3. ОПИСАНИЕ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
(Посетени от П. Бакшев градове и села:)И най-напред ще опиша накратко онова, което сега се разбира (под името) България. Зная добре, че има цели книги за царство България, но на мен ми се струва добре да засегна първо накратко докъде се простира днес България, за да дам на четците да разберат големината на царството и малобройността на католиците, които се намират в него, бидейки цялата страна потънала в схизмата, никой не се учудва на това, че такава вреда е нанесла близостта на гърците и на цариградския патриарх – от която схизма е овладян целият Изток, особено Гърция, България, Сърбия, част от Албания, цяла Херцеговина, част от Босна и от Срем; Влашко, Молдова, Русия, Московия и частите от (Мала) Азия оставям, както и много други земи и царства. И затова не е чудно, че в България католиците са малобройни, а са били по-рано още по-малобройни, но сега са се малко увеличили с покатоличването на еретиците павликяни. Дори е твърде чудно, че и тези сред толкова врагове са запазили католишката вяра и римския обред.
София
Пловдив
Аранград
Провадия
Шумен
Приславан
Търново
Маринополци
Горно Лъжани
Долно Лъжани
Барнофово
Пет кладенци
Търничевица
Брестовец
Никопол
Беляне
Ореш
Бахцево и Калугерица
Кипровац
Копиловац
Желязна
Клисура
България сега се нарича всичко онова, което по-рано се изричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език, и по-голямата част от Македония и цяла Морава до Охрид и до границите на Албания и на Гърция и на Сърбия, а към изток се простира до Черно море; от север пък Дунав я дели от Влашко и Молдова, някога наричани “стара Дакия оттатък Дунава” и прочие.
Схизматиците разказват, че царското седалище първом е било в Охрид, и потвърждават с това, че сега има Охридска патриаршия, а древните люде не са поставяли патриаршия там, гдето не е било царско седалище. По-късно, като бил изгонен българския цар от Охрид, той се установил в Търново и в този град завършило неговото царство по времето на турците. Това царство има много архиепископства и епископства, както сега държат схизматиците. Те дори твърдят: “Нашият патриарх никога не поставя епископ на едно място, гдето не е имало (такъв) от старо време.” Казват, че само българското царство е по-голямо, отколкото цяла Сърбия, Босна, Далмация, Хърватско и Унгария и има толкова градове, области, паланки и села, че не могат да се преборят. В тях има милиони души и всички са във властта на дявола, бидейки обвързани в схизмата, а също и в разни ереси. Турците обитават само в градовете и големите села; към Черно море турци също има и по селата; обаче из онези места, които са по планините, и в онези, които се наричат Загорие, по селата не живеят турци. (Българите) са преупорити в техния закон и аз вярвам, че ако бяха католици и разбираха нещо от истинския католишки закон, биха били превъзходни християни, но се намират в слепота и не е възможно да (им) се проповядва, бивайки вече потънали в тази тяхна схизма, поради което имат такова лошо мнение за Римската църква, та някои не могат да слушат, когато им се говори за
124
латини (католици).
Това царство България е прекрасно и е украсено с ширни поля, високи планини, хълмове, приятни гори и дъбрави, напоено от различни реки и води. В това царство има обилие от всякакъв вид житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне, злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово, има риба, която се лови от Дунава и от други реки; произвежда различни плодове освен “морските плодове”, треви за добитъка, всякакви цветя; изобщо мога да кажа, че ако това царство би имало един господар, християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа. Но всичко това е заето от врагове на християнското и католишко име. Затова Бог сега е скрил мините и другите неща, които не се намират, както по-рано; дано ги запази за някой католик владетел.
На светата църква е позната схизмата както на гърците, така и на българите и на другите народи; но българите имат не зная що повече (в сравнение с другите), защото те, бидейки люде прости и невежи, вярват на всичко онова, което намерят писано. Даже намерих една тяхна книга и извлякох много безумства, които те поддържат – и които са чисти ереси. И ако ги запитате, не могат да отговорят разумно, а с известна надменност и високомерие и се основават на онова, което е писано и казват: “Така казва Писанието”, и всичко приписват на светите отци, па даже и да бъде писано от някакъв евреин. Вярвам, че в цяла България не се намира Светото Писание, освен онова, което четат в църква, но даже и него (не четат) с разбиране. На стоте не ще намерите един, който да разбира онова, което чете, защото не се учат, нямат училища. (Някой) като знае само малко да чете, плаща известна сума на владиката и се оженва, и веднага става свещеник. Видях у един техен монах една Библия, печатана в Московия, и го питах дали (я) чете, а той каза: “За нас не е позволено да четем еврейския закон.” От това се познава, че са много слепи, бедните. Аз имам една печатана в Московия славянска Библия, която купих за 16 1/2 реала от един калугер, който идваше от Московия. Те не посещават църквите и ако отиват понякога в църква, не разбират нищо. Нямат проповеди. Само когато носят в църква да ядат и пият, тогава отиват всички и се напиват като животни. В това се състои цялата тяхна набожност. Монасите и свещениците са дори най-големи пияници от всички. И така “сляп слепеца води и прочие”. Когато се говори с тях за неща относно вярата или църквата, казват: “Папата имал златна брада и я обръснал поради обич към една римлянка. И от срам не могъл да дойде на седмия събор, но като останал в Рим, разделил вярата” – безсмислици, които са невероятни. И затова аз извлякох от една тяхна книга някои неща и ги изпращам с този доклад така, както съм ги намерил: искат да ги преведа на италиански, но нарочно ги оставих така и отец Рафаил (Левакович), ако е там, ще ги преведе на италиански, само за да виси светата Църква колко заблуди се намират по света и колко безумия произлизат от невежеството и завистта, която хранят тези схизматици против Рим (църква-
125
та), която когато те дойдат в Рим, им прави хиляди ласки, и като истинска майка желае тяхното спасение.
Нашите учители св. Амброзия, Августина, Йеронима смятат за еретици. Четох и видях със собствените си очи една книга в нашия манастир, (когато веднъж минаваше един техен епископ. Аз бях в Копиловци. Той дойде в манастира, ние го приехме любезно. Когато обядвахме, начена да говори и малко по-малко аз се противопоставих и той извади една книга, гдето имаше много неща против Римската църква. Между другото определяше казаните учители (на църквата) за еретици, и то във връзка с излизането на св. Дух. Когато после аз му посочих свидетелствата на Писанието с няколко думи, той каза само: “Така са и правили нашите предци, така трябва да вярваме.” И те почитат някак повече гръцките отци, които са разпространили този ерес, отколкото самото Свето Писание. Намират се все пак измежду тях някои, които се вразумяват, но са малобройни – на хилядата един.
Църковните работи, като светите служби, молитвите и другите служения, казват рядко или съвсем не казват. Само когато искат да служат, тогава казват утринна и часовете, винаги се молят на крака и даже се подиграват с нас, когато ни видят, че коленичим. Казват, че Св. Дух идва във вид на бял гълъб и покрива жертвата, когато свещеникът извършва възвисяването, затова тогава те не гледат, но всички падат ничком на земята.
Има старци по на 80 години, които никога не са се изповядали. На Великден се причестяват, без да се изповядат. По селата дори се намират мнозина, които много години не са били в църква. Много съблюдават постите – от Четиридесетница, на св. апостоли Петър и Павла, на Богородицата, за Рождество. Но как? Само (с това) че не ядат месо, а иначе ядат три-четири пъти дневно като животни. Постят също така сряда и петък. Евхаристията, която освещават в светия четвъртък, я запазват през цялата година, за да причестяват с нея болните. Свещениците по селата я поставят, когато е суха, в платнена торбичка и я дават на жена си да я запази; когато има нужда, тя я изважда, цяла в прах; и така без никаква набожност я взема, сякаш е къс обикновен хляб, носи я и взема една лъжица, слага малко вино и като разбърква, казва молитва и без да изповяда болния, го причестява. Това е много скръбно и плачевно да се видят светите тайнства така злоупотребявани от лоши свещеници. И въпреки това ги търпят, целуват им ръце, назовават ги духовни отци и ги почитат, като им дават всичко, което им се и пада – хляб и други милостини.
Техните епископи почти всички са гърци и когато правят посвещения, водят със себе си яничари и правят хиляди несъобразности. Бият тия бедняци, вземат им онова, което намират в къщи, когато нямат да им платят, що им се пада. Също и свещениците плащат годишно известна част на владиката, а за бракосъчетанията извън онова, което се плаща на свещеника, се плаща също нещо и на владиката, между тези техни епископи има голямо озлобление, защото един отнема другиму
126
епископството. Когато вече има един назначен епископ, идва друг и плаща нещо повече на патриарха и този веднага изпъжда първия и дава епископството на втория. И този, който е бил по-напред, трябва да си отиде насила. И после ако той намери пари, отива и прогонва другиго и така нататък...
