Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война. Кюстендилци и Кюстендилският край във въоръжения конфликт (1915-1918)

Ангел Джонев

Първа глава. РАЗВЯВАНЕ НА ЗНАМЕНАТА

 

1. Тежестта на избора  33

2. Изпълнението на заповедите  49

3. През Поморавието, Косово поле и Вардарска Македония  70

 

 

1. Тежестта на избора

 

Създаването на съюзи е стара човешка практика. В началото на ХХ в. два разсичат и балансират стабилността в Европа. Троен съюз обединява Германия, Австро-Унгария и Италия, а месторазположението им на континента определя и логичното название - Централни сили. Тройно съглашение свързва периферията Русия, Франция и Англия, познато още като Антанта. Всички имат по-малки съюзници сред останалите държави. Стремят се да създават локални коалиции. Такъв е случаят с Антантата, която акушира Балканския съюз, а пък Централните сили всячески го торпилират. Всичко се прави под лозунга за равновесие. Това знаме, издигнато през XIX век, има все повече кръпки. Трупането на въоръжение и напрежение стеснява възможностите за маневриране.

 

Искрата прескача на Балканите и всеизвестното буре с барут гръмва. Фитилът е запален от убийството на австроунгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд, извършено в Сараево от Гаврило Принцип. Локалният конфликт се превръща в континентален. Между 15 и 22 юли 1914 г. Австро-Унгария и Германия, от една страна, попадат в положението на война с другата групировка, обединяваща Русия, Франция, Англия, Белгия, Черна гора и разбира се, Сърбия. Включването на Япония на тяхна страна категорично прави конфликта не само европейски. Държавите от Антантата показват солидарност, докато Италия шикалкави пред Централните сили. Дипломатическата активност за печелене на съюзници дава по-бавни резултати от съсредоточаването на войските. Очакванията са за бърза развръзка, а плодовете от победата всеки предлага на съюзниците си.

 

България обявява неутралитет и поставя условията си за присъединяване към групировките при готовност за ревизия на договорите от Букурещ и Цариград, подписани предходната година. Намесата на Османската империя на страната на Централните сили прояснява цената на залога. Антантата предлага възстановяването на границата по линията Енос-Мидия веднага и корекции на територии в Македония и Добруджа, но след победата и мира за сметка на нови разширения на съседите в Босна, Трансилвания и Мала Азия. Все пак Гърция и Румъния още не воюват, но тяхната цялост като потенциални съюзници се гарантира и от Централните сили. Те пък предлагат също веднага територия от Сърбия, но трябва да се извоюва. Другите

 

33

 

 

корекции остават за мирната конференция. Ако, разбира се, съседите не изберат противниковия лагер, и тогава е резонно да бъдат наказани. Думата на Берлин се чува в София, тя тежи и чрез заема, сключен от България с банковия синдикат, оглавяван от Дисконто Гезелшафт. По стар обичай и царят е договорил малък изгоден частен кредит за себе си. Пари трябват винаги - и при мир, и на война.

 

След повече от половингодишно изчакване през май 1915 г. в конфликта се намесва Италия, но не на страната на съюзниците си. Тя предпочита другия лагер. Така резултатът сред великите сили става четири на два в полза на Антантата, или с доста мъки четири на три, ако добавим сред големите Османската империя. Тя е определена за слабото звено и чрез нейното изваждане от войната се вижда свързването на Русия с останалите и съюзници. Те струпват десантни войски в Средиземноморието и започват операция по превземането на Проливите. Скоро на Галиполийския полуостров офанзивата зацикля. От Антантата явно отново си спомнят за победоносната българска армия, която години по-рано достига тези земи. Всеки иска да има сигурна връзка със съюзниците си. Включването на България във войната може да създаде такава и за двата блока. Чрез превземането на Проливите Петербург влиза в съприкосновение с останалите държави от Антантата. Така се облекчава положението на фронта и, определян като Източен, а защо не и на Кавказкия. Сърбия също получава сериозна глътка въздух. Натискът върху нея иначе се намалява само чрез руски удари от изток или италиански от юг по Двуединната монархия. Последната трябва да воюва вече на три фронта. Западният фронт, на който всички стратези по това време се надяват да спечелят войната, ангажира основно германското внимание, без ни най-малко да намалява участието си на изток. От Берлин знаят за възможността София да тръгне срещу Белград и трасето по геополитическата ос през Цариград до Багдат и Басра да се осигури по един категоричен начин. Тези дипломатически комбинации успешно са определени от един съвременник като „българското лято“.

 

Сред управляващите среди в Царството надделява мнението да се вземе страната на Централните сили. От тях идват преките гаранции за разширяване с безспорната и спорната зона и територии в Стара Сърбия. Този резултат задоволява също и македонското движение. Преките преговори с Османската империя вдъхват надежди и за промяна на статуквото в Източна Тракия. Аванси са оставени и към промяна на румънските и гръцките предели, ако заемат противниковата страна. Сподавени са гласовете на инакомислещите, дори такива като на водача на стамболовистите Никола Генадиев от управляващата коалиция. Мнението му за вземане на страната на Антантата се споделя и от лидери на опозицията. Нейните усилия също са елиминирани още повече някои от разноликия и състав са заподозрени не без основание в саботажни действия. Опитът да се изкупи зърнената реколта чрез използването на англофренски капитали и се промени външнополитическият курс, става достояние под наименованието „Деклозиерова афера“.

 

34

 

 

Не помагат и преките заплахи като отправените от земеделския водач Александър Стамболийски към цар Фердинанд на аудиенция, дадена на опозицията. Предреченият фатален изход за държавата и династията при евентуална загуба не стряска монарха. Под различни предлози, облечени в конкретни обвинения, на Н. Генадиев, Ал. Стамболийски и редица техни поддръжници са осигурени килии в централния затвор. Курсът към Централните сили е завършен с подписването на 24 август 1915 г. на редица споразумения на България с Германия, Австро-Унгария и Османската империя. [1]

 

В Кюстендилския край, както в цялата държава, протичат процеси на възстановяване от предходните Балкански войни. Политическите поддръжници на управляващата коалиция от либерали, народно-либерали и младо-либерали поемат административния връх. За окръжен управител е назначен стамболовистът Владимир Караманов, който има известен опит от ръководството на подобни структури в Плевен, Струмица и Кукуш. В околийското управление началник е Ив. Гърков. При изборите за XVII Обикновено народно събрание депутати стават шестима представители на либералната коалиция - Величко Кознички, К. Провадлиев, Вл. Чернев, Хр. Янков, Хр. Георгиев и Ненко Хранов. Следват ги земеделците Александър Ботев, Александър Механджийски, Хр. Божички и Хр. Радойков и демократите Христо Славейков и Крум Чапрашиков. [2] На кметския стол в Кюстендил обаче остава народнякът Димитър Манчов, който явно държи мнозинството в Общинския съвет. [3]

 

Стопанството не изпитва големи затруднения поради относително кратките военни действия. Растеж отбелязват редица земеделски отрасли. Колебанията в добивите се дължат предимно на почвено-климатичните условия. В сравнение с 1912 г. с около 50 000 дка нарастват площите, засети със зърнени култури, като достигат през 1915 г. 837 210 дка на окръжно ниво. Традиционен за района, тютюнът бележи ръст, а търсенето му насърчава около 20 села в Кюстендилска околия да започнат интензивно отглеждане. Това става за сметка на упадъка на лозарството след катастрофалните резултати от заболяването с филоксера. Освободените площи в селата Граница, Берсин, Неделкова Гращица, Згурово, Пелатиково, Ваксево, Койно, Коняво, Горна и Долна Гращица, Таваличево, Лиляч, Жабокрът, Багренци, Лозно, Радловци, Соволяно са заети от тази култура. Все пак лозарството не е за отписване, като се засаждат нови сортове, устойчиви на филоксерата, и в околията са заети около 18000 дка.

 

Кюстендилско е известно като „овощната градина на България“. В много от селищата от плодовата реколта зависи поминъкът на населението. Първо място заемат сливовите насаждения, от които се произвеждат предимно печени сливи, и разбира, се ракия. Отглеждат се ябълки, круши, череши и редица други плодове, защото в околията почти всичко вирее добре. Заетите площи са повече от 27000 дка, където се отглеждат над 800 000 различни овощни дървета. За развитието на бранша положителна роля играе

 

35

 

 

разположеното в Кюстендил Държавно нисше практическо земеделско училище. Други отрасли с място в икономиката са пчеларството, бубарството и горското стопанство. Животновъдството остава в довоенните рамки благодарение на обстоятелството, че държавен добитък е сменен за реквизирания. Иначе слабият фураж оказва недобро влияние върху състоянието на различните породи. Друг бич са заболяванията, сред които се проявяват шап, въглен, гърлица, прилепчив отток, шарка, краста и бяс по кучетата.

 

Земеделието осигурява основната суровинна база за индустрията и занаятите. В района на Кюстендил работят две мелници, а в с. Слокощица още една. В града непосредствено преди Балканската война е открита фабрика за прежди - собственост на французина Жак Симоне. В нея изкарват прехраната си 40 - 50 души, предимно жени. Заетост осигуряват и няколко склада за първична обработка на тютюн. Фабричното производство нанася сериозен удар върху занаятите. Все пак продължават да се практикуват абаджийство, бакърджийство, бояджийство, бъчварство, въжарство, грънчарство, дърводелство, железарство, златарство, кожарство, кожухарство, обущарство, сарачество, шапкарство, шивачество и някои по-дребни производства. Услугите и търговията също имат място и се открояват аптекари, бакали, фотографи, хотелиери, ханджии, кафеджии, гостилничари, книжари, бръснари, часовникари, складове за спиртни напитки, колониални и манифактурни магазини, парфюмерии. Застъпена е търговията с тютюн и с плодове. Кредитната дейност се изчерпва с няколко клона на банки и с работата на известна група лихвари. От другите професии сериозно място заемат адвокатите. Тук практикуват известни лица, част от които се занимават и с политика, като Христо Славейков, Григор Бояджийски, Величко Кознички, Никола Попов, Константин Ленков, Васил Попниколов, Йордан Лазаров, Стаменко Тонев, Никола Шопов, Милан Киселички, Никола Коцев, Тодор Цеков, Йордан Левков и др.

 

Здравето се опазва от лекари и зъболекари. В Кюстендил функционира държавна болница. Сред заболяванията през войната се проявява холерата, като са регистрирани 120 смъртни случая. С диагнози на коремен тиф, скарлатина, едра и дребна шарка, дифтерит, дизентерия страдат немалко хора, за част от които краят е фатален.

 

Съществен сектор, на който е обърнато внимание, е образованието. Заедно с Нисшето земеделско училище в Кюстендил действат Столарско училище, начални училища, девическа и мъжка прогимназия. Мъжката гимназия с висшия педагогически курс са настанени в новопостроена сграда в западната част на града. Девическата обитава монолитното здание на бившето Педагогическо училище, разположено на централния площад „Св. Св. Кирил и Методий“. Срещу нея е не по-малко импозантната сграда на местната културна институция - читалище „Братство“, където в обособения музей се съхраняват находки от проучвания в района. Духовните потребности се задоволяват и от религиозните институции. Християните посещават трите градски църкви - „Св. Богородица“, „Св. Димитър“ и „Св. Мина“.

 

36

 

 

Евреите имат своя синагога и училище. Мюсюлманите ползват една от многото джамии и също имат училище.

 

Кюстендил е място, където дейност развиват редица сдружения. Сред тях по-значими са женското дружество „Майчина любов“, гимнастическото дружество „Осоговски юнак“, спортно дружество, туристическо дружество, певческото дружество „Кавал“, дружество „Червен кръст“, „Дружество за борба против туберкулозата“. Благотворителната им дейност е насочена към „Ученическата трапезария“ и окръжния приют, разположен в помещения около църквата „Св. Мина“.

 

Стремежът да се превърне градът в модерен курорт, се подплатява в редица инвестиции в градоустройството. През този период завършва реконструкцията на „Чифте баня“. Задачата е чрез нея да се предлагат висококачествени балнеоложки услуги. Кюстендилската минерална вода има редица качества и е известна с лечението на разнообразни заболявания. В града действат още „Алай баня“, отредена за войниците, и „Дервиш баня“ - за по-бедното население. Сред туристическите атракции важни място заема хълмът Хисарлъка, където в продължение на десетилетия се залесява нова растителност и се оформя парк. В част от него са открити находки от късноантична и средновековна крепост. Друга природна атракция предлага Градската градина, разположена в западния район в посока към Крива паланка.

 

Към съседните по-важни градове водят шосета. Държавните свързват Кюстендил с Дупница, Босилеград, Радомир и границата при „Деве баир“. Общинските изграждат местната сухопътна мрежа. Въпреки постоянните грижи за особено качество на пътищата трудно може да се говори. Модерният транспорт се осъществява по наскоро откритата железопътна линия до Кюстендил и Гюешево. Така връзката от столицата е обезпечена до самата държавна граница. Съобщенията се реализират по пощата и телеграфа. Телефонизацията закъснява. „Центърът на окръга - град Кюстендил, е единственият от всички други в Царството, който е свързан с телефон с никой град и даже вътрешна градска телефонна служба няма“ - докладва през предвоенната 1914 г. управителят Вл. Караманов. Този вопъл явно е чут, защото скоро от града се обаждат до столицата по телефон през Дупница и Самоков.

 

След административни промени в началото на ХХ в. към Кюстендилска е присъединена Босилеградска околия. Общо обединената единица включва 39 общини. Градът също има такъв статут. Той едновременно е център на окръг, околия и община. Населението му според преброяването от 1910 г. се състои от 13748 души, от които 11574 българи, 1250 евреи, 104 турци, 725 цигани и останалата малка част от други народности. Грамадното мнозинство се допълва от постоянното прииждане на бежанци. Според околийския началник след двете балкански войни в Кюстендил се заселват 740 души. Правителството отпуска безплатно строителна дървесина за тях и за пострадалите от района. Последните са предимно от Босилеградско, откъдето

 

37

 

 

64 семейства, или 220 души, търсят своето препитание чрез преселване в Източна България. Други 80 души от околията емигрират в чужбина, предимно в Америка. [4]

 

Белезите на въоръжените конфликти зарастват бавно. След балканския конфликт Министерството на войната започва събирането на трофейното турско и сръбско оръжие. Укриващите са заплашени със съд и надлежна максимална глоба. Централният комитет на обществената предвидливост утвърждава пределните цени на редица хранителни продукти. Инициативата принадлежи на общинските съвети. Така Кюстендилският определя към края на юни 1915 г. максимални стойности на следните видове месо за килограм - говеждо - 1 лв., телешко - 1.10 лв., овнешко - 0.90 лв., агнешко - 0.80 лв., козе - 0.70 лв., ярешко - 0.60 лв., свинско - 1.20 лв., и сланина - 1.60 лв. Цените им на фона на дневната заработка показват и покупателната способност. Например средната надница за 1915 г. на общ работник в Царството е 2,79 лв., а на зидар - 4,48 лв. Всеки трябва да си прави сметката какво месо да предпочете.

 

На континента бушува война и двете групировки осигуряват запаси от храни. Въпреки все още обявения неутралитет, окръжните управители са задължени да предупредят общинските кметове и околийските началници за засечени съмнителни сделки. Вл. Караманов нарежда на своите подведомствени: „Министерството на Вътрешните работи и народното здраве има сведения, че разни лица купували по селата храни с цел да ги изнасят в странство, някои дори гонили целта да предизвикат изкуствено повдигане на цените и с това да причинят движение в Царството“. Предупреждението идва на 21 август 1915 г., дни преди окончателното определяне на държавата към една от двете воюващи групировки. Спекулациите с хранителни продукти се наблюдава и продукцията подлежи на изземване по твърди цени от Комитета за обществена предвидливост. [5] Нареждането е в момент, когато се развива мащабната схема, известна под името „Деклозиерова афера“. Планът на Съглашението предвижда създаването на дефицит чрез износ на зърнени храни и придръпването на България в неговата орбита. Заговорът не само е разкрит, но е и закъснял, защото управляващите фактори предпочитат Централните сили. [6]

 

Германия играе ключова роля при оформянето на споразуменията и постигането на необходимия компромис с останалите съюзници. Мекленбургският херцог Йохан Албрехт е натоварен със специална мисия от кайзер Вилхелм II личното да убеди цар Фердинанд в превъзходството на Берлин. Той пристига в София и ловко участва в последните уточнения. На 24 август 1915 г. България окончателно се определя на страната на Централните сили. Така съюзът от Троен става Четворен. Под това име той остава известен през войната, а и по-късно, защото повече държави към него не се присъединяват. Само четири срещу останалия свят, но това тогава още не се знае. Тежестта на избора е очертан с подписването на редица документи.

 

38

 

 

И в този случай в началото е словото. Ангажиментите на споразумяващите се държави са различни.

 

Най-конкретно е обвързването на Германия и България. Двете страни в София подписват договор за приятелство и съюз със срок от пет години, придружен от отделна тайна спогодба. Разбира се, договорът също е таен. В него от Берлин дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Царството и защита при евентуална агресия от някой свой съсед. България поема ангажимент да се притече на помощ, ако подобен съсед нападне Германия. Името на въпросния съсед е изяснено в тайната спогодба. Разбира се, това е Сърбия и общите действия са насочени срещу нея. Гарантира се присъединяването на цяла Вардарска Македония, Поморавието и Тимошко. Западната граница на Царството започва от устието на Велика Морава и се движи до вливането на Българска и Сръбска Морава, след което следва вододела на двете реки до Скопска Черна гора. Тук продължава по билото, преминава Качанишкия проход и се възкачва по Шар, като продължава, спазвайки Санстефанската граница. За нов западен съсед не се говори, но това се подразбира, че е Австро-Унгария. Още повече, Виена прави компромиси, като се съгласява с българските териториални претенции в Поморавието и Тимошко.

 

При румънска агресия над германските съюзници от Берлин гарантират преразглеждане на Букурещкия договор. Българският суверенитет се възстановява върху Южна Добруджа и се присъединява територията, откъсната по решение на Берлинския конгрес. Отново се стига до Санстефанската граница. При гръцка агресия българските интереси се задоволяват чрез придобиване на загубеното по Букурещкия договор. Без да се конкретизира, може да се има предвид споразумението за демаркационната линия. В този случай разграничаването е твърде общо, а дори не е прибегнато до използвания вече Санстефанския договор. Промяната по отношение на северния и южния съсед е поставена под условие. Ако са съюзници, от България се очакват отстъпки. В този случай Гърция получава Гевгелийско и Дойранско, и то от безспорната зона в Македония. Правителството на Радославов е склонно да направи подобен компромис. Окончателното решение е оставено за по-нататъшна спогодба при сключването на мира.

 

Военен заем в размер на 200 млн. франка, разпределен на четири части, гарантира четиримесечна война. Ако се удължи срокът, се допуска нов кредит. И в двата случая парите се доставят от Германия съвместно с Австро-Унгария. За разлика от договорите между Берлин и София, Виена се присъединява към военната конвенция. Тя е сключена в замъка Плес, където е разположена Германската главна квартира. До двата генералски подписа на немския представител Фалкенхайн и австроунагарския Конрад стои този на българския пълномощник подполковник Петър Ганчев. Офанзивата се планира да започне след тридесет дни от двете империи с по шест дивизии, като Царството се включи на тридесет и петия ден с четири дивизии. Главното командване се поверява на генерал-фелдмаршал Август фон

 

39

 

 

Макензен, натоварен със задачата „да бие сръбската армия, където я намери, и колкото се може по-скоро да отвори и осигури връзка по сухо между България и Унгария“. Подчинението на неговото командване е осигурено безпрекословно, като другите две държави аташират свой висш представител под формата на сътрудник.

 

Германската страна се задължава да осигури една смесена пехотна бригада, базирана във Варна и Бургас, поддържана от подводници, като издръжката остава за сметка на молещата страна - в случая България. По този начин Царството се обезпечава от руска агресия през Черно море. Немците гарантират турска защита при заплаха от противников десант при Дедеагач. Осигурена е от правителството в Берлин финансова помощ в размер на 200 млн. франка и военни материали според възможностите. Ангажиментите на България се изчерпват от гарантиране на неутралитет към Гърция и Румъния, ако те не го нарушат. Стремежът е да бъдат привлечени към Централните сили. С Букурещ те има специално споразумение, а в Атина управлява крал Константин, който е зет на кайзер Вилхелм II. От София трябва да осигурят най-малко една дивизия за офанзивата в Македония. Поемат се ангажименти през българската територия да се транспортират войски и материали до и от Османската империя. Германците гарантират турска помощ в жива сила, която да премине на подчинение на командването в Царството. Присъединяването на Цариград към военната конвенция се предвижда като последващ етап на споразумяване. Въобще както в договорите от София, така и от Плес става все по-ясно тясното българо-немско обвързване. Австоунгарският подпис скрепява плана, но не ангажира Виена с конкретни въпроси по отношение на София. Цариградската подкрепа се гарантира, но не директно, а през Берлин.

