Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война. Кюстендилци и Кюстендилският край във въоръжения конфликт (1915-1918)

Ангел Джонев

 

Втора глава. ВОЙНА НА ДВА ФРОНТА

 

1. Привидното спокойствие  91

2. Отново напред  115

3. В Беломорието и в Добруджа  137

 

 

1. Привидното спокойствие

 

Офанзивата срещу Сърбия приключва на 29 ноември 1915 г. Войските на Централните сили поставят под свой контрол цялата ѝ територия. В района на Солун и на остров Корфу - все в гръцките предели, остават армии на Антантата. Полемиката между съглашенците завършва с решението да не се напуска полуостровът. Поставени са основите на Южния, известен още като Македонски фронт. За появата му способства германското решение да се спре настъплението в Гърция. Настоятелните опити на българското командване за изтласкване на противниците от Балканите не получават нужната подкрепа. В Атина двете тенденции за определяне на страната на една от воюващите групировки водят до безизходица. Реалното положение има ключово противоречие. Неутралната Гърция позволява на две места от суверенната си територия да се установят войскови съединения на Съглашението. В същото време всяко преминаване на границата от българската армия може да се счита за агресия. Нишките на компромиса се изтъкават в Берлин, който дирижира политическите конфигурации на Балканите. Германците имат ролята на най-старши в коалицията. Поведението на войските им в българската зона води до конфликти. Противоречия се появяват и с другите съюзници от Австро-Унгария. Техният стремеж е да получат 3-а Балканска дивизия за своите операции в Албания и Черна гора.

 

Бойните действия спират, но за успокояване и дума не може да става. Взетият на мушка за основен враг и получил нарицателното „русофил“ началник на ЩДА ген. К. Жостов, прави неимоверни опити за отстояване на българските интереси. Въпреки изолацията, в която изпада, той продължава да поддържа позицията за повече самостоятелност от съюзниците. Стремежът му за оставането под контрол на железниците в новите земи се сблъсква със саботажи от страна на колегите му. Полк. П. Ганчев успява да убеди главнокомандващия в преписката с германците това искане да отпадне. Заедно с него е премахнато и желанието да се третира от немците подобре населението в Македония. Сервилността дразни началника на щаба. Той не може да надделее в момент, когато полк. П. Ганчев подготвя среща на цар Фердинанд с кайзер Вилхелм в Ниш.

 

Още повече експертите по железниците Морфов, Николов и Лудогоров посещават на 4 декември 1916 г. Кюстендил с горчивата истина, че българската

 

91

 

 

страна няма достатъчно подготвен персонал и подвижен състав за собствена експлоатация. Склонен на компромис поради категоричните доказателства, ген. К. Жостов обмисля отстояване на твърди гаранции за българските интереси. На същия 4 декември при него в Главната квартира се изрежда сериозна върволица: „Почти целия ден изгубих в приемане на посетители: Василчо, Баласчев, Гр. Василев, чиновника от Земеделската банка, Тантилов, Ив. Карастоянов, ген. Сираков, Яблански и д-р Добрев, като представители на дружеството на „Червения кръст“, относително имуществото на Сръбския „Червен кръст“ в Ниш“. [1] На другия ден заявка за двудневно посещение в Кюстендил дава австроунгарският военен аташе полк. Владимир Лакса. [2] Една фотография е разчетена с негово присъствие в клуба на Главната квартира заедно с Н. Жеков и други водещи офицери. Остава въпросът от това пребиваване ли е снимката, или от някое друго. [3] Апетитите на Двойната монархия се увеличават не само от исканията им за включването на Балканската дивизия в операциите в Черна гора и Албания, но и за поемане на експлоатацията на железницата Косовска Митровица-Скопие.

 

На 6 декември 1915 г. цар Фердинанд на връщане от обиколката си в новите земи не подминава Кюстендил. К. Жостов описва бурната среща помежду им:

 

„Дойде специално при мене, само да ме изругае за Такева, когото срещнал нейде из Македония. Възмутен, че някой унгарец, бивш сръбски пленник, бил гладен, че някой френец не бил добре настанен. Ами за нашите герои? Иска уволнението на Цъклева и Загорски. Застъпих се. Той се разсърди“.

 

Началникът на ЩДА прави оплакване пред престолонаследника за отношението на баща му. Показва готовност да се оттегли. Според княза монархът възприема Жостов за демократ, кариерист и нетактичен към немците. [4]

 

За събитията в Главната квартира добре запознати отново се оказват в германската легация. Пълномощният министър Георг фон Михаелес изпраща сведенията в Берлин. В центъра на доклада той обяснява антигерманските действия на българския началник щаб и поставянето му в изолация от царя и главнокомандващия. Вследствие на тази тенденция отношенията между монарха и премиера са подобрени. Жостов се оказва сред основните причини за подаване на оставка на В. Радославов, която е предотвратена своевременно. [5]

 

Как да не знаят в легацията, като немското присъствие в Кюстендил постоянно се увеличава. В средата на декември 1915 г. в Главната квартира е изпратен германски офицер за свръзка. Това е майор барон Федор фон Бок, началник на оперативно отделение, „ближен роднина на генерал Фалкенхайн“. Той потегля от Ниш с адютанта си капитан Дитфурт, двама шофьори, двама ординарци, преводач и автомобил. За престоя им са подготвени необходимите квартири, като за майора са предвидени две стаи. Роднинството се оказва разпространено и в германските военни среди, не само в българските. Към ЩДА са командировани още хюгова телеграфна станция, гониметрична

 

92

 

 

телеграфна станция, 12-а армейска телефонна команда, 42-ра телеграфна безжична станция, контролна безжична станция. Съюзниците не само пристигат. Заминават си войници от 6-и пионерен батальон и други подразделения. [6]

 

Стремежът за пълно изолиране на началника на ЩДА среща обективни трудности. Самият ген. К. Жостов установява, че няма никакви проблеми с фелдмаршал Макензен, породени от недобре преведената телеграма. Кръгът се затваря около интригите на полк. П. Ганчев и злопаметността на монарха. Те двамата се оказват най-последователните му противници. Особено първият, който недоволства от присъствието на българския началник-щаб на срещата във Велика плана, състояла се на 21 декември 1915 г. На нея пристигат ген. Фалкенхайн, придружен от няколко висши германски офицери, а от българска страна цар Фердинанд, княз Борис, ген. Н. Жеков и споменатите К. Жостов и П. Ганчев. Разговорите се въртят около подновяване на настъплението вече на гръцка територия. Ситуацията се променя не само от сериозното укрепване на съглашенците около Солун, но и от пренасочването натам на част от войниците, напуснали окончателно Галиполи. Между другото, в частен разговор царят пак споделя с главнокомандващия своите терзания. Те се въртят около фабриканта Симоне от Кюстендил и недопускането на някакъв католически монах в града. [7] Докато факторите умуват за предприемане на офанзива към Солун, командирът на англо-френския корпус не бездейства. По негова заповед секретарят на българското генерално консулство в града Константин Настев е екстерниран и предаден на швейцарските власти в Женева. След повече от месец митарства последният е приет на действителна военна служба и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция на 1-ва армия. [8]

 

В края на последния месец от годината и главнокомандващият, и началникът на ЩДА отново са в Кюстендил. На 29 декември ген. К. Жостов успява да направи една разходка по дефилето на р. Елешница през с. Четирци. Същия следобед приема лидера на освободителното движение Т. Александров. Последният между многото сведения го информира надлежно за предприети действия от Министерския съвет - предвиденият таен кредит за Главната квартира в размер от 500 000 лв. да не се отпуска. Жостов подозира за рестриктивната мярка дългата ръка на тайната полиция, безобразията на която могат да се разкрият. Напрежението остава високо, за което свидетелства работната обстановка дори при посрещането на новата година.

 

На 1 януари 1916 г. през нощта цар Фердинанд заедно със синовете си князете Борис и Кирил пристига в Кюстендил. Визитата им по думите на окръжния управител Вл. Караманов отново е „строго инкогнито“.9 Недоволен от посещението за пореден път остава ген. К. Жостов. Новогодишната атмосфера е помрачена. „Царят пак дойде - за да ме наругае, че не съм дал открит лист на Мюленц - пратен му е, но той не го дочакал - и че съм имал неприятности с германците, че съм им правил пречки и пр.“ - чува вербалните

 

93

 

 

мотиви, но усеща интригите на полк. П. Ганчев българският началник на ЩДА. Препоръката на монарха е Жостов да замине за Ниш, където да урегулира отношенията с германците преди срещата с император Вилхелм II. Специалното му напътствие касае установяване на близки отношения с ген. Ханс фон Зект, началник щаб на групата армии Макензен. Въпреки роптаенето срещу височайшата заповед на среща между Н. Жеков и К. Жостов са уточнени конкретните искания пред немците. След съгласуването последният заминава за Ниш преди официалните делегации. Целта е да се постигнат предварителни договорености с ген. Зект. На изпроводяк Жостов декларира пред Жеков отново готовността си за оставка: „Нека ме сменят, но да не ме малтретират“. Премиерът също плаши с подобен акт, ако началникът на щаба не промени действията си. Облаците над последния продължават да се вплътняват и визитата в Ниш става ключова за оставането на мястото му в Кюстендил. [10]

 

През последния месец на победоносната 1915 г. в града започва възстановяването на учебните занятия. Все още за цялостно връщане на обучаваните в школата не може да се говори. Причината е по-бавното освобождаване на сградите от армейските подразделения. Липсата на достатъчно помещения принуждава ръководствата да пристъпят към двусменен режим на работа. Една сграда се налага да се използва от по две училища. Процесът се забавя, но като цяло децата се връщат в класните стаи. [11]

 

Констатирано е отново спекулативно повишаване на цените. С по-висока стойност от определената се търгува свинското месо. От практиката не е подмината и най-висшата военна институция. Кюстендилските търговци Таско Николов и Ефтим Георгиев продават на завеждащия прехраната на Главната квартира на едро 96 кг от артикула на цена от 2,40 лв. за килограм вместо по 1,70 лв. съгласно определената стойност по заповед на Общинското управление. Глобата е в размер на 10 лв., но понеже продължават с подобен подход, двамата са наказани повторно с по 15 лв. Истраил Арон Лерея получава акт за 50 лв., защото е продал чувал захар, без да получи за целта купони, предоставяни от Комитета за обществена предвидливост.

 

Болестта „шап“ се проявява първо по говедата в Кюстендил, но са забелязани и случаи по конете на германското 12-то армейско телефонно отделение. Въведената карантина касае ограничаване на движението на заразените животни, а умрелите се заравят на специално определено място. Всяко новозаболяло се декларира на окръжния ветеринарен лекар. Като разпространители на болестта са припознати кучетата. За бездомните е предвидено тровене, като операцията продължава един месец. Стопаните на останалите са ангажирани да ги държат на повод до 10 ч. всяка сутрин или с намордник, за да не попаднат и те под ударите на крайната мярка. Тя се прилага с още по-голяма сила в края на януари 1916 г., когато са констатирани случаи на „бяс“. Убиването на заразените и бездомните кучета е задължително. Техните тела се заравят в дълбоки ями. Съседните общини са предупредени за опасността чрез околийския началник. [12] Проявявани

 

94

 

 

в предвоенните години, болести по животните продължават да върлуват и създават сериозни грижи на общинските власти. Крайната мярка се прилага категорично, дори за незаразените бездомни животни. За хуманност към тях изглежда е още рано да се говори.

 

През първия месец на 1916 г. дейността на военните в Кюстендил продължава с неотслабваща сила. На Ивановден в 13-а допълняюща дружина е положена клетва от младите войници от различните вероизповедания. На Бог, Цар и Отечеството се „обещават“ 348 източноправославни, 53 мохамедани и 18 евреи, предимно от града и околията. [13]

 

Известна реорганизация е извършена в транспортното депо. То се явява единственото по направлението Кюстендил-Кадин мост-Царево село-Кочани-Щип. Оглавява го полк. Димитриев с щаб, една рота от 24-а етапна дружина и 30 войници за караул, охраняващи бивака и съседните овощни гадини. Последните са под специално внимание, за да не се опустошават от коларите. В наличност се оказват около 7300 коли от 2-ри, 3-ти и 7-и спомагателен армейски транспорт, включително и допълнително реквизирани. Сред загубите са констатирани смъртта на 2 колари старци и 315 чифта волове и биволи. За подслон се използват два навеса в западния и източния край на града с капацитет за 3600 глави добитък. Прехраната за хората е удовлетворителна - 1 хляб и 300 - 500 грама месо дневно. След Коледа последното е заменено от пастърма, която се комбинира с боб. Топла храна се дава веднъж на ден. Поддържат се кухни към ешелоните. Облеклото е в лошо състояние, от Главно тилово управление отпускат 5000 чифта цървули и 1000 коларски пелерини.

 

Прехраната при животните е оскъдна, дава се около четвъртинка от полагащата се норма от сено и ярма. Липсата на покривки своевременно е решено. Доставени са 600 000 европейски клинци и 2000 кг подкови. Отглеждането на добитъка обаче е небрежно. Причината е, че воловарите работят с чужди животни. Допълнително сред тях има недоволство, защото отначало били ангажирани само да закарат добитъка, а не да остават на служба. Продължава тенденцията да пристигат малолетни деца и много старци. Линията към Щип подлежи на закриване и дейността се съсредоточава между Дупница, Кюстендил и Гюешево. Много от колите са приведени към дивизиите и среднодневно се товарят само по сто. Шестстотин конски бездействат, защото прехраната на животните е по-трудна и навесите са по неудобни, отколкото за воловете. По нареждане е спряна доставката на повече добитък. Заболявания не са констатирани, освен познатите случаи с шап и подбити крака и шии. [14]

 

Недостигът на храна в Кюстендилско сериозно заплашва населението. От местния комитет за обществена предвидливост правят усилия за попълване на липсите. Причините са добре познати - слабата миналогодишна реколта и преминалите войскови части. През месеца са поискани по 20 вагона брашно, пшеница и царевица, а са доставени само 2 с брашно, 1 ръж и 1 царевица. То се оказва недостатъчно само за града, без да се включват районът

 

95

 

 

и седем околии от новите земи, за които отговаря комитетът. Опитът на общинския кмет да реши проблема с телеграми и на место в столицата удря на камък. „Населението вече буквално гладува и пристигналият вагон ръж преди 2 - 3 дни биде просто разграбен и откупен насила от населението, без разлика от съсловие, защото липсата на храна е обхванала всички съсловия: заможни, средни и бедни - търговци, чиновници, учители, занаятчии и др. Днес населението се трупа над един вагон царевица и продажбата се извършва под силен натиск на гладующите, които не могат да се спрат нито от стражари, нито от поставените войници“ - с оплакване до началника на ЩДА се обръща той. Реквизирането на мелниците пречи за смилане на зърното и за производството на необходимото брашно. Първоначално количеството за урегулиране на прехраната се изчислява на 20 вагона, а впоследствие всяка седмица по 3 с пшеница, 5 ръж и 5 царевица. Своевременно от щаба са наредени бързи мерки за доставката на необходимите припаси. [15] Глад не се търпи много. Той има взривоопасни възможности.

 

Друга категорична заповед е издадена срещу безразборната сеч на дървета. От Министерството на земеделието и държавните имоти сигнализират за масово унищожаване на горски насаждения в Дупнишко. Друг рецидив е чупенето на върховете на иглолистните растения в Кюстендилско за направата на цигарлъци от войниците, охарактеризирана като „прищевка с нищо неоправдана“. Това увреждане се оказва фатално за развитието на цялото дърво. [16] Пушенето заема сериозно място в живота на войника. Като награда за освобождението на Македония от съединените тютюневи фабрики в Пловдив подаряват за армията 300 000 пакети тютюн и 500 000 папироса, а за ген. Н. Жеков и за Главната квартира е изпратен колет от 10 000 папироса. [17] Предприемачите правят своя патриотичен жест, а цигарите се пушат по-удобно с цигарета. И без тях този артикул е необходим и жертва на липсата му стават върховете на иглолистните дървета в Кюстендилско.

 

По върховете на военното командване жертва не е дадена. Срещите, проведени в Ниш и по-сетне в София, завършват в полза на ген. К. Жостов. Остават само съмненията му в интригите на полк. П. Ганчев. В столицата е сред приетите в двореца по повод удостояването на царя с фелдмаршалско звание. Заедно с останалите генерали е задържан за обяда. Ген. Н. Жеков е награден с орден „За храброст“ втора степен, а за К. Жостов също е решено, но връчването е оставено за след известно време. „Всички добре разположени“ - констатира началникът на щаба. Притесняват го единствено интригите на полк. П. Ганчев. Завърнал се в Кюстендил, той поставя въпроса пред пристигналия престолонаследник. „Ще помогне ли? Кой знае“ - реторично си записва ген. К. Жостов.

 

Въртележката от срещи и решения се завърта. Ген. Петър Тантилов е привикан в Главната квартира за подобряване на снабдяването. Даже главнокомандващият дава съгласието си за неговата смяна и тази на ген. Радой Сираков. Войниците и добитъкът гладуват. На проведената конференция ген. П. Тантилов декларира твърдо решимостта си за подобряването на работата

 

96

 

 

на Главното тилово управление. Княз Борис и ген. Жеков заминават за инспекция по частите в новите земи. Тъкмо отпътували, в средата на януари в Кюстендил пристига ген. Мартенс, военен инженер, експерт по укрепване на позиции. С тази задача той заминава за района на 2-ра армия. Налага се началникът на ЩДА да напомни на ген. Стоян Загорски за влизане в близък контакт с известния германски капацитет. Проявената инертност на българския ръководител на инженерните войски дразни прекия му началник. [18]

 

Рожденият ден на престолонаследника и офицер за поръчки княз Борис е повод за скромно тържество в Кюстендил. Със заповед ген. К. Жостов нарежда на 20 януари 1916 г. от 10.30 часа в църквата „Св. Богородица“ да се отслужи молебен. Всички свободни от наряд офицери от Главната квартира са задължени да присъстват. [19] Друг повод за отбелязване е на 27 януари - рожденият ден на кайзер Вилхелм. От наличните снимки се виждат български и германски офицери, събрани пред Военния клуб в града. Сред разпознатите са генералите Н. Жеков и К. Жостов. Дефицитът на писмени сведения ограничава възможността за установяване на повечето участници и на конкретната програма. [20]

 

След завръщането на главнокомандващия и престолонаследника от Македония се забелязва неглижиране на началника на ЩДА. Ген. Н. Жеков заминава за среща в германската главна квартира в Плес, а княз Борис се прибира в столицата, без да се обадят на ген. К. Жостов. Последният предусеща, че вместо офанзива немците ще настояват за отбрана на Солунския фронт. Склонен на подобен компромис, той обмисля по-изгодни позиции от тези по границата. Със скъсяването на линията по р. Струма-северните височини на Круша планина-Дойранското езеро-Арджан-Паяк планинаВоден-Костур-Преспанското и Охридското езеро се излиза на по удобна защита. В този контекст ключово е заемането на Рупелското дефиле с Кале баир и Ченгел планина. Този план не само е телеграфиран на главнокомандващия, но е споделен и с пристигналия престолонаследник. От щаба на Макензен, установен в Скопие, в Кюстендил идва ген. Зект. Неговото мнение се оказва същото като това на ген. К. Жостов. Чрез съкращаването на фронта освободените войски се пренасочват към румънската граница. Опасенията от удар от страна на Букурещ при нарушаване на гръцкия неутралитет са основателни. Обмисля се привличането на турски части за Добруджа. Първите разговори в този дух се провеждат вечерта на 29 януари 1916 г. На другия ден преди заминаването си престолонаследникът от името на царя връчва на ген. Зект хубав молив с вензел. „Разбира се, той е чужденец: нему може да се подарява. Нам са достатъчни само ругатните“ - забелязва с огорчение българският началник на щаба. [21]

 

Германското присъствие в Кюстендил придобива устойчиви характеристики. Пристигат отделни военнослужещи, малки групи и подразделения. Над 20 офицери пребивават в града и част от тях отново заминават по местоназначение. Прехвърлен е и 1-ви минохвъргачен батальон. Превозването

 

97

 

 

му от Свищовското пристанище предизвиква полемика между немския и българския щаб. В един момент в Кюстендил се оказват само 80 души, а по-голямата част изчаква на котва в Дунав. Няколкократно в края на януари 1915 г. ген. Фалкенхайн поставя проблема с транспортирането. То се забавя поради натовареността на железниците. [22]

 

Междувременно на К. Жостов се налага да продължи с приемането на фигури от политическия елит. Така с редица искания в Кюстендил пристига народният представител Алтимирски. Той проявява желание за развиване на търговска дейност в Неготин, лобира за определени назначения, като се изказва против някои вече направени. Партизанският му подход проличава с ходатайства за освобождаване в отпуск на конкретни лица и осигуряване на турски търговец да бъде допуснат до извършване на сделки в Македония. Ген. К. Жостов се противопоставя категорично: „Не ги удовлетворих“. Краят на месеца е белязан още от пристигането в Кюстендил на художника Вилхелм Виктор Франц, който е натоварен от австрийския военен музей да нарисува портрет на началника на щаба.

 

По същото време българските войски завземат Елбасан. Конфликтът с Двуединната монархия навлиза в сериозна фаза. От тях се поставят условия за оттегляне от последния град, както от Дяково и от редица пунктове в Косово. От Виена се позовават на разграничителната линия, залегнала в тайната спогодба от 24 август 1915 г. Българската страна държи на териториите, завоювани с оръжие. Ген. К. Жостов се разпорежда нищо да не бъде отстъпвано. Още повече се нагнетява напрежението, защото главнокомандващият се намира по същото време във Виена. Комуникацията между него и началника на ЩДА не е на необходимата висота. И двамата се оплакват от лоша ориентация. Така до К. Жостов чрез австрийски източници достига новината за съгласието на Н. Жеков Елбасан да им бъде отстъпен. Началникът на щаба реагира бурно, като сипе обвинения за отстъпчивостта на своя пряк шеф. Отношенията между двамата охладняват и след завръщането си главнокомандващия отбягва да контактува често с К. Жостов. [23]

 

Невярна се оказва склонността към компромис на Н. Жеков. Напротив, той се противопоставя категорично. Твърдостта му проличава от разговор с пристигналия на 17 февруари 1916 г. в Кюстендил австроунгарски военен аташе.

 

„Донасям за сведение на Ваше Величество, че беше при мене полковник Лакса, за да настоява отново да оттеглим войските и административните власти от Прищина, Призрен, Дяково, Елбасан и даже от Качаник. Възразих му с тон енергичен и недвусмислен, че неуместни и безплодни са постъпките му и че не само не ще оттеглим войските оттам, но ще пратя още, ако стане нужда; преждевременно и безосновно е да се насочат ограничения на нашите права по силата на съюзния договор; не нашите, а австрийските войски трябва да се оттеглят от завладените с нашето оръжие места; съюзните правителства и Главни квартири не са вземали общо решение по този въпрос и никой не е признал правото на австроунгарското правителство да тълкува договора в своя полза и в наша вреда, толкова повече, че за победата

 

98

 

 

ние вложихме повече капитал, отколкото бяхме длъжни“

 

- докладва на царя за отстояваната позиция ген. Н. Жеков. Предотвратява също опитите да бъде изнудван чрез заплахи Двуединната монархия да спре доставката на военни материали за България. Повод за оптимизъм дават сигналите на редица фактори от Германия, които са съгласни с корекция на договорената граница в полза на Царството. [24] За скандала отново научават в немската легация. Военноморският аташе капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним уведомява Адмиралтейския щаб в Берлин за силни брожения сред армията срещу астроунгарските домогвания. [25]

 

В Главната квартира след тлеещо, напрежението кулминира. Сериозно спречкване се получава между генералите Жеков и Жостов. Главнокомандващият напада началника на щаба, че разпространявал слухове за членството му в тайна офицерска лига. Сведенията му идват от двореца. Интригите на държавния връх във висшите военни среди продължават с познатите схеми. Ген. К. Жостов с горчивина достига до извода: „Няма по-тежко от това човек да работи най-добросъвестно и коректно, други да се наслаждават, а той отвсякъде само укори и подозрения да получава“.

 

Започналата германска офанзива при Вердюн води до временно спиране на подготовката за настъпление към Солун. С тази цел в самия край на февруари в Кюстендил пристига отново ген. Зект. Той категорично поставя условието да не се предприемат никакви действия на гръцка територия. Дори най-малките корекции не са разрешени. От българска страна е поискано за кой ли път завземането на Рупелското дефиле. Зект се съгласява да настоява. Той е запознат с необходимостта от доставката на картечници за 1-ва и 11-а армия и с поведението на Румъния, която концентрира войски на границата. [26] От юг и от север положението остава несигурно. Отношенията със съюзниците, особено с Австро-Унгария, също не са блестящи. Без очертан фронт се оказва, че се воюва на няколко.

 

Българското командване провежда прегрупиране на съединенията в Македония. Изтеглени са сили за прикритие откъм Румъния. През Кюстендилско отново се придвижват части вече по обратния път. През втората десетдневка на февруари 1916 г. 1-ва пехотна Софийска дивизия преминава по маршрута Кратово-Крива паланка-Гюешево-Кюстендил-София. [27] Заповедта за спирането на безразборната сеч не се спазва. Няколкократно от кюстендилското лесничейство алармират за нанесените вреди. Квартируващите войници в с. Вратца секат дървета с разрешението на дружинния си командир въпреки обещанието на кметския наместник да им достави готово нарязани. В рамките на седмица са нанесени големи поражения на общинската и частната гора. От Главната квартира се съгласяват с предложението местните власти да осигурят необходимите дърва, като издават нареждане до командира на дивизията. Скоро кюстендилският лесничей прави ново оплакване.

 

„Чест имам да Ви донеса г-не Началнико, че ако и да писах ред писма до началниците на войсковите части от 1-ва дивизия, квартируващи в района на Преколничка, Долноселска и Жилинска община,

 

99

 

 

войниците под изричната заповед на началниците произволно и безразборно уничтожават общинските и частни гори, за каквото уничтожение не може и да се мисли да е вършено от освобождението на България“ - с голяма доза горчивина констатира служителят. [28]

 

Времето е студено и е необходимо гориво. Недостигът се запълва с непозволени средства, което е пагубно за природните ресурси. Липсата на достатъчно хранителни припаси също поставя местната власт на изпитание. Проявяват се хаотични действия вместо сериозна и педантична организация. Всичко това става не някъде другаде, а в непосредствена близост, образно казано, под носа на Главната квартира.

 

Доколко е възможно гражданските власти да спекулират, е трудно да се отговори. Военните забелязват случаи на преувеличаване. Те са констатирани при проверка, направена по сигнал на министъра на земеделието и държавните имоти. От ведомството твърдят, че след мобилизацията военните се стремят да унищожат Земеделското училище. В тъмни краски се описва, че овощните дръвчета, лозята и оградата са изсечени, а сградите са подложени на планомерно ликвидиране. В последните са настанени сръбски пленници, болни от тиф, въпреки че там живеят семействата на учителите и служителите, които са на бойното поле. Направената проверка отхвърля констатациите и определя директора на училището като основен преувеличител. Оказва се, че няма изсечени дървета и лози, а оградата е изгнила и липсващите колове може сами да са паднали. Само една сграда е използвана за настаняване на военнопленници, защото в Кюстендил и околността в един момент има такива около 18 000 души. Случай с тиф няма, но са констатирани други заболявания. Полагат се грижи с хигиената, има отделна чешма и тоалетна, провежда се карантина. Предписано е постройката на учителите и служителите да се отдели от тази с пленниците с ограда от бодлива тел. [29]

 

Мерки са предприети и по отношение на транспорта. От Полската канцелария нареждат влакът Гюешево-София да се движи само с третокласни купета. За офицерите от Главната квартира е предвиден един вагон първа и втора класа, но се използва само след заявка, отправена до началника на гарата. [30] Вследствие на мобилизацията на пикьорите и кантонерите пътищата в Кюстендилска община са оставени без надзор. Посегателства са извършени по инвентара и дърветата, засадени до платното. Повредите по него също не са малко. Кметът Д. Манчов издава специална заповед за прекратяване на своеволията под заплаха от строго наказание. Провинените подлежат на задържане и предоставяне на полицейските и военните власти. [31]

 

Проблемите с прехраната водят до вземането на крути мерки. Под особен надзор се поставят някои категории домашни животни. Забранява се клането на крави и волове, по-млади от 10 г., на всякакви телета, бременни овце, агнета, по-леки от 15 кг, и прасета под 60 кг. Глобата за всеки отделен случай е в размер на 50 лв. Със заповедта е запознат околийският управител

 

100

 

 

с молба да послужи като образец пред съседните общини. Там са констатирани подобни действия. Мотивите са от жизненоважен характер: „Тези разпоредби са от висш обществен и икономически интерес за самото население и цели запазването на добитъка от унищожение, а заедно с това и благосъстоянието на страната“.

