка борба, която и да била, каквато и да била, се оприличават от противниците (гърци, Западна Европа, турските власти и др.) като руско панславистко настъпление, на което настъпление “глупавите варвари, кондрокефалос" (дървени глави - българи), са пионки. Трудностите са неизброими, възмущенията са силни и постоянни.

 

Македония цитира гръцкия вестник Омониа 21.II.1870 г., “Българите искат черковна независимост но нека внимават да не станат подвижни кукли на Россия.” Омониа допълва, че турското правителство няма, наедно с българите, да улесни руското напредване. На това Македония - Славейков, отговаря: "На таквази цапала ся не стои ни да отговаря некой, освен с едно дълбоко презрение: и наистина за какво друго е достойна лукавият - този народец (гърците) които ся домогва с таквъиз клеветнически низости да възлезе на върхът на величието и на славата?"

 

Много други вестници - Независимост, Свобода, Напредък, характеризират обвиненията на гръцката преса и “гръцките фанариоти" като “нелогически”, "несправедливи" - “резултат на отчаяност". Също така като продукт на "мръсната кампания", на “клеветничество, интриги и шарлатанство". Линиите на противоречие, разделение, а бих казал и на омраза са много ясни: “варварите с дървени глави“ (гръцко определение за българите) срещу “подлите, престъпни, византийски подлизурки" (българско определение за гърците) са определени.

 

Панславизмът е острото оръдие, което “византийските подлизурки" употребяват, за да докажат на света, че българите са опасни за прогреса на Европа, за Византийската и древната гръцка култура и за Отоманската империя. Просто и ясно:

 

"Българите са кукли на панславизма". Какво всекидневно напрежение: каква постоянна злоба: какво унищожение на възможностите за малки и големи постижения - и всичко това заради страх от Русия и панславизма. Панславизмът, “тази химерическа идея" - от нея всички се страхуват и българите страдат.

 

167

 

 

В уводната статия, която разисква връзките на славяните с германците, Въсток представя германските обвинения срещу българското революционно движение - и това пак от страх от Русия и панславизма: "Неколко хайдуци да се появят в Стара планина, а много Немски вестници тутакси пишат, че това ще бъде некое востание подбудено от техния най-голем съперник Русия, като че ли българите умреха за Русите. Колко пъти са тия Немски вестници клеветили българите особено в отношенията към Блистителната - (Високата) Порта."

 

Наистина. Високата порта е от най-голямо съвременно значение. Руската политика е важна и има значение, политиката на западните велики сили - най-вече Англия - е важна и има значение; но Високата порта има пълна власт в българските земи - пълна власт и сила да потушава въстания по най-жесток начин; да карцерира и умъртвява “гяурите" - българските комити; да заточава и елиминира българите, образовани в Русия, защото те внасят руски книги и са “руски агенти панслависти".

 

Панславизмът всъщност се явява и във всекидневните политически стълкновения се осъществява като нещо, което е трудно поносимо, нещо, което по естество е нахално и застрашително. Това "братско влияние” възрожденците го отричат и отричането е било искрено, но все пак постоянно се налага оправдания да се правят, доказателства да се изнасят, уверения да се представят - и след всички тия усилия, българите са определяни от различни страни като "руски пионки". Идеологическата и философска същност на славофилизма и панславизма са били добре и правилно разбрани от около стотина възрожденци. А останалият български народ? Бих казал тук, със солидна доза сигурност, че останалият български народ е в заблуждение от преувеличенията и уйдурмата, от претенциите и страха, свързани с панславизма.

 

Дунавска зора продължава упоритата защита във всяко седмично издание с обяснения и доказателства “за всички да знаят”, че българите “не са руски пионки”, а “са хора, които се борят за своята независимост". Отечество представя по-добре аргументирано изложение на 26.IX.1869 г. В уводната статия обяснява, че не е нито справедливо, нито правоистинно българите да бъдат обвинявани и Източният въпрос да остава неразрешен, и то всичко това заради страх от Русия. Руските намерения са завоевателни.

 

168

 

 

Но каква е вината за това на въсточните народи и особено на Българите, за да се наказват от Европеский ариопаг в туй statu-quo? Защото са едноверни, а че по-големото зло и едноплеменни на Россия? - нали за туй. (ареопаг - от древногръцки = върховен политически съд от последна инстанция)

 

По мнението на обвинителите ни, Россия за туй завзела завоевателни мисии за турско, защото има там народи, които са свързани с нея по симпатий на едноверство и едноплвменност. Но мислят ли тези господа, че ако наместо тези едноверни и едноплеменни народи живееха в Европейската Турция само Евреии или цигани, Россия не ще да има се тези същи завоевателни мисли за тази земя? Да попитаме за малко Россия кое дири да завладей: человеци ли или земя?"

 

 

Аргументът е, че Русия завладява територии от стратегическо значение. Тя ще завладее територия, ако и да е населена "ако ще би населена само с голи африканци". Та нали Русия е завладяла територии" в Азия, където населението не е едноверно, нито едноплеменно на Русия.

 

За всички революционни действия и въстания, които българските революционери развиват между 1867 и 76 година - пак е "виновна Русия и панславизма", а в тия години, пък и от по-рано, та до Първата световна война Русия - Руското правителство, та и панславистите са строго и жестоко против каквото и да е революционно движение, където и да е в Европа. Независимост пише в уводна статия на 17.III.1873 година следното:

 

Ние не знаеме кому по-напред да се чудиме: дали на гръцките подлости или на немските глупости? Слушайте. В Neue Freie Presse е напечатена из Цариград една дописка, която ни доказва фактически, че цариградските дописници на тоя вестник са големи шарлатани и че почтенната редакция на същия вестник е или луда, или неограничено пристрастна. "Пишат ни из Цариград, говори Presse, че портата чрез свойте следствени комиссари е успела да открие в София крайовете на многочислените панславистичвски интриги. ”

 

169

 

 

Из тия неколко думи читателите ни ще да разберат, че тая дописка е измайсторисана от некой грък, който желае да поуплаши немските евреи и маджарските хонведи. та да добие техного съчувствие. Секи вече знае, че главата на софийското произшествие е Димитър Косовац (Общи); а тоя Димитър е цънцарин и гръцки агентин. Това е факт, който не ще никакви доказателства ..." Дописникът продължава: "По големото число от агентите, които съвсем открито се скитат, като скакалци, по България, са панславистически воспитаници" (има и гръцки или еллински - това е забележка на Каравелов) и воспитателници, попове и калугери, търговци и пътници. Сичките тия агенти приемат инструкциите си из Россия, а особено из Москва, из Киев и из Одеса.

 

 

Наистина това е много силно преувеличено обвинение. Измишльотините, интригите, мръсните лъжливи обвинения се намесват често в политиката - и политиката става “лъжа", става “мръсна курва".

 

Относно Априлското въстание, Български глас пише на 29.VI.1876 г. следното:

 

Прекрасните и плодородните полета на България са окрасени с невинно проленна кръв на невинните и беззащитни дечица, млади девойки, жени, старци и стари бабички... всеки ден са отвеждат малки деца и невинни девици и са продават... Така също тие - дивите башибозуци и черкезе - са почнали да отвеждат невинните девойки и дечица и в Азия да ги продават на дивите азиатци. А австрийската и английската журналистики викат от сичкото си гърло, че въстанието в България е плод на Россия.

 

 

В дълга уводна статия Български глас обяснява и твърди - и то съвсем правилно, - че Русия никога не е имала свои агенти в България да проповядват революционни идеи. Априлското въстание е причинено от турските управници, които постоянно тормозят и обират страдащото население -

 

170

 

 

“Кажете ни, молиме Ви, когато един човек е сигурен на своят имот, на своят живот и на своя дом, то той ще ли да земе оръжието в ръка и да са хвърли в опасност и да навлича сам на себе си такива убийства и опустошения?"

