България при цар Самуил и неговите наследници (976 -1018 г.). Том I
Извори и литература (опит за обобщение)
Антон Съботинов
с. 215–224
1. Продадени българи – роби от географска област Македония
2. Продадени българи – роби от географска област Мизия
3. Продадени българи – роби от географска област Тракия
4. Продадени българи – роби от Деспотството
1. Продадени българи – роби от географска област Македония:
С дата 04.05.1380 г. в Кандия е съставен и вписан договор за назначаването на Михаил Българинът, обитател на Кандия, някога роб на Йоан Скулуди, жител на селището Ставраки (с. Ставрос, Берско) [1] [Michali Bulgaro, habitator Candide, olim sclavus Johannis Sculudi, habitatoris casalis Staurachi], като мелничар в мелницата на Стефан Сахлики от с. Пендамоди на о-в Крит, с месечно възнаграждение от 2 перпера и три мери жито; [2]
На 04.01.1381 г. от Даниел Делфино на М. Корнарио е продадена за 90 перпера робиня на име Теодора по народност българка, от Костур [Theodoram, de genere Bulgarorum, de loco vocato Costuria]; [3] За Костур специално е нужно да се цитира известието на Леонард Хефт (ХV в.), в което се казва: „..... в град Кастория се говори български език, който е славянски” [In Castoria civitate suprdicta lingwa Bulgarica, que est Sclavonica]. [4]
На 29.01.1381 г. от Йоханис Моро, жител на Кандия, е продадена за 110 перпера – робиня, българка на име Кали от Търново (с. Търново/ Битолско) [5] [sclavam nomine Cali de genere Bulgarorum, de loco vocato Trinovo]; [6]
На 29.01.1381 г. от Франциск, жител на Кандия, син на Йоханис от Венеция, е продадена за 110 перпера – робиня, българка на име Теодора от Търново (с. Търново/ Битолско) [sclavam nomine Theodoram de genere Bulgarorum, de loco vocato Trinovo]; [7]
На 03.02.1381 г. лекарят Физико Балду продава на Яни Мусирио за 44 зл. дукати своята робиня Маргарита, българка от Лазаро (с. Лазаровци, Кичевско или с. Лазаро-поле, Дебърско) [8] [sclavam nomine Margaritam de genere Bulgarorum, de loco vocato Laçaro]; [9]
На 07.02.1381 г. продаден един роб, българин от Скопие (Schopia); [10]
На 04.03.1381 г. продадена робиня Мария, българка от с. Колуни (с. Колудей, Воденско) [11] [Maria de genere Bulgarorum, de loco vocato Coluni]; [12]
На 14.05.1381 г. е продадена робиня на име Кали, българка от Дебър [Debro] за 103 критски перпери; [13]
На 07.06.1381 г. Тома де Фано – лекар купува за сумата от 110 перпера робиня, Ирина от Мелник [Herini…….. de loco vocato Ysmelinichi]; [14]
На 11.06.1381 г. е продадена робиня на име Мария, българка от Прилеп [Trilapo]; [15]
На 12.09.1381 г. от Михаил Делфино е продадена за 100 перпера робиня на име Мария, българка от Прилеп [sclava………Maria de genere Bulgarorum, de loco vocato Trilapo]; [16]
На 19.10.1381 г. е продадена робиня на име Кали с дъщеря си Ирина, българки, от Скофия [Scofia] (вер. Скопие); [17]
На 30.10.1381 г. е продадена робиня на име Кали, българка от Битоля [Bitola]; [18]
На 04.11.1381 г. е продадена за 105 перпера робиня на име Тедора, българка от Костур [Theodora, de genere Bulgarorum, de loco vocato Costuria]; [19]
На 04.02.1382 г. Леонардо Грино за сумата от 115 перпера продава своята робиня Мария, българка от Дриново (в Беломорието, Халкидическия п-в ) [sclavam nomine Mariam bulgaram, de loco vocato Drinovo]; [20]
На 09.02.1382 г. е вписан договор за продажба на Ирина, българка от Костур за сумата от 103 перпера [Herini, de genere Bulgarorum, de loco vocato Castoria]; [21]
На 16.02.1382 г. е вписан договор за продажба на робиня – българка, по име Дана от Костур; [22]
