 |
Историческо дружество въ София
За правата на охридскитѣ архиепископи отъ срѣдата на XVI в. върху нѣкои италийски области
Отъ Иванъ Дуйчевъ
Известия на Историческото дружество въ София, кн. XIV—XV, с. 151-171 Придворна печатница, София 1937
Bulletin de la Société historique à Sofia, vol. XIV—XV. Imprimerie de la Cour, Sofia 1937
Сканове в .pdf формат (5.4 Мб) |
 |
- Приложения 162
№ 1. Fondo Podocataro (Venezia). Cod. Lat. class. X. cod. CLXXIV, fol. 185re-vo
№ 2. Fondo Podocataro. Cod. Lat class. X. cod. CLXXIV, fol. 189re-vo
№ 3. Cod. Vat. gr. 2124, f. 19
№ 4. Fondo Podocataro. Соd. Lat. class. X. cod. CLXXIV. fol. 188 (= fοl. 261)
№ 5. Fondo Podocataro. Cod. Lat. class. X. cod. CLXXIV. fol. 187 (= fol. 260)
Нѣколко неиздадени документи изъ Венецианската Народна библиотека (Biblioteca Nazionale San Marco) и Ватиканската библиотека даватъ нѣкои интересни сведения въ връзка съ юрисдикцията на охридскитѣ архиепископи къмъ срѣдата на XVI вѣкъ. Четири отъ казанитѣ документи, които ние даваме тукъ въ преписъ, се намиратъ въ сбирката Podocataro въ Венецианската библиотека, именно въ cod. Lat. dass. X. cod. CLXXIV. — L. G. Pélissier, въ своето описание на рѫкописитѣ отъ сбирката Podocataro [1], дава следнитѣ сведения за указания рѫкописъ, въ онази часть, която съдържа казанитѣ документи [2]: cod. Lat. class. X. cod. CLXXIV in fol. Papier, XVe èt XVIe siècle. . . . . . . f. 185. Procès-verbal de l’élection de Paphnuce, moine de Chypre, comme métropolite des Grecs vivant en Italie, faite à Ancône (1543): „1543, de mese d’Aprile 15, in Ancona“. Traduction du texte grec. — f. 187. Lettre du même: „Da Roma, scrivo a di 24 di dic.bre“. — f. 188. L’archevêque Prochoros au métropolite Paphnuce (1548): „Prochoros, miseratione divina archiep. de Prima Iustiniana et de tota Vulgaria, Servia“.
1. L. G. Pélissier, Catalogue des documents de la collection Podocataro à la Biblioteca Marciana à Venise (= Centralblatt für Bibliothekswesen, XVIII. 1901, pp. 473—493; 521—541; 576—598).
2. Pélissier, op. c., p. 481. — За сѫщитѣ документи намеква и mons. Angelo Mercati, Documenti pontifici per il rito e l'O riente bizantino [отпечатъкъ отъ : Studion. Bollettino delle Chiese di rito bizantino, VIII. 1931], p. 5, n. 1. Статията съдържа, между другото, два интересни документи въ връзка съ отношенията между охридскага архиепиекопия и римската Курия.
152
Exp.: „Et cusi è dato al R.do metropoliti Dno Pafnuzio mense aprile indicione 6“. — f. 189. Le même à Paul III (1548): „Mense aprile indictione 6“. — Pour lui annoncer cette élection. — Трѣбва да се подчертае, обаче, че при едно по-внимателно проучване на указанитѣ документи се вижда известна неточность въ описанието на L. G. Pélissier.
Едно гръцко писмо, въ връзка съ сѫщото дѣло, се намира въ Ватиканската библиотека, въ сбирката отъ отдѣлни документи, означена като Cod. Vat. gr. 2124, на л. 19. Писмото е писано на хартия, съ черно мастило; подписътъ е съ зелено мастило. На обратната страна се чете адресътъ:
† τῷ ἐδεσιμωτάτῳ [sc. αἰδεσιμωτάτῳ] καὶ εὐλαβεστάτῳ, ἐκλαμπρωτάτῳ αὐτεντῃ (!) ἡμῶν καὶ τιμιωτάτῳ γαρδηνάλλ(ι) Σαντακρούζε, ἐν ταῖς πανθ᾿ἁγνω(τάταις) [1] καὶ τιμιωτάταις χερσὶν αὐτοῦ εὐλαβῶς δοθείη, ἐν τῇ πρεσβυτέρᾳ Ρώμῃ).
Отстрана е поставенъ печатъ отъ черенъ восъкъ върху хартия; печатътъ е смачканъ и не се чете. Въ единъ ѫгълъ е добавено отъ друга рѫка: Lettera (di) Constantinopola (!) a papa Paolo III. — Ha лицевата страна сѫщо отъ друга рѫка е добавено въ горния лѣвъ ѫгълъ на писмото: Prochori Archiep(iscop)i Bulgarię ad Cardinalem Sancta Cruce, a по-нататъкъ датата (погрѣшна): 1598. [2]
Преписътъ на четиритѣ писма отъ сбирката Podocataro е направенъ само по фотографски снимки. При предаване на текста съкращенията сѫ разтворени, като е запазена формата на думитѣ, както тя се срѣща въ сѫщитѣ документи. Въ изданието документитѣ сѫ дадени не по реда, както се намиратъ въ съответнитѣ сбирки, но въ единъ логически редъ, споредъ развоя на събитията, за които се отнасятъ. Най-напредъ е дадено писмото на гърцитѣ отъ Анкона до охридския архиепископъ Прохора; следватъ писмата на архиепископа Прохора до папа Павелъ III и до кардиналъ Сантакроче; накрай, добавени сѫ пълномощното на епископъ Пафнуций,
1. Отъ думата се чете само: πανθ᾿ἁγνω..., a можеби πανθ᾿ἁγνο...
2. Отъ cod. Vat. gr. 2124 нѣкои документи сѫ публикувани напоследъкъ отъ G. Hofmann, Griechische Patriarchen und römische Päpste, II 4 (Orientalia Christiana, XXV. 2. n. 76. 1932), pp. 240 (=20), n. 4; 241 (=21), n. 5; pp. 242 (=22) — 244 (=24), n. 6; pp. 244 (=24) — 245 (=25), n. 7; pp. 245 (=25) — 246 (26), n. 8. № 6 e даденъ и въ факсимиле, ibid., p. 230 bis (=10 bis); cf. още p. 231 (=11) и nota 2.