 

Последните февруарски дни са извършени проверки за хигиената на обществените заведения. Констатирани са нарушения в хотелите „Цар Освободител“ на братя Дочови, „България“ на Давидко Марков и кръчмата „Солун“ на Димитър Настев. Освен нечистотиите се установява, че мръсната вода се излива по улиците. Глобите, определени на нарушителите, са от 5 до 10 лв. [32]

 

Краят на февруари е времето, когато се извършени административни промени на окръжно ниво. Сменен е управителят Вл. Караманов и секретарят Димитър Узунов. Поводът за тази стъпка официално е спречкване между двамата. Всъщност причините са по-дълбоки. Те започват още когато последователите на Н. Генадиев са изтласкани от управляващата коалиция. Вл. Караманов като негов съпартиец продължава да го поддържа. Конфликтът му с околийския началник Й. Гърков поради злоупотреби и с други либерали радославовисти довежда до организирането на дирижирана проверка. От окръжния управител е поискано писмено обяснение, което той предоставя своевременно. Началниците му връщат оригинала за пояснения, като Вл. Караманов подготвя отговор. Всички документи държи в бюрото си в управлението. Секретарят успява да отключи чекмеджето, да ги вземе и занесе нелегално в София. Като установява липсата, окръжният управител иска обяснение от своя подчинен. Стига се до скандал и секретарят налита на бой. Вл. Караманов не само успява да го отблъсне, но му нанася няколко удара. Побоят е кулминационната точка, която нагнетява допълнително случая. Намесва се депутатът Величко Кознички, който съветва Д. Узунов да пише до началниците си в столицата. Предусещайки капана и развръзката, Вл. Караманов също информира министъра на вътрешните работи Хр. Попов. Последният използва един доклад на окръжния управител в София за тежкото положение със снабдяването на населението с храни, като поставя и този проблем. Привидното съгласие с тезите на Караманов и проявената любезност на четири очи се оказват лицемерни. Последва заповед за уволнение и на двамата чиновници. Окръжният началник е отстранен и изпратен като военнослужещ в етапна болница. Той отказва и предпочита своята мобилизационна част - 13-и пехотен Рилски полк. Първоначално е изпратен в казармата в Кюстендил, а по-сетне и в бивака на полка край с. Катунци. Секретарят получава след известно време месторабота като чиновник в новите земи. За окръжен управител на 28 февруари 1916 г. е назначен Кръстьо Карагьозов, бивш началник на административното отделение в Министерството на вътрешните работи, по партийна принадлежност народнолиберал, но от крилото на Добри Петков. Тези стамболовисти остават да подкрепят коалиционното управление. [33] За

 

101

 

 

секретар е назначен Н. Ташков, заемащ дотогава същата длъжност в Куманово. [34] Така с партизански похвати и интриги е елиминиран един вече бивш политически съюзник на коалицията. Партийната номенклатура, показваща вярност, обикновено се награждава с някой държавен пост.

 

В Кюстендил по същото време вече са разположени немалко подразделения от старшия съюзник - германците. Поддръжката им от българска страна само за февруари и март 1916 г. е оценена на стойност 74 624 лв. Тя включва храни, фураж и други материали, предоставени от базисния магазин на 2-ра армия, функциониращ в града. От услугите му се възползват 12-то телефонно отделение, минохвъргачно отделение, 42-ра безжична станция, 8-и тежък артилерийски полк, 16-а и 12-а безжична команда, 13-а лека и 42-ра тежка безжична станция, предна немска поща, 1-ви минохвъргачен батальон, автомобилна колона на 4-и резервен корпус, 1-во телефонно отделение, Баварски пехотен полк, 11-а предна автомобилна работилница, 110-а пруска полска артилерийска батарея. Някои подразделения не са определени конкретно и са заведени под наименованието „немска част“, „пеша артилерия“ и др. [35] На базата на източниците не може да се каже какъв е конкретният личен състав, но германското присъствие не изглежда символично. Профилът им показва известно разнообразие, като преобладават свързочните и артилерийските подразделения. Според едно сведение недостигът на храна се отразява и върху тях, защото ходят по къщите и искат хляб. [36]

 

Немските войници извършват учения в Кюстендилско. Минохвъргачният батальон провежда стрелба преди пладне на 15 март 1916 г. По заповед на ген. К. Жостов всички офицери от ЩДА потеглят за набелязаното място в 8 часа с автомобили от площада пред Главната квартира. [37]

 

Германското присъствие в града се увенчава с визитата на сакскобургготския херцог Карл Едуард и на принц Август Вилхелм, четвърти син на германския император. Подготовката започва в средата на март, като са вменени конкретни ангажименти. Почистването е поверено на полк. Мачев, който отговаря за площада и сградата на щаба. Той трябва да осигури хигиенизирането на Кюстендил посредством комендантите на града и на гарата. Майор Павлов и ротмисър Кисьов уреждат квартирите и закуската на височайшите гости, а капитан Дервентски столуването. Поручик Василев е натоварен с каненето на представителите от гражданството и забавлението в читалищния салон. Десет нови открити автомобила с добри шофьори и помощници, облечени спретнато, са поставени в готовност. За всеки гост е предвиден по един ординарец, знаещ немски език. [38] Съвпадение ли е или не, но в града по същото време е командирован музикалният хор при Военното училище, начело с капелмайстора Мацак. Те престояват малко повече от месец и се завръщат в столицата. [39]

 

От наличните фотографии се виждат някои моменти от посещението на благородниците в Кюстендил. То се осъществява между 19 и 21 март 1916 г. Посрещането е проведено пред квартирата на главнокомандващия, дома

 

102

 

 

на депутата Хр. Славейков. Присъстват двамата височайши гости със своята свита, а домакини са генералите Н. Жеков и К. Жостов заедно с военнослужещите от Главната квартира. Друг момент е запечатан от посещението на „Офицерското събрание“, което се използва като столова и клуб. Редица снимки показват сцени от железопътната гара, което е свързано с изпращането на важните особи. Липсата засега на писмени източници не позволява да се отговори на редица въпроси за смисъла на визитата. [40] Повече от година след посещението епизоди от него са прожектирани в столицата като част от кинопреглед „Моменти из войната“. Любопитното е, че в останалата са излъчени кадри от раздялата на командира на 53-и полк с бойците и офицерите си. Изглежда са уловени мигове от напускането на командира на частта с кюстендилско участие подп. М. Станев. [41] И двете събития имат отношение към края. По този начин е популяризирана височайшата визита. Градът е удостоен с посещение от много значим ранг. Тук пребивават двама представители на известни германски династически домове - на самия германски император и пруски крал и на Сакскобургготите, които са преки роднини с българския цар. И не само с него, но и с редица властващи фамилии по света. Синя кръв от много висока проба посещава Кюстендил, което не може да се отмине без особено внимание.

 

Отпътуването на височайшите гости съвпада със заминаването на ген. К. Жостов за чужбина. Той е командирован на запад със скритата цел да се помири със съюзниците. Отново започват да се плетат интриги за неговата смяна. Кабинетът и монархът обаче не дават повод за подобни заключения. Инструктиран е лично от царя за поведението си с германците и унгарците, които трябва да се приемат като приятели. С резервирано отношение да се действа пред австрийците. Самият Фердинанд го награждава с обещания по-отдавна орден „За храброст“, втора степен. Следващите без малко два пълни месеца ген. К. Жостов посещава щабове и фронтова зона в Германия и Австро-Унгария. [42] В Кюстендил като негов заместник остава полк. Ив. Луков. [43]

 

С Двуединната монархия конфликтът се „уравнява“. След няколкомесечна ескалация, достигнала до заплахи с въоръжени действия, се стига до споразумение. То е скрепено с посредничеството на Германия. Предложението е на ген. Фалкенхайн, като под български контрол остават районите на Прищина, Призрен и Качаник, а под австроунгарски Дяково и Елбасан. В края на месец март отговорните фактори стигат до съгласие. Компромисът е възприет от премира и главнокомандващия, но началникът на щаба остава на по-твърди позиции. Той обаче има помирителна мисия при съюзниците. [44]

 

Дали подготовката за посещението на височайшите германски особи в Кюстендил е поводът, но са предприети редица мерки от общинското управление. Даден е срок за разчистване на улиците от струпаните камъни. Неспазилите заповедта губят стоката, която да се използва за застилане на пътното платно. Другата мярка е въвеждане на режим на водата. Сред причините

 

103

 

 

се изтъква голямото потребление от войсковите части, болниците и фурните. През нощните часове резервоарът се затваря, за което време всички потребители трябва да се запасяват. Забранява се изливането или оставането на уличните чешми да текат. Не се позволява поенето на животни или миенето на автомобили с питейна вода. За тази цел е определена реката. Глобите са обичайното средство за наказание, но се предвижда и прекъсване на снабдяването.

 

От общинското управление се организира засяването на пролетните култури на нивите на мобилизираните войници. Разписан е график кои мъже да извършат дейностите. Председателите на двете орачески дружества са поставени за отговорници. При неспазване на заповедта обичайната глоба е допълнена с предаването на военнополеви съд. Земите на по-състоятелните запасни се предвижда да се обработват срещу заплащане на дневна надница. От транспортното депо отказват поради моментна липса на добитък отстъпването на два чифта волове за изораването на нива от 30 дка, притежавана от църквата „Св. Мина“.

 

Заповедта за клането от предходния месец е допълнена с нова, която касае реквизицията на определени групи животни. При говедата под забрана попадат всичките телета и биволчета, волове и биволи, по-млади от 6 г., и крави и биволици - по-млади от 10 г. Същото се отнася и за бременните овце. Мъжкият разплоден и породист добитък не трябва да се засяга, както и женските свине. Възможна е реквизицията на агнета, не по-леки от 10 кг и прасета от 40 кг. В дните сряда и петък се забранява клането на животни с изключение на тези за болниците. Заплахите за провинилите са съставянето на акт и подвеждане под съд. [45]

 

Решението за приемането на Григорианския календар от 1 април 1916 г., което автоматично го превръща в 14, изяжда 13 дни. В българската история на тези дати нищо не се случва. От Главната квартира нареждат за промяната своевременно на формированията. Така събитията остават само за втората половина на месеца. [46]

 

На 15 април от Министерството на войната в Кюстендил е получена заповед за датите на религиозните празници по еврейския календар през годината. Войниците от изповеданието имат право да почитат Песах, Шаву от, Рош Ашана, Иом Кипур, Сукот, Шемини Ацерет, Симха Тора. Своевременно информацията е изпратена от Главната квартира към армиите. [47] Последвана е от изричната заповед във връзка с предстоящата „еврейска Пасха“. През първите три дни на празника войниците да се освободят от занятия и им се създаде възможност да изпълнят своите обреди. Разрешава им се получаването на ритуалния хляб. [48]

 

Източноправославните християни пък се подготвят за Великден. Разпоредено е във връзка с причестяването, подготвено за 20 април в 17 часа в църквата „Св. Мина“, ординарците да бъдат освободени от задълженията си. Предходните три дни да им се готви постна храна, а черкуването да става всяка вечер от 18 до 19 часа. [49] Самото Великденско тържество е организирано

 

104

 

 

по заповед на главнокомандващия. Всички офицери се събират в 11.30 часа на 22 април в църквата „Св. Богородица“ на божествена света литургия. Униформата за случая е служебна с поставени всички ордени, наметнати шинели или пелерини. След края на ритуала офицерите отиват във Военния клуб на закуска и за поздрави от ген. Н. Жеков. На другия ден е наредено присъствието на вечерната Пасха. [50] На всеки служещ в Главната квартира порционът се увеличава с половин козунак, 5 яйца и чаша вино. [51] Действащата армия също е поздравена по случая. „Нашето дело, за освобождението на брата македонец, бе право и угодно Богу, защото е дело на себеотрицание и самопожертвование и Всевишният ни подари победата, за да възтържествува правдата, както е възтържествувала и в деня на Христовото възкресение“ - обединява в едно религиозното и светското събитие ген. Н. Жеков. [52] В този момент на изпитание за всички е необходима помощта на провидението. Не само на евреите и християните, но и на мюсюлманите се създават възможности за почитане на техните празници на вярата.

 

Преместеният на 6 май по новия календар ден на Св. Георги Победоносец също е отбелязан. Той има функцията на празник на военния орден „За храброст“. В 10.30 часа в казармения двор на 13-и пехотен Рилски полк е отслужен молебен. Всички свободни от наряд офицери са задължени да присъстват. [53] Заедно с духовното се полага грижа и за здравословното състояние на военнослужещите. Личните и канцеларските ординарци подлежат на медицински преглед. Задължението се изпълнява в помещението на ескадрона в двора на църквата „Св. Мина“, като за целта офицерите освобождават подчинените си. [54]

 

Военните занятия продължават заедно с духовните занимания. За провеждането на учебна стрелба от 16-о германско радиотелеграфно отделение е изискано от коменданта на Кюстендил определянето на специално място. Локализирането му в близост до града се съобщава директно на командира на подразделението капитан Зотман. [55]

 

Отсъствието на ген. К. Жостов не хармонизира отношенията между Главната квартира и Правителството. Опитите на премиера началникът на ЩДА да бъде сменен, докато е в чужбина, среща германското несъгласие. Фалкенхайн се противопоставя на българската изобретателност да се отстрани противникът, когато не може да се защити. Главнокомандващият не поддържа подобен подход. [56] Той също показва независимо поведение по отношение на Кабинета. На прицел е взет военният министър ген. К. Найденов. Ген. Н. Жеков изпраща писмо до него, в което го упреква в колаборация с правителството вместо в съвместни действия с Главната квартира. Порицани са назначаваните чиновници в новите земи като политически партизани. Главнокомандващият се противопоставя на опитите да се освобождават войници и интернираните сърби. „Писмото е с тон груб, надменен, вестникарски“ - си записва министърът на народното просвещение П. Пешев. [57]

 

105

 

 

Слуховете за боричканията се разпространяват бързо. Своите опасения за разправията споделя пред В. Радославов българският пълномощен министър в Цариград Неделчо Колушев. Последният се подготвя да посети Главната квартира на 10 май 1916 г. [58] След четири дни в Кюстендил се завръща ген. К. Жостов. От града отсъства ген. Н. Жеков, който придружава принц Август Вилхелм на визитата му в 12-и полк. На 16 май в щаба пристигат министрите Петър Пешев и Петър Динчев. Същият ден главнокомандващият се прибира заедно с царския адютант ген. С. Савов. Последният уведомява К. Жостов за тревожното положение в двореца, свързано с постоянната нервност на царя. Отделно се продължава с интригите за смяна на началника на ЩДА. В дъното отново е познатият полк. П. Ганчев, но този път монархът заема противоположна позиция. Предстоящо се оказва оттеглянето на ген. С. Савов от службата му в двореца поради скандал с цар Фердинанд. [59]

 

Министърът на просвещението П. Пешев прави проверки на кюстендилските училища. Придружен от началника на средното образование М. Синигерски, в деня на пристигането си те инспектират Девическата гимназия. Присъстват в часовете на преподавателите Аламанчева. Сакарова, Миланова, Хлебарова, Иванов, Мировска и Р. Белчева. [60] На другия ден министърът посещава Мъжката гимназия и прави наблюдения на работата на всички учители. [61]

 

Отношенията между главнокомандващия и началника на ЩДА скоро навлизат в остра фаза. Повод за спречкването са своевременни извършени промени в отсъствието на ген. К. Жостов. Той претендира, че подобни действия са от негова компетентност и поне трябва да се съгласуват. Допълнително нагнетяване става след престой на ген. Н. Жеков в столицата. Завръщайки се, той сипе обвинения в интригантство. В основата е познатият слух за членството му в тайна офицерска лига. Началникът на щаба прибягва до ново предложение да бъде сменен. Той се усъмнява във внушения от страна на началника на полската канцелария. „Сапунаров се ползва с пълното доверие на Жеков; той му е главен съветник за всичко извън операциите“ - окачествява отношенията между кума и кумеца ген. К. Жостов. Все пак след разговорите се усеща положителна промяна в поведението на главнокомандващия към началника на щаба. [62]

 

Денят на Светите братя Кирил и Методий, вече 24 май, е отбелязан тържествено в Кюстендил. Програмата предвижда след литургията в църквата „Св. Богородица“ да се отслужи панихида за падналите герои за обединението на Отечеството, последван от благодарствен молебен на площад „Св. Св. Кирил и Методий“. Изпратени са поздравителни телеграми до царя и княз Кирил по повод именния ден на последния. [63] На тържеството присъстват главнокомандващият, началникът на щаба, окръжният управител и други официални лица, офицери и граждани, сред които и много ученици. Пред сградата на Главната квартира се извиват кръшни хора. [64]

 

106

 

 

Дълго протаканите преговори за заемане на стратегически важни участъци в Рупелското дефиле убеждават германците в двойствения стандарт на гърците. Дипломатическият натиск принуждава управляващите в Атина да отстъпят, но по елински. Те дават съгласието си под сурдинка, а след това енергично протестират. Заповедта от ген. К. Жостов е издадена на 25 май 1916 г. към полунощ. На другия ден сутринта след извършена предварителна подготовка, със задължителното участие на малък немски отряд за камуфлаж, границата е пресечена и дефилето е овладяно от частите на 7-а Рилска дивизия. Лявофланговата 1-ва бригада, в състава на която е 13-и полк, настъпва и овладява билото на Ченгел планина. От дясно 3-а, където е 53-и полк, достига безпроблемно и заема позицията Кале баир-Ветрен. Жп линията Серес-Солун и близкото шосе са блокирани. Средната колона, или 2-ра бригада, има проблеми при Драгутинското укрепление. Проведената бойна операция довежда до пленяване на гарнизона с цената на няколко войници, извадени от строя. На другия ден сутринта цялото дефиле попада под български контрол. Отстранена е заплахата от възможно съглашенско настъпление по р. Струма. Извършени са корекции и на други участъци в пограничната зона с цел заемане на по-добро изходно положение. [65] На инспекция в Рупелското дефиле от Главната квартира заминават ген. Н. Жеков и полк. Ив. Луков.

 

В Кюстендил за 30 май е предвидено честване на именния ден на цар Фердинанд. Всички офицери, свободни от наряд, трябва да присъстват от 10,30 часа на молебен в църквата „Св. Богородица“. [66] Междувременно началникът на щаба прави опит да се помири с полк. M. Сапунаров. Последният се извинява за допуснатите грешки и декларира желание за стабилизиране на отношенията им. Най-важно според него е запазване на съгласието и ръководната роля на ген. Н. Жеков. Кумът твърдо поддържа своя кумец, все пак той се явява духовният фактор в семейството, а и много близък съветник.

 

Събитията показват необходимост от подобно единение. Скоро са заплетени нови интриги. От Германската главна квартира идва твърдението, че ген. К. Жостов прокламира българската готовност за настъпление към Лерин. Налага се застъпничеството на ген. Зект, който не допуска подобно самостоятелно действие на българския началник на ЩДА. Премиерът В. Радославов също атакува висшата военна институция. Той препоръчва на тесния социалист и депутат Георги Кирков да посети Кюстендил, за да получи разрешение да ходи из новите земи. Иронията, която министърпредседателят влага, е показателна: „Иди в Главната квартира, като на опозиционер ще ти разрешат“. Началникът на щаба му отказва, но остава огорчението, че ги включват в „някаква партизанска опозиция“.

 

Несъгласие с действията на правителството показват лидерите на ВМОРО Т. Александров и Ал. Протогеров. Те пристигат в началото на юни 1916 г. в Кюстендил. Двамата са отчаяни от вътрешното положение в държавата, властващата безсъвестност и безчестие. Тяхното предложение е

 

107

 

 

провеждане на съвместни стъпки за бламиране на Кабинета от Парламента. Генерал К. Жостов се противопоставя. Той счита, че промяната трябва да дойде от царя, а не от народа или депутатите. Положението на държавата е деликатно и всяко сътресение би се използвало от противниците за продължаване на войната. Те и без това работят за вътрешното разложение на страната. К. Жостов възлага на началника на военносъдебната част при ЩДА полк. Миленко Балкански да проучи въпроса със снабдяването. Задачата му е да урегулира въпроса с прехраната и да се вземат мерки срещу спекулантите, които трупат огромни печалби за сметка на производителите. За пример в тази посока служи реквизирането на вълна на стойност от 3 лв. за кг, която се продава на германците за 12 - 20 лв. Печалбата вместо в държавата отива в „някои партизански джобове“. [67] Ситуацията със злоупотребите се проявява не само на местно ниво, но и в средите на голямата политика. Доколко възможно е без пряката решителност на властта да бъдат пресечени подобни действия, е трудно да се каже. Срещу пороците на управляващите се противопоставят не само от Главната квартира, но и от освободителното движение и опозицията. Но те нямат достатъчно мощ да пресекат из основи подобни тенденции.

 

Още повече, че и в средите на военното ръководство не липсват откровени злоупотреби. Такъв е случаят с пристигането на началника на Главното тилово управление ген. П. Тантилов в Кюстендил. След няколкодневно отлагане поради липсата на гуми за служебния му автомобил той най-накрая идва на доклад. Ген. К. Жостов деликатно го предупреждава да не използва колата за лични цели и за транспортиране на своето семейство. Напротив, П. Тантилов не само не разбира от намеците, а довежда жена си и двете си дъщери. Не само пътуват заедно, но в града с превозното средство генералшата прави визити и разходки. Накрая преди тръгване обратно за столицата най-демонстративно се качват в автомобила точно пред Главната квартира, пред очите на гражданството. В този момент множеството се събира на площада, където свири музика, и наблюдава разиграващата се сцена. „Действително трябва да има човек Тантилово тупе, за да направи това“ - саркастично констатира К. Жостов. [68] Съпругата на главнокомандващия също споделя за забраната да използва двете му служебни коли. По нейно свидетелство налага и се да пътува с влак, но други злоупотребяват. [69]

 

На 9 юни 1916 г. в Кюстендил пристига генерал-фелдмаршал Август фон Макензен. Германският командващ на Балканите провежда среща с ген. Н. Жеков, от която остава доволен. Обсъжда се поведението на съглашенците и в случай на тяхно оттегляне от Солун се решава да се настъпи, без да се иска позволение от Гърция. Двамата пътуват до Рилския манастир и продължават разговорите. [70] От наличните снимки се потвърждава не само визитата, но и детайли от пребиваването. Макензен по подобие на сакскобурготския херцог Карл Едуард и принц Август Вилхелм е посрещнат с почести пред дома на Хр. Славейков, квартирата на главнокомандващия.

 

108

 

 

Запазени са няколко кадъра в автомобила му, както и от пребиваването в светата обител. [71]

 

Отпътуването му е последвано от откомандироването на германския офицер за свръзка майор фон Бок. Той заминава за щаба на групата армии в Скопие. Промяната е наложена от изпращането на ген. фон Зект в Галиция. Мярката е предприета за стабилизиране на австроунгарския фронт поради руския пробив на ген. Брусилов. На негово място за началник-щаб е назначен полк. Хенч. [72] Федор фон Бок прави сериозна военна кариера във Ваймарската република и Третия Райх. През Втората световна война достига до званието фелдмаршал и командва група армии „Север“, „Б“, „Център“ и „Юг“. Загива при противников обстрел в самия край на конфликта.

 

След няколко дни в Кюстендил е изпратен като офицер за свръзка майор фон Егелинг. Той дотогава командва 40-и полско артилерийски полк. Капитан фон Дитфурт запазва поста си на адютант. В движение се оказват и различни военнослужещи от германските, предимно свързочни и автомобилни подразделения, разположени в града. [73]

 

Нестабилността по фронтовете в Европа се подсилва от неясното положение на Балканите. Съглашенците, недоволни от завземането на Рупелското дефиле, окупират остров Тасос, блокират пристанищата и принуждават гръцката армия да се демобилизира. В ход е подготовка за настъпателна операция в Македония. От ЩДА нареждат да спре по-нататъшно преминаване на границата и да се избягват конфликти с въоръжените сили на южните съседи. Главнокомандващият предвижда потенциална опасност от противниково настъпление по долината на Вардар или Струма и предлага контраофанзива с двата фланга. Завземането на удобна позиция от 1-ва армия изисква излизането на линията Метериз тепе-Чеган. В подкрепа на исканията на командващия ген. Кл. Бояждиев да достигне по-добро изходно положение, се изказва фелдмаршал Макензен. От Плес ген. фон Фалкенхайн не дава съгласието си. Опасенията са от гръцка реакция и задълбочаване на сътрудничеството им със съглашенците. Неясното положение в Румъния също буди несигурност. [74]

 

Опасността от север изнервя началника на ЩДА. Той роптае в такъв момент срещу започналата обиколка на главнокомандващия в Беломорието и Бургас. Последният заминава заедно с полк. Ив. Луков и подп. В. Ранков, като в столицата се присъединява престолонаследникът. Пренебрежението според ген. К. Жостов бележи връх след пристигането му на 21 юни 1916 г. в Кюстендил: „Жеков се върна за обяд. После обяда спа до 6 ч., а след това отиде на баня. Не се заинтересува за доклад и за събитията“. [75] Критичността му към действията на главнокомандващия не намалява особено с нарастване на неизвестните за предстоящото поведение на съседите. Често с ирония началникът на ЩДА споменава за разходките на ген. Н. Жеков. Последният обича да отдъхва сред природата по хълма Хисарлъка над града. За целта му е поставена и специална палатка. Тя се охранява на смени от войници от Ординарческия ескадрон. [76]

 

109

 

 

Времето се оказва подходящо за военен и политически туризъм. В рамките на месеца в Кюстендил идват още високи германски гости. След няколкодневен престой в столицата на 28 юни 1916 г. в 14 часа със специален влак на гарата пристига делегация от Райхстага. Тя включва представители на различни политически сили и евентуалното присъствие на социалдемократи изнервя царя. Оказва се, че депутатите са от другата част на спектъра, някои със синя кръв и даже с демонстрирани научни достижения. В единадесетчленния състав са Фрайхер фон Гамп-Масаунен, д-р фон Хайделбранд унд дер Лазе, Ернст Васерман, Херман Дитрих, Д. Науман, д-р княз Друцки Любецки, д-р Хайнрих Мюлер, д-р Вилхелм Маер, Матияс Ерцбергер, д-р Густав Щреземан, д-р Прайфлер. Делегацията е посрещната на гаровия перон от генералите Н. Жеков и К. Жостов заедно с офицери от Главната квартира и представители на цивилната власт. Ученически хор изпълнява българския и германския химн. След официалното представяне гостите са транспортирани към центъра на града с автомобили. Шпалир от ученици и ученички хвърля цветя и сканира „ура“ и „хох“. Под приветствията на гражданството депутатите преминават по улиците и отпътуват за Рилския манастир. [77] За пореден път светата обител става цел на германски представители. Те там безспорно има какво да видят. Сред депутатите, посетили Кюстендил, се открояват имената на важни следвоенни германски политици. Някои стават министри, а например Густав Щреземан достига до канцлер във Ваймарската република и носител на Нобелова награда за мир. Но всичко това става след години.