Нещата от ризниците (на църквите) ще намерите на малко места – само в манастирите и по градовете, служат си с чаши от дърво и свещениците по селата правят чаши от дърво. Имат съвсем малко книги за църковна служба, ръкописи-евангелия и други книги за църковна служба – се продават по 40 скуди. Има мнозина монаси, които се наричат “даскали” и не се занимават с нищо друго освен с (пре)писване на книги, без проверка, без издирване. Задоволяват се да ги направят такива, каквито ги намерят, и затова се пораждат много ереси, защото всеки пише по своему и както намери, и ако намери хиляди грешки, не знае как да го оправи. Когато владиката иска да лиши някого от правото да извършва тайнства, не прави друго, а само му взема от главата шапката и от това се разбира, че е лишен и не може да прави нищо, докато не му се върне шапката. Българите схизматици и в другите неща на обреда и в ересите и другите вироглавства следват гърците във всичко. Техните епископи са гърци и всичко, което правят гърците, правят и те и каквото вярват гърците, това вярват и българите, извън малцината онези, които са останали в истинската вяра и живеят между толкова схизматици и неверни, както между морските вълни – за които аз трябва да докладвам на св. Конгрегация за разпространение на вярата.
Администрацията на софийската църква се простира надълго от Дунава и Галиполското море, на изток свършва с Черно море, а на запад свършва до Сърбия, което (пространство), ако беше населено всичкото от католици, не биха стигнали толкова епископи, колкото са тези на схизматиците. затова аз изложих догде се простира България, за да покажа, че цялото това царство се намира под властта на софийския епископ, тъй като католиците са твърде малобройни в сравнение и със схизматиците, които се нуждаят премного да бъдат подпомагани в много неща, както ще се види по-долу в доклада, и които аз препоръчвам препокорно на възвишените Господа, от св. Колеж за разпространение на вярата. А аз ще кажа истината, както съм намерил, по моята съвест.
20 май 1640 г. Посетих града София (който е) без стени, разположен е в едно поле много дълго и широко между две планини: от север е планината Хемус, а на юг планината Родопа; тази планина Хемус или, както я наричат италианците, “Верига на света” разделя Мизия от Тракия, сега всичко назовавано България. Областта е премного плодородна, обилства с жита, вино, добитък и плодове, които идват от различни части. Градът е разположен под известни малки хълмове, дори между хълмове, и през него минава неголяма река, назовавана Искър, която идва от изворите на Орфея, минава планината Хемус и се влива в Дунава, тази област около София
127
отглежда добри и пъргави коне. Риба не винаги се намира, бидейки все пак далече от Дунава, но въпреки това солена риба се намира всякога, намират се също южни плодове: като маслини, сухи смокини, стафиди и други неща. Има всякакъв вид месо и с това обилства навсякъде турското царство.
София е разположена на главния път и сред страната, та затова е търговски град, където се стича много народ отвсякъде, сиреч от Унгария, от Влашко,от Молдова дори от Полша и други страни. Намират се всякакви неща и стоки, както италиански, така и други, седалище е на пашата или везира и в този град пребивава великият кадия – назовавай мула – като архиепископ, и един друг назован муфти, сиреч “тълкувател на закона”, когато другите съдии не могат да решат някое съдебно дело, отива се при него и той веднага дава, съобразно с техния закон и наредба, едно писмо, което се нарича фетва, и съдията не може да постъпи иначе освен по закона. А мюфтията не се меси в други неща освен в делата на закона и правосъдието.
В този град нашите католици имат една църква или църквица, дълга 10 крачки и широка 6, посветена на Богородица и Очищението, неосветена. Свещенодействува се на посветения камък на големия олтар. Има два малки олтара, но върху тях не се свещенодействува. Тази църквица е построена някога от господата търговци от Дубровник и те досега са я запазили в тяхно имение, бидейки всред техните къщи. Под същия покрив се намира стая за свещеника. Притежават необходимите неща за извършване на богослужбата. Не намерих писмо откога е построена тази църквица. Гробищата се намират извън града, както (на жителите от) други народности.
Люде за причастие има 50 и 8 деца по народност дубровчани или славяни. Миропозамах 25, тъй като тук не е бивал епископ от много време. Понякога са още повече, защото като търговци идват и отиват. Понеже (тука) е главният път за Цариград, никога не липсват пътници католици, а минават също и мнозина пратеници. Тези господа издържат свещеника на свои разноски, като му плащат известна сума годишно. Имаше някои свещеници, които не желаеха да се подчиняват в нещата относно раздаването на тайнствата на софийския епископ, като посочваха за основание декрета на светата Конгрегация в полза на архиепископа на Дубровник и че свещениците не са подчинени в нищо на епископа, но после декретът биде изяснен в едно писмо на св. Конгрегация, което получих тази година. По-рано е имало в този град много католици, но сега поради намалението на стоките са отишли по други места.
Къщи на схизматици има повече от 6 хиляди, които ще сторят повече от 25 хиляди души. Има пет църкви, две от които бяха разрушени от турците през миналите години. Тук е седалище на техния архиепископ схизматик. Архиепископите са винаги гърци, а народът от българска народност. В митрополията има едни мощи, които наричат “свети крал”. Но на мен ми се струва, че този цар е бил балсамиран.
128
Не позволяват да се види освен една ръка, а останалото е покрито. Този архиепископ има под своя власт в своята епархия 1500 свещеници извън манастирите и църквите, които нямат свещеници. Голямата църква, която е била катедрала, била посветена на св. София, но сега е джамия. Тя е голяма и висока, та се вижда от половин ден далече и повече. Тя е била много красива, а и сега изглежда, че е съградена отново. Между българите има и (жители) от гръцка народност, понеже градът е търговски и обитават мнозина гърци своите семейства, техните тръжица са отделно. Има много къщи арменци, които също имат свои църкви; те дори са разделени помежду си, едни други смятат за еретици. Ще да има около 200 къщи, които ще имат повече или по-малко от 1600 души. Къщи на турци или повече от 8 хиляди, което прави повече от 30 хиляди души, а може би ще са и повече; не се осмелихме да питаме турците, а само направихме сметка така на око. Джамиите са повече от 150, изработени премного чисто и с голямо умение. Има толкова други хубави постройки, като ханове за пътници и други места за странници търговци и много други хубави къщи. Къщите са по турски образец. Извори има по целия град, доведени от планините. В града има естествено топли води и от тях са направени прекрасни бани и на много места на същата вода перат. Площадите са хубави, намират се всякакви неща, както казах по-горе. В цяла Турция няма по-хубави конски принадлежности, като седла, юзди, зингии и други подобни. Къщи на евреи ще да има повече от 4000 семейства, обитават заедно, както в Италия, и ще има повече от 15 хиляди души; имат много синагоги и училища и богати, защото всички стоки се намират в ръцете на евреите, те са преголеми лихвари. Не им се забранява нищо, защото плащат на султана много и сами не се мешат с другите народности. За да плащат данъка си, помагат взаимно.
Близо до града се вижда една църква на едно високо и хубаво място, там, казват, се е състоял Сардийският събор, на български език това място се нарича Триядица.