153
издадено отъ архиеп. Прохора, и едно писмо на сѫщия Пафнуций, изпратено отъ Римъ. [1]
Първото писмо, отъ 15 априлъ 1543 г., е отправено до охридския архиепископъ отъ гърцитѣ въ гр. Анкона. Тѣ съобщаватъ, че при тѣхъ билъ дошълъ иеромонахътъ [2] Пафнуций отъ о. Кипъръ. Той принадлежалъ къмъ монашеското общежитие на светата планина Синай (de la monarchia solita de santo monte Sina) и e билъ посветенъ въ свещеннически чинъ отъ антиохийския патриархъ Доротей. [3]
Въ Анкона о. Пафнуций прекаралъ 15 месеца. Вследствие на добритѣ му качества, било решено да бѫде издигнатъ въ чинъ епископъ [4]. За това той отишълъ при митрополита на Мотони и Корони. Този, обаче, не се съгласилъ да го посвети въ епископски чинъ. Тогава първенцитѣ гърци и населението (comune populo), обитатели на Анкона (paisani) и дошли отвънъ (furistieri), се обърнали къмъ охридския архиепископъ съ молба да го рѫкоположи. Молбата е подписана отъ 35 лица [5].
1. Документитѣ отъ сбирката Podocataro сѫ отбелезани споредъ старото и новото означение на страницитѣ въ рѫкописа.
2. Въ писмото е казано: sacerdote monacho et spirituale presbitero. Cp. за тази дума единъ другъ примѣръ y N. Borgia, I monaci basiliani d’Italia in Albania (Roma 1935), p. 58 и n. 1.
3. Между антиохийскитѣ патриарси презъ XVI в., 119-иятъ по редъ е Доротей II Ibn al Sabbounî (преди 1484 — следъ 1500). Освенъ него, презъ 1530—1531 е патриаршествувалъ Доротей III, който е билъ сваленъ отъ патриаршеския престолъ презъ едно негово поклонничество въ Иерусалимъ. Вж. C. Karalevskij, Antioche (= Dictionnaire d’histoire et de géographie ecclésiastique, III, col. 700; col. 636). Указаниятъ въ документа патриархъ е, по всѣка вѣроятность, Доротей III.
4. Въ писмото е казано : a pigliare la gratia de archipresbiterale ; по-нататъкъ : arciprete; накрая: a farlo mitropolita. Да се сравни съ писмо II: напр., ad episcopalem sedem [eum] proveherem, и др.
5. Имената на подписалитѣ сѫ явно гръцки. Нѣкои отъ лицата сѫ указали мѣстопроизхода си, напр., отъ о-въ Родосъ, отъ Аргирокастро, отъ Арта, отъ Авлона; при единъ подписъ се чете : аро ta Servia, очевидно ἀπὸ τῆς Σερβίας, „отъ Сърбия“. Другъ единъ подписъ принадлежи на Iacomo Ciprioto, сиречъ отъ о-въ Кипъръ. Градътъ Анкона е билъ въ оживѣни търговски връзки съ гръцкитѣ земи, и въ самия градъ е имало не малко гръцки колонисти. Така напримѣръ, въ едно писмо отъ юний 1583 [вж. G. Hofmann, Griechische Patriarchen und römische Päpste. Untersuchungen und Texte, II 4 [= Orientalia Christiana, vol. XXV. 2. n. 76. 1932, p. 241 (=21)], се споменаватъ γράμματα τῶν ἡμετέρων γραικῶν ἐξ Ἀγκῶνος..., отправено до цариградския патриархъ Иеремия, противъ анконския католишки епископъ, който преследвалъ гръцкото население.
154
Знае ce, че гръко-албанскитѣ колонии въ Италия, доста увеличени особено следъ падането на Цариградъ подъ турцитѣ (1453 г.), не се откѫсвали напълно отъ своята метрополия. Тѣ продължавали да бѫдатъ въ известна зависимость отъ православната Църква, главно чрезъ посрѣдството на охридскитѣ архиепископи [1].
1. Cp. Ieromonaco Isidorо, Italo-Albanesi [въ: S. Congregazione Orientale. Соdifiсazione canonica orientale. Fonti. Fasc. VIII. Studi storici sulle fonti dei diritto canonico orientale. 1932, p. 225 sgg.], p. 240 sgg. (Въ сѫщото съчинение, pp. 187—197 : R. Souarn, Bulgari). — Ив. Снѣгаровъ, История нa охридската архиепископия — патриаршия (София 1932), стр. 67, 569, и passim.·— Й. Ивановъ, Български старини изъ Македония (София 1931), стр. 244.
За отношението между охридската архиепископия и италогръцкото православно население е важно едно писмо на полския краль Стефанъ Батори до папа Сикста V, отъ 24 юний 1586 година. Полскиятъ краль съобщава, че при него се явилъ охридскиятъ архиепископъ Гаврилъ: petiit suppliciter ut episcopos et presbyteros Graecos, qui a se in Siciliam, Apuliam et Calabriam ad graecas in illis provinciis ecclesias quandoque mittuntur, Sanctitati Vestrae commendarem. Архиепископътъ увѣрявалъ, че следъ падането на Цариградъ отъ папитѣ била признавана винаги на охридскитѣ архиепископи църковната юрисдикция (iurisdictionem ecclesiasticam semper integram fuisse relictam) върху гръцкото население въ указанитѣ земи. Писмото е публикувано отъ A. Theiner, Vetera monumenta Poloniae et Lithuaniae, III, Romae 1863, p. 1. n.°3;E. Hurmuzaki, Documente privitóre la istori a Românilor, to. III. 1 (Bucaresci 1880), p. 93. —
C. Karalevskij, въ Bessarione, gennaio-marzo 1913, pp. 185—189, — cp. A. Mercati, op. c., p. 5, nota 1. — Cp. сѫщо H. Милевъ, Охридскиятъ патриархъ Атанасий и скитанията му въ чужбина (1597—1615), въ Изв И Д-во, V. 1922. стр. 113—128; точно, стр. 115 сл., Mons. A. Mercati, op. c., p. 5. n. 1. e отбелязалъ другъ единъ документъ въ връзка съ пѫтуването на архиеп. Гаврила, публикуванъ отъ V. F. de Gudenus, Codex diplomaticus IV (Francofurti et Lipsiae 1758), p. 729 sqq. Това e една препорѫка отъ архиеп. Волфангъ von Dalberg, въ полза на архиепископа на Охридъ. Този документъ е останалъ незабелязанъ отъ E. Legrand, Une bulle inédite de Gabriel patriarche d’Achrida (= Revue des Études greeques, IV. 1891, pp. 182—188), който сѫщо (ibid., pp. 184—185) e публикувалъ писмото на полския краль, споредъ указаното изданяе на А. Theiner. —
Напоследъкъ писмото на полския краль Стефанъ Батори до Сикста V е преиздадено отъ N. Borgia, ор. с., рр. 27—29. Книгата на този авторъ съдържа и нѣкои други сведения въ връзка съ охридската архиепископия презъ XVI—XVIII вѣкове. —
За гръкоалбанскитѣ колонии въ Италия вж. напр. : G. La Mantia, I capitoli delle colonie grecoalbanesi di Sicilia dei secoli XV e XVI (Palermo 1904); книгата съдържа много библиографскй указания. — O. Buccala, Nuove ricerche sulla fondazione della colonia greco-albanese di Mezzojuso (Palermo 1912).