На 28.03.1382 г. е продадена за сумата от 110 перпера една робиня, по име Пукола, българка от Ставраки (с. Ставрос, Берско) [sclava nomine Pucola, de genere Bulgarorum, de loco vocato Stavrachi]; [23]
На 06.05.1382 г. е продадена робиня на име Мария, българка от Костур; [24]
На 08.05.1382 г. е продадена робиня, българка по име Кали от Драдови [Dradovi – Радовиш?]; [25]
На 16.05.1382 г. е продаден роб Димитър, българин от Търново (с. Търново, Битолско) [Dimitri, de genere Bulgarorum, de loco vocato Trinovo]; [26]
На 24.06.1382 г. е продаден роб-българин Георги от Костено (Costeno); [27]
На 05.07.1382 г. Франциско Масей продава на Андрея Венерио роб на име Алексо, българин от Серес [sclavum nomine Alexo, de genere Bulgarorum, de loco vocato Seres]; [28]
На 08.07.1382 г. Ангело Барбадико продава на Тома Тривизано за сумата от 103 перпера робиня – българка Ирина, от Костур [sclavam nomine Herini de genere Bulgarorum, de loco vocato Castoria]; [29]
На 12.07.1382 г. Никола Дадо продава на Анжело Брогондио за сумата от 100 перпера, една робиня по име Ирина, българка от Девол [sclavam nomine Herini de genere Bulgarorum, de loco vocato Devolo]; [30]
На 09.08.1382 г. Михаил де Алберти продава на М. Венерио робиня Мария от Търново (с. Търново, Битолско); [31]
На 28.08.1382 г. продадена като робиня, Кали, българка от Лазаро (с. Лазаровци, Кичевско или с. Лазаро-поле, Дебърско); [32]
На 14.09.1382 г. Ангело Барбадико продава на Марко Дандули за 115 перпери, робиня - българка от Ливадия (с. Ливадия, Серско) [sclavam nomine Mariam, de genere Bulgarorum, de loco vocato Livadia]; [33]
На 18.09.1382 г. Джулио де Ферария продава на Тома Гено за 79 перпера, своя роб – Димитър, българин от Воден [sclavum nomine Dimitrium bulgarum, de loco vocato Vodina]; [34]
На 21.09.1382 г. продаден роб – българин от Велес за 67.5 перпера [de genere bulgarorum, de loco vocato Viles]; [35]
На 21.09.1382 г. е сключен договор за продажбата на робиня – Кали, българка от Девол; [36]
На 21.09.1382 г. е продадена робиня – Марина, българка от Цамбо [Marina de genere bulgara, de loco vocato Çambo]; [37]
На 23.09.1382 г. Джулио де Ферария продава на Георги Нани за сумата от 105 перпера, роб – българин Теодор от Прилеп [sclavam nomine Theodoram de genere Bulgarorum de loco Oprilapa (на бълг. ез. – от Прилеп (а))]; [38]
На 24.09.1382 г. Йоанис Барбадико освобождава от робство – робинята Кали, българка от Търново (с. Търново, Битолско) [Cali de genere Bulgarorum, de loco vocato Trinavo]; [39]
На 28.09.1382 г. венециански търговец купува 18-годишна българка – робиня, на български език по име Мила, а прекръстена на Маргарита, от селището Прилеп […sclava de genere Bulgarorum, de loco vocato Oprilapa in lingva bulgarica nomine Milla, in cresmata nunc nominata Margerita…]; [40]
На 13.10.1382 г. е вписана продажба на българка по име Кали от Дебреде [Debrede]; [41]
На 15.10.1382 г. е продадена българка от Пчиня [Ptinia]; [42]
На 22.10.1382 г. е сключен и вписан договор за продажба на българка от с. Търново (Битолско); [43]
На 25.11.1382 г. е продадена българка – робиня по име Мария от Ботена [Bothena] (Воден ?); [44]
На 01.12.1382 г. е продадена българка – робиня Ирина от Скопие [Scopia]; [45]
На 05.12.1382 г. е вписан договор за продажба на българин – роб по име Михаил от Филокарана, Солунско [Michali, de genere Bulgarorum, de partibus Salonichi de loco vocato Filocarana]; [46]
На 04.03.1383 г. е вписан договор за продажба на българин – роб по име Михаил от Скопие, продаден за 85 перпера [Michali, de genere Bulgarorum, de de loco vocato Scopia]; [47]
На 04.03.1383 г. е продадена робинята Кали, българка от Струмица [Stramiçi]; [48]