 

Възрожденските вестници подхващат темата: Защо Европа ни обвинява, че сме руски пионки? И отговаря: “Те ни обвиняват, понеже те се страхуват от Русия и панславизма”. От многото писания на тая тема, нека покажем изразителното мнение на Македония, 8.VI.1868 година. Славейков обяснява, че идеята за културно сближение на славяните - културен славофилизъм - се вижда в Европа така “както Казашките орди в едно ближно бъдеще ще се управят върху Адриатическо море и реката Елба ..." Във всичките неща Европа вижда не друго освен руски интриги, руски лукавства, руски шпиони, руски (нечетливо) и пр. и пр.

 

- На 22.III.1864 година Будущност в кратката статия “Обзор на Въсток" - писана от Раковски - обяснява, че политиката на Запада се определя още от 1829 година и тая политика е: “Запирането хода на Московското напредване в Турско ... Требваше да придобие и общото явно европейско мнение върху того (тази политика). Тук трябваше да се появи и покаже политическата нужда, а самото удобно средство за това биде панславизмът, тая голема идея, коя се представи като едно плашило или като един великан звер готов да глътне цела Европа."

 

 

- Дунавска зора пише извънредно дълго изложение - “За Въсточния Въпрос". "Панславизмът", “За славяните въобще", и “Преглед в Българско" - от 15.I.1868 до 29.IV.1868; а продължава и след тая дата да разисква същите проблеми под различни заглавия и много други дописки. Изложението на тоя вестник е винаги двояко, аргументите и доводите се променят при разискването на руското влияние и панслависткото значение за всички славяни. Повечето от аргументите следват това направление:

 

1. Западна Европа се страхува от Русия и панславизма: за да понижи и избегне това положение.

 

2. то би било добре за всички, ако Европа помогне на поробените славяни, а не на гнилата турска империя; ако Европа продължава да пренебрегва славяните в Централна. Източна и Южна Европа - то на тях става ясно, че:

 

3. спасението на поробените славяни ще дойде от Русия с помощта на панславизма,

 

171

 

 

4. даже и един английски вестник прави подобни обяснения с предложение Европа да бъде в помощ на неруските славяни; обаче -

 

5. политиката на разделение, психозата на страх от завоевателните руски планове и действия е непреодолима; това го обяснява френският историк и държавник Тиерс (1797-1877). Накратко неговите обяснения са:

 

6. “Когато русский колос тури едина си крак на Еллеспонда и другия на Зунда, всичкии ветхий свет ще са пороби, а свободата ще забегне у новъй свет в Америка. Тая мечтаема и почти смешна идея един ден ще се изпълни." (Д.З., 15.IV.1868 г.)

 

 

- Свобода разисква в дългата статия “Восточни Вопрос", 29.I.1870 година, положението на християните на Балканския полуостров така както се е определило от Западните сили, най-вече след Кримската война

 

1. От западноевропейската политика - пълна поддръжка на Турската империя, за да предотврати руското излизане на Босфора, та това “би повърнало назад всемирният напредок".

 

2. На днешно време - 1870 г. - защо Европа продължава да вреди много на българите, като се старае да поддържа, да измъква "из дълбоката яма тая всемирна чума и тоя голи банкрут със своите капитали и със своите съвети?"

 

3. “Българската пословица казва: "вехто кърпи, конци губи; старо либи, дни губи.“ Не воскръщава се това. щото е мъртво, и не унищожава се това, щото е живо - тринайсет милиона души чакат живот и свобода, а Наполеон III и Франц Йосиф не са вечни!“

 

Каравелов обвинява политиката на запад, на европейските държавници и държавни глави, отрича несъществуващото тяхно съчувствие, а обявява и приема съчувствието на “сичките образовани и самостоятелни люде, които живеят в Европа и в Америка. И той заключава статията с:

 

Нека европейските народи бъдат уверени, че техната свобода е свързана с нашата, че и ние търсим за себе си лична и национална свобода, и за това нека са не боят нито от Русия нито от панславизмът. Секи умен и безпристрастен човек знае, че нашето общо щастие са състои в дунавската свободна федерация, и за това

 

172

 

 

християните на Въсток не желаят да се подчиняват никому, а искат да бъдат свободни и да живеят за себе си.

 

 

На 11.XI.1872 година Свобода пише в рубриката “Политически Преглед":

 

Западна Европа иска, щото славянинът да бъде кротка, послушна и невинна овца, защото в противен случай панславизмът ще да развие свойте знамена на Босфорът и европейската - заедно с турската, с гръцката и с маджарската - цивилизация що да погине под петите на варваризмът или под камшика на московският панславизъм.

 

 

И Свобода - а и продължението на Свобода, Независимост продължават във всяко седмично издание да пишат за панславизма. Статиите на Каравелов обвиняват и оправдават; наричат и отричат; нападат и защитават; аргументират логично, а и нелогично; всичките тия усилия в защита от панелинизма. панславизма и Западна Европа - за защита на Възродената Българска нация!

 

Вестник Право действа по същия начин, в уводни статии и дописки, от ноември 1870 година до края на март 1873 година. Защо Европа се страхува до такава степен от Русия? Защото панславизмът прави застрашителни изявления!

 

Вестниците Знаме, Нова България, Стара планина и Отечество също така описват политическото положение и оценяват панславизма като “вреден" за българските интереси. Възрожденската преса много често цитира европейски и най-вече гръцки вестници, които определят панславизма и Русия като "всепоглъщащ колос", "ненахранено животно", “подъл провокатор", който се интересува и се опитва да предизвиква “бунтове - въстания", “карби" и “умрази". Тия писания на чуждите вестници срещу панславизма допринасят само злини за българите, колкото и те самите да обвиняват и отричат “Северната Хетаирея". Стара планина пише на 13.Х.1876 година, че в революционната година - Априлското въстание, българите загиват в неимоверна борба за живот човечески, а на кръвопролитната драма на Балканския полуостров “бездушната дипломация вика: “Как? Човечески живот за Балканските християни! Ами панславизмът? - Ами

 

173

 

 

руский колос? - Ами Цариград в ръцете на наследниците на Петра Велики. И всеки са отдалечава;никой не иска да помогне на страждущето човечество... Ний страдами защото сми славяни. Но всеко зло за добро... И онъзи ръка. онъзи всемогъща славянска ръка, която не помръдва никога напразно, ще замахне най-сетне върху възела, толкоз стегнат, и ще го раскъса."

 

Самият социален обществено-политически, икономически и религиозен строй в Русия е силно критикуван от възрожденците; общественият ред в Русия никак не им се харесва. Без изключение всички възрожденски вестници пишат против “редът на деспотизма. Ето няколко примера:

 

 

- На 22.IX.1860 година Раковски пише в Дунавски лебед: Помня, кога бех в Руссия, попитаха ма на едно званично место: ели познавате Княжъскаго (Захари Княжеевски) не е ли той некакъв си - книжок (княз) в България! Аз же с насмиване им отговорих, че между нас Българи нема ни книязове, ни книжоци, но всички сми равни. Йоще прибавих чи наш народ не се дели на касти благородни и мижичества (селяни мужици), но всички Българи са благородни и почитат се помежду си с равна чест народности.“

 

- Пак Раковски в Дунавски лебед пише три седмици по-рано, 1.IX.1860 г., “Между българскому народу нема никакв чюздо (Руско) влияние - Това е мечтанието на фанариотската клевета... Българите знаят твърде добре, че в други държави има робство и бедност до най-висока степен и простонародие се числи като добитък и притежание на богати и благородним! А в България и най-простий селянин си има къща и земя доволен да работи и да живее на свое прадедино огнище." Съвсем ясно - социалното положение на българите, даже и под турско владичество, е по-добро, отколкото социалното положение в Русия. И това е наистина така.