За да се отиде за Цариград, по пътя е градът Пловдив, на едно хубаво място, под един хълм, на който е имало стар град до река Марица, която идва от същите извори на Орфея. Градът е голям, без стени. Ще да има около 6000 къщи на турци и гърци. От нашите католици дубровчани има само един или двама; нямат църква, но близо до този град има едно павликянско село, наречено Дауджево, и друго Калъчево и от тях има някои покръстени, но нямат свещеник, нито църква; сега не можах да отида, но съм бивал друг път, когато бях в Цариград, и ако иска Бог, ще отида, когато имам време и когато ще имат свещеник, защото да се отиде, без да се остави свещеник, това е да се работи напразно. А свещениците няма също да живеят, и затова никой няма, който би желал да отиде, защото покръстените са малцина и бедни, не дават никаква милостиня. Понякога е имало свещеници, но после са напуснали, защото нямат с що да живеят. Като посетих София и чаках писма от
129
Конгрегацията и като получих отговор, заминах за Влашко, а после за други области на България и би трябвало да поставя тук по ред посещението на Влашко, но за да не разкъсвам България, ще поставя Влашко след България и затова сега следвам реда на местата в България. На 8 септември 1640 година посетих град Русчук, разположен на брега на Дунава, без стени освен кулата, която е останала цяла със стени и е снабдена с не много голяма артилерия; наоколо има пет кули и една по средата, голяма и по-висока от другите, тя се пази от стража ден и нощ, защото е на границата с Влашко. Градът е разположен сред хълмове, а наоколо има и равнини, област премного плодородна, с жита, обилна с вино, всякакъв добитък. Дунавът я обогатява с всичко. Има много плодове освен южни, множество риба, защото се лови от Дунава. Тук няма църква на католици, но се извършва богослужение в къщите, с преголям страх от турците. Католици за причастие има 20, с две деца, от които помазах 9 лица, тъй като тук не е минавал епископ от много време. По народност са дубровчани, но мнозина от българите, които са служили при дубровчани търговци, са станали католици. Има една одежда и чаша (в църквата); понякога идва господин дон Филип, за да им извърши богослужение. Къщи на схизматици има повече от 200, което прави 1000 души. Имат две църкви, направени от дърво. Къщи на турци има 3000, което прави около 15 000 души. Има около 10 джамии, направени от бял камък. Има мощни господа, (но) техните къщи относно градивото не са много ценни, както и по цяла Турция, защото турците не обичат да строят големи къщи. Къщи (на люде) от арменска народност има 200, с повече от 1000 души. Те нямат църкви, имат някакви къщи, направени под земята, и всички са търговци. Срещу острова на Дунава има друга крепост, назована Гюргево, добре укрепена като предишната; на сушата оттатък Дунава, около крепостта има едно голямо селище с 3000 къщи – хиляда къщи на турци и 2000 на власи. Турците оттатък Дунава нямат нищо освен това Гюргево. Тази крепост заедно със селището някога е била подарена на султана от един влашки княз. Има и други острови по Дунава и взимат налог според стоките, но на църковниците, било католици, било схизматици, взимат десет пъти повече от онова, което биха взели на миряни. Скрихме църковните неща тук и там, под седлата и гънките на конете, та да не се виждат, защото не стигат 10 скуди, за да се мине веднъж (Дунава), а това става по всички пристанища на Дунава. С турците по-лесно се минава, отколкото с евреите, а повечето митничари по дунавските пристанища са евреи. Между тези две селища или крепости по време на война се построява мост на Дунава и дори сега стоят корабите, назовани от тях “тумбази”, върху които се построяват мостът, те се виждат под крепостта на открито място, до брега на Дунава.
11 септември 1640 година, посетих града Аранград, разположен в една равнина между хълмове, без стена, място изобилно с житни храни и лозя, около града няма толкова, но по селата е изобилно с добитък, лук и чесън. Няма църква на католици, но
130
свещенослужението се извършва по къщите със страх, католици за причастие 10 души, по народност дубровчани; няма никакъв католик от страната. (Има) одежда и чаша, понякога идва дон Филип да извърши богослужба и да ги причисти. Къщи на схизматици има 150, с около 800 души, имат две дървени църкви, по народност са българи. Близо една миля до града има едно село, наречено Добра вода, и в него има 1700 къщи схизматици българи. Около този град има големи български села, както по цялото царство, но схизматици, та затова не е нужно да се указват. Къщи на турци има 1600, които правят около 7000 души. В този град има три прекрасни джамии от бял камък, но между другите тази, която е най-голяма, е построена с преголямо умение и добре разположена. Има също и други, но по-незначителни, къщи от арменска народност има около 70, които правят повече от 460 души, те също нямат църква, всички са занаятчии и дърводелци, сиреч строители на къщи.
14 септември 1640 година. Посетих град Провадия, разположен в долина, без стени, освен това, че на върха към планината има крепост или кула, построена на природна скала, и може да се влезе само по една опасна пътека над един подвижен мост, а наоколо има пропаст, както е разпределена тази скала, така също са разположени наоколо кулите, но това нещо е малко. Когато се мине по-долу извън града и горе към юг, откриват се обширни поля, и към Цариград, вдясно, са близо планините; област много хубава и приятна. Тук е имало дървена църква на господа търговците дубровчани и като я построили със стена, турците я разрушили от основа на 29 юли 1639 г. с голяма вреда на казаните търговци. И сега на това място са направили градинка. Като влезе човек и види това място, гдето се извършваха божествени служби и жертви, че е така разнебитено и разрушено, вярвам, че то би развълнувало (дори) един камък да заплаче и зарони сълзи. Църквата е посветена Пресвета Богородица. Сега извършват богослужба по къщите с преголям страх. Има 50 души за причастие, с 19 деца, по народност дубровчани; някои от онези българи обаче, които са служили при дубровнишките търговци, са станали християни, сиреч католици. Имат четири одежди и четири чаши и другите необходими за богослужението неща. Помазах четири дечица, другите са помазани през миналите години, когато бе епископ брат Илия. Има католици, които ходят на различни места по Черно море и чак до Татария със стоки и идват според нуждата си, за да получат своите тайнства в този град. Има в Силистра, в Браила, в Хелие, в Баба, във Варна, где двама или трима разпръснати по цялата област и нямат нито свещеници, нито църкви по-близо от тази в Провадия. Дон Филип понякога отиваше по тези места, но тези търговци от Провадия не желаят, защото се разделя колонията или общността, която имат помежду си, защото в тази страна всички дубровчани живеят обединени. Когато правят някакъв подарък на пашата и на големите господари, всички дават колкото им се пада, и в другите разноски, които се правят, постъпват като братство и затова не искат да отиват другаде освен в този град. Къщи на схизматици има 50, което
131
прави 300 души, по народност българи, те също са имали църква на това място, но е била разрушена от турците, в същата година, когато и тази на нашите. Къщи на турци има 2000, което прави 10 000 души; имат шест големи джамии, всички от бял камък, покрити с олово. Областта, както казах по-горе, е с долини и хълмове, а към дунава има поля, плодородни, с житни храни и вино и други плодове. Много и всякакъв добитък. Обилие на риба, тъй като наблизо има две преголеми езера, които идват от планината и образуват една голяма река, която се нарича Девина. На тази река има 25 воденици, всяка воденица струва пет или шест хиляди скуди, защото дават големи доходи. Варна е близо на около 20 мили и е голямо пристанище на Черно море за тези земи. Често по Черно море идват казаците.
8 септември 1640 година, посетих град Шумен, без стени, разположен под планината, и на изток има обширни поля и неголеми хълмове; плодове, всякакви животни, биволи и пр., лук, чесън и много други зеленчуци. Също и тук няма католишка църква, извършва се богослужба по къщите със страх, както сега изпитахме. Има 20 души за причастие, със 7 деца, по народност дубровчани и не плащат данък на турците, защото Републиката плаща годишно за всички. Имат свещена одежда и чаша, когато понякога идва свещеник от Провадия, защото те нямат свещеник. Помазах 7 деца. Към север над града в планината се намира отшелнишка обител, издълбана в скалата, и добре се виждат славянски или сръбски писмена и образите, но всичко е разрушено от турците.
На юг, на около пет мили, има един преголям град, който се нарича на турски Ески Стамбул, сиреч Стари Цариград (който) е бил построен цял от бели квадратни камъни, но сега е разрушен. Нарича се (на славянски) Приславан, сиреч преславен град. Турците го разрушават и взимат тези квадратни камъни, за да строят други техни къщи. Сега наблизо има едно село. Тук е било епископството и дори днес в един манастир до селото пребивава владиката. На много места се виждат издълбани кирилски букви, но понеже всичко е разрушено, не може да се схване смисълът. Къщи на схизматици ще има около 300, които правят повече от 1500 души, по народност българи, имат своя църква от дърво. Къщи на турци повече от хиляда, които правят около 6000 души, имат седем големи и хубави джамии, освен малките. Има около 19 къщи на арменци с около 40 души и те също поддържат една църква, или къща, дето се моля Богу.
На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три
132
нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи. В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща. Сега, както казах горе, малцина турци обитават вътре, а вън около града и по бреговете на реката, по хълмовете и долините са пръснати колкото турци, толкова други народности. Тази област изобилства с вино, понеже всички хълмове наоколо са пълни с лозя. Като се премине една планина на изток и на запад един хълм, разкриват се поля и равнини, които изобилстват с жита и добитък, както другите близки области. По лозята има също и плодове. От Дунава, който е далече един ден, носят риба, а по тукашните реки се въди дребна риба. В този град се получава коприна и отглеждат копринена буба. В града има църква на католиците, назована Възнесение Богородично, дълга 13 стъпки и широка 7, направена от дърво, но отвътре добре обзаведена. Има един много хубав олтар, подарен от превъзвишения кардинал Бандини през светата година 1615 – Възнесението на Богородица с апостолите и хорове от ангели, а отдолу образът на същия кардинал с неговия герб долу. Този олтар е осветен, има други два малки олтара, но върху тях не се служи, а са направени само за красота. Около църквата са гробищата, гдето се погребват верните. Настрани има две стаи, гдето обитава свещеникът. Тази църква се намира на високо място и под себе си гледа половината от града. Наоколо е обградено със стени. Католиците за причастие са 24 души и 3 деца, по народност дубровчани, имат необходимите за църква неща. Къщите на схизматиците са 2000, които ще правят повече от 10 000 души, не зная да кажа от каква народност, защото говорят толкова гръцки, колкото български, те запазват сред България този гръцки език, а пък Гърция е далече от Търново. Аз вярвам, че тъй като този град е бил царски град, този език е запазен като по-граждански. Над града, горе на планината, има едно село, отгдето се вижда цяло Търново, там има около 1000 къщи, също и те говорят гръцки, а другите околни села не знаят нито една дума. Но (там) и турците, и нашите знаят гръцки. В града гър-
133
ците имат осем църкви и един манастир, който наричат митрополия, гдето е седалището на архиепископа Тетрарх. Другите църкви, които са притежавали, са превърнати в джамии. Този архиепископ има в своята епархия 2000 църкви освен манастирите и другите села, които нямат свещеници и други епископства, които се намират под негова власт. Сега бе дошъл един, който е изгонил по-раншния, а после този (първият) бе отишъл в Цариград, за да издейства повели да изгони отново тогава. Те са по народност гърци. Къщи на турци има 2000, които ще направят повече от 10 000 души. Голями джамии има повече от седем. В този град турците не са така безчинни, както по другите места, напротив, те са по-човечни от самите схизматици.