155
Показателна въ това отношение е една грамота на охридския архиепископъ Паисий, отъ вто рата половина на XVI в. [1] запазена отъ Зографския монастиръ [2]. Въ казаната грамота архиепископътъ опредѣля правата на подчиненитѣ нему свещеници гърци и албанди ἐν τῇ ἐπαρχίᾳ τῆς Ἰταλίας καὶ ἐν ταῖς ἐνορίαις αὐτῆς, Ἀπουλίᾳ, Ἀπρούτζᾳ, Βασιλικάτα, Καλαβρίᾳ, Σικελίᾳ, Μελίτῃ, Δαλματίᾳ καὶ ἐν πᾶσι τοῖς δυτικοῖς μέρεσι... [3] Именно съ тази зависимость на гръцкото и албанско православно население въ италиянскитѣ земи отъ охридския архиепископъ се обяснява, защо къмъ него тѣ се обърнали съ молба за посвещаването на о. Пафнуция за епископъ. Би могло да се мисли, че молбата на анконскитѣ гърци е представена на архиепископа на Охридъ отъ самия о. Пафнуций [4]. Изглежда, обаче, че работата се забавила съ нѣколко години, по неизвестни намъ причини.
Въпрѣки подчиненностьта си спрямо охридската архиепископия, гръко-албанскитѣ колонии въ Италия, бидейки въ область подвластна на римската Църква, се намирали въ известна зависимость и спрямо тази последната [5]. Изглежда, че за признанието на новоизбранитѣ епископи, следъ посвещаването имъ отъ охридския архиепископъ, е било необходимо съгласието на римската Курия. Тъкмо поради тази причина охридскиятъ архиепископъ Прохоръ [6], следъ рѫкополагането на Пафнуция, изпратилъ писмо съ дата месецъ априлъ 1548 г. шести индиктионъ,
1. Споредъ Ив. Снѣгаровъ, ц. с., стр. 189, този архиепископъ се споменава за първи пѫть презъ м. януарий 1565 год.
2. W. Regel — E. Kurtz — B. Korablev, Actes de l’Athos. IV. Actes de Zographou (къмъ: Виз. Врем., ХШ. 1907, прилож. № 1), рр. 132—134, п. LIX.
3. Ibid., р. 133, 4 sqq.
4. За това подсещатъ нѣкои изрази въ самото писмо: ... qui (h)a capitato a nuj in Ancona il presente sacerdote monacho . . . Pafnutius . . ., или пъкъ: oramo la Santità Vostra de no(n) lasarlo descontento, a farlo miropolita . . .
5. Cp. Isidoro, op. c., p. 240 sgg.
6. За него вж. Ив. Cнѣгаровъ, ц. c., стр. 187 сл.; споредъ последния, името на Прохора се срѣща за първи пѫть въ 1528—29 год., a е умрѣлъ въ 1550 год., юний или юлий.
156
до папа Павелъ III (1534—1549) (писмо II). Въ своето писмо той съобщава, че гърцитѣ, обитаващи въ Сицилия, Апулия и Калабрия, въ 1536—1537 година [1] изпратили при него иеромонаха отъ Синай Яковъ (Iacobum nomine, sacri montis Sinai sacerdotem) [2], за да бѫде посветенъ въ епископски чинъ. Архиепископътъ, наистина, посветилъ казания Яковъ като Sicilie, Appulie, Calabrie et totius Italie et Occidentis Grecorum et Albanorum metropolitanum. . . Следъ смъртьта на еп. Яковъ, гърцитѣ отъ казанитѣ земи in communi conventu избрали, продължава писмото, о. Пафнуция и го изпратили да бѫде посветенъ въ епископски чинъ отъ архиеп. Прохора. Пафнуций, наистина, билъ рѫкоположенъ и му била дадена власть да посещава областитѣ, за духовенъ глава на които билъ назначенъ (predictorum locorum visitandi potestatem concessimus). Това станало no решение на събора : deque convocati cleri nostri concilii sententia ac deliberatione. Съ своето писмо архиеп. Прохоръ съобщава на папата, че — отдавайки дань на почитание спрямо римската Курия (qua pars est reverentie) — изпраща при него новоизбрания епископъ и моли чрезъ писма до съответното население да бѫде утвърденъ неговия изборъ. Моли сѫщо да бѫде препорѫчано на архиепископитѣ, епископитѣ, сѫдиитѣ и другитѣ чиновници, зависими отъ римската Църква, да му бѫдатъ въ помощь.
Въ сѫщото време архиеп. Прохоръ изпратилъ писмо (писмо III) до кардиналъ Сантакроче (Santacroce) [3]. Следъ обичайнитѣ поздрави и благопожелания, той изтъква, че изпраща Пафнуция μητροπολίτην Ἀκραγαντίνων, Ἀγκῶνος καὶ Μάρκας до папа Павелъ III. Епископътъ билъ снабденъ съ утвърдителни писма (ἅμα γραφαῖς βεβαῖαίς τῆς ἀληθείας), отъ които се виждало, че той билъ избранъ διὰ μητροπολίτην καὶ ἀρχιερέα отъ итало-гръцкото население и рѫкоположенъ (ἐχειροτόνησα αὐτόν) отъ самия архиеп. Прохора. Този последниятъ моли кардинала, когато еп. Пафнуций се яви при папата съ своитѣ писма, да бѫде утвърденъ
1. Датата се извежда отъ израза : Notum itaque tibi sit ... annum esset iam duodecimum ex quo Greci. . .
2. За монаситѣ отъ този монастиръ ср. Вл. Розовъ, Синайцы въ Сербіи въ XIV вѣкѣ (= Byzantinoslavica, I. 1929, рр. 16—21).
3. За кард. Santacroce вж. напр. : Histoire générale des cardinaux,. V (Paris 1649), pp. 244—249. — L. v. Pastor, Storia dei papi, VI, pp. 31, 98, 100, 106 et pass.
