Х. УЧИТЕЛСТВУВАНЕТО МИ В ГОРНА ДЖУМАЯ

Подир един месец получих писмо от Джумайската юбшина, с което ми поръчват лично аз да им занеса разни учебници. Занесох им.

Вечерта бяха приготвили вечеря, за да ме гостят в знак на благодарност, че съм им условил добър учител според тяхното желание.

Икономът поп Костадин взе чашата с вино, стана прав и каза:
– Вземете си чашите и ставайте!

Всички си взеха чашите и станаха. В това време ме грабнаха трима и ме издигнаха на ръце. Поп Костадин ми поблагодари от страна на общинарите и гражданите и каза:
– Няма да пием и да те пуснем дотогава, доде се не обречеш, че ще останеш за учител и ти заедно с господин Босилкова!

Всички извикаха:
– Няма да го пуснем, доде не даде дума!

Аз им казах, че нямам намерение вече да учителствувам, че от сърце и душа им благодаря както за угощението, тъй и за изказаните им добри думи към мен. Икономът повтори:
– Или и вие ще останете, или ще вземете и господина Босилкова с вас!

Босилков отговори:
– Ако остане господин Арсени, оставам и аз, ако ли не, отивам си и аз, и грехът да е негов.

След няколко пак думи, като им поблагодарих и им казах, че оставам, цяла нощ след туй гуляхме. Сутринта не ме пуснаха да си закарам коня и празните сандъци, ами изпроводиха учителя Димитър Марков [63] да ги закара.

Тук дойдоха и учители от разни села, за да слушат звучната метода. След черковен отпус до дванадесет часа наредихме празнично училище за слугите и неграмотните. И така, много майстори и чираци се научиха да четат и пишат.

Училището бе ново, гевгирлия, триетажно, всеки етаж от по четири големи стаи и с широк двор. Съгласието помежду гражданите бе отлично – надали имаше другаде такова съгласие [64]. Същевременно подготвяхме населението за въстание. В разстояние на три-четири години всички граждани и селяни бяха въоръжени с всичко потребно. Нашата стая с господин Босилков беше цял склад [65]. След обира на тетевенската поща [66] софийският Мухзар паша дойде в нашата стая и като взе да разглежда нагоре-надолу, завъртя се къи нас и общинарите и каза по турски:
– В Тетевен видях такава комитска стая и тук виждам.

Един от общинарите – Коте чорбаджи Гошев [67] му отговори и той по турски:
– Не, паша ефенди, ние такива работи не приемаме, ние сме верни поданици на царя.

Пашата се обърна към неговия човек и му каза:
– Хайкаа, ти от здания тарафандан отбираш, я да прегледаме да не би някъде да има някой чуруклук и да направи утре някой зиян.

Тръгва той напреж и ние по него с пашата.
Прегледаха долния етаж, втория и третия и все по нещо кусур намираха и най-сетне обиколи горе белия таван и каза:
– На тавана керестето с малко слабо, но нищо. Ами откъде намерихте пари, за да направите такова здание? – попита пашата.
– От подаяние, паша ефенди, на, както Ваше високопревъзходителство сте дошли, ще ви молим и вие да ни помогнете, защото половината още не сме го изплатили – отговори със смях Коте чорбаджи Гошев и ние всички му благодарихме.

Тодорче хаджи Нешев от София, без когото Махзар паша нийде не ходеше, всяка вечер дохаждаше при нас, пееше бунтовнически песни и ни разправяше всичко де какво станало. Ние не се страхувахме от него, но все пак се представлявахме, като че нищо не знаехме.

Един ден отидохме с даскал Петър Рафаилов от село Рила, със съгласието на рилските първенци, един от тях и даскал Петре, за да сондираме мнението на манастирските старци за в случай на въстание, дали могат да приберат жените и децата и да построим някоя и друга фурна за печене на пексимет и пр. Те се почти съгласиха и на другия ден си тръгнахме назад.

Спряхме се пред метоха на Орлина. Калугерът ни изкара една голяма паница с вино и тамам бих започнал да благославям с "хайде да ни е хаирлия започнатото дело и бог да даде скоро да се видим на бойното поле и пр.", гледаме, тича един отдолу към нас и ни вика:
– Чорбаджията Панайот ме проводи да ви обади да се скриете никъде, че Бекираа юзбашиита дубнишки иде с жандарми и башибозуци. Казали му, че в Рилския манастир имало комити.

Калугерът си взе паницата с виното, избяга и си затвори портата. Успяхме да му кажем само никому да не обажда, че сме дохождали.

Пуснахме конете бегом и се скрихме зад плета на метоха.
Гледаме Бекираа се спри пред метоха и взе да приказва нещо с игумена.

Казах на даскал Петре да си свали феса, за да се не червенее. Моят кон бе малко фесфесе. Аз му се обесих на врата, за да не вдига глава нагоре, а той ме вдигна като празна торба нагоре – фучи и ходи назад-напред, виждам, че ще ни издаде. Да го застрелям с револвер – още по-лошо. Еле читаците тръгнаха за манастира и ние покрай плета избягахме надолу, като дадохме конете на един човек да ги заведе на чорбаджи Панайотовии хан.

През баира отидохме в метоха на калугерките, а оттам в Джумая.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

63. Марков, Димитър – революционер и учител от гр. Горна Джумая, обесен от турците през декември 1876 г.

64. След Кримската война училището в Горна Джумая бележи развитие на високо равнище. През периода 1854 – 1857 г. учителят К. Цоневич въвежда взаимната метода, но основите на истинско новобългарско училище се поставят през 1857 г., когато се създава общоградски фонд за неговата организация и строеж на нова сграда. Особена заслуга за издигане на Горноджумайското училище като център на знание с широка учебна програма, в която доминират предмети със светско и практическо предназначение, има Димитър Бисеров, преподавател в него от 1863 до 1868 г. Благодарение на неговия всеотдаен труд и на приемннка му Тодор Ненов от Пазарджик в началото на 70-те годнни училището прераства в класно със 70 ученици, обучавани по взаимната метода, и 30 в горния клас (Право, бр. 27, от 21 юли 1870 г.). Нов етап в развитието на Горноджумайското училище настъпва, след като учител в него става Арсений Костенцев, който въвежда звучната метода в обучението по български език. Принос за изграждането на новобългарската просвета в Горка Джумая през периода 1870 – 1878 г. имат и учителите Бобошевски, Разсолков, Босилков, Марков.

65. Засега в историческата литература липсват сигурни данни (освен тези в спомените на Арсений Костенцев) за съществуването на революционен комитет в Горна Джумая. Но несъмнено е съществувала революционна група, запозната с революционните замисли, разпространени в други райони на България. (Вж. Дойнов, Д. Националноосвободителните борби в Пиринския край и освобождението на град Благоевград през 1878 г., Свобода и отечество, С., 1972, 112 – 126.)

66. Става дума за обира на турската пощенска кола в Арабаконашкия проход, извършен на 22. IХ.1872 г. от група революционери начело с Димитър Общи. В резултат са арестувани много членове на революционните комитети в Орхание, Тетевен, Етрополе, Ловеч и др.

67. Виден търговец, душата на българската църковна община в Горна Джумая през 70-те години. Умира през 1903 г.