II. Сан Стефано и Берлин.



Спомени, уви, твърде далечни от детството ми, са свързани с малкото градче Сан Стефано от преградията на Стамбул, гара на железния път, който върви покрай Мраморно море, преди да се насочи към вътрешността на Тракия. Сред тези спомени е разказът на баща ми, тогава служител в Ориенталските ж.п. линии, за това как е композирал и придружил влака, който след края на Руско-турската война отвежда от Одрин в Сан Стефано, пред вратите на османската столица, командира-победител, великия княз Николай. Руснаците все още бяха в Сан Стефано, когато пристигнах там за първи път. Наблюдавах марша на казаците пред великия княз и пред героичния генерал Скобелев. По-късно се върнах отново в Сан Стефано и си спомням прекрасните ловни излети в околностите на Флория и Кючук Чекмедже и очарователните вечери, прекарани на лунна светлина на корабчето край брега или в градината на вилата, където на 4 март 1878 г.(1) беше подписан предварителният мирен договор между Русия и Турция.

Между мирните договори и правосъдието съществува почти същата разлика, както между компромиса, постигнат от двете страни в съдебен спор, и присъдата на един съдия. Следователно от един мирен договор не бива да очакваме кой знае каква справедливост. Такъв е случаят и с договора от Сан Стефано, макар че - както ще видим по-късно - той би бил в много отношения по- добър и по-задоволителен от много други договори, сключвани преди или след него. Въпреки това не би могъл да бъде съвършен, защото Русия, като налага волята си на Турция, трябва да държи сметка за други населения, да познава техните собствени интереси и цялостната обстановка. Именно интересът на Русия изисква, въпреки значителния брой на българското население в Тракия - тогава несравнимо по-многобройно от това, което е сега - тази област от Европейска Турция да остане в голямата си част османска. Руснаците искаха да оставят на Константинопол неговия хинтерланд, защото макар за момента да се бяха отказали да заменят с кръст полумесеца над „Света София", те си оставаха с намерение да завладеят по-късно Стамбул и се въздържаха да намаляват близките около него територии.

Освен Тракия, за чиято съдба това поведение на Русия има трагични последици, Санстефанският договор накърни най-вече албанските интереси. Руснаците не са проявявали никога симпатии към това туземно население и изостаналата му държава позволи на Санкт Петербург да увеличи Черна Гора и Сърбия за сметка на шкиптарите. В частност преотстъпването на Сърбия на почти изцяло албанския триъгълник между Косово поле и Българска Морава бе сред най-пагубните разпоредби, защото тази „придобивка" отвори сред сърбите апетит да заграбят изконните територии на други балкански нации.

Въпреки всичко предварителният Санстефански; мирен договор има големи заслуги. Не само защото обяви освобождението на един голям балкански народ, българите, но той им отдаде изцяло териториите на техните бащи, с едно изключение, отбелязано вече голяма част от Тракия. Тогавашното руско правителство говореше от добре обоснованата гледна точка, че Македония представлява значителна част от българските земи - може би повече дори и от Дунавска България. Македония е изиграла решаваща роля за Възраждането на българския народ и следователно е съвсем естествено тази страна да бъде присъединена изцяло към българското княжество, предвидено в Санстефанския договор. Също и границите, предвидени за България откъм Сърбия и Румъния, отговаряха приблизително на етническите условия и можеха да бъдат преценени като справедливи.

Факт е, за нещастие неоспорим, че надеждите, които Сан Стефано събуди сред българския народ и особено сред македонците, бяха последвани от най-горчиво разочарование. Защото Санстефанският договор остана само на хартия и в действителност беше заменен с произведението на европейската дипломация, което тя сътвори на Берлинския конгрес.
Много лесно е да се критикува постфактум и за да не получа подобен упрек, ще говоря за Берлинския договор, само след като отбележа, че не прикривам ни най-малко добрите намерения на държавните мъже, събрали се в германската столица Берлин; защото не ставаше дума за нещо малко. Под въпрос беше световният мир и макар че през онази епоха конфликтът между много от Великите сили не беше придобил размерите на този между 1914 и 1918-а, няма съмнение, че би могъл да запали пожар в една значителна част от света. За да се отстрани опасността, решиха да подкрепят доколкото е възможно Османската империя и особено европейските владения на Високата порта. Тази точка, впрочем, не оправдава критиката, но не мога да отмина с мълчание пълната липса на внимание относно свещените права на два балкански народа - българи и албанци, което доведе при Берлинския конгрес до пълно незачитане на техните права.

Що се отнася до албанците, несправедливостта, причинена им в Сан Стефано, бе потвърдена в Берлин и когато малко по-късно „Албанската лига" се противопостави на изпълняването на въпросните наредби, международната дипломация си позволи лошата шега да върне на Турция смесената област Гусинье и Плава, а в замяна да предаде на Черна гора Улчин и околността - чисто албанска област!

