2. Предистория
 

Със завършването на ледниковия период по нашия край също настъпва изменение на климата. Студеният и сух климат бавно се заменя с умерен. Това създава благоприятни условия за поселване на човека и по нашите земи.

Кой народ, кое племе се е заселило най-напред в околностите на Вълчедръм? На този въпрос никой не може да даде отговор.

Времето на първобитнообщинния строй е покрито с непрогледен мрак.

Кой народ е пасъл най-напред своите стада в равнините на „Златията" и по лъките на Цибрицата? Звуковете на чий език са се разнасяли най-напред в урвестите долини на „Ередански дол”, „Пешино пладнище”, „Немолия”, „Гръстелниците”, „Саловете”, „Близнашки връвища”, „Ралчин дол”? За всичко това ще се помъчим да осведомим читателя, макар и с оскъдни сведения, в настоящата книга.

Тук все още няма разсечени могили, по чиито пластове да се четат епохите на заселването на праисторически селища, няма разкопки по такива, няма руини на кули и калета. Но цялата околност на Вълчедръм е пълна с неизчерпаеми източници на старовременни паметници. Такива са особено многото селищни и изкуствени могили, които са разпръснати надлъж и нашир. Фрагменти от глинени съдове, керамични плочки и други, са пръснати по местата на старите селища.

Всичко онова, което човешката ръка е започнала да сътворява някъде откъм седмото хилядолетие преди новата ера, е затрупано под земята. Рядко някой път оцелели експонати, при по-дълбока обработка на почвата, били изхвърляни на повърхността, за да ни напомнят за тези, които са ги сътворили и ползвали. Дали те са били тракийци, славяни или римляни?

Всеки, минал по течението на Цибрица, е оставил по нещо от своята култура: камък или мед, злато или сребро, или най-обикновена керамика, а това говори за живота, който е кипял тук.

Новокаменната епоха или неолита датира от седмото до третото хилядолетие пр. н.е. През това време става усъвършенстване на оръдията на труда. Изработват се глинени съдове, грубо направени на ръка, боядисани в цвят охра. По-късно по външната им страна са врязвани геометрични фигури, изпълнени с бяла материя.

Селище на първобитния човек отпреди около 7000 г.пр. н.е. е открито на десния бряг на р. Цибрица в местността „Пешино пладнище". Било е заселено на ниската плоска могила около извора „Дзуката". Една част от него е била унищожена при прокарване на шосето за Горна Гнойница. През 1962 г. при подравняване на могилата от машините на ТКЗС, бяха открити глинени съдове: паници, гърнета, чашки, грубо направени на ръка от непречистена глина, размесена с плява, с гладка повърхност и врязани геометрични фигури, някои с вид на рибена кост. Понеже подравняването става с булдозер, някои съдове са начупени на дребни фрагменти. Намерени са бойни каменни топки, каменни брадвички, кремъчни стъргалки, върхове на стрели от кремък и кост, копия, амулети и др. Открити са  хромели за смилане на храни от два приблизително правоъгълни камъка.

 
 
При подравняването се очертаха землянки и горната част на крушовидни ями за съхраняване на храни, които останаха непроучени. На запад от жилищата е открит и некропол (гробища). Погребенията на хората са ставали чрез трупополагане без ковчег, в гроб, дълбок около един метър. В гробовете са намерени черупки от миди и охлюви, глинени питки, изпечени на огън и камъни колкото юмрук (по 20 - 30 в гроб). След като е бил положен трупът на гроба, върху него е запалван огън. Това личи от някои обгорели кости и дървената сгур по средата на скелета. В близост до това селище е намерена една брадвичка, направена от мед. Намерен е също един каменен амулет, върху изобразена мрежеста рисунка. Проучвания в това селище не са правени. Всичко е намерено при подравняване на почвата и обработката й.

Освен праисторическото селище в „Пешина могила” такива са открити и в местността „Ередански дол”. Това селище се намира на първата тераса, оградено от дола, от юг -  „Хасановата могила”, а от запад и север - р. Цибрица. При разораване на тази местност се очертават пет малки селища - могилки, откъдето са изровени парчета от хромели и фрагменти от глинени съдове. Съдовете са били с гладка повърхност, боядисани отвън в цвят охра, а отвътре в червено.

Следващото праисторическо селище е открито в местността „Садовете” - долнокрайските гръстелници. То е било заселено на южния склон на малкото възвишение, започващо на запад от „Кириния геран”. В него са намерени каменни брадвички, брадвичка от мед, керамика с гладка повърхност в цвят охра. Намерена е също и керамика с врязани по повърхността й геометрични фигури и по - сложна украса, керамични стъргалки, шлака от топене на руда, парчета от мазилка на жилищата.

В посочените селища не е правено никакво проучване.

Материална култура от това време е намерена и по десния бряг на реката от „Ередански дол”, „Немелия”, „Печина могила”, „Татарлия”, „Близнашки връвища”до „Ралчин дол”. Твърдя, че в тези местности има праисторически селища. Бъдещите проучвания, които предстои да се направят, ще изяснят окончателно и точно времето на тяхното заселване.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]