За павликяните, като съм дошъл вече между павликяните, желая първом да засегна накратко тук тяхната народност и ереста, в която са живели по-рано, и другите неща, които са необходими, за да се разбере техният сляп живот, който водеха, и тяхната безумна ерес, която сами те не разбират.
Мнозина гърци и други са казали, че тази ерес е останала от Павел Самосатски, но Мавро (Орбини), абат дубровчанин, в историята на славяните не е съгласен, но казва, че са по произход от Патерно Романо и посочва Ливия Веронезе, че тези еретици са били изгонени от цяла Италия и като не са намерили място, са преминали през Фриволи, в тези части на Босна, гдето някои от тях са спрели, а други проникнали по-нататък в Тракия, около Никопол. Това на мен не ми звучи добре, защото Тракия се назовава онова, което е оттатък планините към Галиполи, а тази област около Никопол се наричала Мизия. Достатъчно, нека бъде както и да е, аз вярвам само това, че са дошли в Босна, защото всички техни книги са писани в Босна на пергамент. А също и това, което казва посоченият автор, че по времето на войните в Трансилвания са станали поради страх християни, не е вярно, защото те не са станали католици поради страх, но (бяха покатоличени) с голямо усилие от блаженопочиващия брат Петър Солинат, епископ на София, и от други отци в България. Дори и днес не всички са станали католици, както ще кажа по-долу. Може да свидетелстват одеждите и другите неща, които изпрати папа Павел V за покръстването на павликяните и (които) носят неговия герб. И може да свидетелстват всички, че казаният епископ с голямата помощ на светата църква е наченал това добро дело, а не страхът от войните в Трансилвания, както той казва.
Тези павликени са по народност славяни и това се познава по книгите, които имат и които всички са писали с буквите на свети Кирила, а те не знаят друг език освен славянски. Намерих някои книги, писани в Босна, под цар Твърдио (преди) повече от 400 години. По това се познава, че са дошли от Босна и са донесли със себе си тази своя ерес, та винаги са казвали: “нашата вяра е от Рим.” Забележително е, че малобройни люде всред толкова схизматици са се запазили толкова години в своята ерес и когато чуха името на римските свещеници, решиха се да приемат кръщение
134
както (вече) са направили повече от тях.
Тези павликяни не се кръщаваха, само в деня на Богоявление идваха на църква и техният свещеник взимаше една свещ и докосваше с нея на четири части от главата и това се наричало кръщение с пламъка на св. Ивана Кръстителя. Нямаха никакво друго тайнство. Онзи, който знаеше нещо да чете, му даваха в ръката патерица и го правеха свещеник и той не правеше друго, освен да освещава бракове, като свързва ръцете и женихите и да каже някои думи така на памет, да пие с тях и да благославя с някакви моливи чашите. А за онзи, който не знаеше тези обреди, казваха, че е голям невежа. Други книги от Св. Писание не се намират между тях, но само Евангелието, Посланията на св. Павла, Деянията на апостолите и книгата на Откровението. Сега при посещението взех едно Евангелие и Посланията на св. Павла и ги донесох в Чипровец. Онези, които са упорити, когато слушат проповед, казват: “Що разправя този? Кой е дошъл от другия свят със счупена глава, та да му вярваме?” и подобни думи на безумство. Съблюдаваха постите, сиреч Четиридесетница, петък и петнадесет дни за Богородица. Отхвърляха кръста, съблюдаваха неделите и другите подвижни празници и някакви особени техни празници, които още и днес се спазват, като празника на св. Барбара, празника на св. Сава игумен и др.
В църквите не държаха нищо освен маси, на които ядяха и пиеха. Отхвърляха образите, сиреч иконите на светиите. Такива не се намират в техните църкви. Ако и да са били, както казва абатът Мавро, четиринадесет села, но сега са разрушени, не ще да са 14, почти всички вече са покръстени освен две села, които ще назова тук поред, както покръстените, гдето съм бил, така и тези, които още не са покръстени, но с помощта на Бога и светата църква всичко ще се направи с течение на времето.
Днес 22 септември 1640 година. Посетих село Маринополци, разположено в равнината близо до хълма и недалече от Търново, място преплодородно с жита, вино и добитък. Има една църква, посветена на Пресвета Троица, почти цялата открита и без врати, направена от дърво, дълга 13 стъпки и широка 6. В нея няма нито олтар, нито образ или някаква икона на светии, само една маса, на която ядяха павликяните. Има 860 души, а с децата ще бъдат още повече, по народност павликяни или славяни и мнозина от тях не са още покръстени, защото това село от малко години насам начена да се обръща (към католичеството) и имаше един свещеник, роден от същото село, който имаше много роднини. Но за беда владиката в Търново донесе повеля от султана да взима (данък) също и от павликяните, както и от своите схизматици. Той взе с турци този свещеник и трима или четирима от тях и ги отведоха в Търново и били затворени. После някои господа дубровчани и други католици с голяма мъка дадоха на кадията и на другите турци 30 скуди и бяха освободени. Но (там) веднага изгониха наказания свещеник, като казаха: “Този владика ни направи това, защото сме станали католици, а по-рано не искаше нищо от над.” Същият
135
владика взе от брат Илия същата година повече от 100 скуди. И от страх този се разболя, прекара повече от година на легло и още не може да си съвземе предишните сили. И когато сега аз бях при тях, говорих с тях и дори тези, които са покръстени, дойдоха при мен и ми оказаха много учтивости и ми казаха: “Ще приемем отново свещеник”, но другите желаят всячески да получат онези 30 скуди, които са изразходвани, тези (павликяни) не са покръстени. Техният свещеник дойде и му дадох образи, и му дадох скришом помощ, според бедността ми, защото тези люде са бедни откъм пари, а са жадни и дори свикнали да имат подаръци от епископите. И така не можах да сторя другояче и подарих нещо, защото иначе би казал много лошотии на тези бедняци, които вярват повече нему, отколкото на всички нас. Помоли ме после да дойда други път и (ми каза), че ще се постарае да станат католици, сам той е покръстен от много години, но интересът да бъде свещеник го възпира. Аз обещах да му помогна, само да почака. Когато тръгнах, той дойде с мен една миля далеч от селото и се закле, че ще стори всичко, но при условие да бъде подпомогнат, защото те са заинтересувани също поради данъка, понеже като свещеник той не плаща нищо и ако напусне да бъде свещеник, той трябва да плаща толкова на година, това е, което го тегли малко назад. В това село няма нищо за извършване на богослужбата, нито чаша, нито друго. На онези, които са вече християни, казах, че когато имат нужда от свещеник, да отидат при онзи, който е в Търново, и така ми обещаха. На свещеника дадох същата повеля, докато и те бъдат снабдени (със свещеник). Къщи на турци има 20, около 100 души, те имат своя джамия. От това село не знаехме пътя, дадох на един от тези турци една монета, та да дойде с нас до едно друго село на павликяните, за да ни покаже пътя. Той дойде на кон и по пътя разговаряхме за много неща и аз му разказах, че те (сиреч павликяните) някога са били от нашата вяра и той беше от същата народност, син на един яничерин. И той начена да ни говори: “Чакайте, ние ще ви помогнем, защото също и ние сме подигравани от другите турци, понеже сме от техния род.”