 

Прави впечатление, че ген. К. Жостов не споменава за тази визита, както и нищо за идването на сакскобургготския херцог Карл Едуард заедно с принц Август Вилхелм, а също на фелдмаршал Макензен. Явно парадната страна на събитията не го интересува. В дневника му има много други важни детайли и съкровени мисли. На страниците му отсъстват събития, на които той неизменно присъства, и доказателството са множеството запазени фотографии от тях.

 

Като декор служат редица частни и обществени сгради. Тази на читалище „Братство“ се използва директно за нуждите на армията. Лошото стопанисване, рушенето на фасадата и чупенето на имуществото са повод за гневен сигнал, изпратен от настоятелството до кмета на Кюстендил. Реквизираният салон стои отворен и от него се възползват всевъзможни лица, предимно ученици и германски войници. Примамка е наличието на пиано, което сериозно е разнебитено. Въпреки незавидното му положение на него се свири с часове, докато трае веселбата. Движимите вещи, предимно столове и куфари, са подложени на методично унищожаване. Бюфетът също е под контрол на армията. Съдействието се търси за поставянето на надлежна охрана. Реквизиционната комисия също е уведомена за необходимостта от увеличаване на определения наем от 25 лв. Той се заплаща за квартируването на цензурната комисия и едно отделение на телеграфопощенската станция. Читалището има сериозни дългове за строежа на сградата в размер

 

110

 

 

от 28000 лв. Липсата на приходи обрича институцията пред кредиторите и в предоставянето на повече средства от армията се вижда възможното спасение. [78]

 

И друга духовна институция, каквато се явява църквата „Св. Мина“, търси съдействието на военните. Молбата е отправена до Главно тилово управление за разрешение да се отпусне от резервния интендантски магазин 100 кг бяло брашно за месенето на просфори за анафора. Другите два божии храма в града вече са получили доставка още за великденските обреди. Своевременно молбата е одобрена, но брашното се оказва войнишко, а не луксозно. Качеството е повод за повторен апел. Ген. П. Тантилов показва снизхождение, като дава положителен отговор. Кое ли е натежало за благоприятния изход - дали обстоятелството, че реквизираната фурна на храма пече хляба на Главната квартира и помещения се използват от Ординарческия ескадрон. Те пък са чест повод за искане на неизплатен наем. Църквата изпитва затруднения от заетото имущество, сред което е и нива за добив на зърно. Така в наличност в хамбара остават около 6800 кг ръж, ечемик и овес. С този запас трябва да се хранят 9 слуги, 2 бедни ученици, а през лятото 15 аргати, както и наличните волове, свине, коне и друг добитък в рамките на 14 месеца. Благотворителната дейност около Коледа и Великден изисква отпускането до 1000 кг зърно като дарения. Картината става помрачна, защото трябва да се издържат и временнопребиваващи богомолци от по-далечни места. Настоятелството на църквата се обръща за помощ към земеделското население на окръга с апел за предоставяне на част от „богодаровимите си произведения“. [79]

 

Либерализира се пазарът с животинска продукция. Отпадат ограниченията, въведени през месец март за клането и реквизирането на всичките телета и биволчета, волове и биволи, по млади от 6 г., и крави и биволици, по-млади от 10 г., бременните овце, мъжкия разплоден и породист добитък и женските свине Възможна е търговията на агнета, по-леки от 10 кг, и прасета под 40 кг. Остава само забраната добитък да не се коли в сряда и петък, с изключение на тези за болниците. Продължава борбата с бездомните кучета, като месец юни отново е определен за тяхното избиване или тровене. В края на периода се оказва, че не е постигнат сериозен резултат. Едно безстопанствено псе ухапва 4 деца, които са транспортирани в столицата за лечение. Усилия се полагат за подобряване на хигиената. Топлите месеци са повод да се обърне внимание на свинете. Стопаните се задължават да ги държат в кочините и да почистват своевременно. Свободнодвижещите се прасета подлежат на конфискация в полза на държавата. Забранява се изливането на мръсна вода и други нечистотии по улиците. [80] Ред в града е необходим не само защото пребивават чужденци или висши представители на държавата и армията. Горещините могат да доведат до епидемии.

 

Градусът се повишава и във взаимоотношенията в армията. Несъгласие на главнокомандващия с командващия 1-ва армия води до подаване на оставка от ген. Кл. Бояджиев. Явно с помирителна мисия при него по заповед

 

111

 

 

на монарха на 10 юли 1916 г. заминават престолонаследникът, ген. Н. Жеков, полк. Ив. Луков, подп. Ив. Йонков и германският офицер за свръзка майор фон Егелинг. Срещата няма кой знае какъв успех и отношенията остават обтегнати, но армейският командващ остава засега на поста си.

 

Последната десетдневка на месеца дава все повече сигнали за усложняване на положението с Румъния. От генералите фон Фалкенхайн и фон Конрад са получени телеграми в ЩДА. В Кюстендил К. Жостов и Н. Жеков стигат до изводите български войски да не бъдат изпращани в Трансилвания. Армейските стратези имат разработен план под буква В. За сплашване да послужи концентрация на сили в Добруджа и по река Дунав, като се достави своевременно австрийският понтонен мост. Главнокомандващият заминава на среща с царя по тези и редица други други въпроси, свързани предимно със снабдяването на армията и населението. Последните проблеми обаче не са обсъждани между ген. Н. Жеков и монарха.

 

Твърд в убеждението си, началникът на ЩДА поддържа идеята за превантивен удар по Румъния веднага щом тя започне мобилизацията си. Превземането на Тутракан е ключов момент, но настъплението на главните български сили се организира през Добрич, като по този начин се застрашава тилът на противника. Избягва се безводната зона и множеството крепости и позиции на перпендикулярните хребети, непосредствено по дунавския бряг. Удобна позиция за отбрана се открива едва на линията Кюстенджа-Черна вода. След достигането и може да се обмисля прехвърлянето на части във Влашката низина. Тревожени сигнали идват от Скопие. Германците предприемат изтеглянето на 101-ва дивизия и планират командващ на фронта с Румъния да бъде фелдмаршал Макензен. Ген. К. Жостов отхвърля и двете възможности, като особено недоволства от втората. [81]

 

Той отново си навлича гнева на немците. Военноморският аташе капитан III ранг Ханс-Юрген фон Арним, за пореден път добре информиран, изпраща детайлни портрети на българските управляващи фактори на държавния секретар на министерството на марината адмирал Алфред фон Тирпиц. На първо място е очертана фигурата на ген. К. Жостов. Според германеца началникът на ЩДА е основният лидер на опозицията в армията и безспорен русофил. Дамгосването е особено силно и подкрепено от някои негови сведения относно правотата на немската позиция за съобразяване с Гърция. Друго несъгласие провокира постоянното изискване срещу германските военните доставки да се получават реципрочни български стоки. Началникът на ЩДА е припознат за главен враг и пречка за двустранните отношения. Аташето чертае притежаваните качества на набедения за противник: „Жостов е наистина прекалено умен, за да се компрометира лично, и е политически много здраво подкрепян от Демократическата партия, щото да може да се действа срещу него. Във всеки случай все още не му е дошло времето за това“. Опитът да се привлече в орбитата на Берлин чрез визитата му по фронтовете се проваля след австроунгарските неуспехи в Буковина. Затова присъдата, макар и в перспектива, е произнесена: „Да се

 

112

 

 

надяваме, че една промяна на военното положение ще даде възможност за отстраняването на тази неудобна личност“. Другите ръководни фактори имат прогермански настроения. Успокоителното е, че ген. Н. Жеков стои на твърди позиции и се впуска само в конкретни искания за възпирането на съглашенците на Солунския фронт и пряката опасност от Румъния. Царят и премиерът въпреки трудното положение не правят съществени спънки. Монархът остава загадка, защото е „прекалено предпазлив и ловък“. [82]

 

Неизвестните на юг и север стават все повече. В Главната квартира напрежението нараства и особена динамика задвижва началника на ЩДА. Той планира и проектира възможни превантивни действия по отношение на Румъния. Когато с подобна мисия за Плес потеглят ген. Н. Жеков, полк. Ив. Луков и престолонаследникът, ген. К. Жостов заминава веднага за столицата за договаряне на конкретните параметри. Той не остава доволен от престоя в София и от факторите, детайлно характеризирани от военноморския аташе. От германската главна квартира делегацията се връща в Кюстендил с ангажименти, далеч надхвърлящи българските възможности. Австроунгарците се оказват без достатъчно сили за съвместни действия по трансилванската граница. Спекулират и с доставката на моста и заплашват да изтеглят флотилията си от българския участък на Дунава. Недоволството на Жостов от съюзниците е голямо: „При всичко, че се яви нов противник - Антантата в Солун - ние си останахме сами. Сега и против още един противник - пак си оставаме сами“.

 

Недостигът на храни за 1-ва армия в началото на август 1916 г. провокира атаката му към кабинета: „Ужасно. Правителството заедно с бандата му спекуланти заслужават бесилка“. И още - „Злоупотребленията и безредиците в тила - стара България, са достигнали застрашителни размери. Всякой е напуснал работата си и се занимава с гешефти. Р. Петров в Македония също, чрез някой си евреин изнесъл 70 вагона маково семе“. Познавачи са склонни да наредят прославения български генерал сред пионерите на наркотрафика в света. Съмнителни са действията и на началника на Главното тилово управление ген. П. Тантилов.

 

С цел да тушира назрелите проблеми, К. Жостов отново заминава за столицата за среща с премиера. Сърцевината на дискусията се върти около създаването на нов орган за стопански грижи и обществена предвидливост. В основата е подбор на дейни и честни хора и отстраняване на компрометираните. Спирането на износа също е важно за урегулиране на продоволствието. Завърнал се в Кюстендил, той е изправен пред нови неприятности. Опитът му да предотврати назначаването на фелдмаршал Макензен за командващ на Северния фронт се проваля. На К. Жостов може да му се иска, но явно надценява възможностите си. Със съгласието на монарха в разбирателство с кайзера немецът получава поста. Началникът на ЩДА не пести характеристиките си и към другите ключови фактори, така добре обособени от германския военноморски аташе. По отношението на особата: „И тъй, царят, като мисли да спаси кожата си, продаде България!“. А по действията

 

113

 

 

на главнокомандващия: „Сега Жеков прояви своята повърхностност и несериозност най-нагледно“. И за собственото си състояние: „Ще се пукна от мъка“. Дали тази фраза е предчувствие за предстоящия в близко време фатален край. Дни след прозрението започва да изпитва болки в стомаха. Кой може да потвърди възможностите на ген. К. Жостов да гледа в бъдещето. Съкровените мисли в дневника му дават чертите на един голям визионер, който не само предчувства и предрича събития, но с горчилка констатира сбъдването им. [83]

 

На провидението се дава сила да разполага с идното. За милостта на Господ е нужно застъпничеството на светците. По повод на 1000годишнината от успението на един от седмочислениците Св. Климент Охридски в Кюстендил е проведено черкуване. Обредът се извършва от 6,30 до 9,30 часа на 9 август 1916 г. в катедралата „Св. Богородица“. Всички части и военни учреждения в града са задължени да присъстват. [84] Храмовете също се нуждаят от издръжка. Оказва се, че реквизираната фурна на църквата Св. Мина, която се използва за печенето на хляба на Главната квартира, не само не получава наем, но дори не е вписана в надлежната книга. Сходно е положението и с помещенията и, където квартирува Ординарческият ескадрон. След близо година от заемането църковното настоятелство отправя молба до реквизиционната комисия за съдействие. [85] Изглежда, както и в други случаи с плащането, се гледа да се мине метър. Дългът трябва да се покрие и затова ни учи Христос - „Божието - богу, кесаревото - кесарю“.

 

В името на Всевишния клетва полагат младите войници от 13-а допълняюща дружина. Да бъдат верни на царя и Отечеството, се вричат 1065 християни, 8 израилтяни и 16 мохамедани, предимно от Кюстендилска, но и от други околии в държавата. [86] Подготвени бойци са необходими с оглед предизвикателствата на времето. Духовното вплитане в снагата на държавата е не по-малко важно от физическата и тактическата подготовка.

 

Краят на 1915 и първата половина на 1916 г. преминават в относително спокойствие по очертаващия се фронт в Македония. Не такова е положението в Главната квартира. Заложените още преди войната скрити мини започват все повече да гърмят. Интригите взимат връх и българското командване се раздира от противоречия. В тях съществен принос имат монархът и някои много приближени нему лица. Целта е упражняването на повсеместен контрол. Той по конституция принадлежи на царя, но последният прилага различни тактики. За главен противник е припознат началникът на ЩДА. Върху него се изсипва цялата жлъч на оформилия се лагер. Самият ген. К. Жостов, опрян на силно патриотично чувство, показва рядко склонност към компромис. Въпрос на характер, но и на защита на българските национални интереси. Така той е фиксиран като основна опозиция от управляващите фактори, но и от съюзниците. Те прилагат различни подходи за неговото опитомяване и впримчване в своите редици, но трудно им се отдава. Главнокомандващият се опитва да бъде по-балансиран, което

 

114

 

 

успокоява вътрешнои външнополитическите фактори. То пък изостря отношенията между първия и втория човек в армията.

 

Кюстендил логично става център на тяхната дейност и свидетел на много уникални събития. В града се случват сериозни заседания, спорове, скандали, но и важни визити. Ключови военни и дипломатически фактори като фелдмаршал Макензен, ген. Зект, полк. Лакса пребивават по конкретни жизненоважни въпроси. Политическите представители също са на високо ниво - сакскобургготският херцог Карл Едуард, четвъртият син на кайзера Август Вилхелм и депутати от Райхстага, сред които бъдещи министри и канцлерът Щреземан. Синята кръв пребивава в месторазположението на Главната квартира по конкретни и важни поводи. За постоянно се разполагат германски войскови подразделения, които имат пряка задача към дейността на българския военен връх. В ежедневието наравно с българските кюстендилци се сблъскват и немски войници. Повечето сигурност за населението, която се предлага с тези сили, допринася за по-мудното възстановяване на дейността на държавните и общинските институции. Тяхното поле за работа се стеснява от използването на помещения и сгради за армейски цели. Забелязват се и първите разлики в третирането на военните и цивилните. Снабдяването се извършва по различен начин и продоволствените кризи няколкократно ескалират сред гражданите. Обстоятелството събужда съмнения в извършването на злоупотреби и въпреки опитите за туширането им се проявяват примери, които по-скоро ги потвърждават. Посяват се зърната на демотивацията, което може да окаже влияние върху духа на бойците. За тях войната все повече се очертава на два фронта.

 

 

2. Отново напред

 

Горещата война се завръща през логично топлия август на 1916 г. В ход е подготовката за съглашенска офанзива. Ген. М. Сарай започва атаката в момент, когато Румъния извършва мобилизация. Между 9 и 18 август англофренските части правят неуспешен опит за пробив на фронта по р. Вардар и Дойранското езеро. Българските съединения в състава на 11-а германска армия удържат на натиска. От Главната квартира в Кюстендил след преодоляване на немските резерви нареждат контраофанзива с двата фланга. Своевременно Атина е предупредена в съвместна нота за настъплението. Въпреки високата температура и болките в стомаха ген. К. Жостов е на своя пост. Той не се съобразява с лекарското предписание да не напуска леглото си. Напротив, дейно участва в последните приготовления. Главнокомандващият ген. Н. Жеков споделя известни съмнения, но те са преодолени и заповедите са издадени.

 

Първа армия отдясно започва действия на 17 август 1916 г. След обяда е освободен Лерин. Румъния обаче подписва официално споразумение

 

115

 

 

с Антантата. На следващия ден атакува лявофланговата 2-ра армия. Налага се с бой да бъде превзет Демир Хисар от 7-а Рилска дивизия, в състава на която се намират кюстендилските пехотни части. Гръцкият гарнизон е пленен. Проблемите с елините принуждават командването да се съгласи градовете Сяр, Драма и Кавала да се обходят. Бойците от гарнизоните са транспортирани в Германия, а администрацията е оставена по местата си. В бърз поход е достигнато долното течение на р. Струма и Беломорският бряг. Противопоставянето на отстъпващите френски части не забавя офанзивата. Така към 24 август 1916 г. Югоизточна Македония е поставена под български контрол. Струмската операция завършва с успех. Фронтът е скъсен със 100 - 120 км. По-неблагоприятно завършва настъплението на десния фланг. На 27 август 1-ва армия след ожесточени и кървави сражения предимно със сръбски части достига линията Островско езеро-ЖервиЧеган-Пожар-височините Кукуруз и Ковал. По оценки Леринската операция приключва, без да са изпълнени всички поставени задачи. Повод за прекратяването на действията е обявената същия ден война от Румъния на Двуединната монархия. [87]

 

Австро-Унгария веднага е подкрепена от Германия и Османската империя. България също подготвя своите бойни съединения за офанзива. В наличност е и планът с буква „В“. Трета армия е поставена под върховното командване на фелдмаршал Макензен. Той напуска Скопие, за да премести щаба си във Велико Търново. На негово място като командващ на фронта в Македония остава ген. Н. Жеков. С това разместване не свършват промените. От Германската главна квартира е отстранен ген. Ерих фон Фалкенхайн. Той е изпратен да командва немските сили в Трансилвания. В Плес започва да се разпорежда новоназначеният началник-щаб фелдмаршал Паул фон Хинденбург с помощник генерал-полковник Ерих Лудендорф. Според новия тандем войната стратегически може да бъде спечелена на изток.

 

Неочаквана промяна е извършена в Кюстендил. След висока температура с болки в стомаха на ген. К. Жостов е направена операция от апендицит. Тя не довежда по положителен резултат и пациентът умира на 30 август 1916 г. Твърди се, че последните му думи били „Падна ли Чеган“. Дали е бълнувал с пристъп на неизбежното, нали само преди броени дни го иска - „ще се пукна от мъка“. По скоро е останал на своя пост до самия край. Такъв герой е българският началник на ЩДА генерал-майор Константин Жостов. Вечна да е паметта му и да се помни името му во веки!

 

За други смъртта е повод за облекчение. Злопаметният монарх посреща доклада на главнокомандващия за трагедията с коментара „Слава богу, отървахме се от тоя македонец“. На височайшата особа е позволено да говори в множествено число, визирайки себе си. Сигурно и други са доволни от събитието. На германците вече не им се налага да търсят начин да го сменят. Ген. Н. Жеков и полк. Ив. Луков не споделят подобно отношение. При споменаване на тази фраза, последният обсипва цар Фердинанд с „некрасиви епитети“. Въпреки неособено добрите отношения между ген. К. Жостов и

 

116

 

 

неговия помощник българският офицер показва своето мнение. За началник на ЩДА е назначен именно полк. Ив. Луков. По-прозорливи твърдят, че оценката на монарха е била прибързана. Заместникът не се оказва по-лесен от своя предходник. Той е довоенният фаворит на главнокомандващия за тази длъжност. Така би трябвало ключовите звена вече да са под контрола на лоялни нему личности. [88]

 

В Кюстендил веднага е разпоредена траурна церемония. Всички свободни от наряд офицери и чиновници се задължават в 16 часа на 31 август 1916 г. да бъдат в дома на покойния. Ген. К. Жостов дотогава ползва квартира в къщата на адвокат Константин Ленков. Именно оттам започва траурната процесия. Старшите офицери са натоварени с изнасянето на тялото. [89] На отслужената заупокойна молитва присъстват главнокомандващият, генералите, чиновниците, всички граждански и полицейски власти, войниците от гарнизона, църковният хор, съставен от ученици и ученички. Тленните останки са транспортирани до гарата, откъдето специален влак ги закарва в София, охранявани от надлежен офицерски караул. В столицата ген. К. Жостов е почетен за последен път и погребан с почести. [90]

 

Въпреки голямата загуба, на българския войник му се налага да тръгне за пореден път отново напред. След изключително кратко изчакване на 1 септември 1916 г. Царството обявява война на Румъния. Както в случая със Сърбия е издаден манифест, скрепен с подписите на монарха и правителството. Поводът е открит в бомбардирането на Русе, Свищов и други населени места от артилерията на съседите. Те стрелят по австрийските кораби, но са засегнати хора и къщи на българския бряг. Разбира се, огънят е приет за вражески, а не за приятелски. Причините се оказват много по дълбоки. Те се фокусират върху поведението на Румъния през лятото на 1913 г. Тогава тя фактически изиграва ролята си на предател и се възползва да окупира българска земя. От предходния манифест за война със Сърбия са заимствани някои постановки. Мисията за национално обединение е пред завършване, като „България владее вече почти всички земи, над които тя има исторически и етнографски права“. Връзката с новия конфликт се прави за защита на собствения суверенитет и освобождението на Добруджа. Всичко се постига с комбинираните усилия на съюзниците, назовани два пъти, и в защита на несправедливо нападнатата Австро-Унгария. Бройката в този аспект превишава по два пъти споменатото освобождение и обединение. По никакъв начин смисълът на документа не променя тази основна цел на започващата война. [91]

 

Главнокомандващият на същата дата от Кюстендил издава надлежната заповед по Действащата армия. Подобно на тази за започването на войната със Сърбия, и в нея витае духът на манифеста. Болката от коварното нападение „в гърба“ през междусъюзническия конфликт е силна, но отплатата предстои. Целта е чрез военна ревизия на договора от Букурещ неправдата да бъде поправена. За разлика от манифеста в заповедта се говори за събраната в Солун „пъстра армия“, която готви „още по-черно робство“ за Македония.

 

117

 

 

Офицерите, подофицерите и войниците са призовани да извършат освободителната мисия в Добруджа. [92]

 

За България се отваря втори фронт. Доколко ресурсите на държавата биха позволили да се справи със задачата? Предчувствието на починалия началник на ЩДА би ли се изпълнило и отново армията да остане сама с враговете? Според едно известие на съпругата на главнокомандващия ситуацията се явява още по-сложна: „Често Никола повтаряше, че водел война на четири фронта: на фронта, със съюзниците, с двореца и администрацията“. [93] По тази логика интересно е къде се намира тилът. Но на първия ден на септември, по подобие на първия ден на октомври предходната година, България се включва в още една кампания. През Голямата война горещите действия започват все на първи. Няма промяна в набелязаните от споразуменията с Германия териториални параметри. Тръгва се към освобождението на Южна Добруджа с една корекция до Санстефанската линия. Северният дял все още не е сред договорените цели. Вездесъщият страх на държавния връх от обща граница с Освободителката е сред посочваните пречки. Пропуснат е моментът за нова редакция на споразуменията след определянето на Румъния в противниковия лагер. Българската армия с висока мотивация под звуците на маршовете прекрачва отново начертаната в Букурещ бразда, този път в равна Добруджа.

 

Бойните действия са вихрени и кървави. В първата десетдневка са освободени редица градове. В епопеи се превръщат превземането на Тутракан и защитата на Добрич. За спасението на последния кръвта си проливат прехвърлените от долината на Струма бойци от 53-и полк. Те виждат сред противниците си не само очакваните румънски, но руски и сръбски части. И тук се оформя един нов фронтови Вавилон. Тази кюстендилска пехотна част е орисана да участва в освобождението на цяла Добруджа. [94]

 

Бързите успехи отекват в държавата и извън нея. В бюлетина на ЩДА се съобщават данни за взетите пленници и трофеи. Мародерството на отстъпващите се стоварва върху мирното българско население. Отвличането в плен на мъжете или убийството им заедно с деца, изнасилени жени, разграбено и запалено имущество са сред най-грозните гледки на войната. [95] По повод падането на Тутракан по инициатива на кюстендилското общинско управление в 10 часа на 8 септември 1916 г. в църквата „Св. Богородица“ е отслужена панихида и благодарствен молебен. Офицерите, свободни от наряд в Главната квартира, са поканени да присъстват. [96]

 

Българските части освобождават Южна Добруджа и атакуват Кубадинската позиция. Тя е отдавна изградена и добре укрепена. Тук са спрени от превъзхождащ ги противник и се налага преминаване към отбрана. Въпреки нарежданията на фелдмаршал Макензен командващият 3-а армия ген. Стефан Тошев категорично отказва да атакува. Конфликтът узрява между съюзниците и на този фронт. Първото отстраняване е на началника на Софийската дивизия ген. Янко Драганов. На Южния фронт съглашенците започват контраофанзива по десния фланг с цел да помогнат на румънците.

 

118

 

 

Налага се отстъпление на 1-ва армия от заетите позиции. Ген. Кл. Бояджиев набързо е сменен с ген. Димитър Гешов. Положението не се подобрява кой знае колко. Налага се нова промяна. Първа и 11-а армия сменят имената си. Разменени са само щабовете им. Така на десния фланг българските части попадат под командването на ген. фон Винклер. Мярката не води до стабилизиране на фронта. Германците успяват да сложат ръка върху цялото ръководство на съюзните войски. За върховен командващ е определен кайзер Вилхелм II. [97]

 

В началото на септември в Кюстендил започва да работи формираният съгласно новоприетия закон местен комитет за Стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП). Той унаследява подобна структура, действаща дотогава. За председател е избран Ст. Захариев, председател на Окръжния съд, като при отсъствие го замества градският кмет Димитър Манчов. Членовете са - Сл. Тонджаров, агент на Българска народна банка, Йордан Чичев, началник на клона на Българска земеделска банка, Петър Манчев, главен учител, и свещеник Спас Орманков представлява Архиерейското наместничество. Два пъти в седмицата - вторник и петък - в 17 часа се провеждат редовните заседания. От стария комитет се запазва временно персоналът и са разписани надниците на привлечените служители. Магазинерите получават 5 лв., а работниците по 3 лв. на ден. Коларите се възнаграждават с 3,5 лв. на 1000 кг транспортирани стоки.

 

Основен момент от дейността е снабдяване на населението с необходимите стоки. Натрупаният с времето опит е споделен с Централния комитет за СГОП: „при нормални и много плодородни години Кюстендилският край внася храни от други места, а през тая година, вследствие сушата, реколтата е най-слаба“. Климатът отново оказва своята роля и по добиви прилича на отминалото лято. Тогавашният окръжен управител Вл. Караманов в процеса на мобилизация алармира за недостига, но резултатът е незадоволителен. Няколкократно има кризи. Да се пита човек, чете ли ги някой тези писма, или дефицитът е толкова голям, че не може да бъде запълнен, и то в земеделска България. Безхаберие ли е, или безпомощност.

 

Най-важен е насъщният. Направена е заявка за 150 т брашно, последвана за 200 т царевица. Оказва се, че отпуснатите 90 т стигат само за 10 дни. Апелът, отправен към Главното тилово управление, е за 150 т чисто брашно и 60 т царевично или ръжено. От артикула за всеки човек се разпределят по 7 кг. Цената леко е повишена и от 45 лв. за 100 кг става 47 лв. На окръжния приют срещу заплащане са отпуснати 400 кг чисто брашно, 200 кг царевично и 20 кг сол. Частично са задоволени потребностите на заетите с печенето на сливи за нуждите на войската. Така за 15 дни на работник се осигуряват 10 кг брашно и половин кг сол. Комитетската хлебопекарна е прехвърлена на общината. Последната не само трябва да я стопанисва, но да открие още една в горната част на града.

 

За производството на хляб освен брашно трябва и сол. Този артикул е не по-малко жизненоважен. Дажбата е 1 кг на човек. За разпределяне на

 

119

 

 

14 т за селата от Кюстендилска околия е създадена комисия, включваща Д. Минчов, П. Манчев и Сп. Орманков. Ограничени количества се отпускат за нуждите на червари, хлебари, кръчмари, кожухари, аптекари. Производството на сирене изисква също тази суровина. То е стратегически важно и са определени наряди за доставки на войската. Животни се съсредоточават на „бачия“, където се събира млякото. Опитите да се заобиколи изпълнението на задълженията, среща категоричната съпротива на комитета. Отхвърлена е молбата на Раковска община поради заболяване от шап да осигури необходимото количество. Кметовете са заплашени с актове, ако саботират мероприятието, а на този на с. Драгойчинци му е обещана „углавна отговорност“.

