ИЗ ПРЕДГОВОРА КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1917 ГОДИНА (С., 1917, 152 с.)
 

Спомените на г. Арсени Костенцев се четат с истински интерес и увлечение.

Учителствувал дълги десетилетия по села и градове в Македония и Одринско в епохата на турското владичество – преди и след Освобождението на България – пламенен борец за българското възраждане, г. Костенцев – сега вече в преклонна възраст – е успял в тая книга да опише своите патила, поражения и победи с една трогателна, непристорена простота, която пленява и умилява.

А в борбите и приключенията на нашия просветител от онова време има толкова романтизъм, че тия спомени могат да се четат и просто като един занимателен разказ.

Но книгата има и друго значение. Тя е едно историческо повествуване, което ще бъде назидателно за по-младите поколения: още веднъж те ще видят в една живописна картина, с каква чудна, корава упоритост техните бащи и деди, в тъмното робство, са се борили и са жертвували мило за драго за просветата и засилването на българщината и запазването й от пагубни влияния...

Пожелавам, щото тая книга да се прочете от колкото може повече българи.

юли 1917 г.

ИВАН ВАЗОВ