I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
2. ГРАДОВЕТЕ В МАКЕДОНИЯ
Степента на урбанизация на македонските земи е много ниска. За
значими центрове се смятат дори градчета, наброяващи не повече от
5 хил. жители. В началото на ХIХ век големите градове в Македония са съвсем
малко на брой освен важното търговско пристанище Солун такива са Скопие,
Охрид, Битоля, Прилеп и Велес. През следващите десетилетия градски характер
придобиват такива селища като Кратово, Куманово, Тетово, Кичево, а към
края на века също и Струга, Дебър, Воден, Лерин и Костур. Повечето от
градовете се характеризират със значителна нееднородност на населението
по отношение народността и вероизповеданието. В някои от тях славянското
население съставлява малцинство. В големите градове доминират еврейското,
гръцкото или турското население, но се срещат компактни маси от арменци,
албанци и куцовласи. В края на ХIХ век промените в земеделието и разширяването
на търговските контакти оказват благоприятно влияние върху развитието на
стопанския живот в градовете. Прогресът в развитието на занаятите е обусловен
от активизирането на търговията между балканските страни и държавите извън
региона особено Русия, Австро-Унгария и някои западноевропейски страни.
Основна форма на производство в градовете е занаятчийското производство,
макар в началото на ХIХ век да се появяват първите манифактури и търговски
предприятия. Благодарение на тях градовете във все по-голяма степен придобиват
статут на стопански центрове, а непрекъснатият приток на бегълци от селата
способства за увеличаване на населението им. По-бедното население от селски
произход се заселва предимно в предградия, благодарение на което там нараства
процентът на славянското население. Типичен пример в това отношение е Солун.
Неговият център е населен предимно с евреи, гърци, турци и арменци, а в
значителните по площ и гъсто заселени предградия живеят предимно българи.
Подобни процеси са налице в Скопие и в някои други градски центрове.
Градовете в Македония по-скоро нямат типичен градски облик, а
връзките помежду им не са много добре развити. Само в центъра може да се
видят солидни тухлени сгради собственост на турски аги или на по-богати
християни търговци и собственици на манифактури. Къщите в предградията
са дървени или глинени, често със сламен покрив, досущ като типичните селски
къщи. Техните обитатели, макар и да се наемат на работа при занаятчиите
и търговците, не престават да се занимават със земеделие и скотовъдство.
Съвсем по друг начин изглеждат колониите на чуждоземските търговци,
напр. в Солун. Те реализират огромни печалби от левантинската търговия,
върху която гръцките търговци постепенно губят монопола си. Известен дял
в тази търговия имат и българските търговци от македонските земи.
В Македония постепенно прониква капитал от Западна Европа, като чуждите предприемачи получават право да строят различни предприятия, пътища и железопътни линии. Местният капитал оперира предимно с традиционни, остарели от европейска гледна точка, методи за реализиране на печалба лихварство и откупуване на държавните данъци. Тези операции продължават да носят на търговците и финансистите (последните предимно от еврейски, гръцки и арменски произход) значителни приходи, едновременно с това обаче способстват за все по-голямото обедняване на широки слоеве от населението. Пуснати в търговски оборот, така спечелените пари подпомагат развитието и европеизацията на македонските земи. Заможните български търговци също осъществяват пътувания по света, придобиват европейски навици и амбиции. Освен към печалбите те започват да проявяват интерес и към националната проблематика, достигайки и до идеята за политическата независимост на страната им. Развитието на тези нови идеи обаче се затруднява от факта, че църквата главната опора на съпротивата срещу турското владичество остава в ръцете на гръцкото духовенство.
[Previous] [Next]
[Back to Index]