 

Особен дефицит има при захарта и ориза. Ограниченията са големи, като се отпускат само при лекарско предписание. По рецепта на болен се дават по 40 грама захар дневно и 100 грама ориз. При погребения квотата е до 1 кг от първия и до 2 кг от втория артикул. Без последствие е оставено искането на църквата „Св. Мина“ за доставка на определено количество. От 100 кг по заявка са дадени само 25 кг захар за аптеката на Георги Кочов. На всички, заети в бранша, е наредено, че трябва да доставят сами необходимата суровина за приготвянето на лекарства. Направено е изключение и за Босилеград са отпуснати 5 кг. Централният комитет за СГОП е помолен да достави един вагон с ориз, защото от четири месеца въобще не е раздаван на населението.

 

Три вагона с газ са поискани за задоволяване преките потребности в Кюстендил. За Българска земеделска банка са заделени 5 кг. Недостигът е голям и необходимите 100 кг за почистването на машините на предачната фабрика на Симоне са обещани, след като бъде изпълнена доставката. На последния са отпуснати 100 кг сол за боядисване на преждата, под условие че предприятието продължи да работи.

 

Взети са мерки за продоволствието. Учениците, които се хранят при хазаите си, се вписват в техните семейни книжки и им се отпускат определените дажби. За млечния добитък в града са поискани 4 вагона с трици. „Боклучавото“ брашно се продава също за тях по 40 стотинки за кг. За ограничаването на спекулантите и прекупвачите са съгласувани конкретни действия. Забраняват се сделки с такива лица в деня преди и до 12 часа на пазарния ден. За изпълнението на нарядите по реквизицията се спира износът на хранителни продукти от околията. Извършваните търговски операции да стават само по нормирани цени. За контрола следят военната полиция, патрулите и стражарите. Учителите са натоварени с наблюдението на хранителните магазини. Създаден е график свободните от занимания да дежурят на смени, като водят точен списък на продаваните стоки. Кюстендил е разделен на четири района - „Градец“, „Студена“, „Тополище“ и „Велбъжд“. Във всеки е определен участъков магазин на комитета и заедно с главния стават пет. Назначен е завеждащ с дневна надница до 4 лв. Като надзорници отново са определени учителите.

 

120

 

 

Наближаването на отоплителния сезон е повод да се вземат определени мерки. Сериозен недостиг е констатиран при въглищата. От мини „Перник“ не са изпълнили доставка на 55 т за отминалата година. Новозаписани 600 семейства също чакат по 1 т, като са депозирали необходимата сума. Цялата продукция на предприятието отива за войската и железниците. Градският лесничей е помолен да ходатайства за увеличаване на дървесината за отопление над позволената квота със 7000 кубически метра. Мотивите са следните: „В града има войскови части, военни болници, Главна квартира и германски войскови части, които ще консумират значително количество дърва от разрешеното за отсичане 15000 кубически метра“. Помощ е потърсена от Министерството на войната за отпускане на 200 пленници, които да извършат съответния добив. Мини „Перник“ са помолени да доставят заявените от населението количества.

 

В края на септември 1916 г. продавачите на месо започват стачка. Исканията са им да се повиши цената на стоката и да се спре износът на добитък от Кюстендилска околия. Те спират клането и търговията с продукцията. Местният комитет за СГОП констатира обективните причини. Спекуланти от други населени места кръстосват района и купуват добитък на висока цена и го изнасят, като излагат населението на потенциален недостиг на месни храни. Взети са мерки за ограничаване подобни хора да посещават селата на околията без надлежно разрешение от комитета. Забранява се клането на разплодния едър женски добитък - крави и биволици. Макар че условията в околията са благоприятни и хората се занимават предимно със скотовъдство, те не могат да изпълняват нарядите за войската. В основата са безразборната търговия и спекула с животни. За ограничаване на резултатите от стачката от комитета решават да проучат въпроса с откриването на собствена месарница или на общината. На първо време не е предприето повишаването на цените, докато не се съберат достатъчно сведения за стойността на добитъка и кожите. [98] Досадната проза на ежедневието доминира в дейността на местния комитет. Бюрократичните маниери диктуват взимането на решения от различно естество, ориентирани към физическото оцеляване на човека.

 

Заедно с нуждите на населението се попълват запасите за войската. От градината на Кюстендилската държавна мъжка гимназия за 13-а допълняюща дружина са закупени 1337 кг сливи на стойност 30 ст. за кг и 2221 кг ябълки по 40 ст. за кг. [99] Логиката е хората да бъдат сити, а останалото е вторично. На гладен стомах култура не му трябва, би казал някои. Радой Ралин би се противопоставил - „сит търбух - за наука глух“.

 

Много по-деликатно е духовното състояние на човека, на което систематизирано не се обръща кой знае какво внимание. Септемврийските дни на 1916 г. са арена на дълбоките терзания на офицера Стоян Загорчинов, новопостъпил преводач в Главната квартира. Пластовете на размисъл, записани в дневника му, разкриват дълбока меланхолия, обхванала бъдещия белетрист. Запленен от природните красоти, набързо научил наименованията

 

121

 

 

на съседните планини, той се захласва по цветовете и багрите им. Почти целия месец мисълта му рисува картини и бяга далече от реалността. Кюстендил му прави впечатление, но само в природно отношение. Безспорното му откритие е хълмът Хисарлъка над града, откъдето се любува на пленителна гледка. Поезията от мисли се изчерпва с природните категории. Непосилна проза се оказват достиженията на човешкото битие. „Скука. Никакви увеселителни заведения, дори от най-долен характер. Привечер гражданите и гражданките се разхождат по „главната улица“, която няма ни един фенер. Тракането на нашите сабли нежно трогва нежния пол, който е в изобилие... Разбран ми става животът на офицерите в провинцията. Монотонност, еднообразие, липса на красота и съдържание, па и сравнителна бедност на преживявания, никаква почти умствена работа и за да се запълни всичко това с краска, разнообразие, шум - вино, най-мръсен флирт, обезчестяване на ученички и пр.“. В сравнение с динамиката на двата фронта, каквато изпитват кърваво неговите колеги, монотонност доминира в тиловия град: „Животът е тъй еднообразен тука. Ограничаваш се само до животинските функции, ядеш, спиш и пак същото. А колкото и да гледам добросъвестно на възложената ми работа, тя не може да ме привлече, да запълни моето време. Изглежда, че тук няма книги. Библиотеките са затворени, читалището също“ - недоволства Ст. Загорчинов. [100] Възможно е да не знае, че именно заради службата, в която работи, тези културни институции са затворени. Горчиво, каквото е името му, изглежда да бъдеш взискателен към глезотии в този решителен за нацията момент. Когато кръвта се лее в изобилие и страдането е повсеместно, да бленуваш за висококачествена разтуха, не е ли проява на лош вкус. Или отговорът е прост - такъв е човешкият шанс, на фронта се пазят от смъртта, а в тила бленуват разнообразие. Местата в този занаят често се сменят.

 

По бранните поля в Добруджа и Македония войната е в разгара си. Кубадин и Каймакчалан съсредоточават българското внимание. Съглашенското настъпление се отбива с цената на много жертви. Докато в равнината 3-а армия сразява противника и излиза на линията Бонасчук-Ташавлу, върхът е отстъпен и 11-а армия губи позиции. Разноликият противник, включващ французи, сърби, руси и италианци и кой знае какви от колониите, прониква към завоя на р. Черна. Заплашен от превземане е град Битоля. Германската и българската главна квартира се споразумяват за извършване на промяна. Командването на 1-ва и 11-а армия е обединено под ръководството на ген. Ото фон Белов, а щабът му е разположен в Скопие. Ген. Н. Жеков многократно иска военна помощ в рамките на няколко пехотни дивизии от фелдмаршал Хинденбург. Не помага напомнянето за ангажиментите на германците и австроунгарците към България съгласно споразуменията. Съветът от Плес е по-скоро да се прехвърлят части от състава на 2-ра армия. Последната също е впримчена от съглашенския натиск и отделянето на сили сериозно я затруднява.

 

122

 

 

Не вървят гладко отношенията със съюзниците на Добруджанския фронт. Противоречията между фелдмаршал Макензен и ген. Ст. Тошев навлизат в крайна фаза. Поредният повод за скандал е решението на немеца да прехвърли части от 3-а към създаваната Дунавска армия, която да форсира реката и да атакува столицата Букурещ. Протестът от Кюстендил на главнокомандващия е подкрепен от новия началник на ЩДА. Поводът е отново телеграма, която в немски превод води до скандал. Скоро полк. Ив. Луков, като по-директен, си навлича германския гняв и е строен в редицата на техните противници. [101] Допреди месец-два тя се оглавява от вече починалия ген. К. Жостов. Сбъдват се прогнозите, че заместникът не е по-малко българин и патриот.

 

Немското присъствие покрай Главната квартира остава с преобладаващите свързочни подразделения. Пребивават и някои други специалисти, в това число и офицерът за свръзка с щаба му. Австроунгарското командване след година изчакване също командирова свой представител. За такъв е назначен капитан Кюнцел, подпомаган от един поручик и шест войници. Османската империя, останала последна, изпраща не след дълго в Кюстендил като офицер за свръзка дотогавашното си военно аташе полковник Али бей. [102] Комплектован от представители е целият съюзнически спектър. Катализатор на тези процеси по всяка вероятност е обстоятелството, че тези държави заедно воюват с българските части по бойните полета на Румъния. Появяват се достатъчно проблеми за решаване и трябват специалисти, които да ги свързват.

 

В средата на октомври 1916 г. са извършени отдавна спрягани промени на редица ключови длъжности. Офицерът за поръчки при ЩДА ген. Православ Тенев е назначен за началник на Македонската военноинспекционна област, а на новосъздадената Драмска - ген. Александър Танев. На ген. Стилян Ковачев е поверено Главното тилово управление. Сменените генерали Р. Петров и П. Тантилов са прикомандировани като офицери за поръчка в Главната квартира в Кюстендил. Сходна съдба има отстраненият вече от свитата на Негово Величество ген. С. Савов. Извършени са някои повишения в чин. По повод една година от назначаването му за главнокомандващ и „за отличие“ Н. Жеков е произведен в генерал-лейтенант. Офицерът за поръчки полк. П. Ганчев е издигнат за фигел адютант при особата на Негово Величество. [103] Някои заслужено, някои по недолюбване са елиминирани от заеманите постове. По-лесно на награда подлежат удобните, а вироглавите трябва да чакат или биват отстранени.

 

Година след отпращането от Кюстендил на главния военен свещеник и неговия помощник началникът на ЩДА се връща към темата за духовенството в армията. Констатирана е необходимостта да се проповядва, да се обработва войнишката душа и насърчава за жертвоготовност. В действителност по частите се изпълняват само обреди, свързани с погребенията. Полк. Ив. Луков се обръща към Светия Синод за съдействие и разгръщане на същинската дейност на духовенството. Скоро от върха на Българската

 

123

 

 

Екзархия взимат присърце апела, като предлагат възстановяването на длъжността на главния военен свещеник и кодифицирането на дейностите в специален документ. [104]

 

Църквата „Св. Богородица“ в Кюстендил стои на своя пост. По повод победите на българската армия в Добруджа от 9,30 часа на 29 октомври 1916 г. се отслужва панихида за падналите и благодарствен молебен. Заповядано е офицерите, свободни от наряд, да присъстват. [105] Училищата въпреки проблемите с материалната база също съдействат. Младите госпожици от Девическата гимназия провеждат дневно литературно-музикално представление и доходът от 800 лв. се изразходва за набавяне на топло облекло за бойците от 13-и и 53-и полк. Учениците също споделят несгодите. През октомври в града се появява епидемия от тиф, което временно спира занятията и затваря просветните огнища. [106]

 

Проблемите със снабдяването на армията и населението провокират смяната на началника на Главното тилово управление. На фронта особено през лятото и началото на есента се чувства недостиг на храна. В тила ситуацията не е кой знае колко по-добра. Градът, приютил Главната квартира, не прави изключение. В началото на октомври местният комитет за СГОП в Кюстендил определя пределните цени на месото. В сравнение от преди година се вижда известно завишаване. Килограм говеждо през 1915 г. варира от 80 ст. до 1 лв., а по новата тарифа стойността за добро качество достига 1,50 - 1,60 лв. Овнешкото от 90 ст. става 1,60 лв., овчето от 70 ст. на 1.60 лв., козето от 70 ст. на 1 лв., агнешкото от 80 ст. на 1,40 лв., свинското от 1,20 лв. на 2,40 лв. Значителен ръст бележи сланината, която от 1,60 лв. достига 4 лв., и свинската мас от 1,20 лв. получава пределна цена от 6 лв. Докато в повечето случаи поскъпването е двойно, то при последните артикули вече е многократно. Градският кмет е предупреден да не заверява разписки с цени, по-високи от нормираните. Местната военна болница е заплашена със санкции, ако продължи да купува мляко с по-висока стойност от определената. За своеволието е донесено на Централния комитет за СГОП.

 

Снабдяването с брашно се извършва съгласно определената норма. Дори за персонала на мелница „Сноп“ не са определени по-високи дажби. Според наличностите се отпускат на човек по 6 кг на стойност 47 ст. за кг. Закъснелите да вземат количеството се изчакват само 5 дни, иначе го губят. Производителите на печени сливи за войската получават съответната доставка. Така за работниците във фурната на Рубен Барух са отпуснати 100 кг чисто и 50 кг царевично брашно с 10 кг сол. Тринадесет пленници, заети в кожарската фабрика на Анани Марков в с. Слокощица, получават по 75 кг чисто и царевично брашно. Окръжният приют пък взима 400 кг чисто, 200 кг царевично брашно и 20 кг сол. Търговецът житар Иван Данчев е ангажиран с покупката на 200000 кг ръж и други зърнени храни. Услугата се извършва срещу комисионна от 90 ст. на 100 кг продукция. Цената на 1 кг типов хляб е фиксирана на 42 ст.

 

124

 

 

Същата стойност има и килограм сол, а нечистият продукт се продава по 35 ст. Изоставане е констатирано при доставката на стара поръчка в размер на 55 т. Прогнозните обеми за доизкарването на годината изискват още общо 480 т. От тях 210 т са за населението в околията, 250 т за осолването на туршията, зелето и свинското месо, и по 10 т за кърменето на 42000 глави едър и 130000 глави дребен добитък. Първата доставка от 25 т е разделена, като 20 т са насочени към селата. В града на всеки жител се полага по половин кг и по 5 кг за осолването на 100 кг свинско месо. От наличното количество са отпуснати по 1 кг на всеки служител на околийското управление. Тук сравнението е излишно - простосмъртният губи от административно по-силния. Продължава поддръжката с определена дажба на занаятчиите - червари, кръчмари, гостилничари, както и църквата „Св. Мина“.

 

Отхвърлена е молбата на кмета на Ломнишка община за обезпечаване на сол за осоляване на сирене, защото бачиите са разпуснати. На стойност 1 лв. за кг е оценено битото сирене и по 2 лв. яйлията. Кашкавалът получава базисна цена от 3,94 лв. и в зависимост от качеството тя се понижава. Например поради напукване и мухлясване на питите се допуска намаление с по 50 ст. за кг. Следи се изпълнението на реквизиционните наряди и се заплащат съответните количества.

 

Въпреки дефицита е доставена 3 т захар. Един кг струва по 2 лв. Продажбата започва възможно най-бързо. От пристигналата и наличната дотогава се отделят 600 кг за селата. Скоро квотата е намалена наполовина. Всеки гражданин получава дажба от 300 грама, като са изключени офицерските семейства, снабдявани от комендантството. Скоро обемът е намален на 250 гр. Диференциация е направена не само по местоживеене, но и по произход: „На циганското население на един член от семейство да се отпусне по 100 (сто) грама захар“. Ограниченото количество принуждава местния комитет да поиска преразглеждане на разпределението. Градското население се фаворизира и за него се отделя три четвърти, като за селското остава само една четвърт от потенциалните доставки. Разделението се извършва поради факта, че последните имат в наличност храни, докато в Кюстендил традицията изисква захар при консумацията на кафе и прясно мляко. Кой им е виновен, че имат разлика в културата. Без последствие остава молбата на Окръжния съд на 35 души арестанти, работещи по градския водопровод, да се отпусне съответната дажба. Трите градски аптеки получават месечна квота от по 10 кг. Добивите от местен тютюн са поставени под надзор. При меренето му задължително присъства представител, който е натоварен да отдели достатъчно количество за населението. Известно е, че кафето си върви по-добре с цигарката.

 

В края на месец октомври цялостното състояние с доставките е пред сериозен провал. Наетите със закупуване на необходимите стоки не могат да изпълнят поетите задължения и се отказват. В мелниците наличностите са минимални. С цел да се подобри положението, председателят Ст. Захариев и членът Сп. Орманков са командировани в столицата. Иначе според местния

 

125

 

 

СГОП „липсата на храни в целия район на комитета, особено в града, е чувствителна и скоро голяма част от населението може да се изложи на глад...“.

 

Отоплението започва да има все по-голямо значение. Определени са пределни цени на дървата. Един товар - 30 дървета, дълги по 1 метър, с диаметър от 10 см, а по-дебелите - разцепени, се търгуват доставени в града дъбови по 3,20 лв., букови сухи по 2,80 лв. и сурови по 2,50 лв. Един кубически метър съответно е оценен до 19, 16 и 15 лв. Разпространена е покана за потенциалните снабдители. Предвидено е изискването на военнопленници за извършването на сечта. Направен е опит за доставка на въглища от мини „Перник“. Всичките усилия се разбиват в явната реалност. Оказва се, че няма достатъчно наличност от отоплителните материали, включително кюмюр. Военнопленниците също са отказани. Положението изправя комитета пред дилемата да вика неволята или да се справя сам, защото „в града с наближаването на зимния сезон нуждата от дърва за горене е належаща“. Спасение е открито в ангажирането на околийския потенциал. До края на месец ноември селските комитети са натоварени с квоти за осигуряването на общо 6600 куб. м. Стоката се складира на удобно място за транспортиране по шосе или чрез железницата. Съществено занижена при това положение е стойността на продукцията. Тя се оценява между 5 и 9 лв., в зависимост от общината, където е добита. Продажбата се осъществява по одобрените цени в града. Дали цялата разлика е свързана само с разноските по превозването?

 

Нарастване на ангажиментите води до увеличаване на заседанията на комитета на три през седмицата в понеделник, сряда и петък. Забелязва се продължително отсъствие на градския кмет Д. Манчов. За товаро-разтоварителни работи на гарата са изискани 15 души военнопленници. В четирите магазина са назначени магазинери с дневна надница от по 4 лв. За опазване на доставените по железниците стоки се предприема пакетирането им. Целта е да се намали разхищението при транспортирането до съответните складове и търговски обекти. [107]

 

По нареждане „отгоре“ общината заповядва изораването и засяването с есенници на нивите на запасните войници. Организацията е вече позната, като ръководството е поверено на председателите и подпредседателите на двете орачески дружества. На по-състоятелните граждани е определена съответната надница. Военнополеви съд е заплахата за тези, които не изпълнят нареждането. Под стриктен контрол е поставено измерването на джибрите за ракия. Назначено е конкретно лице за следене на тазгодишния материал. [108] Църквата „Св. Мина“ е поставена в деликатна ситуация. Настоятелството поставя въпроса за заплащането на наем на реквизираната му нива от 30 дка. Оказва се, че повече от година на нея са поставени бараки, паркират коли и се отглежда добитък. Част се изорава от телеграфната рота. Липсата на възможност за обработка поставя религиозното огнище пред затруднение с продоволствието на своите работници. Неизплащането

 

126

 

 

на съответния наем прави проблема още по-голям. [109] Институцията вместо да се ангажира с решаването на въпросите с духовното състояние на паството, се занимава с чисто земни задачи.

 

Загорчалият от бездействие живот на Загорчинов го тласка към бягство към духовния ренесанс. Той търси упование в древна Елада. Деликатната му душа прави паралели с останките от миналото в Кюстендил. Градът има премного история, която се мярка отвсякъде. Съжителството на миналото с настоящето се превръща в постоянен конфликт. „Върху очукана база на антична мраморна колона дрипави жени лееха нечистотиите си. От времето и дългото триене там се е образувала дупка и в нея жените перяха“ - с болка констатира отношението към културното наследство бъдещият белетрист. В бягството към древните класици запълва празнината, липсата на хармония. Оценката към днешното поколение не буди съчувствие: „А ние сме въплотено лицемерие“. Ежедневието в дълбокия тил влияе депресиращо. „Дните минават незабелязано. И те са почти тъй подобни един на друг, че ти се ще разнообразието на фронта. Тези дни обаче имах една радост: освобождението на Добруджа“ - маркира на 28 октомври преводачът от Главната квартира. [110] Далече от напрежението на позициите, като каприз изглежда вторачването в природата и отминалото. Но както споделя Еклесиаст „Всичко си има време..., време да убиваш и време да лекуваш..., време за война и време за мир“. [111]

 

През есента на 1916 г. за последното е трудно дори да се мисли. Войната на Балканите е в разгара си. Битоля и Букурещ приковават вниманието на двете воюващи групировки. На 7 ноември съглашенците започват тридневна артилерийска подготовка в завоя на Черна. Бойците на 3-а бригада на Тунджанската дивизия не издържат и започват да напускат позициите си. Кръгом и пак напред. Врагът превзема окопите и изоставените 5 батареи. Организираната контраатака с новопристигнали части завършва с катастрофа, като над 1000 души са пленени. Пробивът е запушен с цената на много жертви от български и германски подразделения. Разтревожен за състоянието на фронта, главнокомандващият посещава ген. Белов в Скопие и ген. Винклер в Прилеп. Единствената надежда остава прехвърлянето на нови сили, като се очаква пристигането на немски подкрепления. Нестабилността в завоя на Черна принуждава изтеглянето на нов фронт на 4 км южно от Битоля. Началникът на ЩДА заповядва превантивно да се изнесат архивите и ценностите от града. Ключова за удържането на позициите се оказва височината 1212. Нейното падане повлича поредица от отстъпления. Ген. Белов нарежда на 18 ноември 1916 г. Битоля да бъде изоставена. Отново кръгом и пак напред. На следващия ден преди обяд градът е зает от противника. Организирана е нова линия за отбрана - Червената стена - с. Кръклино - с. Караман - с. Паралово (кота 1050) - вр. Дабица - с. Зворник - с. Градешница. На тази позиция фронтът е стабилизиран.

 

Падането на Битоля произвежда очаквания потресаващ ефект върху българския народ. Главнокомандващият докладва до политическия връх.

 

127

 

 

В отговор до ген. Н. Жеков монархът определя факта като „един триумф с неимоверни последици за Съглашението“. От името на поданиците си той изказва „най-скръбни съболезнования“. Това са същите тези, на които роднините загиват в страшните боеве по фронтовете. Българското командване обвинява за прибързаното отстъпване германските съюзници. От Берлин и Плес не остават длъжни и отвръщат подобаващо. „Успехът има много бащи, а неуспехът една майка“, гласи поговорката. Налага се предприемането на помирителни действия за успокояването на духовете. Битоля е вторият по големина град в географска Македония и първият, превзет от противника. Не само съглашенците, но и сърбите стъпват отново в довоенната си държавна територия. Върху тях ефектът е като на победители. [112]

 

Меланхоличният преводач в Главната квартира в Кюстендил направо е сразен в деня на загубата: „Битоля е отстъпена от нашите. Няма де да се свъртя от мъка. Нима пак сега ще почнат неуспехи и ще начене нова, още по-отчаяна война. Кога ще кажат хората „стига“. По всичко изглежда, че ще изпратят и нас. Какво тъжно бъдеще: кой знае дали ще прочетем тези страници, или друг ще ги чете - остарели редове на една забравена душа“. На следващия ден страданията на Загорчинов продължават: „Каква тъга, каква тъга! Искам да викна така силно, че нещо да се скъса там вътре и да изплача болката си. И струва ми се викът ще бъде тъй силен, че ще чуят хората и ще разберат безумието на войната. Ох, ако можеха“. [113]

 

Според редица оценки отстъплението на Битолския фронт се налага заради осъществяване на офанзива към Букурещ. Жертва на тази политика става не само българският град, но и командващият 3-а армия ген. Стефан Тошев. Несъгласен със стратегията на фелдмаршал Макензен, той се оттегля и е сменен с ген. Стефан Нерезов. От Кюстендил е издадена надлежната заповед. Дали германският пълководец ще се окаже по-доволен от втория, или от първия Стефан, времето ще покаже по-късно. Новосформираната Дунавска армия започва форсирането на реката на 23 ноември 1916 г. Поголяма е от Искър и бойците от 1-ва Софийска дивизия не искат да я преминат. Бунтовете са потушени, но едва ли става въпрос за страх. По-скоро вярно е наблюдението на германското командване, че българите не са мотивирани да воюват за чужди територии и интереси.

 

Слабост като тази не ги прави по-лоши войници. На 27 ноември 1916 г., вече по нов стил, в Кюстендил се чества бойният празник на армията. В 10.30 часа в църквата „Св. Богородица“ се отслужват панихида за падналите и молебен. Присъстват офицерите, свободни от наряд. На централния площад е извършена военна церемония. [114] Започналите своевременно занятия в Девическата гимназия са преустановени за същия повод. Последният ден на месеца не е учебен поради погребението на австоунгарския император Франц Йосиф. [115] Въпреки напреднала възраст той може би е чувал град на име Кюстендил. Наследилият го Карл не само ще го научи, но и ще му се наложи да го види.

 

128

 

 

През ноември 1916 г. от този свят си отива първият човек и създател на Двуединната империя. В Кюстендил пък е отстранен от длъжност също първият човек. Под подозрение за злоупотреби с реквизицията попада градският кмет Д. Манчов. Съдът се произнася за няколко такива случая и обвиняемият попада в затвора. На негово място Общинският съвет не избира титуляр, а само заместник. Това е предишният помощник-кмет Алексо Кюлявков. По определението на Вл. Караманов „добър и почтен човек, но слабограмотен и неподходящ за такава длъжност по време на война“. [116] Вследствие на промяната никой от фигурите на изпълнителната власт не запазва поста си. Постепенно са сменени окръжният управител, околийският началник и кметът на Кюстендил. Причините са партизански, но в повечето случаи - съчетани със злоупотреби, особено при последните двама.

 

Д. Манчов, отсъстващ често през предходния месец, е отстранен и от състава на местния комитет за СГОП. Затова пък председателят получава извънредни пълномощия да отпуска необходимото количество брашно за градските фурни. Суровината не достига и се правят опити да се ангажират търговци за закупуване на стоката. Осигурява им се съответната комисионна и необходимите чували. Цената на 1 кг е повишена от 47 на 52 ст. Извършени са няколко доставки, сред които има една с ръж. Брашното от артикула се продава по 45 ст. Окръжният приют получава доставка за месенето на хляб. Въпреки дефицита наличният ориз има фиксирана цена от 2,20 лв. за кг.

 

Болест по свинете в с. Търновлак провокира вземането на бързи мерки. Скоростно е отпусната на Багренска община 1500 кг сол за закланите животни. Стойността и на този артикул е завишена от 42 на 50 ст. за кг. С оглед на предстоящото клане на свине за селата са предоставени 35 т, последвани от още 18 т. За града обемът е в размер на 6500 кг. Занаятчиите, работещи със сол, получават необходимите доставки. За появилите се съмнения в злоупотреби са поискани разяснения за конкретни лица от кмета.

