ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
1. След това Александър прекоси Юдея и достигна Египет. [1] Египтяните решиха да не се подчинят на Александър и се приготвиха за битка, като укрепиха града си. Александър изтегли фалангата, обкръжи града и като разположи войската, даде почивка на войниците.
2. Тъй като настана голяма горещина, той излезе да се поразхлади с неколцина конници. И пристигна при едно чисто езеро с прозрачна вода. Царят слезе от коня и се изкъпа в езерото, но се разболя от студената вода. Понеже болестта му се усили, македонците, а с тях и персите се опечалиха, а Александровата немощ бе за радост на египтяните.
3. И те изпратиха неколцина граждани при лекаря Филип [2] да му кажат: „Ако можеш да убиеш Александър с отрова, ще те направим цар." Филип им отвърна: „Целият свят не се равнява на един Александров косъм." Египтяните, които замисляха смъртта му, видяха, че Филип не ще се споразумее с тях, и понеже не сполучиха с искането си, скроиха такава хитрост: написаха писмо, уж че мислят доброто на Александър, и тайно го предадоха през стената на Антиох с думите: „Дай това писмо в ръцете на Александър."А писмото бе изпълнено с коварство, че Филип уж се е споразумял с египтяните да убие царя. Та Антиох взе писмото и го занесе на Александър, той го пое, прочете го и го сложи на възглавницата.
4. На сутринта дойде Филип с чаша приготвено лекарство в ръце и каза: „Стани, господарю, и като изпиеш този лек, бързо ще се освободиш от болестта." А Александър се изправи, взе чашата и го попита през сълзи: „Да го изпия ли, Филипе?" Лекарят отвърна: „Пий, господарю, и бързо се освободи от болестта." Александър го погледна втренчено и пак попита: „Да пия ли?" А Филип каза: „Рекох ти, господарю, пий и се освободи от болестта!" И Александър веднага изпи лекарството, после взе писмото и го подаде на Филип с думите: „Аз знаех, че Филип не таи коварство срещу Александър, защото в него няма измама спрямо мен." Филип пое писмото, прочете го и отвърна: „Господарю, за мен целият свят не струва и един косъм, паднал от главата ти. Кой ще бъде втори Александър на земята? Аз да заговорнича срещу живота ти? Не е възможно дори да слушам за това, камо ли да го извърша. Но тъй като така са решили египтяните, ето, ти изпи лекарството, сега стани и отведнъж им докажи, че не бива да подценяват македонците." И с тези думи лекарят излезе, като нареди да се пази тишина.
5. След това приготви Александър за сладък сън. И той спа целия ден. Събуди се, когато вече настъпваше вечер, напълно здрав и повика Антиох. „Антиох — рече, — аз опитах лекарството на Филип и разбрах, че той е верен, достоен за много други неща. Повикай го!" Антиох излезе и го повика, а Александър се обърна към него: „Здрав съм, Филипе!", прегърна го през шията и го целуна.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
1. Щом стана, Александър нареди войските да се въоръжат за битка. Слънцето току-що бе изгряло и докосваше върховете с огнените си лъчи, когато цялата македонска и персийската войска обкръжиха въоръжени града. Всички бяха облечени в златни ризници и слънцето се отразяваше в доспехите им, та изглеждаше, че денят се оглежда в тях. А облакът стрели закри слънчевите лъчи, всички хоплити приличаха с копията си на крачещи планини. Когато пък нададоха вик, човек можеше да помисли, че небето се продънва и стоварва отгоре.
2. И ето, цялата мъдрост на Египет погина. Тъй като египтяните се уплашиха в незнанието си що да сторят, отидоха в прорицалището на Аполон да се допитат за спасението си и какво да направят, та да избегнат опасността. Те получиха такова предсказание: „Уви! Уви! Разумът на смъртните е непостоянен, понеже те не отстъпиха пред младежа; на когото се подчини старецът...[1] вървете си от моя храм и помнете миналото: заповядвам ви да се подчините на Александър."