На 07.03.1383 г. Марко Мацамурди продава на Пиетро Кауко за сумата от 110 перпера робиня – българка, по име Мария от Преспа [sclavam nomine Mariam Bulgara, de Prespa]; [49]
На 08.03.1383 г. е вписано освобождаването на роб Димитър, българин от Скопие, от неговия господар Марко Гизи [Dimitro, de genere Bulgarorum, de de loco vocato Scopia]; [50]
На 10.03.1383 г. Леонардо Грино продава на Георги Балби за сумата от 50 перпера една робиня – българка Мария от Дриново (Беломорието, Халкидически п-в) [sclavam nomine Maria(m) de genere Bulgarorum, de loco vocato Drinovo]; [51]
На 14.03.1383 г. вписан договор за продажбата на Теодора, българка от Търново (с. Търново) [T`rnovo]; [52]
На 11.04.1383 г. е продадена българка - монахиня от Търново (с. Търново) [monaxia Bulgara de Tirnovo]. [53] Това е фрапиращ случай на продажба на монахиня между християни. Българката изрично е заявила пред нотариуса не само своята народност, но и това, че е монахиня – дала обет да служи пред Бога съобразно църковните канони. Въпреки това венецианците не са се поколебали да я изтъргуват по между си, което показва и отношението им към православните „схизматици”.
На 24.04.1383 г. е вписан договор за продажба на една робиня – българка от Охрид (Locrido), продадена за 110 перпера; [54]
На 10.05.1383 г. Донато Сириго продава на Марко Грималди за сумата от 108 перпера, робиня Кали, българка от Девол [sclavam nomine Cali de genere Bulgarorum, de loco vocato Devola]; [55]
На 10 юли 1383 г. е сключен договор за продажба на една българка на име Мария от Костур; [56]
На 11 юли 1383 г. Нико Аврам купува за 80 перпера един роб на име Никола, българин от Каламатия (село в Солунско, различно от дн. гр. Каламати в Южна Гърция) [sclavo nomine Nicola, bulgarus de loco vocato Calamatia….. ]; [57]
На 20.02.1385 г. е вписана продажбата за сумата от 110 перпера на една българка Теодора от Скотриди (Охрид ?) [Theodora de genere Bulgarorum, de loco vocato Scotridi]; [58]
На 05.10.1390 г. управата на Кандия дава разрешение на благородника Марино Квирини да има, държи или продава, следните робини - българки: Менафисия, по рождение българка от селището Лазари (с. Лазаро поле, Македония) [Manafisia generacione Bulgarorum de loco vocato Laçari ]; Петриса на 8 години, по рождение и по селище от преди споменатите [Petrissa de generacione et loco predictis etatis annorum X]; Радослава (Родослава) изповяда, че е българка по рождение и е на възраст 10 години село Лазари [Rodoslava de generacione Bulgarorum et de perdicto loco, etatis annorum X]; [59]
На 12.10.1390 г. управата на Кандия прехвърля собствеността на Джовани Скиаво на робиня, по име Мария, по рождение българка от Лазари (с. Лазаро поле, Дебърско) [Maria de generacione Bulgarorum, de loco Laçari]; [60]
На 17.10.1390 г. управата на Кандия прехвърля собствеността на Марко Ялина на робиня, по име Мария, родена българка от Костур [Maria de loco vocato Castoria de generacione Bulgarorum]; [61]
На 01.02.1391 г. управата на Кандия дава разрешение на Теофилакт Мамуриди да има, държи или прехвърля собствеността на робинята по име Ирина от български род от селището, назовано Сервия, купена от Родос [sclavam nomine Herini de genere Bulgarorum de loco vocato Servorum]; [62]
На 31.05.1391 г. управата на Кандия дава разрешение на Джорджо де Кристенцио да има, държи, прехвърля собствеността и да бъде повелител на следните робини: Керана Българка от селището по име Охрид и Теодора Българка от селището, наречено Вазора, с петмесечно бебе по име Сперто [Cheranam Bulgaram de loco nomine Acrida et Theodoram Bulgaram de loco vocato Vazora cum uno suo infantilo masculo nomine Sperto circa menses quinque]; [63]