 

Направена е строга забележка на местната военна болница да спре изкупуването на мляко и яйца на по-високи цени. Изискан е списък на доставчиците, които не желаят да спазват стойностите, определени от комитета. Целта е всеки спекулант да бъде своевременно наказан. Преразгледани са цените на месото. В основни линии първото качество запазва предишните стойности, докато новопоявилото се второ качество е с около 20 ст. по-евтино. С оглед на сезона предлаганото свинско има повече характеристики. Затова са предвидени 3 лв. за кг със сланина, дебела до 2 см, и 3,20 лв. над 2 см, а без сланина - 2,20 лв. Лой не се търгува, защото повсеместно се реквизира за нуждите на войската. Дефицитът довежда до липсата на сапун, което рефлектира върху разпространението на заболяването тиф. За преодоляване на евентуална епидемия местният комитет е принуден да поиска съдействието на висшето началство. Инициативата на последното за угояване на едър рогат добитък в Кюстендилско пропада. Оказва се, че няма достатъчно хора, които да се ангажират с отглеждането.

 

129

 

 

Забавя се изпълнението на нарядите за дърва, определени на селските комитети. Налага се реквизиция на 20 коли за извършване на превоза на стоката за училищата и общината. Често доставените обеми в града се изкупуват от военни учреждения, вместо да достигнат до населението, за което са предназначени. Заедно с решаването на отоплението се действа и за осветлението. Газта се продава за 1,10 лв. за литър. Отпуснати са количества за редица институции. Сред тях за общината - 20 л, окръжното управление - 10 л, окръжната постоянна комисия - 5 л, Кюстендилския клон на Българска земеделска банка - 5 л, Слокошката община - 5 л. В рамките на последната са констатирани завишени цени на продукта и се определя комисия за проверка. На мерника е поставен бившият член на местния комитет Георги Матухски, който задържа временно три варела при себе си. Разрастването на дейността налага откриването на 3 нови магазина в града и привличането на още персонал. Оформяни са дневните надници на новоназначените. [117]

 

Пропукване е констатирано и в организацията по изораването на нивите на бедните войнишки семейства. Има откази под различни предлози. Опиталите се да изклинчат, са уведомени наново и са заплашени с наказание от 3 месеца затвор или глоба от 5000 лв. [118] В затруднено финансово положение изпада църквата „Св. Мина“. Настоятелството констатира невъзможността да изпълни поетия ангажимент 1242,50 лв. да се дарят на Българския червен кръст. В молба до Софийския епархийски духовен съвет се иска намаляване на сумата на 500 лв. [119] Война е и се констатира все повече недостиг.

 

Дефицитът на разнообразие и красота в душевните дирения на Ст. Загорчинов продължават с пълна сила. Той живее между съня, където свири пиано, и реалността, разсечени от сигнала на сутрешната тръба. Звуците са различни, както и местата на действие - за първото е необходима концертна зала, а за второто казармен плац. Последният е в антитеза със стремежа за духовното извисяване, философското осмисляне, литературното стремление на преводача в Главната квартира. Над всичко стои непосредственият идеал: „Мирът. Каква вълшебна дума!“. Действителността се изчерпва с негативни сцени: „Гонят ни от стая на стая като чергари - цигани. Студено, влажно, мръсно и пр.... Първият сняг! Нищо друго не предизвиква у мене, освен яд. Някога обичах зимата: ала не и сега, особено когато живееш в казарма“. Падането на Битоля има съкрушителен удар върху деликатния Ст. Загорчинов: „Няма де да се свъртя от мъка“. [120] Веднага спират записите с изключение на две малки бележки от последващи месеци. Малкият дневник губи значението си на информационен източник за душевното състояние на един от офицерите в Главната квартира. Останалото са финални акорди.

 

Кюстендил сигурно оставя белег в живота на бъдещия писател на исторически романи. Малкото тефтерче, публикувано след повече от половин век, провокира към размисъл известния литературен критик, академик и

 

130

 

 

кюстендилец Ефрем Каранфилов. То е сърцевината на едно представяне на културните дейци, пребивавали в града през Първия световен конфликт и по-сетне. Прехласването по Загорчинов е най-обемно, може би защото и двамата черпят образи от миналото. Или просто се съобразява с наложената партийна линия. Но около центъра на соцкритиката в периферията са споменати имена на интелектуалци, дамгосани жестоко от идеологическите предразсъдъци на режима. Сред тях стои Владимир Василев, адютант в Главната квартира, по-сетнешен главен редактор на „Златорог“, строен след Деветосептемврийския преврат в категорията на „бившите хора“. Каранфилов знае какво е нивото му и майсторски не го пропуска. Отделено му е половин изречение. [121]

 

Декември 1916 г. може да бъде характеризиран с много слова, но найважното наименование е Букурещ. Столицата пада на шестия ден на месеца, рождена дата на фелдмаршал Макензен. Офанзивата на войските на Централните сили в Румъния завършва с преследване на противника из Влашката низина и Северна Добруджа. На 5 януари 1917 г. 3-а армия заема цялото протежение по устието на Дунав до Светигеоргиевския ръкав, а дни по-късно другите части излизат на р. Серет. Водна преграда отделя двете воюващи групировки. Тя не пречи за оформянето на нова фронтова линия. Така 1916 г. завършва с разполагането на българската армия вече на два фронта. Изпълнена е задачата на манифеста, като войската „освободи от робство нашите братя в Добруджа“. [122] Втория път, както и при първия, до мир не се стига. Противникът е разгромен, Влашката низина - люлка на румънската държавност, и Добруджа - на средновековна България, са под контрола на Централните сили. Световната война има други критерии за край, за разлика от познатите на Балканите.

 

В Кюстендил вестта за падането на още една противникова столица е отбелязана по познатия сценарий с благодарствен молебен. Той се провежда по заповед на началника на ЩДА на 8 декември 1916 г. от 11.30 часа в църквата „Св. Богородица“. [123] Няколко дни по-късно от града и главнокомандващият се обръща към офицерите, подофицерите и войниците. Отплатата за удара в гърба е дадена - „Най-после ние, българите, за нанесеното ни преди три години оскърбление сме удовлетворени“. Благодарността е отправена към всички тях и по-специално към воюващите 3-а армия, 1-ва и 12-а дивизия в Румъния и 11-а армия в Македония. Не са подминати и съюзниците за постигнатите резултати. [124]

 

Войната е коалиционна и на двата балкански фронта са привлечени части от четирите държави на Централните сили. Присъствието на османски съединения е официалният повод за посещението на помощник-главнокомандващия и военен министър Енвер паша. След обиколка в Добруджа и Румъния той пристига през София на 18 декември 1916 г. в Кюстендил. Визитата не е изненадваща и се извършва своевременна подготовка. Всички генерали, началници на отдели и офицери с автомобили се отправят до гарата, където към 12,30 часа посрещат госта. [125] Срещата на главнокомандващия

 

131

 

 

с неговия фактически колега е тягостна. Според свидетелства ген. Н. Жеков не е добре разположен към посетителя. След дадения официален обяд пашата с придружаващите го набързо тръгва с влака по обратния път. Повод за резервираното отношение става демонстрираното несъгласие с обиколката на турския фактор от управляващите в България. Османската империя прави постъпки пред Германия за корекция на границите в Тракия. Царят дипломатично се измъква с неразположение, а премиерът отказва да обсъжда политически въпроси. Двамата обвиняват главнокомандващия за разрешението на нежеланата обиколка, а той прехвърля стрелите към военния аташе в Цариград подп. Димитър Азманов. Последният не след дълго е сменен от поста. Енвер паша през столицата се отправя за Скопие, Прилеп и Южния фронт, към завоя на Черна и кота 1050, което допълнително скандализира обстановката. Този маршрут не е съгласуван с ЩДА въпреки сигналите за извършваната своевременна подготовка. Повод за ревност е и демонстрираната топлина на отношенията с германците, както и пренебрежението към българите. Целта е засилването на влиянието на Османската империя сред турското население във Вардарска Македония. В оформилия се триъгълник единият става излишен и това са съюзниците от Царството. [126]

 

Проблеми има и в преките комуникации с немците. Повод за охлаждане продължават да бъдат отношенията в Добруджа. Добре информираният небезизвестен военноморски аташе фон Арним схематизира случващото се до битово ниво. В доклад до своите началници той извежда тезата: „Българският народностен характер вижда във войната на първо място средство за обогатяване. Въпросът за плячката е първият и единственият, който интересува всеки българин“. Как иначе да защити мераците на Берлин да задържи целия район на север от старата граница, заедно с Кюстенджа. Безспорно и те, заедно с турците, участват в бойните действия. Посегателството върху изконни български предели се възприема с враждебност. Допълнително нагнетява напрежение разпореждането на фон Макензен частите, превзелите Гюргево, да напуснат, а немските остават в града. Чашата прелива от нежеланието да предостави понтонен мост, по който да се транспортират стоки от Румъния през Русе. „Пристигналият от Плес отказ ядоса изключително българската Главна квартира в Кюстендил“ - коментира за съществуващото „пълно недоверие“ военното аташе. Към групата освен ген. Н. Жеков се присъединява и полк. Ив. Луков, като двамата засипват с искания офицера за свръзка капитан фон Дитфурт. След натиск е отстранен нежеланият началник на щаба на групата армии Макензен - ген. фон Тепен. Българското командване по този начин преследва реципрочност след смяната на получилия за успокоение повишение генерал от пехотата Ст. Тошев. Последният продължава да снове в столицата и Кюстендил, като не пести слова по адрес на немците. „Острото възмущение сега не поощрява воденето на преговори както по военни въпроси, така и по такива със стопански характер“ - извежда близката тактика фон Арним. [127] Кризата на помня

 

132

 

 

по външни белези онази с австроунгарците за спорни райони в Косово. Тогава тя е замразена с взаимни отстъпки и посредничеството на Берлин. Ситуацията в Северна Добруджа е друга. Тук водещ интерес проявява старшият съюзник, а в споразумението с него териториите са фиксирани до санстефанската граница. Къде България може да намери основания за ревизия след офанзивата. Пропуснат ли е удобният момент за предоговаряне от преди началото на войната с Румъния. Назрява проблем, който заема сериозно място в дипломатическите усилия на Царството в идните години.

 

От румънския трофей се опитват да се възползват всички съюзници, не само набедените българи. Войната изстисква ресурсите на Централните сили. Въпреки познатата калпава организация и съпротивата на съюзниците през Дунав са транспортирани различни стоки. Специален шлеп с „мебелировки и други предмети“ заминава от Оряхово за Лом и през столицата за Главната квартира. Операцията е поверена на младшия подофицер Александър Балабанов, съдържател на гостилница „Славянска беседа“ в София, придружаван от един кавалерист. [128] В Кюстендил след век все още има запазени мебели от Румъния. Едно масивно огледало краси Военния клуб, а пък друго заедно с някои вещи се намира в днешната сграда на читалище „Братство“. В местната легенда се твърди, че са доставени от дворците в Синая.

 

През последния месец на годината е препотвърдена структурата на Щаба на действащата армия. Запазват се основните звена - Оперативен отдел, Полска канцелария, Управление на началника на артилерията, на инженерните войски, на военносанитарната и на военносъдебната част, свитата на Негово Величество и ескортен полуескадрон. Промените са незначителни в конкретни сегменти. Сменен е адютантът на главнокомандващия и вместо ротмистър Ив. Стойчев е назначен капитан Лука Малеев. [129] Началникът на Полската канцелария полк. М. Сапунаров съгласува с армейското министерство наставленията за военното духовенство. Според тях към Главната квартира мястото на „главен военен свещеник“ се преобразува като „началник на военното духовенство“. [130] Създадени са възможностите клирик от най-висш ранг да резидира в Кюстендил.

 

До ген. Н. Жеков в последната десетдневка на декември е адресиран тревожен рапорт. Слухове се разпространяват за намерението на правителството да разформира Главната квартира и да прехвърли отделите и към Министерството на войната. Мнението на титуляра на последното е малко по-различно. Ген. К. Найденов настоява тя да не се закрива, а да се ограничат само нейните функции. [131] Търканията между изпълнителната власт и армейския връх продължават. Въпреки отделни ескалации до категоричен сблъсък все още не се стига.

 

В казармата на 13-а допълняюща дружина отново се полага клетва от младите войници. Два пъти на 10 и 22 декември 1916 г. новобранци от различните изповедания се заклеват пред Бога във вярност на Царя и Отечеството. Проявено е известно новаторство. В заповедта редниците са описани

 

133

 

 

като: „мохамедани, албанци и турци, македонци и други народности“. Някои от тези новокомпонирани „нации“ са дело на балканския баща на народите Йосип Брос Тито, но по-късно през втората половина на същия този ХХ в. Документът съществува, а след това може да се правят всякакви интерпретации.

 

Взаимоотношенията между различните общности си имат текущите проблеми. На една сутрешна проверка дежурният войник Йосиф Велинов е нападнат от албанеца Сабри Фазли Даут. Под призива „да станем да бием българите“ се стичат 21 негови съплеменници. Едва след намесата на взводния подофицер ситуацията е овладяна. Подбудителят е наказан с 25, а присъединилите се с 20 удара „не по голо“. Командирът на дружината майор Заимов взема мерки за затягане на дисциплината, като взискава строго спазване на чинопочитанието и опрятност на униформите. Под забрана е безцелното движение в града, посещението на кафенета, кръчми и бирарии, напускането на помещенията през нощта. [132]

 

В самата казарма през годината са извършени благоустройствени дейности. Поправят се чешми, канавки, оформят се градинки, боядисва се стая за почивка на дружинния командир, пригажда се бивше дюкянче за столова на войниците. С това може да се похвали от постъпването на поста през февруари майор Заимов. [133] Офицерът Загорчинов не е доволен от казармения живот. След съкрушителния удар, получен при превземането на Битоля, той се озовава не на фронта, а в болницата. „Органическа слабост ме е приковала към леглото. Как ми се ще чист въздух, яки крака и здрава храна! Но тя е тука и слънцето всеки следобед влиза с нея при мен“ - така звучи предпоследният акорд от краткия му дневник. [134] И той като бившия началник на ЩДА достига до лечебно заведение. Разстоянието между „ще се пукна от мъка“ и „няма де да се свъртя от мъка“ не е кой знае колко голямо. На Загорчинов обаче му се появява надеждата всеки следобед. „Тя“ и „нея“ не е ли познатото чувство на любовта. Китайците казват: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи“.

 

Благопожеланията излизат на дневен ред, защото идват новогодишните и коледните празници, последните вече по новия стил. Настоятелството на читалище „Братство“ отстъпва безвъзмездно своя салон на дружеството „Майчина любов“ за провеждането на вечеринка, посветена на ранените войници. [135] Общинският кмет се обръща към трите храма в града за събиране на парични помощи за бедните семейства. Църквата „Св. Мина“ е помолена да отпусне за целта 2000 кг брашно. В хамбарите обаче зърното е на привършване. Обстоятелството принуждава настоятелството да премахне добавките в натура и да заплаща само с пари на наетите работници. Увеличена е месечната издръжка на персонала. Поискано е освобождаването от реквизиция на колата и воловете, които обслужват църквата. Настоява се и за замяна на женски добитък за две породисти мъжки телета, които да се отглеждат за „домазлък“. [136]

 

134

 

 

Контролът над животните е занижен. Оказва се, че от селата в района безразборно се внася в Кюстендил месо без нужния ветеринарен преглед. Засечени са случаи на клане на бременни овце и кози, на мършав и болен добитък, което е строго забранено. Само случайното присъствие на фелдшера предотвратява бясна крава от с. Лозно да се разфасова за пазара. Предписани са категорични мерки доставяното месо да се проверява в пожарната команда и да получи нужната печатна заверка. Собствениците на негодна продукция се предават на съд. [137]

 

Нормирани са цените на редица продукти. Говеждата пастърма според вида струва между 3,50 и 5 лв., биволската 3 - 4,50 лв., овчата и козята 2 - 3 лв. Сухият суджук е оценен на 4 лв., а пресният на 2,50 лв. Маста върви между 5,50 и 6 лв. за килограм. Пълна забрана е наложена за износ от района на свинско месо и продукти.

 

Първокачественото брашно, доставено от мелница „Сноп“, се изкупува от местния комитет за СГОП за 49 ст., а се продава по 52 ст. Дневната дажба на човек остава половин кг. На църквата „Св. Богородица“ са отпуснати 100 кг за направата на просфори, но за храма в с. Лозно молбата е оставена без последствие. Царевичното брашно се получава на цена от 33 ст., като според качеството за животните се продава по 36 ст., а за хората - 40 ст. За последните се отпуска продукция с миризма на мухъл по 36 ст., като дажбата на семейство е 25 кг. Конфискувано зърно се предлага по 45 ст. пшеницата и по 35 ст. за кг царевица и овес. Специален контрол е наложен на фурните за хляб и продаването за гостилниците се извършва в определено време извън това за населението.

 

Солта продължава да се отпуска предимно по селата за осоляване на месо и за занаятчиите - семкари, червари, месари, кожухари. Стойността остава непроменена - 50 ст. за кг. Тя, заедно с ориза и захарта, се предоставя на аптеките. Без разрешение на председателя се отпускат на рецепта по 500 гр. от първия и 400 гр. от втория артикул. Оризът и неговата слама получават статут на продукт от първа необходимост и всеки притежател е задължен да го декларира. Наличната захар около 3600 кг се разделя на три - 400 кг остават в резерв за аптеки и болници, 540 кг за селското и 2700 кг за градското население. За всеки член от семейство дажбата е 200 гр., а за циганите по 100 гр. на човек. Последните остават със старата норма, но непроменена, докато всички останали търпят намаление. Неравноправието свива своята стъпка.

 

По-различно се третира малцинството и по отношение на снабдяването с газ. В Кюстендил наличностите се увеличават от доставена цяла цистерна и преотстъпена част от Главната квартира. Недостигът на варели принуждава местния комитет превантивно да освободи обеми, като всеки човек получи по 1 л, а за циганско семейство по 1,5 л. Селата в района получават пропорционално на своите жители, като разделят 22 т. Цената е повишена с 10 ст. и достига 1,20 лв. за литър. Учрежденията и предприятията в града се снабдяват според наличностите и заявките. На тези, които не упражняват

 

135

 

 

нощен труд, желанията не са удовлетворени. Отхвърлена е молбата на собственика на содолимонадената фабрика Илия Шопов за доставка на 200 л. Липсата на захар и зимният сезон са сред мотивите за отказа. Предачницата на французина Симоне получава заявените 30 л. Забелязва се по-особено отношение към фабриканта. Въпреки съставен акт за недекларирана вълна, преписката с надлежното опровержение на собственика е препратена до Централния комитет за СГОП. Той остава да се произнесе дали да бъде иззет продуктът. Сервилност ли е пред чужденците и страх пред началството. Все пак и царят знае името на чуждестранния инвеститор Симоне, макар и френски гражданин.

 

Отчетено е добро количество от кибрит. Той е необходим както за запалване на осветлението, така и за отоплението. Снабдяването с твърдо гориво продължава да е сериозен недостатък. Въведена е забрана за износ на дърва извън района без надлежно разрешение. За редица селски общини цената на добит материал е увеличена. От кметовете се изисква реквизиция на необходимия брой коли и транспортирането на стоката до града, като разходите за превоз на кубик в зависимост от разстоянието са между 4 и 10 лв. От тези по железопътната линия се изисква само складиране до гарите. От наличните количества за отопление се предоставя с предимство на бедните войнишки семейства по половин кубик. Стойността на дървата е 7,50 лв. като транспортните разходи в града са 1,20 лв., а до циганската махала 1,60 лв., но за обем от 1 куб. метър. Въпреки изключителните трудности в града са доставени 20 т въглища. Те са разпределени по реда на постъпилите заявления в общината. [138] Кошницата на потребителите трябва да се съобразява с приходите. Слаба е тенденцията на повишаването им. Средната надница в Царството бавно расте. Така на общ работник тя се покачва от 2,79 лв. за 1915 г. до 3,55 лв. през 1916 г., а на зидар от 4,48 до 5,61 лв. Логично специализирания труд се остойностява по-високо, но пък цените се повишават еднакво за всички. [139]

 

През втората половина на 1916 г. горещата война се завръща на Балканите. Съглашенците атакуват от юг, но и от север след определянето на Румъния на тяхна страна. Оформят се два фронта, което е сериозно предизвикателство пред българските и дори пред съюзническите възможности. Опасенията на началника на ЩДА се сбъдват. Той обаче няма шанса да участва в операциите срещу северния съсед. Преждевременната му смърт, по недоглеждане, изважда една ярка личност и генералщабен офицер от Главната квартира в Кюстендил. Градът се превръща в място не само на дейност, но и на житейския край на ген. К. Жостов. Заместилият го дотогавашен помощник полк. Ив. Луков предпочита продължаването на твърдия му, но националноотговорен курс, вместо сервилниченето пред съюзниците. Редицата на припознатите като германски врагове бързо е попълнена с неговото име. В споровете за действията в Македония и Добруджа не един български командващ на армия е сменен. Последната географска област бързо се превръща в нова конфликтна точка между държавите от Централните

 

136

 

 

сили. Апетитите към нея са на старшия съюзник, а другите я виждат като разменна монета за своите териториални претенции към Царството. Последното все пак в договорите преди година приема разграничаването да стане по санстефанската линия, а не по река Дунав с делтата. Пропускът, независимо от мотивите, води до ново камъче в обувката. Взаимоотношенията въпреки победите в Румъния и известните загуби в Македония, особено на Битоля, не са особено блестящи. Българските интереси са поставени в сблъсък с нарастващите апетити на съюзниците, не само териториални, но и материални. Ресурсите им се изчерпват бързо и всяка нова територия се третира като зона на извличане на необходимите блага.

 

Ситуацията в България също не е розова. В града, приютил Главната квартира, се появява все по-често дефицит на стоки, особено на хранителни. Положението все още се удържа, но се констатира чест недостиг на определени артикули от първа необходимост. Повишават се цените, като някои превишават с пъти тези от предходната година. Разширява се спекулата особено с месни произведения, защото в района се отглеждат предимно животни. Част от зърнените храни по традиция се внасят от други райони на страната, което усложнява ситуацията. Разликата в снабдяването на населението и Главната квартира води до известно недоволство. Но има случаи, когато благодарение на резервите на висшата военна институция се задоволяват някои дефицити. Положението с доставките се затяга все повече, защото въпреки победоносните военни операции и през тази година към мир не се пристъпва. Войната все повече придобива характеристиките на позиционна, както на повечето от фронтовете в Европа.

 

 

3. В Беломорието и в Добруджа

 

В началото на декември 1915 г. кюстендилските пехотни части са разположени на десния бряг на р. Вардар, на север от Гевгели, в близост до още една букурещка бразда. Тя, за разлика от вече заличената, не може да бъде пресичана, поне за момента. В района след боен поход с различен маршрут се събират 13-и и 53-и полк. Рилци са разположени - три дружини в местността Бурлево и една в с. Серменино. Последната се установява на квартири и работи по изграждането на позиции. Останалата по-значима част обитава безлюден участък от Кожух планина, който в действителност се превръща в населено място. Построени са землянки, прокарани са улици, оформени са градинки, опънати са палатки, сред които две изпълняват ролята на офицерски салони. Огньовете и изработените свещи по системата „направи си сам“ осветяват бивака в Бурлево. Особено внимание се обръща на хигиената за предотвратяване на епидемии. Направени са противотифусни ваксини. Чистота се поддържа в кухните, домакинските постройки и тоалетните. Ежедневието на войниците е запълнено с привеждане на поизносеното

 

137

 

 

снаряжение в ред, прокарва се път до Серменино и се укрепяват позициите южно от Кованец.

 

Времето тече бавно особено за тези, които не са заети с конкретна дейност. Допълнително върху влошаване на настроението заедно със зимния сезон влияние оказва недостигът на хранителни продукти. Както е известно, гладът има взривоопасен ефект, но стоически е понесен. Дажбата се състои дневно от половин недоброкачествен хляб. За животните няма и толкова - шепа ечемик и събрана шума. Тяхното състояние се влошава и имат сходна съдба със събратята си в депата в Кюстендилско. Значително отслабнали, те започват да измират. Снабдяването, за което началникът на ЩДА ген. К. Жостов толкова много настоява, се проваля, защото противникът е разрушил жп мостовете. Едва в края на декември те са поправени, но за добитъка вече е късно. Дори корите и стеблата на дърветата не са в състояние да задоволят глада им. Когато доставките започват да пристигат регулярно, няма достатъчно впрегатна сила за транспорт. Налага се хората да носят с километри хранителните припаси на гърбовете си.

 

След решаване на проблемите с насъщния идва и подобреното настроение. Свободното време се изпълва с весели моменти край огньовете - шеги и спомени от изминатия боен път. Коментират се получените вести по пощата от роднините и приятелите и новините от новопоявилата се съобщителна институция - „агенцията обоз“. Тиловаците имат възможност добре да се информират. Писмата дават сведения предимно от битов характер. Политически и военни въпроси се обсъждат бегло, защото има наложена цензура. От интерес са здравето на боеца и емоционалното му състояние. Затова са и насърченията, с които обикновено се завършва. Около празниците задължително се отправят благопожелания. Например в писма от Н. Попов до подпоручика от 13-и полк Милан Киселички патриотизмът е основна тема: „Успехите на България са такива, каквито аз ги предричах - грандиозни, а враговете уничтожени. Да живее велика България!“ И още: „Пожелавам ти добро здраве и храброст за славата на Велика България. Очакваме облекчението от падането на Вердюн и Париж. Дай боже по-скоро“. [140] От тила картината се възприема по-различно от фронтовата действителност, където животът има своята логика.

 

При добра организация преминават празниците Коледа, Нова година и Богоявление. Програмата съдържа молебен, парад, а след тържествения обяд с повишена дажба се преминава към музика, хора, забави и шеги. Паметен момент е посещението на 15 януари 1916 г. в щаба на дивизията на главнокомандващия и престолонаследника. Ген. Н. Жеков поздравява Рилци с постигнатите успехи и лично се ръкува с всеки отличил се боец. [141]

 

Още по-тържествено е отбелязан полковият празник - 26 януари. За годишнината от Булаирския бой е отслужена панихида, последвана от молебен и парад под звуците на „Булаирския марш“. Гости има и от другите части, сред които и ветерани от паметното сражение вече офицери в 53-и и 54-и полк. Свързва ги отминалият триумф над анадолската армия. Изпратените

 

138

 

 

поздравителни телеграми от главнокомандващия, армейския, дивизионния и бригадния командир са прочетени, което е сюблимният момент на тържеството. Обядът е разделната черта между официалната и неофициалната част. По специална програма се провежда веселието с познатата музика, хора и песни. Свирят гъдулки, гайди и тъпани. Правят се самодейни представления като хумореската „Училищен настоятел“ и се показва уредбата на „Опълченско кафене“. Краят е ознаменуван с всеобщо кръшно хоро. [142] Всичките тези дейности могат да се отнесат с по-късна дата към нематериалното културно наследство. От ЩДА с изрична заповед се нарежда провеждането на развлекателни събития и насърчаването на войнишкото творчество. Целта е да се поддържа и повдига духът на боеца. [143]

 

В несгоди, труд, но и с приятни часове преминават малко повече от два месеца и половина. В началото на февруари времето напомня за пролетта. Студът и вардарският вятър почват да отстъпват. Заминават първите отпускарски смени. В края на месеца 7-а дивизия получава заповед за дислокация в пограничната зона в долината на р. Струма. На 25 февруари 1916 г. 13-и полк потегля към изгрева. Походът е труден в студено и дъждовно време. С биваци при селата Пирава, Костурино, Мокриево и Борисово, Димидово, Ляшница, Марокостино на 3 март бойците достигат крайната си точка при Катунци. Задачата им е да охраняват участък от букурещката бразда в района на Рупелското дефиле, като укрепят позициите срещу съглашенско настъпление. Същото място, за завземането на което от българското командване и особено началникът на ЩДА продължително настояват. В бивака Рилци прилагат наученото в благоустройството. Ред, чистота, хармония са сред техните стремежи. Личният състав за предпазване от холера е ваксиниран. Проблемите с продоволствието са несъществени. Все пак е цикълът от Великденските празници с полагащия се пост. На Възкресение Христово се отслужва молебен, а войниците получават дажба от козунак, яйца и вино също като в Главната квартира. Тържеството включва специален увеселителен блок. Всяка неделя и на празниците задължително се организират събирания с музика и танци.