24 септември 1640 година. Посетих селото Горно Лъжани, разположено близо до река Осъм, под една планина, селото е много плодородно, изобилстващо с добитък. При това село има една пещера в планината, естествена направена, толкова дълга и широка, че биха влезли много хиляди люде. Вътре има извор с вода студена като лед и образува поток като кристал. Над тази пещера има известни пролетни цветя, най-хубави в света, от всякакъв цвят, които, като се пренесат другаде, не са хубави, както на това място. В това село няма църква, свещенодейства се в една къща, имат одежда от блаженопочившия папа Павел V, вече разпокъсана, една чаша и един месал, също разкъсан. Католици за причастие 400, деца 83, по народност павликяни или славяни. Освен тези католици има още 3 къщи, около 12 души, които живеят още в тази ерес, но с помощта на Бога, като е покръстено цялото село, също и тези три къщи не ще могат да останат много. По-рано това село беше на брега на казаната
136
река, но понеже там е голям път, имаха много щети от пътниците, затова са отишли да се поселят под планината, далеч от пътя. Къщи на турци има две, но те стоят повече в града Ловеч, който е близо пет или шест мили, а тук държат добитъка и други, които са нужни за работата около добитъка и при. Тези села на павликяни са много близки едно до друго, освен онези, които са били до Пловдив, както казах след посещението в София.
28 септември 1640 година. Посетих селото Долно Лъжани, разположено в равнина на брега на същата река Осъм, място, богато с жита и добитък, вино нямат, тъй като не са садили лозя, понеже това село е бягало и много години е стояло пусто и от малко време са дошли, сиреч са се върнали на своето място. Тук няма църква, но има място за църквата, гдето е била по-рано. Понеже селото е било толкова години пусто, постройката, която е била от дърво, се разрушила, но може да се направи на същото място, обаче с големи разноски, което значи да се получи позволение от турците. Познава се мястото и следите, гдето е била старата постройка на църквата. Католици за причастие 180 души, деца 46, по народност павликяни. Имат един стар свещеник, наричан отец брат Станислав, който е бил ученик на Клементинския колеж, а сега е ослепял; бедният, не може да извършва богослужбата. В това село имат нужда от свещеник, има одежка и чаша, която бе дадена на отеца от блаженопочившия Павел V, и един мисал, с който едва се казва богослужбата, и онзи, който не знае нещо наизуст, не знам как би я казал. Къщи на турци в казаното село има 25, които ще дадат повече от 130 души; имат джамия, построена от дърво, обитават в едната част на селото, но заедно или близки с нашите, не са хора със значение, освен двама или трима яничери. Наоколо има други близки турски села.
29 септември 1640 година. Посетих селото Барнофово, разположено под хълма на другата страна на река Осъм срещу гореказаното село. Католици за причастие 74 души, деца 23, по народност павликяни. Нямат църква, нямат свещеник, нямат одежда, нито други необходими за богослужбата неща. От гореказаното село идва понякога свещеникът, когато имат нужда, защото е близко около една миля – (трябва) само да се мине реката.
1 октомври 1640 година. Посетих селото Пет кладенци, разположено в долините, хубаво и плодородно място, както другите близки места; липсват само дърва, за дърва отиват далече, понеже е разположено сред полята. Има лозя, добитък и овце и много други говеда. Има църква, посветена в чест на св. апостоли Петър и Павел, съградена през 1609 г. от блаженопочившия брат Петър (Солинат), някога епископ на София, с различни подаяния, които получил от блажнепочившия Павел V, така също и от католиците в тези страни – като дубровчани, каквито имаше тогава богати търговци в тези земи – и от католиците в Чипровец, а също изразходвал онова, което имал от църквата за своя издръжка. (Църквата) е дълга 13 стъпки и широка шест, съградена от камък, като пещ и украсена цяла с различни образи на
137
светци. Има два олтара, един от апостолите и другия на св. Марко Евангелист; осветена е. В това село има 569 души за причастие, 136 деца, по народност павликяни. Това село бе първото, което се покръсти, и сега са по-добри християни от другите. Има само една одежда и една чаша и други неща вече остарели, както по другите села. Има две къщи на турци, които обитават и в Никопол. Това село е разположено на главен път и по тая причина страда много от турците, които почти никога не липсват, те и конете им ядат и пият, без да плащат стотинка. Но най-много страда нещастният отец, който е свещеник, защото турците винаги се грижат свещениците и той да ходят по селото да намери необходимите неща.
3 октомври 1640 година. Посетих село Търничевица, разположено на брега на споменатата река Осъм, между два хълма, селото изобилства с онези неща, които изобилстват в гореказаните села. Това село има своя църква от дърво, дълга 6 стъпки, широко 5, посветена на Възнесение Господне, цяла открита отгоре. Имаше един католик, който искаше да я покрие, защото не би се изразходвало много, тъй като църквата е малка, но турците, за да дадат позволение, искат 50 скуди и така стои открита, защото не можеше да изразходва толкова. Над олтара има два образа, единият на Богородица, другият на св. Франциск, които сега поради дъжда цели са се разкъсали. Когато има слаб дъжд, вътре не може да се извършва богослужба, което е нещо много жалко и плачевно – да се видят църкви, изпаднали в такава нищета, и които не могат дори да се покрият, без да се плати (на турците) и при. Има 170 души за причастие, деца 30. Има само 1 чаша и една одежда, ризата беше разкъсана, не говоря за месала и премълчавам другите неща. Държат 1 свещеник, но живее в нищета, тъй като няма нищо, той е един от учениците на колежа в Лорето и само той стои сред павликяните от толкова (други), които са яли хляба на църквата и когато са навън, отиват гдето могат да намерят добра прехрана, кой в Сърбия, кой в Унгария, кой тук, кой там, а ние трябва да понасяме и при.
6 октомври 1640 година. Посетих село Брестовец, разположено на вече казаната река Осъм, под хълмове, място изобилстващо с нещата, също както другите места, тъй като всички са близки едно до друго. Това място няма църква, свещенодействат само по къщите. Имали са чаша и одежда, но чашата била открадната от един турчин и никога не била намерена, та сега са без чаша, дори ме молиха за една чаша, да им бъде заета от ризницата на Чипровец или от някое друго място, докато бъдат снабдени с чаша. Има 134 души за причастие, деца 26, по народност павликяни или славяни. Къщи на турци 30, които ще направят повече от 150 души, и те държат всичко това, което има добро, както притежания, така и други неща; те ядат благата на земята не само тук, но навсякъде. Имат джамия и държат християните много на място, та не могат да вдигнат глава и ходят, бедните, унижено като крави и се пазят да не дават някакъв повод, поради който ще се породи някоя тегоба и при.
138
9 октомври 1640 година. Посетих града Никопол, обграден със стена, но онова, което е със стените, не е нещо голямо, обаче извън стените, сиреч градът, както казват италианците, е голям и обширен. Заграденият със стени град е разположен на един хълм или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е обградена със стени, не е дълъг, нито широк, но е нещо построено в планината като крепост, със стени наоколо и малки кули, и долу в равнината досяга планината. Крепостта има една друга стена, като друга крепост, но всичко образува нещо общо, всичко е развалини и почти разрушено. Когато Абас паша минал Дунава, заповядал да я белосат, та да се вижда отдалече, сякаш е нова. Пази се нощем и денем и има артилерия. Цялата крепост вътре е обитавана и има вътре една джамия; там няма други народности освен турци. На тази част на Дунава има една голяма скала и там има стража, там се пазят припасите за войниците. Тя се намира във Влашко, но я държат турците около шест мили земя вътре във Влашко, на дълго и на широко всичко принадлежи на турците. Там държат добитък, биволи, овце и др. Не отстъпва в нищо на другите области в България по изобилия, дори ги надвишава във всичко, бидейки на брега на Дунава. Над града се вливат две други големи реки в Дунава – откъм България река Осъм, а откъм Влашко река Олт, която идва от Унгария и преминава през цяло Влашко. Тези планини, на които се намира това място, са съставени от някакъв бял камък като варовик и се цепи, сякаш е дърво, дори по-меко. Изобилства с риба, вино, сол, понеже е голямо пристанище на Влашко, откъдето идва сол, много плодове, особено праскови; има евтино месо. На много места по тези планини извират извори, по площадите и улиците има чешми. Градът е разположен в долината близо до Дунава. Къщите не са особено хубави, а са според местния обичай от греди, от дърво и после изписани с обагрени стаи, а други (къщи) са покрити със слама и други треви. Тук има католишка църква, посветена в чест на св. Стефан Първомъченик, дълга 12 стъпки, широка 7, издълбана в планината в естествена скала, без врата, ниска, без прозорец, има един олтар. През миналата година е била в ръцете на турците и са я осквернили и е била превърната в обор за добитък. Сега, от две или три години, един господин търговец от Дубровник, Павел Радишевич, я откупил от онзи турчин за 160 скуди броени пари и изразходвал (както се кълнеше) още толкова, за да приспособи мястото наоколо и да го загради, както го видяхме, и да изгради наблизо къща, дори не беше довършена, но той би искал да му се възвърне изразходваното поне отчасти и да направи завещание, за да остави къщата и всичко, което ще направи занапред, на църквата, та когато дойде или епископът или някой друг, да може да живее, защото по павликянските села не може да се живее мирно, както би живял в града. Аз не мога да кажа друго, само видях, че този християнин е направил много, при това бидейки беден и семейството му е в Дубровник, дори е длъжник на други. Има една чаша и одежда, месалът е разкъсан. Получил е от Св. Конгрегация 30 скуда за тази цел от отец брат Филип. Католици в
139
този град няма, дори няма никой със семейство освен този дубровчанин с двама слуги, въпреки че всяка неделя има пазар и идват наши чипровчани и павликяни и идва свещеникът от павликянските села, тъй като са на близо около 10 мили и по-малко. Къщи на схизматици има около 4000, които ще сторят около 12 000 души по народност българи, имат дванадесет църкви, но се свещенодейства в малко (от тях), намират се в Търновската епархия. Някои жители са богати, защото имат много лозя и други стоки. Къщите на турците са повече от 3000, които ще сторят 7-8000 души и вероятно ще са повече от схизматиците, но не може да се положи старание, за да се узнае всичко подробно. Имат седем големи джамии от бял камък. Къщите на евреи 40, които ще сторят около 200 души, и си имат своя синагога. Особено нещо е, че турците отпускат на евреите да имат свои синагоги на всички места, гдето се намират, дори срещу пари, а нам по никакъв начин не дават право да построим църква на ново място, даже да даде човек цяло съкровище, това не е възможно, дори държат против прекия си закон. Този град в по-голямата си част бе опожарен през тази година и сега се построява. В него обитават мнозина власи, понеже са на границата.
