ПРЕДГОВОР

Книгата на американския журналист и писател Алберт Сониксен "Изповедта на един македонски четник", издадена през 1909 г. в Ню Йорк, е едно от малкото произведения на чужденци, посветени на борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение. Тя е интересна с това, че в нея се разкриват важни моменти от дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в един от най-трудните и слабо проучени периоди от нейното развитие – след въстанието от 1903 г., когато наред с борбата срещу поробителя тя трябва да защищава населението и от пристъпите на чуждите въоръжени пропаганди. В същото време сред ръководните дейци на организацията се появяват разногласия по отделни въпроси, което създава допълнителни трудности в революционната дейност. Стойността на книгата се увеличава от това, че авторът е непосредствен участник и свидетел на събитията, конто разказва.

Алберт Сониксен е роден през 1878 г. в Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ. Умира в 1931 година. През 1899 г., като участник в американската експедиция срещу Филипините той преминава на страната на местните въстаници. Впечатленията си от пребиваването в техния лагер по-късно описва в книгата "Десет месеца пленник във Филипинските острови", излязла в Ню Йорк през 1901 година. След Илинденско-Преображенското въстание, когато интересът към македонския въпрос и борбата на българите се засилва далече на Запад, Сониксен се свързва с българи – емигранти в САЩ, и се включва в движението в полза на потиснатите в Македония и Одринско. Като секретар на Македонския комитет в Ню Нюрк, в средата на 1904 г. той решава да посети България, за да се запознае отблизо с борбите на македонските българи.

Тук той пристига като журналист, кореспондент на различни вестници и с намерение, както личи, да събере материал за едно по-подробно изложение за борбите в Македония.

В България Сониксен се свързва с представителите на революционната организация и взема пряко участие в освободителното движение. Сам той в началото на записките си отбелязва този факт, като посочва, че преди да замине за Македония, "две години наред" се въртял из българската столица, дружейки с хора със съмнителна репутация в очите на турските дииломатически представители. Решението да влезе в Македония и се присъедини към четите на ВМОРО се утвърждава у него постепенно и е резултат на едно искрено желание да проникне по-дълбоко в същността на борбата и да окаже непосредствена подкрепа на борещото се население.

В разстояние на няколко месеца (от февруари до първите дни на ноември 1906 г.) Сониксен посещава като нелегален голяма част от Македония, като на два пъти престоява по-продължително време край Ениджевардарското езеро и в Битоля. През тези месеци той се среща и разговаря с най-различни хора – обикновени селяни и граждани, четници и войводи, терористи и ръководители на местни комитети. Опознал характера на българите по време на пребиваването си в свободна България, тук той намира потвърждение на техните положителни качества. Като говори за едим от четниците на Лука Иванов, той отбелязва: "Аз можех да се доверя на неговите забележки, чисти от фалшив ентусиазъм, национална гордост и предразсъдъци. Той дори умаляваше достойнствата на своя народ, което е характерно за българите изобщо, в ярка противололожност на фанатичния шовинизъм на гърците." А за селяните в Битолско пише: "При първа среща тия кора не ви привличат. Едри, с груби лица, нито брадясали, нито бръснати, като хванете дланта на ръцете им, като че напипвате рогчета. При поздравление те леко си стискат ръцете и после ги прибират в своите широки червени пояси ... те гледат на революцията сериозно, така сериозно, както гледат на своята религия ... свободата за тях стоеше по-горе от владичеството на българина, тя беше една система еднакво приложима за българи, гърци и турци, един вид рай, към който трябва да се стреми целият свят."

Но Сониксен не е обикновен наблюдател и регистратор на отделни събития. Той е активен и съзнателен участник в тях – участвува във вземането на решения и в тяхното изпълнение, в съставянето на документи на организацията, в осветляването на чуждото обществено мнение за същността на борбата и пр. Той не само познава отблизо организацията и нейното вътрешно състояние, но и има установено отношение към отделните групи и течения в нея. Наистина, някои от събитията са предадени по разкази на други лица, които явно не са безпристрастни в оценките си, но това също има значение като илюстрация за състоянието на духовете в революционната организация през онези години.

С кореспонденциите си от България и Македония, както и с книгата си Сониксен се налага като познавач на македонския въпрос в Съединените американски щати. За това съдействува и по-сетнешната му дейност в подкрепа на борбата на македонските българи. Затова в края на Първата световна война в навечерието на Парижката мирна конференция той е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи за осветление на американската делегация... Сониксен продължава да проявява интерес към съдбата на българите в Македония и през следващите години... Издирването и обнародването на подробности за неговата дейност ще бъде един принос към българо-американските отношения в миналото.
 

На български книгата на Сониксен досега е издавана два пъти. Първото издание е от 1927 г. по превод и с предговор от М. А. Мавродиев. В него са извършени някои съкращения в текста – глава IХ от изданието на английски език, както и отделни пасажи от други глави.

Второто издание е направено през 1968 г. от Издателството на Отечествения фронт. То повтаря първото, като е снабдено с нов предговор и с пояснителни бележки, написани от Д. Ризов. Включени са и нови илюстрации.

Настоящото трето издание на български език също има в основата си изданието от 1927 г. с някои редакторски промени. Тук обаче е добавен изпуснатият в първите две издания текст. Допълнителният превод (с. 69 – 75; с. 135 – 143; с. 172 – 173; с. 177 – 180) е направен от Вася Хр. Данова. Книгата е снабдена с нови бележки, дадени с поредна номерация накрая. В тях наред с изясняването на отделни термини и понятия се дават по-подробни и точни сведения за самия Сониксен, както и за лица и събития, за които се говори в книгата, уточняват се някои неточности, пресилени оценки и др.