 

Германският натиск, оказан върху управляващите в Османската империя, изиграва значителна роля за подписването на конвенция по ректификацията на българо-турската граница. И тя е сключена в София също на съдбоносната дата 24 август 1915 г. Царството получава двата бряга на река Марица и контрола върху железницата Одрин-Дедеагач, но се отказва от Лозенградския район. Териториалната придобивка достига до размер от 2390 кв. км. Самата граница се движи максимум на два км от левия бряг на реката, без да засяга Енос, който остава в Турция. Предвижда се специална комисия в състав по един германец, австроунгарец и швед, заедно с необходимото число картографи, които след 15 дни от сключената спогодба да започнат фиксирането на местността.

 

Привеждането на договорите в изпълнение е един от белезите за издаването на тайната. Както се оказва, малко са посветените в сключения съюз дори сред управляващите. Научил ден по-късно за подписаните конвенции, оставка подава началникът на щаба на армията ген. Климент Бояджиев. Машината за включване в световния конфликт се задвижва. Според разчетите България разполага с 15700 офицери и лекари, 1600 чиновници, 716600 редови чинове, или общо живата сила достига 733900 души. В състава

 

40

 

 

на армията влизат 122 500 коня и 95 000 вола. Всичкият запас трябва да се подготви за мобилизация, а графикът според споразуменията е ясен - след 35 дни войната за Царството започва. [7]

 

Армейското командване привежда своите разчети в действие. След извлечения опит от предходните два конфликта са подготвени планове за евентуални бойни действия със съседите, кодирани с първите четири букви на азбуката - А за война с Османската империя, Б - с Гърция, В - с Румъния и Г - със Сърбия. Политическата ситуация оказва влияние върху стратегическите прогнози. Турция е сред съюзниците, но дори за неутралните съседи са предвидени сили. Поуката от лятото на 1913 явно е извлечена. Оперативният план на българското командване предвижда едновременна война с Гърция и Сърбия и логично получава кодовете Б-Г. Трета армия начело с ген. Стефан Тошев е комплектована от 4-а и 5-а дивизия и 3-а конна бригада и е разположена за прикритие срещу Румъния. Първа армия в състав 1-ва, 6-а, 8-а и 9-а пехотна дивизия е дислоцирана за действия в старите сръбски предели. Командвана от ген. Кл. Бояджиев, тя е на пряко подчинение на Макензен. В неговата групировка освен българската са включени 3-а австроунгарска и 11-а германска армия. Те заедно, трябва да сразят основните сили на противника. Втора армия под ръководството на ген. Георги Тодоров заема рубежа за проникване в Македония. Съставена от 3-а, 7-а и Конната дивизия, тя е в непосредствена връзка с разположените срещу Гърция 2-ра и 10-а дивизия. Новосформираната 11-а Македонска дивизия остава в резерв на Главното командване. В нея пак са събрани бежанците от районите, за които България започва войната. [8]

 

Според повечето оценки Мекленбургският херцог изиграва ключова роля за впримчването на цар Фердинанд към Централните сили. В хода на преговорите двамата заедно посещават Рилския манастир. Окръжният управител Вл. Караманов свидетелства за тяхна визита и на кюстендилската гара. Тук те идват от светата обител, като се разполагат в специално пристигналия влак. Не само не посещават града, но под предлог, че е уморен, царят отказва да приеме представителите на местната администрация и военните власти. За какво са си говорили двамата благородници в пределите на окръга и на гарата, едва ли само за съюза и предстоящата война. Визитата е обвита в тайна, след като дори управителят не е известен. Самият престой край Кюстендил също е извънредно кратък - само една вечер и последвалата нощ. Дали според оная легенда Фердинанд си е спомнил превратаджиите от Струмския полк, или за многото македонски революционери, позиционирани в града, които са заплаха за неговия живот. Може и така да е, но всеки монарх си има своите капризи. Все пак тук той намира спасителния бряг, когато България достига своето крушение през 1913 г. Кюстендилската гара е едно от местата, където в този момент се прави тежкият избор. Или жребият е хвърлен и е време за почивка преди върховното усилие. При всички въпроси остава фактът, че Кюстендил отново не е удостоен с посещение. Обстоятелство, което е храна за познатите легенди.

 

41

 

 

В града са бойците от 13-и полк, на които височайшите особи готвят война. Тук са позиционирани дейците на революционното движение, което не спира борбата за Македония. Може да са набедената заплаха за живота на монарха, но техните водачи подкрепят българо-германския съюз и също са за бърза разплата със Сърбия. [9]

 

Според оперативния план по границата с Македония се дислоцира 2-ра отделна армия. Нейният първоначален състав са две пехотни и една конна дивизия. Трета Балканска трябва да се превози в Кюстендилско по железницата. Втора бригада с един артилерийски полк заема позицията ГюешевоГърляно-Бистрица. Първа и 3-а пехотна бригада с останалата артилерия се разполагат в района на Кюстендил-Жиленци-Лозно. Дивизионните административни служби заемат околностите на с. Коняво, а тилният транспорт и парковата колона землището на с. Извор, Радомирско. Разходният интендантски магазин се открива в Кюстендил, а базисният в Радомир. На същите места се позиционират артилерийските складове. Фронтът на охранение се разпростира от връх Църноок до Брезов рид. „Изобщо разположението на дивизията да отговаря за настъпателни операции по посока на Егри-паланка“ - предвиждат стратезите на двубуквения план.

 

Кюстендилско е плацдарм на кавалерията. Две бригади формират самостоятелна конна дивизия, която се попълва още с едно конно-артилерийско отделение, една колоездачна рота и едно радиотелеграфно отделение. Тя се разполага в селата Граница, Берсин, Багренци, Търновлак и Нови чифлик. В Кюстендил се откриват разходен интендантски и артилерийски магазин. Пети конен полк се придава към 7-а дивизия в Дупница. В града се позиционира и щабът на 2-ра армия, а командващ е генерал-лейтенант Георги Тодоров, на когото според плана се подчиняват общо 129 007 души, 27434 коня и 13 193 вола. От тях в Кюстендилско се съсредоточават 51 248 души, 12 856 коня и 6641 вола, или човешката и животинска сила в района превъзхожда тази, предвидена за Радомирско, Дупнишко и Горноджумайско. Именно в тези околии се дислоцира и местната 7-а Рилска дивизия. Нейният оперативен театър е на юг по долината на р. Брегалница. [10]

 

Основната тежест се пада върху действащите части. Те трябва да осъществят плана за мобилизация по места, в това число и в Кюстендил. По разчетите 13-и полк се формира от четири пехотни дружини, картечна рота, телефонна команда, музикален хор и парков взвод. Под негово ръководство се развръща щабът на резервния 53-и полк с една и половина дружина, картечна полурота, телефонна команда, нестроева рота, парков взвод и санитарен персонал. Останалите подразделения се комплектоват в Радомир. Щабът на 13-и полк отговаря за попълването на 3-а погранична рота, която се превръща в дружина. Отделя се кадър за формирането на 13-и маршеви полк, една дружина за 7-и опълченски полк, една дружина за 7-и етапен полк и 13-а допълняюща дружина. [11]

 

Заповед № 468 от 7 септември 1915 г. на военния министър генерал-майор Никола Жеков определя длъжностите, които да заемат щабните офицери

 

42

 

 

от мирновременния щат при предстоящата мобилизация. Вследствие на нея е извършена промяна, в това число и в 7-а дивизионна област. Началникът генерал-майор Константин Жостов е назначен за началник щаб на Действащата армия (ЩДА). В Дупница го замества полк. Вълко Василев, който е дотогавашен командир на 2-ра пехотна бригада. На неговото място идва командирът на 22-ри Тракийски полк полк. Д. Писанов. В Кюстендил също са извършени рокади. Командирът на 1-ва бригада полк. Кръстю Златарев е назначен за началник на 11-а пехотна Македонска дивизия. Неговото място заема командирът на 13-и пехотен полк полк. Панайот Сантурджиев. Той пък е заместен от подп. Кръстю Киров дотогавашен началник на секция във Военното министерство. За командир на резервния 53-и полк е назначен подп. Младен Станев. [12]

 

Висшите военни началници са информирани за предстоящата мобилизация. Гражданските власти също имат свои канали за получаване на сведения. При посещение в Кюстендил на министъра на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов окръжият управител Вл. Караманов научава за предстоящата обща мобилизация. Указът е издаден на 9, а действието му започва в 0.30 часа на 10 септември. Първият оперативен ден се отброява от 1 часа на 11 септември 1915 г. Подготвен, Вл. Караманов очаква надлежната телеграма от бригадния командир полк. Кр. Златарев. Получава се известно разминаване, защото тя е доставена чак призори. Вместо от нея за общата мобилизация е уведомен от ген. К. Жостов. Бившият дивизионен командир също доскоро е бил предводител на тази бригада. Назначен вече за началник щаб на Действащата армия на 10 септември 1915 г., той посещава Кюстендил да остави част от вещите си и да вземе други за София. Изглежда, семейството му продължава да живее в града. То се прибира към края на същия месец в столицата. Указът за мобилизация задвижва предвидените промени и заповедите започват да се изпълняват. Плановете влизат в действие и в съревнование с времето може да се докаже доколко те са изпълними.

 

Напрежението сред административните власти в Кюстендилски окръг в първият ден е особено високо. Стартирането на мобилизацията е съпроводено от редица детайли. По низходящ ред са задвижени околийските и общинските служби. Чрез телеграфните станции и на ръка посредством конни стражари указът е доставен по селищата. Църковните камбани, където има православен храм, и барабанните сигнали възвестяват шумно разделното решение. Призваните под знамената се сбогуват със своите роднини и близки и заминават към поделенията. Графикът трябва да се изпълнява стриктно, а запасните да носят хляб за три дни, който ще се заплати надлежно. Запазилите снаряжение от предишните войни са информирани да се явят окомплектовани с него. [13] От Кюстендилско се формират 13-и и 53-и пехотен полк, но множество бойци са разпределени и в други подразделения от видовете въоръжени сили на държавата.

 

43

 

 

Вл. Караманов, извлякъл опит от конфликта с Османската империя, настоява за полицейските стражари мобилизацията да се забави с най-малко 10 дена. Отлагането има своята практическа страна, защото успехът на целия процес зависи от тяхната педантична работа. За окръжния управител заменянето им с други бивши служители няма да постигне желания резултат. От Министерството на вътрешните работи се вслушват в гласа на своя подчинен, а за Караманов остава удовлетворението, че новаторството изиграва ключова роля в поддържането на обществения ред и ефективността на мобилизацията. Още повече, полицаите са оставени по местата си за постоянно. Надлежният министър, премиерът В. Радославов, нарежда подмяната на реквизираните коне на стражарите с по-слаби. Бойците по разчет трябва да заминат към съответните части. Особено категорична е заповедта му подчинените чиновници незабавно да се явяват на уречените мобилизационни пунктове. Още в началото се проявява тенденция да се иска по всевъзможни причини отлагане от военна служба. „Да се предупредят всички подведомствени органи да преустановят ходатайствата си, защото ще бъдат наказани и телеграмите ще се таксуват за тяхна сметка“ - нарежда премиерът. Думата на началника не се прави на две и Караманов стриктно скастря своите преки подчинени да се вслушат, за да не бъдат сред нарочените. [14] Старата българска тактика да се изклинчи от непосредствените ангажименти, се проявява още в началото на предстоящия кървав сблъсък. Във всяко стадо има и мърша, казва народната поговорка. Така е, но по-добре тя да не бъде сред водачите.

 

Обстановката в Кюстендил в предиобеда на 10 септември остава спокойна. След пладне се забелязва раздвижване. Някои се явяват в частите направо с войнишки униформи. Прииждането е регистрирано в нощните часове, когато пристигат мобилизираните бойци от селата. Колорит привнася пеенето на песни, съпроводено от свирнята на гъдулки и играта на хора. Все пак за всенародните изблици от септември 1912 г. трудно може да се говори. „Мобилизацията в окръга не се посрещна с голяма изненада и до днес върви най-редовно. Всички повикани запасни, служили и неслужили се явиха навреме, тихо и мирно, без голям видим ентусиазъм, но с пълно съзнание на сериозността на преживявания момент“ - обобщава настроенията Караманов. Така може да изглежда в Кюстендил, но от Босилеград му докладват друго: „Обявяването мобилизацията се посрещна с ентусиазъм. Днес 8 часа сутринта при стечение всички запасни и граждани се отслужи молебен за преуспяване българското оръжие и постигане националния идеал.“ Пострадали при междусъюзническия конфликт през лятото на 1913 г., жителите на Краището сигурно усещат дошлото време за мъст. В Радомир дори има нетърпеливи, които призовават: „докога ще се чака - или, или“. Лош знак дават освободените в отпуск войници, които се разхождат въоръжени в села от тази околия и има случаи на изнудване на кметове и населението. Произшествията, в които са намесени мобилизирани, са рядкост. [15]

 

44

 

 

Редът се поддържа съгласно Правилника за службата през време на военно положение. На тази база е издадена надлежна заповед по Кюстендилския гарнизон. Създава се смесена полицейско-военна патрулна служба. Тя функционира на трисменен режим на работа. Има задължение да задържа всеки гражданин или мобилизиран, който не спазва приличие и дисциплина. На подобна санкция подлежат и лицата, които разпространяват тревожни слухове. Ограничава се работното време за всички питейни заведения, като се затварят вечер в 21 часа. [16]

 

Сериозни грижи се полагат за изпълнението на реквизиционните наряди. Специално внимание е обърнато на обезпечаването на необходимия брой коне и на останалия впрегатен добитък. По въпроса се води продължителна преписка. Местното население съдейства, като са отбелязани случаи на доставки, извършени по собствена инициатива и транспорт. В това отношение стимулираща роля играе своевременното заплащане на продукцията. Вл. Караманов е обезпокоен от слабата реколта: „Считам за длъжност да донеса, че тази година урожай в окръга е слаб и затова дадените наряди не ще могат да се изпълнят в цялост, за което своевременно е донесено и се донася на надлежните места, за да се изпратят от другите окръзи на царството храни, без които рискува и войската, и населението да остане в глад. Засега се чувства нужда и от различни колониални стоки. Добитъкът е достатъчен“. Предприемат се действия за подпомагане подготовката на есенната сеитба. Предписва се създаването на комитети за посяването, оглавявани от селските кметове. Задачата им е да организират така процеса и да бъдат обработени нивите на мобилизираните във войската или останалите без работен добитък вследствие на реквизицията. Целта е площите не само да не намалеят, но и да се увеличат. [17]

 

Новоназначеният министър на вътрешните работи Христо Попов [18] нарежда строги мерки по опазване на реда в Царството. Вследствие на него окръжният управител Караманов издава специално окръжно до околийските началници, градските и селските кметове. На тази база е формулирана и специална заповед по Кюстендилския гарнизон. Обръща се сериозно внимание на притежаването на необходимите документи от мобилизирани лица или освободени от служба при пътуването им. В случай на укриване или помощ, оказана на подобни, се предвиждат санкции. Особено наблюдение се поставя върху хотелите, кръчмите, хановете и други подобни заведения. Забранява се предоставянето на повече от 50 гр. ракия и половин литър вино на човек. При нарушение се предвижда затваряне на заведенията. Ако те са собственост на чужди поданици и са разположени в близост до 80 - 100 км от границата, също подлежат на подобна санкция. Наличието в персонала на чужденци се преследва. Те трябва да бъдат отстранени и изпратени във вътрешността на държавата. Въвежда се работно време за дюкяните до 20 часа, кафенетата до 21 часа и за гостилниците до 23 часа вечерта. Забраняват се явните и тайните събрания, целящи критикуване на провежданата политика. Нарушителите се подвеждат под отговорност от

 

45

 

 

военен съд. На театрите и кината се разрешава да предлагат само патриотични продукции. При наличието на аптеки в населените места поне една преминава към денонощен режим на работа. [19]

 

Военното положение и цензурата стесняват рамките на обществения и политическия живот. Значително намалява капацитетът на администрацията. Мобилизираните или командированите чиновници към различни служби от Кюстендилското общинско управление се освобождават от работа в безсрочен отпуск. В тази ситуация попадат 87 души от административния, финансовия, техническия, санитарния отдел, пожарната команда, полицията, чистачите и персоналът в новата баня. Последната спира дейността си още от първия мобилизационен ден. [20]

 

Разстроена е образователната система. Част от преподавателите получават повиквателни заповеди. Повечето училища се използват за армейски нужди. Новата сградата на Висшия педагогически курс и на Мъжката гимназия е заета за военна болница. Подобен проект има и за тази на Девическата гимназия, но той не е изпълнен. Прогимназиалните здания и тези на основните училища се използват от различни служби. Временно занятията в Кюстендил са прекратени. [21]

 

Иначе в околията в периода на мобилизацията рядко се отчитат произшествия и те са предимно от битов характер. Отделни случки са регистрирани от пребиваващите в района части - по невнимание е запалена плевня в с. Горно Тлъмино, като щетите са заплатени от армията. Полски пазач в Кюстендил ранява един войник, позволил си да бере неправомерно грозде. [22]

 

В града част от работните места на ангажираните в армията мъже са заети от жени и девойки. Те са насочени предимно към фурните и мелниците за приготвяне на брашно и хляб за разквартируваните части. Кюстендилското женско дружество „Майчина любов“ се грижи за няколко питателни пункта в града и особено за главния, разположен на гарата. През него преминава основната част от трафика на войската и доброволките приготвят и раздават чай, сирене и хляб на войниците. [23]

 

Проблеми с прехраната предчувства началник-щабът на Действащата армия ген. К. Жостов. Още от Дупница той иска разкриването на разходни магазини в Горна Джумая, Ново село и Ваксево. Получава разрешение само за последното населено място, без да му се осигурят доставките от храни. Този проблем е сред съществените за разрешаване в първите дни след обявяване на мобилизацията. Недостигът на коне и коли оказва също негативна роля. Въпреки предписаната забрана за износ на редица артикули липсите трудно се запълват. Нараства недоволството към Комитета за обществена предвидливост, който не може са се справи бързо с непосредствените си задачи. Сред особено важните артикули се очертават чувалите и се предписва съответният наряд за населението. Спекулативното увеличаване на цените, особено на хранителните стоки, предизвиква властите да предпишат провеждането на ревизии в хлебарниците, бакалниците, зарзаватчийниците,

 

46

 

 

месарниците и по пазарите, като на провинилите се се съставят надлежните актове за глоби. [24]

 

Очертават се немалко проблеми в мобилизационния процес. Част от тях са провокирани от недостига на въоръжение и снаряжение. Недокомплект се констатира при палатките, телефоните и оръжието, за което е поискана помощ от съюзниците. Забавят се графиците и към 17 септември, когато всички части трябва да са в съответна готовност, остават нерешени редица въпроси. За 7-а дивизия проблеми има с неявяването на всички неслужили за попълване на полковете и болниците. Хроничният недостиг на коне оказва влияние върху подготвеността на един от артилерийските полкове. Допълнително не достигат седла и платнища. Повечето попълнения се налага да се извършват в движение. Друга група пропуски се констатира на базата на личните слабости. Командването на 2-ра армия издава специална заповед за затягане на дисциплината. „Обноски - разпасани, облеклото разкопчано, разпуснато. Чинопочитанието твърде слабо - мнозина не отдават чест или отдават небрежно. Отношенията между началници и подчинени нестроги, некоректни и неприлични, а разглезени“ - са само част от направените заключения. Настойчивото повтаряне на нареждането дава резултати и дисциплината е въздигната на съответното ниво. [25]

 

След събирането на запасните започва съсредоточаване на частите по граница. Сръбската армия бързо е превозена в района и само въздържането и води до пропускане на превантивен удар срещу Царството. Прикриването на браздата с Вардарска Македония логично е поверено на 7-а дивизия. В Кюстендилско своевременно 3-а погранична рота е развърната в дружина. В нейна подкрепа са изпратени две дружини от 13-и полк. По тези места те престояват от 14 до 21 септември 1915 г., след което са сменени от части на 3-а Балканска дивизия. Рилци са предислоцирани в района на селата Горна Любата и Мосул в Босилеградско. [26]

 

Предимно от мъже от Кюстендилска и Радомирска околия се рекрутира и 53-и пехотен резервен полк. За него мобилизацията приключва на 16 септември и на другия ден потегля за мястото на съсредоточаване край с. Бело поле, Горноджумайско. [27] Той заедно с Петдесет и четвърти формира 3-а бригада от 7-а дивизия, разположена по долината на р. Струма в Пиринска Македония. Втора бригада в състав 22-ри Тракийски полк и 3-а дружина от 26-и Пернишки полк са дислоцирани при Църваришките ханове и седловината „Черната скала“. Останалите сили на последния полк преминават под командването на 1-ва Софийска дивизия в Трънско. Южният фланг на Рилското съединение се осигурява от 14-и Македонски полк, а две роти са придадени към отряда на майор Панов за действие в Струмишко.