157
въ неговия чинъ (καὶ βεβαίωσῃς αὐτόν). Освенъ това, той моли кард. Сантакроче, да му помогне предъ папата, за да бѫде утвърденъ избора (ἳνα καὶ ἡ αὐτοῦ μακαριότης στέρξῃ καὶ βεβαίωσῃ τὰ ἡμῶν γράμματα). Архиеп. Прохоръ се опасявалъ, да не би да се яви нѣкакво противодействие, тъй като се отнасяло до назначението на духовникъ на гръцкото население (ὅσον ἐστὶ περὶ τῷ ἐκκλησιαστικῷ τῶν Ῥωμαίων).
На самия еп. Пафнуций архиепископътъ далъ едно друго писмо (писмо IV), запазено само въ италиянски преводъ. Съ това писмо архиеп. Прохоръ съобщава, че на еп. Пафнуция се дава право да пише, отъ името на самия архиепископъ (como de nostra propria mano), писма и препорѫки до разнитѣ висши духовници и миряни, както и „опростителни писма“ (lettere de perdoni) за населението. За тази цель му билъ даденъ единъ печатъ на архиепископията отъ калай, съ дървена дръжка (la bula nostra de stagno con ligno); на печата се четѣло наоколо (scrita tonda) съ главни букви (con litere magiuscule), надписъ : Salve gratiosa, Dominus tecum, вѣроятно на гръцки [1].
За по-нататъшната сѫдба на новоизбрания епископъ дава сведения едно ново писмо (писмо V), изпратено отъ Римъ на 24 декемврий, можеби сѫщата 1548 год. То е отправено къмъ нѣкой си Iosaf (Иосифъ? Иозафатъ?) [2]. Еп. Пафнуций му съобщава,
1. Вж. Luca, I, 28 : χαῖρε, κεχαριτωμένη· ὁ Κύριος μετὰ σοῦ.
2. Mons. Ang. Mercati, Documenti pontifici per il rito e l'Oriente bizan., pp. 7—10 (cf. p. 4) e обнародвалъ едно breve на папа Павелъ III, отъ 26 януарий 1536, отъ което узнаваме за нѣкой-си Josaphat Lambus, отъ о-въ Родосъ, който изпълнявалъ епископска длъжность надъ гърцитѣ въ неаполското царство: Josaphat metropolitanum grecum super nationem grecam partium illarum ordinarium, et a superiore suo greco, ut asserit, legitime deputatum . . . . (p. 9). [Щомъ се отнася до епископъ на гърцитѣ, не би ли могло да се допусне, че подъ указания „superiore suo greco“ ще трѣбва да се разбира нѣкой отъ охридскитѣ архиепископи?]. За сѫщия вж. още Isidoro, Italo-Albanesi, p. 241, nota 1; p. 244. — Дали този не e тъждественъ съ адресата на писмото на епископъ Пафнуция? Въ такъвъ случай, би трѣбвало да се допусне, че гръцкото и албанско население въ италиянскитѣ земи въ казаното време е имало двама епископи: единиятъ, Иозафатъ Lambus, надъ гръцкото население въ неаполското царство, и другиятъ, еп. Пафнуций, надъ останалитѣ гърци и албанци. Ако пъкъ се допусне, че адресатътъ на писмото не е тъждественъ съ Josaphat Lambus, тогава би трѣбвало да се предположи, че този последниятъ е починалъ наскоро следъ 1536 год., следъ което е билъ избранъ монаха Яковъ (къмъ 1536—1537 г.), както се вижда отъ писмото до папа Павелъ III; къмъ 1543 год. и самиятъ Яковъ билъ починалъ, и на неговото мѣсто билъ избранъ Пафнуций.
158
че единъ митрополитъ— ренегатъ турчинъ (Turco renegato), който е трудно да бѫде отъждественъ, — писалъ заедно съ венецианския пратеникъ, вѣроятно въ Римъ (legato di Venetia), противъ самия Пафнуций и адресата на писмото, като увѣрявалъ, че този последниятъ му билъ написалъ всички представени писма. Епископътъ билъ задържанъ и затворенъ веднага, като трѣбвало да даде залогъ отъ хиляда златни дукати. Въ сѫщото време било пратено въ Венеция, за да се види, дали тамъ той е показвалъ своитѣ писма. Еп. Пафнуций изтъква, че неговиятъ приятель му билъ написалъ само препорѫка до кардиналитѣ (recomandatione a li signori cardinali) и писмо (reverentia) до самия папа. Споредъ указанията на еп. Пафнуция, той билъ получилъ отъ своя архиепископъ известенъ брой праздни листове (carte bianche), които носѣли само подписа на архиепископа, сиречь означението на датата, точно, на индиктиона, съ зелено мастило (le sotoscritione de mio arcivescovo con. lettere verde, cioè l’indictione che dicano verde), като мy била дадена власть, да ги допълва споредъ желанието си (che scriva quelo che voglio) и, явно, споредъ нуждата. Отъ цѣлия свитъкъ (rotulo) съ подобни листове били измъкнати само осемь, като приятельтъ на еп. Пафнуция добавилъ върху тѣхъ само текста, съ черно мастило (con inchiostro negro, e non altro). За провѣрка на обвинението щѣлъ да бѫде позованъ нѣкой-си Митрофанъ.
Какво е станало по-нататъкъ съ обвинението противъ еп. Пафнуция, не се знае засега. Трѣбва да се предположи, че той е успѣлъ да се оправдае и да докаже невинностьта си, вследствие на което и ще да е билъ утвърденъ въ своя чинъ. Това може да се заключи отъ едно писмо отъ 1566 г. (не отъ 1586 г., както е датирано самото писмо) [1], отъ което се вижда, че той е изпълнявалъ длъжностьта си до това време.
