Този пръв опит да се напише историята на село Елена може да има недостатъци. Никое човешко дело не е съвършено. Ако бе имало някой да записва последователно всички събития от техния зародиш и развитие до техния завършек още от основаването на селота и до днес, т.е. ако бяхме имали на ръка летописи, по-лесно, по-правдиво бихме изпълнили нашата задача. Ние се опитахме, обаче, да възстановим връзките на някои събития по собствени спомени и по тези на други лица, както се възползувахме и от архивни материали, доколкото ги има и се указаха полезни за нашата цел. Ако случайно, по недоглеждане се е пропуснало нещо, или ако погрешно е предадено, нека тези неволни опущения послужат за най-добрата подбуда на другиго да допълни и поясни по-изчерпателно неволните тук опущения и несъобразнос-
78
ти, за да се дойде до най-чистата истина, еднакво приятна за всекиму.
Ако началото, което поставяме тук с скромния си опит бъде възприето от младото поколение и в него то вложи всичкия си младежки порив, то то ще продължава да гради и върху тук поставената основа, за да издигне книжовния паметник на селото и да го предава в цветящо състояние на идните поколения.
Признаваме, че минаха отдавна времената, когато като, места от тук се правеха завети, защото човечеството е отишло толкова много напред. Все пак, макар и нескромно, неможем ли да победим искушението и да не кажем това, което трябва да бъде прочетено между редовете от четеца: да възлюби българския език, "език свещен на нашите деди" както хубаво се е изразил и певеца Вазов. Българи, ако това е възможно, владейте езиците на целия свят, но говорете и пишете само на чист български език. Изгонете от речника си турцизмите, гръцизмите, русизмите и всякакви латиницизми. Не [е] място тук да се укорява тук подробно чуждопоклоничеството, но неизмеримите пакости, които е нанесло на рода български, то заслужава хиляди пъти нашето порицание. Нашата съкровена мисъл при написването този очерк бе да дадем образец, че както е възможно да се изложи не голямата частна история на едно село, скътано в далечните краища и усои на майка България, така е възможно да се напише и историята на цял народ с български думи, хубави и цветисти, гладки, съдържателни и изчерпателни. Ковачите на българските съдбини трябва да завладеят и българския чук и българската наковалня и чрез тях очукат ръждата по българския език, за да лъсне, да светни и неговите искри да озарят умовете на чуждопоклонниците и ги възвърнат към майчините гърди.
Когато днес в една велика Германия се раздава общия повик "Немецо, говори немски", когато в една Франция се надига сащия повик - колко повече нам се налага да извикаме на всеуслишание: Българино, говори и пиши на български!
Дано бъдем чути и последвани.
Този кратък исторически очерк е започнат на 12. ноемврий 1934 год. и завършен на 10. априлий 1935 год.