На 02.04.1403 г. управата на Кандия прехвърля собствеността на Балудино Боно, на следния роб: Георги Балабан, българин от земите Лазари (Дебърско) [sclavum nomine Georgium Palapano Bulgarum de partibus Laçari]; [64]
На 17.07.1411 г. управата на Кандия дава разрешение на Андреа Барбадико да има, държи и прехвърля собствеността на една робиня – българка от Костур по име Добросана [sclavum nominatam Dobrossana de genere Bulgarorum de loco vocato Castoria]. [65]
2. Продадени българи – роби от географска област Мизия:
С дата 02.10.1374 г. в Кандия е съставен и вписан договор за назначаването на Никола Петров от Варна, по народност българин [Nicola Petrus de Varna, Bulgarus], като мелничар в мелницата на Алексий Папука от с. Агиомиро на о-в Крит, с месечно възнаграждение от 13.5 гроша + храна за сметка на Папука; [66]
На 01.02.1381 г. от Барто на Йоханис Корнарио, жители на Кандия, е продадена за 115 перпера робиня на име Кали, българка от София [Cali de genere Bulgarorum, de loco vocato Sofia]; [67]
На 25.02.1382 г. Леонардо Моро продава на Георги Ромео българка – робиня Ирина от Варна за сумата от 100 перпера [sclava nomine Herini, Bulgara de Varna]; [68]
На 27.02.1381 г. продадена е робиня с име Мария, по народност българка от Дунави (неидентифицирано селище от Подунавието) [sclava Bulgara…..Maria, de loco vocato Dunavi]; [69]
На 05.10.1382 г. Марко Венарио продава на Талиапетро, една българка Мария от Варна [sclavam nomine Maria, de genere Bulgarorum de loco vocato Varia]; [70]
На 08.08.1390 г. управата на Кандия дава разрешение на Франческо Вастатера да има, държи или продава робиня от български род от селището наречено Болван (вероятно Балван, Великотърновско), която се зове Теодора [sclavam de genere Bulgarorum de loco vocato Bolva quem vocat Theodoram]; [71]
На 09.06.1391 г. управата на Кандия дава разрешение на благородника Петро Корнарио да има, държи или продава (прехвърля собствеността) на робинята Мария по рождение българка, от селището назовано Мазат (вероятно с. Мазалите, дн. Живково - Габровско) [sclavam nomine Maria de generacione Bulgarorum de loco vocato Maçath]; [72]
На 12.07.1391 г. управата на Кандия дава разрешение на господин Николи да има, държи или продава робинята Ана от български род от селището наречено Оплава (вероятно с. Оплаво, Пернишко, присъединено по-късно към с. Друган) [sclavam nomine Anna de genere Bulgarorum de loco vocato Oplave]; [73]
През 1390 и 1392 г. е вписано на два пъти в сметководните книги на генуезката колония Пера в Констатинопол името на избягал от турците роб българин, по име Георги от Варна. [74]
На 07.04.1403 г. управата на Кандия дава разрешение на Коста Туркопуло да има, държи или продава робиня от български род от селището Видин, която се зове Теодора [sclavam vocatam Theodoram de genere Bulgarorum de loco vocato Vidini]; [75]
На 12.04.1403 г. управата на Кандия дава разрешение на благородника Анджело Барбадико да има, да държи и продава (перхвърля собствеността) на шест робини – четири българки (Стойка, Теодора, Марица и Ирина), една албанка (Маграби) и една унгарка (Маргарита). За три от българките е уточнено, че са от Видин, една от които е със дете: Stoyha de Vidini de genere Bulgarorum; Theodoram de Vidini de genere predicto; Herini de Vidini de genere Bulgarorum cum uno suo filio nominato Vithomiri. [76]
На 16.03.1411 г. управата на Кандия дава разрешение на благородника Николо Марочело да има, да държи и продава (перхвърля собствеността) на робинята Маргерита от български род от селището назовано Божена (най-вероятно Боженци, Габровско) [sclavam vocatam Margerita de genere Bulgarorum de loco vocato Bosena]. [77]