1. Писмото е публикувано отъ Regel-Kurtz-Korablev, Actes de l’Athos. IV. Actes de Zographou, pp. 135—139, n. LX. Датата му e обозначена (ibid., р. 139, 140—143): ἐπὶ ἔτους ἀπὸ κτίσεως κόσμου ἑπτακισχιλιοστοῦ ἐνενηκοστοῦ τετάρτου, ἀπὸ δὲ τῆς ἐνσάρκου οἰκονομίας Χριστοῦ τοῦ θεοῦ ἡμῶν χιλιοστοῦ πεντακοσιοστοῦ ὀγδοηκοστοῦ ἕκτου, μηνὶ ἰουλλίῳ, ἰνδικτιῶνος ἐνάτης. Датата отъ сътворението на свѣта, след., е 7094, не 7074, както сѫ указали издателитѣ (ibid., р. 135; cf. р. 212). Датата пъкъ отъ Рождество Христово е ясно указана: 1586, не 1566, както приематъ издателитѣ. Годината 1586, обаче, съответствува не на индиктионъ девети (ἰνδικτιώνος ἐνάτης), но на индиктионъ XIV, — и въ това е грѣшката на документа. Явно е, че издателитѣ сѫ се подвели въ датирането отъ датата на предишния документъ (ibid., рр. 132—134, n. LIX), който има дата: 7074 или 1566 г., месецъ юлий, индиктионъ девети (указанъ точно). Тази погрѣшна датировка на издателитѣ е заблудила и другитѣ учени, които сѫ се занимавали съ документа. Поправката въ датата на документа би довела, отъ своя страна, до известни промѣни въ хронологията на охридскитѣ архиепископи, въ онази форма, както тя е установена отъ Ив. Снѣгaровъ, пос. съч., стр. 189 сл. Датата на тази грамота, обаче, трѣбва да се поправи на 1565 г., м. юлий. Още И. С. Пальмовъ, Новыя данныя къ исторіи охридской архиепископіи XVI, XVII и XVIII вв. (= Славянское обозрѣніe, II 1894, стр. 195—231), стр. 226—228, е обнародвалъ текстъ, въ който е дадена точната дата. Познати сѫ сѫщо три други документи (Пальмовъ, ц. с., стр. 228—231 ; Regel-Kurtz-Kоrablev, op. c., писмо № LIX, pp. 132—134) отъ м. юлий 7074 год. отъ С. М. = 1566 г. отъ Р. Хр., индиктионъ девети, въ които Тимотей е указанъ вече като италийски епископъ.
159
Съ казаното писмо, охридскиятъ архиеп. Паисий съобщава, че епископа на Корча (ἐκ τῆς ... ἐπισκοπῆς Κοριτζᾶς) Тимотей [1] се премѣствалъ като митрополитъ на гърцитѣ и албанцитѣ въ Италия
[2].
Казаната митрополия на гърцитѣ въ Италия, заедно съ своитѣ енории била свободна (εὑρὼν τὴν ἐπαρχίαν τῆς Ἰταλίας χηρεύουσαν μετὰ καὶ τῶν ἐνοριῶν αὐτῆς [3]), вследствие смъртьта на митрополита Пафнуция (τοῦ ἀποιχομένου ἱερωτάτου μητροπολίτου κυρίου Παφνουτίου) [4]. Благодарение на това указание и възъ основа на даннитѣ на новитѣ документи може да се установятъ дветѣ крайни дати въ дейностьта на Пафнуция като италогръцки митрополитъ: билъ избранъ въ 1543 год., a починалъ преди месецъ юлий 1566 година. [5]
1. За него вж. Ив. Снѣгаровъ, ц. с., стр. 68, 189, 226; 227, и pass.
2. Ibid., pp. 135, 21-136, 1.
3. Ibid., p. 135, 7-8.
4. Ibid., p. 135, 9—10.
5. Може да се заключи, че признаването на еп. Пафнуций отстрана на римската Курия не ще да е срещнало особенни прѣчки, като се има предвидъ писмото на полския краль Стефанъ Батори до папа Сикста V (за това писмо, вж. по-горе). Кральтъ съобщава, очевидно по увѣренията на архиеп. Гаврилъ:
confirmat autem longa memoria iam inde ab eo tempore quo Constantinopolitanum imperium Turcis cessit, antecessoribus suis omnibus [сиречь, на охридскитѣ архиепископи] in homines graeci nominis, qui in illis provinciis essent, a pontificibus maximis.... iurisdictionem ecclesiasticam semper integram fuisse relictam.
Архиепископътъ молилъ за препорѫка предъ папата за епископитѣ и свещеницитѣ надъ гръцкото население въ италиянскитѣ земи, защото именно въ този моментъ (nunc), сиречь презъ първата половина на 1586 г., каточели се явявали прѣчки отстрана на католишкото духовенство:
nunc ab episcopis ibidem catholicis eam labefactari, graecos episcopos, qui isthic veniant, in exercenda impediri, ut necesse sit eos inde, qui sacris graeco ritu iniciari velint, in Achrydonensem diocesim magno a Turcis periculo pro sacris ordinibus petendis proficisci.
Такива постѫпки въ връзка съ утвърждението на гръцкитѣ епископи въ италиянскитѣ земи архиеп. Гаврилъ е билъ принуденъ да прави, очевидно, за назначението на единъ новъ епископъ, сиречь онзи, който е трѣбвало да замѣсти еп. Тимотея. Отъ това писмо, прочее, би могло да се заключи, че датата на смъртьта на еп. Тимотея е предишна на първата половина на 1586 г.
160
Необходимо е, накрая, да се изтъкнатъ нѣкои особености на документитѣ и, съ това, да се разгледа въпроса за тѣхната автентичность. Три отъ представенитѣ писма (I, IV, V) сѫ писани отъ една и сѫща рѫка. Може да се предположи, че тѣхниятъ препись е билъ приготвенъ отъ самия Пафнуций при идването му въ Римъ и чрезъ тѣхъ той е желалъ да се защити отъ обвиненията. Очевидно е, че писмата сѫ били писани на гръцки, a после сѫ били превеждани на италиянски. Върху нѣкои отъ писмата на италиянски езикъ има поправки огъ втора рѫка, които вѣроятно сѫ направени отъ човѣкъ, който е знаялъ добре езика. Писмото на латински езикъ, явно е, представя сѫщо единъ преводъ на неизвестенъ до сега оригиналъ, и този преводъ е направенъ отъ нелошъ познавачъ на езика. Оригинално е, безъ съмнение, писмото за кардиналъ Santacroce [1]. Нѣкои съпоставки на формуляра на писмата на архиеп. Прохора съ други познати отъ него писма потвърждаватъ мисъльта за тѣхната автентичность. Въ писмото до папа Павелъ III се чете интитулацията :
Ego Brochorus (sc. Prochorus) Prime Justiniane, magne Bulgarie, Servie, Blachie, Carapogdanie (sc. Carabogdanie), Ungarie, Albanie etc. divina miseratione archiepiscopus [1].
1. Отъ прегледа на оригинала може да се види, че подписътъ (точно датата) е поставенъ върху текста, значи, това писмо не може да бѫде едно отъ онѣзи, за които става дума въ писмото на еп. Пафнуция (писмо V) и за които узнаваме, че сѫ били първоначално бѣли листове, само съ подписъ на архиепископа съ зелено мастило, a пъкъ текстътъ е билъ добавенъ после съ черно мастило.