Много по-тежка и много по-фатална беше вредата, нанесена от Берлинския конгрес на българската нация. Границите на Дунавска България - и източните, и западните, бяха променени в неблагоприятен смисъл и така няколко български области преминаха към Румъния и Сърбия, за да бъдат денационализирани. Но това беше сравнително по-малката от щетите, причинени на българите. Защото Княжеството им, създадено под върховенството на Високата порта, беше ограничено до Дунавска България и Софийска област. Горната долина на Марица беше преобразувана в автономната провинция Източна Румелия, хибридно създание, което не бе жизнеустойчиво и за което би могло да се каже, че заедно с кръщелното свидетелство й подготвиха и смъртния акт. Най-жестокият удар, нанесен на българската кауза, беше че Македония - люлката на новобългарския национализъм, родината на Паисий и на множество други борци за тази идея, трябваше да остане под турска власт. Можеше да се предвиди, че мъглявото обещание, съдържащо се в член 23 от Берлинския договор (вж. приложението), ще остане неизпълнено и можеше дори да се каже, че Европа вероятно никога не би се върнала към тази точка, ако Македонската организация(2) не бе привлякла насила всеобщото внимание към нея и ако героите от Илинден не се бяха появили и пролели кръвта си под призива „Свобода или смърт"!

Границите, създадени на Изток от Берлинския договор, оцеляха много по-дълго, отколкото се бяха надявали някога самите им автори. Два факта продължиха съществуването на това скърпено и компромисно произведение. Отначало желанието, съществуващо вече при подписването на Берлинския договор, да се поддържа на всяка цена световният мир, се засили още повече в духовете, когато договорите за съюз и разделение на Великите сили в две противопоставени групи, Тройният съюз и Френско-руското съглашение, доминираха над цялата международна обстановка. Тиер(3) беше казал: „Турция може да умре, но трупът й ще зарази Европа за петдесет години!" Днес, когато Константинопол и Одрин се намират все още под знака на полумесеца и европейската част на Турция изглежда така сигурна, както и азиатската, се вижда добре, че събитията опровергаха някои от думите на Тиер. Но трябва да се съгласим, че бързината, с която първата Балканска война беше последвана от две други, показва колко солидно е било заключението му и не бихме могли да отречем изцяло усилията на дипломацията, опитала се в период от трийсетина години да продължи, понякога с изкуствени средства, живота на Османската империя и съществуването на Европейска Турция.

Усилията на дипломатите да запазят границите от Берлин и да поддържат откъсването на османска Румелия(4) намериха твърда опора в ловкостта на Абдул Хамид II. Никой не би желал да възхвали тиранията, насилието и жестокостта, които този владетел, истински ориенталски имитатор на суверените-макиавелисти от Италианския ренесанс, прояви спрямо всички, които се осмелиха да се противопоставят на намеренията му или да се присъединят към противниците му. Арменските кланета отбелязаха кулминационната точка, до която стигнаха отвратителните наклонности на тайнствения господар на Илдъз-кьошк(5). Но Абдул Хамид имаше талант. Обратно на благодушния си баща и на други двама безлични предшественици, дали пълна свобода на министрите си, в Абдул Хамид възкръсват духът и енергията на Махмуд II. Султанът престана да бъде кукла в ръцете на великите везири. Може дори да се каже, че последните се превърнаха в изпълнителните му органи; цялата му дейност и хитрост бяха насочени към една-единствена цел - да запази империята в границите й от Берлинския договор. И успява в продължение на трийсетина години - като използва ловко съперничествата между Великите сили заедно с марионетките им, между малките нации, балканските държави, като използва и организацията на панислямското движение, негова рожба впрочем - успява да покаже, че в прозорливостта си познава твърде добре световния характер на съвременната политика.

Западните държавници и ловкият османски владетел продължиха ефекта от Берлинския конгрес до нашия век. Тъй че могат да претендират - до известна степен - че са успели да отложат катастрофата и да спасят мира в продължение на дълги години. Но желанието за отлагане на събития, които не могат да не се случат, налага винаги жертвоприношения и изисква жертви. Нещастните жертви на тази отлагателна политика бяха македонците и именно на Берлинския конгрес, на авторите и защитниците му страната на мъчениците дължи тежките разочарования и ужасните страдания, които понесе. По тази именно причина и множество герои трябваше да залеят с кръвта си земята на Македония.



(1)  - Договорът е подписан вечерта на 3 март. - Бел. прев.

(2) - Т е. ВМОРО. - Бел. прев.

(3) - Адолф Тиер (1797-1877), френски държавник и историк. - Бел. прев.

(4) - Така турците наричат европейските си владения, като се изкарват наследници на Римската империя... - Бел. прев.

(5) - Дворцовият комплекс (дворци, павилиони, казарми, джамията Хамидие и пр.) на Абдул Хамид II в Цариград. - Бел. прев.


назад   нагоре   напред