2. КОГА И КАК МАРКОМАНИТЕ (МОРАВИТЕ) ПРЕГЪРНАХА ХРИСТОВАТА ВЯРА
Около 871 г. Сватопулк, крал на маркоманите, осведомен от своите придворни за християнската вяра, изпрати незабавно пратеници при император Василий Македонец, с когото имаше голямо приятелство, молейки го да му изпрати учители, които да го обучават с неговите (поданици) в Христовата вяра и да го покръстят. Споменатият император му изпрати Црху (т. е. Кирил), който малко преди това обърна в хринтиянство хазарите, славянски народ в Херсонес, пренасяйки оттам тялото на Свети Климент. И той (Кирил), тъй като малко преди (това бе) вече приет заедно със своя брат Страхота (т. е. Методий) от папа Адриан II за апостол и учител на славянската нация, прегърна драговолно тежкия труд и водейки със себе си своя брат, побърза да се отправи към крал Сватопулк. Щом като пристигна във Велехрад, държа с краля духовна беседа, като му изложи тайните на светата вяра дотам, че кралят пожела Светото кръщение и по примера му мнозина други накараха да ги покръстят. И веднага след това се поставиха основите на една църква във Велехрад в чест и възхвала на преблажената Света Дева Мария, обявена за катедрална на цялото маркоманско кралство и от папа Йоан VIII украсена с архиепископски престол – Кирил бе първият й архиепископ. Училища също така бяха издигнати, за да се обучават там младежта, и така има своето начало християнската вяра (в Моравия).
След Кирил, който в 877 година отиде в Рим, Страхота (Методий) се възкачи с позволението на апостолското седалище на Архиепископския престол във Велехрад и с благочестие и светост следваше своето признание, но при все това от свещеничеството в Ювавиена, (сега Залцбург), бе обвинен пред папата, че проповядвал неща, противни на църквата, и главно това, че Месата и другите божествени възхвали чел и пеел не на латински език, а на моравски език. Поради това бе повикан от папа Йоан в Рим, където изложи и обясни своето учение, имайки също за свидетел кралския посланик, наречен Замиел, с прямота се освободи от цялата мрежа (на обвинителите), оневини се и се защити при срам и позор за обвинителите и клеветниците.
Беше разрешено тогава на моравите и българите да четат и пеят Месата и другите божествени възхвали на майчин език и, както пише Еней Силвий, докато (църковният) събор работеше и обсъждайки, преценяваше тези духовни работи, срещу които имаше много противоположни (мнения), един глас от небето се чу с тези думи: всяка душа да слави господа и всеки език да го провъзгласява.
И тъй като крал Сватопулк беше изпратил на папата своя посланик не само за да даде добро свидетелство за учението на архиепископа, но също така да изложи пред него своето подчинение и послушание на Римската църква, поради тези причини папата в замяна му показа благоразположението и (му оказа) всякакви добрини, като
122
му изпрати също специално писмо, оказвайки му чест с любезен отговор. В писмото отначало ум прати бащин поздрав и (му съобщи), че драговолно го счита за послушен син на Светата църква, отбелязвайки да приеме всички свои поданици, новодошли в (лоното на) вярата, да ги събере кат овце на бога в кошарата и (присъедини към) неговите избраници. Второ му съобщи, че (след като) с останалите епископи е изслушал каузата на архиепископ Методий и така го признава за истински и законен католически учител, поради което го изпраща отново в неговото архиепископско седалище. Трето: свещеникът Вихин (Вихинг), когото кралят определи за епископата на Нитрия или Нитриензе и с което (епископът) го изпрати в Рим, за да бъде там ръкоположен, е ръкоположен в този сан. И при това толкова, че посъветван от архиепископа, е избрал един друг свещеник, достоен за епископ, и с това се е погрижил за още едно друго подходящо достойно за епископски престол, т. е. за да има и двама (епископи), присъединени към архиепископа в неговото кралство, но че преди това този също да изпрати в Рим, за да бъде ръкоположен. В останалото, ако в неговото кралство бъдат необходими други епископи, архиепископът заедно с тези двама епископи има властта да ги ръкоположи. Четвърто, че разрешава Месата и другите божествени възхвали да се пеят и четат на славянски език. Датата на това писмо бе месец юли, индикт 13, г. 880.
И така архиепископ Методий, завръщайки се щастливо от Рим с повече усърдие разпространи по цялото кралство християнската вяра; епископ Вихин въведе в седалището му в Нитра, и след това този втория (епископ) в епископското повидиенско седалище. През следващите години бяха ръкоположени други пет епископи и въведени в местата, предложени за тях. Архиепископът, който упражняваше върховната власт, имаше 7 епископи.
В годината 884 Страхота, или Методий, покръсти във вярата владетелите на Бохемия Борджиоджо (Боржива) и Людмила, неговата съпруга, пресвета жена и мъченица.
В 918 година Методий умря в Рим и с неговата смърт завърши архиепископското достойнство в кралството на маркоманите и също кралството със Сватолоджо, син на Сватопулк.