161
Въ писмото до кард. Santacroce интитулацията е пократка : † Πρόχορος ἐλέῳ θεοῦ ἀρχιεπίσκοποσ τῆς Πρώτης Ἰουστινιανῆς, Βουλγαρίας, Σερβίας καὶ τῶν λοιπῶν. Опълномощителното писмо за еп. Пафнуция носи интитулацията: Prochoros miseratione divina archiepiscopo de Prima Justiniana et de tota Vulgaria, Servia etc. Тѣзи формули не се отличаватъ отъ онѣзи, които намираме въ нѣкои други документи отъ сѫщия архиеп. Прохоръ [2].
Въ своитѣ писма архиеп. Прохоръ употрѣбява за себе си почти безразборно единствено и множествено число първо лице [3].
Датата, която представя сѫщинския подписъ, въ писмото до папата е означена: Mense Aprilis 1548. Indictione sexta. Въ писмото до кард. Santacroce тя е изразена съ годинитѣ отъ създанието на свѣта, въ цифри,
[4] Въ опълномощителното писмо се чете само: Mense Aprile, indiciоne 6, което представя и сѫщинския подписъ на архиепископа. Пълното съответствие между датитѣ на документитѣ — открити, при това, въ различни фондове — може да бѫде потвърждение за тѣхната достовѣрность. Малко може да се каже за езика на документитѣ, особено на онѣзи, които сѫ запазени само въ преводъ. Любопитно е, въ това отношение, писмото до кард. Santacroce.
1. За връзкитѣ между охридската архиепископия и молдавската църква презъ XV в. вж. М. Lascaris, Joachim métropolite de Moldavie et les relations de l’église moldave avec le patriarcat de Pec et l’archevêché d’Achris (въ: Bull. de la section histor. de l’Accad. Roum., XIII. 1927, pp. 1—31, отпеч.); критиката на Юрд. Трифоновъ, Зависимость на молдавската църква отъ охридската въ половината на XV в. (Мак. П р., V. 1929. кн. 1, стр. 45—70).
2. Вж. примѣритѣ y Ив. Снѣгаровъ, ц. с., стр. 378 сл.
3. Вж. напр.: ego Brochorus .... scribo; ad me miserunt . . . prefeci et consecravi . . . .; но: potestatem concessimus . . . .; transmissimus . . . , obsecrantes . . ., и пр. (писмо II). Въ писмо III: ἡ ἐμὴ μετριότης . .; но: τὸ ἐμὸν τέκνον καὶ συλλειτουργὸν τῆς ἡμῶν μετριότητος . . . , и др. Ср. сѫщо Ив. Снѣгаровъ, ц. с., стр. 398.
4. За мастилото на подписа и за датитѣ вж. Н. Geizer, Der wiederaufgefundene Kodex des hl. Klemens u. andere auf den Patriarchat Achrida bezügliche Urkundensammlungen (= Berichte über die Verhandlungen d. königl. sächs. Ges. der Wiss. zu Leipzig, phil.-hist. Klasse, 55 Bd. 1903, II, pp. 41—110), pp. 74, 75 et pass ... Сѫщо за знака & ibid., pp. 73, 75, et passim.
162
Въ него се намиратъ доста много и твърде груби грѣшки въ гръцкия езикъ. Едни отъ тѣхъ се дължатъ на незнание, други на невнимание. Изобщо, това писмо съ своя езикъ може само да потвърди заключението на H. Gelzer [1] за гръцкия езикъ на документитѣ, излѣзли изъ канцеларията на охридската архиепископия : споредъ него, тѣзи документи „von Menschen geschrieben sind, welche das Griechische, eine ihnen ursprünglich fremde Sprache, sich mühsam und unvollkommen angeeignet haben...“
ПРИЛОЖЕНИЯ
№ 1
Fondo Podocataro (Venezia).
Cod. Lat. class. X. cod. CLXXIV, fol. 185re-vo (= fol. 256re-vo).
1543, de mese d’Aprile 15, in Ancona.
Santissimo nostro signor et domino archiepiscopo de Ochrida et de tuto il continente, [2] adoramo et osculamo la tua santa mano. Sia noto a Vostra Santità, como qui (h)a capitato a nuj in Ancona il presente sacerdote monacho et spirituale presbitero dominus Pafnutius Ciprioto, il quale è obidiente de la monarchia solita de santo monte Sina, consacrato de sacerdote monacho de santissimo beato Dorotheo patriarcha de magna Dei civitate Antiochia, secondo s’è testificato de multi et degni de fede testimonii principi catholici che si trovano per tuto et [3] per questo (h)a vivisto [4] et da nuj mese 15 et havemo visto et cognosciuto [5] de boni custumi e bona vita, pacifico homo et quieto [6] et degno de ogni gratia de spirito santo. Per questo s'ha [7] deliberato a pigliare la gratia de archipresbiterale
1. H. Gelzer, Der wiederaufgefundene Kodex...., p. 109.
2. Думата e добавена отъ втора рѫка: il contente вм. continente.
3. Добавено отъ втора рѫка : che si trovano per tuto et върху разура.
4. Sic! вмѣсто: vissuto?
5. Добавка отъ втора рѫка, върху зачертана дума : pensato.
6. Добавка отъ втора рѫка върху зачертавка: сhieto.
7. Ориг.: sa.
163
p(er) sua salute et de multi catholici; per questo s’ha [1] moso andare al mitropolita de Motho Coron [2], et nuj l’avemo dato suplica et bonohomo(?) ; no(n) се ha obedito. Per questo havemo dato libertà tutti quanti siamo sotoscriti, similiter et comune populo, a questa testificatione dano per eso, como è degno de archipresbiterale, et mandamolo ali santi et preciosi (!) mani Sanctitatis Vestre, a concederli la benedictione et gratia de archipresbiterale ehe domanda, et cusi lo testificamo tutti et paisani et furistieri p(er) degno arciprete et suplicamo et oramo [3] la Santità Vostra de no(n) lasarlo descontento [4], a farlo mitropolita, perché è degno secondo che havemo antedito et per segno [5] de la verità havemo fato la presente scrita et testificatione et fede a Vostra Santità. Et la benedictione [di] [6] Vostra Santità sia con nuj. Amen.
Ioan(n)es Sigdures testifico ut supra. [7] — Io Bartholomeo Pulici et primo cantore de sopradita mitropoli, de Rodo, scrisi. [8] — Stamatis Zais testifico ut supra, de Argirocastro. — Io demente Talegros testifico ut supra et con mano scrisi. — Io Hierolimo Lecavelas protetore de Santa Anna de Ancona testifico ut supra et scrisi. — Io Nicolo Zeleme de Arta testifico ut supra. — Io Clemente con lisentia [9] de sopradito Hierolimo. — Io Nicolo Cutruli testifico ut supra. — Iacovo Franco testifico ut supra. — Dimitri Castoriano testifico ut supra.— Io Ianne filio [dei] prete Plithachi testifico ut supra. — Domenico Argiropapuzo [10] testifico ut supra. — Matios Ogeromergiatos testifico ut supra. — Manolis Sartore testimonio. — Nicolo Roditi testifico ut supra. — Io Duca Procathumenos testifico [la] soprascrita. — Io Andrea Avloniti Aromaticos testifico ut supra. — Io Nicolo
1. Ориг. : sa.
