ПЕСЕН ЗА МОМА ЕЛЕНКА

Расла мома Еленка,
расла я порасла
във това село Джафарче,
горе в горната махала.

Мама Еленка думаше:
"Еленка, мила мамина,
не си лицето белосвай,
белоовай още ??брвьосвай,
че ний живеем , Еленка,
в тая маджурска махала.
турците каил не стават,
кадъни кандисуват,
Дкафар бея ще те погуби.

Еленка мама не слуша,
станала рано в неделя
за бистра вода да иде
от Агова чешма, голяма.
Кога насред път стигнала,
бърже и на ум придойде
за ситбунарско изворче,
че там има вода по-сладка,
по-бистра, по-хубава.

Кога на извор отиде,
измила лице моминско,
напълни беди бакъри
и ги на рамо възметна.
Кога за село потегли
и се Еленка разгледа
да не е пътя сбъркала,
какво да види Еленка:

пред нея Джафер бей
с негови пет гавазина.
Първи и вода излива,
втори и ръце извива,
трети за коня завързва.
Че са Еленка влачили
на юг от това оело довлекли
на висока росна поляна.

Джафер бей стои и гледа,
доволно ръце потрива -
като Еленка убият
в туй село няма да има -
по-бяла и по-хубава
от неговите девет кадъни.

Гавази Еленка мъчили,
мъчили още убили.
Цялото дело погрозня,
почерня в черна неволя,
в дълбока тъга остана
зарад Еленка хубава.

Минали много години,
минали и изминали.
Само едно дърво остана
на тая висока поляна
и то мълчи, нишо не казва
за Еленка мома хубава.
Тогаз за почит хората
туй място Еленка нарекли
и селото Елена остана.

[Previous]
[Back to Index]