Антони Гиза
БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
 

 1. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

 Под понятието “македонски земи” следва да се разбират територии, принадлежащи днес на три държави: Македония (по-рано съюзна република на Югославия), Гърция и България. Земите на всичките три части на географската област Македония заемат около 70 хил. кв. км, като почти половината от тях ­ 34,2 хил. кв. км ­ попадат в гръцката част, наричана Егейска Македония. Частта, принадлежаща по-рано на Югославия и наричана Вардарска Македония, има територия около 26 хил. кв. км, а останалата част от Македония влиза в състава на България. По тези земи славяните започват да се заселват още от VI век, а по-късно  се обвързват с българската държавност.

 През ХIV-ХV век територията на Македония, както и почти целия Балкански полуостров, е завладяна от турците. Чуждото господство ограничава естествените процеси в духовния и стопанския живот на областта. По време на турското владичество част от македонските българи са насилствено ислямизирани. Мюсюлманският елемент в Македония е подсилен от прииждането на турско и друго нехристиянско население от Азия.  В края на ХIХ в. по-голямата част от славянското население в Македония се самоопределя като българско.

 През ХIХ век, а и по-рано, има случаи на преселване на части от населението на Македония в други райони на Османската империя. Така например жителите на многобройни села в Западна Македония са изселвани на левия бряг на Вардар и дори още по на изток. Целта на тази акция е да се наруши целокупността на славянското население, а новозаселените мюсюлмански жители да упражнят засилен контрол и тормоз върху християните. Често срещано явление е бягството на цели семейства, родове и дори на цели села от райони, където данъчното бреме, насилията и грабежите са най-нетърпими и причиняват обедняване на селяните. Бегълците често се насочват към труднодостъпните планински райони, а някои се заселвали в близките градове, където започват да се занимават със занаяти. Тези явления имат неблагоприятни от демографска гледна точка последствия, тъй като местните турски аги и паши заселват в напуснатите от християните стопанства турски и черкезки преселници, а  често ­  и албанци от съседните райони. Така през ХIХ век демографската структура на Западна Македония започва да се променя в ущърб на славянското население. Това е и основната причина за демографските изменения, които с пълна сила ще напомнят за себе си през идущия ХХ век.

 От края на ХVIII век турските власти масово заселват по западномакедонските земи и куцовлашко население, произхождащо предимно от Източна Албания. Арумъните по традиция се занимават с пастирство, но през ХIХ век все по-често се заселват в градовете, където се заемат с търговия и занаяти, като печелят водещи позиции в тази среда. Конкуренцията между тях и еврейските, арменски и български търговци и занаятчии довежда не само до създаването на сравнително силен вътрешен пазар, но и до активизиране на търговските връзки както с други райони на обширната Османска империя, така и със страните, граничещи с нея.

 В стопанско отношение по време на турското господство македонските земи се причисляват към земеделските области с най-ниско ниво на земеделско развитие в тогавашна Европа. В планинските райони, които заемат значителна част от територията на страната, преобладава пастирството. Българското население се занимава предимно със земеделие, докато пастирството е предимно в ръцете на донякъде фаворизираните от турските власти албанци и куцовласи. През целия период на османското владичество в Македония християнското население там не е в състояние да си осигури прилични условия за живот, а по религиозни причини е обект на непрекъснати преследвания. Християните са третирани като рая (стадо), без да притежават някакви права. Българският селянин (ако не приеме исляма) няма право да носи оръжие (каквато привилегия имат напр. мюсюлманските албанци), не може да язди кон, да строи високи сгради, а ако притежава някакви ценни предмети, всеки турчин има право да му ги отнеме. Огромно бреме са много високите данъци, както и насилията и злоупотребите при събирането им.

 През ХIХ век настъпват изменения в статута на собственост и ползване на земеделската земя в Македония като резултат не само от миграционните процеси, но и от всеобщата криза на феодалната система в Османската империя. Турските феодални господари, възползвайки се от слабостта на местната администрация и на държавния апарат, по всякакви начини увеличават размера на земеделските си имоти. Те си присвояват най-често земи на християнските общини, пустеещи земи, а нерядко и държавни земи. Превръща се във всеобща практика размерът на местните данъци върху християнското население да се налага произволно, да се налагат глоби на християнските общини, да се присвояват парични средства, събирани от християните за строеж и обзавеждане на храмове и училища. Някогашните натурални данъци са заменени с парични. Все по-често се практикува работата на изполица, която достига до 50 % от добивите. Турските феодали не се отказват и от ангарията ­ безплатен труд на селяните в полза на своя господар. Все по-голямата роля на парите в стопанството позволява да се създаде немногобройна прослойка от заможни християни, забогатели от търговия и от спекулация с недвижими имоти. Част от тях са патриотично настроени. С новопридобитата си финансова мощ те ще окажат значителна роля в процеса на националното възраждане на македонските българи. Това поставя началото на имущественото разслоение сред християнското населението на Македония, което на по-ранен етап е еднородно по отношение на материалния стандарт. Значително бреме за християните в Македония са и специфичните данъци, налагани им както индивидуално, така и на религиозните им общини.

[Previous] [Next]
[Back to Index]