2. Сиречъ, митрополитъ на градоветѣ Мотони и Корони въ южна Гърция.
3. Ориг. : horamo, поправено oramo.
4. Поправено отъ : descontendo въ оригинала.
5. Поправено отъ degno въ оригинала.
6. Добавка моя; съ тѣзи скоби ще бѫдатъ означавани добавкитѣ.
7. Всѣки подписъ е написанъ на новъ редъ.
8. Явно е, че трѣбва да се чете : Io Bartholomeo Pulici... de Rodo (както по-долу: Stamatis Zais... de Argirocastro), a не: ...sopradita mitropoli de Rodo. Въ рѫкописа липсватъ препинателни знаци, или пъкъ сѫ зле поставени.
9. Sic! да се чете: licentia.
10. Рѫк.: Argiro papuzo; следъ Argiro има малка зачертавка.
164
Michail Alexi Avlonitis testifico ut supra, — Io Georgio Stratigopulos testifico le soprascrite. — Io Tudimitri apo (?) ta Servia testifico ut supra. — Georgios Libanisios testifico ut supra. — Marcos Plaidemos testifico ut supra. — Ioannis Spiritualis de Coron testifico ut supra. — Io Theofilacto Moratis de sopra testifico. — (I)o Dimitri Mircacopulos testifico [la] soprascrita. — (Io) [1] Ioanne Chirgiachis (?) testifico [la] soprascrita. — (I)o Piero Morzuflos testifico ut supra. — Io Petrostefano de Avlona testifico [la] soprascrita. — Iacomo Ciprioto testifico ut supra. — Io Fran(ces)co Athineo testifico ut supra. — Io Zacharia Schela (?) testifico [la] soprascrita. — Io Dimitrios Contos testifico ut supra. — Ioa(n)nes Palanganos fiolo [2] manu propria [3] [de] Fiorenza, testifico ut supra omnia, — Michele Co(n)togonatos Roditi testifico ut supra. — Et io Comninos Aliluias es(s)endo como me son trovato in Ancona et testifico le soprascrite, como hano testificato li sopraditi principi sotoscriti p(er) prete Pafnutio, como è degno de archipresbiterale, et stando [che io] lo cognos[c]eva da prima, che semo stati insieme a Venetia anni uno, et testifico de verita, como è degno, et cusi testifico.
№ 2
Fondo Podocataro.
Cod. Lat class. X. cod. CLXXIV, fol. 189re-vo (= 262re-vo).
Beatissime et sanctissime in Christo pater et princeps ac domine Paule, Dei clementia universe antiquioris Rome ecclesie Papa, post venerabilium sanctitatis tue pedum oscula [4].
Ego Brochorus Prime Iustiniane, magne Bulgarie, Servie, Blachie, Carapogdanie, Ungarie, Albanie etc. divina miseratione archiepiscopus humiliter ac reverenter scribo. Notum itaque tibi sit, sanctissime pater, annum esset iam duodecimum ex quo Greci, qui in Sicilia Appuliaque et Calabria degunt, hominem [5]
1. Думата трѣбва да се добави, защото на това мѣсто листътъ е скѫсанъ.
2. Sic ! Можеби вм. : figliolo.
3. Разчитането на този знакъ е несигурно; сѫщото съкращение се повтаря и на края на писмо V.
4. Надписътъ е добавенъ отъ друга рѫка.
5. Следва зачертавка : Jacobu(m).
165
Iacobum nomine, sacri montis [1] Sinai sacerdotem [2] vite ac morum probitate ornatum religioneque insignum, ad me miserunt, ut eum ab ipsis communi omnium assentione ex omnibus unum electum [3], dignitate insignirem et ad episcopalem sedem proveherem, et quod is eo dignus esset munere, omnes uno ore testati sunt. Quocirca illum ego Sicilie, Appulie, Calabrie et totius Italie et Occidentis Grecorum et Albanorum metropolitanum declaratum consecravi. Quo demum Iacobo vita functo quicquid Grece(?) nationis in Piceno, Italie regione, agit; [deinde] alterum et vite honestate et morum probitate preditum, Paphnutium nomine, et hunc sancti montis [4] Sinai sacerdotem monachum, in communi conventu metropolitanum sublegerunt atque ad me miserunt et eumque ego Grecis quicquid in Piceno et Agrigenti atque Sicilia, Appulia, Dalmatia et Italia omni aut qui usque alibi versus occasum esset, Grecis Albanisque, quod in Italia eorum pauci admodum reperirentur, itemque omnibus oppidatim istis in partibus dispersis metropolitanum prefeci et consecravi, deque convocati cleri nostri concilii sententia ac deliberatione predictorum locorum visitandi potestatem concessimus, quod eum in modum Grecorum et Albanorum animarum saluti optime consultum esse iudicavimus. Quam ob rem, sanctissime pater, prefatum Paphnutium metropolitanum ad venerandos augustissimosque expresse beatitudinis tue pedes transmissimus, qua pars est reverentie, humiliter ac suppliciter obsecrantes, ut per litteras tuas Grecis omnibus et Albanis in Italia degentibus imperes, ut eidem, sicut ex diplomatibus nostris quibus Paphnutium verum legitimumque eorum metropolitanum et mediocritatis nostre veluti consortio aggregatum esse significamus, reverenter obedire velint. Rogamus ad hoc archiepiscopos, episcopos ac ceteros iudices magistratusque latinorum ut quacumque possunt ope ei subvenire non dedignentur. Cum etiam [5] ac rursus, beatissime pater, eo nomine summe sanctitati tue supplicamus ne Paphnutio nostro ulla ex parte deesse velit, immoneo ut humilem immaculatorum pedum tuorum servum fratribus omnibus amplexeris. Quod autem ad nos attinet perpetui et servi et in Christo filii beatitudinis tue
1. Следва зачертавка: Sina sacerdo...
2. Следва зачертавка : vite.
3. Можеби трѣбва да се чете: eelectum.
4. Следва зачертавка : Sina.
5. Следва часть отъ дума, зачертана.
166
sumus demum sanctas Deoque acceptas orationes tuas nobiscum simul esse optamus (?). Arnen. Vale, sanctissime princeps. Mense Aprilis 1548. Indictione sexta.