12 октомври 1640 година. Посетих село Беляне, разположено на брега на Дунава, по-долу от Никопол на около 30 мили. Място по-изобилно от всички други места и села на павликяни, защото около това село има езера и обширни поля и голямо изобилие от риба, която се продава по много места. Тези техни поля дават много жита и сено. Срещу селото в Дунава има един остров, който ще да е дълъг 15 мили, а на този остров има езера и ливади и там държат добитък, биволи, коне, овце; животните стоят обградени от Дунава и горите, та няма опасност да се загуби нещо. Някога на това място имало град, познават се стени и когато копаят в селото, за да строят къща или изба, намират в земята градежи и основи; дори разказват, че на много място намират имане. Тук има църква, направена от дърво на брега на Дунава, дълга 11 стъпки и широка 6, посветена в чест на Възнесение Богородично и бе подновена и покрита от покойния отец брат Мартин, който обикалял разни градове и области за милостиня, за да поправи тази църква, както направи, и е закопан пред вратата на църквата с други двама отци. Има 760 души за причастие, 162 деца, по народност павликяни, сиреч славяни. Имат една чаша и една одежда. Месала, който имаха, когато почина казаният отец, турците го взеха (заедно с) всички неща: бяха скрили само чашата и после един друг отец, който пребиваваше там, даде на турците не зная колко и му върнаха всичко, но турчинът не върнал месала, като мислел, че ще му дадат много пари за него. Сега аз намерих при отец брат Филип два месала и взех единия, като стигнах това място и не намерих месал, дадох онзи, който взех от отец брат Филип; ако и стар, но ще си служат, докато бъдат снабдени отново. Къщи на турци има 10, около 50 души, но повечето пребивават в Никопол, повечето държат къщи в селото зарад добитъка и за оран и сеитба. Посадили са лозя наново,
140
по-рано не са имали много лозя, но сега почти всички са наченали да садят лозя и тази почва дава превъзходни вина.
15 октомври 1640 година, посетих село Ореш, разположено малко по-долу на брега на Дунава, под хълмовете. Това място изобилства, както казаното село Беляне, както с риба, така и с добитък, жита и вино, но това село произвежда повече вина, понеже наоколо има много хълмове и места, удобни за лозя. На това място има един извор, който изтича изпод един хълм, по-точно малко възвишение, и във водата се намират риби, и разказват людете, че ако някой хване една от тези риби, водата веднага изчезва и пресъхва. Казват още, че тази вода изнася навън листа от бук, а листа на това дърво не се намират наблизо, освен надалече на един ден път и повече. Водата е много добра и свежа. Извира близо до езерото край Дунава и образува една малка река, колкото на един хвърляк място, влива се в езерото и там свършва нейният поток. Има 400 души за причастие, 80 деца, по народност павликяни. Имат дървена църква, посветена на св. Георги мъченик, дълга 10 стъпки и широка 5, цяла открита и разрушена, нуждае се много от поправка. Заобиколена е от турски къщи. Ако не се намери начин да бъде поправена, турците ще я вземат, защото онзи отец ми каза, че турците много говорели за това, сиреч да я превърнат в своя джамия, понеже имат в селото джамия, покрита със слама, а те са мнозина и властни, както казах по-горе. Еднаж това село бе привлечено от владиката в Търново в схизмата, като им дал подаръци, защото и сега тези схизматици много ни завиждат заради павликяните и гдето могат да попречат, не щадят нищо. Но брат Петър (Солинат), някога епископ на София, мой отец и учител, когото мога да нарека блажен, отиде и изразходва при турците от това село 200 скуди, само да минат (павликяните) под негова власт и да изгони схизматиците, които бяха се установили вече, и така с божията милост, като съзряха грешката си, те се върнаха към католишката вяра, това стана през 1618 година. Къщи на турци има 30, които ще сторят 150 души; имат джамия, както казах по-горе, и почти всички са яничери и люде със значение. Тези християни казват, че преди 20 години не е имало нито една турска къща в това село, а сега има 30 къщи и всекидневно се увеличават, защото мястото е удобно, почвата добра. А също и от тези павликяни има отстъпници и като гледат едни другиго, отиват главоломно в тъмата и прочие, което сам бог да предварди.
Има още две павликянски села, още непокръстени, едното назовавано Бахцево, което има повече от 120 къщи и ще да има повече от 800 души, другото се нарича Калугерица, което ще да има около 40 къщи, което ще стори повече от 200 души. Те премного упорстват в своята проклета ерес. Тези две села са близо до планината и населението им е упорито. В Бахчево някога имало двама отци, но ги изгонили с бой. В това село има един знатен турчин, който казал на нашите: “Кажете на вашия епископ да ми даде подарък и да се настани в моята къща, аз ще го покровителст-
141
Вам и той ще може да говори свободно.” Монсеньор Илия (Маринов) дори му обещал веднъж да му подари не зная що, обаче не му дал нищо и поради това винаги е недоволен. Преди няколко време намерил един от нашите отци по пътя и му казал: “Вашият владика не си стои на думата, но вие не ще влезете в Бахчево, докато не ми дадете това, що ми се пада и което сте ми обещали.” Павликяните от тези две села се показват по-мъдри и по-учени от другите, но тяхното учение не се състои в друго освен в тяхната проклетия и в помощта на казания (турчин) господар. Аз вярвам, че ако някой завърже общение и приятелство с казания турчин, тяхното учение ще изчезне като дим, защото би било лека работа да бъдат убедени с техните писания, които признават, че са задължени да се кръщават и че без това не могат да се спасят, понеже те не могат по никакъв начин да отрекат своите книги, които са Св. Писание. Нека стори Бог, та и те да познаят истинския път на спасението.
Като свърших посещението на местата около Черно море и на павликянските села, минах още веднъж Дунава под селото Ореш на пристанището Свищов и отидох в Букурещ... Върнах се по пътя си към България, а с мене дойде отец Франческо от Кастро, минорит конвентуалец, за да отиде в Цариград. И когато бях по Дунава, намерихме един от митничарите, които ни обра добре, въпреки че не позна, че сме духовници, понеже бяхме поставили одеждите и митрата под седлата и гънките на конете и друго тук и там. Казаният отец, като видя тези неща, каза: “Никога не ще дойда на такива пристанища” – защото не бе идвал в Турция, а пристигнал от Италия през Германия и Полша в Молдова, а от Молдова във Влашко. Като се завърнах от Влашко, аз с божия помощ посетих тези наши места в Кипровац, които следват тук долу.