 

На основната част от кюстендилската граничната полоса, изпълнявайки двубуквения план, се съсредоточава 3-а Балканска дивизия. Първо по железницата е превозена 2-ра пехотна бригада - 32-ри Загорски и 29-и Ямболски полк. Останалите части са прехвърлени по релси само до гара Костенец и в пеши строй по шосето Долна баня-Самоков-Дупница-Кюстендил

 

47

 

 

достигат местоназначенията си. Основна пречка за забавянето и използването на походен ред е запълването на запасите с храни в окръга, което се извършва по железницата. Редуването на ешелони с войска и прехрана в цялата държава води до изоставяне от планирания график и отлагане на офанзивата с няколко дни. С отброяването на последните часове на месеца дислокацията навлиза в завършваща фаза. Въпреки усилията съсредоточаването на 3-а дивизия не успява в уречените срокове. Към района пътуват и се разполагат 1-ва пехотна бригада - 11-и Сливенски и 24-и Черноморски полк и 3-а бригада - 45-и и 46-и полк, заедно с артилерийските, кавалерийските, пионерните и другите подразделения. На 28 септември 1915 г. дивизията е поета от новия и командващ генерал-майор Никола Рибаров. Той трябва да започне операциите с недокомплектовани части.

 

Конницата значително по-рано пристига и заема уточнения плацдарм в района на селата Багренци, Берсин, Граница и Нови чифлик. Щабът се разполага в Пиперков чифлик. В дните преди офанзивата дивизията е изнесена към с. Ваксево. На 30 септември 1915 г. от Дупница в Кюстендил пристига щабът на 2-ра армия с командващия ген. Г. Тодоров. Настанени са във сградата на Военния клуб. След няколкодневното отлагане офанзивата срещу Сърбия е определена да започне в ранните часове на 1 октомври 1915 г. [28]

 

Кюстендилският пограничен пункт на ВМОРО под ръководството на началника му Ангел Узунов е преформатиран в разузнавателен пункт и осигурява преминаването по каналите на чети, оръжие и снаряжение към съседните и по-отдалечените райони на Вардарска Македония. В навечерието на войната бойните формирования се намират в определените им райони. Сценарият е познат и е проигран в предишните конфликти. А. Узунов отдава конкретните заповеди до Паланечката, Кратовската, Кочанската, Царевоселската и други чети. Първата задача е от 28 септември да започне прекъсването на телеграфните и телефонните връзки на противника. С нея са натоварени не само четниците, а също куриерите и бежанците. Следва нареждане за събирането на сведения за разположението на съответните подразделения. След започването на бойните действия всички революционни звена се поставят в услуга на българската армия. „От горното виждате, че ни предстоят важни събития и се намираме пред война с изменниците сърби, които ни ограбиха Македония. Това е достатъчно да знаете, за да изпълните с най-голяма грижа онова, което се иска от вас и за което вие сте се нагърбили доброволно и с особена преданост“ - заповядва А. Узунов. Още на 30 септември 1915 г. по каналите обратно през Гюешево и Черната скала пристига информация за прекъсване на телеграфните и телефонните съобщения. [29] Първата част от заповедта е изпълнена, но за революционното движение предстоят още важни задачи. Кюстендилският пограничен пункт остава на берлинската бразда и споделя политическата ориентация.

 

Документалните реквизити за обявяване на война, последвани от прекрачването на държавната граница от въоръжените сили, окончателно фиксират

 

48

 

 

тежестта на направения избор. Няма връщане назад. От създаденото положение може да се излезе или като победител, или като победен. Патовите ситуации са рядкост или по-скоро изключение. Двете крайности България вкусва през 1913 г. - на триумфа и на поражението. Тогава конфликтът е локален с балкански размери. Сегашният вече е световен с геополитически капацитет. От направения избор между двата блока на европейските велики сили зависи не само бъдещето, а оцеляването на държавата. Каквото и да си говорим, тя е плод именно на тяхното споразумение на конгреса в Берлин. Крайният резултат е най-важен, защото над единия изход от войната стои сентенцията „горко на победените“. На другия цинично-оптимистичният израз - „победителите не ги съдят“.

 

 

2. Изпълнението на заповедите

 

Опитът на премиера В. Радославов да разсее съмненията, че обявената обща мобилизация всъщност е поддържане на въоръжен неутралитет по подобие на Швейцария и Холандия, едва ли има изгледи за успех. С реципрочни действия отговаря Гърция и съсредоточава части в Егейска Македония. Румъния струпва войски от север. Съглашенската дипломация протестира и поставя ултиматум за преориентиране на България. Предприети са действия планираният десант в Солун да бъде осъществен. Венизелос дава зелена светлина и експедиционният корпус за Дарданелите е пренасочен към Вардарската долина. Гърция се отказва от намеса в полза на Сърбия. Тази задача остава за войските на Антантата, които стъпват на Солунското пристанище. Оттук по железницата трябва да се реализира помощта към Белград. На 22 септември 1915 г. частите на експедиционния корпус на ген. Морис Сарай започват да слизат от корабите, за да достигне живата сила до края на месеца в размер от 40000 души. На същия ден посланиците на съглашенските държави, в това число и на Сърбия, в София обявяват скъсване на дипломатическите отношения с България. Какво остава след подобен акт освен непосредствената подготовка за война. Тя навлиза в решаваща фаза, защото немските и австроунгарските войски правят също воден десант след съглашенския и на другия ден след тях преодоляват реките Сава и Дрина, а на следващия - Дунав. Скоро пада Белград и редица други сръбски градове. Все пак военновременно столицата е прехвърлена в Ниш.

 

Забавянето на мобилизацията и отлагането на началото на бойните действия с няколко дена от България се посреща с огорчение от съюзниците. Друг въпрос, който буди тяхното недоумение, е липсата на официален главнокомандващ, с когото генералните щабове да поддържат връзка. По конституцията на Царството държавният глава е натоварен с тази функция. Фердинанд обаче счита, че след Балканските войни няма нужния авторитет

 

49

 

 

за нея. Той отклонява възможността да бъде заместен от престолонаследника княз Борис. Отхвърля и фаворита на правителството това да бъде бившият му помощник ген. М. Савов. С тази кандидатура при него се явява военният министър ген. Н. Жеков. Получава се известна конфузия, повод за клюки, защото след срещата на 23 септември 1915 г. с рестрикт именно Жеков е назначен за главнокомандващ на Действащата армия. Върховното командване на всички въоръжени сили, както е по конституция, остава в ръцете на царя. За нов военен министър е назначен генерал-майор Калин Найденов. Проигран е опитът ген. Н. Жеков да съвместява и двете длъжности. С цел да се всяват по-лесно интриги в командването, е елиминиран опитът фаворитът му полк. Иван Луков да бъде назначен за началник-щаб. Той остава началник на оперативния отдел и помощник на ген. К. Жостов, който запазва поста си. [30] Все пак кумът на Жеков полк. Михаил Сапунаров ръководи Полската канцелария. [31] Така броени дни преди включване в световния конфликт стават окончателно известни всички ключови фигури в армейското командване.

 

В столицата София се разполага Общата Главна квартира на Действащата армия. Тя се състои от Щаб на Действащата армия (ЩДА), който включва Оперативен отдел, Полска канцелария, Управление на началниците на артилерията, на инженерните войски, на военносанитарната и военносъдебната част. Другата структурна единица е Главното тилово управление. Непосредствено на Главната квартира са подчинени и следните подразделения - Ординарчески ескадрон, Ескортен полуескадрон, Военнополицейски ескадрон, Военнополицейски полуескадрон на Главното тилово управление, Железопътна дружина, Понтонна дружина, Телеграфен парк, Радиотелеграфно отделение, Автомобилно отделение, Аеропланно отделение, Инженерна работилница с главен интендантски склад, Базисен санитарен магазин и Флот. Целият личен състав включва 3 ескадрона, 570 офицери и чиновници и 8322 войници. От тях в самата Обща Главна квартира има 231 офицери и чиновници и 454 войници. [32]

 

Разполагането на армията и заемането на изходно положение за започване на бойните действия са сигурен сигнал за обявяване на война. В този процес се случват инциденти с противникови подразделения. Български войници завземат няколко стратегически върха около Салашкия проход и успяват да ги задържат въпреки контраатаките. Явно тези сблъсъци са недостатъчни за търсения повод за война. На 30 септември 1915 г. Българската телеграфна агенция съобщава за сръбски нападения около Трън, Босилеград и Кюстендил. Пропагандните трикове за посочването на агресора влизат в ход. Началникът на ЩДА ген. К. Жостов записва в дневника си: „Плоски измислици. Все си оставаме ориенталци. Аз си казах мнението, че съм против подобни лъжи и претексти, които много скоро ще се опровергаят и само ще се изложим пред хората. Ние имаме достатъчно мотиви и от най-сериозно естество. Няма защо да лъжем. Толкова повече, че сърбите са предизвикатели, те скъсаха отношенията си с нас. Издаде се манифест. Той

 

50

 

 

има по-достоен език. Невярна е само фразата, че се заповядва на войските да очистят нашата територия от сърби. Такива няма“. [33]

 

Манифестът, носещ дата 1 октомври 1915 г., оповестява мотивите за започването на войната. Като се изолира текстът, станал повод за реакция на ген. Жостов, са изтъкнати редица причини България да влезе във война със Сърбия. Всичко се върти около загубата на Македония и нежеланието на Белград да пристъпи към мирна ревизия. Два пъти се споменава името на тази географска област. На два пъти е посочена основната цел - освобождението на българите от сръбско иго. Два пъти централните империи са припознати като съюзник. „Изтощени и изморени, но не и победени, ние трябваше да свием знамената за по-добри дни. Добрите дни настанаха много по-скоро, отколкото можехме да очакваме“ - така лирично е формулирана причинно-следствената връзка с Междусъюзническата война. Общо взето фактите се въртят около балканските ни работи. Нищо не се споменава за въвличане в конфликта със Съглашението. Едва ли в София си мислят, че той ще бъде избегнат. Манифестът естествено визира обявяване на война на Сърбия. [34] В следващите няколко дни Англия, Франция и Русия официално заявяват, че се намират в същото положение с Царството.

 

В ранната утрин на 1 октомври 1915 г. българската армия започва бойни действия на сръбска територия. Заповед на главнокомандващия ген. Никола Жеков формулира стратегическата цел пред офицерите, подофицерите и войниците. Включването във войната се базира на стремежа за национално обединение. „Ние не отиваме да туряме окови, а да ги трошим, ние не отиваме да завоюваме, а да освобождаваме“ - определя на коя от двете страни на морала застава България. Накърненото достойнство от предишния конфликт вика за отплата, като Сърбия е припозната за основен виновник, но внимателният прочит буди съмнение, че не всички противници са назовани. Действията сега засега са срещу Сърбия. Духът на манифеста логично присъства в заповедта: „Победните знамена, които свихме за подобри дни, отново се развяват и под тях стои сплотен, единодушен и силен целият български народ“. Националното единство в такъв момент безспорно е най-важният капитал, но подобно като това от есента на 1912 г. едва ли може да се очаква.

 

На 1 октомври 1915 г. българският юнак с щика си отваря вратата на Македония. Първите дни на войната започват с победи. Седма дивизия завзема Царево село и Пехчево, отхвърля противника от Калиманските позиции и се спуска към Кочани. В боя е въведена и Кавалерийската дивизия, която продължава настъплението пред пехотата, достигайки Щип и Велес. На север 3-а дивизия в кървави сражения отхвърля противника от позициите при Китка и Чопина, обхожда Султан тепе, завзема Крива паланка, пробива на Страцинската позиция и влиза в Куманово и Прешево. Така към 7 октомври 1915 г. приключва Овчеполската настъпателна операция. Железопътната линия Солун-Ниш е прекъсната за движението на противника. Първи още на 3 октомври това правят части от дивизията, след което превземат

 

51

 

 

Враня и изпълняват замисъла на командването. [35] Със заемането на Скопие и Качанишкия проход на практика са прекъснати комуникациите между старите предели на Сърбия и Вардарска Македония, или образно казано, държавата е разсечена на две части. Железниците и пътищата са поставени под български контрол. [36]

 

Първият ден на войната е посрещнат с приповдигнато настроение в Кюстендилско. Вл. Караманов докладва: „Навлизането на победоносната българска войска по цялото протежение на граничната линия на окръга в неприятелска територия се посрещна с най-голяма радост от цялото население. Духът значително повдигнат“. Преминаването на един аероплан по посока от запад на изток над центъра на с. Трекляно е единственото отбелязано произшествие. Бойните действия се усещат по долитащите звуци от недалечните сражения. Времето се разваля, завалява дъжд, който по върховете преминава в сняг. Дали сега е подходяща промяната на определението „Българско лято“ с ново - „Българска есен“. Като изключим междусъюзническия конфликт през ХХ в., за България войните все започват през този сезон.

 

Педантичен в изпълнението на служебните задължения, Вл. Караманов държи в течение на събитията прекия си началник - министъра на вътрешните работи. На 3 октомври новините показват победната перспектива. След падането на Царево село и Пехчево, същия ден на обяд е превзет градецът Крива паланка. Две тенденции започват да се развиват в резултат на сраженията - транспортирането към Кюстендил на ранени български войници и на пленени сръбски. От първите са докарани около 100 пострадали, а от вторите повече от 50 заловени. Този процес кулминира през следващите дни и с отдалечаване на сраженията постепенно затихва и придобива други характеристики. Сериозният пик е на 4 и 5 октомври, когато на групи са докарани по обобщени данни над 400 и 1000 ранени. Последните са предимно от 11-и и 46-и полк, сред които има десетина офицери. За освидетелстването им от щаба на 2-ра армия назначават комисия в състав - председател подп. Жабински, командир на 13-и маршеви полк, и членове - санитарен поручик Тантилов, началник на 7-а армейска етапна болница, и санитарен поручик Астарджиев, началник на местната военна болница. Следващия период пристигналите са в „ограничено количество“. Тежко ранените са евакуирани във вътрешността на Царството или в столицата.

 

Пленниците запазват значително по-дълго време числена актуалност. След първата партида от повече от 50 пленници следват дневно групи от 470, 750, 534, 596, 57, 39, 154, 64, 197 души. Последната дори е разделена на „136 македонци и 61 чисти сърби“. От други бележки става ясно, че значителна част от предалите се са българи от Македония. Тяхното поведение подсказва настроението им към войната - „постоянно просят милост и освобождение“. Локализирани са дори участници в Македоноодринското опълчение, награждавани с ордени за храброст. Въобще мотивацията на местните българи да се сражават с българската армия изглежда сведена до нула.

 

52

 

 

Те избягват да се идентифицират със сръбските шайкачи и предпочитат да са гологлави, с кърпи или шамии на главата. Според събраната информация се оказват предимно от западните райони на областта - Тетовско, Скопско, Битолско и Охридско. Пак на групи са изведени във вътрешността на държавата. Заедно с хората се транспортира трофейно оръжие като пушки и оръдия с раклите им. Най-сериозен натиск от притока на пленници в Кюстендил се чувства през първите две седмици на войната, когато се провеждат основните бойни действия в северната част на Македония. [37]

 

Развоят на сраженията привлича вниманието на ключови фигури от елита на армията и държавата. Още на 4 октомври 1915 г. през града преминават главнокомандващият ген. Н. Жеков, престолонаследникът княз Борис заедно с брат си княз Кирил и други военни лица. Целта на визитата е посещението на Крива паланка, в която са придружени от командващия 2-ра армия ген. Г. Тодоров и окръжния управител Вл. Караманов. Пътуването става бавно, защото шосето е задръстено от разни транспортни средства. Пристигнали на място, те наблюдават движението на частите към Страцин и Куманово, откъдето долита екотът на войната. Разбрали за присъствието на високите гости, паланчани започват да викат „ура“ и да целуват ръцете на главнокомандващия и на князете. Завърнали се привечер в Кюстендил, те отпътуват веднага за столицата. [38]

 

На другия ден към обяд по жп линията от София през Кюстендил за Гюешево преминава специалният влак на цар Фердинанд. Пътуването на монарха е „строго инкогнито“ и не се отбива в града. Той заедно с престолонаследника и премиера посещава Крива паланка, където са посрещнати с цветя. Завръщането става в обедните часове на следния ден, но този път престояват на гарата три часа и се завръщат в столицата. [39] Кюстендил отново не е удостоен с посещение. Все пак факторите, заплашващи живота на царя, вече отсъстват от града. Наследниците на струмци - 13-и полк, са заети от бойни действия в Моравската долина, а революционерите са авангард на армията в Македония. Може би този път просто няма интерес към града.

 

Или е уведомен, че през Радомирско за Кюстендилско започва да се движи не чета или група, а 11-а пехотна Македонска дивизия. Заповедта на началника на ЩДА ген. К. Жостов предвижда придадена към 2-ра армия, 1-ва и 3-а бригада от съединението да заеме района Щип-Велес-Клисели, а 2-ра да се съсредоточи към Куманово. Задачата е да има готовност за отразяване на англо-френско проникване по долината на Вардар. Партизанските действия са възложени на подразделения от 3-а бригада, командвана от полк. Александър Протогеров, в състав 5-и Македонски полк, предвождан от подп. Борис Дрангов и 6-и Македонски полк от подп. Пейо Банов. Тя се движи най-бързо и на 7 октомври е край Ново село, на 9 при - Кадин мост, 10 - Църварица, 11 - Царево село, като следващите няколко дни преминава през Кочани и Щип за района на Криволак. Тук са основните сражения с англо-френския корпус. Първа бригада се движи по същия маршрут, заедно

 

53

 

 

с дивизионното командване. Докато пътят Радомир-Коняво има добри характеристики, то към Таваличево при дъждовно време проходимостта е по-трудна. Още по-лошо е състоянието между Кадин мост и Царево село. Камиони не могат да преминават. „При село Друмохар (от гръцки език - хубав път, б.а.) калта достигаше до две педи и движението ставаше съвършено затруднено“ - пише началник-щабът на дивизията полк. Петър Дървингов. Ситуацията е сходна и по долината на р. Речица до Църварица. Артилерията има същите трудности. Духът на войниците е на висота - те отиват в родната Македония. Друг проблем, добре познат от мобилизацията, е осигуряването на достатъчно храна за хората и животните. Снабдяването с хляб куца въпреки откритите магазини в Царево село и Гюешево и подвоза от Кюстендил. През последните две населени маста преминава 2-ра бригада, която към 18 октомври 1915 г. достига до местоназначението си при Куманово. Така дивизията е разположена в районите си по първоначалните разчети. [40]

 

На същите места е прехвърлена и 5-а пехотна Дунавска дивизия. Извадена от състава на 3-а, тя е придадена към 2-ра армия. Превозването и е извършено от районите в Северна България предимно по железницата. На 15 октомври от Кюстендил потегля 2-ра бригада - 18-и, 20-и пехотен и 11-и артилерийски полк, през Деве баир и Крива паланка и на 19 същия месец достига до Бояновци. Щабът на дивизията след престой в града преминава по същия маршрут до Прешево. Трета бригада - 49-и, 50-и полк и придадените им подразделения, тръгва от Кюстендил на 17 и достига крайната си цел при Клисели на 25 октомври 1915 г. Първа бригада по жп линията достига до Костенец баня и по шосе се придвижва през Самоков-Дупница-Кочериново-Царево село-Кочани-Щип до зоната на бойните действия. С прехвърлянето на тези съединения и още подразделения 2-ра армия значително е усилена. Във войната срещу Сърбия нейният числен състав достига 2875 офицери и лекари, 489 чиновници, 225 091 подофицери и войници, 43 694 коня и 40 246 вола. [41] Единадесета и 5-а дивизия се съсредоточават и преминават от Кюстендилския край. Безспорно географията не може да бъде заобиколена, обстоятелство, което подчертава ключовата роля на района. Заедно с първоначалните съединения, значителна част от живата сила и снаряжението на 2-ра армия използват Кюстендилския плацдарм. При подготовката и началото на войната районът играе ключова роля, която трудно се съизмерява с някой от другите пригранични краища на държавата.