 

- Пак Раковски в Българска дневница, 9.Х.1857 година, в уводна статия “България" пише, че “Днес българский народ нема измежду си гордост на суетни насловия благородия", които съществуват в Европа и другаде (Русия). Българските обикновени прости селяни имат право и могат да се избират за коджабашии - старшини, и капаза-мал - бирници в своите населени места. А в Русия?! Нет! “Най сиромах селянин има това право да ся избере на тая обществена служба, стига да е почъитен человек.“

 

И от много други ясни и дълголетни проблеми Русия не може да крие,

 

174

 

 

ако иска да обединява славяните. Руското империалистическо стремление се движи все напред, завоевателно, трудно, но успешно. В 1860-те и 70-те години Русия не освобождава славяни, но строго и силно поробва мюсюлмански територии - Казахстан, Узбекистан, Дагестан, Азърбейджан, Туркестан и т.н., та до 1980-те години с опит в Афганистан. Наистина гръцката пропаганда много е преувеличавала, но не е било нужно. Защо? Защото Раковски, Каравелов, Славейков и много други възрожденци много добре са разбирали Русия, руската политика, и нейното значение за българите.

 

 

- На 10.ХII.1870 година Свобода пише, че Русия е поробила други славянски народи. Та защо и как българите трябва да очакват освобождение с руска помощ. "Може ли ние да очакваме свобода от онова правителство, което угнетява 21 000 000 малоруси - украинци и 8 000 000 поляци?"

 

В руската социално-политическа уредба има много неща, които по това време са противоположни на условията в България и най-вече неприемливи за българското възраждане и просъществуване. Като най-отвратително се явява крепостничеството на руските селяни. В две много дълги уводни статии, ноември и декември 1861 година, Български книжици описва плачевното състояние на руското общество и държавните уредби. Обяснително и накратко:

 

1. От руските агенти в България българите са получили лъжливи понятия за Русия, която колкото е силна, толкова е и опасна.

 

2. "Наистина Русия е страната, гдето произволът и неправдата са станали нещо законно и обикновено и гдето личността и правата на человека са най-много не почитат."

 

3. Класовите разделения “които са толкоз оскърбителни за достойнството на человекът, и което е дало преимущества и права на един малочислен клас да тъпчи и да презира другите...

 

4. “Ето какво са прави в Русия, тая православна и человеколюбива Русиа. Повече от четирисят и пет милиона чист славянски народ там се тъпчи, се онеправдува на всеко место и се презира."

 

5. "Селянинът в Русиа е осъден да живее и да служи като животно." Неговото “единствено удоволствие, което е достъпно за простии Русец. се намира в механата... В Русиа самото правителство гледа да го умножава (пиянството) и да го подържа." (Наистина е така. От средата на XVII век царят получава лично големи доходи - акциз от продажбата на алкохол.)

 

175

 

 

6. “Устройството, законите и управлението на русското царство като че ли нарочно са направени да нема спокойствие нито една класа от народът."

 

7. "Какво е нещо тайната полиция, която съществува отделно от полицията, за благочинието..." От тук нататък в Б.К., редакторът Тодор Бурмов показва, а и цитира от книгата Истината за Русия, писана от Княз Петр Долгоруки на френски и публикувана в Париж през 1860 година.

 

8. “Една от най-големите наивности на Руското правителство е, че то се лъжи, че политическата полиция му служи да познава всичко що става. То е в пълно заблуждение. Шпионите, които употреблява, му земат парите, а пък му казват саде (секога) това. което ищът и клеветят личните си неприятели." Истината за Русия разглежда развитието на тайна полицейска служба от Петър Велики до настоящето - 1860 год. При някои Императори тайната полиция има пълна сила, а при други нейната сила е доста понижена.

 

9. "Във всека губерния имаше по един жандармерийски полковник да служи на политическата полиция", а в по-големите административни области има и генерали. “Генералите сами налагат данъци" - според важността и богатството на губерниите. “Западните губернии, предишните полски области правеха за политическата полиция една истинна Калифорния." (На мене ми се струва, че руската тайна политическа полиция е била даже по-нахална и обирджийска от гръцките духовници - фанариоти.) Нека да кажа, че злощастието и страданията на болшинството обикновени хора идва от страх и мнимо религиозно подчинение. Ах, къде е Ботев? Къде е Караджата? Те загинаха в Балкана! А животът си върви, кога пълен, кога празен - като Луната (латинска поговорка). А религиозното подчинение в Русия е извънредно голямо - неимоверно; а страхът от тайната политическа полиция? - Постоянен. И това е в XVIII и XIX век. Та защо да обвиняваме толкова много Йосиф Джугашвили Сталин, в XX век; той наследява, той подобрява и усъвършенства политическата полиция с нищо ново! - Шпионство, терор, изтезания, заточения, фалшиви - от ужас и страх - признания! Та това е отпреди векове в Русия.

 

10. "В Русия има много видове на заточение.":

 

А. Местно (селско-градско) - не може да се отделяш от определено място повече от 24 часа.

 

Б. “Има три вида на заточение в Сибир:

 

176

 

 

1. Заточение в един град с лишение от всичките граждански права; 2. Поселение - заточеният е лишен от всички граждански права, но е назначен да живее в едно сибирско село, записва се като селянин, който работи само за държавна хазна; 3. Най-после изпровождане за тежки работи или по фабриките на хазната, или по рудниците. което е най-тежко наказание. Много заточени поляци, отлични по рождението, по възпитанието, по личния си характер, са изпроводени в рудниците да работят като злодеи с железа на краката."

 

И това не е всичко. Колко знаменити руски учени, млади студенти и други хора, които показват свободомислие - задават трудни въпроси на властта, са клеветени, техните мисли и действия изопачавани - та загиват в сибирските села и рудници. Те са не стотици, а хиляди - та и десетки хиляди учени, студенти, благородни и неблагородни. офицери, революционери и други - ето го ГУЛАГА, Берия и Сталин са късна реколта.

 

11. Освен всичко това, тайната полиция завербува хора от Духовенството за шпионаж. “Като оскърбяваше самата религия, тази полиция поиска да са опита да обърне Божите служители на безчестни шпиони и им заповяда да казват всичко, ако на изповедта са научат за нещо противно на интересите на правителството."

 

Бурмов продължава (не е ясно дали следващите изявления са негови или на П. Долгорукий) “Сегашният ход на вещите в Русия представя зрелище от една постоянна, всекидневна борба на бюрокрацията. подкрепена от царедворците и от политическата полиция срещу общественото мнение и срещу истинните интереси на страната... Руското правителство сега прилича на един кораб, който плува по океанът, накъдето се случи, без всякакво управление, капитанът има най-добри намерения, но офицерите и кормчиите са до невероятност тъпоумни".

 

По подобен начин вестник България пише на 30.01.1860 год.: Панславистите ще ни бъдат благодарни "когато сполучат да приложат нашите четири милиона българи при 48 412 500 техни роби, които съществуваха на 1836 год. според един официален рапорт." На 21.06.1860 година същият вестник пише, че "Русия представлява пред Европа безчестното зрелище на 30 000 000 роби, сиреч един народ (само селяни мужици) толко голям, колкото са сичките жители на Отоманската Империя!... В Руссия навикът и правителствените закони позволяват и потвърдяват робството,..." Такова нещо в Турция не се позволява.

 

177

 

 

Еманципацията на руското селячество от крепостничество се отбелязва и до малка степен разисква от всички възрожденски вестници. Несигурността, бъркотията, броженията на крепостните селяни, потушенията - в някои случаи жестоки - на малките бунтове, са отбелязани, но не подробно. От по-голямо значение са обясненията на Раковски, в Дунавски лебед той правилно оценява положението, което еманципацията създава. “В много губернии в Русиа съ са развълнували селяните - бивши крепостни роби, които ги с войска умиряват. Искат да рекът, че тия селяни не са разбрали добре царският манифест за освобождението им, та затова не стоят мирни, но най-правото е да се рече, че тий са чакали повече права да добият, отколкото са им дали сега, а като незадоволни, а може би в техните очи и излъгани, не щат вече да се покоряват на господарите си под условията под каквито ги тем оставиха."