30 октомври 1640 година. Посетих селището Кипровац (не искам да кажа град), за да не каже някой, че го наричам град, понеже съм роден там, но все пак е град, защото досега над селището на планински възвишения стоят стените, гдето е бил старият град, разположен под планината Хемус, в долините. Тези планини са високи и големи, покрити с гори и дъбрави, украсени с треви и цветя, напоени с води и бистри потоци, богати с всякакви рудници; златни, сребърни, медни, оловни, стоманени и железни. Всички тези планини са изкопани и издълбани, но сега не се вади нищо друго освен желязо и стомана. Сребро и други неща не се намират толкова, както по-рано, и затова турците не искат да са вади, (те) взимат само десетата част и затова не излизат разноските на турците, които купуваха тези места. Това селище Кипровац плаща годишно на султана около шест товара пари данък и други неща, които се дават на година. Тази планина Хемус отгоре е покрита с трева и равна и по върховете няма гори, но пасбище за овци, гдето през лятото пасат толкова стада овци, че управителят може да взима всяка година около 500 скуди само за пасенето на овците, които идват от Загора. Аз не бих искал да има други доходи, би ми била достатъчна тази планина, на това място имаше 12 къщи големи с колела и други уреди над
142
водата, гдето се обработваше сребро. Но сега няма никаква, само онези, в които се обработва желязо и стомана. Има воденици, но малки, защото водата не се увеличава и имат малък доход, защото не идват други (люде) освен от това място, а има 60 воденици само от едно селище. Има много лозя и виното се продава евтино, понеже всички тези планини и хълмове са пълни с лозя. Нашите не сеят жито, понеже всички са търговци и занаятчии, но всички го купуват. Намират се всякакви плодове. От Дунава, който е близо около 30 мили, (носят) риба. Това място от всички страни е обградено с планини и може да се дойде с кола само от една страна. Житото идва с коли на пазара от селата, а нашите всички си служат с коне и не държат друг добитък освен крави. Има много поля, гдето се коси сено и с него изобилства нашата област. Горите са пълни с диви животни, но малцина са онези, които се занимават с лов, понеже всички са потиснати от тегобите на потисника и не мислят за лов и подобни неща. По реката има риба, назовавана от италианците “пъстърва”, и от други видове. Има църква, манастир, посветен в чест на Богородица; изградена е във вид на пещ извита, дълга 25 стъпки и широка 7 стъпки, украсена цяла с разни образи и изображения на светци, има 3 олтара, най-големият на Богородица, един на св. Кръст, а третият на св. Георги мъченик. Вън има един олтар приставен към стената на църквата, гдето се извършва службата през празнични дни, защото църквата не побира целия народ, освен с голяма мъка. Св. Тайнство се пази в пазилището или в кутията, направена от дърво, позлатена, с ключ, винаги гори кандило и това никога не е било по нашите места, но аз с божия милост го направих миналата година и поставих пресветото Тайнство на 10 юли 1639 година. И сега, когато искат, причестяват болните както денем, така и нощем, защото при нас е позволено да се носи пресветото Тайнство с всички изисквания, както прави Римската църква, извън балдахина. Има един друг олтар, определен за мъртвите и стол за епископа. Хорът, снабден с хорови книги за пеене, стои зад олтара. В църквата се свещенодейства, както сред Италия, всяка служба на своето време. Когато се отива на църква за службите, се удря една дъска, защото турците не позволяват камбани в тяхната страна. Не се знае дали църквата е осветена и никъде не се намира нещо писано. Поради тая причина веднъж писах на Св. Конгрегация, но не получих отговор, какво би трябвало да се прави с нея. А няма никой, който да знае дали е осветена. Олтарите са осветени, но това стана преди не много време. Не се извършва служба на посвещението на църквата, защото не се знае. Около църквата има гробища, заградени със стена, гдето се закопават верните. Гробовете се правят малко издигнати и на всеки гроб се поставя кръст от камък. Покривът на църквата е вече стар и е необходимо да бъде покрита отново. Църквата е стара, няма писано кога е била съградена. Има една добра ризница, построена по-късно, когато монасите изградиха манастира, и спада към манастира, защото до църквата няма ризница, а църковните утвари, които били стари, били заграбени от маджарите, когато бе
143
опустошено това място, по времето на влашкия княз Михаил, когато се беше разбунтвал против султана. Светите масла се пазят в ризницата, вътре в манастира. Кръщелна купел няма, а само светилище в един ъгъл на църквата. Църквата е била влажна и са направили под cm дъски и отдолу се погребват духовните лица и други, които имат гробници. Тази църква е епархийска и седалище на епископа по много причини: едно, защото няма по-удобно място в цяла България да се извършват църковните служби, друго, защото живее в манастира, гдето са му дали две стаи – една, в която се пали огьн, и друга, в която пази своите вещи и живее с монасите, като прост брат и има друга с един прислужник. Когато епископът служи понтификална служба, трима или четирима монаси му служат като каноници и когато извършва някаква друга служба, винаги му помагат отците от манастира. Манастирът не е долепен до църквата, но между църквата и манастира по средата има една стена. В него обитават винаги общо около 30 лица: 10 свещеници, 4 клирици, 2 миряни, епископът, а също и аз в една стая и ония младежи, които желаят да станат духовници, защото нямат друго училище да се учат, и прислужници, които носят дърва и при., извън странниците, които идват всекидневно – както християни, така и турци. Държат нарочна къща, построена за турците, гдето по някой път идват с 20-30 коне, а трябва да се задоволят всички. Около манастира има градина с река по средата и ако не беше пази градина, не би могло да се запази манастирът, защото от градината се живее и се обслужва манастирът с всички необходими неща, като лук, праз, зеле, салата и при. Аз зная и бях в манастира, когато в тая градина нямаше нищо, освен едно пусто място и ние полека-лека вадехме камъни, дървета – защото беше като гора – и сега, с божия милост, стана една хубава градина, удобна да обслужва манастира. Този манастир притежава лозя и поля и две воденици, защото от подаяния не би могъл да съществува; само това липсва, та би трябвало да се предвиди за съвестта на отците, или нашият господар (папата) да отпусне някоя правдина, та да могат със спокойна съвест да владеят тези имоти, или да се погрижи по някакъв друг начин, защото би било нещо свето и добротворно и тези отци биха живели без угризения на съвестта, защото впрочем се живее добре и църквата е посещавана; проповядва се, тайнствата се раздават според изискванията и при., дори ако искам да ми дадат да ям, трябва да участвам в хора. Манастирът с църквата е разположен на един хълм, между две реки, а наоколо се вижда разположението на селището или къщите. В стената на гробищата има един камък, на който се вижда издълбан образът на богинята Диана, а отдолу латински букви, които казват: Dianae invictae Appolo Diomedis volum solvit.
В земята, no градината и там, гдето е манастирът, се намират стари зидове, но не се знае какво е било. Тук, в Кипровац, има католици за причастие 1660 души, деца 680, по народност славяни, сиреч българи, добри и предани католици, посещават църквата и тайнствата, търпят много (злини) от турците, но все пак не ос-
144
тавят за това своята преданост, идват на проповедите, съблюдават празниците с голяма преданост. Погребенията се извършват, като се носят свещи, както в Италия, което не се прави на други места в Турция, обичат много Римската църква и много пъти спорят със схизматиците за това, че схизматиците начеват да казват нещо за папата, а те не могат да понасят и така се захващат, та почват да се бият един други. По божия милост нашите са все първи във всички нещо както пред турците, така и между тях и там, където има един от нашите католици, да бъдат дори сто схизматици, не дръзват да сторят нещо без него, и тези са много мразени от схизматиците и гдето могат, не пропускат да вредят тайно на нашите, дори много пъти казват и викат на нашите: “Вие не сте поданици на султана, но на римския папа”, и казват на турците: “Тия латинци дават данъци на папата и подобни налози”, и бедните католици понасят всичко това заради светата вяра католишка. Брат Петър, по-рано епископ на София, бе викан множество пъти от пашите в София и щеше да загуби живота си и тези католици са изразходвали много за подобни неща, които са ги постигали от схизматиците. Това аз зная, което се случи, когато бях клирик, през 1619 г., при преголям студ. Дойдоха от страна на пашата и взеха епископа. Бог да му даде покой и отидоха всички католици с него и по пътя един от тези турци, пиян, искаше един отец, който вървеше пеша пред епископа, да пее, а епископът каза: “Той не може да пее, защото върви пеша, е снегът е голям; ще пея аз вместо него.” Той начена да пее “Аве Мария” и този турчин в същия миг мушна коня, за да го накара да скочи, а конят падна и хвърли турчина под себе си, което бе нещо чудно, и ако не бяха нашите католици да го измъкнат отдолу, щеше да погине. И толкова други пъти са се карали помежду си, но Бог ще бъде Онзи, който ще даде на добрите и на лошите, каквото заслужават. А нашите не се грижат много, защото са вече свикнали да страдат. Къщи на схизматици в Кипровац има 400, които ще сторят повече от 2000 души. Имат две църкви и един манастир в планината, гдето прекарва викарият на Софийския архиепископ. Има мнозина схизматици, които са станали католици и биха станали, но не им позволяват техните свещеници, дори ги заплашват. Като говорих вчера с един монах за много неща, го попитах: “Как вашите не вярват, че Дух свети не произлиза от Сина, а само от Отца?”, и той отговори: “Аз вярвам”, а аз казах: “Как вие вярвате, е другите гърци не?” Той каза: “Дори ако дойдат сто отци гърци да ми кажат това, че Дух свети не произлиза от Сина, както от Отца, аз не вярвам, защото ми е достатъчно (казано от апостола в Посланието) към Галатяните, 4.) и каза изречението на наш език: “Изпрати Бог духа на Своя Син във вашите сърца и при.” “Ако апостолът казва – каза той, какво искам от другите отци.” Аз отговорих: “Вярвайте в чистилището и в първенството на папата, ще бъдете спасен.” Намерих тоя човек измежду толкова други, с които съм разговарял в тия страни – да каже тази истина. На това място ням турци с къщи, има само една обща къща, гдето пребивава управителят на областта и държи под
145
своя грижа 12 големи села и се сменя всяка година. Има две турски кьщи, но премного жалки. Особена милост е това, че има толкова години, откакто турчинът владее тези места и турците не могат да се увеличат в Кипровац. Имало е мнозина с кьщи, но полека-лека са изчезнали, та не е останал нито един, и тия католици отдават това на пресветата Богородица, която е покровителка на тоя народ.