№ 3
Cod. Vat. gr. 2124, f. 19.
167
168
Док. 3. Cod. Vat. gr. 2124, f. 19
169
№ 4
Fondo Podocataro.
Соd. Lat. class. X. cod. CLXXIV. fol. 188 (= fοl. 261).
Prochoros miseratione divina archiepiscopo [1] de Prima Iustiniana et de tota Vulgaria, Servia etc.
Noto sia a tuti quanti che vederano la presente nostra scrita, como damo liberté et autorité a r.do mitropolita domino Pafnutio ciprioto, dove andaré in Italia, habia liberté a tare lettera [2] como de nostra propria [3] mano, recomandationes et adorationes ali preciossisimi (!) et nobilissimi principi ecclesiastici et [4] laici ad honore et gloria de santa nostra ecclesia Dei et ad honore et gloria nostra, et fare lettere de perdoni ali cristiani, como è consueto, et non sia impedito da niuno, como li havemo dato la bula nostra de stagno con ligno, la quale è scrita tonda con litere magiuscule, ehe significano cusi: Salve, gratiosa, Dominus tecum, como è la suscritione del’annuntiatione de santa Dei [madré], et per eser (!) de la vérité havemo fato questa nostra presente scrita, che habia questa per mostrare la vérité. Et cusi è dato al r.do mitropoliti (!) domino Pafnutio.
Mense Aprile, indicione 6.
№ 5
Fondo Podocataro.
Cod. Lat. class. X. cod. CLXXIV. fol. 187 (= fol. 260).
Da Roma scrivo adi 24 de Dicembre.
Domine Iosaf (!), saluto ve molto. Sapi como il mitropolita Tureo renegato ha serito con legato de Venetia contra de me et de vuj, dicando como m’avete vuj scrito le mie lettere. Et subito la nocte me hano preso et m’(h)ano meso in presone, et ho dato sigurità (!) per miglie ducati d’oro, e adeso sto con multi travagli. Et hano mandato a Venetia a [ejsaminar si ho mostrato le mie scriture, perché ha dito quello renegato, como vuj me l’avetefate. Et (h)a testificato p(ad)re(?) Dionisio, mio amico, e ha
1. Именителна форма, подъ влияние на итал.: arcivescovo,
2. Ориг. : lrˉa; сѫщо по-долу.
3. Думата е добавена надъ реда, можеби отъ друга рѫка.
4. Добавено надъ зачертавка.
170
dito, che vuj li havete dito, che m’avete fato le lettere, et havete tagliato la testa vostra e la mia. Et per questo havete dito le busie, si l’avete dito. Ma a me non m’avete serito altre lettere se non recomandatione a li signori cardinali et reverentia al santissimo papa universale de Roma di (!) parte de beato Prochoro, secondo la liberté et autorité ehe me ha dato, como apare in le mie lettere et sue suscritione. Et io ve dete le sotoscritione de mio arcivescovo con lettere verde, cioè l’indictione ehe dicano verde, et vuj non havete fato solo le lettere ehe havete serito con inchiostro negro e non altro, ma le suscricione (!) ve li dete io, secondo ehe ho del’ altre suscriciones con carta bianca, ehe scriva quelo ehe voglio, como ho l’autorité de mio signor. Et sai tu le altre lettere le suscricione che ho in rotulo como havete visto, e havemo cavato solo da quele suscricione 8 carte bianche: solo havevano le suscritione (!) verde de Prochoro, et non altre lettere. Et si dirai altramente, dici la busia. E tu me intendi et fa quelo ehe voi (!), e tu (h)a[i] visto non altro. Tempo non ho [1] a scrivere como merita. Io diceva como sero [ejsaminato andararo (?) a loco, ma sapi como sono in multe tribulatione. Et vogliono portare il Mitrofani in qua a stare a paracon(n)e (!), et tu sai non altro. Dio con vuj. Pafnutios scrive.
A vuj Iosaf ancora ve saluto multo [2] [io] Marino Malipiero.
La juridiction des archevêques d'Ochrida du XVI-e s. dans certains territoires italiens
RÉSUMÉ
L’auteur publie quatre documents de la collection Podocataro é la Biblioteca Marciana é Venise, notamment du cod. Lat. dass. X. cod. CLXXIV, ff. 185, 187, 188, 189, aussi qu’un autre document du cod. Vat. gr. 2124, f. 19, é la Bibliothèque du Vatican. Toutes ces pièces traitent de la nomination du moine Paphnuce comme métropolite de la population grecque et albanaise vivant en Italie. Le premier document, daté le 15 d’Avril 1543, est une recommandation de la part des Grecs é Ancône en faveur de Paphnuce; elle est adressée é l’archevêque d'Ochrida.
1. Ориг.: no(n)no.
2. Ha това мѣсто има знакъ, не много ясенъ, който, изглежда, може да се тълкува като нѣкое съкращение на подписъ (напр. manu propria).
171
Le second document est une lettre de l’archevêque d’Ochrida Prochoros (1528/9—1550) adressée au pape Paul III (1534—1549) pour lui recommander Paphnuce et prier d'être confirmée son élection. Le troisième document représente une lettre adressée au cardinal Santacroce. L’archevêque Prochoros lui demande d’aider le métropolite Paphnuce et de le recommander au pape. Le document suivant (№ 4) est une lettre donnée de l’archevêque à Paphnuce lui-même. Ces trois documents sont datés le mois d'Avrile 1548, sixième indiction. Le dernier document, qui porte la date le 24 Décembre, probablement la même année 1548, fut envoyé de Rome par le métropolite Paphnuce. Grѫce à lui on voit qu’il avait eu certaines difficultés quand il arriva à Rome.
Les documents publiés sont d'une importance particulière non seulement parce qu’ils traitent des rapports entre l’archevêché d’Ochrida et le St. Siège en cette période, mais aussi par les données chronologiques à propos de l’élection de Paphnuce comme métropolite. Il fut élu donc en 1543 et en 1548 fut envoyé à Rome pour être confirmée son élection. Quelques autres documents (v. J. S. Pal’mov, Новыя данныя къ исторіи охридской архиепископіи XVI, XVII и XVIII вв. [= Славянское обозрѣние, II. 1894, рр. 195—231]; W. Regel - Κ. Kurtz - B. Korablev, Actes de l’Athos. IV. Actes de Zographou, p. 132 sqq.) nous donnent la date de la mort de Paphnuce: il était mort avant le mois de juillet 1566.
L’étude de la forme externe des documents ne laisse pas de doutes sur leur authenticité et, par conséquent, sur leur vaeur historique.
Iv. Dujčev.