 

Лошото време по една по-късна традиция все изненадва българите. Изглежда и в началото на войната този фактор оказва своето негативно влияние. В Кюстендилско то е дъждовно, мъгливо и със сняг по планините. Влошава се състоянието на пътя Деве баир-Крива паланка. Обстоятелството не е пречка щабът на 2-ра армия да премине по него и да се установи в последния градец. В Кюстендил обаче продължават да присъстват важни фактори. На 11 октомври 1915 г. в 4 часа рано сутринта в специален вагон, част от военен влак, пристига царица Елеонора, придружена само от своя

 

54

 

 

фригел адютант майор Илиев. Облечена в униформата на медицинска сестра, с най-скромни обноски тя прави впечатление на обикновена жена. Владимир Караманов своевременно е уведомен за пристигналата особа и прави визита на гарата. Приет веднага, той запознава царицата с положението в града и района. Информирана за ситуацията и придружена от управителя, тя посещава първо държавната болница, превърната във военна. След среща с персонала Елеонора влиза във всички стаи на ранените и провежда разговори, в които дава кураж и надежда за скорошно оздравяване. „Мнозина от тях бяха дълбоко трогнати от царското внимание и се видяха сълзи по очите им от радост“ - разказва Караманов.

 

Посетени са другите военни болници, настанени в училищни сгради, включително и в тази на Мъжката гимназия. Царицата не си спестява критиките при констатирани нередности и запознава съответния началник. Проблеми има, защото доскоро в пригодените помещения за болните са обучавани деца. Към обяд в Окръжното управление тя провежда среща с ръководството на женското дружество „Майчина любов“. В центъра на разговорите са грижите за ранените войници и дейността на питателния пункт, открит на кюстендилската гара. Височайшата особа поздравява за направените усилия и насърчава дружеството да се ориентира към откриването на такива звена и в болниците на града.

 

След кратка почивка и обяд към 3 часа след пладне царицата заминава за Гюешево и се завръща вечерта в Кюстендил. Посетена е тамошната болница, лекуваща няколко десетки тежко ранени войници. Пренощувала във вагона на гарата, на другия ден сутринта отново обикаля лечебните заведения в града. Сред населението и пострадалите се говори за нейното майчинско поведение и отношение. Царицата оставя много добро впечатление с положените грижи и показаните обноски. На изпроводяк поставя пред Вл. Караманов задачата да се ремонтира улицата от гарата до държавната болница и особено един участък в района на махалата „Аджундар“. Думата на височайшата особа на две не става и още до вечерта общински служители застилат въпросната отсечка с чакъл и пясък. По нейно настояване е ускорено строителството на дъсчен навес за подслон на ранените в района на гарата, които дотогава престояват на перона или в чакалнята. Напътствията и забележките имат своята основателност, но съпричастността си към бедните войнишки семейства тя показва, като оставя на управителя сумата от 1000 лв. да ги разпредели на най-нуждаещите се в окръга. Царица Елеонора напуска след обяд града и заминава с влак за столицата. [42]

 

Същата вечер в Кюстендил пристига новоназначеният председател на Паланечката тричленна комисия. Той заминава за назначението си по пътища, които са в много лошо състояние. Особено сериозно е положението на шосето между Гюешево и Крива паланка. За ремонта му са привлечени няколкостотин души от местното население и 350 пленници. Въпреки сложната метеорологична обстановка през окръга във всички направления продължават да се движат различни войскови части. [43]

 

55

 

 

Към 14 октомври 1915 г. в Кюстендил са разположени множество подразделения и учреждения. Тринадесета маршева дружина и 13-а допълняюща дружина от 7-а дивизия обитават казармата с общ числен състав от 340 души. Трети етапен полк от 3-а Балканска дивизия се помещава в района на джамията на улица „Александровска“ № 463. При „Големия мост“ битуват 142 души от 13-а опълченска дружина, а 13-а етапна дружина е в махала „Аджундар“. Щаба срещу пощата обитават 13-о военнополково окръжие, Кюстендилското комендантско управление и командването на 26-а опълченска дружина, която охранява жп линията Кюстендил-Гюешево. Местната военна болница се помещава в сградата на държавната, а етапната на Мъжката гимназия. В последната е установена евакуационната комисия на 2-ра разпределителна болница. Помещенията на окръжната ветеринарна лечебница приютяват ветеринарната лечебница на 2-ра армия. Втора армейска хлебарска полурота е в Земеделското училище, а в двора му транспортното депо на 2-ра армия. На гарата лагеруват 2-ри военен разходен огнестрелен склад, 11-и базисен огнестрелен склад, 2-ри базисен огнестрелен парк и 3-и огнестрелен парк. В трапезарията е разположен разходният санитарен склад на 2-ра армия, а в училище „Отец Паисий“ разходният магазин на 3-а дивизия. [44] По всичко личи, че подразделенията имат предимно тилови функции и са свързани с части от дислокацията на 2-ра армия.

 

На 14 октомври 1915 г. от София с правителствен влак в 12 часа на обяд в Кюстендил пристига Общата Главна квартира на Действащата армия. [45] Преместването е подготвяно по-дълго време. Още на 5 октомври сградата на Девическата гимназия, разположена на централния градски площад, е реквизирана за военна болница. До вечерта е освободена и занятията са възстановени, но на 8 октомври са прекратени отново, защото е определена да приюти Главната квартира. [46] Възможно е решението за преместването да е взето значително по-рано. Съпругата на главнокомандващия свидетелства: „Всички разговори около назначения, разпределения и пр. ставаха у нас. Слушах, разбирах и колебания, и увлечения. Често Никола и ген. Сапунаров говореха за всичко. Генерал Сапунаров бе назначен за началник на канцеларията. Избираше се място за главна квартира: Княжево, Рилския манастир или Кюстендил. „За“ и „против“ имаше много. Спряха се на Кюстендил, далеч от София, по-изолирано, хубави съобщения, трен, автомобилен път и пр. За нач.-щаб бе определен ген. Жостов, за адютант на Никола капитан Стойчев. Заминаха за Кюстендил, а аз останах с детето в София. На Никола определиха квартира у Хр. Славейков“. [47] Едва ли само кумецът и кумът са взимали всички решения и то в тесен семеен кръг, но върху Кюстендил се стоварва тежестта на направения избор. Градът е избран за седалище на най-висшата военна структура в държавата. Капацитетът му е достатъчен да поеме всички служби, изграждащи Главната квартира.

 

Със заповед се командироват главнокомандващият на Действащата армия ген. Н. Жеков с адютанта му ротмистър Ив. Стойчев, началник-щабът ген. К. Жостов с адютанта му поручик Василев и помощникът му и началник

 

56

 

 

на оперативния отдел полк. Ив. Луков, офицерите за поръчка генераллейтенантите Р. Петров и Пр. Тенев. В състава на оперативния отдел са още подполковник К. Георгиев, началникът на оперативната секция майор И. Бакърджиев с помощника му капитан К. Трифонов и офицерът за поръчки поручик П. Герчев. Капитан И. Няголов отговаря за съпровождане на военните аташета. Разузнавателната секция се оглавява от майор Ст. Нойков с помощник-поручик К. Дервентски. Началник на топографската секция е подп. Г. Караюрданов. Оперативният отдел включва още началник-станция със седем телеграфисти; завеждащ склада на картите с четири картографи, двама литографи, фотограф, гравьор и писар; също деловодител, архивар, регистратор, експедитор, двама писари и трима разсилни. Военен художник е Георги Евстатиев, а преводач Владислав Юрданов.

 

Полската канцелария е оглавена от полк. М. Сапунаров. За секцията по личния състав отговаря майор Д. Бъчваров с помощник-началници майорите Ем. Ангелов и Хр. Топалов. Военнополицейската секция се оглавява от майор П. Тасков с помощник подпоручик Огнянов. Капитан Ив. Кючуков е началник на адютантската секция, помощник-началник на комендантската секция е ротмистър Г. Кисьов, а началник на обоза на същата подпоручик Купунов. Офицери за поръчка са полковник Б. Калев и майор В. Жеков. В канцеларията работят още шестима писари; по двама деловодители, регистратори и разсилни; по един чиновник за поръчка, архивар, експедитор и готвач. В нейния състав са включени главният военен свещеник иконом Апостол Георгиев и помощникът му дякон Иван Димитров.

 

Същия ден в Кюстендил към щаба се присъединяват началникът на комендантската секция полк. Кметов, временният фригел адютант на царя капитан Хр. Калфов, военният художник Борис Денев и други служители. Ординарческият ескадрон при Полската канцелария, предвождан от ротмистър Кермикчиев, в състав 147 долни чинове със 130 коня според предписанията пристига от Горна баня. Само до края на месеца редица офицери и чиновници са сменени или допълнени към състава на Главната квартира. Например капитан И. Няголов е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия. Полк. Б. Калев е командирован за комендант в Скопие. На 20 октомври към щаба на Действащата армия е зачислен като „шифрьор“ секретарят от Външно министерство и запасен поручик Георги Кьосеиванов. Престоят му се оказва кратък, само няколко месеца. Уволнени са главният военен свещеник иконом А. Георгиев и помощникът му дякон Ив. Димитров. [48] Мотивите на военното ръководство са свързани с тяхното бездействие в Кюстендил. [49] През града преминават и получават съдействие за пътуването си към бившите си екзархийски епархии митрополитите Неофит Скопски и Козма Дебърски. [50]

 

Дни след преместването на Главната квартира към нея е командирован и щабът на телеграфния парк. Заедно с него пристига малка група войници, което провокира търсенето на начини за попълване на липсващия личен състав. Придадени са 53 бойци от 1-ва колоездачна рота, чрез които се организира

 

57

 

 

летяща поща между Кюстендил и Куманово. Тя действа до прокарването на телеграфните линии. [51] Едва ли в това напрегнато време може да се очаква някаква статичност. Основните фигури в главното командване на този етап остават по местата си.

 

Административните власти в Кюстендил се стремят да обезпечат удобни квартири за висшия генералитет. Реквизиционната комисия подбира най-качествените. Домът на бившия министър и председател на Народното събрание адвокат Хр. Славейков, на ул. „Цар Борис“ № 33, приема главнокомандващия ген. Н. Жеков. Началник-щабът ген. К. Жостов е настанен в съседната къща на улица „Цар Борис“ № 31, обитавана от семейството на адвокат Константин Ленков. Първоначално полк. Ив. Луков използва за апартамент едно помещение в самата Главна квартира. Сетне се премества на ул. „Сопот“ № 2 в къщата на Стаменко Тонев. Престолонаследникът и офицер за поръчки княз Борис при визитите си в града отсяда в дома на адвокат Васил Попниколов, разположен срещу „Офицерското събрание“. Сградата на последното се използва за клуб и столова на Главната квартира. [52]

 

Месец след нейното настаняване съществено се променя картината на военните учреждения в Кюстендил. Две комендантски управления функционират - едното на ул. „Васил Левски“, а другото на жп гарата, и едно етапно комендантство в бившето Окръжно управление. Западно от читалище „Братство“ е разположена Полицейската секция при Главната квартира. Завеждащият тиловите служби и телефони обитава Централната поща, а срещу нея е установена Военната поща. Щабът на телеграфния парк при Главната квартира се настанява в къщата на Йордан Бозаджийски на ул. „Александровска“. Тринадесето полково военно окръжие заема помещение на ул. „В. Левски“. В казармата са щабът на 7-и сборен маршеви полк и 13-а допълняюща дружина. При инженерството в къщата на Моше Алкалай е щабът на 13-а опълченска дружина, до Първо мирово съдилище в дома на Георги Джанев на 26-а опълченска дружина, а срещу Земеделската банка на 29-а опълченска дружина. Щабът на 3-и етапен полк от 3-а балканска дивизия е при джамията, а 1-ва рота от 11-а етапна дружина - северно от новата общинска баня. Извън града в Хисарлъка е разположен 2-ри взвод от сборна балонна батарея, а на 2 км по пътя за Босилеград - аеропланно отделение под командването на поручик фон Блан. Местната военна и 2-ра евакуационна разпределителна болница са на старите си позиции в държавната такава и в Мъжката гимназия. На ул. „Александровска“ в къщата на Ранински е евакуационната комисия. Две части от 2-ра евакуационна болница са в Девическата гимназия и пансиона на църквата „Св. Мина“. При „Станционния мост“ са гарнизонната амбулатория, санитарното отделение за слабосилни команди и обозът на болницата. Базисният разходен магазин на 3-а дивизия е разположен в училище „Отец Паисий“, а интендантския склад на 11-а дивизия - в бирария „Македония“. Транспортното депо е в двора на църквата „Св. Димитър“, където е и щабът на 8-и спомагателен

 

58

 

 

армейски транспорт. Щабът на 3-и спомагателен армейски транспорт е в източната част на града на ул. „Александровска“, а на 2-ри спомагателен армейски транспорт в зданието на В. Стойчов. Щабът на автомобилното отделение се установява южно от църквата „Св. Богородица“ в къщата на К. Лекарски. Помещенията на църквата „Св. Мина“ приютяват Ординарческия ескадрон на Главната квартира. Окръжното инженерство пък - 5-и пътен участък на 1-ва дивизия. [53] Сградата на читалище „Братство“ също е в услуга на армията. Там действа местната цензурна комисия и печатницата на щаба на армията. Срещу нея през площада е разположена Общата Главна квартира. [54] За един месец значително набъбва военното присъствие. По разчетите от началото на войната само в последната са съсредоточени 231 офицери и чиновници и 454 войници. Но с нея се движат и части на пряко подчинение. [55] Кюстендил се милитаризира до голяма степен, но предимно с командни структури и с тиловите звена.

 

Според Вл. Караманов присъствието на Главната квартира успокоява гражданството в несигурното военно време. От нейно име се издава бюлетин, в който са описани най-важните фронтови новини. Чрез него населението се информира бързо за положението на армията. Това е известна привилегия първи от гражданите в страната да се научават най-важните събития. Явно тази придобивка и разполагането на Главната квартира е осъзната от самия премиер, защото той нарежда на Караманов в ежедневните си телеграми да докладва за положението по фронтовете. Окръжният управител се справя с тази задача, като използва за повече информация началника на Оперативния отдел полк. Ив. Луков. У него остава впечатлението, че отношенията между министър-председателя и военното командване не са много добри. [56]

 

Разполагането на Главната квартира в Кюстендил изглежда е сред причините да се затегне режимът на придвижване. Издадена е нова заповед за допълване на предходните мерки. Особено се настоява всички лица да носят надлежно оформени документи за самоличност. При установяване на липсата им нарушителят се арестува и предава на съд. Приемането на такива хора в хотелите и частните квартири също се преследва, а собствениците се подвеждат под отговорност. Работното време на дюкяните, кафенетата и кръчмите се ограничава до 20 часа, а на специалните гостилници до 21 часа вечерта. До последния час се ограничава и движението на населението по улиците на града. И в този случай нарушителите се арестуват и дават под съд. [57]

 

Три дни след пристигането на Главната квартира на 17 октомври 1915 г. към 16 часа в Кюстендил идва и цар Фердинанд. [58] Явно българският монарх вече не може да отбягва града. Тук е настанена най-висшата военна структура в държавата. Още повече, дори легендарните заплахи за скъпоценния му живот вече са далеч - и наследниците на превратаджийския полк, и революционерите. Като изключим шегата, на царя все повече ще му се налага отскачане от столицата до Главната квартира. В това си първо посещение

 

59

 

 

разговорите му с генералите Н. Жеков и К. Жостов се въртят около условията за преговорите с Гърция. Германският началник-щаб Фалкенхаин кани българския главнокомандващ на Действащата армия в Неготин за привличането на Атина в орбитата на Централните сили. Стига се до извода ген. Жеков да не пътува под предлог, че е зает с командването. Всъщност се печели време за заемането на по-изгодни позиции по отношение на претенциите на елините. [59]

 

Те зависят преди всичко от положението на фронтовете. Ключов момент за демонстриране на превъзходство над противника е завземането на военновременната му столица Ниш. Градът пада под българска власт към 15 часа на 23 октомври 1915 г. [60] Вестта в Кюстендил се разнася към 18.30 часа. Генерал Жостов изпраща бележка до окръжния управител: „Г-н Караманов, Ниш превзет! Урра!!“. Следва среща между двамата с размяна на благопожелания. Вл. Караманов се разпорежда веднага тържествено да бият камбаните на църквата „Св. Богородица“. Любопитното гражданство е информирано за новината. Събрано на площада, след кратки слова на управителя многохилядното множество манифестира до Военния клуб, където вечерят офицерите от Главната квартира. Те са извикани пред сградата, където са поздравени. Главнокомандващият отговаря с кратко слово и остава видимо доволен от направените акламации. Ентусиазираното гражданство не се разотива, а обикаля по улиците и посещава военните болници. Ранените войници са обсипани с приветствия и благопожелания. След 22 часа множеството се прибира по домовете си, явно нарушило вечерния час, а окръжният управител изпраща поздравителна телеграма до царя и правителството. Монархът отговаря с благодарност за жеста. Красноречива е неговата мисъл, изпратена до Главната квартира, за превземането на сръбската военновременна столица. Фердинанд лаконично отбелязва: „Да, падна крепостта на подлостта“.

 

На следващия ден Ниш е основна тема на разговор сред кюстендилци. Прогнозите са, че войната със Сърбия върви към своя край. Извършена е необходимата подготовка и на 25 октомври в 10 часа в църквата „Св. Богородица“ е отслужен молебен за победите на българската армия и за превземането на Ниш. Това е първото събитие по рода си след започването на войната. На службата присъстват главнокомандващият, престолонаследникът и много офицери и граждани. Окръжният управител произнася кратка патриотична реч. През целия ден Кюстендил празнува триумфа на българското оръжие. [61]

 

Лидерът на революционната организация Т. Александров също посещава града. Той идва от Македония и се среща с престолонаследника и главнокомандващия. Конкретната му задача е да се договори за създаването на военното губернаторство, запазване на назначените вече под давление на ВМОРО окръжни управители и околийски началници, за да се прочисти администрацията от шпиони и сръбски поддръжници. Целта му е да забави правителствените избраници за постигането на бързи резултати,

 

60

 

 

като по-нататък „да дойдат разбойниците на Радославов, с които ще знаем как да се борим“. Т. Александров успява да договори пленниците по произход от Македония да се насочват към допълняющия полк на 11-а дивизия и той да бъде запазен, вместо разпратен по други части. По въпроса постига съгласието на главнокомандващия и началник-щаба. От правителствените среди успява да уреди оставането на новоназначената администрация. [62] Значителна част от околийските и окръжните началници преминават през Кюстендил, където им е оказано пълно съдействие при престоя и по-нататъшното пътуване. [63]

 

Краят на войната със Сърбия все още не се вижда, но постепенно някои служби нормализират своята дейност. Причината е възстановяването на работа на множество чиновници, освободени от техните части. Започва да функционира отново общинската баня. [64] Кюстендилският кмет поставя пред окръжния управител въпроса за демобилизация от армията на всички неслужили данъчни общински съветници и служители в администрацията. „Опитът ни доказва, че не може да се работи с престарели хора или с млади неопитни младежи, защото работата е трудна и с тежки отговорности“ - настоява Д. Манчов. Вл. Караманов отклонява подобно ходатайство и се мотивира, че за целта е необходимо съгласието на армейските власти. [65]

 

С демобилизацията обаче се извършват злоупотреби. До окръжния управител достига информация, че околийският началник Й. Гърков успява да освободи от военна служба и назначи в реквизиционната комисия свои съпартизани радослависти и лични приятели. Някои от тях спекулират с положението си и издават бележки за двойна реквизиция на приближени лица. Схемата е изпълнена чрез съдействието на командира на 7-а дивизионна област, който издава съответните документи. Караманов уведомява последния да коригира своята заповед. Поставен натясно от фактите и осветлен детайлно, военният началник своевременно я отменя. Окръжният управител докладва на по-високите си началници за злоупотребите на Гърков, но вместо да бъде наказан, последният е преместен на същия пост в съседния град Крива паланка. Явно машинациите му не спират и след намесата на съдебните власти - не само влиза в затвора, но изтърпява наказанието си, като работи с други провинили се по благоустройството на кюстендилските улици. Прибирането му „на топло“ става значително по-късно, когато вече са нанесени непоправими вреди. [66]

 

Злоупотребите със служебно положение не са единствените в района. Забелязва се тенденция за спекулативно повишаване на цените на хранителните стоки. Въпреки определения предел редица търговци вдигат стойността на продуктите. При извършени проверки са констатирани нарушения и са наложени съответните санкции. Например овче месо се продава по 1 лв., или по 80 ст. вместо по 70 ст. за килограм. Засечени са сделки за говеждо от 1 лв. кг вместо по 80 ст. Сланина се търгува вместо по 1,50 лв. с 10 ст. повече, а свинска мас по 1,50 лв. кг вместо по 1.20 лв. Сиренето достига 1,80 - 2 лв. при определени 1,40 лв. за кг. Глобите за подобни деяния

 

61

 

 

са основно в размер от 25 лв., но се налагат и такива по 50, 10, 5 или 3 лв. Спекулативното повишаване на газта се наказва с 50 лв., а разреждането на прясното мляко с 5 лв. [67] За рибата все още няма данни, но е известно сред народа, че се вмирисва откъм главата. Фактите продължават да показват, макар и слаба, тенденция на отклонение от наложените норми. Изклинчването и далаверката си остават познати черти у българина, толкова забележително описани при знаменития Алеков герой.