 

След първоначалните силни сътресения - резултат на непълната е неблагоприятна еманципация, вестниците продължават и покъсно да пишат, че “в Русия още владее варварство и крепостничество“, “руските селяни са все още под ботуша”, "в Русия хелотството е все още в сила." (хелот, илот - роб в древната история)

 

На 28.11.1864 година, Турция напълно предава статия от сръбския вестник Видов Дан. Ето няколко извадки от тази статия:

 

1. “В Русия индивидуалната свобода не съществува никак. Там царува още системата на деспотизъм. Един поданик не може да има никакво положение, той не е нити саибия (собственик) на нивя, лозя. ливади, нити господар на къщата си, на фамилията си... Където не съществува човешка слобода. там нема благосъстояние: тамо е илотизмът, мъката, пъкълът."

 

2. Прочее, когато в Русия не съществува никаква индивидуална слобода, която тя отказува да даде на своя народ, как тази съща Русия може да иска искрено освобождението на Изток?

 

3. В Турция възможностите за личен напредък на способните хора съществува. “Например, ако бащата, в Отоманската империя, на едно дете е днес бакалин, детето му може да стане утре търговец, чиновник, паша. Има ли го това в Русия?"

 

И трите изявления са верни, схождат се с действителността, забележете, че в т.2 аргуметът се определя от думата “искрено".

 

Потисничеството в Русия е наистина строго и дълголетно - от векове. Но когато човек е роден е такова общество, в което родители,

 

178

 

 

а и поколения прародители са живели, то този живот се приема като нещо нормално и неизбежно. Главната, първоначалната уредба, която се явява бавно, но сигурно, е разделението на две класи - велможи-дворяни-помещици и останалото мнозинство, "обикновените прости хора" - селяни, закрепостени мужици. Такова нещо в България - под турско иго - не съществува.

 

Потисничеството в Русия е всеобхващащо. То безпокои българските студенти кои са там временно. Немалко от тях са под полицейско наблюдение. Ето какво пише Константин Миладинов, студент в Москва, в краткото стихотворение "Тъга за юг", публикувано за първи път в Дунавски лебед, 7.II.1861 година:

 

ТЪГА ЗА ЮГ

 

Орелски крила как да си метнех,

И в наши страни да си прелетнех!

На наши места я да си идам,

Да видим Стамбол, Кукуш да видам;

Да видам дали сунце и тамо

Мрачно угревят, като и вамо.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Овде е мрачно, и мрак ма обвива

И темна мъгла земя покрива;

Мразой и снегой, и пепелници,

Силни ветрища и виялици;

Околу мъгли и мразой земни,

Не. я не можам овде да седам,

Не, я не можам мразой да гледам.

Дайте ми крила я да си метнам,

И в наши страни да си прелетнам.

На наши места я да си идам.

Да видим Охрид, Струга да видим.

Тамо зората греит душата.

И сънце светло заидват в гората;

Тамо дарбите, природна сила

Со съта роскош ги растурила:

Бистро езеро гледам белеит,

Или от ветар синотемнеит;

Поле погледнеш, или планина.

 

179

 

 

Сегде божева е хубавина.

Тамо по сърце в кавал да свирам,

Сънце да зайдват, я да умирам.

 

 

Тъга за юг, за родното място - Струга? Да. За климата? Навярно - Да. Но тъгата е още по-дълбока! К. Миладинов е от интелектуалния калибър на Раковски - Каравелов - Ботев. Неговата искреност и дързост е пословична. В 1849 година той постъпва във философския факултет на Атинския университет, записал се Константин Миладинов, “а защо не Миладинис", го попитали гърците, “защото съм българин" - отговори той. А това е опасен отговор!

 

Разбирането на българите - образованите хора, възрожденците, политически и обществено заинтересованите за Русия, се определя по нужда след Кримската война, най-вече в 1860-те години. Ето какво Каравелов пише в Свобода, 23.08.1870 година, в неговата повест “Хаджи Ничо", VII-мо продължение:

 

Но ето, че настаха и 1852 година. Генерал Меншиков дойде в Цареград, да освобождава християните в Турция и да спасява Божи гроб от агарянските ръце. Българите помислиха, че вече денът на техната свобода е настанал и захванаха да се приготовляват, за да спасат своето отечество. Българите помислиха, че Меншиков е месая на техната свобода и поверваха, че Николай Павлович (Царя Николай I) дохожда със свойте армии не да поробява, а да спасява. Българите още не знаеха, че ония хора, че от които тие очакваха помощ, спасение и избавление, приличат на римските сенатори, които ненавиждат Цезаря (Султана), но в същото време тие сами беха по-големи тирани от него... Българете още не знаеха, че руският народ във времената на Меншикова търпеше по-тежко и по-гнуснаво робство, неже ле българският. Българете още не знаеха, че руссите се продаваха като говеда на пазар...

 

 

За да се покаже руското недоброжелателство към България, вестник

 

180

 

 

Турция публикува редица статии “Българити и русити", 10 до 31.I.1870 г. Тези последователни статии разглеждат средновековната българска история, така както е показана от оригинални византийски и руски писания, а и по-късно от руски историци. Със същото, поучително намерение се явяват и статиите “Няколко думи за българите", 10 и 16.VIII.1869 година, пак с документално изложение: "Първото разорение на царството на западните българи от руссити на 967 г. Кой призова руссити да разорът туй българско царство? Гърцити... де туй доказателство? В Карамзина, том първий, страница 215."

 

От византийския историк Нестор Турция цитира: "Колкото за тия исти опустошения. Нестор се ограничава да каже, че “русити беха усвоили осемдесет укрепени градове върху Дунава", но ний виждами от гръцките (византийските) съчинители, Леон-Дякона, между другите, че те ги бяха опустошили, и че без да говорим за клания направени в други градове, те изклаха ЧЕТЪИРЕДЕСЕТ ХИЛЯДИ души в Пловдив само." “Второто разорение" става през 970 година. Без тия жестоки разорения, обяснява Турция, византийският император - Василий българоубиец, не би бил способен да унищожи българския цар Самуил и българското царство в 1018 г., Турция разисква подробно и документално "разорението" на “източна България" - територията на Волгокама Болгарс. Русите от север ги нападат в продължение на 600 години, докато ги напълно покоряват по времето на Иван Грозни в 1552 година. Много дългите, документални, обяснителни доводи на Турция са основно верни, верни даже и в подробностите, проблемът е, че те са тенденциозни - дали по пропуск и неразбиране, или нарочно - аз не мога да определя. Свързването на средновековните украинци и руси с Русия в 1860-те години е нелогично, а също така и свързването на Византия с Гърция в същите години е също така нелогично. (Независимо от това, че Гръцката Метали идеа свързва Гърция от XIX век с Византия и Древна Елада 400-500 години преди Христа).

 

Аргументите на Турция са до голяма степен правилни, правилни от историческа гледна точка. По-правилни, и по-приемливи са аргументите на много други възрожденски вестници, които пишат за руските нашествия в XVIII и XIX век. Македония, Дунавски лебед и Нова България пишат накратко за разрушението на средновековна България с руска помощ, но тяхното внимание е съсредоточено в “днешно време". В статията "Драгоценни памятници за българската нова история"

 

181

 

 

 в Дунавски лебед, 24.XII.1861 година, Раковски публикува частично и разисква що-годе подробно "Житие и страдания грешного Софрония". В обяснителни “забележки" се дава обяснение, че във войните от 1812 до 1854 година руските военачалници са издавали прокламации към българското население "да ся дигнат на оръжие против Турков, кату казваше чи Руссиа уж отворила бой с турците и ишла да освободи българите! Нъ всеки благоразумен българин знай чи сичко това е било една военна хитрост на руските военно началници... Това е една историческа истина коя никой не можи да откажи... С обещанията чи щът ги освободи, нъ всекоги е бивало противното т.е. руссите съ добивали се по нещо си от турците, а за българите нищо добро не е казано и не е помянъто в никой им договор с турците."