Първи ноември 1640 година. Посетих селото Копиловац, разположено под същата планина Хемус, далече две или три мили от Кипровац. Разположено е между същите планини и с всичко, с което изобилства казаното селище, изобилства също и Копиловац. (Жителите му) почти всичка са търговци. В Копиловац има църква и манастир на св. апостол Петър, разположен сред селото, не заедно, но църквата е отделена със стена от манастира, но в един кръг на стената. Църквата е дълга 20 стъпки и широка 9, направена по стар образец като пещ, цяла украсена с разни образи на светии. Има три олтара: най-големият на св. Петра, един на св. Михаила и друг на св. Никола. Църквата е посветена от блаженопочившия брат Петър, епископ на София, на 10 май 1610 година. Също и тук са в добро състояние нещата на ризницата и ги държат в манастира; пресветото тайнство не се пази, светите масла са заедно с църковните утвари; няма кръщелна купел. Католици за причастие има 1200 души, деца 360, по народност, мога да кажа, албанци, защото са дошли в старо време от Албания и също и сега запазват този език, но знаят всички също и славянски език; Евангелието и Посланията се четат на славянски и се проповядва също на славянски език. Това е добро при тях, че няма никакъв схизматик между тях и схизматиците нямат църква и понеже са свободни от това зло, тези схизматици, които отиват на служба, мнозина от тях стават католици, остават там, като взема жени и стават добри католици, защото няма свещеници схизматици, които биха могли да ги отклонят от доброто намерение. А после, когато вече са утвърдени в католишката вяра, няма повече опасност. И сега има мнозина в това място, които са били схизматици и сега са католици. Също и тези католици са предани и посещават светите жертвоприношения, причестяват се често и живеят добре. В манастира обитават винаги трима или четирима свещеници, клирици, миряни и други люде. Около манастира няма нищо. Този манастир също притежава поля, лозя, не като тези в Кипровец, но относително и пр. Гробищата не са до църквата, но извън селото на един хълм и не са осветени, нито обградени наоколо. Мнозина католици се погребват в църквата. Старият манастир бе вече паднал и сега тази година бе подновен и приспособен добре, като обаче се плати на турците известна сума, за да се получи позволение да се строи, защото не позволяваха да се докосне. Също и в този манастир има къща за турците, гдето престояват, когато идват. Също и в това село няма турци, извън три къщи на отстъпници и те не са нито добри християни, нито добри турци. По-долу от това село, на една миля, е селото, наречено Главановац, на схизматици и между тях имат три къщи на католици, които ще строят
146
повече от 12 души. Идват на богослужба в Копиловац и когато някой е болен, отиват свещеници от Копиловац, да ги изповядат и причестяват и да правят това, от което имат нужда, за спасението на техните души, понеже е близко, както казах горе.
4 ноември 1640 година. Посетих селото Желязна, разположено между същите планини, малко по-долу на около една миля и половина от Кипровац, на същата река. Достатъчно казах за изобилието на страната в донесението за Кипровац и понеже е същото за тези места, не е необходимо да споменавам отново отново същите неща. Зная, че се добиваше желязо и сребро на това място, но сега се се добива нищо, нито желязо, нито сребро, също и те не плащат, както и в Кипровац, и всички тези места са под властта на същия управител. Има църква и манастир, посветен в чест на свети Антоний игумен, църквата е дълга 17 стъпки и широка 6 стъпки, построено по стар образец като пещ. Има два олтара, един на св. Антоний игумен, а другият на св. Спас. Тази църква бе осветена от блаженопочиващия брат Петра, някога епископ на София, на 10 юни 1618 година. Образът, който е над големия олтар, е нарисуван от един брат дубровчанин, на име брат Марко, в 1497 година и е една прекрасна картина, нарисувана на дъски. Около църквата има гробища, обградени със стена. Тази църква щеше да падне през миналите години, но общината на селото я поправи преди две години и я покриха с едни тънки камъни, обаче като получиха от турците позволение с преголеми разноски. Католици за причастие има 360 души, деца 80 и са добри и предани католици, посещават тайнствата винаги, идват на богослужба и живеят като истински католици, както и онези от гореказаните места. Почти всички са търговци и търгуват повечето във Влашко. По народност са славяни, сиреч българи, като тези от Кипровац. Манастирът и църквата се намират на едно хубаво място, на един хълм. Има една градина за нуждите на манастира и около този хълм се намира селото и къщите на верните. Имат утвари за извършване на богослужбата, сиреч ризница, но нямат всичко онова, което би било нужно за един манастир, и държат вещите в манастир, както в другите манастири, заедно със светото миро. Не се пази пресветото тайнство, няма кръщелна купел. Старите вещи на ризницата са били взети от татарите. Казват старите, че имало едно платно, с което се покривал олтарът през светата седмица, на което било така благочестиво изобразено “Страданието”, че могло да разплаче един камък, но било отнесено от татарите. Те разрушили олтара, като смятали, че тези позлатени дъски са от злато. И това стана по времето, когато турците отиваха против маджарите и татарите преминаха през България. Къщи на схизматици в това място има 50, което ще стори 200 души, те също имат църква. Къщи на турци има 4 и те са дошли от Албания, жените и децата са християни, а те са турци.
8 ноември 1640 година. Посетих селото Клисура, разположено между планините по-долу от казаното село Желязна, на същата река. То не изобилства с друго освен с
147
гори и дъбрави и малко по-долу се откриват поля, гдето имат лозя както те, така и кипровчани и тези от Желязна. Тези лозя дават прекрасни вина и обилни плодове. В това място има църква, посветена на св. Арахангел Михаил, дълга 9 стъпки и ширина 6. Не е запазена, защото бе съградена през 1613 година като къща и после полека-полека я превърнаха в църква и с течение на времето остана църквата. И това стори един отец - брат Михаил от Босна. После бе съградена до нея стая, в която живее свещеникът, родом от това място. Католици за причастие има 160 души, деца 43. Бедни са, не търгуват, но се занимават с грънчарство и от това живеят. Църквата се нуждае да бъде покрита. Имат една одежда и една чаша, тази чаша направи един княз от Кипровац в чест на св. Арахангел Михаил, а също и одеждата бе подарена от друг християнин. Къщи на схизматици има 20, които правят 100 души, нямат църква в селото, но наблизо в една гора има манастир и отиват там в манастира в празнични дни и се обслужват от тамошните монаси. Този техен манастир е богат, имат много лозя и овце и други животни и отиват за милостиня по околните села; казват, че този техен манастир е бил съграден преди повече от 700 години. Къщи на турци няма освен един отстъпник, самата му жена и другите къщи са християни, а той е станал турчин пред не много и пр. Тук в това село има една теснина на планините, че няма друг проход, освен колкото да мине една кола. Някога по времето на татарите, казват, бе заградено от татарите и имало стражи на тази теснина и не пускаха татарите да влязат вътре между планините, гдето имаше толкова народ с овце и добитък, избягали от равнините, за да се спасят от беса на татарите. Тези, които обитават по равнините, при нужда се спасяват по планините, гдето не могат да им сторят никакво зло татарите.
Това са градовете, земи и села, които се намират в Софийската католишка епархия. И онова, което намерих, написах го вярно, както знае Бог, и Него позовавам за свидетел. Ако не съм засегнал нещо необходимо, не е моя грешка, защото бих направил всичко онова, което е за слава на Бога и за ревност на вярата, но като човек мога да сбъркам, нещо или не съм видял или чул. И ако има някое опущение, не ще е по зложелание. Други неща, които би трябвало да се пишат относно посещението, като например отнасящи се до църквите, бенефиций и подобни неща, няма и не съм ги писал, защото ги държат враговете и пр.