 

Тревога сред управляващите и военното командване буди потенциалната опасност от проникването на противникови шпиони в България. Идентифицирани са действия от румънска и гръцка територия на недобронамерени фактори, които кроят планове срещу държавата. Особена активност проявява английският пълномощен министър в Атина, ангажиран с подготовката на диверсионни чети, рекрутирани от средите на местното българско население. Целта е да се атакуват военни складове и ключови места по жп инфраструктурата като мостове и тунели. Друг начин на въздействие на противника е разпространяването на слухове сред населението за проникването на руски, румънски и гръцки войски на територията на Царството. Понеже предписанията за ограничаване на движението на хора в зоната на театъра на военните действия не се спазва стриктно, се налага няколкократно напомняне на административните органи по места да вземат необходимите мерки. Изрично се забранява лица без конкретни ангажименти да бъдат допускани до тиловите зони на армията. Задължително се изисква открит лист за всеки, който има някаква работа в новоосвободените земи. Засечени са случаи цивилни лица да търсят своите мобилизирани сродници или да събират писма, без да са преминали през цензура. Ранени войници напускат и се прибират на своя глава по родните си места за лечение. От Кюстендил ЩДА издава специални нареждания за пресичане на подобни своеволия, като взисква спазване на установения ред при движението на военни и цивилни в зоните на бойните действия и тила. [68]

 

За шпионаж в полза на Сърбия на смърт чрез обесване е осъден редник Илия Ризов Гошев, родом от с. Мусул, Кюстендилска околия, старши на граничен пост „Китка“. Следствието доказва, че предавал сведения за разположението на българските части в дните преди офанзивата. Деянието е извършено, разбира се, за пари. Финикийските знаци лесно замазват думи като дълг и чест. Присъдата е утвърдена от главнокомандващия и приведена в изпълнение в началото на ноември 1915 г. [69] На 18 същия месец от частта си избягва запасният редник Стоица Манев от с. Бистрица и на следващия ден се самоубива пред дома на родителите си. [70] Войната поставя на изпитание не само тялото, но и духа на човека и не всеки издържа на върховното напрежение.

 

Впрегатните животни също са поставени в трудни условия. Отстъпващият противник нанася сериозни повреди по собствената си жп инфраструктура. Линията София-Ниш-Враня на много места е разрушена. Тя е единственият модерен транспорт, който може да осигури доставката на храна

 

62

 

 

и снаряжение на настъпващите български части. Другата възможност е използването на кервани от коли, теглени от впрегатен добитък. Наличието на достатъчно подобни транспортни средства в държавата е предпоставка за съсредоточаването на необходимото количество на определени места. Главното тилово управление приема вариант да се изградят депа по другата жп линия, която води от столицата към границата с Македония. Такива са открити на гарите Радомир, Кюстендил и Гюешево.

 

От цялата страна към тях са насочени конски и волски впрягове. Нередностите са забелязани още при мобилизирането. Колите не са оборудвани според изискванията и много не притежават платнища. Не е предвиден фураж и животните пристигат гладни на посочените места. Коларите също не са с необходимото облекло и снаряжение. Отделно са на различна възраст, като дори има и деца. На депата също не е извършена сериозна организация. Няма осигурен фураж и навеси за добитъка, както и храна и подслон за хората. Опитът да се реквизира необходимото от Кюстендилски окръг, се проваля, защото няма достатъчни количества. Първо, реколтата е слаба и второ, преминалите войскови части също са снабдявани оттук. Въпреки сигналите на Вл. Караманов още от началото на мобилизацията за доставка на необходимите припаси, не е извлечена необходимата поука. Допълнително влошаването на метеорологичните условия, преваляването на сняг и настъпилият силен студ усложняват обстановката. Оставени на открито и без достатъчно храна, животните започват да измират. „Трябваше в тия дни да бъде човек в Кюстендил, Радомир и гара Гюешево, за да види с очите си грозната картина - що представляваха тия големи транспортни депа. Това не бяха депа за жив и за най-сериозна работа добитък, а истински депа за умирающ и мъртъв добитък, като че ли нарочно образувани, за да се умъртви, поради неразпоредителност и явната неспособност, десеткихилядният, полезен и здрав добитък, събран само едва преди няколко дни от населението из всичките краища на Царството. Всичките околности на депата, както и всички пътища, водещи към тях, бяха осеяни от мършите на измрелия хиляден добитък, които не с дни, а със седмици и месеци трябваше да се заравят, за да не причинят от разлагането си епидемии между населението и войската“ - спомня си Вл. Караманов. Проблемът се прехвърля от една институция към друга. Мерки са взети едва през последния месец на 1915 г., като са построени дъсчени бараки в Кюстендил и по пътя Кадин мост-Царево село. Основната заслуга за негативния резултат е на Главното тилово управление и на началниците на транспортните депа. Фураж в други райони на държавата има, но не е доставен своевременно в Кюстендилско. Самият Караманов дава противоречиви оценки за броя на измрелия добитък, но най-често срещаната цифра е в рамките на 100000 броя. По негово определение е опропастено едно многомилионно народно богатство поради непредвидливост и неспособност. Дори с кожите на умрелите животни се извършват злоупотреби, като са подменяни с по-малки по обем. [71] По същото време в Кюстендил са констатирани случаи на болестта „шап“ по говедата.

 

63

 

 

Предприети са мерки, като е наложена карантина. [72] Войната поглъща огромни ресурси на държавата и ги превръща в човешка и животинска леш. Стадото се стопява, но както е известно, във всяко има и мърша. Тя обаче се появява и във висшия ешелон на управлението.

 

Решаването на въпроса със снабдяването на армията принуждава командването на търси германска помощ. Със собствени сили се извършва ремонт по железницата Пирот-Ниш-Враня. Немците обещават изпращането на специалисти за възстановяване на разрушените участъци и за строителството на полска теснолинейка от Гюешево до Куманово. [73] С проучването на последната е натоварен поручик Ридел. От 13-а допълняюща дружина командироват за негов преводач неслужилия данъчен войник Емануил Попдимитров. [74] Дековилките навлизат в България през световния конфликт и на тях започва да се разчита за транспорта на жива сила и снаряжение по фронтовете. Предприетите действия все още са в начална фаза и доставките се осигуряват с обози. [75]

 

Напрежението в Главната квартира не намалява. Войната се води на два фронта - срещу сръбската армия и англо-френския корпус. Дъждът и снегът спомагат за повреждането на пътищата. Снабдяването на частите се затруднява. Гладът и студът съпътстват войника и животните. Ген. К. Жостов гледа да щади силите на армията и държавата. Това е основната част от неговата философия при преговорите и отношенията с германците. Постепенно той си навлича тяхната неприязън. Главнокомандващият показва повече склонност към дипломатичност. Все пак той е човекът, който води или участва в конкретните преговори. Отлаганата среща с Фалкенхайн се провежда в началото на ноември 1915 г. в Парачин. Ген. Жостов чертае план, като настоява за ограничаване на българските действия на сръбска територия и насочването на 1-ва армия в Западна Македония. Командващият и ген. Климент Бояджиев е орисан да освободи родния си град Охрид. Прехвърлянето на сили към Албания и Черна гора се приема по-скоро като изключение. Началникът на ЩДА настоява за излаз на Адриатика и корекция на границата с Гърция на районите на изток от Струма и с Костурско и Воденско. Елините трябва да бъдат компенсирани с част от държавата на орлите. Доколко мнението на Жостов е прокарано в Парачин, става ясно след няколко дни. По негова оценка, напротив, германците стават все понахални. При завръщането си главнокомандващият не показва особен интерес към дейността в квартирата. Началникът на ЩДА е приет късно вечерта, но пък полк. М. Сапунаров - веднага след пристигането. Жостов иронично го нарича „дясна ръка“ на Жеков. [76] Явно е, че те са по-близки - нали са кум и кумец. Семената на съмнението ефективно са посети. Интригите навлизат в дейността на Главната квартира сред най-високата и част. От тях се възползват всевъзможни фактори, в това число, разбира се, и вечно подозрителният монарх.

 

В Кюстендил започват да пристигат различни подразделения и представители на съюзниците. Група от осем подофицери и ефрейтори от немския

 

64

 

 

6-и пионерен батальон се установява в града. [77] Мисия на австрийския Червен кръст, ръководена от майор граф Бланкенщайн, придружена от германския им колега фон Ейфе, прави посещение при ген. К. Жостов. Българският началник-щаб им препоръчва планираната болница да бъде разположена в Горна Джумая, а питателният пункт в с. Левуново. Като техен спътник е командирован началникът на военносанитарната част д-р ген. Бацаров. Визитата на чужденците е последвана от майор Нидман, изпратен в щаба на 2-ра армия като началник на всички германски картечни, камионни, жп команди и тежка артилерия. Тези подразделения преминават на българско оперативно подчинение. При това посещение немецът също е посрещнат от К. Жостов. Той, за разлика от главнокомандващия, не отсъства често от Кюстендил. Ген. Н. Жеков пътува повече, като му се налага заминаване за столицата за разговор с турския помощник-главнокомандващ Енвер паша. След завръщането си заминава за фронта в Македония. Началник-щабът негодува от отсъствието на най-важния фактор в командването, а и от тенденцията да бъде отбягван от него. Облаците все повече се сгъстяват над ген. К. Жостов.

 

Усложняването на атмосферните условия довежда до големи трудности. В средата на ноември 1915 г. зимата вилнее с пълна сила. Сняг и студ сковават земята, а на фронта бойните действия продължават. Влошаването на климатичните фактори води до увеличаване на проблемите със снабдяването. Жп линията от столицата до Кюстендил бива затворена поради повреда. Обстоятелството принуждава потеглилите за Главната квартира княз Борис, ген. Н. Жеков и подп. П. Ганчев да пътуват с автомобили. Те усещат на гърба си лошото време, като за облекчаване на страданията им ген. К. Жостов изпраща насреща им файтон. Пристигат в града през нощта на 15 ноември 1915 г. [78] Същия ден в 10 часа в църквата „Св. Богородица“ по повод бойния празник на армията се повеждат панихида за падналите герои и благодарствен молебен за победите. [79]

 

Те не са никак малко и на Косово поле, където е приклещена сръбската армия, и във Вардарска Македония, където англо-френският корпус преминава в отстъпление. Изтеглянето им на гръцка територия поставя въпроса за определянето на Атина към един от двата блока. Иначе как да бъдат преследвани от войските на Централните сили. Елините държат на своя неутралитет въпреки обещанията на крал Константин да последва своя шурей кайзер Вилхелм. За инструкции в Кюстендил е повикан българският военен аташе в Атина майор Каблешков. [80] Докато дневникът на ген. К. Жостов мълчи за тази визита, въпреки че е повикан с негова заповед, то в германската легация са надлежно информирани за дадените инструкции. Задачата му е да проведе първоначално няколко необвързващи разговора. По същото време са започнати преговори с немско посредничество. На тях разчита ген. Н. Жеков, като те се водят от военните, вместо от политиците. Съгласието на царя е осигурено, а от премиера не се очаква съпротива, още повече, ако бъде изваден веднага от листата на преговарящите. На решението

 

65

 

 

на гръцкия крал сигурно благотворно би подействало настъплението на българските и германските войски в Южна Македония. Отстъпки се очакват от София по отношение на Кавала, за сметка на гръцки за поречието на Места. Проблем е съзрян в лицето на ген. Жостов, „който като македонец е по-малко отстъпчив“ - според характеристиката на пълномощния министър Георг фон Михаелес. [81] Германецът се оказва добре запознат с разположението в Българската главна квартира. Началникът на ЩДА изпада все повече в изолация поради своята твърда позиция, за сметка на по-сговорчивите и компромисно настроени фактори. Все пак още е рано да се прогнозира какъв ще бъде изходът от пазарлъците с хитроумните елини.

 

Немците правят опити да позагладят отношенията си с ген. К. Жостов. С такава цел в Кюстендил като представител на германския военен аташе фон Масов пристига майор Нигман. Българският началник-щаб настоява да запази под свой контрол командването на армията, към което се стремят вече не само немците, но и астроунгарците. Натискът е голям, а ген. Жостов остава все повече без подкрепа. Повод за нов конфликт е телеграма на военния министър ген. К. Найденов, в която се нарежда да се проведат тържества по повод победите. Между всичко изброено прави впечатление превземането на Охрид, което все още не е станало, бягството на англо-френците, при положение, че те се оттеглят и съвместните действия със съюзниците, а техни части в Македония все още няма. Началникът на ЩДА коригира текста, но не може нищо да направи по отношение на вече проведените тържества. „В София на тях правели овации. За нас никой не се сеща. Български дивотии - ние все въздигаме чуждото“ - с горчивина забелязва Жостов. [82]

 

Той се разпорежда офицерите от Главната квартира да вземат участие в планирания от Кюстендилското общинско управление благодарствен молебен в църквата „Св. Богородица“. [83] За целта градът е украсен с български и съюзнически знамена. Дадена е гласност на събитието. На 24 ноември 1915 г. при събирането на голямо множество граждани и военни в 10 часа е отслужен молебен за победите на армията при Битоля, Дебър, Дяково, Кавадарци... [84] С вечерен влак в града пристига двадесета германска телеграфна рота. [85]

 

Същия ден е освободен Охрид и допуснатата грешка е поправена. Краят на месеца е особено динамичен и на фронта, и в Главната квартира. Водят се последните кървави боеве по долината на р. Вардар. На 29 ноември 1915 г. българската армия влиза в Гевгели и Дойран. Двата града, харизани от правителството като обезщетение при присъединяването на гърците към Централните сили, са спасени. А и от Атина не дават знаци за предприемане на подобна стъпка. Съглашенските войски се изтеглят зад границата, а на българските е заповядано да не я преминават, като започнат укрепване на позициите. На тази дата бойните действия приключват, като фактически Кралство Сърбия престава да съществува. [86]

 

В Кюстендил динамиката по нищо не отстъпва на фронтовата. Всеки ден се провеждат важни срещи и съвещания. За изглаждане на проблемите

 

66

 

 

с немците при щаба на ген. Галвиц в Лесковац се изпраща като офицер за поръчки полк. Константин Станчов. [87] Ген. Жостов провежда надлежен инструктаж, като му нарежда „да уравнява конфликта“ и да отстрани бруталността на германците, които плячкосват коли, складове, къщи, малтретират местното население и разрушават телеграфните съобщения. Особено настоятелни са исканията им за завземане на железопътната инфраструктура. На 28 ноември 1915 г. началникът на ЩДА свиква конференция с участието на Сираков, Загорски, Морфов, Николов, Христов и Луков по този ключов проблем. Същия ден пристигат да получат назначението си ген. Васил Кутинчев като началник на Моравската военноинспекционна област и ген. Рачо Петров като такъв на Македонската военноинспекционна област. Междувременно ген. Жостов получава все повече сведения за плетенето на интриги срещу него в столицата. Той е категоричен: „Ако щат да ме махат. Тук имам само работа и отговорности - а връх това само неприятности. От никого никаква благодарност. И министрите били против мене, включително Найденов. У нас, ако си честен и не изпълняваш прищевките на хората, даже и най-незаконните, ще бъдеш хулен“. Малкото камъче, което обръща колата, се явява една недобре преведена фраза от телеграма. Ген. Сава Савов свидетелства за подобна случка. Текстът на Жостов е преведен от полк. Ив. Тантилов. В основата е практиката на германците да късат българските телеграфни линии. Телеграмата е предадена от Тантилов на П. Ганчев, който я занася на царя. Последният настоява Жостов да се извини, но началникът на ЩДА вместо да отиде в Ниш, го прави по телефона посредством Тантилов. Макензен не приема извинението, понеже не се чувства обиден. Царят остава на друго мнение. Той решава да си отмъсти на Жостов. [88]

 

Разчистването на сметките започва в деня на окончателното изтласкване на съглашенците от Вардарска Македония - 29 ноември 1915 г. Към 18 часа в Кюстендил пристигат цар Фердинанд, премиерът Радославов, военният министър Найденов и други официални лица. Според Вл. Караманов те остават и на другия ден в града. Посещението става чрез „специален влак и строго инкогнито“. [89] Окръжният управител не дава никакви сведения за целта на визитата. Това не е кой знае какъв голям проблем. Но в проведените разговори не участва ген. К. Жостов. „Мене държат настрана. Никой не дойде да ме види. Съвещанията продължават все без мене. Казах на Жеков, че това е несъвместимо с моето положение. Ако нямам доверието му, аз с удоволствие ще отида в строя; шикании не мога да понасям“ - с горчивина си записва за случая българският началник-щаб. Според него компанията освен споменатите фактори включва П. Ганчев и фон Масов. Особено негативно е отношението му към първия: „Безподобно мазна и гадна личност“. Германецът показва друг подход, като отива на среща при Жостов: „Дойде при мене Масов. Говорихме по разни въпроси. Уж все се съгласява с мене.“ Дълбокото си разочарование началникът на ЩДА не скрива нито по отношение на германците, нито към Н. Жеков. Ген. С. Савов присъства на събитията, като обвинява за тях самия монарх: „И така, най-важният

 

67

 

 

фактор - началник-щабът, не участва в тая конференция. Така се унижаваха и унищожаваха водачите на армията в най-големия разгар на боевете“. Схемите за всяване на противоречия в Главната квартира успяват да сработят. Недоверието отслабва българската позиция, а за основен проблем е нарочен ген. К. Жостов. На 30 ноември привечер повечето от факторите се завръщат в столицата, а сутринта на 1 декември 1915 г. особата заминава за Гюешево. [90]

 

Приключването на операциите в Сърбия променя съществено геополитическата обстановка на Балканите. Не само армията им е бита, където е намерена, но е отворен и пътят между България и Унгария. По общи оценки определянето на София към Централните сили спасява Османската империя от погром. Дарданелската операция на Съглашението се проваля. Българската военна прозорливост по двубуквения план Б-Г си свършва работата. Прикриването на границата с Гърция не се оказва никак излишно. От Атина не се намесват, но вместо тяхната армия е пропуснат значителен англо-френски корпус, който при отстъплението си наброява около 170 000 души и дава 35 000, извадени от строя. Той се спасява зад границата, но остава заплашително на територията на съседката. Българската армия спира на браздата и предоставя по-сетнешните действия в ръцете на дипломацията. С надделяването върху елините се захваща отново Германия, все пак позициите на кайзера са сериозни пред неговия зет. Крал Константин се оказва не толкова силен, че да се разпорежда върху суверенната си територия. Освен съглашенците в Солун, на остров Корфу е прехвърлена останалата част от спасилата се в бягство сръбска армия - около 120 000 души. В Гърция се образуват две огнища на съпротива срещу Централните сили. Скоро последните стават господари и на Черна гора, и на по-голямата част от Албания. Разбира се, основен мераклия за тези земи е Двуединната монархия. България получава договорените територии в Македония и Моравско, но успява да отвоюва зона и от Косово поле. Последната придобивка предизвиква конфликт с Виена. Пространството, превзето от Царството, струва 37 000 юнаци, извадени от строя, а от съюзниците германците регистрират 12 000, а австроунгарците 18 000 души. Статистиката не е в българска полза, за да се правят отстъпки. [91]

 

Бюлетинът на ЩДА от 29 ноември 1915 г. прави своеобразен отчет на цялата военна кампания:

 

„И така мобилизацията на българската армия бе обявена на 10 септември 1915 г.; 6 дена след това се начена съсредоточаването на армията; на 1 октомври се захванаха военните действия против Сърбия; на 10 ноември, т. с. на 40-я ден от началото на войната, биде разбита окончателно сръбската армия при Прищина и Феризович и отхвърлена на албанска територия; на 16 ноември при Призрен и Кула Люм бидоха пленени последните останки от сръбската армия; на 20 ноември се начеват операциите на Вардар и Кара су против англо-френците. В течение на 10 дена експедиционната англо-френска армия на генерал Сарай е разбита и отхвърлена на неутрална територия; на 29 ноември е освободена цяла Македония

 

68

 

 

и на нейната територия няма вече един неприятелски войник. Този е денят на дейното освобождение. Преследването на противника е временно преустановено“. [92]

 

Сдържаният ентусиазъм при хронологизацията на войната завършва с една очевадна грешка. Че е освободена поставената под сръбски контрол част от Македония, няма никакъв спор. Но не може да се говори за цялата географска област. Тя все пак се простира в Гърция, а окрайнини има и в Албания. Задачата от манифеста обаче е изпълнена. Армията „освободи от тегло нашите измъчени под сръбско иго братя“. [93]

 

За малко повече от три месеца съществено се променя геополитическата обстановка на Балканите. Превъзходството на войските на Централните сили категорично е демонстрирано на полуострова. Те плътно се свързват помежду си и контролират сушата от Северно море до Персийския залив. За същия период особено се променя и значението на Кюстендилския край. По двубуквения план, а и по традиция, оттук армията поема своя път на запад. Плацдармът е използван от пет български дивизии - 7-а, Конната, 3-а, 11-а и 5-а. Всички те получават ресурси на района през един не много плодороден сезон. Недостигът води до проблеми и ненужни жертви, особено сред впрегатните животно. Хората също изнемогват, но вниманието е насочено преди всичко към тях. Усилията на населението, от обикновения човек до височайшата особа на царицата, са впрегнати към облекчаване на страдащите. Не липсват и симптоми на развала, на спекулация, която, все още в малки обеми, показва познати национални недъзи.

