 |
Съчинения на М. С. Дринова
Томъ III. I. Публицистични статии, II. Служебни записки, наредби и разпоредби, III. Критики, оцѣнки и отзиви, IV. Поменици
издава Българската Академия на наукитѣ въ София подъ редакцията на Профес. В. Н. Златарски
Държавна Печатница София 1915 Сканове в .pdf формат (29.5 Мб) от www.archive.org |
Съдържание.
Отдѣлъ I. Публицистичны статии.
1. Страшны ли сѫ за народностьтѫ ни фанаріотитѣ и іезуититѣ 3—9
2. За сегашното Всемірно изложеніе въ Парижъ 9—12
3. Писмо до Българската интелигенція 13—16
4. Българско литературно дружество 16—18
5. Празника на Іоана Хуса въ Прагѫ 18—22
6. Тысещелѣтіето на народнѫтѫ Българскѫ черквѫ 22—26
7. Болгарія наканунѣ ея погрома 25—55
Отдѣлъ II. Служебни записки, наредби и разпоредби.
1. Българскиятъ цьрковенъ въпросъ въ свръзка съ Берлинския трактатъ 59—65
2. Сборникъ, съдържащъ: 1. Приврѣменъ Уставъ за народнитѣ училища и тѣхнитѣ программи, 2. Приврѣменни правила за Реалнитѣ училища, тѣхната программа и штатове и 3. Программа на първитѣ два класса отъ класическа гимназия и нейнитѣ штатове 67—98
3. Наредби и разнореждания по отдѣла на Народното Просвѣщение и Духовнитѣ дѣла (Подробно съдържание вж. на стр. 101) 99—140
4. Записка за дѣйностьта на приврѣменното русски управление въ България 141—161
5. Отговоръ на „Български гласъ“ 161—164
6. Изработването на Българската Конституция 164—185
Притурки: 1. Письмо князя А. М. Дондукова-Корсакова и вопросы, приложенные къ нему, стр. 176—180, и 2. Отвѣтъ профессора Дринова на вопросы Императорскаго Коммиссара, князя А. М. Дондукова-Корсакова, касательно государственнаго устройства Болгарскаго Княжества, стр. 181—185.
Отдѣлъ III. Критики, оцѣнки и отзиви.
1. Хуни ли сме? — По поводъ на „Історія блъгарска съчинена отъ Гавріила Крьстьовича“, часть 1, Цариградъ, 1871 189—217
2. Още една отбрана на новобългарското азбуке заедно съ една поправка въ него (Отговоръ на г-на Кръстьовича, на „Училище“ и „Знание“) 217—225
X
3. Кирилъ и Методий, бѫлгарски просвѣтители. Букурещъ, 1875 г., стр. 64 225—228
4. F. Miklosich, Vergleichende Grammatik der slavischen Sprachen. II. Band. Stammbildungslehre. Wien, 1875. Стр. 504 + XXIV 229
5. F. Miklosich, Altslovenische Formenlehre in Paradigmen mit Texten aus glagolitischen Quellen. Wien, 1874. Стр. 96 + XXXV. 228-229
6. V. Jagić, Archiv für slavische Philologie. Herausgegeben von — Berlin, 1875 229—231
7. Стоянъ Новаковичъ, Бугарски Зборник, писан прошлога вјека народнијм езиком. Въ Starine jugoslav. akad. VI. Zagreb 1874. 231—232
8. Князь M. Обленскій, Нѣсколько словъ о первоначальной Русской лѣтописи. Москва, 1870 232—233
9. Славянскій сборникъ. Петербургъ, 1875 233—234
10. Этнографическая карта Славянскихъ народностей. Составленная М. Ф. Мирковичемъ, дополнения А. Ф. Риттихомъ. 3-е издан. Петербургъ, 1875 234
11. К. Иречекъ, Българска История 234—246
12. Съобщения за новобългарския езикъ 246—248
13. Ѳ. Успенскій. Образованіе втораго болгарскаго царства. Одесса, 1379 248—280
14. Нѣсколько замѣтокъ по поводу статьи г. В. Надлера: „Послѣдняя фаза восточнаго вопроса“ 280—286
— Отвѣтъ на отвѣтъ г. Наддера 286—291
15. И. В. Ягичъ, Образцы языка церковно-славянскаго по древнѣйшимъ памятникамъ глаголической и кириловской письменности. С.-Петербургъ, 1882 292
16. По въпроса за буква ы 293—294
17. Нѣколко съвѣти на слабодушний ми „послѣдователь“ 294—296
18. В. Качановскій, Памятники болгарскаго народнаго творчества. — Выпускъ 1-й: Сборникъ западно-болгарскихъ пѣсенъ С.-Петербургъ, 1882 296—307
19. Три български грамоти въ единъ български отговоръ професору Миклошичу 308—313
20. По поводу замѣчаній г. Сретьковича на мою статью о говорѣ и обычаяхъ Дебрянъ 314—321
21. Нѣсколько поправокъ къ этнографическому очерку г. Драганова 321—324
22. Братя Шкорпилови, Паметници изъ Българско. Дѣлъ I, часть 1. „Тракия“. София, 1888 г. 324—329
23. Заявленіе болгарскихъ эмигрантовъ 330—334
24. А. Л. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведеніямъ новѣйшей печати. Москва, 1885—1889 335—384
25. D-r Antoni Kalina, Studyja nad historyją jęsyka bułgarckiego. Kraków. 1891 384—392
26. Отговоръ на правописнитѣ въпроси, прѣдложени отъ редакцията на „Мисъль“ 393—396
27. Найденъ Геровъ, Рѣчникъ на блъгарскый языкъ съ тълкувание рѣчиты на блъгарскы и русскы. Чясть I, А.—Д. Пловдивъ, 1895 396—419
28. П. А. Сырку, Къ исторіи исправленія книгъ въ Болгаріи въ XIV вѣкѣ. Томъ I. Выпускъ 1-й. Время и жизнь патріарха Евѳимія Терновскаго. Спб., 1899. — Выпускъ 2-й. Литургическіе труды патріарха Евѳимія Терновскаго. Спб., 1890 420—454
XI
29. П. А. Сырку, Очерки изъ исторіи взаимныхъ отношеній болгаръ и сербовъ въ XIV—XVII вѣкахъ. Житіе св. Николая Софійскаго по единственной рукописи ХУІ в. Спб., 1901 454—459
Отдѣлъ IѴ. Поменици.
1. Спомень за В. В. Макушева и за неговитѣ трудове по българската история 463—476
2. Споменъ за Ивана Сергѣевича Аксакова 476—489
3. Обзоръ ученой дѣятельности И. М. Собѣстіанскаго 490—501
4. Нешо Бончовъ 501—504
Приложенія.
1. Успѣхи и задачи славяновѣдѣнія 505—519
2. Трудоветѣ на М. С. Дриновъ въ хронологиченъ редъ 520—526
3. Показалецъ на собственитѣ имена 527—541
Печатни грѣшки 542
[Back]