 

Очакванията за освобождение, очакванията, че Русия - Дядо Иван, ще изпълни това в името на православието и племенните връзки, не се осъществява лесно. Разочарованията се редят едно след друго при всяка война в продължение на сто и няколко години - до 1878 г.

 

Според Бъдущност, българите са имали план и възможност за евентуално освобождение в 1829-30 година, с въстание, оглавявано от вуйчото на Раковски, Капитан Георги Мамарчев. Въстанието е предотвратено от главнокомандващия на руските войски генерал Дибич, който казал: “Българи! Стойте си мирно чи щъ убърна аз топовете против вас да ви избиъ! Русия ся е обявена пред Европа, ни един народ, от турските народи, да ся не подигни за сега!..." (Бъдущност, 5.IV.1864 г.). В същата статия, "Обзор на Въсток", Раковски продължава да обясни "жалбата от страни народа" подадена на Дибич “от по-благоразумните българи". Жалбата, обяснява на главнокомандващия:

 

1. От векове ние страдаме под турско робство, но най-големите страдания са по времето на Руско-турските войни.

 

2. Нашата земя се тъпче от руските войски, добитък губиме, реколта губиме, лозя, всичко са разорява и разграбва, а и турските войски храним.

 

3. Турското зверство беснее, че има бой с русите, и че ние сме една вяра и един род с тях.

 

4. Когато турците се връщат победени в Азия, те пак на нас отмъщават, носят ни страх и ужас.

 

182

 

 

Жалбата от по-благоразумните българи моли главнокомандващия генерал Дибич: "Ние молим да ни оставите свободни да вършиме и ние що знайме!” Молбата, разбира се, остава неудовлетворена. Руските интереси не се схождат с въстание в България, което въстание без руска помощ е щяло да бъде навярно неуспешно. Проблемът на Русия през целия XIX век не са южните славяни с техните въстания, нито Турция с нейните армии, проблемът е Англия и другите европейски сили, но най-вече Англия - в защита на своите империалистически интереси.

 

Надеждата в освободителната мисия на Русия доста отслабва през 1860-те години. Дунавска зора описва на 2.ХII.1868 година провала на гръцко въстание в 1769 година, въстание, подстрекавано и военно поддържано от Русия. Въстанието е на островите Майона, Занте, Кефалония и Крит. Въстаниците напредват в Пелопонес - териториите на древна Спарта, обсаждат и окупират важни стратегически градове, но руската флота се оттегля и въстанието е неуспешно. Същият вестник препредава и много подробно обяснява писаното от Дунавски лебед за 1829-30 и за ролята на Дибич. (Д.З., 10,17.24.XII.1868 г.)

 

Заключението на тези няколко дълги статии е едно и е ясно - русите гледат за себе си! Даже когато назначават консули, да се грижат и помагат на българите, консулите не са в услуга, не са в помощ. "По едно време (1830 г.) дойде един руски консул за Сливен и Котел, на имя Вашенко, нъ той като беше един человек съвсем намръщен и студен към балгърите, гледаше на тех като на сявирци или калмуци. Той ся намесваше на вътрешните им работи и искаше да им налага властта си, раздвояваше гражданите, тъй щото причиняваше раздори между угнетения народ”. Сливенци и котелци се оплакват от Вашенко в руската легация в Цариград и той е преместен в Белград, в 1839 година.

 

По мнението на няколко възрожденски вестници - Дунавски лебед, Въсток и Турция, страданието на българите идва и от друга насока, пак причинена от Русия. Руското "нахално” и “българопогубващо" старание е от културен характер - изнасянето от България на стари църковно-славянски ръкописи. Дунавски лебед пише, че след падането на България под Византийско иго в средните векове, гърците са унищожавали църковнославянските писания и книги.

 

183

 

 

Ами в XVIII и XIX век кой “отвлича" българските стари културни писания - руските учени, агенти. Когато гърците преди векове са "почнали да гонят българската книжнина... и цели български книгохранилища са изгорили и във вечно незнайнство отдали!" То тогава, векове по късно, освен това, руските агенти, “колко книги са отнесли в Русиъ, от после падениа под Турска власт Българий. Разни юнаци и пътешественици руски и от тех книги много са изгорени в Русиъ, все такива суеверни причини, и на това имаме доказателства... Беднъй български народ, под какви гонения е подпаднал! Колко е страдала нашата старобългарска книжнина! Нъ слава Богу истинному! Йоще са нахожда нещичко, кое ще открие ученному свету наша най-стара народност в Европа, както нашата стара книжнина."

 

 

Наистина, Раковски е върл патриот и пропагандист. (Аз бих казал, неговите “доказателства" са в неговите националистически стремления, малко верни - основно верни, но много преувеличени).

 

Вестник Въсток пише на 8.III.1874 година, що-годе, по същите проблеми.

 

Българите са имали едно време, по времето на царете им, една твърде богата литература, която са е съвсем изгубила. Вехтите им летописи, които са опазени на ръкопис, в манастирите и по черквите, зели съ са от русите по боя от 1828 и 1829 и съ са занели в Петербург. Освен това фенерските владици съ изгорили едно големо число ръкописи, когато са мъчаха да погърчиът българския народ.

 

 

Турция пише, на 21.XI.1864 година: "От трийсет години насам руското правителство провожда редовно агенти, за да тършуват българските ръкописи... всеки ръкопис занесен в Русия беше една загубена книга". И това става по времето, когато гръцкото духовенство "не дозволява на българите да си печатат книги".

 

Цялата руска политика спрямо българските интереси, всичките нейни специфични действия и нюанси, когато обобщени, произвеждат

 

184

 

 

съвсем неприятна, отрицателна оценка - “политика с Макиавелиан характер". Всички възрожденски вестници, без изключение, пишат за руската политика неодобрително. Двойствено, двояко мнение се явява към края на 1876 година. От Кримската война до Освободителната война следните обобщения се явяват:

 

1. Русия не иска, а и не може да поддържа пълна еманципация на българите, “понеже не е в неин интерес" да осъществява една млада, животворна и независима нация, която е заинтересована в Южнославянска федерация и Дунавска конфедерация.

 

2. Славяните имат сериозни причини да не вярват на и да се страхуват от Русия. Най-очебиен е проблемът с Полша. Полша е на три пъти поделяна между Русия, Прусия и Хабсбургската империя във втората половина на XVIII век. И Русия "държи Полша под робство" до Първата световна война. Къде е гаранцията, че България няма да бъде третирана като Полша? Поляците и украинците не са ли славяни? Та как може българите да вярват на славофилите и панславистите? какво значи руска цивилизация? поляците знаят отговора. той е: заточения, потисничество, страдания, русификация. Бъдущност пише в 1864 година, че за славянството, “руското завладяване на Полша е в действителност смъртоносна, неизлечима рана".

 

3. Панславизмът е напълно неприемлив. Дунавски лебед, 8.ХI.1860 г., “Българский народ нищо не знай, нито ищи да знай за панславизъм, то нещо бело ли е. черно ли е, българи го въобще не знаят!" България напълно отрича какаото и да било сношение с панславизма, защото тази идеология е "противна на българските интереси". Този вестник оприличава руската политика на шпионска, 22.Х.1862 година: "Московецът влиза вкъщи с открита глава и се кланя до земята, сякаш то че е от сърце? Не! Той се навежда, за да види що има под одъра и да го открадне."

 

- Дунав нарича възрастния професор Погодин “искуфел старец", “заблуден панславист" и му заявява, че “българите нито помислюват даже да станат московци, под предлог на един славянски съюз". (9.V.1871 г.)

 

- Македония почти всякога се отнася саркастично, подигравателно към панславистката идея. Разглеждайки писанията на генерал Фадеев, 7.XII.1871 г., Славейков заключава:

 

И тъй приготвитвлните средства на Русия за решението на източний въпрос, според генерала Фадеева,

 

185

 

 

трябва да бъдат: събарянето на Австрия и залъгваното на християнските народи в турско с играчката на панславизма.

