1. Природен облик на град Вълчедръм и околностите му
Съществено значение за развитието на селището от възникването му до днес имат природните условия. Ето защо характеризирането им не ще обремени изложеното, а ще способства за по-задълбочено тълкуване на историко-етнографския материал.
Вълчедръм заема възлово положение в северозападния край на България. Разположен изцяло на левия бряг на р. Цибрица, той отстои само на около 15 км южно от оживеното някога пристанище Долни Цибър, на около 24 км (югоизточно от голямото Дунавско пристанище гр. Лом, на около 46 км североизточно от областния център Монтана (Михайловград). Това му местоположение е играло различна роля в неговото израстване като най-голямото някога село в страната, а по-късно като един от най-младите градове.
Стопанското развитие на града е тясно свързано с една от най-плодородните български житници - „Златията”, разположена на изток между реките Цибрица и Огоста. Местността „Златия”представлява леко нахълмена равнина с асиметричен строеж - източният й склон, започващ от р. Огоста, представлява слабо нахълмена повърхнина, която на запад - долината на р. Цибрица - завършва с относително по-стръмен склон, нарязан на места от дълбоки долове и ровини като: „Азаджийски дол”, „Ередански дол”, „Витанов дол”, „Поптрифунов дол”, „Татарлия” и др. На запад от р. Цибрица започва ломската асиметрична равнина, която в долината на р. Лом също завършва със стръмен склон. По левия бряг на р. Цибрица Ломската равнина е представена от няколко ниски речни тераси (седем-метровата и осемнадесет-метровата), които в границите на Вълчедръм са сравнително добре изразени.
През най-младата (кватернерна) история на Земята „Златията” е била покрита с льосови образувания, достигащи до сто метра дебелина. Тези льосови образувания се състоят от леко споена скала с множество фини каналчета (пори), леко стриваема между пръстите и с ниско относително тегло. Изградени са от праховидни кварцови и калпитни частици в присъствието на фелдшпатови зрънца, следени люспици, глинесто вещество, амфибол и други материали. Количеството на пелитната фракция (размери от 0,05 до 0,01 мм) е над 40 % и достига на места до 93%, а порестостта му не надвишава 55 %. Химическият състав показва съдържание на силициев двуокис средно 53,3 %, на двуалуминиев триокис -15 %, на калциев окис - 8,3 %, на магнезиев окис - 3,3 %, на железни окиси - 5.2 %. Льосовите компактни масиви образуват почти отвесно откоси и са лишени от слоистост. Понякога сред тях се срещат маломощни (1 -1,5 м) погребни пластове. Те са водонепропускливи и причиняват образуването на редица нивелирани в пространството извори.
С разполагането на подобен погребен пласт (почвен) по десния стръмен бряг на р. Цибрица се свързва наличието на сравнително обилните водоизточници: Долнокрайски път, “Татарлия”, „Руменча”, Среднокрайски път, „Готованска чешма” и др.
Съществуват различни теории за образуване на льоса, като за най-приемлива се смята еолитната. Според нея льосът е образуван от дейността на ветровете. Следователно може да се предполага, че льосовият прах на „Златията” е пренесен или от намиращите се на север пустинно-степни области, или от периглациалната област на северно-европейския континентален ледник; или от дунавските разливи, чийто пелит е нанасян от юг също от най – често духащите северозападни ветрове. Най – горният слой на льосовите наслаги е преобразуван от съвременните климатични и почвообразувателни процеси в право-видни светло-кафяви почви. Върху тях твърде успешно се развиват редица житни и технически култури, които са основата на вълчедръмската икономика. Най-близките до повърхността на речните наслаги от долината на р. Цибрица ниви са превърнати от същите процеси в алувиални почви, благоприятстващи за интензивното развитие на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството, които имат също немалък дял в икономиката на селището.