 

Голямото доверие върху Кюстендил е демонстрирано с разполагането на 14 октомври 1915 г. на Главната квартира на Действащата армия. Тази дата става разделна за историята на града. След нея съществено се променя обстановката. Прифронтовата му позиция е превърната в средищна. Армията започва да се ръководи оттук. Цялото взаимодействие с държавните структури се осъществява по оста София-Кюстендил. Управляващите фактори често провеждат съвещания в града, в които се решават ключови проблеми. Членове на монархическия дом се изреждат на посещения - цар Фердинанд, царица Елеонора, князете Борис и Кирил. Премиерът и министри също пътуват на някои от визитите. Съюзниците се налага да научат името Кюстендил, а техни представители започват да пребивават тук. На картата на Първата световна война градът се появява като ключов център - място на Главната квартира на Действаща армия.

 

69

 

 

 

3. През Поморавието, Косово поле и Вардарска Македония

 

Мобилизацията в Кюстендилско си има своите трудности, на места преминава с приповдигнато настроение, но общата картина показва липсата на особен ентусиазъм. След събирането на запасните започва своевременното съсредоточаване на частите по западната граница, защото сръбската армия бързо е превозена в района и само с въздържането и от действия се пропуска превантивен удар срещу България. Първоначалното прикриване на границата с Вардарска Македония съвсем логично е осъществено от 7-а дивизия. В Кюстендилско своевременно 3-а погранична рота е развърната в дружина. В нейна подкрепа са изпратени две дружини от 13-и полк. Първа прикрива направлението към Крива паланка и роти от нея са разположени край селата Гърляно и Горно Тлъмино. Втора заема зони за охрана при с. Раково и Бег бунар. На тези места подразделенията престояват между 14 и 21 септември 1915 г. След това са сменени от 32-ри Загорски полк, който е авангард на 3-а Балканска дивизия. Тринадесети пехотен Рилски полк е комплектован в състав 61 офицери, 5 лекари, 4 чиновници, 5741 войници и 581 коня, който с добавени сили е развърнат в 1-ва пехотна бригада с командир полк. П. Сантурджиев. На 24 септември потегля от Кюстендил и на няколкодневни преходи по направлението Гърляно-Долно село-БистърБосилеград-Долна Любата е съсредоточен на 29 септември 1915 г. в районите на Горна Любата и Мусул. Тук частта заема изходно положение за започване на бойни действия. [94] От района е рекрутиран личният състав също за 53-и полк, както и в други формирования от видовете въоръжени сили на държавата.

 

Разсичането на берлинската и букурещката бразда от кюстендилските пехотни части се извършва в ранната утрин на 1 октомври 1915 г. Всяка от тях има конкретни заповеди за изпълнение. На границата между двете български армии оперира 13-и полк. Неговата задача е стратегически поважна. Според директива № 2 по Действащата армия се взисква „Тринадесети Рилски полк да настъпи, съгласно дадените му упътвания, към Враня и северно от този град, като вземе енергични мерки да се обезпечи десният фланг на неприятелските войски, находящи се при Сурдулица и по' на юг. Трета Балканска дивизия трябва да бъде готова във всяко време да се притече на помощ на 13-и Рилски полк, за което помежду им да се остави най-тясна връзка“. Вследствие на нареждането е издадена заповед по 2-ра армия, която конкретизира бойния път: „Рилският полк - полковник Сантурджиев - да настъпи в обща посока на Крива Фея-Сливница-Изумна-Кумарево-Враня. На 1 октомври да заеме Крива Фея“. [95] Бригадният командир лично е инструктиран от началника на ЩДА ген. К. Жостов за целите на операцията - „настъпление в долината на р. Морава“. [96] Ключово звено за военната стратегия в този район се явява превземането на железопътната

 

70

 

 

линия Скопие-Ниш, с което се преустановява транспортът между Вардарска Македония и Поморавието.

 

Релефът в зоната на настъпление е планински с много опасни естествени препятствия. Самите названия на върхове и местности издават трудния характер на района. Пред войниците стоят Бесна кобила, Модрика, Стръвна, Пресеченица, Проклетия, Несвръта... Полкът е развърнат в три колони. Лявата, състояща се от 1-ва дружина с придадени две картечници и две планински оръдия, под командването на майор Андреев към 2 часа на 1 октомври 1915 г. започва настъпление. Под прикритието на нощта 2-ра и 4-а рота достигат противниковите окопи на връх Корукавак и с изненадващ удар пленяват 35, а около 15 сръбски войници са „набучени“ с ножовете на българските пехотинци. Трудности изпитва 1-ва рота, която преодолява сериозните природни препятствия по завладяването на връх Патерица. Там противникът не е открит. Догонвайки останалите подразделения през Черни връх, комплектована, дружината достига привечер Сръбска чука. Тук се вземат необходимите предпазни дейности от неприятелски изненади.

 

Средната колона включва 3-а и 4-а дружина с придадени две оръдия. Под ръководството на полковия командир полк. Киров започва атаката същия ден призори. Разпръснат е сръбският пост при Мусул, а окопите му при връх Модрика се оказват празни. Сблъсъкът с противника се осъществява на Кадиина чука, където има подготвени шест реда окопи. Само мъглата и атаката с „ура“ и „на нож“ разпръскват защитниците. Около 15 - 20 неприятелски бойци опитват острието на българския щик. Останалите се спасяват зад отбраната на с. Крива фея. Тук боят продължава до вечерта, като 3-а дружина се окопава на около 500 крачки от сръбските позиции.

 

Дясната колона се състои от 2-ра дружина с придадени две картечници и се командва от майор Коевски. Към разсъмване на 1 октомври тя предприема поротно атаки към върховете Гнойна чука, Крива грамада, Разкръс и Проклетия. Прикритието на мъглата е използвано като предимство и българските войници изненадват сърбите. Противникът панически отстъпва, но след окопитване се опитва да контраатакува. Упоритостта му струва загуби от 11 убити и 4 пленени войници. Българските загуби тук са само 4 ранени.

 

Вторият ден на октомври 1915 г. поднася климатична изненада. Вали дъжд, придружен със сняг. След обяд идва заповед лявата колона да настъпи към селата Сливница и Изумна и да съдейства на придадените към нея полуескадрон и конно-пионерен взвод, които да разрушат участък от жп линията Враня-Ниш. Информация за силни противникови части в района на Вранска баня забавят изпълнението на нареждането за другия ден. Въпреки проблемите с дъждовното време след обяд средната колона изтласква сърбите от връх Каменитица и достига до връх Чука. Дясната колона се придвижва и заема позиция по хребета Опчивало.

 

Третият ден предлага по-добри условия. Лявата колона в изпълнение на заповедите напредва през Сръбска чука към връх Китка. Тук се разгаря

 

71

 

 

сериозно сражение, а вкарването на свежи сили от противника принуждава българските войници да спрат настъплението, като привечер да се върнат на позициите при Сръбска чука. Цената на атаките се измерва от убити 1 офицер и 28 войници и ранени - 3 офицери и 72 войници. От разузнавателни сведения става ясно, че противникът в безпорядък започва отстъпление. Изпълнението на заповедта продължава да се отлага. Бавно настъпва и средната колона. След няколко сражения с атаки „на нож“ са превзети върховете Островец, Боровик и Присада. Загубите в жива сила са 10 войници, а 1 офицер и 46 войници са ранени. В тридневните сражения от страна на полка са дадени 43 убити и 117 ранени.

 

На четвъртия ден силната мъгла не позволява активни настъпателни действия. Полкът остава на позицията Сръбска чука-Присада-БоровикЧука-Крива грамада-Разкръс. Водят се престрелки с противникови патрули. [97] Началникът на ЩДА ген. К. Жостов отбелязва: „13 пехотен полк бил спрян от сърбите“. [98] На 5 октомври 1915 г. времето също е мъгливо и дъждовно, но заповедта е категорична. Лявата и средната колона трябва да настъпят към р. Морава и да заемат линията. Без да срещне противникови части, 1-ва дружина под командването на майор С. Андреев към 14 часа достига железницата, окопава се и изважда на позицията две планински оръдия. Две роти преминават р. Морава при с. Брестница и заемат близките височини. Мостовете в овладения участък са минирани от конно-пионерния взвод и подготвени за взривяване при изрична заповед. Основното ядро от полка - средната колона, пристига след полунощ в с. Вранска баня и се настанява по къщите на квартири. Дясната колона заема върховете Каменитица, Крива грамада и околностите на с. Несвръта с цел прикриване на противниково настъпление откъм с. Себе Враня. Въпреки забавянето нареждането е изпълнено и 13-и полк овладява жп линията в долината на Морава. Четвърта дружина заема позициите на 1-ва, която е изтеглена на почивка в с. Вранска баня. [99]

 

Победният поход провокира творческата фантазия на подпоручик А. Манолов и по музика на Н. Атанасов излиза маршът на полка, посветен на храбрите Рилци. Първите три куплета са свързани именно със сраженията от началото на Първата световна война.

 

Рилци полетяхте в боя

с устрем смел, неустрашим

и посрещнахте със песни

врага ваш непримирим

 

Крива фея и Несвръта

екнаха от ваший вик.

И потрепнаха, кат чуха,

своя роден мил език

 

72

 

 

Шест дни смело и нечуто

Рилци, бихте се вий там.

И прогонихте навеки

подлия жесток тиран. [100]

 

Без да се прави разбор на произведението, се вижда акцентът на мисията - освобождението на еднокръвните братя. Делото, извършено от войниците, има окончателен характер, което е и крайният стремеж на започнатата кампания. Посланията на манифеста за обявяването на войната присъстват в марша на Рилци. Изкуството си има собствени закони, а войната продължава по своите.

 

Още на 3 октомври 1915 г. подразделения на 2-ра бригада от 3-а Балканска дивизия достигат жп линията в Моравската долина и извършват частични разрушения по релсовия път, без да засягат мостовете. На следващия ден 29-и Ямболски полк влиза във Враня. Идеята на командването на 2-ра армия е тази част заедно с Рилци да бъдат пренасочени на юг към Бояновци и Куманово. От ЩДА обаче нареждат те, под общото командване на полк. Бошнаков, да настъпят по течението на р. Българска Морава, за да облекчат положението на тамошните подразделения. [101] Ген. К. Жостов е категоричен: „Не схващат обстановката. Опасността е от север. Настоях и двата полка да се насочат на север и открият дебушетата от Власина. Непременно трябва да се закрепят северно от Враня“. [102] Силният сръбски отпор спира настъплението на 26-и Пернишки полк в района на границата. Противниковата отбрана е добре подготвена и дълбоко ешелонирана. Българските атаки са отбивани с цената на много жертви. Именно проблемите в района на Власинското блато принуждават Главното командване да насочи силите от юг в обход на сръбските позиции. Най-близката и подходяща единица се явява 13-и полк. [103] Той преминава на подчинение на 3-а Балканска Дивизия. [104]

 

На 7 октомври 1915 г. на него е заповядано да настъпи по десния бряг, като взаимодейства с 29-и полк, който се движи по левия бряг на р. Българска Морава. Теренът и тук е пресечен, а противникът организира сериозна отбрана. Пробивайки си път на север, Рилци преодоляват съпротива по долината на р. Елешничка. Паметен остава моментът на овладяването на линията вр. Стрешер-Владишки ханове. На 14 октомври сръбската артилерия обстрелва ефективно, а пехотата предприема настъпление по фланга. В критичния момент се проявява храбрият редник Стойне Китанов от с. Паралово, Босилеградско. Той не само забелязва промъкването на противникова група, но срещу и повежда още четирима българи. Устремени, те хвърлят бомби и със страшния вик „ура“ парализират атакуващите. Последните се предават и в плен попадат 17 бойци, а сред трофеите има 2 картечници и 23 пушки. Въодушевлението от проявения героизъм наелектризира останалите и скоро позицията на сърбите е превзета. За проявеното себеотрицание петимата юнаци получават съответната награда. Подобна за

 

73

 

 

проявена лична храброст на другия ден е дадена и на редник Иван Бояджиев от Кюстендил. Той сам успява да неутрализира неприятелска картечница, обстрелваща подразделение на Рилци край Сурдулица. Пропълзява и в удобния момент хвърля последователно две гранати. Боецът не само става „господар на положението“, но и взима двама пленници. [105]

 

На 15 октомври полкът достига до линията с. Върбово, с. Свойница, върховете Тумба, Градище и Уши. За няколко дни противниковата съпротива отслабва и се водят отделни престрелки. Между 19 и 21 октомври боевете се сгъстяват. Частта трудно си пробива път и излиза на линията ДуплянеДикава. Оказана е помощ на Перничани. Вследствие на натиска сърбите отстъпват на десния моравски бряг, като взривяват мостовете по реката. Рилци продължават движението си през с. Лютеж до с. Бричивей. Преминаването на левия бряг на Българска Морава се оказва невъзможно и се налага връщането при с. Джепа. На 23 октомври по пътя ги застига новината за падането на сръбската военновременна столица Ниш. В селото се изчаква до поправката на моста и през нощта на другия ден по-голямата част от полка преминава на левия моравски бряг и достига с. Теговище. Втора дружина е придадена към 26-и полк, а една рота остава да пази трофеите на гара Гърделица. Именно в участъка на железницата, оттук до Пределяне, сърбите изостават няколко локомотива и 321 вагона с храни, захар, тютюн, кибрит, сапун, платове и други стоки.

 

Посоката на движение е ориентирана към района на Лесковац и пресичането на пътя на отстъпление на противника от този град към Лебане. Във взаимодействие 13-и и 26-и полк настъпват през селата Велика Копашница, Загужане и достигат Бунушки чифлик, където сразяват неприятеля след атаки „на нож“ под звуците на химна „Шуми Марица“.

 

На 27 октомври 1915 г. пристига заповед за промяна на посоката на движение към Враня и Бояновци. Целта е да се достигне до Косово поле и да се отреже пътят за отстъпление на сърбите. Първото препятствие за преодоляване е Кукавица планина. Силно пресечената, но невисока, гористата местност създава затруднения. Колоните се разтеглят и се налага изчакване на позабавилите се войници. Маршрутът преминава през връх Коприва, селата Лалинци, Градня, Доброянци, Дреновец и в нощните часове на 28 октомври полкът достига Враня, където се настанява на квартири. На следващия ден почива и стяга снаряжението си. Една рота е оставена тук на гарнизон. Походът е възобновен на 30 октомври, като към обяд преминават през Бояновци, а привечер авангардът - 3-а дружина, се установява при с. Грамада, а останалите в с. Новоселци. След придвижване през с. Върбен и Билинци противникът е локализиран и на 1 ноември позициите му са атакувани при с. Сапар. В борд е премината р. Българска Морава и населеното място е заето, но боевете продължават до вечерта, а също и на другия ден. Силен дъжд съпътства сражението. Сърбите не издържат на атаките и панически напускат позициите си. От височините Рилци виждат върволиците от отстъпваща пехота, артилерия и обози в Гнилянското поле.

 

74

 

 

Полкът навлиза в нова географска област - Косово, припозната за люлка на Средновековната сръбска държава. Местното албанско население показва симпатии към българските войски, които прогонват властниците на Белград. Тяхната армия е в отстъпление, но се сражава отчаяно. Обичайна гледка са пленниците и овладените трофеи. Под командването на 3-а дивизия Рилци преминават Гнилянското поле и се движат през землищата на Горни и Долни Макреш и Търникевци. Настъплението се развива в сложна метеорологична обстановка. Дъждът преминава в сняг. Оказва се, че зад позициите им се появяват части от Моравската дивизия втори призив. Положението става много сериозно, защото съседните 18-и Етърски и 20-и Добруджански полк получават заповед за отстъпление. Така на 5 ноември 1915 г. Рилци са заплашени от погром. Твърдото решение за оставане по местата, отстоявано от командира на 3-а дружина майор Т. Иванов и споделяно от прекия му началник, води до овладяване на ситуацията. Етърци също не отстъпват, а в тила на противника се появява 1-ва бригада от 8-а Тунджанска дивизия. Ситуацията е овладяна и 13-и полк остава още два дни на заетите позиции. Все по-често на групи започват да се предават противникови войници. Така само за този времеви интервал дезертират над 500 сърби.

 

Настъплението е подновено на 8 ноември по посока селата Лабян и Янево с цел прекъсването на пътищата за отстъпление на противника от Митровица и Прищина към Феризович и Призрен. Следвайки заповедта, през следващите дни споменатите села са преминати и са достигнати землищата на Шушица и Ливадия. Пред личния състав на полка се разстила Косово поле, а гърмежите, долитащи до позициите, се оказват от запалените сръбски складове. Отново се предават пленници, като числото им за първата десетдневка на месеца надминава 1000 души. Следващите четири дни настъплението на Рилци продължава по направлението Скуланово-Турина-Ляпчин. Сериозно препятствие се оказват преминаването на р. Ситница, падналият дебел сняг и недостигът на храна. На 14 ноември 1915 г. полкът достига селата Ресиновци и Седларе, последни точки на бойния им път в Косово. На следващия ден посоката е променена и Рилци потеглят към Македония. Те са извадени от състава на 3-а дивизия, която продължава преследването на сърбите към албанската и черногорската граница.

 

Четвъртият стих от марша на полка описва картината на победения противник:

 

О, Албанйо, ти беше

по-ужасна и от ад.

Голи, боси в теб позорно

гинеха врази от глад. [106]

 

Новата задача предвижда предислокация на Рилци за участие в преследването на проникналия от юг англо-френски корпус. На тридневни

 

75

 

 

преходи по лоши пътища и при съпътстващ студ 13-и полк нощува във Феризович, Качаник и Скопие. В последния град почива цял ден и продължава похода с биваци при Ръженичево, Катланово, Велес, Извор, Владилово, Попадия, Кърнино, Кавадарци, Чимерско, Буле, Радня, Петрово и на 27 ноември 1915 г. се разполага край Бурлево.

 

На следващия ден в изпълнение на заповедите атакуват френските позиции при Горничет. Двете неприятелски сили нощуват на около километър разстояние една от друга. Мъглата и настъпилата нощ възпират Рилци от настъпление, което е подновено на сутринта. Престрелките продължават до ранния следобед и под прикритието на гъстата мъгла французите отстъпват. Преследващите ги бойци от 13-и полк отново влизат в съприкосновение с тях в окрайнините на Гевгели. Заели боен ред, българските войници атакуват противника. На 1-ва дружина се пада честта да освободи града от неприятеля. Тя обира овациите на местното българско население, съпроводени от камбанен звън и мощно „ура“. След около половин час в селището навлиза и авангардът на 5-а Дунавска дивизия. На Рилци е наредено да се оттеглят на бивак извън населеното място, „което направи лошо впечатление на всички, тъй като вместо да остане в града, излезе, а останаха тия, които по-късно влязоха“. Горчивият хап е преглътнат. Тринадесети полк се съсредоточава в източната окрайнина на Гевгели, в близост до гръцката граница, която не трябва да преминава. След кратка престрелка с противника при с. Мързенци кюстендилската пехотна част е изтеглена край с. Горничет. Офанзивата срещу Сърбия приключва успешно. [107]

 

Маршът на полка завършва с петия стих, увековечаващ постигнатите победи:

 

Боят бой, а Бог свидетел.

Хвала, РИЛЦИ, хвала вам!

С лаври си чела покрихте,

а тиранина - със срам. [108]

 

На 29 ноември 1915 г. Рилци стават освободители на един от последните български градове, намиращи се под властта на противника във Вардарска Македония. Бойният им път преминава през три географски области, които понастоящем се намират в три отделни държави. Задачите им са ключови и отговорни - прекъсване на транспортните комуникации край Враня и изтласкване на противника от долината на р. Южна Морава. Въпреки забавянето те са изпълнени, както и преследването на сръбската армия в Косово. Изпусната е възможността за обкръжаването на остатъците от войската им и оцелелите се спасяват през Албания на остров Корфу. Зад границата с Гърция намира убежище и англо-френският корпус в последните дни на прогонването, за което своя роля изиграват Рилци. В началото на декември 1915 г. те са изтеглени на бивак, а в съседната държава се оформят два противникови лагера.