3. А те си припомниха старото предсказание при бягството на Нектенабо от Египет и разбраха, че Александър е син на Нектенабо. А когато хоплитите и военачалниците се доближиха до стените, дочуха гласове отвътре, които приветствуваха Александър: „Да живее цар Александър!" И гласовете долитаха иззад крепостта, но никой не смееше да се покаже отгоре заради многото летящи насреща стрели. Македонците чуха виковете, тутакси се разсмяха, а пък смехът се понесе по цялата войска и битката бе примесена със смях. Та мълвата, че отвътре го приветствуват, достигна до Александър. И той отиде на място и заповяда да прекратят сражението.
4. След като това бе сторено и бе сключено примирие, египтяните се осмелиха да се покажат иззад стената, умолявайки Александър с жалостиви гласове: „Смили се, господарю, над старата си родина и не се гневи докрай на робите си!" Чувайки за родината, Александър се замисли, заповяда изцяло да прекратят битката, пусна желаещите да излязат от града и да му разтълкуват тези думи. „Нали — казваше той — Египет не ми е родина, а моето отечество е Македония, и как така вие твърдите, че Египет ми е родина?" А те, падайки ничком, му разказаха за предсказанието и че някога са имали за цар Нектенабо, и че по негово време Египет е бил щастлив. „А сега прорицалището отново предсказа, че той е цар на света, господар, защото чрез тебе Египет ще бъде първи, както обикновено. Та приеми твоя град във владение и нека бъде каквото ти решиш за нас."
5. След като известиха Александър за предсказанието, той веднага се замисли за себе си; заповяда да прекратят битката, първенците да излязат от града, да се върнат обратно с него и да го въведат в двореца на Нектенабо. И това бе извършено с голяма бързина.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
1. Египтяните излязоха извън града, поклониха се на Александър като роби и влязоха с него в двореца на Нектенабо и вместо да скърбят, по-скоро се радваха. Та след като обсаденият град бе завладян, местното население бе обхванато от тъга, защото виждаше, че родината ще бъде превзета от враговете. Но като видяха станалото, египтяните обърнаха тъгата си на радост и не смятаха, че Александър им е враг, ами че им носи царската власт, и си казваха с радостни възгласи: „Египет отново царува!"
2. При влизането в царския дворец Александър видя статуята на Нектенабо. Стоеше пред вратата, сякаш винаги е стояла там; в дясната ръка държеше венец, а в лявата показваше кълбовиден предмет, на който бе изобразено цялото мироздание. А на гърдите на статуята бе написано следното:
„Който влезе в моите покои и положи този венец на главата му, е мой син, да знаете всички;3. Александър прекрачи прага и статуята положи венеца, който държеше, върху неговата глава. Той се обърна, щом видя случилото се, и протегна ръка към вече положения на главата му венец, а статуята му подаде и кълбото от лявата си ръка, та всички присъствуващи се изумиха от станалото. А Александър се спря пред статуята и се загледа в изображението — позна, че то е на Нектенабо, а като погледна надписа на гърдите и го прочете, изтри буквите със собствената си ръка. Статуята пък почете, като я позлати, тъй като бе предсказала неговата власт. Защото Александър не желаеше да го имат за син на Нектенабо, а на Филип, но роден от боговете. И всички мислеха така.
той ще обходи цялата земя и ще даде името си на град."
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
1. Александър остана там известно време и се зае да обнови града, като го украси с много колони и укрепи крепостните стени с твърде големи и високи кули, а на източната порта издигна най-високата. [1] На това място постави колона в своя чест и около нея — колона на Селевк, Антиох и лекаря Филип. И за да ги разпознават, направи изображението на Селевк с рога, заради неговото мъжество и непобедимост Филип бе с образа на лекар и войник, а Антиох бе показан като копиеносец.
2. След като всичко бе приключено и градът бе станал иай-прекрасен в човешките очи, Александър се качи на кулата и низвергна всички богове на земята, на Олимп и на морето и провъзгласи за единствен бог непостижимия за ума, невидим и неуловим бог, возения от серафими и прославян с трижди свят глас. [2] Александър застана там и се помоли: „Боже на боговете и творец на видимото и невидимото, бъди ми помощник в бъдещите дела!"