 

Кореспонденцията от фронта към тила започва да се извършва със снимки от войнишкия живот, подготвени като картички. Близките и приятелите са удостоени с интересни сцени от битието на позициите, скрепени с определено посвещение. Една фотография показва „групата, която изпълни балета при 13-и п. Р. п. на 10 април 1916 г.“ Мъжете са облечени в женски народни носии от Левуновския район и са заобиколени от своите зрители във войнишки униформи. Театралното представление явно е един от моментите за разведряване на ежедневието. Посвещението на едни от участниците в трупата Лучков до родителите им в Кюстендил издава друг душевно състояние - „Изпращам лика си в женска носия през време на преживяването ми на най-тежките времена от досегашния ми живот“. [144]

 

Други сцени са груповите снимки на офицери и войници от дадено подразделение. Разнообразието от пози е голямо и могат да се видят интересни

 

139

 

 

детайли от бита на бойците на позицията. Импровизирани маси от чимове или сглобени с подръчен материал, с придружаващите ги сковани столчета и столове. В този създаден уют ежедневието преминава, разчупвано от игри, например на дама. [145]

 

Под мотото „Картини от войната!“ голяма серия от писма върху фотографии изпраща поручик Тодор Цеков, по професия адвокат, до любимата си Лена Левкова или до нейното семейство в Кюстендил. Привърженик на партията на тесните социалисти, той използва псевдонима „Федя“. Празникът на труда, 1 май, е повод за скромна черпня на неговите колеги. Ежедневието се запълва с важни детайли, което спомага за по-лекото понасяне на войнишкия живот. Материалистичният му подход проличава при обяснението на най-прозаични моменти по прехраната: „Носителите на живота - това са готвачите. Как са радостни войниците, кога са близко край кухнята. Готвачът разделя чорбата с „малката“ си лъжица“. На снимката група войници чакат раздаването на дажбите около баките. [146]

 

В Катунци полкът престоява също малко повече от два месеца и половина. След дългото протакане идва заповедта за завземането на Рупелското дефиле. На 26 май 1916 г. бойците са строени и тръгват отново напред. Този път посоката е на юг. Букурещката бразда е прекрачена и подразделенията заемат указаните коти по Ченгел планина. Щабът се настанява в с. Сингелево. Гръцката погранична стража се изтегля без кой знае каква съпротива. Целта на настъплението по указания е заемане на по-добро изходно положение и елиминиране на съглашенско настъпление през дефилето. Веднага се пристъпва към фортификационно изграждане на позициите. Подготвени са окопи цял ръст с ходове за съобщения, блиндажи, изкуствени препятствия и землянки. [147]

 

„Федя“ от рубриката „Картини от войната“ изпраща визуални сведения на домашните си в Кюстендил. Преобладаващите снимки са групови, сред природата, на различни места на позицията - под вековните дървета, манастирчето „Св. Илия“ и „в местността Хисаря, наречена „апендисита“, над Демир Хисар“. Повереният участък на Т. Цеков е инспектиран от бригадния и полковия командир. Работи се усилено: „Всички тези височини, които се виждат, сме ги изровили като къртове. Това е Ченгел пл.“. И „Слънцето пече - тропическа горещина ни души, а ний денонощно копаем и се закрепваме на новите си позиции“. Все пак има време за почивка и за забавления: „Ето едно наше „Самодивско хоро“, но не на луна, а на силна горещина“. А снимката представя и конкретния момент от импровизираната веселба през топлия август. [148] Други се отдават на романтика. Неизвестен боец пише от позицията на ученичката от Босилеград Нонка Харизанова: „Тиха лунна нощ. Луната с бледата си светлина ми свети и пиша ти, макар че ти не се обади поне един път“. [149] След работа има време за уединение и терзания по нежния пол. Нищо човешко не им е чуждо.

 

Трудът за трети път не е използван по предназначение. След третото престояване от малко повече от два месеца и половина Рилци продължават

 

140

 

 

настъплението си на юг. „Надвиснала“ над Серското поле 7-а дивизия, заедно с останалите съединения от 2-ра армия, извършва настъпление по левия фланг на фронта. Освободителният поход продължава и в третия Егейски дял на Македония. На 18 август 1916 г. 13-и полк превзема с. Крушево, като пленява гръцкия гарнизон от 100 души. Следващите дни той се движи по направлението Фращани-Дутлиман. Св. Иван-Христос-Просеник, заобикаляйки от север Сяр, и пленява още 80 елински войници с капитана и лекаря им. На 24 август две дружини сменяват 54-и полк, като заемат позицията Чучулигово-Елшан-Чавдар чифлик. Скоро и другите две се присъединяват и Рилци са съсредоточени на новия фронт. Престоят им на бойната линия е от по няколко дни, като при ротацията оттеглените назад изработват тилни позиции. През втората половина на септември 4-а дружина изпълнява комендантска служба в Сяр. [150] Федя с радост споделя за изживяното на Лена: „За миг бяхме забравили гърмежите на оръдията и се опивахме от звуковете на музиката“. Свирачите са децата на хазяите, запечатани на снимката от квартирата на офицера. Друг кадър запазва момент от веселие в бирария в града след трудните дни и „постоянните грижи за близките“. [151] Много хубаво не е на хубаво, казва народът.

 

На позициите цари привидно спокойствие. Откритата местност не позволява през деня каквато и да е активност. Всички се прикриват в окопите, които поради песъкливата почва се самообрушават. През нощните часове се предприема възстановяване на повредените участъци и изграждането на нови. Често се случват патрулни схватки и артилерийска стрелба. По-съществен бой се завързва на 23 септември, когато противникът атакува в посока Елшан. Англичаните настъпват, но са посрещнати от активен обстрел на две роти от полка и са принудени да отстъпят назад, изоставяйки няколко убити войници и един офицер. В щаба на 2-ра армия разработват план за настъпление към Круша планина. Офанзивата се предприема с цел облекчаване на положението на затруднената 1-ва армия. Рано сутринта на 30 септември 1916 г. Рилци са сменени от 54-и полк и се установяват на бивак край с. Кумли. Противникът изпреварва българите и атакува пръв.

 

На разсъмване англичаните от позициите при Орляк започват артилерийска подготовка. Насочени са сериозни сили срещу 2-ра бригада в участъка Горно и Долно Караджово, Ени кьой и Неволен. С цел да отблъсне врагът, на 1 октомври е наредено една дружина от 13-и полк заедно с три от 22-ри полк да започне нощна атака. Задачата е отблъскване на противника отвъд р. Струма и окопаване на новите позиции. Съзнавайки непосредствения риск за личния състав, командирът подп. Киров нарежда тегленето на жребий и изборът пада върху 4-а дружина. При придвижването си подразделението успява да се доближи много близко до противника, но изстреляните сигнални ракети за започването на артилерийски обстрел изиграват предупредителна роля. Огънят, макар и барабанен, е кратък, англичаните отговарят със своите батареи много по-продължително. В обстрела се намесват от три страни пушечен и картечен огън. Атаката на българите с „ура“

 

141

 

 

не предизвиква никаква изненада. Започва неорганизирано отстъпление, войниците се пръскат назад, изоставяйки убити и ранени. Усилията на офицерите са насочени да съберат оцелелите в района на Еникьой.

 

Призори на 2 октомври командирът майор Димитър Рачев е сменен с капитан Константинов. От дивизионния щаб нареждат нова атака. Три пъти дружината се вдига напред, но е спряна от ефективния противников огън. След пладне останалите около 200 незасегнати бойци въпреки устните заповеди не могат да се придвижват, защото англичаните владеят положението на фронта. Загубите сред личния състав са 70 убити, а ранени са 145 редови чинове и 7 офицери, като от последните 1 е безследно изчезнал.

 

Дивизионният командир поставя задачата пред полковия за провеждането на нова нощна атака. На позициите е съсредоточена 4-а и 1-ва дружина, заедно с картечната рота. Настъплението започва към Долно Караджово, но своевременно заповедта е отменена и силите са разположени край Ени кьой. В сутрешните часове противникът предприема офанзива по подразделения от 14-и полк. Българите започват безредно отстъпление. Силен барабанен огън връхлита позициите на Рилци. От шрапнел е убит майор Рачев, останал сред войниците си въпреки отстраняването му от длъжност. Устояли на ураганния артилерийски обстрел, бойците са поведени в атака, предвождана от техните офицери. Жертва на настъплението става поручик Михаил Ташов. Снаряд откъсва главата му, но българският командир прави още няколко крачи напред. Инерция ли е, или пример за своите подчинени как се преследва целта до самия край? Ранен е новият командващ на 4-а дружина поручик Сокол Петров. Мястото му веднага е заето от поручик Тодор Цеков. В боя са въведени 2-ра и 3-а дружина под ръководството на подп. Пошев. В решителния миг българите преминават в атака.

 

„Това безстрашно, стремително и стройно настъпление на Рилци ще остане паметно в историята. То ще напомня на вечни времена техния беззаветен героизъм и как именно се жертва и мре за благото на своята родина. С право нашите противници, свидетели на това настъпление, бяха казали: „Ние никога не допускахме, че Вие ще имате куража да прескочите линията на преградния огън, воден с такава ожесточеност с около 15 батареи. Вашето настъпление ни удиви и внесе смут и колебание в нашите души. Ние в този бой се считахме за победени“ - анализира решаващия момент на сражението капитанът от 13-и полк Дончо Терекиев.

 

Противникът е спрян, а в следобедните часове и атакуван. Въпреки множеството жертви и ранени бойният дух на Рилци е на висота, а англичаните започват отстъпление от позициите в с. Еникьой. Задържат с много мъки само югоизточната част на населеното място. Дивизионният командир полк. Ив. Русев въпреки понесените загуби нарежда нова нощна атака. Със свито сърце полк. Киров започва подготовката, но скоро заповедта е отменена. Заети са за отбрана позициите отпреди започването на боя между Горно и Долно Караджово и Еникьой. Равносметката е много кървава. В тридневните сражения са убити 8 офицери и 141 войници, ранени са 17

 

142

 

 

офицери и 801 редови чинове, а отделно пропадналите без вест са 83 души. Привечер на 4 октомври полкът е изтеглен на позиция при с. Календра, след 4 дни се установява на бивак край с. Латово, а от 10 октомври е дислоциран в района Мелникич-Ликен чифлик. На последната дата полк. П. Сантурджиев е изпратен да командва 2-ра бригада, а за началник на 1-ва е назначен полк. Ст. Манов. Същият, който предвожда Рилци в Балканските войни. [152] Знаковите места в кюстендилската бойна история се увеличават с още едно. Ненапразно на паметника на падналите от полка в краката на войника до името Булаир стои Еникьой. Нов кървав връх в усилията за национално обединение.

 

Героизъм проявяват множество бойци. Техният пример повдига духа на събратята им в решителните моменти на сраженията на 3 октомври при Еникьой. Особено важно се оказва обезвреждането на противниковите картечници. С тази задача се справят войниците Христо Ников Мицов от с. Смоличино, Стоичко Станоев Пърщеин от с. Добри дол, Александър Георгиев Кривошийски от с. Горна Гращица, Стамен Иванов Ангелов и Никола Арсов от Караманица. Те сами или предвождайки свои другари, достигат до неприятелското укритие, пленяват оръжието, завъртат го срещу противника и се завръщат с трофеите на своята позиция. Отделни пехотинци проявяват самоинициатива и заместват излезлите от строя картечари. Такива качества показва Павел Лазаров от Жабляно, Радомирско. С личния си пример пред бойците се отличават фелдфебелите Стоян Иванов Вунев от с. Мусул и Христо Георгиев от Кюстендил. Те повеждат напред своите взводове, увличайки и други подразделения. Някои заплащат героичната постъпка със своя живот. Най-заслужилите са наградени с ордена „За храброст“.

 

В решителния миг в боя се включват и санитарите. Пример дава войникът Иван Величков Пашов от с. Добри дол. Той започва да командва, въртейки санитарната си тояга, противникова граната му я чупи, но веднага я заменя с пушка и цял окървавен участва в боя. Пронизан е от куршум и геройски загива, както това се случва и с офицерския кандидат Георги Янков Тонев от Кюстендил, повел начело взвода си в атака. „Когато слънцето се скри зад върховете на Беласица и Круша планина; когато мрак затули земята и изпрати деня 3 октомври към вечността, англичаните бяха изгонени от развалините на Еникьой. Прибраха се те в старите си окопи, далеч зад него, и осветиха земята с хиляди бели ракети да лекуват ранените си, да погребват мъртвите си и да пишат на Англия как Рилци се биха за свободата на своите братя македонци, които тя искаше да остави и остави пак в робство, много по черно, много по-страшно, по-изтребително от турското...“ - прави равносметка на битката участникът Иван Караиванов. [153] Някъде край Горно Караджово в редиците на 7-а дивизия подпоручик Димчо Дебелянов загива геройски, своевременно завещал своята равносметка „... мъртвият не ни е враг“. За тях, съвременниците, може да не е, но къде са гробовете на убитите. Няма мемориали, няма символи, няма организирано място за поклонение и памет. Век по-късно българската следа е поизличена

 

143

 

 

там, в долното течение на р. Струма. Отмъстителност на победителите или безпомощност на победените, но остава дълг на поколенията. Врагът на загиналите за Отечеството е забвението.

 

Оцелелите се изтеглят на по-задни позиции. Федя споделя с Лена в Кюстендил за преживяното под нова рубрика „Бойното поле“: „Ето моето величие всред група офицери - останки след жестоките боеве на 2 и 3. 10., където смъртта и животът се бореха. От 20 офицери в дружината останахме живи и здрави 5 боеви, лекарят и адютантът. Това бе върхът на ужаса и безумието. Сега съм здрав“. Новата рубрика се оказва мимолетна и се възстановява старата „Картини от войната“. Една от тях, направена в бивака в с. Мрамор, Серско, показва последните часове от съществуването на 14-а рота от полка. Тя се разформира и поручик Тодор Цеков е прехвърлен в 15-а. Друга пък от района на с. Метохи, Серско, запечатва момент от екзекуция: „Проста картина, но навява силна меланхолия и мирова скръб. Застрелване на войника Спас Янков от Кюстендил за бягство от боя. Той е вързан за дървото, до което е изкопан и гробът му“. Наказанието за дезертьорство е категорично и жестоко. То служи и за назидание на останалите живи. Те лекуват своите душевни рани. Най-трудно се оказва убиването на свободното време. Мъката, грижите и скуката се разнообразяват с шеги и игра на табла. [154]

 

В началото на ноември Рилци бивакуват в с. Вишен на път за с. Радово. От последното са преместени край с. Чифлиджик и подготвят втора позиция оттам до района на с. Латово. На 22 ноември 1916 г. сменят 54-и полк на бойната линия при Ерникьой, а една дружина остава като поддръжка в с. Спатово. Създадена е стражева застава на около километър пред фронта, която чрез патрули следи противника, разположен около град Баракли Джумая. На тази позиция Рилци остават през зимата и пролетта на идната година. Местността е равна, с високи храсти и треви, а протичащите реки Струма и Спатовска поддържат високи подпочвени води. Те са причина за наводняване на фортификационните съоръжения. Свободните от охрана роти изграждат два реда окопи цял ръст с ходове за съобщения. Укрепени са с плет или чимове. Пред фронта са поставени мрежи от бодлива тел. Построени са скривалища за личния състав, част от които са от дебело дърво, а останалите са бетонирани. От последния материал са изградени наблюдателници на ротните командири, гнезда и скривалища за картечниците и гранатохвъргачките. Зад бойната линия са изкопани землянки. Така оформена, позицията прегражда пътищата към Рупелското дефиле. Противникът първоначално проявява пасивност и не предприема сериозни бойни действия. [155]

 

„Картините от войната“ постепенно започват да придобиват монотонност. Войната навлиза в своя позиционен период. Федя търси разнообразие. Той се върти около проводника на информация: „Ето телефонистите на работа - носителите на заповедите и новините. Телефон - това е лудница, където едновременно няколко души говорят“. След изморителен труд се

 

144

 

 

сяда на заслужена почивка. Палатката играе ролята на „зимна вила“. Полученият колет от домашните е удобен повод за провеждането на банкет. На събитието присъстват офицери, воглаве с бригадния командир полк. Ст. Манов. Федя черпи с орехи, ябълки и кюстендилско винце. Получените хризантеми дълго разведряват иначе скромната битова обстановка. Основно се работи по укрепяване на полосата заедно с германските съюзници. „Ето ме във входа на землянката ми на позицията. Физиономията е достатъчна, за да имаш представа за живота ми“ - с видимо отегчение за ежедневието споделя Федя на Лена. Задължителен елемент от преписката са изпращаните целувки до нея и близките му. [156]

 

По-голяма критичност се отправя към позабравилите го приятели. Във втората десетдневка на декември 1916 г. за трети път пише до „Др. Данче“, без да е получил още отговор. Картината, която словото рисува, лъха на умерен реализъм: „Живеем тука ние, но при условия грозни. Мож си представи какво ще да бъде - обширно равно поле, обляно във вода, без каквито и да е гънки. Напоследък паднаха и много дъждове, които правят още по-труден живота. Но няма как, ще се тегли. Въоръжили сме се достатъчно с кураж и мъжество да претеглим още много лишения и трудности“. Насърченията и поученията за по-добро държание към близките си завършват с познатите целувки „по дундестите бузи“. [157]

 

Словесната ласка присъства и в други писма. Тя е част от заръките до домашните. Деловата част неизменно визира здравето, но и материалното подсигуряване. Владимир Абаджиев от „Полска канцелария“ нарежда на милата си Пенка в Кюстендил: „Гледай да намериш жито и да го смелиш в Починковата воденица. За дърва ще кажеш на Точе Пенчев“. И накрая „Поздравявам Ви с наближаващите празници Св. Ана, Св. Спиридон, Бъдни вечер, Божич, Нова година и пр. Целува ви Владо“. [158]

 

От тила наричанията имат сходно звучене. С „братски поздрави и целувчици“ е обсипан завеждащият прехраната на полка подпоручик М. Киселички. „Бате, честитявам ти Н. Г. и ти пожелавам всички щастия, които може да донесе тя - най-напред избавяне от аскерлика - но не само теб, па след това и всички други прелести“ - реди приоритети на прага на отминаващото и идващото по-малкият сродник. Време е за надежда, която лъха и от други поздравителни картички, изпратени по повод новата 1917 г. и Рождество Христово, което вече се прославя 13 дни по-късно. [159] В долното течение на р. Струма относителното спокойствие измества горещите схватки. Противниците изграждат фортификационни съоръжения и се дебнат взаимно. Войната придобива позиционен характер на Южния фронт.

 

За една година не може да се говори за кой знае каква промяна в живота на войниците от 13-и полк. Новостта е основно в тяхното местонахождение. От Вардарската долина те са прехвърлени в Струмската. Изпълнени са поставени им задачи по овладяването на обекти в Рупелското дефиле, а по-сетне и в района на Сяр. Въпреки колебанията на някои подразделения качествено са изпълнени заповедите в битката при Еникьой. Високият боен

 

145

 

 

дух и решителност възпират съглашенския опит за пробив. Постигнат е нов връх в историята на 13-и полк, ознаменуван с място на бойния им паметник, издигнат след години в кюстендилската казарма. Така до паметните сражения при Кочани, където е бойното им кръщение, звездният миг при Булаир, стои Еникьой. Никъде край тези селища няма места на памет на кюстендилската бойна слава. Единствено стои паметникът на падналите герои Рилци, вече преместен от двора на казармата в строгия център на Кюстендил. Той гарантира вечната памет на тези, които положиха костите си за националното обединение на България през войните, водени от Третото българско царство.

 

След края на офанзивата срещу англо-френския корпус и резервният 53-и полк е разположен на десния бряг на р. Вардар на север от Гевгели. Първият приоритет на победителите е предприемане на хигиенни дейности. Измиването е съпроводено с борба с паразитите, укрили се умело в дрехите на войника. „Те често се показваха толкова нахални, колкото даже културните англо-френци не бяха, и излизаха на най-високите пунктове. Току ще сетиш, че някой от тях е заел командующо стратегическо положение по челото или шапката, по раменете или врата и като го подгониш, ще се стърколи обратно в изходното си положение, откъдето не ще закъснее подир малко да те атакува“ - с термини от военното изкуство образно показва взаимоотношенията между паразитите и гостоприемника ротният командир поручик Ив. Калайджиев. Следващата дейност е свързана с изграждането на бивак. Край с. Смоквица без кой знае какъв план са изкопани землянки, където се проявява войнишкият строителен гений. Значителна част от бойците са потомствени дюлгери от селата на запад от Кюстендил. Те оформят терасовидно лагер, в който са прокарани улици и се осветява от множество огньове. Мащабите на бивака са по-големи от малкото съседно село.

 

Комфортът, иначе примитивен, се допълва от войнишко творчество. Пред по-важна землянка, например тази на ротния командир, се правят представления, определени като „концерти“. Ядрото, в един случай квартет, се допълва от периферна група и се оформя цял хор. Понякога на „бис“ се извиква важната фигура на ротния, който играе ролята на солист. Самодейността се канализира на важните празници като посрещането на Коледа и новата 1916 година. То заема второто действие. Първото обхваща военния ритуал. На вардарския бряг полка е строен, отслужен е молебен и дивизионният командир поздравява бойците. Следва забавната част - под акомпанимента на гайдари, кавалджии и гъдулари се извиват кръшни хора. В тях участва и местното население. „Между него и войската се е завързала една родствена задушевност. Сега тук робски вериги не дрънкат, плачевни стонове не се разнасят. Над напояваната от векове със сълзи и кръв Македония е изгряло слънцето на свободата“ - така за качествената промяна свидетелства Ив. Калайджиев. Заедно с местните българи любезни са взаимоотношенията на армията с турската общност. Последните правят редица

 

146

 

 

жестове още по време на боевете, но това е логично - Царството е съюзник с Османската империя.

 

Ежедневието е подвластно на еднообразието. То се разкъсва от общуването в землянките. Приготвянето на храна отнема цялото внимание на захваналите се готвачи. Стига се до конфузни ситуации при варенето на качамака да се пренебрегва присъствието на прекия командир. Храната изисква цялото съсредоточение, за да не отиде на вятъра в решителния момент. За проявеното своеволие боецът е отговорен и си признава грешката, но след като е спасил качеството.

 

Важен обект на внимание са близките и роднините, като комуникацията се осъществява с писма. Съществено време се отделя на подготовката на кореспонденцията. Тя в определени случаи е колективно дело и се пише от един войник, определен за „общ секретар“. Наблюдателният Ив. Калайджиев описва структурата на едно обикновено писмо. Приоритет сред запитванията на селянина е неговата собственост - нивите, добитъкът, градините, лозето. Не по-малък е интересът към състоянието на домашните, особено към децата. Но до кой знае какви сантименталности не се стига. Те са от арсенала на все още неженените бойци, които се отпускат пред своето либе или годеница. Семейните са по-строги към чувствата. Патриархалните нрави си казват думата. Повод за радост са писмата, получени по обратната поща от близките. За голямо събитие се възприема дори раждането на малко конче. Стопанинът е толкова възбуден, че не само измисля име на животното, но обикаля всред своите колеги да възвести за придобивката. [160] Темите в кореспонденцията са индивидуални и разностранни, защото всеки има своите си терзания и интереси. Те подлежат на групиране и обобщения, но подобно изследване изисква отделни усилия. Сигурно някога някой автор би се посветил на подобна тема.

 

Изворите безспорно са изобилни. Сред тях се откроява преписката до писаря на 1-ва дружина от полка Никола Въжаров. След войната той е избран за кмет на първата кюстендилска комуна. По професия е учител и дългогодишен член на партията на тесните социалисти. Въпреки цензурата с някои недомлъвки се прокрадват и политически теми. Те идват от неговите другари Никола Грънчаров и Симеон Максимов, ангажирани в местната военна болница в Кюстендил. Последният непосредствено след Коледа анализира получена картичка и прогнозира оптимистично бъдеще: „Писмото е малко, но между редовете му се прозира всичко, що терзае душата ти. Аз разбрах всичко и една дълбока тъга обзе душата ми за теб, скъпи друже, и всички, които са при теб! Вярвам, че ще се пренесе и това и тогава ще настъпят по-благоприятни времена за нови борби и още по-славни победи от сегашните. Ще настъпят тези дни и аз вярвам в това“. [161] Стилистиката напомня на пророкуване към предстоящите световни катаклизми с върховен момент провеждането на дългоочакваната от тесняците революция. Все пак се изисква известна конспирация, защото цензурата бди над инакомислещите. Тогава се прибягва до кодовете, недомлъвките и четенето между редовете.

 

147

 

 

Другарският тандем държи в течение наричания още като Корде Въжаров. Увеличаването на заплатите на чиновниците е повод за закачка. Тя е в контекста на подготвянето на необходимата зестра за току-що родената му в края на януари дъщеря. Кумецът Георги Стоянов не сдържа емоциите си от събитието: „Да ти е жива, здрава и щастлива новата мома и наша нова кумичка, която преди няколко дена ни дари благополучно кума Олга. Нека тя бъде предвестникът на скорошен мир!“. [162] Наричането е част от народната традиция, но краят на войната едва ли би наближил с раждането на това дете. За всеки знакът на новия живот се тълкува като ново начало. Майката очаква краят на изпитанията да настъпи с падането на Вердюн. Тя съобщава на съпруга си за повишаването цената на продуктите в Кюстендил. Скъпотията и недоимъкът явно се отразяват и на германските войници в града, които обикалят по улиците и търсят хляб. [163]

 

Храната не е достатъчно и на фронта. Кризата постепенно е преодоляна, а на 24 февруари 1916 г. като част от 7-а Рилска дивизия полкът потегля за новия си участък край р. Струма. Позициите му са заети от немски части. След петдневен труден преход на изток в дъжд, кал и студ войниците достигат в района в подножието на Беласица. Но не всички, защото част си заминават с влака по домовете в двадесетдневен отпуск. Поручик Ив. Калайджиев се завръща в Кюстендил с пообрасла брада и вид, белязан от недоимъка и трудностите „поради което трите ми дребни дечица няколко минути, докато да се разберем, ме гледаха плахо и нерешително пристъпяха насреща ми, а най-малкият едногодишен палавец с креслив писък се притискаше в прегръдките на майка си - страхливо поглеждайки ме из под око“. Изпитанията променят външния вид на хората, но и душевния им мир. Сближаването е по-труден процес от противопоставянето. „Очи, които не се виждат, се забравят“ - казва народът. Но на децата всичко се прощава по-лесно. Ротният командир не забравя своите войници и им изпраща кратко писмо, последвано от възторжен отговор. В този съдбоносен момент и те се явяват по-младшата част от неговото семейство.

 

След престои при роднините си с камиони отпускарите са превозени на новия бивак. Той за разлика от стария поради затоплянето не е от землянки, а от разпънати палатки. Полкът е попълнен с нови войници и преминава в четиридружинен състав като редовните. От допълняющите подразделения са изпратени неслужили данъчни и бойци от турски произход от Разградско. Стремежът на командния състав е да балансира отношенията между етносите, защото от тяхната сплотеност зависи изходът на всеки решителен момент. Насърчават се в свободните моменти съвместните сбирки с разговори, песни и музика. Пъстротата от мелодия и танци се увеличава. Времето благоприятства започването на полските дейности. Земеделците излизат по нивята, обработва се лозето и се оре за засаждане на пролетните култури. Въпреки военната обстановка животът продължава. Белезите от междусъюзническия конфликт още не са зараснали. Руините стърчат по градчетата Мелник, Петрич и съседните селца. В бивака 53-и полк посреща

 

148

 

 

новия си командир подполковник Константин Ламбринов. Старият подп. М. Станев е изпратен подобаващо, за което свидетелства част от кинопрегледа „Моменти от войната“ в частта си за раздялата на офицерите и войниците с него.