 

76

 

 

Резервният 53-и пехотен полк рекрутира по една и половина дружини от Кюстендилска и от съседната Радомирска околия. На 16 септември мобилизационният процес приключва и на следващия ден започва походът за съсредоточаване. Широкият площад на Кюстендил е сцената на сбогуването на близките с войнишкия състав от този край - трогателни епизоди на раздяла между съпрузи, бащи и деца, майки и синове. Звуковият фон е осигурен от самоуки гайдари и гъдулари, които са поставили музикалните инструменти до огнестрелното оръжие. Смяната на народната мелодия с пушечния изстрел е предстояща, а разделният момент започва с гласовите команди по строяването на полка. Прочувствените слова на командира влизат в съприкосновение с войнишкия отговор „ура“. Хиляди юнашки гърла отговарят на своя предводител подп. Младен Станев. Така се общува в армията. Отскубнати от близки и от родния край, в походен ред, двете половинки от 53-и полк достигат района на Горна Джумая. Окончателното формиране е завършено край с. Бело поле. Така се появява кюстендилскорадомирската пехотна бойна единица в самото навечерие на включването на България в световния конфликт. [109] В строя се нареждат 44 офицери, 5 чиновници, 3659 подофицери и войници, заедно с 689 коня. [110] Към 30 септември 1915 г. съставът е разположен край с. Клисура.

 

За разлика от 13-и другата пехотна част с кюстендилско участие - 53-и полк, действа само на територията на географска Македония. В навечерието на войната заема изходна позиция край с. Клисура. Първите изречения от първата релация на командира подп. Младен Станев мотивира освободителния характер на мисията: „След паметната 1913 г. българският въоръжен народ - изневерен и ограбен от своите бивши съюзници - сърбите, днес, на 30 септември 1915 г., бе наново застанал на своите измъчени граници и надникнал в долината на Брегалница, където притиснат и с отчаяние пъшкаше братът роб под гнета на непоносимо тежко иго. Настръхнал, с поглед, впит в надигащите се пушеци из робската долина, долавяйки всеки писък и отчаян вопъл за помощ, притиснал здраво пушка в ръце, българският народ готов бе като един човек да връхлети проклетия враг“. Патетиката се преплита с първите отдадени заповеди за започването на бойните действия. Целта е превземането на противниковите позиции на планината Голак. Полкът е разделен на три колони - лявата включва 3-а дружина на майор Тодор Захариев, дясната - 1-ва на майор Тодор Бадински и средната - майор Кърджиев с придадени три батареи, пионерна и картечна рота. Втора дружина остава на разпореждане на дивизията. [111]

 

Заранта на 1 октомври 1915 г. вестява началото на войната. Под прикритието на мъглата браздата е прекрачена и сръбската погранична стража се разбягва. Средната колона се движи по шосето, а фланговите - по склоновете на Лукарски рид. Малко след 12 часа артилерията започва обстрел на сръбските позиции по Голак. Първа дружина преминава през Царево село, посрещната от местните българи с викове „ура“, цветя и песни. Тя бързо се изнася към височините и притиска сърбите. Към 19 часа противникови

 

77

 

 

те позиции на връх Чука Голак са превзети с цената само на двама ранени войници. Връзката с командира на полка се изгубва. Завалява дъжд, а планината се завива с мъгла. Едва в ранната утрин пристига вестта за превземането на указаните точки. За победата обаче свидетелстват запалените десетки огньове по склоновете, когато, издухани от вятъра, мъгливите облаци се вдигат. Все пак командирът изчаква писмено потвърждение, преди да докладва на началството си.

 

След обяда на другия ден полкът преминава през Царево село и по шосето се придвижва към Виница. Разузнаването донася за съсредоточаването на противника на Калиманското плато. Същото място, където оцелелите кюстендилци от 13-и полк през лятото на 1913 г. отстояваха позициите си срещу „съюзника разбойник“. Мъгливата утрин на 3 октомври възпира започването на действия. Артилерията обстрелва, а пехотата внимателно настъпва, като към 9.30 часа превзема без бой позицията. Две неприятелски роти дават сражение на редута при с. Гърляно. Заплашени от обход по фланг и тил, те безразборно се изтеглят по посока Оризаре-Кочани. „На сумрак, когато тия части на противника, пръснати из долината на Брегалница, отстъпиха почти без ред, застигнати бяха от нашата кавалерия. И страшна кървава драма се разигра в долината на Брегалница! Една част от отстъпващите бяха изпосечени, други бяха пръснати по селата и околните баири“ - картинно описва наблюденията си за края на боя подп. М. Станев. Полкът нощува на позиция при с. Якимово. Загуби от сражението сред българите няма.

 

Преследването продължава, като в усилен марш на другия ден е достигнато с. Спанчево, а на следващия продължава през Соколарци, Лепопелци, Дренак. Пътят за настъпление на 53-и повтаря пътя за отстъпление на 13-и през лятото на 1913 г. Достига се до долината на Злетовска река. Противникът отново е на позициите по котите 650 и 550. Кюстендилци пак са срещу него. Сцената се повтаря след малко повече от две години. Към пладне на 5 октомври българският авангард влиза в съприкосновение с неприятеля. Преминаването на заблатената речна долина е трудно, особено за артилерията. Сръбските оръдия дават двубой, но след обяда пада кота 650, а привечер и 550. Командирът подп. М. Станев на кон сам ръководи атаката. Организирано, противникът отстъпва към Клисели и Велес. Петдесет и трети полк нощува на завзетите позиции, там, където 13-и не успява да пробие през 1913 г. Българските загуби са двама ранени войници. Първа дружина не участва в сражението, защото е изпратена към манастира Св. Пантелеймон за прикритие от евентуална сръбска атака със силите, отстъпващи от Султан тепе. След два дни тя отново се присъединява към частта.

 

По заповед на командването полкът се движи през Барбарево, Секулица и Вакъв за Куманово. Особено труден е преходът по долината на Крива река, която трябва да се гази на много места, а пътят е подгизнал от дъжд и кал. Частта се установява на югозапад от града в Черкезко село. Още незаели уречените съседни пунктове, се получава заповед за тръгване към

 

78

 

 

Велес. Командващият 2-ра армия нарежда 53-и полк с три батареи и половин ескадрон конница „Да завладее Велес по двата бряга на реката и да поддържа Конната дивизия, която ще разузнава в южна посока. При необходимост да разруши моста на Вардар“. На 10 октомври по калния път потегля към гара Александрово, където нощува. Сутринта продължава през Аджилар към Катланово и при Ръженичево стъпва на удобното чакълирано шосе Скопие-Велес. Слънчевият ден и хубавият път водят до повишаване на настроението на войниците. „Тук-там из редовете им се чуваха весели шеги и кръшни смехове. Не закъсняха и зурните, които вляха нова струя от енергия и веселост и тикаха полка като на крила към бреговете на Пчиня. Ала тук трябваше да се спрем за минута. Главата на колоната се озова пред мътните води на Пчиня, които се разстилаха нашироко, и единствения мост, на който противникът бе разрушил и запалил. Ала време за мислене нямаше. Както бяха настроени весело войниците, втурнаха се през мътните страшни вълни. Решително нагази и артилерията. Громко „ура“, викове и глъч изпълни тясното дефиле на реката. Минаваха войниците на левия и бряг, упътвайки се взаимно към по-плитките места. О, ако бе видял противникът ентусиазма, изблика на героизъм, що изпълниха дефилето на Пчиня при изгорения от него мост, ако бе видял той юнаците от 53-й пехотен полк с каква насмешка гледаха на създаденото от него препятствие, не би се спрял и пред чуките на Велес“ - описва мотивацията на българите командирът подп. М. Станев. На 5 км от града подразделенията спират на бивак.

 

Източната му част вече е освободена, но западната остава под сръбски контрол. Разделя ги река Вардар, а ги свързват два дървени моста. Възможностите са да се премине по тях или се преодолее водната преграда на друго място. Командирът на бригадата след съвещание с някои началници нарежда 1-ва дружина от 53-и полк, усилена с две пехотни роти, две картечници и две планински оръдия, да премине на десния бряг, като се върне на север и използва някои от здравите железопътни мостове. Под ръководството на майор Т. Бадински колоната се отправя привечер на 12 октомври, прегазва отново Пчиня и след полунощ достига с. Блато, където почива до сутринта. Призори продължава пътя си и при станция Зелениково преминава по моста р. Вардар. Пехотата няма проблеми, но конете трудно преодоляват препятствието. На отсрещния бряг се натъкват на подготвени окопи, но противника отсъства. Движението се затруднява от пресечената местност на Голешница планина и на места от гъстата гора. Името на новото препятствие съвпада с първото - Голеш. Редки са престрелките с отстъпващи ариергардни групи. Сред проблемите се нарежда мъглата, която в сутрешните часове задържа настъплението. Едва край с. Добриново след пладне на 14 октомври се завързва сражение. С атака и обход при артилерийска поддръжка колоната изтласква неприятеля и заема позициите му, където нощува.

 

Междувременно останалата част от полка навлиза в източната част на Велес. Градът представлява боен театър, където отпор си дават двете армии.

 

79

 

 

Настъплението на българите е възпирано от активен пушечен и картечен обстрел от сръбска страна. Използват се всякакви прийоми и хитрини като преобличане със женски дрехи за по-лесно придвижване на противника. Роти от полка заемат източните входове на двата моста с изходно положение за атака. Редица сгради са превърнати в укрития. Велешани оказват подкрепа, като създават гражданска гвардия. „Мило беше да гледа човек 10 - 12 годишни момченца, натоварени с торби хляб, да се промушват игриво между огради и дворища и да изсипват своя товар на войниците“ - изненадан от жертвоготовността на местните българчета, споделя подп. М. Станев. Първата сериозна атака за завземане на мостовете започва в предобедните часове на 14 октомври. Смелчаците са посрещнати с убийствен огън и спрени от противника. Безрезултатни се оказват последващите опити, а обходната колона също е спряна, като се налага осигуряване на поддръжка от две дружини от 22-ри полк и конница. Неприятелят прави опит да атакува, но контраатакуван, отстъпва към Хърлевци, Баница и Горно Оризари. В сражението са ранени дружинният командир майор Т. Бадински и командирът на 4-а рота подпоручик Костадин Божилов.

 

Разузнавателните сведения за пристигането на съглашенски войски към Кавадарци и изпращането на влакове за транспортирането им към Велес водят до категоричното решение градът да бъде превзет на всяка цена. Атаката е подготвена за сутринта на 16 октомври. Артилерията дава началото на сражението, като обстрелва стратегическите цели на противника. Скоро оръдията замлъкват. Телефонният кабел е прекъснат. В критичния момент полковият командир нарежда на кандидат-подофицера Никола Дреников от Кюстендил: „Вие сте учител... интелигентен човек... Вие разбирате важността на момента“ и добавя „Иди,... иди... и пази се“. Боецът преминава под страшния неприятелски огън, а в ушите му кънти заръката. Страхът от смъртта е превъзмогнат, животът е поставен в жертва, но скъсаното място е открито и кабелът съединен. Подобно дело заслужава уважение и някой неизвестен разказвач е оставил спомена си на хартия. Така постъпката на Н. Дреников променя ситуацията в решителния миг.

 

След възстановяването на телефонните връзки са зададени точни координати, като са поразени хотел „Белград“, „жълтата къща“ и часовниковата кула, превърнати в непристъпни крепости. Трите опита за превземането на мостовете остават без резултат, защото убийствен пушечен, а в решителните моменти и на картечен огън, спират смелчаците. Свистят и забранените куршуми „дум-дум“. Под прикритието на нощта започва подготовката за ново настъпление. Сърбите също бързат, защото обходната колона, напредваща към Горно Оризари, ги заплашва в тил, а защитата им в града значително е отслабена след петдневните сражения. Тъмнината е използвана за изтегляне на оцелелите от Велес и съседните височини. Запалени са няколко къщи. Сутринта на 17 октомври 1915 г. предните български роти констатират липсата на противник и предприемат светкавично завземане на мостовете. „Полкът с музиката начело навлезе в града, посрещнат от гражданите

 

80

 

 

най-радушно и с явна признателност. Вярвайки на българската мощ и права кауза, приготвили бяха те, гражданите на Велес, китни букети, с които посипваха гордите и величави юнаци“ - наблюдава сюблимния момент на освобождението подп. М. Станев. Заповедта му е веднага да се заемат места за охрана и отбрана от евентуално контранастъпление. В кървавите сражения са дадени 20 убити и 99 ранени войници, като към последната категория се прибавят и 3 офицери. Подразделения от Конната дивизия са изпратени за преследване на противника.

 

Разположени на позиции, към полка се присъединява обходната колона с придадените и подразделения. Така комплектована, частта получава заповед да напредне към Клепа планина и подсигури преправи по река Черна. Последните са особено важни, като за целта трябва да се подготвят необходимите материали. Привечер на 18 октомври, след като от местното население са намерени водачи, бойците потеглят в една колона с две странични прикрития. Познатите препятствия като кал и дъжд са съпроводени от залетите на места участъци от р. Вардар. Терзания предизвиква неизвестността от ситуацията с противника. Опасенията са дали сърбите са влезли във връзка със съюзниците си от англо-френския корпус. Бърза се, колкото може. След едночасова почивка, на разсъмване, са достигнати селата Дворище и Подлес. Там доминира връх Руен, едноименен събрат на първенеца на Осогово, в полите на който са израсли повечето кюстендилци. Полкът получава заслужен отдих в района на връх Гарван, а командирите започват избирането на подходяща позиция за отбрана. Съгласно заповедта на началника на 2-ра бригада на 7-а дивизия, към която са придадени, полкът се връща назад. Заема за отбрана линия от с. Виничани срещу устието на р. Брегалница до с. Горно Чичево с левия участък и с десния от последното село до склоновете на Гарван с височините над с. Кошовица. Главната позиция преминава на север от с. Дворище и с. Подлес, включително с връх Клепа. Надясно се разполага 22-ри полк, а на левия бряг на Вардар - колоната на полк. Хр. Бурмов. Теренът се оказва силно пресечен, с хребети, прорязани от долове. Първа и 2-ра дружина заемат определените участъци, а 3-а остава в поддръжка на левия фланг, който е по-уязвим.

 

Подразделенията на 20 октомври започват поетапно фортификационно изграждане. Няколко дни кипи усилен труд. Недостигът на хора забавя процеса. Не може да се разчита на местното население, понеже мъжете са мобилизирани в сръбската армия и обозите. Все пак наличните сили се използват. Сведенията за придвижването на противника започват да се потвърждават. Наблюдават се сраженията по левия бряг на р. Вардар при Криволак и заемането на десния на р. Черна. При последната река са изградени наблюдателни застави, а плавателните средства са поставени под български контрол. Наличните припаси, разграбвани на гара Градско от местното население, веднага са пренасочени към войнишките позиции. Целта е да достигнат до с. Виничани. Сред трофеите има фураж, ечемик, пшеница,

 

81

 

 

печени сливи и вино. Особено ценно, последното е транспортирано чрез водарски бурета на два впряга, разделени по цвят на бяло и червено.

 

Съприкосновението с френските войски е осъществено на 24 октомври. Опитът им да напреднат, е предотвратен от 1-ва дружина, която не само ги изтласква, но привечер с „ура, на нож“ превзема окопите им. Особено се отличава картечният взвод под ръководството на подпоручик Ковачев. На зазоряване подразделенията се изтеглят на своите позиции. Противникът се прегрупира и започва натиск на левия фланг. Първа рота, атакувана, се оттегля към с. Свекяни, а 3-а въпреки заплахата от обход и плен остава по местата си. През нощта последната също се изтегля, като увлича целия личен състав на 1-ва дружина. Подп. М. Станев категорично нарежда на дружинния командир: “Държа Ви лично отговорен с цената на главата Ви, в случай че компрометирате положението; нека се не забравя моето твърдо и непоколебимо решение, че през нашите трупове само противника може да стане господар на Клепа. В никой случай ние не трябва да бъдем свидетели на това.“ Някой критик драсва на релацията: „Аман тия глави !“. Положението частично е стабилизирано и през деня две роти изтласкват французите от предните позиции. Скоро по жп линията пристигат свежи подкрепления и българските части се изтеглят отново назад. Нощната атака на 3-а рота не успява и едва привечер на 27 октомври с подкрепата на дружина от 3-и Македонски полк е поставена под контрол позицията Виничани-Водоврът.

 

Следващата заповед е за превземане на височините край тези села от полка, който преминава на подчинение на 2-ра бригада на 11-а Македонска дивизия. В началото на боя, при вдигането на мъглата, с противников куршум в челото е покосен ротният командир поручик Асен Ганчев. Неговият приятел и колега поручик Ив. Калайджиев описва случката картинно. Под формата на писмо до майка му той нарежда: „В монастира Св. Архангел при с. Горно Чичево, Велешка околия, стърчи далечен самотен гроб - гробът на твоя любим син Асеня, край когото бурните вардарски вълни плискат и му пеят заупокойна молитва, а вардарският студен вятър ще разнася тук навеки неговата дивна храброст и самоотверженост.“ Хиперболата влиза в употреба, защото природата е по-вечна от човека. Офицерът заслужава специално място за гроб в двора на светия храм, близо до абсидата, при най-заслужилите за вярата. Особено почитание. Без гроб не са оставени и обикновените войници. Покъртителни сцени на погребения, извършвани от брат на брата си, описва същият Калайджиев. За предпочитане са църковните дворове или гробищата при тях, като някои ангажират местна жена срещу възнаграждение да се грижи за мястото и да упоменава загиналия в молитвите си. За мъртвите покой, а за живите войната продължава.

 

Стремителните български атаки се редуват с френски контраатаки. Настъпват критични моменти, в които се намесва артилерията. Противникът е отхвърлен и за следващия ден е планирана нова атака. Устна заповед отменя целта, а бойните формирования са разместени. Така един участък от около два км е зает само от седем души. При последвалото неприятелско

 

82

 

 

нападение остава използването единствено на хитрост. Тичайки из окопите и давайки заповеди като за рота, бойците стрелят непрекъснато и възпират атаката. Подофицер Димитър Иванчев командва „цялата рота на крак“, а ефрейтор Арсо Миленов, тичешком от единия до другия край, стреляйки, призовава „дръжте се момчета“. На помощ се притичват два взвода, начело с ротния поручик Ив. Калайджиев. Противникът е разколебан, а след пристигането на дружина от 3-и Македонски полк положението е спасено.

 

Участъкът за отбрана на полка е скъсен. Вляво се разполагат 49-и и 3-и Македонски. Фронтът за отбрана се заключва между селата Горно Чичево и Кошовица с обекти - височините югоизточно от с. Сирково и Мирзен. Трите полка образуват отряд, наречен по-сетне Сборна дивизия, под командването на полк. Богданов. Неговата заповед е настъпление, което започва на 30 октомври. Докато пред 1-ва дружина противник няма и задачата е изпълнена, 2-ра се огъва пред съглашенското отстъпление. Налага се пряка намеса на подп. М. Станев. Той лично повежда 6-а и 7-а рота в атака и превзема набелязания пункт „Четритях дъбици“, разположен югоизточно от с. Кошовица. Следващите дни настъплението продължава предпазливо, като се превземат и отстояват заповяданите цели. Между 3 и 7 ноември се водят само престрелки и по-скоро затишие измества преминалите ожесточени боеве. На 8 ноември от разузнавателни сведения се установява, че противникът окончателно е отстъпил левия бряг на р. Черна. Петдесет и трети полк е преместен на по-предни позиции при селата Кошовица и Мирзен. Тук го застига застудяване на времето, придружено от снежни виелици. Боевете престават до 20 ноември 1915 г. Двата противника се дебнат взаимно. В целия период на сраженията по Клепа планина са извадени от строя 341 души. От тях са убити 2 офицери и 76 войници, а ранените са 4 офицери и 245 долни чинове. В категорията безследно изчезнали попадат 14 души. Не успява замисълът на противника да пробие отбраната и атакува във фланг и тил българските позиции при Криволак и Соничка глава. Осуетен е стремежът на съглашенския корпус да се свърже с остатъците от сръбската армия. [112] Бойците с горчиво остроумие наричат планината „Клета“, вместо Клепа. [113]

 

Интересни сведения за живота на войниците в този момент оставя ротният командир поручик Ив. Калайджиев. Вестта за неприятелското оттегляне се възприема така: „Тю бре - извика един шегобиец - отиде си този французин, без да се обади, барем „сбогом“ не доде да каже, язък, дето толкова дена живяхме заедно“. Друг войник от Трънско съчинява собствена песничка -

 

Франца бега, бугарин по ньега,

гони, гони, не може га стигне.