 

На добър час! Само да не се забравя пруската помощ на Австрия и недоверието на южните славяни към Русия, неща, които Русия сама си ги е спечелила с досегашната си. от една страна, кекава, и от друга страна, свое користна политика.”

 

 

В дълга уводна статия “Панславизмът, русианизмът и южните славяни", 8.VI.1868 г., са разгледани писанията на много вестници и политически личности - руски, сръбски, черногорски, от Европа и др. Съвсем накратко мнението на Славейков е: “Българите не се показват наклонни на един преувеличен руссизъм." Също така “славяните, особено южните славяни, не са помислили никога да се влеят във ведрата на Руссиа."

 

- Народност пише, на 20.IX.1868 г.: “Ние сме казали много пъти, че ние се борим за нашата националност, нашата свобода и независимост и че нашите национални интереси ни отделят напълно от Русия”. (Този цитат не е от оригинала на Народност, а превод - вторичен от английски)

 

- Турция пише за положението на народите, населяващи Турската империя, 29.VIII.1864 г, и ролята на Русия: “Прочее Русия не иска това събиране на техните сили, тя иска тяхното разпръснувание, сиреч тяхната слабост, за да може да ги глътне по-лесно, както е поглътнала една подир други тези тисящи (хиляди) различни народности, които съставят днес московската империя". Московската империя е погълнала не “тисящи“ народности и племена, но доста - около 120-130. Това го научаваме от руски стихотворения, по руски език в гимназията в 1947-48 г. “Турция" обяснява, че няма нация, която доброволно се отказва от езика си и националността си. И още по-лошо е, че Русия вече има навика да храносмила окървавените племена и нации в стомаха си. Това е силно преувеличено обвинение, но правилно обвинение, на руския империализъм. Руският империализъм. панславизмът са наистина застрашаващи и затова неприемливи.

 

- Свобода в много дълга уводна статия, на 11.XI.1870 година, пише: “Какво е немерена (намерението) на Западна Европа, ако

 

186

 

 

Россиа постъпи така или друго-яче, ние не знаеме, знаеме само това, че ако Россиа дойде да освобождава, то ще срещне голямо съчувствие, а ако дойде да завладява, то ще наживее неприятели, между които ще бъдат християните в Турция... От Петербургския кабинет тие требва да очакват или големо добро, или големо зло, а от Западна Европа нищо." Това е от перото на Л. Каравелов. Бих казал, че виждането на Каравелов е проницателно: зависи от намеренията и резултатите. От Русия може да се очаква добро или зло, а от Европа нищо. Защо нищо? - понеже политиката и дипломацията са подли, коварни и най-вече користни.

 

Писанията на много вестници против панславизма и руската завоевателна политика продължават. След десетина и повече години не се явяват по-оригинални, по-силни обяснения - обвинения. За подобро и правилно обяснение не са нужни повече цитати. В 1875 година, като резултат на въстанически и военни движения в Сърбия-Черна Гора, Босна. Албания - Ботевият вестник Знаме призовава южните славяни с помощта на Русия да постигнат победа. Силата за това е в думите на целия руски народ “ГЛАС НАРОДЕН, ГНЕВ БОЖИ!" (Знаме. 14.09.1875 г.)

 

Революционните идеи на Знаме, и на Ботев, са силни, нетърпеливи, в края на краищата себеунищожаващи. Значението на тези революционни идеи е огромно, но не освобождаващо. Защо? Защото революция против всички съществуващи сили е обречена на провал. Аз си спомням добре, от руската история, че Ленин е казал “Две крачки напред, но една крачка назад", което значи умна политика според условията. А нашият поет-гений и революционер е бил винаги три крачки напред. Ако има Бог, Бог да го благослови - но той от такава благословия не се е нуждаел.

 

След Априлското въстание в 1876 година, на 29.VI.1876 г., Български глас пише: "Австрийската и английската журналистики викат от сичкото си гърло, че въстанието в България е плод на Россия. Россия никога не е помагала на българите, нито пак ще им помогне..." Един месец по-късно същият вестник пише, че когато Англия продължава да подкрепя Турция морално и материално, повикът за помощ от българите е получил отговор от славяните в Русия. "Този позив са посрещна от руссите горещо така, щото не остана селце, в което да не събират помощи и да ги изпращат на помощ за страдющите на Балканът".

 

187

 

 

На 23.Х. 1876 година, Български глас представя панславизма така: "Руският панславизъм, който произхождаше, разбира се, от едно просто състрадание към свойте еднокръвни братя на Балканския полуостров, е възбудил желание, възбужда и днес. задаваше и задава постоянни страхове във въображението на европейските кабинети”. Южните славяни се повдигнаха на въстание да скъсат петвековния възел, "варварската сган" ще бъде победена “със силата на своята (нашата) любима и със силна десница - сестра РОССИЯ". Със силната помощ на Русия “Турция требва да падне, а на Балканския полуостров да се основе една силна конфедерация от сгрупираните народи и да се нарече: ДУНАВСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ". Това е мнението на Б.Г. - възрожденския вестник от Болград, Бесарабия.

 

Жестокото потушение на Априлското въстание предизвиква, небивало до тогава състрадание в цяла Европа. От май 1876 година до приключването на Берлинския конгрес, юли 1878 година, съдбата на българите и България е най-важното политическо и дипломатическо развитие в Европа. Промяната в писанията и мненията във възрожденската преса настъпва от средата на 1876 година. Първоначално промяната е малко несигурна, малко трепетна, но в няколко месеца време промяната става солидна и ясна в полза на Русия, в очакване на помощ - “сега или никога".

 

Сръбско-турската война започва през юни 1876 година. На 26.VI.1876 г. Нова България пише “По видимому войната съществува измежду Сърбия и Турция, а в същност войната е между Руссия и Англия.... Никой не може да си помисли, че Русия ще остане хладнокръвна зрителка в онази минута, когато се окаже гроза за съдбата на княжествата (Сърбия и Черна Гора), на онези княжества, които са отрасли и са възпитани под крилото на Северния орел и които са златната надежда на Александра в политиката му на Югоизток".

 

Нова България пише на 7.XI.1876 година: "Австрия или Англия не забравя никога, ако турците обезчестят или убият едни австриец"... Те изискват пълно обезщетение. “А за избитите 50 000 български жени и деца, за опустошените стотина села и градове, тия образовани държави скоро забравят и прощават". Разбирането е, че освобождението няма да дойде от Западните сили, а от Русия: "Скоро ще припне казашкия вихрогон кон, ще загърми Русския топ и ще се чуе до края на света: "Силна е Россия, велика е славянската фамилия".

 

188

 

 

Стара планина пише на 18.IX.1876 година:

 

Господарските амбиции на всека държава не оставя да се каже, че Източните християни имат един само покровитвл-Русия. Славяните на Балканския полуостров плашеха Европа с това, че можеха да отворят на руския колос свободен ход към Цариград...

 

Ние сме положително уверени, че Русия не ще ос. тане тоя път със скръстени ръце. Не току-тъй Балканските христивни имат погледите си обърнати към Сл. Руссия. Не току-тъй във всека къща благославят руския народ. Не току-тъй пред всека икона има и по едно кандилце да гори за здравето на руския цар. Не токутъй простодушния българин и в свойте мъки и жалби с гърненцето в ръка пие здравица за “Руския цар", за “Святая Рус".

 

 

Народните чувства и очаквания за наближаващата помощ от Русия са изразени в една дописка от Русе до в. Стара планина, 3.XI.1876 година:

 

Където и да идете в България, вий ще чуете един глас: “да додът русите", какво и да са върши, всеки казва “да додът русите", берем грозде и правим вино, “това бъчончe в за русите", пресол се готви в некоя големичка делвица, “това е за русите", не кое хубаво прасенце тлъстее “и то е за русите.

 

 

На 16.III.1877 година същият вестник помества пак дописка от Русе, която изтъква чувствата и надеждите на българите:

 

Всички очакват своя спасител дядо Иван. Дядо Иван, така наричат нашите Русския цар или още по-общо русския народ, само той ще може да ни отърве от това възмутително скотско положение, викат навсякъде и селяните и гражданите. Те са приготвени, в това бъдете напълно уверени, те са приготвени да посрещнат русските войски с литий, с черковни байраци и с всенародни овации.