3. Като слезе от кулата, той отиде в двореца. И Селевк стана управител на персите. Александър нареди Филип да властвува над египтяните, а Антиох над асирийците. Самият той пък се опря на македонците. [3]
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
1. И след като събра всички войски, македонският цар тръгна на запад и народите му се подчиниха и му дадоха данъци. И нямаше кой да му се противопостави, защото всеки се боеше от него. Александър преброди целия свят на запад и вече не остана населявана земя. Той заповяда на войската да вземе припаси за шест месеца, тъй като искаше да навлезе в необитаемия свят.
2. След това те вървяха десет дена и достигнаха пусти и голи места. И ето че се появиха страшни на вид жени с диви лица. Цялото им тяло беше окосмено, човек би казал като на диви свини. А косата им стигаше до прасците, очите им пък блестяха като звезди; и не бяха като у всеки човек, бяха наклонени обратно от челото към скулите. Ноктите им бяха дълги по един лакът, краката им бяха като на диво магаре, а тялото им беше огромно колкото на трима мъже. Щом ги видяха, войниците ги нападнаха безразсъдно, те се обърнаха, убиха четирима и ги разкъсаха с нокти. Жените се отдръпнаха и ги изядоха пред очите ни, [1] дори облизаха пръстта, където имаше засъхнала кръв. И докато всички се чудеха и дивяха на тази гледка, ето че се появиха множество жени, нападнаха фалангата и като протягаха отдалече ръце, грабваха войници отсред редицата и ги изяждаха. Всички изпаднаха в пълно отчаяние. Александър наистина се замисли и събра много кучета от войската — защото всеки разполагаше с доста ловни кучета. Та като събра голям брой кучета, царят подгони жените с тях. При вида им те се обърнаха в бяг и войската се нахвърли и изби доста жени. А останалите избягаха и не се видяха вече.
3. Избавили се там, македонците достигнаха след петдесет дена земя, покрита цялата с пясък. По пътя им през тази земя идеха мравки, отвличаха коне и хора и си отиваха. Но войниците запалиха огньове и се спасиха от тази напаст.
4. Като преминаха и тези места, те стигнаха до огромна река, широка три дена път. Македонците спряха при реката и Александър изпадна в недоумение. Той седна на брега и каза на войската да се разположи там. След това, докато обмисляше преминаването, внезапно водата пресъхна и вместо нея затече пясък. Щом видя това, Александър разбра как да преминат и нареди да бъдат направени от четириъгълни трупи сандъци. После заповяда приготвените сандъци да се поставят срещу течението на пясъка. Когато сложиха първия, той нареди да го напълнят с камъни и така сандъкът стана здрав и непоклатим. Александър каза преминаващите по него да носят дълги по три-четири и дори по шест разтега трупи и да ги сложат върху първия сандък, а втория да поставят на разстояние четири разтега. Като донесоха втория сандък, го поставиха празен върху две трупи и го избутаха да се смъкне до течението на пясъка. Той се спря на четири разтега от първия сандък. Незабавно напълниха и него с камъни и той застана здраво. Така постъпиха и с третия, и с четвъртия, и нататък и направиха мост над реката, и цялата войска премина за шестдесет дена. Като премина през тази река, Александър я нарече Аморус [2]. Защото три дена течеше вода и три денонощия — пясък.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
1. Александър отива в Египет през 332 г. пр.н.е. и персийският сатрап на Египет му предава хазната тържествено. Александър бил провъзгласен за фараон.
2. Един от участниците в персийския поход и приближен на Александър действително се е казвал Филип, но нямаме сведения кой е бил личният му лекар.
1. На това място текстът е повреден.
1. Мястото явно визира основаването на гр. Александрия в Египет през 332—331 г. пр.н.е., но името на града не е назовано. Основание за подобен извод дават другите версии на романа.
2. Тук отново се проявява християнизиращата тенденция на романа. Има се предвид началото на една молитва.
3. В действителност разделянето на Александровата държава се извършва след неговата смърт през 323 г. пр.н.е. Наследник на Александър в Македония става слабоумният му брат Филип Аридей, чийто наместник бил Антипатър. Птолемей Лаг получил Египет, а Селевк — Сирия.