 

На 26 април 1916 г. бойната част заема позиции по билото на Беласица в участъка Конгура-Равна-Кале баир. Височинното зониране си казва думата. Войниците, още неопочинали, са посрещнати от дъждовна буря, която преминава в снежна. Летните униформи бързо са сменени със зимни, а отгоре с шинели и кожухчета. Шест дни в средата на пролетта стихията властва и планината е покрита с мъгла и преспи. Слънцето, когато взима връх, всичко се стопява и сезонът се връща, но в планината шега с времето не бива. Открива се гледка към цялата Беломорска Македония. В далечината преграждат взора най-високите първенци на полуострова - планините Олимп, Пирин, Рила и родната Осогово.

 

Един месец полкът остава на тази позиция. Тя не е благоприятна за отбрана, но се укрепява съгласно заповедите. На северните склонове на Кале баир са разпънати палатките на войниците. По-специално място заема тази на ротния командир, но кой знае какво предимство не се забелязва в имуществено отношение. Освен няколко не в особено добро качество музикални инструменти обзавеждането включва походен креват, шарено домашнотъкано килимче, ветроупорен фенер, по две одеяла и сандъчета. Под ръководството на ротния фелдфебел се организира бивакът. Прокарват се пътеки, изграждат се навеси за конете, оформят се чешми. Специално внимание се отделя на ротната кухня. Творчеството си проявяват около 80 дюлгери. От правилно изрязани чимове е иззидана сграда, а дворът е постлан с каменни плочи. В последния са разположени букови пейки за седене и одър за поставяне на баките. По стените, покрива, около казаните и в малки градинки са засадени здравец и иглики. Подготвен е проект за място за отдих, своеобразен парк с откриваща се великолепна гледка.

 

Готвачът Стоян настоява за повече продукти - от ротния касапин Никола взисква доставката на овнешко месо вместо говеждо, а на артелчика нарежда: „Ти сега повече хляб и продукти донасяй, да позараниме тия момчета, па че ги пущиме да погна пай англо-вренецо...мам...да го питаме що чека още тадева, та се не витоса накъде Вранция, та и ние да мирясаме, да идеме дом да си видиме, невести да си развеселиме, деца да ни се порадуя...“. Готвачът, извоювал си правото на важен фактор, отглежда три кокошки и един петел. Последният е в съревнование за надпяване през светлата част със славея, а в тъмната с кукумявката. Той си остава нещатен будилник, въпреки поговорката, „че и без петел съмва“. Така картинно вижда живота в своята рота от 53-и полк поручик Ив. Калайджиев.

 

Позицията има някои подчертани слабости. Те са констатирани от българите, но и от изпратените германски специалисти. Укрепителните дейности са прекъснати точно месец след пристигането в района. На 26 май 1916 г. цялата 7-а дивизия преминава границата, заема Рупелското дефиле

 

149

 

 

и по-добра линия за отбрана. Веднага се пристъпва към укрепяването на фронта. В участъка на полка са включени германски подразделения. Те впечатляват своите съюзници с реда, дисциплината и трудолюбието си. Бездействието не им е присъщо. Първо се работи по фортификацията, в свободното време по благоустрояване на бивака, а вечер се отдават на колективни забави. Песните, сред които доминира „Dеutschland, Dеutschland, uber alles“, огласят склоновете на планината. В процеса на сближаване на офицерите и войниците важна роля играе колективното изучаване на български и немски език.

 

Всички тези дейности се предприемат след приключване на основните занимания. Съприкосновението с противника все повече зачестява. Отделни престрелки се превръщат в патрулни схватки. Жертва на една от тях става френски кавалерист, неумело проникнал в българския обсег. Авиационното разузнаване на съглашенците се посреща с артилерийски и картечен огън. За близостта на врага свидетелстват и бежанците от съседните на позициите села. Французите навлизат в домовете им, като мародерстват, а местните българи се налага да напуснат своите къщи и да търсят закрила зад фронта. За установяването на ред и защита на населението три роти повзводно са изпратени в селата по южните поли на Беласица.

 

В равното пространство по струмската долина са разположени изключително българските Бурсук, Чал Махле, Мандраждик, Горни и Долни Бахтяр, Горни и Долни Мантар. В наследство от предишния политически режим те получават невероятна бедност. Къщите са изградени от върбов плет, измазан с кал, и покрити с камъш. Битовата обстановка трудно може да влезе в конкуренция дори с войнишката. На някои места в постройките заедно живеят хора и животни. Свинете са на особена почит, а прехраната на човека основно е от царевица и дини. Основният бич в заблатения район през горещия сезон са комарите и произтичащата от тях малария. С тези три предизвикателства се сблъскват в двадесетдневната патрулна служба изпратените войници. Противникът също показва присъствието си и се оформя „ново четворно съглашение“ по духовитото определение на един отдельонен командир, подчинен на поручик Ив. Калайджиев.

 

На главната позиция по негово свидетелство строителството придобива мащабни размери. Наравно с фортификационните съоръжения се появява „новопланиращ се град“. Опитните дюлгери за трети път показват уменията си. Изграждат се обща казарма за ротата, конюшня и отново кухня. Спазват се всички традиции, като при завършването на покривната конструкция майсторите благославят. Използвано е отсъствието на поручик Ив. Калайджиев и под ръководството на адютанта му на мястото на палатката им е вдигната сграда, наименована „Вила Марийка“, както се казва годеницата на последния. Командирът показва своята благодарност към влюбената двойка, като поема ролята на кума на сватбата им. Войнишката близост се затвръждава с духовното родство, което е много силно в Кюстендилско и по принцип по това време в България.

 

150

 

 

Обзавеждането в къщата е значително подобрено с изработени два дървени кревата, маса и украса от картички и снимки. В съседство е разположена обширна столова за офицерите от дружината, планинската батарея и германската картечна рота. Трескавата дейност кипи с убеждението, че на тези позиции се очаква да се прекара зимата. Войната все повече напомня за себе си. Ротата на поручик Ив. Калайджиев прикрива откъм с. Равна настъплението на 3-а бригада на 11-а Македонска дивизия при завземането на селата Горни и Долни Порой. Операцията е предвестник на по-мащабна офанзива с двата фланга на фронта. Построеното след поредната заповед за трети път е опразнено с нескрита мъка и изоставено на други части, като 53-и полк заедно с цялата 7-а дивизия заема изходно положение за атака от района на Рупелското дефиле. [164]

 

Новата освободителна мисия този път е на юг в Беломорието. Съсредоточаването изисква време, защото подразделенията са разтеглени по отбранителната линия, а пътищата са в пресечена местност. Целият 16 август 1916 г. е използван за разполагането на полка в дефилето срещу с. Рупел, а на другия ден се придвижва с готовност за бой в района на север от гара Демир Хисар. Настъплението планомерно започва в три колони към 22 часа. Под маската на нощта бойците тръгват на юг. Походът преминава безпроблемно и на 18 август преди зори е достигната заповяданата линия Ерни кьой-Баракли Джумая-Кюприя. Веднага започва окопаване на пехотата и артилерийските подразделения. През деня противник не е открит, което с податливата за обработка мека и песъклива почва способства за бързото изработване на фортификацията. Следващото утро е белязано с тревожни сигнали за близостта на англо-френците, влезли в съприкосновение с българските патрули. Конните разезди и артилерийската стрелба са предвестници на намеренията на неприятеля да се укрепи на левия струмски бряг. Замислите му своевременно са разгадани. След пладне на 20 август според получените нареждания подп. К. Ламбринов заповядва настъпление. Безпроблемно от 1-ва и 2-ра дружина са заети селата Хазнатар и Орманли. 4-а обаче изпитва трудности. Шестнадесета рота е притисната и само съобразителността на взводния командир подпоручик Васил Граовски не само спира опита им за пробив, но и контраатакува и отхвърля противника. [165]

 

Офицерът заедно с подофицер на конен разезд разработват изкусен план. Ив. Калайджиев свидетелства: „Взводът излиза напред в тревата. Нашите хитреци изваждат саблите и се спускат да атакуват полуескадрона, състоящ се от около 80 конници, които, като видели, че противниците им са само 7 души, се спуснали да ги съсекат. Но в този момент нашите обръщат гръб и минават зад линията на приготвения за целта взвод, като по този начин подмамват неприятелските кавалеристи, които в стремителното си преследване се натъкват на засадата и биват посрещнати от силен огън. Около 15 коня падат убити, няколко избягват без ездачите, а останалите в най-силен кариер се връщат назад. Един англичанин пада в плен и една леко ранена кобила, на която язди сега полковият ни командир“. [166]

 

151

 

 

На смрачаване е достигнат Долап чифлик, но възможност за изгодна отбранителна линия не е констатирана. Налага се бързо настъпление и на разсъмване са заети набелязаните точки по левия бряг на р. Струма заедно с Чавдар махле. Достигната е заповяданата линия за отбрана, но условията са неблагоприятни. Откритата местност прави българския фронт лесно уязвим от съглашенската артилерия, която сериозно обстрелва на 22 август участъка при с. Орманли. „Тук положението беше такова, че когато се стъмваше, тогава на нас съмваше и обратно“ - за обърнатото денонощие свидетелства Ив. Калайджиев и продължава: „Цели 15 часа, привити в своите леговища, засипвани от ронещия се пясък, обезпокоявани често от гущерите и жабите, прекарвахме под палещите лъчи на южното слънце, без да можем да се помръднем. Едно само подаване навън беше достатъчно, за да се изсипят около това място хиляди килограми желязо“. Престоят им на новия фронт се оказва кратък. Своевременно съгласно заповед 26-и сменя на позициите 53-и полк. Последният е изтеглен в района на Демирхисарската гара, изваден от състава на 7-а и придаден към 6-а дивизия. Така от 2-ра преминава в 3-а армия. Настъплението в Серското поле струва живота на 3 и раняването на 11 войници. От противника за придобити 3 пленници, 5 яздитни коне, 7 седла, няколко пушки и други материали. Това е сухата равносметка на южната офанзива. [167]

 

„Тук конярите съобщиха, че ще вървим в Добруджа“ - за радостната според него новина забелязва Ив. Калайджиев. „Всяка заповед е предпоследна“ - гласи военната поговорка. Старата е отменена и полкът отново е върнат на подчинение на 7-а дивизия. Наредено му е две дружини да ремонтират пътищата Демир Хисар-Драготин и Демир Хисар-Сяр. На 28 август 1916 г., в деня след обявяването на война от Румъния на Австо-Унгария, по пладне, идва нова заповед за повторно прехвърляне към 6-а Бдинска дивизия. Въпреки известни съмнения, придружени от сарказъм, тиловашкото съобщение се потвърждава. „Известието на „агенция обоз“ излезе вярно“ - с нова доза оптимизъм констатира поручик Ив. Клайджиев. На 1 септември България известява положението си на война с Румъния.

 

Нощта продължава да се използва като ден. При залеза на слънцето подружинно, на известно разстояние поради прахта, полкът потегля на север. Движението се осъществява в походен строй и с дневни биваци при селата Левуново и Крива Ливада е достигната дековилната гара Крупник. Техниката си казва думата и за два дни пехотата е превозена по теснолинейката до Радомир. Конете се придвижват с известно закъснение по шосето през Горна Джумая и Дупница. На 2 септември 1916 г. след обяд цялата част достига до указаната точка. Комплектоването и забавеното композиране на ешелоните на гара Радомир при прехвърлянето на нормалната железница имат и позитивно значение. Посрещането в родния край на част от бойците картинно описва Ив. Калайджиев: „Маса народ - мъже, жени, деца от околните села, се стекоха тук да се видят със своите герои и ги изпратят към нови победи. Това заприлича на нова мобилизация. Сума пържени кокошки и

 

152

 

 

баници се унищожиха, много сладки думи се размениха по зелените ливади и кукурузи около бивака между войници и домашни“.

 

И това непланирано свиждане си има край. Мудността при композирането оказва влияние на заминаването, което се проточва на 3 и 4 септември. Подполковник К. Ламбринов докладва: „При особено весело настроение на войниците и със стечението на много народ от Радомир и околните села тръгнаха ешелоните с юнаците от 53-и пехотен полк, бавно и тържествено. При всяко тръгване на ешелон мощно „ура“, изтръгнато из хиляди калени гърла, отекваше далеко по околните възвишения! Отиваха юнаците от 53-ий пехотен полк, калени в много боеве - отиваха там, далек на север, да сразят новия подъл враг, що бе нагазил в скъпото отечество“. До поздрава „ура“ скоро се очаква и присъединяването на страшния български вик „на нож“.

 

Заповяданата крайна гара Каспичан е подмината с ново назначение Добрич. По релси е премината още една букурещка бразда. „Колкото повече влизахме в недавна поробения край, толкова пътуването ни придобиваше вид на тържество! На всяка гара и спирка стотици посрещачи поднасяха на юнаците от 53-и пехотен полк вода, закуски и кичеха с цветя гърдите и пушките им“ - продължава доклада си полковият командир. Сравнителният анализ на поручик Калайджиев е още по-затрогващ: „През тази война ние видяхме много сърдечни посрещания, видяхме да се леят много радостни сълзи, на много места бяхме кичени с венци и отрупвани с подаръци, но това, на което бяхме свидетели тук и което ще се види на читателя може би невероятно, стои над всякакъв патриотизъм и пожертвователност и аз се чувствам безсилен да го предам“.

 

Първоначално 4-а, следвана от 3-а дружина достигат по различно време на 6 септември 1916 г. гара Добрич. С пристигането си подразделенията веднага са изпратени от командващия отбраната генерал-майор Тодор Кантарждиев на бойната линия. Срещу българите за по-малко от месец застава нов противник от Румъния, Руската империя и сърбохърватската дивизия - един нов фронтови Вавилон. Участъкът за отбрана на полка е определен вляво от шосето Добрич - Ези бей към Чекирча. Подразделенията не само бързо се окопават, но в критичните моменти са привлечени в помощ на засегнатите зони вляво от своята позиция, а привечер вдясно. На последния противникът настъпва стремително и само атаката с „ура, на нож“ на 16-а рота, предвождана от командира си подпоручик Серги Христов, проваля замисъла му. Българите отбиват две контраатаки. Левият участък, защитаван от 3-а дружина, също е подложен на неприятелски натиск. Противникът е спрян на около 1500 м от позицията. Така с приключването на деня боят замира, а в този момент пристига ешелонът с полковия командир. Подп. К. Ламбринов веднага е изпратен при подчинените си със заповед да поведе 4-а дружина в заплашения десен участък. Тя остава на новата позиция, а командирът се връща обратно. Нощта се използва за прегрупиране на частите по целия фронт.

 

153

 

 

Новият ден започва с артилерийски двубой, последван от засилващ се пушечен и картечен обстрел. Малко след пладне в участъка на 3-а се появява новопристигналата 2-ра дружина и се развръща в боен ред. Превръщането в прицелна точка на врага не стряска бойците. „Те настъпиха със стоическо спокойствие, което удиви и озадачи противника. На широкия прозорец, през който надничаше противникът към стените на Добрич, се показа острието на българския нож и той бе затворен за него. Това падна като студен душ върху противника и духът у него да продължи борбата за поставената цел, се разколеба“ - отчитайки сражението, акцентира полковият командир. Пристигналите две батареи започват артилерийски обстрел. Настъплението обаче е спряно от масиран неприятелски огън. Вдигането в атака се извършва внимателно, защото резерви няма и това принуждава командването да е предпазливо от евентуален опит за пробив. Достигнати са само част от набелязаните цели край с. Ези бей. Равносметката от двудневните сражения показва убити 1 офицер и 40 войници, а сред ранените са 3 офицери и 250 редови чинове. Те са предимно от 2-ра и 3-а дружина, незначителна част от 4-а, а 1-ва въобще не участва в боя. Последната пристига със закъснение, защото командирът и подп. Т. Бадински нарежда слизане на гара Оборище.

 

За битката при освободения български град, определяна също като епопея, вълнуващо звучи обобщението на подп. К. Ламбринов:

 

„Това не бяха борби на въоръжен народ, това бе вълна от войници, граждани - стари и деца - вълна, която се издигаше около стените на Добрич, настръхнала страховито, клокочеща, готова да се разлее в страшна мъст“.

 

Още по-сърцераздирателен е ротният поручик Ив. Калайджиев:

 

„Тук видяхме жени, които в разгара на боя, когато смъртта витаеше над полесражението и немилостиво размахваше отровната си коса, да носят патрони на бойната линия. Други носеха с бакъри вода, за да утолят жаждата на отчаяно сражаващите се юнаци. Видяхме жена, която сне забрадката от главата си и превърза ранената ръка на един войник. Видяхме 10 - 12 годишни деца да носят вода в окопите и да наливат в манерките на войниците. Видяхме едно юначно дете, на което от ранената дясна ръка шуртеше кръв, а с лявата махаше шапката си и викаше „ура“, колкото го глас държи. През цялото денонощие каруцари и файтонджии прибираха ранените от полесражението и ги занасяха в лазаретите и болниците“. [168]

 

Двата примера красноречиво показват съпричастността на освободителите и освободените. При защитата на Добрич, както в атаките при Велес, единодействието и жертвоготовността са впечатляващи. Местните българи и въоръжените под знамената синове на отечеството изпълняват наравно своя дълг. В тази борба няма цивилни, всички са войници. Целта, оповестена в двата манифеста, е една - националното обединение. В Македония и в Добруджа тя се преследва по еднакъв категоричен начин. Нали българският девиз е „Съединението прави силата“ и в решителни мигове той се претворява на дело. В знак на благодарност към подвига на 53-и полк през

 

154

 

 

1942 г. село Суютчук получава името Рилци, понастоящем вече квартал на Добрич. Асоциацията явно е направена с другата кюстендилска част или със съединението, от което идват. Историята се превръща в география, така по-лесно се опазва паметта, за да се помни во веки.

 

Не е преминала още треската от боя, като през нощта 1-ва и 4-а дружина по заповед на ген. Кантарджиев заминават в подчинение на 6-а дивизия в района на с. Арабаджи. Останалите две остават към Добричките части и заемат позиции на север от с. Ези бей. На 9 септември вече целият полк преминава в състава на Бдинското съединение и е разположен на бивак в района на с. Осман Фак. Тук се разиграват още сцени на пожертвователност. Състоятелни селяни предлагат цялата си храна и инвентар за нуждите на армията. Те се сърдят, ако им се откаже. Някои настояват да постъпят доброволци въпреки напредналата им възраст като синовете им. Войниците от Босилеградско са сащисани от добивите от зърно. Поручик Калайджиев пресъздава един разговор:

 

— Ето тука трябвало да се заселим, а ние сме се заселили у Божица, дека „от оране немаме време да идеме на пазар жито да си купиме“. Овършахме го къде Св. Димитрия, до Св. Василия го изручаме, такива земеделци сме ние - говореше моят ординарец Златко.

 

— Е, хубаво наистина тука, жито много има, ама ете па безводно, все от бунари пият вода - му възрази един негов съселянин.

 

— Абре, защо ти е много вода, да съм тука при това богатство, не ми требе ич вода, все бира че пием, ем чак от Совия че ми я донасят - му отвърна Златко.

 

Горкият, иска му се столично пиво, може би не знае, че най-старото в държавата се произвежда наблизо в Шумен или пък иска да покаже в мечтите си стандарт. Местните българи се оказват много отзивчиви и се стремят всячески да угодят на своите освободители.

 

Основните сили от полка изработват фортификационни съоръжения, а по-малки подразделения извършват разузнавателни и патрулни дейности. На 13 септември, събран, целият бивакува край с. Настрадин. Втора и 4-а дружина са предвидени като дивизионен резерв, а 1-ва и 3-а като бригаден. Сражението продължава през целия ден, но частта не е включена в действия. На другия 1-ва и 2-ра рота са въведени в настъплението, но когато в пиковия момент бригада „братушки“ атакува дивизионната поддръжка, влиза в действие. „Тогава се полюля над равнината громкото българско „ура“ и почна се лудо преследване на бягащия противник с огън и нож. Дълго още някои батареи преследваха отделни бягащи групи, нанасяше им поражение и противникът даде маса жертви“ - докладва полковият командир. При с. Каралий „муканите“, както местните българи наричат румънците, са тотално разбити. Селата се оказват пусти. Отстъпващите започват да поставят под контрол предимно мъже и да ги изпращат във вътрешността на държавата. Повечето имат нердостна съдба и остават костите си в Молдова, където са отведени. Преживелите след края на войната се връщат в своите

 

155

 

 

селища. Така се отмъщава на българите от Добруджа, дръзнали да оказват помощ на своите освободители. На 15 септември 1916 г. преследването на противника продължава стремително и въпреки поройния дъжд са завзети селата Хасанча, Дели Юсуф и Куюсу. Ролята на полка като поддръжка предопределя и значително малкото жертви - 3 убити и 12 ранени редови чинове. Достигната е старата берлинска граница. За по-малко от половин месец неправдата от Букурещ е поправена. Ив. Калайджиев реди думи на радост: „Черната робска плащеница, която покриваше китната Добруджа в продължение на три години, бе вдигната. Кракът на нито един неприятелски войник вече не я тъпчеше. И когато на 16 септември слънцето показа огромния си огнен диск иззад хоризонта, я огря напълно свободна“. [169] Целта от манифеста за южната част на географската област е изпълнена.

 

Трета армия продължава похода си на север. На 16 септември 1916 г. 53-и полк с придадени две батареи и една пионерна рота е назначен за авангард на дивизията по маршрута Хасанча-Айран кьой-Байрам дере-Карабака-Кубадин. Противникът е открит едва преди последното населено място. Именно тук е изградена и солидно укрепена позиция. Тя включва два-три реда дълбоки окопи, свързани с ходове за съобщения, и телени заграждения. Фортификационните съоръжения, обрасли с трева, са добре маскирани. Зад линията на пехотата са разположени артилерийските позиции. Тактическите действия на полка не остават незабелязани и българите са обсипани с ураганен огън. Сред тежко ранените е ротният командир поручик Ив. Калайджиев. Той е изведен от сражението и транспортиран в различни болници, като след месеци е излекуван в столицата. [170]

 

На около 1000 - 1500 м от противниковите позиции започват да се окопават българските войници. Процесът продължава и на другия ден въпреки планираната атака, която впоследствие е отменена. Тя с известно отлагане започва на 18 септември, но неприятелският огън е изключително силен. Целта е завземането на участъка при кота 135, югозападно от Кубадин. Едва към 17 часа бойците се добират на около 800 м от предните телени заграждения. С настъпването на нощта битката не спира. Дружините от полка се изнасят напред и се налага на другия ден да изчакат изравняване с подразделенията от съседната 4-а дивизия. Именно в настъплението на страничното прикритие на това съединение се случват проблеми. Противникът не само го спира, но то започва да отстъпва. В критичната минута само съобразителността на командира на 2-ра дружина майор Малчо Иванов предотвратява погрома. С енергична контраатака от 6-а рота положението е овладяно. Неприятелските войници спират и се налага да отстъпят панически под българския пушечен и артилерийски обстрел. „Много жертви даде противникът на това место“ - докладва полковият командир. Юнаците успяват да го изтласкат назад и той се скрива зад главната позиция.

 

Тя е предварително добре укрепена и на нея са въведени свежи подкрепления. Артилерийският и картечният огън възпират всеки опит за пробив. Решението на армейския командир ген. Ст. Тошев е за оттегляне на по-изгодни

 

156

 

 

позиции. То е в противоречие с намеренията на фелдмаршал Макензен и скоро между двамата военноначалници се стига до разрив. Българските съединения все пак са дръпнати назад. Петдесет и трети полк през нощта на 20 септември заема участък по северните поли на кота 167 - Беш бунар. Тя се намира между с. Терзи вели и Байрам дере. Тук се окопава и до края на месеца изгражда главна позиция. Тя е солидна, с ходове за съобщения и опънати телени заграждения. Противникът не предприема сериозни действия, а предпочита само отделни схватки и престрелки. [171] Извършена е и реорганизация, като от Кюстендил главнокомандващият ген. Н. Жеков заповядва създаването на Сборна дивизия, в състава на която е включен и 53-и полк. Началник на съединението е добре познатият им вече ген. Т. Кантарджиев. [172]

 

Врагът се осмелява да предприеме настъпление на 1 октомври 1916 г. То е възпряно от методичните удари на българската артилерия. Пехотата открива отделни групи по долищата и ги ликвидира своевременно. Замисълът на съглашенците е да удари по турските части. Затова на българските, включително и на 53-и полк, е заповядано да прикове повече от противниковите сили. Извършено е настъпление към близката кота 121. Във влажна и мъглива обстановка се развиват действията. На другия ден с тази задача е натоварена една дружина и половина под ръководството на подп. Т. Бадински. От отсрещната страна атакуват с цяла дивизия, която е принудена да спре след ожесточен артилерийски огън. Опасенията от евентуално настъпление на 4 октомври не се потвърждават и идва заповед отряд от две роти под ръководството на майор Александър Николов да завземе кота 121. Боят е изключително жесток. Българските храбреци са обсипани с убийствен картечен и шрапнелен огън. Налага се отстъпление на главната позиция. Загубите са значителни - убити са 3 войници, 14 „без вест пропаднали“, 49 са ранени, заедно с тях командирът им майор Ал. Николов, поручик Серги Христов, офицерски кандидат Минчо Захариев. На висота се оказва 6-а батарея с командир поручик Иванов и картечен взвод, ръководен от подпоручик Георги Янакиев. Те спомагат за измъкването на отряда от съглашенските клещи. Следва стремителна контраатака, която е възпряна само благодарение на точния български артилерийски огън. Противникът отново е разпилян по доловете.

 

Именно групи от него са пленени на другия ден при изпращането на патрули. Оказва се, че срещу кюстендилската част стоят изключително руски подразделения от 465, 466, 467 и 468-и полк. На 6 октомври 1916 г. се разиграва решително сражение. Братушките атакуват още сутринта, но временно са спрени от ефективен артилерийски огън. Към пладне подновяват настъплението, като въвеждат постоянно нови сили. Пиковият момент настъпва, като превземат с. Карабака. „По целия фронт заклокочи страшен бой, защракаха картечници, десетки оръдия бълваха ураганен огън и воят на стотици снаряди разливаше се в адски тътнеж, дим и кръв. Ала пред опасната вълна на упорития противник стоманената съпротива на българския

 

157

 

 

войник удържа; сломен бе противникът и покрил бе с трупове влажните угари на добруджанските поля“ - картинно описва решителния момент подп. К. Ламбинов и продължава - „Една мисъл бе лелеяна от юнаците от 53-и пехотен полк: тука, в окопите да измрат, ала крачка назад да не отстъпят. И в устрем, непознат в историята, готови бяха те с мен до последния редник на тая равнина да сложат кости за отечеството“.

 

Нощта минава в съмнения за ново настъпление. На сутринта се оказва, че братушките са отстъпили селото. На волята на българите са изоставени ранените им войници заедно с много разхвърляно снаряжение. Следващите дни преминават спокойно, без почти никакви престрелки, с изключение на някой артилерийски изстрел. В периода от 16 септември до 12 октомври 1916 г. полковите загуби са 39 убити, 265 ранени и 17 безследно изчезнали редови чинове. Ранени са и 7 офицери. Сред трофеите има 48 пленници. [173] Първата атака на укрепената Кубадинска позиция не успява, но и съглашенската контраатака няма резултат. Освободената Южна Добруджа е запазена от противниковия натиск.

 

След извършване на необходимото прегрупиране войските на Централните сили започват подготовка за нова атака на Кубадинския фронт. Петдесет и трети полк съгласно заповед заминава за 1-ва бригада на Сборната дивизия, като е сменен от друга част. Установява се на бивак при с. Каваклар. Тук е посетен от новия си началник ген. Кантарджиев. Следва придвижване до определената му позиция от шосето Амузача-Топрахисар до кота 104, която заема през нощта на 14 октомври. Скоро участъкът е удължен с един километър, което налага да се изпрати там част от полковата поддръжка. Още четири дни цари относително спокойствие, като войниците усъвършенстват фортификацията.