 

189

 

 

Подобни дописки се явяват и в други вестници, не само от Русе, но от Одрин и други населени места. Възрожденските вестници публикуват много, десетки - а може би и стотици стихотворения, които възхваляват “братска Руссия", “Русската помощ”. “Руския цар” и т.н. С най-висока художествена стойност е стихотворението РОССИЯ! от Ив. Вазов, публикувано за първи път в Стара планина на 15.XII. 1876 година. Стихотворението има 120 строфи, тук показваме част от тях.

 

РОССИЯ!

(Из “Въздишките на България")

 

            Бях малък аз, но йоще помна:

във стаята ни бедна, скромна

висеше образ завехтел

до божата света икона.

Над него имаше корона,

под него пък - двуглав орел.

            И често майка ми тогази

ма вдигаше да видя ази

отблизо тоз лик свят и стар

и нежно думаше ми: чадо,

цалуни тоя хубав дядо,

цалуни българския цар.

            И оттогаз го аз обикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че руский цар родей се с нази,

че турците той гони, мрази,

че той ще ни спаси от тях.

            Кога ни псуваше тиранът,

Московци! - викаше ни с гняв.

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

            И тъй, отрано с таз идея,

с таз вяра фанах да живея.

И чакам аз за мъст готов,

и целият народ ми чака,

 

190

 

 

кога в теглото и във мрака,

ще чуем руский силен зов.

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

при Тунджа, Тимок и при Вит;

вред, дето робът жаловит

към Север горестно поглежда;

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред по сичка България,

една са дума чуй сега,

един стон, един глас: РУСИЯ!

Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

утеха - в нашите злини!

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

            Русия! Таз земя велика

по мир, по брой, по сила!

я с небето има си прилика

и само с руската душа!

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

Че царят волята си ясно!

яви в свещената Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортува:

“Решил съм каже, да избава

от робство братята ни днес,

това дългът ми повелява.

Това го иска руска чест..."

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

О, здравствуй ти, Русио мощна,

светът трепна от твоя глас,

скокни, царице полунощна,

зовем та ний, ела към нас!

България сега те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

да ги изпълниш в тоя свет!

. . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

191

 

 

Наистина! Само поетите Ив. Вазов, Хр. Ботев, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Н. Вапцаров и други могат да изразят човешките страдания, чувства и тежнения в една строфа, в един куплет. Това е добре, това ни се харесва, та то и излива сълзи в нашите очи! Ами светът? Политиката, дипломацията, покварата, злобата, лъжите, 30 000 жертви в Априлското въстание, милионите “освободени" мужици в Русия, а “освободените" негри в Америка? И за тях е имало поети и писатели, а все още неправдините продължават. Добрините и злините са противоположни, но не се противопоставят - те само се преплитат, преплитали са се от ден първий и ще се преплитат до ден последний.

 

Зов искрен - зов народен - зов Божий се появява не само в стихотворенията, но по-важно и в прошенията на българите към руския цар. Те идват от градове, от комитети и от “целия народ". Те са умолителни, подчинителни и до голяма степен отчайващи: “сега или никога". Идват от България, но по-настойчивите са от Влахия и Бесарабия, от българите в тези територии. В дълго и доста чувствително, но добре представено - политически и логически - прошение, българите от Букурещ обясняват, че въстанието е било "неорганизирано и отчаяно", но това въстание е било направено, за да предизвика симпатията на Западна Европа. А сега, октомври 1876 година, е времето Русия да действа. Руският император трябва да додаде към своето прозвище, "Еманципатор" и още едно “Освободител на България". Какво предвидливо предложение! Публикувано на 11.XI.1876 година в Нова България, прошението е до: Держвнейший, Милостивейший Великий господар, Всероссийский Император АЛЕКСАНДЪР НИКОЛАЕВИЧ ВТОРИЙ.

 

ЦАРЮ ЧЕСТИТИЙ!

 

...Българският народ... За тоз народ нема право, нема закон, нема правосъдие, нема правителство, нема цар - баща, комуто да са оплаче, нему сичко е забранено. Едно само право за него: да плаща даноци върху даноци и да са покорява безусловно на своеволията на последния турчин, татарин, черкезин, арнаутин, циганин стига само той да е верен служител на дин ислямът...

 

Ний долуподписаните забегнале в тъзи земля, част от войната от 1828 г., част в онъзи в 1853 г., част от

 

192

 

 

периодическите въстания на 1856 г., 1862 г., 1867 г., 1872 г. и част от сегашнето последно въстание през петото на 1876 година, считаме за най-священна своя длъжност да изложим отчаяното положение на българския народ ВАМ ЦАРЮ ЧЕСТИТИЙ, единственият негов покровител, и да ВИ просим защита...

 

ЦАРЮ ЧЕСТИТИЙ! Милиони свободни роби вечно ще ви благодарят, и това е доста за един монарх да обезсмърти името си. Прибавете ЦАРЮ ЧЕСТИТИЙ на венецът на безсмъртието си йоще един скъпоценен бисер: Освободител на България...

 

МОГУЩИЙ ПРАВОСЛАВНИЙ ГОСПОДАРЮ!

 

Молим коленопреклонно със сълзи на очите си: прати храброто си войнство и избави България...

 

 

Тази молба и всички други не падат на глухи уши. Българската кауза става много популярна в Русия, и то набърже. Наистина, края на 1876 и началото на 1877 година представят на Русия един “исторически момент", който налага и изисква действие. Българска делегация - Драган Цанков и Марко Балабанов - заминават в Европа, от август до ноември включително, да запознаят правителствата на шестте Велики сили с положението в България. Когато са в Русия, двамата делегати са приети от императора. Стара планина публикува в събота, 1.I.1877 година, статията “Нашите делегати в Россия": Посрещането в Петербург е бляскаво. “Но преди да разправим за това. ний сме длъжни да поменем, че представителите на нашия народ са оставили Берлин напълно задоволени от съчувствието, което са срещнали там". Те са били приети от Фон Бюлов и Бисмарк - най-високите държавници на Германия по това време.

 

Но това, което ни доведе до восторжение и радост, то е аудиенцията, която руския господар и покровител - наш истинен отец и покровител - е високоблаговолил да позволи на нашите представители. Негово Императорско Величество, Августейшия монарх приел господа Д. Цанкова и Балабанова твърде вежливо и снизходително. Господин Балабанов произнесъл едно словце твърде прочувствовано и Господаря Императора благоволил да

 

193

 

 

отговори: "Аз имам, казал Александр II, на сърце българските интереси и българските нужди. Мене не са безизвестни страданията, мъките и нечуваните теглила на българския народ. Но утешете са. Тишината скоро ще са въдвори във вашето отечество". В това време очите на Господаря Императора са насълзили и две три сълзи капнали на страните му.

 

 

Дунавска зора препредава същото сведение пет дни по-късно на 6.I.1877. От Петербург делегатите заминават за Виена. Нова България, Стара планина, Дунавска зора и Българин са вестниците, които най-активно пишат, описват, пропагандират положението на Балканите в 1876-77 година. Страданията, действията и постиженията на руските панслависти - генерали, офицери, аристократи, казаци, милосърдни сестри, лекари, членове на интелигенцията, - те са доброволци в Сръбско-турската война, а те са толкова много, че даже не могат да бъдат приети. Според Нова България те са “освободителите", но освен тях материалните помощи са грамадни - 15 000 000 рубли до средата на 1876 година. Голямото вдъхновение, големите надежди причиняват големи преувеличения. Самите руски генерали, най-вече Черняев, издават позиви и петиции за "обща борба", “славянско единство", “последния освободителен бой". За съжаление Черняев и Сърбия са победени. Руски офицери загиват в тази “война преди голямата война“. Българите, съкрушени от Априлското въстание и поражението на Ботевата чета, не се пишат доброволци при Черняев, независимо от преувеличенията на Нова България.