 

На заетите позиции са заварени кафени чаши, джезвета, захар, кафе, консервирано месо и сладко. По-голямата част от българските войници се

 

83

 

 

запознават на това място с някои неизвестни дотогава за тях стоки. Допълнителното укрепяване на иначе солидните противникови позиции и изграждането на землянки предварва развилнялата се зима. На повърхността остават само патрулите, които изнемогват във виелицата. Налага се спасяването на премръзнали войници, достигнали до лапите на „бялата смърт“. Иначе времето тече бавно, студент разказва за западноевропейския живот, предизвикващ спорове, или се слушат безбройните приказки на ординареца Златко. Чете се, когато някой донесе някоя книга. Такова е войнишкото ежедневие в средната десетдневка на ноември 1915 г., когато зимата владее ситуацията. Противникът напомня за себе си чрез рядко изстрелване на снаряди. [114]

 

Настъплението е подновено на 20 ноември. След събирането на личния състав в района на с. Дреново и изграждането на понтонен мост полкът преминава р. Черна. На следващия ден към 14 часа достига до Кавадарци, „посрещнат най-радушно от населението“. Французите отстъпват организирано. Преследването продължава, ограничавано от природните характеристики. Местността е пресечена, пътят кален, вали пороен дъжд. Маршрутът преминава през селата Моклише-Страгово-Радня-Габрово-Смоквица. Предизвикателство представлява преодоляването на Серменлийската планина. По кози пътеки, през мъгла, походът се осъществява успешно благодарение на водачи от местното население. Задачата е да се прекъсне жп линията, като за целта се изпрати група за нейното взривяване. Под прикритието на мъглата тя потегля, но противникът използва същия прийом. В предиобяда на 24 октомври започва сражение. Френските ариергардни части обсипват с огън предните български роти. Отстъплението им се извършва бавно, като въвеждат нови сили с цел запазване на комуникациите към Гевгели. Заплахата идва от излизането на полка много напред от другите части и възможността да бъде атакуван по фланговете. Взети са предохранителни мерки и се извършва окопаване. На другия ден две роти достигат с. Бурлово, но се натъкват на противника и с бой изтласкват подразделенията му. Налага се укрепяване на позицията и поротно маневриране, за да се защити десният фланг. Вляво 54-и полк удържа на противниковите атаки. През деня и нощта на 27 ноември се водят боеве. Вдясно позицията е осигурена от пристигналия 26-и Пернишки полк. Сутринта на другия ден французите са атакувани по целия фронт. Проблеми създават позициите им по възвишенията „Канаристата чука“ и „Голашец“. Те се явяват ключът към превземането на Гевгели. С атаки „на нож“ и подкрепа на роти от Перничани противникът е изтласкан. Започнал с настъпление на Голеш, през Голашница планина, 53-и полк преминава и през Голашец. Съвпадения с кървави следи.

 

Французите са принудени да се оттеглят. „Денят 29 ноември настъпваше бавно, като слабите лъчи на есенното слънце едвам се провираха изпод тежките, дъждовни облаци, що покриват хоризонта. Над широката вълниста равнина и над тясното Вардарско дефиле, където вчерашния ден витаеше

 

84

 

 

смъртта и смъртоносни гранати и ядовити куршуми пореха въздуха, надвесила се бе мъртва тишина. С облекчение узнаха юнаците от 53-и пехотен полк, че противникът е сразен и е отстъпил на гръцка територия“ - образно са описани финалните акорди на бойните действия в релацията, подписана от подп. М. Станев. С познатата вече критичност неизвестен е драснал: „Аман от тая поезия!“. Бойната част настъпва през Кованец до Негорци, където се установява на бивак. В сраженията през последната десетдневка са убити 22 и ранени 85 войници. Загуби сред офицерите няма, както и безследно изчезнали от личния състав. Пленени са 11 французи, а 2 картечници, много платнища, кожуси и обуща са сред трофеите. Прави впечатление тактиката на заловените противници. „Забележително е, че всеки френски войник, който попаднеше в плен, се оказваше, че носи в себе си картичка с портрета на своето семейство. Той я вадеше и ни я сочеше с умолителни жестове, от които ний разбирахме, че трябва да пощадим живота му заради неговите деца, жена, майка, баща, които далеч някъде страдат и тъжат. И ние го пощадявахме“ - споделя за хуманното отношение ротният поручик Ив. Калайджиев. След изтласкването на съглашенците 53-и полк е разположен на бивак край с. Смоквица. [115]

 

Заповедите са изпълнени в съзвучие с целите на манифеста. Призовани и потеглили от Кюстендил, юнаците от двата полка достигат по различни бойни пътища заедно и се събират край Гевгели. Противникът е сразен, където е намерен, и прогонен зад границата. Мотивацията на бойците е на необходимото ниво за освободители. Българското население на Македония показва ентусиазирано своята благодарност. Демонстрирана е съпричастност с изблици и емоционални сцени. В ключови моменти местното население оказва необходимата подкрепа. То помага, приютява, снабдява, води победоносните войски. Симбиоза се осъществява помежду освободителите и освободените. Нали именно за обединението в една държава се правят всичките тези кървави усилия.

 

Кюстендилци виждат не само познатия им вече неприятел, а силите на Съглашението. Сблъскват се със знаците на цивилизационното превъзходство. По-добре снаряжени, с по-висок материален стандарт, показан от изоставените трофеи. Битките в Кралство Сърбия са спечелени, но вместо край, войната продължава. Остава тежката неизвестност на бъдещето. В дотогавашните балкански сблъсъци резонно е след подобен финал да се върви към мир. Войната обаче отдавна е напуснала очертанията на полуострова и факторите са много повече от познатите. Великите сили не са известните посредници, а кървави противници. От доминацията на едните над другите зависи и крайният резултат. Те преследват своите геополитически цели за преразпределение на света. България в този сблъсък се включва с развятото знаме на националното обединение.

 

По стара вече следосвобожденска традиция Кюстендилският край играе в този процес важна роля. Изходната позиция и тиловата база на организираните усилия на българския народ са разположени тук. Значителна

 

85

 

 

част от основните и по-сетне присъединените части на 2-ра армия се установява и преминава през района. Напрактика половината от дивизиите, участващи във войната срещу Сърбия. Приютяването на щабната им институция също не е сред новостите. Всички те престояват и заминават напред към нови местонахождения. Ключова роля на Кюстендил през започналата война дава разполагането на Главната квартира на Действащата армия. Установяването на най-важната военна институция в града променя неговия облик. Зачеват се събития и процеси, непознати дотогава. Едновременно се съсредоточават основните лица от военния елит, а пребиваването на политически фигури става обичайна гледка. Появяват се и представители на съюзниците. Приграничният в мирно време град получава значими военни функции. Името на Кюстендил започва да се среща все повече в документите. То става част от реквизитите на кореспонденцията - явна и особено поверителна. Писмените източници, произлезли оттук, неизменно носят названието на селището. Те са основните доказателства, ключовото градиво на историческата наука. Изобилието на извори е в основата за определянето на ролята и мястото на Кюстендил в Първата световна война.

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Марков, Г. Голямата война и българския ключ за европейския погреб 1914 - 1916. С., 1995, 49 - 180; Марков, Г. Нашумелите международни афери на Третото българско царство. С., 1998, 200 - 211; Дюнан, М. Българското лято (юли-октомври 1915 г.). С., 1918; Радунович, Ст., Я. Селханович. Черна гора в Първата световна война. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, 89 - 97; Вачков, Д. Финансово подсигуряване на участието на България в Първата световна война. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, 159 - 165; Славов, С. В навечерието на избора: Българската дипломация и „Голямата война“ през 1915 г. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, 191 - 205.

 

2. Попов, Ж. Кюстендилски окръг - икономика, партии, борби 1878 - 1918 г. Кюстендил, 1992, 162 - 164.

 

3. Георгиев, Ст. Кметовете на Кюстендил (1878 - 2003 г.). Кюстендил, 2003, с. 50.

 

4. Караманов, Вл. Изложение за състоянието на Кюстендилско окръжие през 1913 - 1914 г. Кюстендил, 1914, 3 - 122; Лекарски, И. Кюстендил и неговата околност. Кюстендил, 1915, 5 - 42; Захариев, Й. Кюстендил. Принос към поселищногеографските проучвания на нашите градове. С., 1938, с. 92; Попов, Ж. Кюстендилски окръг..., 150 - 160; ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 461, л. 140, 143.

 

5. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 461, л. 218, 266, 340; Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България 1870 - 1945 г. С., 2012, с. 478.

 

6. По въпроса по-подробно виж: Марков, Г. Нашумелите международни афери на..., 203 - 226.

 

7. От Сан Стефано до Париж (1878 - 1947 г.). Най-важните договори за България. С., 2009, 132 - 139; Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи. Т. 2, 1912 - 1918. С., 1996, 382 - 387; Марков, Г. Голямата война и българския ключ за..., 169 - 180.

 

8. Българската армия в Първата световна война 1915 - 1918 г. С., 2015, с. 33, 65 - 69.

 

86

 

 

9. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 1, а.е. 37, л. 83 - 84.

 

10. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 507, л. 131, 146 - 147, 180.

 

11. Терекиев, Д. Историята на Рилци. 13 пехотен рилски полк във войните за обединение на българския народ 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. Кюстендил, 1931, 153; Димитров, Т. Железният полк - тринадесети пехотен рилски (1886 - 1945). Кюстендил, 2009, с. 95.

 

12. Заповед по военното ведомство № 468/7 септември 1915 г. Списък на офицерите от действителна служба и от запаса в щабовете на Действащата армия.

 

13. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 462, л. 1, 3, 4; а.е. 465, л. 7; ф. 269к, оп. 1, а.е. 5, л. 33 - 34; РИМКн, НИ, ОФ, инв. № 6942; Струма, бр. 46, 7 септември 1929 г.; Караманов, Вл. Първият ден на мобилизацията през 1915 г. в Кюстендилския окръг. - ВИС, 1928, № 1 - 2, 78 - 82; Савов, С., К. Жостов. Интимните причини за погромите на България. С., 2000, 91 - 92.

 

14. РИМ-Кн. НИ, ОФ, инв. № 6715, 6938; НСФ, инв. № 2261.

 

15. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 462, л. 2; а.е. 460, л. 505, 506, 525; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6932.

 

16. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 157.

 

17. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6898, 6932, 6939, 6940, 6941; ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 508, 525; Караманов, Вл. Първият ден на мобилизацията..., 83 - 84.

 

18. Цураков, А. Енциклопедия правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879 - 2001. С., 2001, 126 - 127.

 

19. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 461, л. 343, 344; ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 157 - 158.

 

20. ДА-Кюстендил, ф. 25к, оп. 1, а.е. 89, л. 181 - 182, 183.

 

21. ДА-Кюстендил, ф. 504, оп. 1, а.е. 11, л. 9 - 10; ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 3; ф. 245к, оп. 1, а.е. 2, л. 33 - 34.

 

22. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 204, 234, 482, 504.

 

23. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 299, л. 3.

 

24. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 91 - 94; ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 463, л. 22, 27, 53, 54.

 

25. Русев, И. Принос към историята на II армия във войната 1915 - 1918 г. м.м. октомврий и ноемврий 1915 г. С., 1928, 7 - 11.

 

26. Терекиев, Д. Цит. съч., 155 - 157; Димитров, Т. Железният полк..., 96 - 97.

 

27. Калайджиев, И. От Кюстендил до „1050“. С., 1918, 7 - 8.

 

28. За съсредоточаването на частите в Кюстендилско по подробно вж.: Николов, К. Съсредоточаване на Втора армия и установяване на Главната квартира в Кюстендил и региона в навечерието и началото на Първата световна война - 1915 г. - ВИС, 2008, № 4, 26 - 29; Русев, И. Цит. съч., 11 - 20; Зафиров, Д. Кюстендилският район в българските оперативни планове за войните 1912 - 1918 г. - Известия на Исторически музей - Кюстендил. Т. 11. Кюстендил, 2005, 139 - 140; ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 2, а.е. 5, л. 33 - 36.

 

29. Пърличев, К. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915 г.). С., 1917, 67 - 68; Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 - 1944. Т. 3..., с. 342; Гоцев, Д. Националноосвободителната борба в Македония 1912 - 1915. С., 1981, с. 143, 155; Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите в..., 392 - 393.

 

30. Марков, Г. Голямата война и българският ключ за..., 180 - 194; Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3. С., 1986, 63 - 76; Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите в..., 388 - 389; Петров, И. Войната в Македония (1915 - 1918). С., 2008, 19 - 23; Българската армия в Първата световна война 1915 - 1918 г..., 70 - 77; Азманов, Д. Генерал от пехотата Никола Жеков. - ВИС, 1995, № 5, 89 - 90, 92 - 96.

 

87

 

 

31. Божков, Хр. Пълен генерал Никола Жеков и неговото семейство. С., 1998, с. 116 - 118.

 

32. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3..., с. 75; ДВИА, инв. № 3356.

 

33. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 100 - 101.

 

34. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 5798; Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3..., с. 77.

 

35. Българската армия в Първата световна война 1915 - 1918 г..., 99 - 104.

 

36. Джонев, А. Македония в железопътната политика на България 1878 - 1918 г. С., 2008, 311 - 312.

 

37. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 440, 442, 443, 445, 447, 448, 450, 451, 452, 456, 460, 461, 467, 468, 471, 475, 476, 478; ф. 269к, оп. 1, а.е. 35, л. 52 - 53; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6933; ДВИА, ф. 317, оп. 1, а.е. 10, л. 9.

 

38. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 299, л. 5 - 6; ЧП, а.е. 460, л. 468; Документален сборник „Българите и Голямата война“. С., 2016, с. 210.

 

39. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 461, 467; ф. 269к, оп. 2, а.е.5, л. 38; Тумпаров, Н. Ликувай Вардар. С., 1917, 11 - 14; Документален сборник „Българите и Голямата война“. С., 2016, 206 - 209.

 

40. Дървингов, П. Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г. С., 1920, 1 - 47.

 

41. Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3..., 361 - 364, 1132 - 1148.

 

42. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 445, 448, 450; ф. 269к, оп. 1, а.е. 37, л. 86 - 93; а.е. 14, л. 1; оп. 2, а.е. 5, л. 38 - 40; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6933, 6934.

 

43. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 442, 443.

 

44. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 156.

 

45. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 9; а.е. 487, л. 48 - 49; а.е. 1517, л. 30; ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 440.

 

46. ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 3.

 

47. Божков, Хр. Цит. съч., с. 118.

 

48. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 9, 10, 13, 14, 15, 16, 17, 18; оп. 2, а.е. 56, л. 124; ЦДА, ф. 176к, оп. 3, а.е. 758, л. 1, 6, 7, 8.

 

49. Елдъров, Св. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 - 1945. С., 2004, с. 152; Елдъров, Св. Българската православна църква и военнополитическата ориентация на България през 1915 година. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, с. 151.

 

50. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 299, л. 18; НБКМ-БИА, ф. 267, оп. 1, а.е. 18, л. 9.

 

51. Иванов, З. Свързочното осигуряване при провеждане на настъпателните операции срещу Сърбия през 1915 година. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, с. 217.

 

52. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 3394; ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 299, л. 5; а.е. 35, л. 55; оп. 2, а.е. 5, л. 40; Николов, К. Цит. съч., с. 30.

 

53. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 25, 26 - 27.

 

54. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 35, л. 55.

 

55. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3..., с. 75; ДВИА, инв. № 3356.

 

56. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 299, л. 9, 11, 12; а.е. 35, л. 59.

 

57. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 158 - 159.

 

58. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 437.

 

59. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 105 - 106; Марков, Г. Голямата война и българският ключ за..., с. 203.

 

60. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 430; Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 107.

 

88

 

 

61. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 424, 425, 427, 428; ф. 269К, оп. 1, а.е. 301, л. 1 - 6; а.е. 35, л. 53 - 54; а.е. 299, л. 9 - 11; оп. 2, а.е. 5, л. 40 - 41; а.е. 6, л. 2; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6935, 6936; ДВИА, ф. 40, оп., 1, а.е. 116, л. 4, 5, 6; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 211.

 

62. Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите в..., 482 - 483.

 

63. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 1, а.е. 299, л. 18.

 

64. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 183, 184, 185, 199.

 

65. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 461, л. 327.

 

66. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 2, а.е. 5, л. 36; оп. 1, а.е. 299, л. 16 - 18.

 

67. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 186, 189, 192, 193, 194, 195, 196, 197, 198.

 

68. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 461, л. 311, 312, 316, 334, 356, 358, 360, 364 - 365.

 

69. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 26, л. 196, 197 - 198, 199, 200 - 201, 202, 203.

 

70. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 252, 270.

 

71. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 1, а.е. 35, л. 57 - 59; а.е. 37, л. 155 - 160; а.е. 299, л. 13 - 15; оп. 2, а.е. 6, л. 3 - 5.

 

72. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1,а.е. 89, л. 205 - 206.

 

73. Билярски, Ц. Началото на Първата световна война за България. - http://www. sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=654:2014-0801-11-35-27&catid. с. 19.

 

74. ДВИА, ф. 75, оп. 1, а.е. 486, л. 26, 36.

 

75. За теснолинейките по-подробно вж.: Джонев, А. Цит. съч., 309 - 384.

 

76. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 107 - 109.

 

77. ДВИА. Ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 100.

 

78. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 109 - 113; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 214.

 

79. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 44.

 

80. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 18, 20.

 

81. България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Т. 1, С., 2002, с. 526.

 

82. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 114 - 115.

 

83. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 45.

 

84. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 321, 322.

 

85. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 532, л. 82.

 

86. Марков, Г. Голямата война и българският ключ за..., 222 - 223.

 

87. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 21.

 

88. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 53 - 54, 116 - 117.

 

89. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 315, 316; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 216.

 

90. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 53 - 54, 117 - 118.

 

91. Марков, Г. Голямата война и българският ключ за..., 218 - 234.

 

92. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 464, л. 38 - 39.

 

93. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3..., с. 77.

 

94. Терекиев, Д. Цит. съч., 155 - 157; Димитров, Т. Железният полк..., 96 - 97; Караиванов, И. Историко-географски картини и впечатления от участието на перничани и рилци в световната война (1915 - 1918 г.). Кюстендил, 1938, 17 - 18.

 

95. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 512, л. 1 - 4; Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3. С., 1915, 12 - 14; Русев, И. Цит. съч., 32 - 33.

 

96. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 95.

 

97. Терекиев, Д. Цит. съч., 160 - 169; Димитров, Т. Железният полк..., 99 - 100; Караиванов, И. Цит. съч., 19 - 22.

 

89

 

 

98. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 102.

 

99. Терекиев, Д. Цит. съч., 169 - 170; Димитров, Т. Железният полк..., 100 - 101; Караиванов, И. Цит. съч., с. 22.

 

100. Русев, Н. По следите на една безсмъртна песен. Т. 1. Париж, 1988, 244 - 249.

 

101. Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3..., 109 - 114, 119 - 132, 191 - 195.

 

102. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 102.

 

103. Караиванов, И. Цит. съч., с. 22.

 

104. Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3..., 335.

 

105. ДВИА, ф. 42м, оп. 1, а.е. 8, л. 19, 20.

 

106. Русев, Н. Цит съч., 244 - 249.

 

107. За бойния път на Тринадесети полк по-подробно вж.: ДВИА, ф. 75, оп. 2, а.е. 62, л. 58 - 61; Терекиев, Д. Цит. съч., 171 - 204; Димитров, Т. Железният полк..., 101 - 111; Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3..., 335 - 344; 382 - 385, 403, 455, 468 - 471, 479 - 483, 490 - 494, 502 - 508, 522 - 527.

 

108. Русев, Н. Цит. съч., 244 - 249.

 

109. Калайджиев, И. От Кюстендил до „1050“. С., 1918, 7 - 8; Караиванов, И. Цит. съч., с. 11; 53 пехотен резервен полк. Брой единствен. Кюстендил, 6 септември 1925 г., с. 1. Българската армия в Първата световна война (1915 - 1918). Кратък енциклопедичен справочник. С., 1995, с. 112.

 

110. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 25, л. 1.

 

111. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 25, л. 1 - 75, ф. 42м, оп. 1, а.е. 8, л. 2 - 3; Калайджиев, Ив. Цит. съч., 9 - 35, 40 - 41, 52 - 54; Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3..., 68 - 70, 87 - 89, 188 - 190, 211 - 215, 293, 312, 331 - 335, 377 - 379, 542 - 546, 548 - 555, 577, 624 - 625, 633 - 635, 639, 663 - 682, 699 - 716, 725 - 727; 53-й пехотен резервен полк. Юбилеен брой. Кюстендил, 4 септември 1927 г., 3 - 4.

 

112. 53 пехотен резервен полк. Брой единствен. Кюстендил, 6 септември 1925 г., с. 1. Калайджиев, Ив. Цит. съч., 36 - 38.

 

113. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 27, л. 1 - 19; ф. 42м, оп. 1, а.е. 8, л. 31; Калайджиев, Ив. Цит. съч., 41 - 42, 44.

[Previous] [Next]

[Back to Index]