 

Призори на 19 октомври започва артилерийската подготовка за сражението. Личният състав включва 46 офицери, 4478 редови чинове и 668 коне. Полкът има за задача да завземе кота 92. Съглашенските сили оказват сериозна съпротива. Въпреки нея заповедта е категорична и под град от куршуми и шрапнели 1-ва и 2-ра дружина, водени лично от командирите си, предприемат атака. Колегата им от 3-а майор Захариев е ранен и заместен от ротния капитан Върбанов. Схватката се води в окрайнините на с. Топрахисар. Артилерията постоянно обстрелва позициите, но отстъпление не се предприема. При флангов огън 50 бойци са извадени от строя само на 4-а рота. Общо през деня са убити 44 и ранени 370 военнослужещи. „Рядко е противник такава упоритост проявявал“ - учудва се подп. Ламбринов.

 

Нощта преминава в кървави и бурни схватки. Налага се окопаване пред телените заграждения. Следва атака и противникът се оттегля на главната си позиция. Той успешно се брани при с. Едил кьой срещу 35-и полк. И когато сутринта 1-ва и 3-а дружина отново настъпват, врагът оттам ги заплашва във фланг и тил. Налага се отделяне на роти от тях и резерва за спиране на възможен пробив. Целият ден преминава в сражения, но не е реализиран особен напредък. Дружините се оказват вданени много напред и се окопават.

 

158

 

 

Сутринта на 21 октомври 1916 г. се констатира изтегляне на противника и започва движение към с. Узунлар. След пладне по изрична заповед от фелдмаршал Макензен до дивизията настъплението навлиза в решаваща фаза. Съглашенските бойци са разколебани и с уплаха започват оттеглянето си. „В тоя момент героите от 53-и пехотен полк с натъкнати ножове като един човек в гръмоносен облак понесоха се срещу окопите на противника и между рева и трясъците на стотици снаряди, между щракането на картечниците, като страшна вълна се понесе българското „ура“ - описва върховната част от събитието подп. Ламбринов. Бойците превземат главната Кубадинска позиция в района южно от с. Узунлар. Опитът чрез масиран артилерийски обстрел да бъдат отхвърлени назад, не успява. Юнаците започват усилено преследване на бягащите. През нощта предприемат окопаване на заетите места, но завалява проливен студен есенен дъжд. Небето се озарява от огнена светлина. При отстъплението си противникът пали селата и изоставените храни. „Добруджа гореше“ - кратък за драматичната сцена е полковият командир. Равносметката от офанзивата е 18 убити и 233 ранени.

 

На следващата сутрин в боен ред частта напредва, като главната цел е достигане до жп линията Черна вода-Кюстенджа. Разбитият враг бяга в хаос, но дава отпор. От една фугасна граната 10 български войници са извадени от строя. Ранен е командирът на 2-ра дружина майор Иванов, а умира адютантът му офицерски кандидат Милев. Привечер със заемането на с. Мурфатлар е премината железницата и се спират на позиция около Траяновия вал. Нощта е студена и влажна от преваляващия дъжд. На 22 октомври по пладне е овладяна кота 83. Новопристигнали войници от 2-ра руска дивизия са обградени и 92 са пленени от 1-ва рота. Отличават се особено командирът и поручик Никола Масленков и фелдфебел Димитър Григоров. Скоро след това са заловени още 2 братушки. Полкът замръква на около 2 км северозападно от с. Каратай.

 

На следващия ден настъплението продължава с цел преминаване на другата жп линия, водеща на север към Тулча, и достигане до с. Доробанци. Стремежът е да се заеме най-тясната част на Добруджа - между Дунав и Черно море. В окрайнините на селото отстъпващите изграждат своя позиция и дават отпор около час и половина, след което поемат отново назад. Движението на българските войници продължава напред. На 25 октомври 1916 г. е достигната заповядана цел кота 107 - Кара тепе. Оттам до пътя Доробанци-Хърсово трябва да се изгради отбранителната линия на частта. В боевете при овладяването на Кубадинската позиция и последващото преследване полкът дава 81 убити, сред които 4 офицери. Ранени са 701 души, от които 7 офицери. В плен са взети 100 противникови военнослужещи. Личният състав намалява до 39 офицери, 3723 войници и 656 коня. Изглежда само последните не претърпяват съществена промяна в броя отпреди офанзивата или са своевременно попълвани. [174] С падането на Кубадин е обезпечено както завземането на централната част от Добруджа, така и защитата на Южна. Под контрола на Четворния съюз попада пряката връзка

 

159

 

 

между столицата на Румъния и Черно море. В най-тясната част на областта, известна като „Добруджанското гърло“, възможностите за отбрана са значително по-изгодни.

 

Именно между езерото Ташавлу на Черно море и с. Бонасчук на р. Дунав се изгражда укрепена позиция. [175] Трета армия изчаква съюзническата офанзива във Влашката низина и превземането на столицата Букурещ. От състава и са извадени значителни сили за провеждане на операцията. Петдесет и трети полк остава в нейно подчинение, но е преместен на нов участък край езерото Ташавлу. Окопаването и изграждането на солидна позиция скоро са прекъснати със заповед за придвижване напред. Настъплението е извършено на 2 ноември, но е спряно и на другия ден частта се връща на старите места.

 

Противникът своевременно достига до българската линия и започват схватки с артилерийска и пушечна стрелба. Седма рота е придадена към 3-ти конен полк и по разпореждане на командира му заема кота 80. На 11 ноември ротата е атакувана от превъзхождащи ги неприятелски кавалерийски сили, около бригада, и въпреки „геройското държане на юнаците“ са заобиколени отвсякъде. Успяват да се спасят само 7 души, докато 11 са ранени, а 101 попадат в плен. Българският отговор не закъснява и специално подготвен разузнавателен отряд под командването на поручик Александър Семизов се опитва да залови противникови войници. Макар че замисълът се проваля, при акциите все по някой боец попада в плен, предимно от братушките. Това показва и какви сили стоя пред българските позиции - 3-а стрелкова дивизия.

 

В началото на декември 1916 г. полкът предприема демонстративни действия с цел приковаването на врага и облекчаването на натиска му, насочен срещу 4-а Преславска дивизия. Дните преминават в дебнене и шпиониране от двете страни. Престрелките и артилерийските двубои са задължителен момент. От строя се изваждат единици убити и ранени редови чинове. Падането на Букурещ на 6 декември е ознаменувано с три оръдейни залпа, придружени от пехотинско „ура“. Първата реакция на съглашенците е продължаване на укрепителните им дейности. Скоро се разколебават и в средата на месеца става ясно предприетото от тях отстъпление. Показателен момент за намеренията им е запалването на Хърсово.

 

Веднага е наредено преследване, като не се губи съприкосновение с ариергардните им части. На 16 декември сутринта въпреки мъгливото време полкът настъпва на север. Забавянето на артилерията и противниковият отпор оказват влияние за неизпълнението на всички задачи. Някои точки са завзети на другия ден. Движението се извършва методично и на 18 декември 1916 г. преди обяд полкът освобождава Бабадаг. „И така, по заповед на командира на бригадата, в походен ред, начело на музиката, влезе и премина града, посрещнат много радушно, обсипан с цветя, ура, радост, плач и пр.“ - за трогателния миг споделя подп. Ламбринов. Частта нощува в северните окрайнини на населеното място.

 

160

 

 

[[ Снимките от стр. 161-176 са изведени в отделен Албум, В. К. ]]

 

 

176 

 

Получена е заповед да заеме позицията Бабадагското езеро-с. Камбер и да настъпи на север. Руската съпротива се оказва ожесточена. Българите са спрени на 300 м от телените мрежи. Опитът да се премине по моста р. Топрак Кюпрю, струва много жертви. Задържането на десния бряг се оказва изключително трудно и полкът е изтеглен на по-удобна позиция. На 21 декември сраженията завършват с 30 убити и 26 ранени, сред последните са командирът на дванадесета рота капитан Димитър Върбанов и подпоручик Вучков. В плен са взети 112 български войници, предимно от същата и от девета рота, като изпълняват задачата на странично прикритие при с. Ени сала.

 

Следващата сутрин се оказва, че противникът се е оттеглил и настъплението продължава, като частта достига до с. Ени кьой. Взети са мерки за нощуване, но се научава, че врагът е напуснал и Тулча. По заповед на бригадата полкът е назначен за авангард и потегля привечер към населеното място. Втора и 4-а дружина, начело с командира подп. К. Ламбринов, към 2 часа сутринта на 23 декември 1916 г. първи влизат в Тулча. Веднага са взети мерки за запазване на живота и имуществото на населението, като са назначени две роти на гарнизон, а за комендант дружинният командир подп. Ал. Николов. Към 9 часа сутринта пристига ген. Т. Кантарджиев.

 

„Цялото българско население от града бе образувало шпалир от двете страни на улицата, приветстваше началника на Добричките войски и посипваше автомобила с цветя. Официалното посрещане се направи пред българската черква с представители на всички съюзни нации, като се държаха и речи за случая. Началникът на дивизията отговори с дълга, прочувствена и силно патриотична реч“ - записва в дневника на военните действия освободителят подп. К. Ламбринов.

 

Полкът получава задачата да охранява дунавския бряг от Черно море до гр. Исакча. Зоната е разделена на три участъка, а една дружина е оставена резерв в Тулча. През следващите дни свободният град е обстрелван от руски монитори и са разрушени 10 къщи, като 1 жена и „няколко“ деца са убити. От аероплан също са хвърляни бомби. Противникът си отмъщава и на местното население, което доскоро е владял. Настъплението от 15 до 23 декември 1916 г. струва на 53-и полк живота на 31 войници, 61 са ранени заедно с 3 офицери. Двама от тях умират от раните си. Попадат в плен 116 български бойци, а от противника само 29. [176]

 

Втората армейска част от кюстендилския край през 1916 г. има значително по-вълнуващ и дълъг боен път. Заедно с 13-и полк презимува край Вардар, където посрещат разделните годишни празници. Също е в близост в долината на р. Струма, където са разположени през пролетта и лятото. Петдесет и трети защитава държавата по билото на Беласица, а 13-и по Ченгел планина. Едновременно настъпват на юг в долното течение на р. Струма, освобождавайки Югоизточна Македония. Тук пътищата им се разделят. Петдесет и трети полк става освободител и на Добруджа. Участието в защитата на Добрич, отстояването и пробивът на Кубадин, заслоняването при

 

177

 

 

Ташавлу, настъплението и влизането първи в градовете Бабадаг и Тулча са върхове от бойната му слава. Прекосяването от юг на север на цяла златна Добруджа води до много убити и ранени. Кръвта им се пролива по равните поля в люлката на средновековната българска държавност. Така бойците от Кюстендилския край стават важен фактор в извоюването на националните стремежи. След големи части от етническото землище в Македония и Поморавието и Добруджа се включва в равносметката на освободителите. Календарната година е започната край брега на Вардар, но е завършена за едните край Струма, а за другите - на устието на Дунав - все реки, свързани с историята на нацията. Българското землище във всичките посоки вижда освободителите си от Кюстендилския край.

 

Въпреки че се оказва по-къса с 13 дни, 1916 г. съдържа изключително голямо напрежение. Започва с привидно спокойствие, но войната ескалира на два фронта. Единият се оформя в Македония, а другият възниква в Добруджа. Българската армия съумява да удържи множество победи, а в критичните моменти да устои, като заеме по-изгодни позиции. Безчетни са имената на бойната и слава. Сред върховете се нареждат ключовите победи при Кубадин и Букурещ и не по-малко значимите отстъпления на Каймакчалан и Битоля. Заедно с значителна част от Поморавието, Косово и Повардарието под властта на Царството попадат Югоизточна Македония и Добруджа. Последната се оказва ябълката на раздора със съюзниците. Късните български претенции за цялата област и нежеланието, особено на старшия съюзник, за отстъпки чертаят нов фронт, но на дипломатическото поле.

 

Противоборство и крамоли има и сред основните фактори в България. Изострят се противоречията между цивилната власт и Главната квартира. Между София и Кюстендил прехвърчат все повече искри. Замалко жертва на интригите не става началникът на ЩДА ген. К. Жостов. Той устоява на натиска, но не и на болестта. Умира в Кюстендил в разгара на кампанията на Южния и в началото на настъплението на Северния фронт. Заместилият го полк. Ив. Луков скоро също попада в редицата на неудобните за свои и съюзници. Главнокомандващият показва повече склонност към лавиране, но мястото му за маневриране се стеснява. Очертава се разделна линия между основните фактори в държавата. Вярна ли се оказва констатацията му, достигнала до нас посредством съпругата му, че всъщност воюва на четири фронта?! Повечето факти потвърждават подобно твърдение. Неспособността да се урегулират взаимоотношенията, прави държавата уязвима от съюзници и разбира, се от врагове. На този фон победите на българската армия изпъкват, но за затвръждаването им са необходими не по-малки усилия. Задържането на фронта зависи и от тила, където се проявяват все повече проблеми. Равносметката до момента показва, че основната територия от националното землище попада под една държавна власт. Българите с кръвта си очертават и защитават етническите си граници.

 

178

 

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Савов, С., К. Жостов. Интимните причини за погромите на България. С., 2000, 118-120.

 

2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 11б, л. 220.

 

3. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 2814.

 

4. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 121.

 

5. България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Т. 1, С., 2002, с. 543.

 

6. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 542, л. 1; оп. 1, а.е. 56, л. 101 -102.

 

7. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 122 -123.

 

8. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 34.

 

9. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 460, л. 282.

 

10. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 124 -127; Марков, Г. Голямата война и българския ключ за европейския погреб 1914 -1916. С., 1995, 229 - 230.

 

11. ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 3; ф. 504, л. 1, а.е. 11, л. 9-10; ф. 245К, оп. 1, а.е. 2,л. 33-34-

 

12. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 205 - 206, 207, 208, 210 - 211, 214.

 

13. ДВИА, ф, 75, оп. 1, а.е. 486, л. 93 - 95; а.е.487, л. 2 - 7.

 

14. НБКМ-БИА, ф. 267, оп. 1, а.е. 16, л. 14-16.

 

15. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1023, л. 19.

 

16. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1023, л. 228, 229.

 

17. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 499, 500.

 

18. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 126 -130; ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 114,115; Документален сборник „Българите и Голямата война“. С., 2016, с. 217, 233 - 234.

 

19. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 37.

 

20. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 2810; НСФ, инв. № 857.

 

21. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 132 -133; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 219, 233 - 234.

 

22. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 542, л. 32, 33, 36, 38, 40; оп. 1, а.е. 56, л. 109,115 -116.

 

23. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 133 -135.

 

24. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 556, л. 16 -17.

 

25. България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Сборник документи в два тома 1913 -1918 г. Т. 2, С., 2005, с. 66; Златарски, Вл. 1916: българи и австрийци в борбата за Косово. - В: Първата световна война и България през 1916 г. С., 2016, 82-86.

 

26. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 135; Азманов, Д. Генерал от пехотата Никола Жеков. - ВИС, 1995, №5, 99-100.

 

27. ИДА, ф. 1905К, оп. 1, а.е. 19, л. 1 - 2; Българската армия в Световната война 1915 -1918. Т. 8, С., 1939,175-176.

 

28. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1023, л. 235, 236.

 

29. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1023, л. 142,143,144,146.

 

30. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 532, л. 225.

 

31. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 216.

 

32. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 216, 219, 220 - 221, 226 - 227.

 

33. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 2, а.е. 6, л. 3 - 8; оп. 1, а.е. 35, л. 67; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6924, 6943.

 

34. ДА-Кюстендил, ЧП, а.е. 465, л. 13.

 

35. ДВИА, ф. 42Г, оп. 1, а.е. 47, л. 1 -19; а.е. 56, л. 140,141.

 

36. Въжаров, Н. Житейският път на един народен учител. (Спомени и документи). С., 1977, 74 - 75.

 

179

 

 

37. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 11б, л. 222; РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 857.

 

38. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 220.

 

39. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 143 -144.

 

40. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 1702, 2932, 3933, 3934, 3939, 3940, 3942, 3943, 3944, 3945.

 

41. Кърджилов, П. Време за война, време за кино. - ВИС, 2015, № 2, с.145.

 

42. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 136.

 

43. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 39.

 

44. Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 238-240; Златарски, Вл. Цит. съч., 86 - 87.

 

45. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 223-224, 225, 226, 227; ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 30, 72.

 

46. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 240.

 

47. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 255, 256.

 

48. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 258.

 

49. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 246.

 

50. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 86.

 

31. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 155.

 

52. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 87.

 

53. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 89; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 1697, 3391.

 

54. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 254.

 

55. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 273.

 

56. Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 240 - 241.

 

57. Пешев, П. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С., 1929, с. 528.

 

58. НБКМ-БИА, ф. 263, оп. 1, а.е. 13, л. 218; Д-р Васил Радославов. Дневни бележки 1914-1916. С., 1993, с. 185.

 

59. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 137-138.

 

60. ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 3.

 

61. ДА. Кюстендил, ф. 504, оп. 1, а.е. п, л. 9.

 

62. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 138 -140.

 

63. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. ш, 112.

 

64. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 2809, 2817, 2819, 3392, 3393, 3395, 3475; НСФ, инв. № 857.

 

65. Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 242-245; Българската армия в Първата световна война 1915 -1918. С., 2015, 148 -149.

 

66. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 116, л. 315.

 

67. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 140 -142.

 

68. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 142.

 

69. Божков, Хр. Пълен генерал Никола Жеков и неговото семейство. С., 1998, с. 122; ИДА, ф. 1984К, оп. 1, а.е. 78, л. 22.

 

70. Петров, Л. Генерал-фелдмаршал Макензен и неговите писма и записки. - Известия на института за военна история и военноисторическото научно дружество. Т. 58,1995, 306-307.

 

71. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 2926, 2927, 2928, 2929, 2930, 2931, 3937, 3938, 4154.

 

72. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 542, л. 241; Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 142; Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., с. 246.

 

73. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 542, л. 284; оп. 1, а.е. 56, л. 167.

 

74. Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 246 - 249.

 

75. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., с. 142.

 

76. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 215, 234.

 

77. НБКМ-БИА, ф. 263, оп. 1, а.е. 13, л. 227; Военни известия, бр. 131, 24 юни 1916 г.; бр. 135, 28 юни 1916 г.; бр. 136, 29 юни 1916 г.; Д-р Васил Радославов. Дневни бележки..., с. 191; РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 1689, 2924.

 

180

 

 

78. ДА-Кюстендил, ф. 42 к, оп. 1, а.е. 72, л. 36 - 37.

 

79. ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 14,15,16,17, 25, 24, 35, 40.

 

80. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 235, 236, 239, 240, 242.

 

81. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 143 -145.

 

82. България в Първата световна война. Германски дипломатически документи..., Т. 2, 108-111.

 

83. Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 145 -151.

 

84. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 122.

 

85. ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 40, 41.

 

86. ДВИА, ф. 75, оп. 1, а.е. 487, л. 286 - 301.

 

87. За операциите на Южния фронт по-подробно вж: Българската армия в Първата световна война 1915 -1918..., 152 -174; Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 259-268; Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 152 -155.

 

88. Марков, Г. Голямата война и българския ключ..., 270 - 273; Савов, С., К. Жостов. Цит. съч., 63 - 64; ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 220, 224.

 

89. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 130; РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 857.

 

90. Военни известия, бр. 187, 31 август 1916 г.; бр. 188,1 септември 1916 г.

 

91. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 5798; Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите 1878 -1944 в документи. Т. 2,1912-1918. С., 1996, 439-440.

 

92. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 134.

 

93. Божков, Хр. Пълен генерал Никола Жеков и..., с. 117.

 

94. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 30, л. 2 - 7.

 

93. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 825/6.

 

96. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 137,138.

 

97. Марков, Г. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г. С., 2006, 15-38; Българската армия в Първата световна война 1915 -1918..,, 206 - 230, 254 - 258.

 

98. ДА-Кюстендил, ф. 146К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 - 21.

 

99. ДВИА, ф. 75, оп. 1, а.е. 487, л. 402 - 403.

 

100. Давидов, Н. Кюстендилският дневник на Стоян Загорчинов. - Литературна мисъл, 1972, №6,121-124.

 

101. Марков, Г. Голямата война и Българската стража..., 38-49; Българската армия в Първата световна война 1915 -1918..., 231 - 240, 258 - 261; Малеев, Л. Принос към истината за катастрофата на България през септември 1918 г. С., 1921,180 -192; Петров, И. Войната в Македония (1915 -1918). С., 2008, 80 - 84.

 

102. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 56, л. 240, 241, 254, 267.

 

103. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 66 - 67; оп. 1, а.е. 56, л. 234.

 

104. Елдъров, С. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, С., 2004, с. 156.

 

105. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 158.

 

106. ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 3, 4.

 

107. ДА-Кюстендил, ф. 146К, оп. 1, а.е. 2, л. 1 - 20.

 

108. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 255-256.

 

109. ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 54.

 

110. Давидов, Н. Цит. съч., 124-125.

 

111. Библия. С., 1991, с. 742.

 

112. Марков, Г. Голямата война и Българската стража..., 54-61; Българската армия в Първата световна война 1915-1918..., 261-262; Петров, И. Цит. съч., 84-87.

 

113. Давидов, Н. Цит. съч., 128.

 

114. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 180.

 

115. ДА-Кюстендил, ф. 500, оп. 1, а.е. 25, л. 4.

 

116. ДА-Кюстендил, ф. 269К, оп. 1, а.е. 35, л. 68.

 

181

 

 

117. ДА-Кюстендил, ф. 146К, оп. 1, а.е. 2, л. 20 - 41.

 

118. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 258.

 

119. ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 113.

 

120. Давидов, Н. Цит. съч., 126-128.

 

121. Каранфилов, с. Младостта на спомените. Пловдив, 1988, 68 - 71.

 

122. Марков, Г. Голямата война и Българската стража..., 64-68; Българската армия в Първата световна война 1915 -1918..., 247-253.

 

123. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 191.

 

124. Българска военна история..., Т. 3, с. 156.

 

125. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 199.

 

126. Калчев, К. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918 г.). В. Търново, 2011, 128-137; Калчев, К. Главнокомандващият на османската армия Енвер паша - на инспекция в Добруджа и Македония (1916 г.). - В: Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876 -1919. Плевен, 2009, 440 - 450; Българо-турски военнополитически отношения през Първата световна война (1914-1918). Сборник от документи. С., 2004,188 -196, 201 - 211; Официалната и тайната българотурска дипломация (1903 -1925 г.). С., 2009, 221 - 233; Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите 1878 -1944 в..., 448 - 451.

 

127. България в Първата световна война. Германски дипломатически документи..., Т. 2, 198-199.

 

128. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 340, л. 16.

 

129. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1, л. 75, 80; НА-БАН, Сб. 4, оп. 1, а.е. 52, л. 37.

 

130. Елдъров, Св. Православието на война..., с. 157.

 

131. НБКМ-БИА, ф. 675, оп. 1, а.е. 3, л. 1.

 

132. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 120, л. 191; ф. 75, оп. 1, а.е. 488, л. 45, 47, 48, 81, 89-93.

 

133. ДВИА, ф. 75, оп. 1, а.е. 489, л. 557 - 558.

 

134. Давидов, Н. Цит. съч., с. 128.

 

135. ДА-Кюстендил, ф. 42К, оп. 1, а.е. 72, л. 38, 39.

 

136. ДА-Кюстендил, ф. 136К, оп. 1, а.е. 23, л. 6о, 61,103,105,114.

 

137. ДА-Кюстендил, ф. 25К, оп. 1, а.е. 89, л. 262.

 

138. ДА-Кюстендил, ф. 146К, оп. 1, а.е. 2, л. 42 - 67.

 

139. Иванов, М. Брутният вътрешен продукт на България 1870 -1945 г. С., 2012, с. 478.

 

140. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 6850, 7134.

 

141. Терекиев, Д. Историята на Рилци. Тринадесети пехотен Рилски полк във войните за обединение на българския народ 1912 -1913 г. и 1915-1918 г. Кюстендил, 1931,206 - 211; Димитров, Т. Железният полк - тринадесети пехотен рилски (1886-1945 г.). Кюстендил, 2009, 111-112.

 

142. Калайджиев, Ив. От Кюстендил до „1050“. С., 1918, 55 - 57.

 

143. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1023, л. 82.

 

144. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 1936.

 

145. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 1422,1423,1424,1425.

 

146. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 6675, 8148.

 

147. Терекиев, Д. Цит. съч., с. 215; Димитров, Т. Цит. съч., 113-114.

 

148. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 8153, 2138, 2139, 2140, 2143, 6676, 6677, 7504.

 

149. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 3511.

 

150. Терекиев, Д. Цит. съч., с. 219.

 

151. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 2141, 6678.

 

152. Петров, Т. Демонстративните действия на съглашенските войски по долината на Струма в края на 1916 г. - ВИС, 2006, №1-2, 40-45; Терекиев, Д. Цит. съч., 219 - 238; Димитров, Т. Цит. съч., 115 -117.

 

182

 

 

153. ДВИА, ф. 42М, оп. 1, а.е. 8, л. ю-и, 21-22, 29, 30; Караиванов, Ив. Историко-географски картини и впечатления от участието на Перничани и Рилци в световната война (1915 -1918 г.). Кюстендил, 1938,166 -173.

 

154. РИМ-КН, НИ, ОФ, инв. №5727, 6680, 2155, 2142, 8152.

 

155. Терекиев, Д. Цит. съч., 238 - 241; Димитров, Т. Цит. съч., с. 117.

 

156. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 8149, 8151, 2146, 2145, 6681, 2153, 7503.

 

157. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 8151.

 

158. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 7730.

 

159. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 6850, 7134.

 

160. Калайджиев, Ив. Цит. съч., 44-52.

 

161. РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 5507.

 

162. РИМ-Кн, НИ, ОФ, инв. № 7884; НСФ, инв. № 5507.

 

163. Въжаров, Н. Житейският път на един народен учител. (Спомени и документи). С., 1977, 74 - 75.

 

164. Калайджиев, Ив. Цит. съч., 57-92; Кърджилов, И. Цит. съч., с. 145.

 

165. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 29, л. 1-3.

 

166. Калайджиев, Ив. Цит. съч., 93 - 94.

 

167. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 29, л. 3-6; Калайджиев, Ив. Цит. съч., 94-95.

 

168. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 30, л. 1 - п; Калайджиев, Ив. Цит. съч., 96 - 98; 53-й пех. резервен полк. Юбилеен брой. Кюстендил, 4 септември 1927 г., 2-3; Българската армия в Световната война 1915 -1918 г. Т. 8. Войната срещу Ромъния през 1916 г. С., 1939, с. 185, 681, 703-704, 716-717; История на Дупница и Дупнишко. С., 2015, 347-348.

 

169. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 31, л. 3 - п; Калайджиев, Ив. Цит. съч., 99-102; Българската армия в Световната война 1915 -1918 г. Т. 9. Настъплението на III армия в Добруджа. С., 1943, 80-84.

 

170. Калайджиев, Ив. Цит. съч., 102 -105.

 

171. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 33, л. 3 - 7; Българската армия в Световната война 1915 -1918 г. Т. 9..., 198200, 242 - 245, 280 - 286, 342-348, 376-378.

 

172. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3, С., 1986, с. 136.

 

173. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 33, л. 1-42.

 

174. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 32, л. 1 -17; а.е. 23, л. 1 - и; ф. 42М, оп. 1, а.е 8, л. 27-28; Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Т. 9..., 652-653, 703-705, 743 - 745, 779 - 784, 8ю - 813, 838 - 840, 85986о.

 

175. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3..., с. 144.

 

176. ДВИА, ф. 360, оп. 2, а.е. 34, л. 1-17; а.е. 23, л. 11-32; а.е. 35, л. 30; РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. № 785, л. 4 - ю.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]