 

Същевременно се чувства несигурност, явява се съмнение и изричният въпрос: “Идва ли Русия?", “Кога ще дойде Русия?", "Нашите очи са изтощени да гледаме на Север". "Кога ще дойде Дядо Иван?" Тези питания са показани в горепосочените вестници, най-вече в Стара планина: “Денът е наистина близо, както болшинството хора вярват". Това се явява в Ст.Пл. само десет дена преди обявяването на войната.

 

- “Войната е неизбежна, за дипломацията место не остана, никакви политически криволичения вече не помагат!"

 

194

 

 

- “Войната са приближава, тя ще бъде прогласена ако не днес, то утре". (10.1V1877 г.)

 

- “Топа още не е гръмнът! Но войната е вече дело незахванато, но неизбежно. Русските войски применаха Прут..."(14.IV.1877г.)

 

- “РУСКИЯ ВОЕНЕН МАНИФЕСТ. Заповед към действующата войска. Кишинев, 12 априлий.

 

От стотини години насам тежи турско иго върху християнски братя...

 

Последната дума на царя е казана. Войната с Турция е прогласена...

 

Не на завоевание отиваме ний. Ний отиваме за помощ на нашите братя, обиждани и подтискани, и да защитим религията на Христа.

 

И така напред! Нашето дело е свято и с нас е Господ! (17.IV.1877а.)

 

 

Този манифест е от Великия Княз Николай, главнокомандущия генерал. Пак от 12 април Манифест за прогласяване на войната, е издаден от императора Александър II, “Руски Император и Самодержец Всероссийский, цар Полски, Великий княз Финландски и прочие, и прочие, и прочие." Манифестът е тържествен, в името на Бога и Християнството, на руските войски, “ний им заповедвами да преминат турската граница".(21.IV.1877 г.)

 

От интересно значение е "Адрес до Всероссийския Император", от името на българската емиграция в Романия, написан и подписан от осемте членове на БЦБ Комитет (Български централен благотворителен). Адресът е писан след обявяването на войната, на 22.IV., или няколко дни след 22: “...Ваше Величество, полагате крзеуголния камък на бъдъщото общо освобождение и обединение на сичките славянски народности в едно велико и силно Славянско Господарство." Между осемте подписи са: Йонин - руски панславист, “агитатор между южните славяни за 17 години", Стефан Стамболов - бъдещият министър-председател на България, най-върлият русофоб, и Ив. Вазов. Този адрес трябва да е произведение на Йонин, или две и две не правят четири?!

 

Добре. Но страшителният панславизъм е пак въпрос, и то първостепенен. Пак Стара планина пише на 24.IV. 1877 г. следното:

 

195

 

 

Войната е дневния въпрос. Европейските, особено немските и английските вестници, из сичките си жили нададоха вик: панславизма ни нападна! Руския подход, високо човечния и благородният подвиг на Россия се нарича: нашествие на панславизма!

 

Нойе-Фрайе Пресее, Морнинг-Пост, Дейли Телеграф и Национал Цайтунг от сега искат да знаят какво ще направи Россия ако победи... Россия уж отивала към прекрасния юг “дето зрее гроздето и дето синята вода на морето не знае светливите окови на мраза. Лакирования варварин-руссин - иска да слезе от конете си на Босфора".

 

 

Два месеца по-късно, след обявяването на войната, когато Руската армия преминава Дунава и стъпва на българска земя. император Александър II издава прокламация към българите.

 

Българе! МОЯТА войска премина Дунава и влазя сега във вашата земя, дето тя много пъти се е била за облекчение бедственото състояние на християните в Балканския полуостров... С МОЕ повеление храбрата моя войска, предводена от МОЯ любезний брат ВЕЛИКИЙ КНЯЗ НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ, е натоварена да огради за до века вашата народност и да ви оздрави ония священии права, без които не може и да са мисли за мирно и правилно развитие на ваший гражданский живот...

 

Жители на България! Делото на Россиа е да създава, а не да разваля.

 

Към вас, мюсюлманите в България, са отнасям АЗ със слово на спасително за вас предобаждане! С жалост смишлявам АЗ неотколешните жестокости и престъпления, които мнозина от вас извършиха над беззащитното християнско население на Балканский полуостров. Сввтът не можо да забрави тия ужаси, но Русската власт нема да отмъщава на всички ви за извършените от вашите едноверци престъпления...

 

Християните в България!... Слушайте руската власт, изпълнявайте точно нейните показания. В това е вашата сила и спасение."(Стара планина, 21.IV.1877 г.; Източно време 2.VII.1877 година)

 

196

 

 

Военните действия са от юни 1877 година до Одринското примирие, 19 януари 1878 г. Войната е краткотрайна, но трудна, усилна и жестока. Русия губи десетки хиляди убити - офицери и войници, а и много хиляди ранени и осакатени (около 165 000 - 170 000 жертви). Дядо Иван си изпълнява вековно очакваната мисия. Санстефанският договор обединява всички българи на североизток по линията - 60 км източно от Силистра на Дунава до Мангалия на Черно море; на северозапад р. Тимок; на югозапад на 30 км зад Охридското езеро; на юг устието на Вардар със Солунския залив (без Солун), голям излаз на Бяло море от Орфанския залив до Лагос; на югоизток до Одрин (без самия град) и Люле Бургас та до Мидия на Черно море. Постижението е голямо, но застрашително за Западните сили, най-вече Англия. България без Русия не е била застрашителна, ами руският колос? Ами панславизмът? Ами Русия на Средиземно море? Абсолютно невъзможно! Затова и само заради това Санстефанският договор е анулиран от Западните сили. Берлинският конгрес на Великите сили разкъсва и унищожава Санстефанска България с Постановление, подписано на 1.VII.1878 година, нов мирен договор е подписан от Русия и Турция. Това най-несправедливо уреждане е главната причина за редица войни на Балканите - чак до края на Втората световна война.

 

Неизбежен е въпросът: Полезен ли е бил панславизмът за българите и България? Нека читателя добре да си помисли и сам да си отговори!

 

Панславизмът е сериозно критикуван от възрожденците до средата. та и до края на 1876 година. След това е получил положителна оценка. Съвсем ясно е защо.

 

Дядо Петко Славейков беше казал по-рано: панславизмът е невъзможен без Русия, а това е точно, което ние отричаме. Ако признаем руското водачество, то би значело да си сложим главите под нейното желязно управление.

 

Осведомително е пояснението на доктор Христо Танев Стамболски от Казанлък в неговата “Автобиография, дневници и спомени...", София, Д.П., 1927 г. В том II, 1868-1877 г.. на страница 14849 той пише в трето лице:

 

“Чрез Атанас Стоянович д-р Стамболски се запозна преди много време, с някои официални личности в руското посолство - такива като консулите Княз Церетелев, Хитрово, Хартвиг и Сорокин, всички

 

197

 

 

те бяха славофили от крилото на Аксаков-Катков-Игнатиев. Те често търсеха д-р Стамболски и имаха срещи с него да научат нещо за развитието на църковния въпрос и други политически и революционни развития... Разговорите между тях винаги вземаха направлението за развитието на съдбата на славянските народи... и разговорите винаги имаха същата цел - да подготвят духа и мирогледа на славяните за бъдеща всеславянска федерация под хегемонията на силната Православна Русия... Аргументите са много и различни, но винаги се свеждат да главната цел: съглашение на всички славянски народи за създаването на една всеславянска федерация, оглавявана от Русия."

 

(Това изложение е цитат, но превод от български на чужди езици и пак на български). Та чудно ли е защо Западните сили и самите славяни се страхуват от панславизма. Всеславянска “федерация", оглавявана от Русия, се създава - резултат на Втората световна война, тя включва и неславянските Румъния, Унгария и част от Германия. Югославия се оттегля от тази "федерация" през май-юни 1948 г.

[Previous] [Next]

[Back to Index]