3. Продадени българи – роби от географска област Тракия:
С дата 02.10.1374 г. в Кандия е съставен и вписан договор за наемането на Яни от Пловдив, по народност българин [Iani de Filopopoli, bulgarus], като воловар на Алексий Папука, за изораването и засяването на собствената му земя в с. Агиомиро на о-в Крит, с месечно възнаграждение от 17 гроша + храна; [78]
На 02.10.1382 г. Марко Мацамурди продава на Донато Турино една българка Мария от Ямбол [Maria, Bulgara de loco vocato Diamboli]; [79]
На 19.05.1383 г. е продадена Гюша, българка робиня от Перпераки (крепостта Перперикон, Родопите, в дн. Южна България) [sclavam nomine Ghiussi, Bulgara de loco vocato Perperachi]; [80]
Това са една малка част от българите продадени като роби с уточнени селищата в Тракия. За множество българи е посочено, че са докарани от Романия, най-вероятно от тържището за роби в Галиполи. Голяма част от тези българи са били пленени от османците по родните им места в Тракия.
4. Продадени българи – роби от Деспотството:
На 10.03.1383 г. Георги Нани продава на Марино Гизи, робиня Теодора, българка от Деспотството [sclavam nomine Theodoram, de genere Bulgarorum de loco vocato Despotato]; [81]
Под Десподството обикновено се приема, че става въпрос за Епирското десподство, където при покоряването му от турците били заловени много роби. [82] В крайна сметка посоченият податък показва дълбокото проникване на българския етнос в края на ХІV в. чак до най-западните край морски части на Балканите.
Много важно е да се спомене, че сред продадените българи – роби има и деца. Една част от тези деца са продадени заедно с единият от родителите си (обикновено майка). [83] Друга не малка част от тях са били пленени от турците, най-вероятно отделно от своите родители или родителите им са били избити, или пък са били разделени от тях, във всеки случай венецианците са купили само тях от робските тържищата в Галиполи, Родос и Цариград. За това говори и факта, че някои деца са отбелязани в регистрите като робче [sclavulinum], което предопределя тяхната малка възраст, но винаги с описване на българския им произход. [84] По-големите българчета обаче лично са разпитвани от нотариуса, без придружител – родител, или назначен особен представител поради възрастта, и те непосредствено са заявили своята българска народност при сключването на сделките за продажба. Така например малката Нубина заявява, че е от български род и е на възраст от около 9 години [Nubinam de genere Bulgarorum, etatis annorum IX vel cicha] [85]; Кали след разпит казва, че е около 12 години, произхожда от български род и на своя език се нарича Алена [sclavam de genere Bulgarorum etatis annorum circa XII nominata in suo idiomato Alleni, nunc Cali]; [86] Ана, след разпити заявява, че е на 14 години от български род [sclavam de genere Bulgarorum, quam vocat Ana, etatis annorum XIIII]; [87] Маргарита продадена като робиня на о-в Хиос на 14 години също декларира българската си народност [sclavam unam de proienie Bulgarorum, etais annorum XIIII vel circa, nomine Margarita]. [88]
Накрая достатъчно е да се припомнят волеизявленията на децата – роби: Петриса на 8 години и Радослава на 10 години от с. Лазари (с. Лазаро поле, дн. Македония), които категорично потвърждават българския си произход; [89] Всички тези данни показват степента и нивото на развитие и разпространение на българското етническо съзнание сред населението на Балканите и по специално сред възрастовите слоеве от това население. Явно децата в ранна детска възраст са възпитавани от своите родители, че са българи по род.