В дълбочина (под льосовите образувания) в северозападния край на страната се разполагат плиоценските наслаги на така наречения Гетски (Ломски) басейн. Те са разкрити в пълен профил - меот, понт, дан и левант, а обща дебелина от 450 до 500 м.
Сред дакийските наслаги е установена задлуга с дебелина около 30-40 м, изградена от редуващи се глини, пясъци, въглищни лиски и въглища. Задлугата надържа четири въглищни пласта с дебелина от 1 до 5 м. Последните са съставна част на Ломския лигнитен басейн, чиято Югоизточна граница опира до гр. Вълчедръм.
Под плиоценските образувания се разполагат сарматските отложения, представени от глини (15-20 м), пясъци (20 м) и варовици (10 м). Последните са плътни, дребнокристални, на места черупчести. Част от варовиците се разкриват в землището на с. Манастирище. Повечето от основите на старите къщи на Вълчедръм са изградени от сарматските черупчести варовици, добивани от кариерата на това селище.
Районът на Вълчедръм и неговите околности се напоява от водите на р. Цибрица. Тя извира от предбалкана (Широка планина) и се влива в р. Дунав при с. Долни Цибър. Реката има дъждовно-снежен режим. Снежното задържане през зимата обуславя големия пролетен отток, а през лятото се наблюдават ураганни покачвания на отока след падането на летните поройни дъждове в горното й течение. В такива моменти водите на реката придобиват жълто-червеникав цвят, заливат цялата поименна тераса и част от седем-метровата, като влачат изкоренени дървета и други предмети.
По време на продължителните летни засушавания водите на река Цибрица не пресъхват, тъй като са подхранвани от множество извори в средното и долното й течение. Макар и с малък дебит, цибришките води имат изключително значение за развитието на зеленчукопроизводството.
В последните години нейните бистри води са обект на усилено замърсяване. Това налага вземането на спешни мерки за възстановяването на екологичното равновесие.
В климатично отношение районът на Вълчедръм попада в умерено континенталната климатична област, която се характеризира с едни Юнски валежи максимум и едни февруарски валежи минимум, със средна януарска температура под 0 градуса.
Плодородните земи на „Златията” с прилежащите и райони са били обект на древни заселвания, чиито следи са материализирани в археологичните феномени. Те ще се изяснят в следващите глави на книгата. Понастоящем тези земи са населени от трудолюбиви българи, чийто бит и революционни борби ще разгледаме по-нататък.
Материалът за природния облик на Вълчедръм и околностите му с готовност
ми предостави старши научният сътрудник Кирил Брънкин, роден във Вълчедръм.
СПРАВКА за водното количество на р. Цибрица при гр. Вълчедръм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Из стенографски протокол № 9 от 17.03.1923 год. на Видинския окръжен съвет от редовната му сесия:
Председателствуващият Горан Гиков Овчаров:
...Аз ще направя няколко запитвания, на които, ако има нужда, нека отговори господин инженера:
“Проучено ли е течението на р. Цибрица и може ли по това течение да се построи канал до Дунава?”
Инженер Марек: “Реката Цибрица се проучва. От направеното в това отношение от неколкодневното проучване се е дошло до резултати: Коритото й е пясъчно, при Вълчедръм е застрашителна за водениците. Тази река може да се използва и като воден път, особено за превозване на храни, които отиват за Лом. Да се канализира реката, т.е., да се преобърне в плавателна чак до село Вълчедръм от Дунава, ще струва около 20 милиона лева. Условия за образуване на воден синдикат има - толкоз по-добре, ако за това има желание в населението. При обиколката си из селата държим беседи на населението, така че тази идея, която мъчно се схваща, мъчно си пробива път...”.
Работата по канала започнала, като от Витанов дол на север са прокопани около 1200 метра. Работили са трудоваци и оттам му останало името „трудовашката вода”.
Защо е преустановена работата по канала не е известно. Дигата е разрушена
след 1950 год., а материалът е използван за строителство в ТКЗС.
[Previous] [Next]
[Back to Index]