Нужно е да се спомене, че в нотариалните регистри на Кандия от дата 03 август 1301 г. е вписана робиня с лично име Булгара (Българка) от Български род [sclavam meam nomine Bulgara de genere Bulgarorum]. [90] Няма основание да отрича женският личен характер на името Булгара, тъй като народността изрично след това е отбелязана. Между впрочем това се потвърждава и от посочената по – горе Дечанската грамота от 1330-1331 г. на цар Стефан Урош ІІІ, където е посочено мъжкото личното име Българин.
От прегледаните над 222 нотариални актове на Кандийската управа робите от Балканите се декларират преобладаващо като българи, гърци, сърби, албанци, власи и с отделни изключения турци и много малко унгарци. [91] Всички тези данни дават много ясно разграничение на историческия от политическия произход за някои днешни балкански нации.
1. Тук става въпрос за предишното населено място на Михаил Българинът. Това е видно и от продаваните роби от бълграско село Ставраки в Македония, вж. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20;
2. Васил Гюзелев, Венециански документи, с. 124-125;
3. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 28;
4. Васил Гюзелев, Извори за средновековната история на България (VІІ – ХV в.) в австрийските ръкописни архиви и сбирки, Т.ІІ (италиански, латински и немски извори). Главно управление на архивите при МС, кн. 9, София, 2000 г., с. 171, 175;
5. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20;
6. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 29;
7. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 30;
8. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20;
9. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 32;
10. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 33;
11. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 21;
12. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 33;
13. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 23;
14. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 25;
15. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 25;
16. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 26;
17. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 27;
18. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 27;
19. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 27;
20. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20, 51;
21. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 52;
22. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 53;
23. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 21, 34;
24. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 35;
25. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 35;
26. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 35;
27. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 37;
28. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 37;
29. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 37-38;
30. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 40;
31. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 42;
32. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 42;
33. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20 - 21, 43;
34. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 45;
35. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 45;
36. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 45;
37. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 45;
38. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 45;
39. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 46;
40. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 47;
41. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 48;
42. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 48;
43. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 49;
44. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 49;
45. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 49;
46. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 49;
47. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 53;
48. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 54;
49. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 55;
50. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 55;
51. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 57;
52. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 58;
53. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 58;
54. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 58;
55. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 59;
56. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 62;
57. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 20, 62;
58. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 53;
59. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 10;
60. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 11;
61. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 11;
62. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 13;
63. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 14;
64. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 15;
65. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 22;
66. Васил Гюзелев, Венециански документи, с. 108 - 109;
67. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 31 - 32;
68. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 53;
69. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 33;
70. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 48;
71. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 9;
72. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 14; Същият, Венециански документи, с. 154 – 155, 293;
73. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 9;
74. Бистра Цветкова, Паметна битка на народите, Варна, 1979 г., с. 150, 218 – бел.16;
75. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 15;
76. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 16;
77. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 21;
78. Васил Гюзелев, Венециански документи, с. 110 -111;
79. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 48;
80. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 21, 61;
81. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 21, 57 - 58;
82. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 22; Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 12 – бел. 49;
83. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 12, 16, 18, 23, 25; Същият, Венециански документи, с. 192;
84. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 22 - 23; Същият, Венециански документи, с. 104 - 105;
85. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 22; Същият, Венециански документи, с. 190;
86. Васил Гюзелев, Венециански документи, с. 190;
87. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 26;
88. Димитър Димитров, Сведения за българи роби, с. 146 – 147;
89. Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 10 и по-горе;
90. Васил Гюзелев, Венециански документи, с. 54 - 55;
91. Иван Сакъзов, Новооткрити документи, с. 18-19, 23; Васил Гюзелев, Cherana Bulgara, с. 6;
Иван Сакъзов, Новооткрити документи от края на ХІV в. за българи от Македония, продавани като роби – МПр 1932, кн. 2-3, с. 18-19, 23 [[ http://promacedonia.org/mp/mp_7_2_1.htm ]]
Васил Гюзелев, Cherana Bulgara de loco nomine Acrida (Нови венециански документи от 1390-1415 г. за българи-роби на остров Крит – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2001 г. кн. 4